Възкресение Господне с Адам и Ева

[К.ГЕРБОВ]

В католическото и православното изкуство темата за Възкресение Господне се предава по почти сходен начин основно чрез два сюжета: „Възкресение на Исус Христос” и „Слизане на Исус Христос в ада”. Разликата в третирането на образите на изток и запад идва главно от по-голямата свобода, която имат западноевропейските творци. Отсъствието в четирите канонични евангелия на конкретно описание и на двете сцени дава простор на въображението на тези творци при интерпретацията на изображенията, които макар и с религиозен сюжет, като израз не се различават много от светската живопис. За разлика от колегите си от лоното на Римската църква, православните иконописци открай време се придържат към определени канони при рисуване на стенописите и иконите в черквите, които канони се спазват и при създаване на миниатюрите в ръкописите с църковно съдържание.

Възкресение Господне в западноевропейското изкуство

На практика за Възкресението на Исус Христос най-много се говори в Евангелие от Матея, гл. 27 и 28: „ На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Исуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите.” (бел. 1)

„Възкресение Христово”, картина от Джовани Белини, 1475 г., Музеен център Берлин-Далем.

Като пример как западноевропейските художници интерпретират сведението на Матея, е дадена картината на италиянския художник Джовани Белини. На нея се виждат празната пещера, която е служила като гроб на разпнатия Христос, с падналата плоча, която е запушвала входа. Войниците-пазачи се чудят, как погребания е излязъл от гроба, а в далечината идват двете Марии, водени от Ангела Господен. За да има картината по-голям ефект, Белини е нарисувал във висините възкръсналия Христос със знамето на Възкресението.

Западните художници са били вдъхновени и от събитието „Христос слиза в ада и извежда душите на праведниците”, наричано накратко Descensus Christi ad inferos или Christ's Descent into Limbo. Второто наименование посочва конкретно мястото в ада, където е слязъл Христос: Лимбо. Такива сюжети са изобразили на фрески или картини художниците Пиетро Лоренцети (1320), Джото ди Бондоне (1320-25), Андреа ди Бонайуто (1366-1368), Фра Анджелико (1437-46), Андреа Мантенья (около 1470-75), Бенвенуто ди Джованни (1491), Доменико Бекафуми (1535) и др. Като правило в изображенията, начело на праведниците, извеждани от ада, е представен първият човек Адам, който най-често е с Ева. И двамата са рисувани като хора, вече на стари години.

„Слизане на Христос в Лимбо”, фреска от черквата Санта Мария Новела, Флоренция. Художник Андреа ди Бонайуто, 1366-1368 г.

За слизане на Христос в ада не се споменава в нито едно от четирите канонични евангелия. От книгите на Новия завет с въпросното събитие кореспондират единствено думите на свети апостол Петър в Първото му съборно послание: „Понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница.”(2)

Според богословите „тъмница” е царството на мъртвите - ада, който образно казано, е място, лишено от светлина. В християнството под „ад” се разбира особеното състояние на грешните души, които са лишени от общение с Бога, т. е. лишени са от неговата светлина и от блаженство.

При католиците нещата със слизането на Христос в ада са допълнително изяснени в древния Апостолски символ на вярата (приема се, че той влиза в действие между ІІ-ІV в.). В него се казва: „Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан, Който слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.” (3)

В Катехизис на католическата църква се дава допълнително тълкуване на въпроса „Христос слезе в ада”. В глава втора на катехизиса, член пети, се определя: „Честите твърдения на Новия завет, според които Исус „възкръсна от мъртвите”, предполагат, че преди Възкресението Той е пребивавал в обиталището на мъртвите. Това е първото значение, което апостолската проповед дава на слизането на Исус в ада: Исус позна смъртта като всички хора и се отправи към тях с душата си в обиталището на мъртвите. Но той слезе като спасител, прогласявайки Благата вест на душите, които бяха там задържани. Писанието нарича обиталището на мъртвите, където мъртвият Христос слиза, Шеол или ад, защото тези, които са там, са лишени от възможността да виждат Бога. Такова е състоянието на всички мъртви, нечестиви или праведни, в очакване на Изкупителя, което не означава, че тяхната участ е една и съща... Следователно, слизайки в ада, нашият Господ Исус Христос освободи най-напред онези, които очакваха Спасителя в лоното Авраамово. Исус не слезе в ада, за да освободи осъдените, нито пък да разруши проклятието над ада, а да освободи праведните, живели преди Него... Слизането в ада е изпълване до краен предел на евангелската вест за спасението.”( 4)

