Техниката на средновековната българска армия

[запъналко]

Тук искам да започна една тема, която ми се струва, че не е по-маловажна от тази за числеността на средновековната ни армия - а именно с какви машини са разполагали средновековните българи и как са ги употребявали по време на война. На мен ми се струва, че има два периода в средновековната българска история, когато изворите говорят за масовата употреба на различни военни съоръжения използвани най-вече за превземането на крепости. Първият е от времето на Крум в самото начало на 9 в., а вторият при управлението на Калоян. Има обаче и времена, когато българите като че ли не са разполагали с необходимите съоръжения или незнайно защо са пренебрегвали тяхната употреба. Например начинът, по който Самуил превзема Лариса е странен - в изворите се говори за продължителна дългогодишна сезонна блокада, която лишила града от хранителни припаси и довела до неговата капитулация, но не и за истинска обсада. Има няколко описания за това как българите от края на 10 и началото на 11 век противодействали на византийските обсадни машини при Средец и Видин, но сякаш българите в епохата на Самуил не са разполагали със съществена нападателна военна техника и технологии. Подобно изглежда положението и през 14 век, когато градове и крепости просто не се атакуват. Вярно каменните топки в Червен вероятно показват съществуването на някакъв вид защитна или нападателна "артилерия", но те май са по-скоро изключение, отколкото правило в археологическия материал от това време.

[Ka40]

Тук искам да започна една тема, която ми се струва, че не е по-маловажна от тази за числеността на средновековната ни армия - а именно с какви машини са разполагали средновековните българи и как са ги употребявали по време на война. На мен ми се струва, че има два периода в средновековната българска история, когато изворите говорят за масовата употреба на различни военни съоръжения използвани най-вече за превземането на крепости. Първият е от времето на Крум в самото начало на 9 в., а вторият при управлението на Калоян. Има обаче и времена, когато българите като че ли не са разполагали с необходимите съоръжения или незнайно защо са пренебрегвали тяхната употреба. Например начинът, по който Самуил превзема Лариса е странен - в изворите се говори за продължителна дългогодишна сезонна блокада, която лишила града от хранителни припаси и довела до неговата капитулация, но не и за истинска обсада. Има няколко описания за това как българите от края на 10 и началото на 11 век противодействали на византийските обсадни машини при Средец и Видин, но сякаш българите в епохата на Самуил не са разполагали със съществена нападателна военна техника и технологии. Подобно изглежда положението и през 14 век, когато градове и крепости просто не се атакуват. Вярно каменните топки в Червен вероятно показват съществуването на някакъв вид защитна или нападателна "артилерия", но те май са по-скоро изключение, отколкото правило в археологическия материал от това време.

Ако те интерисуват обсадните машини на българите - потърси информация за обсадните машини на ромеите. Има много данни, че именно ромеи са правили обсадните машини на българите.

[запъналко]

Знам, че при Крум и по точно в края на неговото управление, българската армия разполагала с огромен обсаден парк от машини, които били построени от някакъв покръстен арабин избягал от ромеите при българите. Въпреки това на мен не ми изглежда много вероятно толкова много машини да бъдат построени от един човек, ако не е имало достатъчно обучени техници. За Калоян няма никакви сведения кой е изготвял неговите машини. Въпросът е важен тъй като дава информация за техническите умения на българите през средновековието. Може да се предположи, че Симеон също е разполагал със значителна военна техника щом сериозно се е готвел да обсажда Константинопол...

[Galahad]

Сведения разбира се има, но средновековната техника въобще в Европа е била такава, че много рядко е позволявала успехи като по време на обсадата на Варна от Калоян. Дори и при византийците опитите за постигане на успех чрез използването на техника са обикновено неуспешни - както например при споменатата вече обсада на София или пък при обсадата на Пловдив, когато кулата пропаднала в стара цистерна. Дори употребата на огненосните кораби си е било доста опасно и рисковано за ползвателите им, но били вкарани в действие заради риска Византия за загуби столицата си. Но в повечето случаи техниката е давала слаба ефективност и затова не е била кой знае колко позвана. Защото изграждането и транспортирането и било сложно, а ефекта обикновено е бил незначителен. Военната техника започнала да играе по-съществена роля от 17в. насетне.

