В крайна сметка "АКО" има или няма място в историята

[КГ125]

Винаги съм слушал, че в "историята "Ако" няма!" и винаги съм имал едно наум. Защо няма? Значи, че ако (ха, ето има, го!) събитие не се случи, то желязната закономерност на историческия ход ще го замести с друго, равно по значимост. Има логика. Но абсолютно ли е това, правило ли е?

От друга страна, има въпроси, които далеч не са с толкова ясен отговор. Ако Левски не беше загинал? Ако Стамболов и Фердинанд се бяха спогодили? Ако Манерхайм беше влязъл в Петернург? Ако Константин беше основал столицата в Сердика?

Провокиран от тази http://anamnesis.info/broi1/Ilchev.php статия, бих искал още веднъж да чуя мненията ви за релаността на алтернативите в историята и за тежестта им в историческото мислене. Не е ли това прочуто "няма "АКО"!" известна реакция на антиреваншисткото мисление в някои държави? (То пък наистина, на спечелилите двайстия век не им е нужно "ако"?)

[Last roman]

Историята изучава минали събития. В миналото място за 'ако', 'представи си', 'а можеше да' няма. Който държи толкова на тези думички - да пише фантастика.

[Frujin Assen]

Няма ако, най вече заради ефекта на пеперудата. Иначе алтернативната история е нещо като научната фантастика. Разликата е там, че ударението е на фантастика, а научна остава назад. При алтернативната история, ударението би следвало да е върху история. Така може да изградим логични модели на един паралелен на реалния свят, а не изсмукани от пръстите детски прикъзки и фантазии.

[КГ125]

Точно така. Защото не може пък да се отрече и ролята на случайността.

[kramer]

Историята изучава минали събития. В миналото място за 'ако', 'представи си', 'а можеше да' няма. Който държи толкова на тези думички - да пише фантастика.

Не е фантастика, при алтернативната история се провежда паралелно моделиране на събитията с промяна най-много на един-два параметра от ТР, което спомага за избягване на грешното повторение.

Редактирано Април 22, 2011 от kramer

[Last roman]

Не е фантастика, при алтернативната история се провежда паралелно моделиране на събитията с промяна най-много на един-два параметра от ТР, което спомага за избягване на грешното повторение.

Но това не е история, а фантастика, драги.

[Frujin Assen]

Не си прав Аеций. Фантастика е ако примерно през 1912 в България кацнат извънземни и дадат на царя плазмено, фотонно, мега, супер, хипер мощно оръжие с което той издухва враговете и завладява света.

[glishev]

Според мен е много добро упражнение - ако не на друго, то поне на паметта (защото се опитваш да си припомниш много фактори), на стила (защото трябва да звучиш убедително), а и на въображението (очевидно защо). Е, историята не е чак точна наука, но въпреки това нещо като хипотетично "преиграване" или "промяна на една величина" на дадено положение е възможно и не е антинаучно. Струва си да бъде похват в обучението - разбира се, с нужната предпазливост и старание за правдоподобност.

[Last roman]

Не си прав Аеций. Фантастика е ако примерно през 1912 в България кацнат извънземни и дадат на царя плазмено, фотонно, мега, супер, хипер мощно оръжие с което той издухва враговете и завладява света.

Фантастика, друже, е каквото и да било съждение извън историческия контекст. Ако Ботев беше с каска, а Левски с ботуши... Ако Ферди/нанд/ мравката не беше идиот от класа да подеме Междусъюзничекста и т. н. Извънземни в случая не са нужни.

[КГ125]

Не, защо пък. Разумни алтернативки са възможни - нищо, че не са се случили. Едно, че помагат на мисленето, второ, че утре в аналогични ситуации някой за нещо може да ги ползва.

[glishev]

Разумната алтернативка според мен си има рецепта: променяш само един детайл и то възможен за промяна. Една битка, една смърт. Оставяш всичко друго, както си е и не разглеждаш някакви евентуални промени хиляди години след промененото събитие, а непосредствено след него.

И според мен разумната алтернативка ще доведе и автора си, и публиката му до извода, че историята си има русло и се връща към него. По-бързо или по-бавно, в зависимост от това дали промяната е в ключов момент (и защитаваш визията си за ключов момент).

Ценният момент е в това да опишеш детайлно резултатите от променения детайл - резонанса му, ако мога така да се изразя.

[Ka40]

Фантастика, друже, е каквото и да било съждение извън историческия контекст. Ако Ботев беше с каска, а Левски с ботуши... Ако Ферди/нанд/ мравката не беше идиот от класа да подеме Междусъюзничекста и т. н. Извънземни в случая не са нужни.