Как реално католиците от Средновековието са си представяли мястото, където е слязъл Христос след смъртта си и какво се е случило там, разбираме от Данте Алигиери в първата част „Ад” на неговата „Божествена комедия”. В този ад, съставен от няколко кръга, в които са пребивавали душите на мъртвите според прегрешенията им, първият кръг е бил именно въпросният Лимбо (или Лимб, от латинското limbus - край, граница). „Не викове отчаяни тук чух като онез, що мъка зла разпаля; въздишки поразиха моя слух, кои отвред възнасяха се стройни и стигаха далеч кат ропот глух” - описва звуковото си усещане за това място поетът Данте. И продължава: „Тълпи разнообразни, многобройни, от всеки род, жени, мъже, деца, тук сливаха гласа си в жалби знойни.”

Придружаващия Данте дух на Виргилий пояснява, че в „усойната клисура” на ада тъгували душите на хора, които не са извършили грехове или злини, а просто не са били кръстени, тъй като са се родили, живели и умрели, преди да се роди Христос. Затова и не са познали истинския Бог и са живели в заблуждение. На въпроса на Данте, дали е имало някой от „измъчващите се в тъга”, който досега да е възлязъл в небесата сам или с чужда помощ, Виргилий разказва случка, станала малко преди самият той да се появи там, която е всъщност именно слизането на Христос в ада. В мерена реч Виргилий описва случилото се:

„Мъж мощен адските врата отвори

и тука стъпи с трясък, чийто ек

из дън основа целий Ад повтори.

По негов зов тръгнаха първий человек,

злочестий Авел, кой от брат загина,

Ной, Мойсей, Аврам, кой живя цял век,

Давид, Израйл с дванайсетте си сина,

Исак, Рахила. С слава озарен,

повика той от тъжната долина

и много други йощ, и рай блажен

дари на всички с свойта мощна сила.”

В откъса се подразбира, че „мъж мощен” е Христос, а „първий човек” - Адам. Споменават се също така някои от патриарсите и пророците от Стария завет.

В картините на художниците, рисували Christ in Limbo, освен Адам и Ева, могат да се различат образите и на други библейски личности, приемани за праведници: Авел, Сид, пророците Мойсей, Давид и Исайя; Йоан Кръстител и Симеон Богоприемец. На картината на ди Бонайуто групата на праведниците се предвожда от Адам и Ева, а зад тях се виждат Авел с агнето, Ной с ковчега (до него е жена му, другият човек оцелял след потопа), Мойсей със скрижалите, Йоан Кръстител, сочещ с ръка възкръсналият Месия. По всичко изглежда всеки образ от групата има свой библейски прототип, само трябва да се познава добре, писаното в Стария завет.

Споменатите персонални конкретизации, включително и наименованието Лимбо на мястото, където са пребивавали душите на непокръстените праведници, имащи в минус записан само първородния грях, са извън тълкуванията на Катехиз на католическата църква и не са официални виждания на същата. Откъде са се появили въпросните конкретни лица, ще стане ясно по-нататък.

Възкресение Господне според каноните на православната църква

Същите два сюжета, свързани с Възкресението на Исус Христос, се представят в православната иконопис по строго определени канони, посочени в иконографските наръчници, наричани ерминии. Така в ерминията на Димитър (Дичо) Зограф по въпроса за самото Възкресение се дават следните указания: „Гроб, плочата е отметната и на нея седи ангел с бели дрехи. Над гроба е Христос, гол, препасан само долу, а друга червена дреха се развява през рамото и ръцете му. В лявата ръка знаме, с дясната благославя. Десният крак е малко свит, а левият е пуснат право долу до гроба. Наоколо облаци, а между тях силно сияние излиза от Христос. Около гроба има войници - едни спят като мъртви, други гледат нагоре към него, с ножове и копия, едни с бради, други без бради, с воински шапки. Около гроба - зелена трева, хълм от дясната страна с къщи и кули.”

