Произход на титлата таркан?

[Хърс Златния]

Досещам се за:

-"кап" (капище) "бъбрек", "белег", "книга", "шаръ" (супр.сб.)..Това са думи с тюрски произход, не са с тохарски такъв

-"дохтар" (възглавница мисля)- дума с ТМ произход..

-суфискът "чии" в старобългарските думи е суфикс за занятие в тюрските езици и в монголския език (диалекти)..

Чист тохарски произход.

Да не говорим за обстоятелството, че повечето от гореизброените думи или техните съответствия и днес се срещат в други индоевропейски езици, но странно липсват от съвременните тюркски и "алтайски" такива.

[Хърс Златния]

А за дохътор ще е много добре да се обясни подобието с ............

В печално известния си речник дедо Фасмер такива ги е забъркал, че човек понякога се смее с глас.

Но дори и този достоен "учен" не крие особено, че не е много сигурен..........

При изясняването на редки думи от църковнославянския език в речника си дедото ползва една и съща изпитана технология:

1. Търсене на немска (респективно германска) аналогия /етимология/. Все пак човекът е немец! Можем да го разберем. Кръвта вода не става.

Ако не проработи или пък той прецени, че не проработва, минава към втора фаза:

2. Търсене на тюркска анлогия /етимология/ (колкото и абсурдно да изглежда тя от лингвистична гледна точка!).

Тюркската хипотеза тогава се вихри в пълната си сила, творейки чудеса от "логика", подобни на това умотворение:

"- Прабългарите са тюрки, защото говорят на тюркски език.

- А как разбираме, че говорят на тюркски език?

- Много просто. Те говорят на тюрски език, защото са тюрки."

Логиката е "желязна".

С това нещата приключват.

[Perkūnas]

Я долго думал: «Тощему быку не соперничать с жирном быком!» Поскольку мне Тенгри дал ум, я один поднял (поставил, объявил, признал) кагана! Я, Мудрый Тоньюкук Бойла Бага Тархан, в союзе с Ильтерис каганом, поразили на юге много Табгачей (Китайцев), на востоке много Китанов, на севере Огузов.

Това "я" е добавено от преводача. В оригиналния текст не виждам "ben" или нещо подобно. При превод от източни езици, където липсва ясно изразена морфологична разлика между формите за единствено и множествено число, трябва да сме по-внимателни.

PS. Струва ми се, че темата пак ще се катурне в пропастта на (ирано/тохаро/келто)-манията...

Редактирано Април 27, 2011 от Perkūnas

[Raven]

.......

С това нещата приключват.

Ама винаги ме е удивлявала абсолютно категоричната фундаментираща безапелационност с която стоварваш всяко свое нетърпящо алтернативност заключение.

[nik1]

Чист тохарски произход.

Да не говорим за обстоятелството, че повечето от гореизброените думи или техните съответствия и днес се срещат в други индоевропейски езици, но странно липсват от съвременните тюркски и "алтайски" такива.

..Смятам че не е нужно да заприличваме на западните ни братовчеди..

(това е само моя нагласа и виждане)..

ШАРЪЧИИ "ХУДОЖНИК"

шар "краска", церк., русск.-цслав. шаръ "краска", шарити "красить", шаръчи "художник" (Ио. Леств., ХII в.; см. Срезн. III, 1582), ст.-слав. шаръ χρῶμα (Супр.), болг. шар "пятно; пестрый", сербохорв. шара "пестрота", шарац "конь пегой масти", словен. šаr м., šarа ж. "пестрый, пятнистый", šarа ж. "пестрота". Распространение этого слова говорит в пользу раннего заимствования из тюрк.; ср. чув. сăрла "красить", сăрă "краска". Арним (ZfslPh 9, 406) предполагал заимствование из тюрк. sаrуɣ "белый" или "желтый". Невероятна реконструкция праформы и.-е. *ki̯āro- и сравнение с си́зый, вопреки Петерссону (ВSl Wortst. 28).

