Какво е "канас юбиги" според вас?

[Кухулин]

  On 20.06.2011 г. at 10:17, Rogi said:

В тая връзка аз пак да питам: колко надписа имаме с "канасубиги" (както щете ги делете и събирайте) и колко надписа с "архонт"???

http://ziezi.net/omurtag.html

Десетина с КАНАСУБИГИ ОМУРТАГ. Архонтските може би ще бъдеш така добър да ги преброиш ти?

[Rogi]

Еее... Зиезита-та не са мерило за компетентност, все пак! Не отричам ролята им и старанието.

По омуртагово време се дращело най-много и най-много е останало, но все пак има и други, на Крум, Персиан, Маламир, Ишбул, Тервел и т.н. Ще е интересно ако някой има извори от сръбските и македонски археологически резултати.

Предварително благодаря!

[nik1]

Кои въпроси?...

  On 20.06.2011 г. at 10:23, Кухулин said:

Гледаме публикациите за токта - средномонголска заемка.

Значи аз съм те убедил?!

Ставаш за адвокат (забелязах го и в другия форум), ха-ха-ха..

("Ами не знам как да те убедя по тези въпроси")

--

бат персийска заемка; да беше аланска, хоремзийска, сарматска заемка, ама персийска? еми не ме убеждава..

--

Баян не е тюрско име!, няма го при тюрките Името присъства само в чувашкия език - при спор между лингистите за това дали е заемка, или е възникнало по друг начин!!

Което значи че има голяма вероятност името да монголско (и да възникнало от тюркския корен "бай", да кажем), но да е навлезаало в прабългарския/ и чувашкия от монголския език!!

Редактирано Юни 20, 2011 от nik1

[Кухулин]

  On 20.06.2011 г. at 10:39, nik1 said:

Кои въпроси?...ти (според мен) се "омота"/омота аргументацията със името токта/тохтого; Кой греши - монголите и казахите, които си кръщават децата така, или ти които твърдиш че другите са се "омотали", защото името не е такова (не трябва да е такова, или там каквото твърдиш)? Аз на теб ли да вярвам, или на очите си и ушите си?

За съжаление аз нямам възможност да гледам и да слушам казахи, а дори и да имах, може би пак щях да се доверя на етимологичните речници.

  On 20.06.2011 г. at 10:39, nik1 said:

персийска заемка; да беше аланска, хоремзийска, сарматска заемка, ама персийска? еми не ме убеждава..

Еми добре...

[nik1]

  On 20.06.2011 г. at 10:47, Кухулин said:

За съжаление аз нямам възможност да гледам и да слушам казахи, а дори и да имах, може би пак щях да се доверя на етимологичните речници.

Еми добре...

Ха-ха-ха, аз как да се доверя на теб, след ти изобщо не допускаш че може да има разлика между думата (ако проемем че страстин не греши за думата), и името!!! Единия човек е ерудиран монголовед, с позния по монголските диалекти и старомонголските тестове..Освен това според теб, онази жена от която е изследвала средномонолските заемки в балкар-качайксия език - едва ли също няма понятие от монголски език..

как да се доверя на теб, когато по-горе твърдиш че най-убедено името баян е тюрско име, което не е вярно (или не си го показал)!!

Името "Баян" липсва при тюрките; името присъства само в чувашкия език - при спор между лингистите за това дали е заемка, или е възникнало по друг начин!!

Което значи че има голяма вероятност името да монголско (и да възникнало от тюркския корен "бай", да кажем), но да е навлезало в прабългарския/ и чувашкия от монголския език!!

---

Още:

Shalkar (Казахстан):

  Цитирай

Токтасын и все связанное с Токта давали когда дети умирали. Чтоб остановить смерть.

Редактирано Юни 20, 2011 от nik1

[Кухулин]

  On 20.06.2011 г. at 10:39, nik1 said:

Баян не е тюрско име!, няма го при тюрките

...

Което значи че има голяма вероятност името да монголско

Аз ще пробвам да обобщя фактите, а ти ми кажи колко точно е голяма тази вероятност.

Аварски Баян. Прабългарски Баян. Чувашки Пуян < Баян.

Общотюркски корен бай.

Древно огурско причастие -ан.

Монголски, якутски и др. имена Баян.

Липса на монголски заемки в тюркските езици през периода I-XIII в.

Ако не си съгласен с някой от фактите - дай доказателства.

Ако си съгласен - направи анализ. След това дай обективна оценка на вероятността Баян да е монголска заемка в протоогурския език (или в някой друг).

[nik1]

  On 20.06.2011 г. at 11:30, Кухулин said:

Аз ще пробвам да обобщя фактите, а ти ми кажи колко точно е голяма тази вероятност.

Аварски Баян. Прабългарски Баян. Чувашки Пуян < Баян.

Общотюркски корен бай.

Древно огурско причастие -ан.

Монголски, якутски и др. имена Баян.

Липса на монголски заемки в тюркските езици през периода I-XIII в.

Ако не си съгласен с някой от фактите - дай доказателства.

