Сръбската гледна точка за бойните действия - 1915 г.

[Warlord]

Пускам темата по повод един разговор от преди време с един сръбски историк, но не от шовинистите, а от обективните, който е и българофил, може би един от най-големите в Белград, но въпреки това и въпреки, че е специалист по изследване на най-новата история, въобще не ми вярва, че през ПСВ е имало битки в които българите са победили сърбите Според него всички сръбски войски са били срещу австро-унгарците на север и запад, а окупаторите българи просто са влезли и са овладяли опразнените източни територии. Не знае нищо за Моравската, Овчеполската и Косовската операция на българската армия и твърди, че най-вероятно са измислени от нашата пропаганда. Изглежда тези операции имат други наименувания в сръбския щаб или още по-странно - нямат никакви наименувания, защото в нета не се открива никаква информация за тях освен българската, а и в английската уйкипедия малкото, което пише за Моравската операция например, за източник е посочена само една българска книга, която реално е единственото, което и аз имам с информация по-въпроса, макар и оскъдна (Атанас Пейчев - "1300 години на стража", 1984), а на сръбски няма нищо. Та се поинтересувах, моя познат каза че точно този въпрос е съвсем неизучен и от него, но за да го разясним успя да ми достави от Белград сканирана най-подробната (според него) сръбска книга за ПСВ - "Prvi Svetski rat 1914 - 1918", 1973. Авторяа е хърватин Петар Томац, водач на партизански отряди през ВСВ и явно аверче на Тито, така че обективността в книгата му въпреки, че я има е поразклатена, усеща се хладен, презрителен и обвинителен тон към българите, макар и доста умерен, също така отчаяно търсене на оправдателни думи за сръбските неуспехи и тн.
Ще поствам постепенно текста от включването на България във войната през 1915 г. и пасажите тясно свързани с това. Те са на второстепенен план в книгата и също не особено подробни както битките срещу австроунгарците и немците, но дават светлина върху събитията и разкриват моменти за които ние не знаем, както и тяхната гледна точка. Превода ми е доста кьопав, не съм учил сръбски, но с книгата ми доставиха и един сърбо-хърватско-български речник, който засега върши работа с по-сложните думи, но понеже и граматиката им ми е малко мъгла може и да има допуснати неточности както във фрази така и в имена които са в падеж, а също и в непознати съкращения и думи от сръбската военна терминология. Превода ще върви бавно, тегава работа си е, а и време все няма, но ще върви

Българската интервенция

Българите встъпват във войната на 14 вместо 11 октомври както са се били договорили преди това със своите съюзници. Без обявяване на война, само с царски манифест. До 17 окт. те все още не са се включили оперативно в австро-немския фронт. Българската 1-а армия е задържана на границата чрез силен отпор. На юг положението на 2-а армия е по-леко при по-слабо охраняваните граници. На 17 окт. тя превзима Враня и пресича железопътната връзка Ниш-Скопие. Два дни по-късно пада и Куманово.

Възможностите за маневриране по пътищата са съвсем ограничени. От непритиснатата 1-а армия е прехвърлен във 2-а Моравска армия още един полк за отбраната на Белград, а Кавалерийската дивизия през Пирот преминава в 3-а армия.
Но за маневриране на дивизията няма възможност, както и за се извеждат с нея ефективни противоудари от оперативно значение. Пренапрегнатия фронт абсорбира всички резерви на разположение. Под силния вражески натиск Сръбския щаб издава на 15 окт. директива северния фронт да се изтегли чак на линията Багрдан – десния бряг на Лепеница само в случай на крайна необходимост и за евентуално забавяне на врага докато пристигне помощ от съюзниците, които се е очаквало да тръгнат към Ниш. Тази стратегия „стъпка по стъпка” се препоръчва и от Лондон. Фикцията за съюзническа интервенция по долината на Морава пречи на Сръбския щаб да предприеме широки оперативни действия заради опазването на връзката с тях и Солун. И след пробива при Враня Сръбското командване все още не е изоставило надеждите, че съюзниците ще се появят при Ниш, въпреки очевидната им слабост в Солун и липсата на изгледи за по-мащабно ангажиране на Балканите за момента.

Командването над (френската) Източна армия, формирана на 5 окт., взима Сарай и достига Солун с предните части на 57-а дивизия, а на 14 окт. изпраща на помощ един полк и един дивизион - 156. При жп станция Струмица са подсилени и сръбските части охраняващи отсека от Гевгелия до Демир капия (Вардарски граничен отсек, 7 баталиона, подполковник Душан Димитриевич).

