РОБОТИТЕ

[П. Теодосиев]

РОБОТИТЕ

Човечеството вече започва да свиква с металните си помощници и легендите за бунта на роботите постепенно избледняват на фона на редицата положителни качества, които те показват. Но роботиката, като всеобща практика, все още е в началото на своя дълъг път. Повечето от съвременните технологии са изчерпали възможностите си и могат да се усъвършенстват единствено чрез внедряването на промишлените роботи. Проблемът в случая има няколко аспекта — производствен, социален и хуманен. Роботът постепенно ще измести човека в тежките, монотонни, опасни и нетворчески операции, като значително ще повиши производителността на труда, намалявайки същевременно неговата себестойност. И с чиста съвест може да кажем, че следващият век ще бъде векът на тоталното присъствие на роботите в промишлеността и бита.

Основният белег, който ще характеризира това явление, е така нареченото безлюдно производство. Този термин се нуждае от известно пояснение. Ясно е, че говорим за предприятие, в което напълно отсъства ръчният труд благодарение на комплексната автоматизация — от подаването на суровината до опакованото готово изделие. Това обаче съвсем не означава, че в завода няма хора — просто в предприятието на XXI век в сравнение със съществуващото положение работят десетки и стотици пъти по-малко хора, чиито функции вече са свързани с разработването на програми или с по-сложен ремонт на машините.

Повечето специалисти са на мнение, че безлюдните производства на бъдещето ще трябва да се ориентират не към създаването на сложни изделия или възли за тях (каквато беше първоначалната тенденция в тази област), а към определен вид детайли със сходна технология на производството. В такъв случай вече не е важно за какви машини ще са предназначени тези детайли. По-нататък те ще се подават на други предприятия (с хора или без хора, ще зависи от типа на производството им), за допълнителна обработка или монтаж.

По този начин значително ще се намали себестойността на създаваните елементи от един вид, защото технологичният цикъл при изготвянето и на най-сложните от тях ще се състои само от ограничен брой технологични преходи. Изготвянето на голямо количество различни елементи, но от един вид, ще позволи да се използуват високопроизводителни металорежещи машини с цифрово-програмно управление (всъщност става дума за така наречените гъвкави автоматизирани производствени системи). Тук вече ще се намали значително себестойността на самата обработка и готовият детайл ще бъде доста по-евтин от детайла, създаден по традиционните дребносерийни производствени технологии.

Ако се опитаме да проследим насоките, в които се развива роботиката, ще видим, че те са няколко. Преди всичко с бързи темпове се усложняват функциите, които изпълняват промишлените роботи. Извършвайки второстепенни операции, те постепенно се намесват в основното производство, като ориентацията им се насочва все повече към монтажа. Тук е мястото да се спомене, че създаването на един универсален монтажен; робот е по-сложно от конструирането на първия луноход. Такъв един робот ще трябва да има множество степени на свобода, да бъде изключително точен в движенията си, да вижда и да коригира действията си, да притежава осезание и най-вече наченки на изкуствен интелект. Само в такъв случай бъдещето ще му принадлежи.

Не са малко и мненията, според които най-перспективна е областта на биотехническите симбиози. Така ще се комбинират биологични системи и кибернетични автомати, като крайният продукт ще носи само плюсовете на двата компонента и ще бъде лишен от недостатъците им. Особено място тук ще намери бионичната методология — анализ на живи системи, математическото им моделиране и съответният технически синтез. Не по-малко значение в роботиката на XXI век ще имат изследванията на невронните мрежи, като от тях ще се копират принципите им за обработка на информацията, за създаване на нов тип изчислителни системи на базата на законите на еволюцията — така наречените стохастични автомати, както и за конструиране на цифрови или аналогови адаптивни логически си- системи, или както ги наричат специалистите — схеми със случайни връзки, които моделират свойствата на неврона.

Определени надежди за създаване на запомнящи устройства с голям капацитет се свързват с изследването на рибонуклеиновата киселина, при измененията на чийто състав се формират различните видове памет при човека. Заимствуването на алгоритми от природата също ще е едно перспективно направление. Например при съвременното ниво на роботизация манипулаторът на робота извършва движение, чиято траектория е предварително програмирана. В сложна ситуация обаче програмите стават изключително големи и ефективността им рязко спада. Роботът на XXI век ще е една обобщена динамична система. В такъв случай траекторията на движението, което извършва манипулаторът му, ще се следи непрекъсната от съответен датчик (като окото при човека). Така манипулаторът ще се приближава стъпка по стъпка към обекта и няма да се нуждае от сложни програми за управление.

Такъв робот ще бъде универсален, ефикасен и най-вече евтин, защото при масовото му производство цените както на елементната база, така и на готовата продукция значително се понижават.

Когато говорим за роботиката на следващия век, не можем да не споменем и за по-малкия брат на промишления робот — персоналния му вариант или така наречения битов робот. Появил се в наши дни и все още в единични екземпляри, той «ще се рои» само след няколко десетки години в такива количества, че ще започне да съперничи на персоналния компютър. Неговата роля няма да е първостепенна за решаването на основните проблеми на цивилизацията, но в зоната на услугите и развлеченията неговото значение ще бъде неоспоримо.