Коментар: Чув. сăрă "краска" е заемка от тат. сыр "боя, емайл" (старотюрк. syr "емайл, боя за съдове"). Предвид старобълг. -а- в шаръ, по-скоро имаме работа с прабълг. съответвие на чув. шурă "бял" (унг. sárga "жълт" е ранна тюркска заемка) < пратюрк. *siaryg "бял; жълт; оранжев". Значението обаче е заето от другата близка по звучене форма *шуръ < *syr. Формата *syrčy = шаръчии е запазена в староуйгурски и означава "художник на порцеланови изделия".

Белег - "знак" (Древнотюрский словар стр. 83)

Бъбрек

Суфикс "-чии":

Считая вполне естественной и верной теорию о происхождении аффиксов словообразования и словоизменения в тюркских языках, имеющих агглютинативный строй, т.е. строй, обуславливающий сочетание самостоятельных слов, из которых постпозиционные слова в процессе морфологического развития грамматикализовались и превратились в служебно-грамматические элементы, можно допустить наличие и таких аффиксов, которые исторически также представляли собой заимствованные самостоятельные слова из китайского языка. Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326).

К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ

кап, капище

За "книга": склонен съм да променя мнението си че "думата е от тюрски произход"; не съм убден че думата е с тохарски произход..

[nik1]

..Смятам че не е нужно да заприличваме на западните ни братовчеди..

(това е само моя нагласа и виждане)..

ШАРЪЧИИ "ХУДОЖНИК"

шар "краска", церк., русск.-цслав. шаръ "краска", шарити "красить", шаръчи "художник" (Ио. Леств., ХII в.; см. Срезн. III, 1582), ст.-слав. шаръ χρῶμα (Супр.), болг. шар "пятно; пестрый", сербохорв. шара "пестрота", шарац "конь пегой масти", словен. šаr м., šarа ж. "пестрый, пятнистый", šarа ж. "пестрота". Распространение этого слова говорит в пользу раннего заимствования из тюрк.; ср. чув. сăрла "красить", сăрă "краска". Арним (ZfslPh 9, 406) предполагал заимствование из тюрк. sаrуɣ "белый" или "желтый". Невероятна реконструкция праформы и.-е. *ki̯āro- и сравнение с си́зый, вопреки Петерссону (ВSl Wortst. 28).

Коментар: Чув. сăрă "краска" е заемка от тат. сыр "боя, емайл" (старотюрк. syr "емайл, боя за съдове"). Предвид старобълг. -а- в шаръ, по-скоро имаме работа с прабълг. съответвие на чув. шурă "бял" (унг. sárga "жълт" е ранна тюркска заемка) < пратюрк. *siaryg "бял; жълт; оранжев". Значението обаче е заето от другата близка по звучене форма *шуръ < *syr. Формата *syrčy = шаръчии е запазена в староуйгурски и означава "художник на порцеланови изделия".

Белег - "знак" (Древнотюрский словар стр. 83)

Бъбрек

Суфикс "-чии":

Считая вполне естественной и верной теорию о происхождении аффиксов словообразования и словоизменения в тюркских языках, имеющих агглютинативный строй, т.е. строй, обуславливающий сочетание самостоятельных слов, из которых постпозиционные слова в процессе морфологического развития грамматикализовались и превратились в служебно-грамматические элементы, можно допустить наличие и таких аффиксов, которые исторически также представляли собой заимствованные самостоятельные слова из китайского языка. Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326).

К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ

кап, капище

За "книга": склонен съм да променя мнението си че "думата е от тюрски произход"; не съм убден че думата е с тохарски произход..

забравих следното за "шар", "шарчия":

К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ

тюрк. sürčy sirčy 'маляр, художник' < кит. ts'i ~ ts'iet /33/ 'лак, лакировщик, художник' (Gabain, 1974, 365); < кит. tsi /34/ > sir 'лак' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 305; Räsänen, 1969, 418).

[Хърс Златния]

Вече коментирах горните "етимологии" на Макс Фасмер. Не виждам смисъл да се повтарям.

[Ka40]

Да не се окаже че едновременно сме били под аварско и тюркско владичество.