[andreiS40]

Тук искам да започна една тема, която ми се струва, че не е по-маловажна от тази за числеността на средновековната ни армия - а именно с какви машини са разполагали средновековните българи и как са ги употребявали по време на война. На мен ми се струва, че има два периода в средновековната българска история, когато изворите говорят за масовата употреба на различни военни съоръжения използвани най-вече за превземането на крепости. Първият е от времето на Крум в самото начало на 9 в., а вторият при управлението на Калоян. Има обаче и времена, когато българите като че ли не са разполагали с необходимите съоръжения или незнайно защо са пренебрегвали тяхната употреба. Например начинът, по който Самуил превзема Лариса е странен - в изворите се говори за продължителна дългогодишна сезонна блокада, която лишила града от хранителни припаси и довела до неговата капитулация, но не и за истинска обсада. Има няколко описания за това как българите от края на 10 и началото на 11 век противодействали на византийските обсадни машини при Средец и Видин, но сякаш българите в епохата на Самуил не са разполагали със съществена нападателна военна техника и технологии. Подобно изглежда положението и през 14 век, когато градове и крепости просто не се атакуват. Вярно каменните топки в Червен вероятно показват съществуването на някакъв вид защитна или нападателна "артилерия", но те май са по-скоро изключение, отколкото правило в археологическия материал от това време.

Запъналко, ситуацията в Българското царство при управлението на Самуил(997-1014( и на неговите наследници е много тежка!

българия е въвлечена още от 971г. в тежък, продължителен конфликт с Византия!България няма съюзници...

Най-лошото е, че първо губим(, а преди това са разорени от двата похода на Светослав и после на Йоан цимисхий) ИЗТЪЧНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА!Това са най-прлодородните и най-важните в стопански аспект земи!

България след 971г. изпитва перманентен дефицит на ресурси, за да екипира що годе войската си.....няма как да имаме обсадни машини(, е някоя пленена може би). Просто нямаме достатъчно пари за такава техника...Нямаме и време....

А след тежкото поражение при река Сперхей 996г. е ясно накъде отиват нещата.Вече стратегическата инициатива е изцяло в ръцете на Василий ІІ.

Напрактика при Самуил ние нямаме дори ефективна конница.такава, каквато я знаем от времената преди 927г.Излишно е да повтарям клишето за огромното стратегическо преимущество на българската конница.В края на 10 век, такава просто няма.....

През ХІV век и по-конкертно последните три десетилетия от историята и живота на Второто Българско царство-Българските държави са неединни, териториално осакатени, населението е обезверено, намаляло е.От тук намаляват и данъчните приходи, а войските тогава на Балканските феосдални държави са малочислени професионални и стратиотски единици.....

Стратегията(, ако изобщо може да се употреби този термин) на българите през 60-90- годишни на ХІV век може да се обощи с две думи- ГЛУХА ЗАЩИТА!Истината е ,че крепостите са оставени сами на себе си.......бити и превземани сме град по град, при това без особена героика и саможертва от страна на османлиите.

Северна Тракия е практически превзета от османците с невероятна лекота!

за капак най-мощното Търновско царство(най-мощно е , защото е с най-голяма територия и население) се управлява от некадърен, безволев цар.

Българите по това време просто нямат ресурси за една многобройна и екипирана армия.

Феодалният сепаратизъм е крайно разложителен.

да не забравяме ,че през Второто Български царство(дори при управлението на Цар Калоян 1197-1207г.) качеството, нивото на подготовка на българската войска е ниско....

Фактът, че куманската конница, а от началото на 14 век и татарска е основната мобилна сила на българите, говори за загубени, при това безвъзрвратно военни традиции от времето преди 1018г..

Ние нормална конница нямаме, ти кговориш за обсадни машини.....