Британската 10-а дивизия все още не е получила заповед да премине сръбската граница. Френските и британски коменданти в Солун действат независимо един от друг, а също така и почти невзимащи в предвид оперативните искания на Сръбското командване.
Немското командване узнава, че съюзнически части започват придвижване в посока Гевгелия. Като немския консул в Солун е грижливо осведомен за това. И въпреки това Фалкенхайн забранява на българските части да преминат гръцката граница. Не се осъществява и предложението на Макензен над гръцка територия да се извършат поне атаки от въздуха. С оглед на ситуацията в Немския щаб се стига до заключението, че Централните сили бързат с операцията против Сърбия.

Опит за обкръжение

Укрепявайки предмостията, австро-немците започват настъпление в Сърбия по Макензеновата директива от 28 септ. по линията Аранджеловац-Паланка-Петровац. В Гроцка настъпват 3-а и 11-а армия и започват строеж на два моста за 11-а армия. Осъществява се стабилна свръзка между две армии (ІІІ и VІІІ Армейски корпус) при Азанйе на 23 окт. Настъплението протича бавно. Сърбите дават силен отпор от позиция на позиция, извършват контраатаки, а интервентите не желаят да се лишават от надмощието на своята огромна артилерия, която бавно върви по блатистия терен и разкаляните пътища, като в някои участъци напредва едва с по километър на час.
И българската 1-а армия се придвижва бавно. За 9 дни е изминала около 10-15 км от границата и все още не е завзела пограничните градове Неготин, Зайчар и Пирот. Макензен заповядва на българите да не се задържат около тях, а да напредват по линията Алексинац-Ниш.

Появява се план за нова оперативна идея – ядрото на сръбските войски да се изтласка решително към централните части на страната. За тази цел директивата от 22 окт. на Макензен предвижда 3-а армия (освен ХІХ Армейски корпус) да пренесе тежестта на своето дясно крило обхващайки сърбите откъм Крагуевац или откъм долината на Западна Морава, докато 11-а армия да настъпи по брега на Морава с лявото си крило към Чуприя където да се съедини с 1-а българска армия. При това ХІХ Армейски корпус, държащ десния си фланг малко назад да се насочи от Лазаревац към Горни Милановац, докато Сорсич (в неговата група са влезли и страйтовските сили) тръгва на ляво, а 62-а ПД към Ужице. Нараства страха за левия фланг, най-вече в щаба на 3-а армия. Там се опасяват, че сърбите ще извършат контраудар от запад както през декември миналата година, още повече че се командват от войводата Мишич, който е извършил и контраатаката при Сувобор, а и висшите австроунгарски командващи в състава на 3-а армия лично са преживели това събитие. Победата на Колубари все още оказва влияние!

Мудността на българите предизвиква опасения в щаба Макензен, че сърбите ще успеят да се измъкнат от обръча и на 26 окт. издава заповед вътрешните крила на 3-а и 11-а армия да ударят към Крагуевац, стремейки се да пробият фронта без да изоставят двойния обхват. Затова Галвитц пренася тежестта на фронта на левия бряг на Морава, а Алпийския корпус преминава Дунав при Оршова и Велико Градище на 29-30 окт. и се насочва на право към лявото крило.

В духа на Путник-овата оперативна концепция за печелене на време сърбите упорито се отбраняват, маневрено и активно. В отбраната на Селевац (21 окт.), според Галвитц, взимат участие и жени.
На следващия ден е осъществен контраудар на 2-а Моравска армия при с. Рашанац, която притиска лявото крило на 11-а армия (X Резервен корпус) и пресича нейните офанзивни намерения. Но тези изолирани успехи не могат съществено да променят ситуацията. Сръбския щаб издава на 23 окт. нареждане 1-а, 3-а армия и силите отбраняващи Белград постепенно да се изтеглят на главната отбранителна линия Йежевац–десния бряг на Лепница-Лепничка глава-Котленик. Взима се решение Крагуевац да се изостави без решителна битка. Комендантът на 1-а армия Мишич, който е по-малко ангажиран с фронта настоява за мащабна контраатака срещу десния фланг на 3-а армия, докато Путник настоява за непрекъснатост на фронта и да се осигурят попълнения за 1-а армия, както и да се гарантира сигурността на отстъплението. В крайна сметка в щаба се стига до мнението, че условията и изгледите за контраатака са крайно неблагоприятни.