И най-важното "ако". Ако Аспарух беше минал Дунав при Будапеща, а не при Тулча.

Между другото в случая с Междусъюзническата война, ако българите небяха нападнали сърбите, сърбите щяха да нападнат българите и резултатът щеше да е същият. Вината не е само във Фердинанд, вината е в дебилите, които създадоха Балканската коалиция и сляпо вярваха на Русия.

Редактирано Април 26, 2011 от Ka40

[ISTORIK]

Историята представлява наука, изучаваща минали събития. Тя не борави с условното наклонение.

Условното наклонение може да се използва в алтернативни варианти на събитията, но това вече не е история, а (научна?) фантастика, нещо като футурология в минало време; бъдеще в миналото.

Историята не е и програмния език BASIC, който се изучаваше в училище през миналия век и в който се използваха командите IF... THEN... (АКО... ТОГАВА...). Тоест не можем да програмираме миналото.

Казано е: "Миналото не се връща. Само се преглъща."

Казано е и друго: "Народ, който не познава своето минало, е обречен да го повтори."

[ISTORIK]

И най-важното "ако". Ако Аспарух беше минал р. Дунав при Будапеща, а не - при Тулча.

По същата логика, Аспарух е можел да се смени с брат си Котраг и да създаде Волжско-Камска България. Или пък - да се насочи към Далечния Изток; към земите на Китай, Корея или Япония.

[T.Jonchev]

Историята представлява наука, изучаваща минали събития. Тя не борави с условното наклонение.

Ама и ти...

Борави и още как! Какво по-често срещано от израза "ако..., то..."? В науката условното наклонение в много случаи дори е задължително.

Но самата история (миналото, каквото е било, а не каквото знаем или си мислим, че знаем за него) не познава условно наклонение. Там няма "ако".

[resavsky]

И най-важното "ако". Ако Аспарух беше минал Дунав при Будапеща, а не при Тулча.

Между другото в случая с Междусъюзническата война, ако българите небяха нападнали сърбите, сърбите щяха да нападнат българите и резултатът щеше да е същият. Вината не е само във Фердинанд, вината е в дебилите, които създадоха Балканската коалиция и сляпо вярваха на Русия.

За 1913 г. въобще не си прав.Имало е и шанс за мирно решение но със сериозни отстъпки от страна на България.Но дори и с тези отстъпки България е щяла да остане с територия от 150 - 160 000 квадратни километра.

[Христо Тамарин]

Доколкото преподаването на историята не се ограничава с историографията, а се изтъкват и причините за явленията, то в историята има АКО. История без АКО означава всичко да се обяснява с Божията воля, неведома за нас, човеците.

[lila_va]

Един цитат от "Космос", в който Сейгън говори за историята като експериментална наука (което не знам защо ви се струва толкоз плашещо и дори отблъскващо). Давам го най-вече заради крайния извод, до който той достига, и който е валиден май за всяка алтернативка

"Да се изследват светове, които никога не са съществували, е чудесна фантазия. Посещавайки ги, бихме могли да разберем какъв е всъщност механизмът на историята; историята би могла да се превърне в експериментална наука. Ако някоя важна историческа фигура - например Платон или Павел, или пък Петър Велики - не би съществувала, колко точно различен би бил нашият свят? Ами ако научната традиция на древните йонийски гърци беше успяла да се съхрани и развие? За това би било необходимо голяма част от обществените сили на онова време да са били различни - включително преобладаващото убеждение, че робството е естествено и правилно. Но какво щеше да стане, ако светлината, изгряла в източното Средиземноморие преди 2500 години, не беше угаснала? Ако науката, експерименталният подход и достойнствата на изкуствата и механичните занаяти бяха намерили енергична подкрепа две хилядолетия преди индустриалната революция? Ако този нов начин на мислене беше приет положително в по-широки среди? Понякога си мисля, че тогава можехме да си спестим десет или двайсет столетия. Може би тогава приносът на Леонардо би бил даден преди хиляда години, а на Алберт Айнщайн - преди петстотин. Разбира се, на една такава алтернативна Земя Леонардо и Айнщайн нямаше изобщо да са се раждали. Твърде много неща биха били различни. Във всяка еякулация има стотици милиони сперматозоиди, от които само един може да оплоди яйцеклетката и да създаде член на следващото поколение човешки същества. Кой точно от сперматозоидите ще успее да оплоди яйцеклетката, зависи от най-дребни и незначителни фактори - както вътрешни, така и външни. Дори и нещо мъничко да се беше случило по друг начин преди 2500 години, никой от нас нямаше да е тук днес. На наше място щяха да живеят милиарди други хора..."