Нещата с тюркската власт над прабългарите стоят горе-долу така. Тюрките първоначално успяват да завладеят степите на Северното Черноморие, съответно и прабългарите. Обаче твърде бързо губят района - аварите успяват да ги изтласкат от там. В изворите изрично се казва, че Кубрат е въстанал срещу аваритеОбаче, за да може да се докаже мъртвородената и зле оформена теза, че Гостун е Мохедо-хуе, рода Дуло е някакво си племе Ду-лу, живеещо на майната си някъде в Китай, а създаването на Стара Велика България да се свърже с разпада на Тюркския каганат, тюрковъдите, прилагат любимия си метод - "ремонт на изворите". Та значи патриарх Никифор и Теофан са написали, че Кубрат е въстанал срещу "аварите". Обаче Мохедо-хуе по това време пребивавал някъде в пустинята Гоби, а той е уж идентичен с Гостун. И става ясно че някой греши - или тези, които мислят, че Гостун е Мохеду или изворите. И тъй като априорно се приема, че Мохеду хуе е идентичен с Гостун, излиза че изворите бъркат и съответно бълга рите били под властта не на аварите, а на тюрките. При това положение за тази скалъпена теория е жизнено важно да се приеме, че българите били под властта на тюрките и срещу тях въстанали. Обаче в изворите черно на бяло си е написано, че българите въстанали срещу аварите, а не срещу тюрките и въпросният Мохеду хуе си е пасал камилите в Гоби и идея си нямал какви са тези българи и за какво се борят. Така, че цялата теория за Мохеду хуе, Дин-лин, Мин-чин и прочие далекоизточни тюркски камиловъди отива по дяволите.

[Ka40]

..Смятам че не е нужно да заприличваме на западните ни братовчеди..

(това е само моя нагласа и виждане)..

ШАРЪЧИИ "ХУДОЖНИК"

шар "краска", церк., русск.-цслав. шаръ "краска", шарити "красить", шаръчи "художник" (Ио. Леств., ХII в.; см. Срезн. III, 1582), ст.-слав. шаръ χρῶμα (Супр.), болг. шар "пятно; пестрый", сербохорв. шара "пестрота", шарац "конь пегой масти", словен. šаr м., šarа ж. "пестрый, пятнистый", šarа ж. "пестрота". Распространение этого слова говорит в пользу раннего заимствования из тюрк.; ср. чув. сăрла "красить", сăрă "краска". Арним (ZfslPh 9, 406) предполагал заимствование из тюрк. sаrуɣ "белый" или "желтый". Невероятна реконструкция праформы и.-е. *ki̯āro- и сравнение с си́зый, вопреки Петерссону (ВSl Wortst. 28).

Коментар: Чув. сăрă "краска" е заемка от тат. сыр "боя, емайл" (старотюрк. syr "емайл, боя за съдове"). Предвид старобълг. -а- в шаръ, по-скоро имаме работа с прабълг. съответвие на чув. шурă "бял" (унг. sárga "жълт" е ранна тюркска заемка) < пратюрк. *siaryg "бял; жълт; оранжев". Значението обаче е заето от другата близка по звучене форма *шуръ < *syr. Формата *syrčy = шаръчии е запазена в староуйгурски и означава "художник на порцеланови изделия".

Белег - "знак" (Древнотюрский словар стр. 83)

Бъбрек

Суфикс "-чии":

Считая вполне естественной и верной теорию о происхождении аффиксов словообразования и словоизменения в тюркских языках, имеющих агглютинативный строй, т.е. строй, обуславливающий сочетание самостоятельных слов, из которых постпозиционные слова в процессе морфологического развития грамматикализовались и превратились в служебно-грамматические элементы, можно допустить наличие и таких аффиксов, которые исторически также представляли собой заимствованные самостоятельные слова из китайского языка. Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326).

К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ

кап, капище

За "книга": склонен съм да променя мнението си че "думата е от тюрски произход"; не съм убден че думата е с тохарски произход..

изпуснал си любимият тюркски шаран-сазан

Аз мисля, че тези думи вече няколко пъти сме ги коментирали, да подробно сме разглеждали изследванията на леля Делева, според която има прабългарска дума дори за Мохамед.

Тогава никой не даде смислен отговор на въпроса:

Защо за думи, които се срещат в почти всички славянски езици или поне в голяма част от тях, та защо за тези думи се твърди че са "прабългарски" ?

[Кухулин]

Това "я" е добавено от преводача. В оригиналния текст не виждам "ben" или нещо подобно. При превод от източни езици, където липсва ясно изразена морфологична разлика между формите за единствено и множествено число, трябва да сме по-внимателни.