Ако си съгласен - направи анализ. След това дай обективна оценка на вероятността Баян да е монголска заемка в протоогурския език (или в някой друг).

Вероятността Баян да е монголска заемка в езика на чувашите и прабългарите е някаква.

Вероятността съществува (и ако приемем актуалното етимологично виждане)

Повтарям се:

от древен тюрски "бай" - в древен монголски "баян" (в пра-ТМ "баян"), прието за име (или друга морфология, при корен "бай")

от аварско/ухуанско "баян" - в прабългарски дунавски - "баян"

от средномонголското "баян" - в чувашкото "пуян" (Според Н.Попе- с по-малка вероятност)

чувашкото име баян е възникнало от "пуй" + "ан" (по голяма вероятност, незивестно по кое време, според други три мения)

Нещо повече за т.н. "огурско" причастие "-ан" да ми кажеш?; Според кого е "огурско" причастие, и защо е огурско? Как е доказано това че е "огурско" причастие; Какво пишат авторитетите по чувашки език за това причастие - интересува ме анализът и цитатите на Лея Левитская в нейната историеска морфология, и специалистите по чувашки език от рускоезичната "школа"(ако смяташ че тя не ги е цитирала). /Няма да взема на предвид мнението, само на български преподавател и познавач на турския език!/

Редактирано Юни 20, 2011 от nik1

[Кухулин]

  On 20.06.2011 г. at 11:49, nik1 said:

Името "баян" (богат) липсва при съвремените класически тюрки. Що ме убеждаваш тогава че името е тюркско?

Човече, окончанието -ан не е "класическо" тюркско окончание. Следователно името Баян не е "класическо" тюркско име. Въпреки това съм дал примери от "класическите" тюркски езици, където то се среща, вероятно като заемка.

  On 20.06.2011 г. at 11:49, nik1 said:

Нещо повече за т.н. "огурско" причастие "-ан" да ми кажеш?; Според кого е "огурско" причастие, и защо е огурско? Как е доказано това че е "огурско" причастие; Какво пишат авторитетите по чувашки език за това причастие - интересува ме анализът и цитатите на Лея Левитская в нейната историеска морфология, и специалистите по чувашки език от рускоезичната "школа"(ако смяташ че тя не ги е цитирала). /Няма да взема на предвид мнението, само на български преподавател и познавач на турския език!/

Дал съм по-рано в темата страница от ЕСТЯ, дал съм страница от Левитская. И на двете места пише за причастието. Аз, честно казано, не мисля да се занимавам повече с този спор.

[nik1]

Щом не искаш продължаваш дискусията - ОК

19 страници тема, трябва ли да търся къде си дал виждането и страничката на Левитская (поне ми кажи страницата от "истоирическата морфология" ,ако ти е възможно, аз ще си я прочета)

В страницата от ЕСТЯ която аз четох, и която беше в твоето съобщение (Posted 17 June 2011 - 12:16 PM # 347), адресирано до мен, пише че перефразирам "по-оправдано е "пуян" да е причастие на сегашно време на глагола пуй". Не пише друго..Значи важно е какво е написала Левитская..

[Кухулин]

[budget]

  On 20.06.2011 г. at 11:49, nik1 said:

Вероятността Баян да е монголска заемка в езика на чувашите и прабългарите е някаква.

Баян е универсално им, модерно сред конните народи в ерата на великото преселение на народите, така че подобни спорове са безмислени.

[_magotin_]

  On 21.06.2011 г. at 8:44, budget said:

Баян е универсално им, модерно сред конните народи в ерата на великото преселение на народите, така че подобни спорове са безмислени.

Подкрепям. Дебатът трябва да се съсредеточи върху уникалните имена като Аспарух, Ховрат, Органа, Крум и др. подобни.

[kotev]

  On 16.06.2011 г. at 11:15, Кухулин said:

"Qam-Sauci' "шаман-посол" - наименование министра. 3. Гомбоц не занимался этим словом, я же предложил в 1930 г.

През 30-тте години е било модерно да се пишат подобни бомбастични безмислици.

[Щекн Ичр]

  On 21.06.2011 г. at 9:32, kotev said:

През 30-тте години е било модерно да се пишат подобни бомбастични безмислици.

--------------

Кана-зауци е твърде интересна податка, даваща друга форма на титлата на аварския владетел, синонимна на каган! И тя е аналог на нашето кана сюбиги! Те това е!

За името Баян! Българската форма е Боян, аналог.на чувашката, а не Баян. Предвид фактя че Кубрат е бил васал на аварския каган Баян,според степната традиция, е кръстил първородния си син на господаря си!

Редактирано Юни 21, 2011 от Щекн Ичр

[didukaimos]

  On 21.06.2011 г. at 10:06, Щекн Ичр said:

--------------

Кана-зауци е твърде интересна податка, даваща друга форма на титлата на аварския владетел, синонимна на каган! И тя е аналог на нашето кана сюбиги! Те това е!

За името Баян! Българската форма е Боян, аналог.на чувашката, а не Баян. Предвид фактя че Кубрат е бил васал на аварския каган Баян,според степната традиция, е кръстил първородния си син на господаря си!