[запъналко]

Ами тезата за липсата на средства, особено в случая на Самуил, нещо не се вързва с данните на византийските хронисти, че когато превзел Охрид през 1018 г., Василий II открил огромно количество злато - ще потърся данни за точните размери на охридската хазна. А що се отнася до 14 век - това е времето на най активно сребърно монотосечене за цялата българска история (в. т. число и модерната)...

[andreiS40]

Ами тезата за липсата на средства, особено в случая на Самуил, нещо не се вързва с данните на византийските хронисти, че когато превзел Охрид през 1018 г., Василий II открил огромно количество злато - ще потърся данни за точните размери на охридската хазна. А що се отнася до 14 век - това е времето на най активно сребърно монотосечене за цялата българска история (в. т. число и модерната)...

При управлението на Самуил България е бедна даръжава.Самуил изпитва дефецет на всичко, то което зависи воденето на войната с Византия-

При Самуил да се чел за наличие на конница..?

[resavsky]

Държавата на Самуил е всичко друго само не и бедна щом 40 години воюва с Византия.Войната и тогава и сега си е доста скъпо удоволствие.А данните за конница при Самуил са безброй.

[Galahad]

При Самуил се споменава, че Василий намирал ту складове с храни, ту дворци с пари. Тъй че не е бил чак в такъв дефицит. Втори е въпросът, че ресурсите му съвсем не били измерими с тези по времето на Симеон или Петър, когато държавата била по-обширна и многолюдна.

[resavsky]

При Самуил се споменава, че Василий намирал ту складове с храни, ту дворци с пари. Тъй че не е бил чак в такъв дефицит. Втори е въпросът, че ресурсите му съвсем не били измерими с тези по времето на Симеон или Петър, когато държавата била по-обширна и многолюдна.

Между 987 г. - 1000 г. територията почти се припокрива с територията на държавата от времето на Петър.Дори може би има известно разширение на юг.

[andreiS40]

Държавата на Самуил е всичко друго само не и бедна щом 40 години воюва с Византия.Войната и тогава и сега си е доста скъпо удоволствие.А данните за конница при Самуил са безброй.

Къде е таци конница?

Не говорим за личния отряд на владетеля..........

Самуил изпитва дефицит на основни неща, от които зависи воденето на войната...................

А след катастпрофатна при Сперхей, положението ни е обречено.

Фактът, че при Белесица леко пленяват 15 000 българи говори, че качеството им като войноци не е било високо(набързо повикано опълчение).....

Въобще ситуацията на България е тежка....

Тактиката на Самуил основно при нахлуване в наша територия е да избягва директен сблъсък....Разчита се и на крепостите...но тука удря на камък.Значителна част от аристокрацията не обича комитопилите и впоследствие останалия сам Самуил.Правят се ,,сделки" с Василий ІІ(...

така че реално разполагаемите ресурси на Самуилова България са доста по-малко от това което е отразено в изворите.

Дори мисля,

[andreiS40]

Държавата на Самуил е всичко друго само не и бедна щом 40 години воюва с Византия.Войната и тогава и сега си е доста скъпо удоволствие.А данните за конница при Самуил са безброй.

Къде е таци конница?

Не говорим за личния отряд на владетеля..........

Самуил изпитва дефицит на основни неща, от които зависи воденето на войната...................

А след катастпрофатна при Сперхей, положението ни е обречено.

Фактът, че при Белесица леко пленяват 15 000 българи говори, че качеството им като войноци не е било високо(набързо повикано опълчение).....

Въобще ситуацията на България е тежка....Но това е нормално, когато се биеш в изолация с един могъщ и биогат прротивник, каквато е Византия.....Къде сме ние, къде са те-.....Хора, пари, икономика, изибщо ресирси стопански, от които се гради икономоческата и демографската база за водене на война.

Тактиката на Самуил основно при нахлуване в наша територия е да избягва директен сблъсък....Разчита се и на крепостите...но тука удря на камък.Значителна част от аристокрацията не обича комитопилите и впоследствие останалия сам Самуил.Правят се ,,сделки" с Василий ІІ...Не пропускайте и това?Какъв и по-коректгно е да се каже доколко ефективен е контрола на Самуил над цялата държава?Лоялни ли са българиските аристократи?По-скоро не...Всъщност малка част от тях..