На пръв поглед преводът изглежда коректен, не знам кое те кара да се съмняваш.

Teŋri bilig bertük üčün : özüm ök : qaγan qïsdïm

мне Тенгри дал ум, я один поднял (поставил, объявил, признал) кагана

U-Z-M [özüm] өзүм "я, сам", справка http://irq.kaznpu.kz/?l=u&wi=595&lang=r&mod=3

За всеки случай ето и друг източник - Древнетюркский словарь, Ленинград 1969:

Според мен казахстанските тюрколози не си измислят в случая. Разбира се, при по-дълбок професионален анализ може да излезе проблем, но се съмнявам тезата на Дьорфер да намери потвърждение.

PS. Струва ми се, че темата пак ще се катурне в пропастта на (ирано/тохаро/келто)-манията...

Мда, жалко е такава хубава тема да се залее с 3-4 страници прабългаристичен спам, но пък от друга страна поне лафа е весел

[DendroaspisP]

Името на хазарите от седми век в някои изследвания и статии съм го срещал като "хазари" (в кавички). Смята се от въпросните авторит че в седми век хазарите са били тюркизирани (има се предвид езика на тюркутите) в една или друга степен, т.е. възможно е "хазарите" в VII век да са говорили на тюркутски език. Четох и една статия от руски антрополог, които беше анализирал краниологичния материал от погребения в края на шести век в Източна Европа, Този антрополог пишеше, че в края на шести век в Източна Европа е имало засилено присъствие (разпространение) на хора с изявена монголоидност..

Чисто антропологичен въпрос - след като има "засилено присъствие (разпространение) на хора с изявена монголоидност" в края на VI век, а гените на техните притежатели са доминантни спрямо гените на индоевропейското население в същия район, къде изчезват тези монголоидни белези още през следващия век?

[КГ125]

В главите на тюрковъдите

[Хърс Златния]

Чисто антропологичен въпрос - след като има "засилено присъствие (разпространение) на хора с изявена монголоидност" в края на VI век, а гените на техните притежатели са доминантни спрямо гените на индоевропейското население в същия район, къде изчезват тези монголоидни белези още през следващия век?

В тази връзка ще взема да се разтърся за една статия на руска антроположка, която "доказваше" засилено присъствие на негроидно население (няма грешка!) в басейна на Москва река през 9 - 10 век. Хората дори намерили някакъв череп.

В допълнително интервю съответната археоложка громи "расизъма", без да съзнава, че, набърквайки археологията с политиката, самата тя се превръща в проводник на расизъм...

Оттогава, когато прочета за подобни "открития" просто се смея от сърце. Препоръчвам Ви го и на вас.

Но темата е лингвистична, а не антропологична. Щото Мартин Лутър Кинг е говорел на английски, а не на езика хуту.

[nik1]

изпуснал си любимият тюркски шаран-сазан

Аз мисля, че тези думи вече няколко пъти сме ги коментирали, да подробно сме разглеждали изследванията на леля Делева, според която има прабългарска дума дори за Мохамед.

Тогава никой не даде смислен отговор на въпроса:

Защо за думи, които се срещат в почти всички славянски езици или поне в голяма част от тях, та защо за тези думи се твърди че са "прабългарски" ?

Кои са тези думи, за които се твърди че български, и които се срещат във всички славянски езици?

Тези, които съм цитирал със сигурност се срещат само в българския и в балканските славянски езици (без "книга", за чиято етимология и произход не съм сигурен че са тюрски), част от тях - в руския и украинския език

Руския/украинския език, както и балканските славянски езици, както знаеш търпят влияние от писмения славянски (славянската писменост), и можем да допуснем , и аз го допускам, че тези думи са се разпространили (поне при източните славяни) чрез писмеността..

Ще отбележа нещо в тази връзка, и то е че думите (или поне част от тях) със тюрски произход, които се смятат за прабългарски може и да са навлезнали в езика на балканските слявяни - от езика на аварите, но тази забележка има смисъл само ако се приеме или докаже че езика на аварите е бил тюрски..Хелимски обаче, аргументира убедително, поне за мен, че езика на Аварите е бил тунгусо-манждурски, което всъщност би могло да обясни наличието на думи с ТМ призход в балканските славянските езици ("хоругва" и други)..