Също така и на изток сръбската отбрана не е съвсем пасивна. На 24 окт. 2-а Шумадийска армия нанася тежък удар на българската 9-а дивизия при Дренова глава. Което е още един локален успех без оперативни последствия. Същия ден са изоставени Неготин и Прахово, което дава възможност за съединяването на дясното крило на 1-а българска армия и лявото крило (австроунгарския отряд на Филип) на 11 германска армия. И северния и източния фронт започват едновременно да се изместват назад.
На 26 окт. Сръбския щаб нарежда на Тимошката войска да се изтегли в посока Ниш-Прокуплье-Куршумлия-Прищина, а 2-а армия – по направлението Лебане-Медведжа-Прищина. Най-накрая на 31 окт. се изтегля и 1-а армия по направление Кралйево-Рашка; отбраняващите Белград сили – по Руковац-Белушич-Крушевац-Янкова клисура-Куршумлия-Преполац; а 3-а армия по Чуприя-Парачин-Ражани-Джунис-Рибари-Гребац с комуникационната линия: Гребац-Прокуплье-Куршумлия.
По този начин войводата Путник предназначава за 2-а армия смела и деликатна задача: към Мрамор, западно от Ниш, да осигури време докато Тимошката войска и 3-а армия не се оттеглят до Прокуплье и след това да се включи по първоначално отредената посока: Лебане-Медведжа-Прищина. Същия ден чрез специално нареждане Путник наглася всичките си войски в подходящо положение за продължително задържане на неприятеля докато пристигнат съюзниците на помощ.

През това време 2-а българска армия овладява Вардарско-Моравската магистрала от Враня през Скопие (превзето на 22 окт.) до Велес (завзет вече на 20 окт.). Нея българското командване особено я активизира. Тя разполага с 3-а, 7-а, 5-а и 11-а ПД, а и 2-а ПД на пътя от Струма към Струмица, която трябва да влезне в нейния състав. Напразно немците настояват част от тези подкрепления да отидат в 1-а армия. Импровизирания Южноморавски отряд от 10-и баталион, сформиран от Сръбския щаб на 18 окт. от подполковник Милан Туцакович, не успява да освободи направлението Ниш-Скопие, както му е наредено, но пък защитава направлението Враня-Лесковац, където нахлуват мощни български съединения. Качаничката клисура е отбранявана от Брегалнишката дивизия, Вардарската дивизия се придвижва през Скопска Црна гора и Кончулийския проход, Тетовския отряд – през Скопие-Тетово (подсилен полк), а Вардарския отряд – Велес-Прилеп (8 баталиона и 10 оръдия). Командването на войските в новите области получава на 21 окт. ген. Петар Бойович в Скопие, ден преди евакуацията от там.

За инсистиране на Сръбския щаб французите тръгват към Велес, на 19 окт. Сарай предлага в Криволак дял от 57-а ПД, който на следващия ден ще се групира в Тиквеш докато 156-а ПД ще ги поддържа от юг. Британската 10-а ПД най-накрая получава позволение да осигури линията от Дойран до Солун. Предните й части пресичат сръбско-гръцката граница на 29 окт. за да сменят дясното крило на 156-а ПД. Въпросът с общото им командване се решава по сложен начин: Сарай трябва да се споразумява с британските коменданти в Солун, а в последствие те трябва да се обръщат към Лондон за одобрение на предложените действия. Въпреки всичко това българите не са успяли да прекъснат жп линията на нито едно място южно от вливането на Црна река във Вардар. Градско е завзето на 29 окт.

Отстъплението на сърбите

Сръбската армия се изтегля постепенно на югозапад към Косово поле, но все още Путник не се е отказал от Моравско-Вардарската магистрала и непосредственото съединяване със съюзниците. Надява се Сарай да опита на 29 окт. да атакува през Скопие към Велес и Овче поле докато сърбите нападнат Скопие откъм Косово поле, от който план Сарай се отказва на следващия ден. Той не иска да провежда подобно нападение за да запази връзката със Солун, както му заповядват от Париж. Путник все пак не се отказва и пробва еднолични действия в тази насока.
Санджашката войска, подсилена от Косовския отряд, ефикасно съдейства за сръбските операции. Ужичкия отряд с Доньовасойевичката бригада, която е част от неговия състав, се отдръпват към Ужица, преминават на десния браг на Лима, с доста активни действия прикрива подсилената 62-а ПД във Вишеград, която успешно затваря пътя водещ към Санджак. Още на следващия ден черногорците нанасят на 9-а Ландщурм бригада тежко поражение при Бйело брдо; загубите са 800 убити и ранени, 300 пленени и 4 оръдия.

Австро-немците очакват решаващата битка пред Крагуевац. На фронт от 60 км от Горни Милановец до Велика Морава, на 31 окт. те имат 4 корпуса (ХХІІ Резервен корпус, VІІІ Армейски корпус, ІІІ Армейски корпус, ІV Резервен корпус) с 10 дивизии. Планирало се е това да бъде фронтална битка, но крилата изостават далеч назад. Но за тяхно най-голямо учудване от авиацията същия ден потвърждават, че сърбите се оттеглят от цялата линия. Не се осъществяват плановете нито за обкръжение нито за пробив. Краят на тази кампания не се вижда. Разочарованието е голямо, че за 3 седмици немците са пленили всичко около 12 000 души, 23 оръдия и 16 картечници; австро-унгарците – 3 300 души, 17 оръдия и 2 картечници; а българите – 6 000 души и 60 оръдия, предимно от позициите при Зайчар и Пирот.