така че реално разполагаемите ресурси на Самуилова България са доста по-малко от това което е отразено в изворите.

Дори мисля,даже съм убеден, че описаните картини на прленено българско залато и изобщо имущество са преувеличени.За Василий е достатъчен успеха че ликвидира държавата на вековен враг като нас..........

Според мен хронистите са се поуляли да уточняват количествата злато.....

Като го е имало това злато, защо не сме успели да удържим още?Защо не са наемани масово ннаеминци от вън?

Защо няма данни за стенобойни машини на българите?

[Стоедин]

Ако се доверим на Псел, Василий бая злато е взел от нас, защото се наложило да се разширява хазната с лабиринт от тунели.

[resavsky]

Котор Черна гора.Крепост на адриатическото крайбрежие превзета от Самуил.Напрпави си труда да отидеш до там и прецени дали крепост може да превзета без обсадни машини.

[проф. Добрев]

При управлението на Самуил България е бедна даръжава.Самуил изпитва дефецет на всичко, то което зависи воденето на войната с Византия-

При Самуил да се чел за наличие на конница..?

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

На основата и с помощта на този направо плачевен резултат в най-новата ни историография не само не може да се обясни, оправдае, обоснове или докаже абсолютно нищичко от тази проблематика, но така също и не може да се види и разбере какво точно е ставало тогава, кой го е вършил, защо и с каква именно цел, а това същевременно означава, че във всичко това ние българите никога не сме били, а и няма и да бъдем.

Що се отнася пък до нихилистично-ренегатските и определено българофобски изрази “угасваща Охридска България”, “агонизиращата и умалена западна българска държава”(Ем. Михайлов) и тям подобни, макар и вече напълно излишно, нека все пак да припомним на нейния автор, че Западна България има не пет, а повече от тридесетгодишна история, защото Комитопулите въстават и се отцепват още преди падането на Източна България под византийско иго през 971 г. По времето на цар Самуил България изобщо и въобще не е угасваща, агонизираща или умалена, защото наред с териториалното си разширение, дължащо се на победите на равния сред великите ни ханове и царе Самуил на бойното поле, Тя продължава да живее пълнокръвно и пълноценно, да твори книги и икони, да гради църкви и манастири. И всичко това под непосредственото ръководство и най-топли грижи на Светата Българска Православна Църква, а Самуил пък, това е новият ни Симеон, който макар и да разполага с по-малки възможности, все пак прави не по-малко от него специално в областта на църковното строителство:

В самодържавния град Воден, аз, Самоил в Христа верен цар на българите и римляните, от Бога издигнат за самодържец на всички области от Долна Рашка до Македония, Тесалия и Елада, внук на Шишман Стари, кавган на Търново, сътворих тук Дом на Спасението, който бе започнат при Йеремия, най-видния християнин от Мелник.

Направи се това заради греховете и за спасението на българите от Сатаната проклет, който от Цариград произлиза.

Завърши се този храм в четиринайстата година на моето царуване с помощта на Гаврил, Пастир на Черноризците наричан.

Написа се в годината 6497 от Сътворението на Света, Индикт Пети [по Калоянов 2009, 1].

Самуилъ, правившiй до 1014 г., - человекъ чрезвыйчайно мужественный, неутомимо и успешно боровшiйся съ греками, оставившiй по себе память как государь знаменитый [Голубинский 2010, 19].

При слабата просвета, естествено, и нравственото състояние на народа въ Западното българско царство не можело да бъде високо. Макаръ и да се водила люта борба противъ Византия, византийската обредна религиозность е продължавала да гнети духовния животъ. Старите езически инстинкти, привички, дори и вярвания не са били ослабнали. Въ висшите кръгове се срещали дори демонични натури. Царь Самуилъ билъ човекъ съ неудържими пориви. Мраченъ, властолюбивъ, гордъ съ буйна енергия, той не се спиралъ предъ никакви нравственни веления, за да осъществи поставената си жизнена цель.