Ще отбележа и друго: имаме и чувашки [1] съответствия на дунавско-прабългарските думи: съответсвията са в поредните числителни и в числителните.

[1]Както и да класифицираме чувашкия език и съответните думи - като "древнотюрски"(Самойлович-Баксаков), или принадлежащи на "тюрски език със субстрат" (Егоров), то езикът и думите няма да станат повече "тохарски", или повече "ирански".

[Хърс Златния]

Ще отбележа и друго: имаме и чувашки [1] съответствия на дунавско-прабългарските думи: съответсвията са в поредните числителни и в числителните.

[1]Както и да класифицираме чувашкия език и съответните думи - като "древнотюрски"(Самойлович-Баксаков), или принадлежащи на "тюрски език със субстрат" (Егоров), то езикът и думите няма да станат повече "тохарски", или повече "ирански".

Интересно ми е дали, ако феновете на "чувашките съответствия" при числителните имена повторят тази небивалица още няколко хиляди пъти, най-накрая подобни съответствия наистина ще се появят?

Според мен, едва ли. Но можете да опитате. Кой знае........?

[nik1]

Чисто антропологичен въпрос - след като има "засилено присъствие (разпространение) на хора с изявена монголоидност" в края на VI век, а гените на техните притежатели са доминантни спрямо гените на индоевропейското население в същия район, къде изчезват тези монголоидни белези още през следващия век?

Кои гени на монголоидите са доминантни?

Искаш да кажеш че не може съществува метисен тип ли, или какво по-точно твърдиш?

Питаш ме как според мен могат да изчезнат някои особенсости като епикантус, и други такива, принадлежащи на монголидната раса? Ако ме питаш наистина това, отговарям ти:

Тези особености ще изчезнат когато предствителите на едната раса са преобладащи. В поколенията чертите на другата раса ще се загубят (ако си виждал "квартерон", или "окторон", ще знаеш какво имам предвид)

[Хърс Златния]

Тези особености ще изчезнат когато предствителите на едната раса са преобладащи. В поколенията чертите на другата раса ще се загубят (ако си виждал "квартерон", или "окторон", ще знаеш какво имам предвид)

Няма нужда от толкова сложно обяснение - та квартерон, та октопод.......

Едно време расите в Европа са се меняли с бързината на светофара на Орлов мост. Днеска жълти, утре черни, вдругиден червени или бели.

[nik1]

Няма нужда от толкова сложно обяснение - та квартерон, та октопод.......

Едно време расите в Европа са се меняли с бързината на светофара на Орлов мост. Днеска жълти, утре черни, вдругиден червени или бели.

Дрън-дрън ярина..

Да не би квартероните и октороните, които си срещал в Холандия или Германия, да са били "черни"?

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=Octoroon&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1024&bih=607

[Хърс Златния]

Дрън-дрън ярина..

Да не би квартероните и октороните, които си срещал в Холандия или Германия, да са били "черни"?

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&hl=bg&q=Octoroon&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1024&bih=607

Не, не са били. Но си мисля, че едно време хората не са налитали да се женят за чужденци, че и от различна раса. То до преди 100 г. по българско мъжете са си вземали жена само от своето си село или от околията, що оставало да доведат вкъщи някой "октопод"?!

Но мисля, че това са елементарни неща и са известни на всички тук.

[nik1]

Не, не са били. Но си мисля, че едно време хората не са налитали да се женят за чужденци, че и от различна раса. То до преди 100 г. по българско мъжете са си вземали жена само от своето си село или околия, що оставало да доведат вкъщи някой "октопод"?!

Но мисля, че това са елементарни неща и са известни на всички тук.

Много ми е жал за вас, "всички" тогава..

М.А.Балабанова (Волгоград, Россия)

АНТРОПОЛОГИЯ НАСЕЛЕНИЯ НИЖНЕГО ПОВОЛЖЬЯ (КОН.V - 1-Й ПОЛ.IХ В.)