Смятайки, че обръча около сърбите ще се затвори някъде при Западна Морава, немското командване опълномощява Макензен да приеме капитулацията ако сърбите му я преложат. Причините за неуспешното затваряне на обръча немците отдават на ниско квалитетните австроунгарски войски от западното крило, но и тяхното дясно крило (Х Резервен корпус и Алпийския корпус) е доста изостанало, да не говорим пък за българите.

Макензен пробва още веднъж да обкръжи сърбите, опитвайки да ги изтласка от Кралево към Западна Морава в ръцете на българите. Неговото нареждане от 1 ноем. Предвижда ХІХ Армейски корпус да пресече Морава някъде при Чачак и да премине към десния бряг при Кралево, а ХХІІ Резервен корпус – в същата посока по левия бряг, докато останалите продължават през Ужица за Иваница. 62 пд не може да се разгърне след поражението си при Бйело брдо. Все още не е изоставена надеждата, че сърбите ще могат да се организират за решително сражение някъде южно от Крагуевац. Путник няма такива намерения. Упорната отбрана от позиция на позиция печели време за съюзническа интервенция, но според изчисленията и при такава ситуация всички изгледи за успех са на страната на противника.

Нов маньовър за обкръжаване е осуетен чрез отпора на 1-а армия, която в нощтта на 4/5 ноем. се придвижва на десния бряг на Западна Морава. 2-а армия напуска Ниш на следващия ден и отстъпва по левия бряг на Южна Морава. През този ден в нейния състав се присъединява и Тимошката войска. Поради оттеглянето на крилото, отбраната на Белград и по-малко притиснатата 3-а армия също ускорява прехвърлянето си през Западна и Южна Морава. Неминуемо след месец борби и маршове много от войниците изнемогват и изостават. И в австро-немските доклади се появяват бележки за доста повече пленници. Пленени са и много материали, предимно трофейни. Галвитц споменава за плячкосвания от страна на немските войски при Крагуевац и други места, както е забелязал и за Пожаревац, самият той твърди че са взети мерки против безчинствата, но не уточнява какви.

С превземането на Ниш е постигната главната цел на похода в Сърбия – отварянето на линията за българите. През това време вече е осигурено и плаването по река Дунав. Първите боеприпасни доставки за Турция са достигнали вече до Русе (Русчук) и Свищов. Но тъй като сръбската армия не е унищожена, а съюзниците вече са дебаркирали в Солун, противниците сега трябва да решат какво ще се прави по-нататък. На 6 ноем. с взима решение Макензен и 2-а Българска армия да продължат операцията концентрично към Прищина до пълно унищожение на сръбските войски, а след това да продължат срещу съюзниците със странична защита срещу Черна гора с цел съюзническото дебаркиране в Солун да не се развие в голяма балканска операция. Два-три дни по-късно когато Фалкенхайн разквартирува в Банат няколко немски дивизии за почивка, привидно защото за тях няма повече места на фронта, против което Конрад протестира искайки един немски корпус да бъде изпратен в Македония, въпреки прехвърлянето на 6-а и 8-а дивизия във 2-а армия. Отношенията се обтягат. Окупираната Сърбия си я поделят Австро-маджарите и българите по линията на Велика и Южна Морава, което повишава напрежението между тях, а немците запазват за себе си контрола над връзката Белград-Ниш-София, която тях толкова интересува.

В тези тежки времена сръбското командване получава доста противоречиви новини. От военния посланик в Русия разбират, че руснаците ще прехвърлят по Черно море два корпуса (5-и кавалерийски и 16-и артилерийски корпус), които до 12-14 дни могат да стигнат до Варна и ще се настоява пред Букурещ да им осигури коридор за придвижване през Добруджа. Тази експедиционна армия наброява 150 000 души. Това е потвърдено от военния посланик и руския цар. Същия ден военния посланик в Париж докладва, че френската 122-а ПД пристига в Солун, а на там е упътена една британска дивизия от Александрия и отделно други войски се струпват в Марсилия. Два дни по-късно военния посланик от Париж известява, че съюзниците са готови да изпратят армия в помощ на Сърбия от 150 000 души, чиято първа задача е да изтласка обратно българите от Скопие на изток и да отвори коридора Солун – Враня.
Появилия се оптимизъм при тези вести е охладен от сводките идващи от Солун, откъдето сръбския делегат докладва до щаба на 5 ноем., че Сарай отново е разколебан и отказва да предприеме офанзива на север докато не получи подкрепления и официално одобрение от неговото правителство и отделно когато пристигнат първите части на френската 122-а ПД ще са необходими още 7 дни за да бъдат изпратени на фронта.!

Редактирано Май 23, 2013 от Warlord

[КГ125]

Чудна тема!

Поначало знаем за това колко страда историята от политически намеси, но ето един солиден пример. Българската армия навлязла в сръбската територия без бой... Сигурно и жертвите сме си ги убивали, ранявали и пленявали сами.