Икона „Възкресение Христово”.

Показаната тук икона „Възкресение Христово” напълно съответства на написаното в ерминията. В последната описанието на сцената за Възкресението продължава с включване в сюжета на идващите с миро към гроба Богородица и Мария Магдалена. Този момент не е възпроизведен на показаната икона. Интересно е, че за мироноските в ерминията е посочено, че те трябва да са вдясно на композицията - както е в картината на Джовани Белини: „От дясната страна иде Богородица с миро и Мария Магдалена и другите, които бяха на разпятието и на погребението. Ангел с пръст показва [надпис]: „Какво вие с мъртвите недоумявате, че е възкръснал жив от гроба.”(5)

В ерминията на Дичо Зограф се дава описание и на композицията „Сошедствие (слизане) в ада”: „Ад. Около ада - каменлива планина и от двете страни - високи хълмове. Долу в ада разтворени счупени врати и ключовете счупени. Вътре се виждат дяволи. Над ада стои Христос, с дясната ръка извежда Адама. Адам е на колене и гледа нагоре. С лявата ръка извежда Ева - и тя е на колене, - вдигайки я за дясната ръка. Адам и Ева са стари. До Адама е Йоан Кръстител, който обърнат към другите им показва. От дясната страна са праотци и пророци и от лявата страна пак праотци и пророци. Адът е черен. Под Адам и под Ева има ковчези със счупени капаци.”(6)

В друга една ерминия, съставена от Върбан Г. Коларов, има допълнителна информация към същия сюжет: „вратата потрошена и Христос стъпил на тех с десница дръжи Адама, с левица Ева и пак от десно Предтеча и Давид близо него и други праведни царие с корони от лево Иона, Исаиа и Еремиа пророци и праведни, Авел и други много, вси с венци и около Христа свет бел и много ангели.” (7)

HANACTACIC (Възкресение Христово), стенопис в черквата „Христос Спасител” в манастира в Хора, Истанбул, 1315-1320 г.

Като знаем, че първоначалната информация за съставянето на българските ерминии е вземана от гръцките такива, съвсем резонно идва обстоятелството, че на указанията за изографисване на „Сошедствие в ада” напълно съответства стенописът в църквата „Христос Спасител” в квартала Хора (Полята) в Истанбул (днес музей Кахрие джами). Интересно в случая е, че над въпросната композиция стои надписа „HANACTACIC (АНАСТАСИС)”, което означава Възкресение Господне (от гръцки: „ana” - горе и „stasis” - ставане). Това показва, че византийската църква под Възкресение е разбирала събитията, свързани със слизането на Христос в ада!

„Слизане на Христос в ада” е Пасхалната (Великденската) икона в православието

Фактът, че Възкресение Господне се идентифицира със слизане на Христос в ада, е присъщ не само за византийската църковна живопис. По този повод руския дякон Андрей Кураев пише: „В православната иконография няма икона на Възкресение Христово! Познатото на всички ни изображение на Христос в белоснежна риза, излизащ от гроба със знаме в ръка - това е късна католическа версия, появила се едва в следпетрово време в руските храмове. Традиционната православна икона не изобразява момента на Възкресението Христово. Съществуват, обаче, немалко икони, надписът на които казва, че пред нас е „Възкресение на нашия Господ Исус Христос”, а реалното изображение все пак разказва за събития, имали място ден по-рано - във Великата Събота. Пасхалната икона на Православната църква е иконата „Слизане в ада”.