Краниологический анализ показал, что население хазарского времени Нижнего Поволжья по своей внутригрупповой структуре оказалось неоднородным. Их антропологический состав складывался на основе смешения представителей двух расовых типов: пришельцев, носителей монголоидных типов и, возможно, остаточных групп позднесарматского населения, носителей длинноголового европеоидного варианта. Монголоидно-европеоидное смешение носит мозаичный характер. На большей части черепов фиксируется метисный европеоидно-монголоидный тип, но на отдельных черепах монголоидные черты проступают более отчетливо, чем европеоидные. Видимо, как длинноголовый европеоидный тип, так и обычай искусственной деформации уходят в позднесарматские древности. С эти выводом согласуется тот факт, что следы искусственной деформации отмечаются, чаще всего, на долихокранных черепах.

Възстановяване на главата по черепа

От Йордан Алексиев Йорданов

http://books.google.bg/books?id=i2gTXWkOkJAC&pg=PA169&lpg=PA169&dq=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB+%E2%84%96+%D0%97+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8F&source=bl&ots=iTkefFJ8hM&sig=-aYl3p5XF0LQCGGUWpGsBZ3ekxo&hl=bg&ei=LGRDS9uHLJCG_AaFv4D1CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CBkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false

[Хърс Златния]

Възстановяване на главата по черепа

От Йордан Алексиев Йорданов

http://books.google.bg/books?id=i2gTXWkOkJAC&pg=PA169&lpg=PA169&dq=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB+%E2%84%96+%D0%97+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8F&source=bl&ots=iTkefFJ8hM&sig=-aYl3p5XF0LQCGGUWpGsBZ3ekxo&hl=bg&ei=LGRDS9uHLJCG_AaFv4D1CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CBkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false

Данчо Йорданов? Чакай бе, това не беше ли онзи дето мерил гръдната обиколка на жените в Монтанско и останал впечатлен от нея? Цяло интервю във в-к "Стандарт" има по въпроса.

Сега този професионалист се е заел с черепите на населението от "хазарско време". Похвално!

И се чудя, след като някои страни са разполагали с такива специалисти като другарката Балабанова, които отличават по черепите расовите нюанси на техните собственици, как същите големи специалисти през 80-те години на няколко пъти не можаха да различат мъжки от женски скелети!!! и то не на 1000 г., а само на три-четири години.

Сещам се за случая "Чикатило"...........

[_magotin_]

изпуснал си любимият тюркски шаран-сазан

Аз мисля, че тези думи вече няколко пъти сме ги коментирали, да подробно сме разглеждали изследванията на леля Делева, според която има прабългарска дума дори за Мохамед.

Тогава никой не даде смислен отговор на въпроса:

Защо за думи, които се срещат в почти всички славянски езици или поне в голяма част от тях, та защо за тези думи се твърди че са "прабългарски" ?

Защото с палеолингвистика се занимават любители, които отгоре на всичко пропускат историческата корелация на пакетите заемни думи. В същата серия на неудобни въпроси аз поставям въпроса защо у маджарите има повече тюркизми отколкото в старобългарския език, защо май излиза, че чувашите са вторично тюркизирани и какво става с техния особен тюркски език и тн.н. и т.н.

[nik1]

Защото с палеолингвистика се занимават любители, които отгоре на всичко пропускат историческата корелация на пакетите заемни думи. В същата серия на неудобни въпроси аз поставям въпроса защо у маджарите има повече тюркизми отколкото в старобългарския език, защо май излиза, че чувашите са вторично тюркизирани и какво става с техния особен тюркски език и тн.н. и т.н.

Чак пък толкова.. Баксаков, Старостин, Левитская и Егоров - любители?

[nik1]

Данчо Йорданов? Чакай бе, това не беше ли онзи дето беше мерил гръдната обиколка на жените в Монтанско и останал впечатлен от нея? Цяло интервю във в-к "Стандарт" има по въпроса.

Сега този професионалист се е заел черепите на населението от "хазарско време". Похвално!

Иордан Йорданов се занимава с краниологичния материал от Дунавска България. В изследванията си той е наблюдавал, сътоветното в книгата си е илюстрирал / показал, наличието на метисни типове при дунавските прабългари..

[Хърс Златния]

Чак пък толкова.. Баксаков, Старостин, Левитская и Егоров - любители?

Към тях можеш да прибавиш и суперстара на тюрковъдите Бешевлиев. Много по-зле са от "любители" заваллийте............