Смешното е, че сръбската позиция по начало има основание - Сърбия наистина се оказва ангажирана на два фронта и армията й се разкъсва между австроунгарци и българи. Не виждам защо е трябвало да омаловажат действията на българите. Какво страшно има в това да бяха казали - "загубихме, но то е, зашото бяхме на две места. Ако бяхме сами срещу българите, щяхме да ги гоним до Бургас". На това трудно можеше да се възрази, защото става спор в алтернативната история... Пропагандата обаче винаги е глуповата, дори когато се намеси в историята.

Историографията на комунистическите страни, по чувствителните за тях теми, е кошмарна. Книги с автор приближен на Тито няма начин да правят изключение, виждаме го и тук.

Но тази книга е продукт на времето си.

Поставеният от Warlord въпрос става наистина интересен днес. Какво ще направи Сърбия с историята си? Ще я преразгледа ли обективно, влизайки в ЕС? Ще се чуят ли разумни гласове? Или ще продължи виждането, че от това би пострадала някаква сръбска кауза? (разбира се, вече строго историческа).

"Във въздуха" в повечето страни или поне в Европа днес витае призракът на модерното отричане на стари исторически постулати в името на обективността.

Седя и се чудя - България има ли много за обективно отричане на стари пропагандни постулати? Сърбия явно има доста.

Малко ми е тегаво като човек, интересуващ се от история, да видя такава тематика...

Редактирано Април 22, 2011 от КГ125

[fixxxsers]

Отлична тема!

Мисля, че не е лошо да се помисли за някакъв проект за било то дискусии, размяна на информация или каквото там решим, за да може колкото се може повече обективност да се внесе в историята - особено със Сърбия и Македония. Правителствата явно няма как да го направят, може би е редно с подобно начинание да се захванат неправителствени организации.

[Frujin Assen]

Значи. Много по благоприятно е да си победен от велика сила като Германия, отколкото от балканска сила като България. Чел съм че пленените сърби били толкова много, че нашите войници сами им викали "у кучи"-"вървете си вкъщи" и ги пускали.

[kramer]

Дори най-верните сръбски подрьжници - руснаците отчитат нашата намеса в ПСВ. Валентин Пикул пише в един от романите си, мисля "Честь имею", че българите изиграват основна роля, прекъсвайки връзката на сърбите със съюзниците при Враня.

[КГ125]

Да. И за пленниците е вярно.

[Михов]

Темата е чудесна!

Със сръбската гледна точка за ПСВ се сблъсках още в далечната 1995 г.

Аз дори бих предложил нещо още по-обхватно - да се дискутират гледните точки за историята и на гърци, турци и румънци. И тогава ще установите, че ако погледнете света през техните очи, все едно не сте учили изобщо история. Толкова големи разминавания има.

[КГ125]

Точно това е плашещото - едно, че са големи, второ, че не виждам България какво да променя? Да признае някой и друг нелицеприятен факт може би, но какво да променя? Да признаем, че сме избили 20 000 души в Куршумлия, като не сме??

Добре, че това става на историческа плоскост вече само, че иначе нямаше да се оправим..

[Warlord]

Темата е чудесна!
Със сръбската гледна точка за ПСВ се сблъсках още в далечната 1995 г.
Аз дори бих предложил нещо още по-обхватно - да се дискутират гледните точки за историята и на гърци, турци и румънци. И тогава ще установите, че ако погледнете света през техните очи, все едно не сте учили изобщо история. Толкова големи разминавания има.

Опитвам се, подържам малко комуникация и с хора от Румъния, Гърция и Турция, така че не е невъзможно. Проблема е, че ако ми донесат книги на техните езици няма да мога да ги преведа като тази. Но ще се помисли за в бъдеще за подобен проект, сигурен съм че има хора които ще бъдат готови да помогнат.

И за портокола да представя и българската гледна точка накратко:

Според нашите архиви в Моравската операция българската 1-а армия е имала в състава си 4 пехотни дивизии - общо 145 000 души и 440 оръдия. А срещу нея се отбраняват Тимошката и 2-а сръбска армия с общо 8 пехотни дивизии. Като са имали и добре оборудвани укрепени пунктове при Пирот и Ниш. Така че тук се разминават гледните точки, от нашата излиза, че поне на това направление сърбите са имали предостатъчно сили за отбрана. Нашето командване също признава, че настъплението ни в началото върви бавно и отдава това на трудните климатични и теренни условия.
Пиротския укрепен пункт е пробит за 10 денонощия и е отхвърлен към р. Тимок. С това приключва първият етап от операцията и армията ни преминава в преследване. Цялата операция продължава 27 дни, като с провеждането й 1-а армия напредва с 90 км дълбочина на вражеска територия и достига среден денонощен темп на придвижване 3-3,5 км. Убитите и пленени сърби според данните са около 6000, пленени са 60 оръдия и др. военно имущества.

