Преп. Наум Охридски

[Р. Теодосиев]

ПРЕП. НАУМ ОХРИДСКИ

чества се на 23 декември и 20 юни

Тази година (2010)* се навършват 1100 г. от успението на най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий - преп. Наум Охридски. Името му се свързва с Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и е началото на българската книжовна традиция. Св. Наум бил родом и израснал в Мизия (днешна Македония). Там той се присъединил към братята Кирил и Методий, "Които тогава ходеха по цялата Българска земя... за да приведат мнозина в Христовата вяра и да ги просветят със светлината на истината... преведоха божественото писание, старото и новото, от елински (гръцки) език на простия български език и изобретиха сами букви за славянския език". Не е известно точно кога е станало това дали по времето когато Методий управлявал славянско княжество в днешна Източна Македония (837 - 847 г.), или по време на мисията на Константин-Кирил сред българските славяни от поречието на Брегалница, днешна Североизточна Македония (855 - 859 г.). Наум заедно с брат си Климент Охридски (повечето изследователи обаче предполагат, че св. Климент, не е роден брат на св. Наум, а за него се казва в брат в житието му в духовен смисъл - че двамата са били най-близки съратници в голямата и продължителна борба за утвърждаване на славянобългарската просвета и книжнина) последвали вярно Солунските братя, оказали им най-близка помощ и сътрудничество при мисиите им сред сънародниците им -българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, "Вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим". След смъртта на Методий на 6 април 885 г. Наум заедно с Климент написали пространно житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, за да го издигнат наред с по-рано написаното пространно житие на Константин-Кирил като щит за опазване на трудовете и заветите на Светите братя сред западните славяни. Но усилията им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подложили Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на погром и унищожение.

За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в робство, а някои като Методиевия приемник Горазд убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български поданици, били насилствено прогонени от Моравия. Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били приети с голяма почит от българския управител на северозападните земи, като отдавна чакани гости, като по късно били посрещнати от княз Борис-Михаил в столицата Плиска, където донесли светлината на Кирило-Методиевото дело, най-безценното съкровище на народ и държава. Отруденият Ангеларий набързо починал, а Климент след кратък отдих поел пътя към югозападната Българска земя, в които гръцкото културно и религиозно влияние на големите центрове Солун и Драч е било много голямо. По повелението и с щедрата помощ на княз Борис-Михаил, Климент създал в Девол (несъществуващ град в днешна Албания) просветно и книжовно средище.

Само Наум останал в североизточните български земи със същата задача. За да не се стигне до нежелано усложнение на отношенията с гръцките духовници в България и стоящата зад гърба им Византия, пак с помощта на мъдрия владетел, Наум организирал славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, но не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско селище Преслав, което впрочем сторил и Климент избирайки Девол, а не Охрид. Така са се появили "Преславската книжовна школа" и "Охридската книжовна школа" - които били наречени така само заради различните места - но по обособеност, своеобразие, вътрешно автономно развитие били еднакви. Разликата била, че постигнатото в школата във Велики Преслав се дължало на много известни личности начело с презвитер Наум: епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, презвитер Йоан, презвитер Григорий Мних, черноризец Докс (Черноризец Храбър), черноризец Тудор Доксов, др., докато постиженията на Деволско-Охридското средище били дело само на св. Климент, макар и великан на духа и словото.

Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., провъзгласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия достоен син и приемник - Симеон Велики. Веднага след събора се пристъпило към фактическата замяна на гръцките владици в България чрез ръкополагане на българи за техни винарни епископи, които да поемат управлението на епархиите. Поради напреднала възраст Наум не риел епископска катедра. За пръв епископ на "български език" бил въздигнат Климент, който съсредоточил дейността си главно в неговия манастир "Св. Пантелеймон" в Охрид (не може да бъде случайно, че и Климентовият манастир в Охрид и Наумовият манастир в Преслав са имали за патрон един и същ светец, напротив, това е било подчертаване на братското взаимодействие и общата цел на двете културни средища). Наум оставил ръководството на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и заминал за Девол, за да помогне в Климентовата просветна дейност. Към тях малко по-късно се присъединил и един по-младите Методиеви ученици - Григорий, който бил ръкоположен за епископ на Прилеп.

Седем години (886 - 893 г.) продължила дейността на Наум като ръководител и организатор на Преславското просветно и книжовно средище и още седем години (893 - 900 г.) работил в Девол. След това той построил на брега на Охридското езеро манастира "Свети Архангели Михаил и Гаврил" (със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон) в който се заселил и прекарал още десет години от живота си в неуморен труд и почитан от народа като просветител, духовен наставник, лечител и чудотворец.

В своята обител на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя "брат, другар и състрадалец" епископ Климент Охридски. Светите му мощи станали източник на изцеления. Гробът му е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква. Поради това, че деня на блажената кончина на преподобни Наум Охридско-Преславски е в зимно време, а при това и в Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, (закрита като самостоятелна през 1767 г.), установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване паметта на светеца.

Епархийски просветен вестник брой 107

*Има се предвид изминалата 2010 година.

Още от БГ Наука за Преп. Наум Охридски:

Християнизиране на българите

Кои творби пише Свети Наум Преславски?