...ни дава основание да мислимъ, че въ личностьта на Самуила е имало някои мрачни черти и че въ своята дейность Самуилъ не всякога е избиралъ средствата.

При все това по някои данни може да се мисли, че Самуилъ не билъ лишенъ отъ известно благородство, свойствено на всеки храбъръ и праволинеенъ човекъ. Обладавайки силенъ и широкъ умъ (някои историци считатъ Самуила най-умния отъ българските владетели), той билъ човекъ съ естетиченъ вкусъ. За това достатъчно свидетелствува фактътъ, че той е устройвалъ своите столици на най-красивите места въ Македония, като ги украсявалъ съ изящни дворци, обществени здания, църкви и монастири.

Не се вижда Самуилъ да е билъ мъстителенъ. Може да се каже, че тoй е считалъ за врагове само идейните си противници, а не лично неразположените къмъ него. Всредъ безспирните си вихрени боеве, той не е забравялъ да бъде хуманенъ. Не е известно. той да е ослепилъ или да забилъ на колъ някого отъ военнитъ пленици, както безъ смуть на съвестьта си е вършелъ противникътъ му Василий Българоубиецъ.

Самуилъ билъ нежно любещъ баща. Трогнатъ отъ любовьта на дъщеря си Косара къмъ затворника княза Ивана Владимира, и на другата дъщеря Мирослава къмъ пленения арменецъ Ашоть, той е освободилъ двамата, като назначилъ Ашота за управитель на Драчъ и имъ далъ дъщерите си за жени. “Може да ни трогне - казва Новаковичъ - чертата на родителска нежность, достойна и за много прогресивни векове, която се вижда въ царь Самуила къмъ неговата дъщеря”. За чувствителното му сърдце говори също неговата бърза смърть, когато той е видялъ 15 хиляди свои обезобразени войници [Снегаров 2010, 48-51].

Как бы то ни было, в первой половине Х в. и в начале ХI-го западной Болгарии в литературе, а быть может и в культуре вообще, принадлежала выдающаяся роль среди других славянских народностей полуострова: если в этом отношении она не может быть поставлена выше восточной Болгарии (на это у нас данных нет), то все же она по своему влиянию должна быть поставлена рядом с нею даже в эпоху царя Симеона [Сперанский 1928, 528].

Обединени от едни и същи национални стремежи, Църквата и държавата са били въ пълно взаимообщение. Църквата е служила на държавата като мораленъ помощенъ факторъ, а държавата е покровителствувала Църквата.

Отъ всичките западни царе Самуилъ е ималъ най-силно влияние върху нейния животъ. Никого отъ предишните български царе националната идея не е вълнувала тъй дълбоко, както Самуила. Царъ Самуилъ, изпълненъ съ непотушима омраза към всичко гръцко, билъ българскиятъ Анибалъ, който е живеелъ само с една мисъль – да разруши Византия... Затова при Самуила националните стремежи на Българската Църква изпъкнали още по-рязко: нейниятъ патриархъ за всякога е утвърдилъ своя престолъ въ свещения за българите градъ Охридъ.

Напълно схващайки това велико значение на гр. Охрид, и патриарсите, и царъ Самуилъ се стремили да въздигнатъ новата си столица надъ всичките други югославянски градове и да я уподобятъ на Цариградъ по красота и религиозно значение. ...Самуилъ изсушилъ околните блата при р. Дримъ съ цяла система отъ канали, по които водата се стичала въ реката. На каналите построилъ сто мостове. Той съградилъ за себе си и патриарха великолепни палати, възобновилъ храмове и монастири и пренесълъ въ Охридъ много мощи на светии отъ покоренит градове съ особена почетъ и благоговение.

Също и другата си столица Преспа Самуилъ е украсилъ, освенъ съ дворци, още и съ храмове и монастири. Споредъ народното предание, въ Преспа е имало 40 църкви и монастири [Снегаров 1995, 32-36].