Овчеполската операция всъщност е тази, за която kramer спомена, че прекъсва връзката на съюзниците. Изпълнява се от 2-а българска армия в състав: 3 пехотна балканска дивизия, 7-а пехотна рилска дивизия и 1 Кавалерийска дивизия, общо 70 000 души и 220 оръдия. Там силите на сърбите са по-малки - отбраняват се Македонския и Власинския отряд - общо до 3,5 дивизии с 40 оръдия. Армията се разгръща в два ешелона и бързо развива настъплението си. Командването обяснява лесната победа с това, че насила мобилизираните в тези отряди българи бързо отстъпили. Решителната победа се взима след въвеждането на кавалерийските части на 3-ия ден от операцията, които от движение сриват контраатаката на противника при Варсаково и излизат на височините при Велес и р. Вардар, с което връзката между сърбите и съюзниците им в Солун е пресечена.

И накрая започналата на 10 ноем. Косовска операция явяваща се продължение на Моравската, след форсирането на р. Морава. Съвместно с 1-а армия действа Северната оперативна група от 2-а армия и част от 11 германска армия, която създава условия за обкръжаване на противника при Косово поле. Главния удар в операцията го нанася 1-а армия по направлението Ниш-Прищина. Само за 2 дни войските овладяват Прокупле и започват преследване. Тогава Путник прави отчаяния опит с мащабна контраофанзива към Враня и Куманово да се съедини с англо-френските войски, но безуспешно. Към 24 ноем. настъпвайки по две направления 6-а и 9-а пехотна дивизия без да срещат особена съпротива влизат в Прищина. В последствие всичките сили преминават в настъпление и до 4 дек. 1915 г. овладяват Дебър и Дяково, с което операцията приключва. Загубите на противника са доста тежки - над 36 000 убити и пленени, 199 оръдия, 150 автомобила, коне, картечници и друго военно имущество. Нашите войски проникват на още 170 км дълбочина във фронта и окончателно овладяват Южна Сърбия и цяла Македония, остатъците от сръбската армия са евакуирани от съюзнически кораби към Гърция. Редактирано Май 23, 2013 от Warlord

[КГ125]

Разминаването е огромно. Дали сърбите споменават, че за една бройка българите са изпуснали краля нейде из албанските села. Мисля, че пленяваха файтона му, или как беше...

[resavsky]

За Ниш въобще не е вярно че сърбите са се оттеглили.Превзет е след битка.

[Warlord]

Ами преди време четох в едни мемоари за този момент, декември месец през Албанските планини им е било трудно и на българите и на сърбите при това преследване, кожата на войниците буквално оставала по измръзналото желязо на оръдията, затова сърбите направо ги изоставяли по пътя, а след влачещата се войска освен натъркаляни оръдия и сандъци с боеприпаси лежали разхвърляни архиви, мъртви, коне и хора... Файтона на краля - незнам, но най-вероятно и него са го зарязали, на корабите за Корфу не му е бил нужен. Сърбите този момент винаги го прескачат и започват да говорят за войната с българите едва от Добро поле нататък

[resavsky]

Сръбското командване е планирало да се задържи поне в Косово.

[Warlord]

Оттеглянето на Сарай

След изтеглянето на сърбите от Косово френската Източна армия със своите 3 дивизии (50 000 души) не може да остане на сръбска територия, най-вече защото руснаците се отказват от интервенция на Балканите, а Италия пък отказва да се включи по Вардарското направление. Русия първоначално съсредоточава 2 армейски корпуса за настъпление на Балканите към края на октомври в Бесарабия, а през първата половина на ноем. – още 1 корпус и 2 кавалерийски дивизии, като всичко това е концентрирано в района на Одеса под наименуванието 7-а армия (ген. Щербаков), която има възможността да започне операцията на 15 дек. Но Румъния отказва да я пропусне през територията си, не се съгласява дори да я пропусне през интернационалния Дунав до Русчук, а и накрая руснаците се оказват в невъзможност да извършат десант и на българското Черноморие и в крайна сметка 7-а армия е преместена в Източна Галиция.
В Италия по отношение на ангажираност на Балканите има конфликт на мненията между ген. Кардоне и правителството. Генералът е готов да изпрати на Македонския театър част от италианските сили възлизащи на ок. 60 000 души, но всички членове на правителството и особено министъра на външните работи Сонино, са твърдо против. Те настояват с по-малки сили да бъде превзет в Албания триъгълника Валона-Елбасан-Драч, което и довежда в последствие до италианската окупацията на Валона и Драч.