Дякон Кураев обяснява популярността на слизането на Христос в ада и приемането на този сюжет като по-представителен за Великден - с по-голямата църковна значимост на сцената, спрямо едно излизане на Христос от гроба, предавано според известията на евангелист Матей. „На иконописеца е необходимо да свърже Възкресението на Христос със спасението на хората - пише дяконът. - Разпнат в петък и Възкръснал в неделя, Христос в събота се намира в ада, за да изведе оттам хората, да освободи пленниците.”(8)

Православната църква счита „Слизането на Христос в ада” за един от Дванадесетте големи църковни празника и сцената винаги намира място в икони, в които са изобразени дванадесет, осем или дори само четири от големите празници.

„Дванадесетте големи църковни празници”, стеатитова икона със сребърен обков от ХІV-ХV в. „Възкресение - Анастасис”, всъщност „Слизане в ада”, е третото изображение от ляво надясно на третия ред. (Повреденото изображение е „Благовещение”.)

Сюжетът „Слизане на Христос в ада” е заимстван от апокриф

На фона на съвсем оскъдните евангелски текстове, споменаващи за слизане на Христос в ада по време на възкресението му, логично стои въпросът: откъде тогава литераторите имат сведения, за да разказват за освободените от Спасителя души на праведниците, а художниците рисуват конкретни портрети на библейски личности, изведени от преизподнята. Отговорът е еднозначен: от апокрифните евангелия. Тази тема е неудобна за правоверните християни, но факт е, че както картините на западните художници, така и поясненията в православните ерминии, напълно отговарят на описаното в „Евангелие от Никодим”.

Апокрифното „Евангелие от Никодим” е създадено доста по-късно от четирите канонични евангелия и затова не е причислено към книгите от Новия завет. Приема се, че отделните части на това евангелие са съставени през ІІІ - ІV в. До нас са дошли различни негови версии, като най-богата на сведения е латинската. В пълния си вид евангелието се състои от две части. В първата се разказва за съда на Пилат над Исус Христос, смъртта на последния и последвалите я чудеса. По-късно към деянията на Пилат е прибавен апокриф за слизането на Христос в ада.(9)

На съвременен български език е публикуван един от славянските преводи на „Евангелие от Никодим”, който очевидно е имал за първоизточник най-ранния гръцки вариант на съчинението. В този ранен вариант се казва: „Когато Исус умря на кръста, църковната завеса се раздра на две, земята се разтресе, камъните се разпаднаха и се разтвори земята, откри се пропаст, дълбока до произподнята на ада. И гробовете се разтвориха и някои възкръснаха из мъртвите, които самите евреи споменават и ги наричат праведници: и праведните патриарси Аврам, Исак и Яков и други мнозина с тях. Някои се явиха за час и пак станаха невидими, както свидетелстват мнозина в Юдея, видели всички онези пророци и праведници, които почитат преди три хиляди и петстотин години. Земята се тресе от 6-я час през деня до 9-я в петък. По-късно в събота вечерта се чу гръм от небето, яви се светкавица, седем пъти по-светла от слънчевото сияние. Още в полунощ дойдоха мъже с висок сан, облечени с пресветли одежди и казаха: „Христос бе разпнат и възкръсна! Възлезте на небето, всички праведници които сте поробени в ада!”(10)

В разширената версия на „Евангелие на Никодим” в глави 18 - 25 е добавено това, което са написали двамата сина на Симеон Богоприемец, духовният учител, който посрещнал четиридесетдневния младенец Исус в Йерусалимския храм, когато родителите му го довели, за да бъде представен на Бога. Тези двама сина - Херин и Лентий, били починали, но след смъртта на Христос на кръста, те възкръснали и написали независимо един от друг една и съща история за случилото се в ада (преизподнята) малко преди и след появата на Христос там..

В тази история се споменават имената на Адам, на пророците Йсайя, Давид, Авакум, Михей; на сина на Адам - Сид, на Симеон Богоприемец и Йоан Кръстител. Предтечата след смъртта на Исус Христос на кръста, се появил в преисподнята и възвестил на пребиваващите там, че идва Синът Божи, за да посели във висините „отдавна седящите в мрак и смъртна сянка”. Казва се и още:

„Царят на славата, могъщият Господ със Своята сила надделя смъртта, и хващайки дявола, [го] завърза и го предаде на вечна мъка, и увлече в Своето пресветло сияние нашия земен баща Адам и пророците, и всичките светии, пребиваващи [в ада]... И каза Господ, простирайки Своята ръка: „Елате при Мен, всички мои светии, понеже имате образ, подобен на Моя - вие, които заради дяволското дърво [с плодовете на греха] бяхте осъдени на смърт. Днес виждате: дяволското дърво Аз осъдих на смърт”. Когато [Той] каза така, всичките светии бяха под ръката Господня. И държейки Адам за дясната ръка, Господ му каза: „Мир на тебе с всичките твои деца” [всички праведни хора]. Адам преклони колена в краката Господни и просълзен каза молитва: „Ще Те превъзнасям Господи, понеже ме вдигна и не позволи на моите врагове да се веселят над мен. Ти си моят Господ Бог, аз се стремях към Теб и Ти ме излекува, и изведе от ада моята душа, и ме избави от падащите в бездната...

Също и всички Негови светии, преклонявайки колене в краката Господни, в един глас казаха: „Дойде Избавителят на вековете! Изпълни се възвестеното от преди чрез закона и пророците. Избавил ни със животворящия Свой кръст и чрез кръстната смърт слязъл при нас, ти ни избави, Господи, със Своята сила от смъртта на ада. Понеже си начертал на небесата надписа на Твоята слава, и си издигнал надписа на изкуплението, Своя кръст си поставил на земята, победата на кръста в ада, Господи, е знак, тъй като смъртта вече няма власт”. И простирайки Своята ръка, Господ направи кръстен знак на Адам и на всички Свои светии. И държейки дясната ръка на Адам, излезе от Ада и всички светии последваха Бога.”(11)

По-интересни изображения на „Христос слиза в ада” в България

Впечатлението при историческия преглед на сюжета „Христос слиза в ада”, е, че повече от изображенията, срещани в България, са от малко по-друг вид от описания в двете ерминии. Специалистите групират различните познати изображения на сюжета в няколко различни типа. Показаният стенопис от черквата в Истанбул е от последният по-време, най-късен тип. При него Адам и Ева са симетрично разположени спрямо Христос, който гледа напред. При по-ранните изображения Адам и Ева са един до друг, от лявата или дясната страна на Христос. Той е хванал с едната си ръка дясната ръка на Адам, а в другата държи кръст или свитък.

Трисъставен кръст-реликварий от ІХ-Х в., намерен в Плиска. Външното тяло е с изображение на Богородица с дванадесетте апостола (в средата), Възнесение Христово (горе). Слизане на Христос в ада (долу). В долната сцена възкръсналият Христос подава ръка на Адам и Ева, зад него двама възкръснали праведници излизат от гроба, под краката на Христос е Сатаната, предаден в човешки образ. Светлите контури зад Христос са счупените врати на ада.

„Слизане на Христос в ада”, стенопис в Боянската църква, 1259 г. Вдясно от Христос са Адам, Ева и Авел; вляво - Йоан Кръстител и трима библейски царе.

Обковка на четвероевангелие с изображение на „Христос слиза в ада”, описано като „Възкресение Христово”. Майстор Иван Златар и сина му Георги, 1660 г.

Бележки:

1. Мат. 27:62-66 и 28:1-7.

2. 1 Петр. 3:19-20.

3. http://patrologia.pravoslavie.bg/content/view/336/106/lang,bg/

4. http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=154

5. Асен Василиев. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976, с. 108.

6. пак там, с. 109.

7. Иконографски наръчник. С., 1977, с. 87.

8. http://www.pravmir.ru/article_495.html

9. Стара българска литература. Том първи - апокрифи. С.,1981, с. 375.

10.пак там, с. 164-165.

11. http://krotov.info/acts/01/joseph/apok_37.html

[RIZAR]

Гербов , поздравление за изключително добрата статия !

Интересно е ,че до XIв., а и както видяхме от статията дори до XIII в. Ева е изключена от иконогрфаския сюжет при Слизане в ада. Или въобще отсъства или Христос не й подава ръка. При новите иконографски сюжети , Христос е малко лабилно стоящ, едновременно подава двете си ръце към Адам и Ева.