И все пак и въпреки всичко като неин изключително важен и съществен дял и принос не толкова в националната, колкото в общочовешката история ще останат безпримерните дела и помощ, които тогавашна България оказва на току-що родилата се, прогледнала и проходила руска държава и народ.

Не малко, а изобщо по Света няма други такива държави като Охридската Самуилова България, няма друг такъв народ като нейния, няма други такива царе като Самуил, защото всички те, съзирайки току пред себе си чудовищно-зейналата паст на Края, независимо и от това и въпреки всичко намират време, сили и средства да протегнат десница и да помогнат на братския славянски народ да излезе от Небитието!

Далновидността и прозорливостта е неописуема, саможертвата е превелика!

Редактирано Май 3, 2011 от проф. Добрев

[resavsky]

Добрев това за отделянето на комитопулите в отделна държава го говорят само край Вардар и то далеч не всички.Държавата си е една и никой не се е отделял от нея.

[resavsky]

Тогава излиза че цар Роман е избягъл при тези които вече са се отцепили от него и те /явно забравили че са се отцепили/ взели че го признали за цар.

[Ka40]

Мда, т.нар. "надпис от Воден" е много важен извор .... за етническа картина в град Воден през втората половина на 19в., когато е бил направен.

[resavsky]

Че е правен през 19 век Качо няма спор.Но има два въпроса:откъде във Воден през 19 век знаят титлата "кавкан" и титлата "цар на българи и гърци".

[Ka40]

Добрев това за отделянето на комитопулите в отделна държава го говорят само край Вардар и то далеч не всички.Държавата си е една и никой не се е отделял от нея.

Е не само македонските историчари, ами и бая български историци, разглеждат Самуиловата държава, като нещо отделило се от ПБЦ. Разбира се това са пълни глупости. Т.нар. "Самуилова държава" не е нищо повече от оцелялата западна част на България. Много интересно в тази връзка е фактът, че ромеите през 971 г. успели да завладеят само тези части, които били окупирани от русите, т.е. погромът върху българската държава организиран от Светослав е бил от ключово значение. Там където руските главорези не са вилняли, българската власт и население останали здрави и ромеите през 971 г. не посмели да припарят.

[Ka40]

Че е правен през 19 век Качо няма спор.Но има два въпроса:откъде във Воден през 19 век знаят титлата "кавкан" и титлата "цар на българи и гърци".

Винаги е имало хора интерисуващи се от история. Достатъчно е местните патриоти да прочетат някоя друга книжка, и после да обсъдят на шише ракия как точно трябва да изглежда надписа. Титлата "кавках" е има в Скилица - така нарича един от Самуиловите боляри, а титлата "цар на българи и гърци" се появява през ВБЦ.

[resavsky]

Скилица да се чете във Воден в 19 век?Паисий например не знае тази важна титла както и Блазиус Клайнер.Аз също много пъти съм се чудил дали именно Никола не е бил кавкан и май отговора е положителен.

[Ka40]

Скилица да се чете във Воден в 19 век?Паисий например не знае тази важна титла както и Блазиус Клайнер.Аз също много пъти съм се чудил дали именно Никола не е бил кавкан и май отговора е положителен.

Скилица - едва ли. Обаче историческа литература и при това не само Паисий - със сигурност. Никола е бил комит, т.е. нещо като областен управител. При това положение не може да е бил кавхан, която пък длъжност е свързана с централната власт (макар и ва е сигурно каква точно е била функцията й)

[resavsky]

Имало е и комити в централната власт.Петър който често е наричан кавхан при цар Борис е бил именно комит.При това с огромни правомощия и явно втория човек в държавата.Вероятно и Никола е заемал неговата позиция.

[T.Jonchev]

Имало е и комити в централната власт.Петър който често е наричан кавхан при цар Борис е бил именно комит.При това с огромни правомощия и явно втория човек в държавата.Вероятно и Никола е заемал неговата позиция.

Моля ти се, какви ги говориш?!

"Кавхан" е строго персонална и може би наследствена длъжност. Комитите са бая повече от един едновременно.