Българската 2-а армия: 7.а, 5-а, 11-а, 2-а ПД и 1 КД; всичко – 120 баталиона, 19 картечни отряда, 62 батареи (164 оръдия), 22 ескадрона, 187 533 души (Nedeff, „Les Operation en Macedoine”; „Българската армия въ Свьтовната война”, ІІІ) обхващаща позициите от Пелагония по протежение на Црна река и през Благуша и Беласица планина се подготвя да атакува Англо-френските войски: 57-а, 122-а, 156-а и 10-а ПД; всичко 48 баталиона, 37 картечни отряда, 43 батареи (168 оръдия), 11 ескадрона, 48 000 пушки, 276 картечници („Българската армия въ Свьтовната война”, 1.150-1.151).
В края на ноем. Сарай започва евакуация на материалите, а оттеглянето на войските започва през нощта на ¾ дек. По същото време когато българите пресичат Црна река. Подготвено добре отстъплението протича по план, въпреки че е притискано от 4 български дивизии, чиито опити за отрязване на отстъплението остават напразни.
Така на 11-12 дек. Сръбската територия е напусната от съюзническите войски. Българите се задържат на 2 километра от границата по желание на Немския щаб. Съюзническите войски продължават отстъплението си към Солун, където на предмостието установяват укрепен лагер.
Загуби по време на това отстъпление: Източна армия 50 офицери и 1 754 войници, а преди това (20 окт. – 3 дек.) – 93 офицера и 3 068 войници („Les armees francaises...” VIII); Британската 10 ПД: всичко 33 офицера и 1 176 войници, към тях трябва да се прибавят и още 23 офицера и 1 663 войници евакуирани в Солун поради изтощение и измръзване („Military operations…”). Българската 2-а армия (без 3-а ПД) губи от 14 окт до края на годината 396 офицера и 17 790 войници убити, ранени и липсващи, като 7-а и 5-а ПД имат сблъсъци и със сърбите („Българската армия...”). Българите вярват, че съюзниците са напълно разбити в „Битката при Вардар” и техния щаб е уверен, че войските му успешно биха стигнали до Солун, ако не бяха задържани от немците на границата. („Der Weltkrieg”, IX. Българинът Недев говори, че врага е понесъл значителни загуби в жива сила и материали, а Сарай в „Mon commandement en Orient” твърди, че е оставил само 1 оръдие и 12 коли, а в „Les armees francaises...” се споменава за 1 изгубено оръдие, 36 коли и 12 картечници.

Със силите, с които разполага като брой и качество, Сарай няма възможност не може да направи много повече в такава дълга и несигурна операция. А и в гръб е заплашен от несигурното държание на гърците, чието правителство (начело с германофилския крал Константин и неговия ген-щаб) на 9 ноем. заявява че ще разоръжи сръбските, британските и френските части, ако бъдат изтласкани от сръбска на гръцка територия. Опасността е реална: 5 гръцки дивизии се намират в района на Солун, 3 източно от Струма, 1 в Лерин, а 1 и 2 армейски корпус вече са получили заповед да се прехвърлят от Патре и Пирея в Солун.
Появява се необходимост от силно притискане на Гърция, демонстрация на флота и блокада за да откаже гръцкото правителство от идеята за разоръжаването и да се съгласи с исканията на Антантата: оттегляне на гръцките войски от Солун и района, свободно и пълно разположение на гръцките железници отиващи към границата, разрешение да строят укрепления около Солун, разрешение за плаване в гръцките териториални води и използването на гръцките бази по брега.

Антантата няма оправдание, че не помага на Сърбия през октомври и ноември при удара с удар към Скопие, също и че не предвижда атаката на Централните сили и въобще, че не схваща навреме стратегическото значение на Балканите и Средния Изток.

Редактирано Май 23, 2013 от Warlord

[resavsky]

Искат да кажат че са воювали 120 български дружини срещу 48 ангро-френски?Булшит.А къде забравят сръбската Вардарска армия срещу която воюва същата тази 2 българска армия.И освен всичко друго тази 2 българска армия трябва да прикрива пътят покрай Струма против евентуално гръцко настъпление.Срещу англо-френците има не четири български дивизии а части от четири български дивизии.Всъщност тежеста на битката при Криволак /където е спряно антантското настъпление/е поета от 11 мадеконска дивизия която си е едно опълчение.

[resavsky]

Никой в София не си е правил илюзии че армията на Сарай е бита но все пак трябва да се отчете стратегическия успех с недопускане съединяване на сърби с англо-френци.Между другото съгласно достърните ми източници Сарай командва към октомври 1915 г. пет английски и три френски дивизии което правидоста повече от 48 батальона.

[Warlord]

На тази дата преди 97 г. обявихме война на Сърбия, логичният и очакван реванш предстоеше да бъде взет.

Което ми напомни, че няма да е зле да довърша с превода, ама като гледам с какви темпове върви май ше е чак за 100 годишнината

[КГ125]

Ти давай, давай!

[Warlord]

Така. Поради обективни причини (мързел и неграмотност ) няма да продължавам с дословния превод на текста, а ще пускам само кратки обобщения по глави на най-важното и най-интересното от книгата.

Preco Crne Gore I Albanije

В тази глава:

Командването оценява ситуацията като отчайваща – дезертьорство, оскъдица на храни и фуражи, невъзможност за нови доставки и подкрепления, затруднени комуникации, студ, липса на дрехи и обувки, крайна умора на войниците. На 29 ноем. по инициатива на ген. Степанович войските се изтеглят от Печ и продължават отстъплението си, въпреки настояването на ген. Мишич за контраофанзива срещу настъпващия враг.

Така с настъпването на декември с неописуеми страдания, гладна и уморена, сръбската войска с мъка прекосява заледените и ветровити, а в низините и блатисти пътеки през тези слабонаселени райони, откъдето няма възможност нищо да се набави и при съпротивата на местното албанско население. За щастие натискът на врага тогава е слаб. От север Санджакската войска, а от изток – 1-а армия прикриват основните части в тази най-критична фаза на сръбското отстъпление.

На 29 ноем. сръбските власти молят Антантата да достави храна и припаси в Драч, Св. Йован Медовски и Шкодра. Според споразумението Англия поема всички отговорности по снабдяването на Сърбия и Черна гора, Италия се задължава да осигури превоза на доставките през Адриатическо море, а разходите по всичко това се разпределят по равно между Англия, Франция и Русия.

Доставките от Британия започват да идват след 13 дек. – храни (зърно, царевица, кафе) и др. потребности, муниции и материали, каквито сърбите и занапред ще изискват от съюзниците си. Искането на сърбите е да бъдат доставени 500 вагона брашно в Драч. След 16 ноем. французите започват да изпращат по 300 тона брашно дневно през пристанището на Брундизий. По пътя пренасящите ги италиански кораби са нападани от австроунгарския флот и от авиацията им базирана в Котор. В Албания пристигат вече сформирани френска и британска комисии по проучването и спасяването на сръбската армия. Въпреки това сърбите се оплакват че тези на моменти секващи доставки са им крайно недостатъчни.

По данни на Дж. Богданович по време на това отстъпление сърбите губят 60 000 души по чукарите на Черна гора и Албания.

На 1 ян. 1916 г. сръбската войска, всичко 139 750 души, достига линията Подгорица-Шкодра-Драч. Епидемии и зарази във войската липсват, доколкото има болни те са повалени от глад, студ и умора.

Сръбската армия достига крайбрежието в окаяно състояние – всички масово страдат от продължителна липса на сън, бойната им способност е съвсем ниска и за предстоящи операции и дума не може да става. Но все пак войската запазва своята цялост и себе си като организирана бойна сила.

На 26 дек. Съюзническите кораби превозват сръбските войски на о. Корфу (макар да има и план евакуацията им да стане в Бизерта, Тунис, на което французите решително се противопоставят) където те най-накрая да отпочинат и да се реорганизират.

[resavsky]

Сърбите деликатно пропускат въпроса за Косовската операция.Те се надяват да успеят да се закрепят в Косово и да изчакат помощта на съюзниците от юг.След трудно настъпление в студените ноемврийски дни със съвсем слаба помощ от германците българската армия изтласква сърбите.При това без да има осезаемо числено превъзходство и действайки на напълно непознат терен.

[КГ125]

Та и без малко не им пленява краля.

И за това при тях няма нито дума! Професионални сръбски историци не знаят за операцията и някак стои една празнина - минала българската армия и дошла.

[Monarh]

Крал Петър дори изоставя каляската си. Между другото, тогава са първите прояви на сръбско-албанско противопоставяне, тъй като сръбската армия убива цивилни албанци при отстъплението си през Косово и Албания, а от своя страна албанското население постоянно напада сърбите до евакуирането им от Дуръс.

Редактирано Юли 26, 2013 от Петър Петров

[Stefan Iv]

Вероятната причина сърбите да премълчават войната с България е факта, че до намесата ни те на три пъти изблъскват австрийците. Едва след нашето включване Сърбия е разбита. Не искат да си признаят кой ги би.

Редактирано Юли 26, 2013 от Stefan Iv

[КГ125]

Ами ако не бяха посегнали така късогледо върху България, заедно можеше да им разширим територията на запад в етническите им граници в Босна!

Защото те спряха австрийците, но заедно щяхме да ги изметем!

[resavsky]

Крал Петър дори изоставя каляската си. Между другото, тогава са първите прояви на сръбско-албанско противопоставяне, тъй като сръбската армия убива цивилни албанци при отстъплението си през Косово и Албания, а от своя страна албанското население постоянно напада сърбите до евакуирането им от Дуръс.

Три пъти?Един път през 1914 г.Вярно сериозен сръбски успех но само един.