Напълно точно заключение с тази поправка, че не се намесва никъде каган, а хана - има огромна разлика между двете титли.

[_magotin_]

  On 19.06.2011 г. at 19:44, glishev said:

Не важа, ама и не лажа

Разбира се, археолозите, филолозите, архивистите, антрополозите, културолозите и целият подобен обслужващ персонал адски се дразни, когато прелети някой вирнал нос историк и им заяви, че се занимават с помощни специалности. Аз не правя такива работи, още повече, че си вадя хляба далеч от средите на историци. Инак да, вярно е. Историците по-често боравят с текстове, тексткритика и текстология отколкото с материални останки.

Археологията отдавна вече не е помощна наука. Такава е само в представите на някои историци и неспециалисти. Археологията е самостоятелна дисциплина, със собствен научен арсенал, в някои научни школи даже отделена от историческите науки и придадена към семейството на антропологическите дисциплини /т.нар. културна антропология/.

Колкото до това кой има думата по повод на прабългарите, това са именно археолозите, тъй като изворите за прабългарите са 95 процента археологически. Не ме интересува кой с какво си вади хляба, факт е, че археологията си остава водеща по отношение на прабългарите и останалото са празни приказки.

[_magotin_]

  On 20.06.2011 г. at 9:56, Кухулин said:

Проф. Добрев чудесно е изяснил титлата бат. Не мисля, че са останали някакви съществени въпроси около нея. Произходът на името Токт обещава да е интересен, но точно сега не ми е приоритет в любителските занимания

А колкото до останалото... няма никакъв смисъл да водим лингвистичен спор, неглижирайки самата лингвистика.

Добрев не е голям авторитет в палеолингвистиката. Достатъчно е да му видиш публикациите и референциите.

Така че въпросът за титлата все още е открит за дискусии в академичната наука. Макар че едно е ясно - става дума за някакъв особен иранизъм.

[glishev]

Археологията си е суверенна дисциплина, но това не значи, че може да отговори на езикови въпроси.

[каскадьора]

Аз като гледам, никой не може да отговори на езикови въпроси. Особено ако не иска.

Редактирано Юни 23, 2011 от каскадьора

[_magotin_]

  On 23.06.2011 г. at 17:01, glishev said:

Археологията си е суверенна дисциплина, но това не значи, че може да отговори на езикови въпроси.

Къде са ти паметниците, за да задаваш езикови въпроси? Чакаш археолозите да ти ги изкопаят в контекст?! А от тези, дето вече са ти намерили, никакви изводи не можеш да правиш. Единствено ономастиката може да се разгърне и там ситуацията е твърде неприятна за някои хора. Археологията е направила вече своите изводи за прабългарите. Ако няма достатъчно паметници за лингвистите те би трябвало да се съобразяват с археологията, не обратното.

[glishev]

Да, разбира се, разбира се, археологията дава отговори на въпроси за езика, етнологията, историята, текстовата история... царица на науките

[Кухулин]

  On 23.06.2011 г. at 16:24, _magotin_ said:

Добрев не е голям авторитет в палеолингвистиката. Достатъчно е да му видиш публикациите и референциите.

Така че въпросът за титлата все още е открит за дискусии в академичната наука. Макар че едно е ясно - става дума за някакъв особен иранизъм.

По принцип всеки въпрос е открит за дискусии, независимо от науката и най-вече независимо от авторитетите. Последното е особено важно поради една много проста причина - авторитетите не действат винаги на макс. Правят се пропуски, а понякога се подхожда и несериозно. Има много примери, включително и в тази тема - преводът на Хелимски.

Само че когато критикуваме някого, би било добре да подхождаме с аргументи. Конкретно за титлата бат статията на проф. Добрев дава обилен материал, правят се доста паралели. Евентулано в едно по-широко изследване би могло да се излезе извън прабългаристиката и да се изясни заемката в монголските езици, но не е това конкретната цел на въпросната публикация.

  On 23.06.2011 г. at 17:03, каскадьора said:

Аз като гледам, никой не може да отговори на езикови въпроси. Особено ако не иска.

Ами аз съм на вълна езикови въпроси тия дни, давай да обсъдим някой. И да напишем някоя глупост, не е страшно. Нема да се забележи на общия фон

[каскадьора]

  On 23.06.2011 г. at 19:21, Кухулин said:

давай да обсъдим някой.

Не ща да давам, искам да взимам

След едно добро почистване на темите в този раздел, значи махане на около 99% от постовете, ще се разкрият такива хубави въпроси, даже сумати констатации и цели научни хипотези.

То май по-добре, че са затрупани, та да не се наруши нечие авторско право

[glishev]

Това е вярно, само разчистването би било трудно.

[Кухулин]

  On 23.06.2011 г. at 20:46, каскадьора said:

След едно добро почистване на темите в този раздел, значи махане на около 99% от постовете, ще се разкрият такива хубави въпроси, даже сумати констатации и цели научни хипотези.

Би било чудесно. Колкото повече въпроси изскачат, толкова по-голяма ще е ползата за всички форумци - четем, мислим и в крайна сметка научаваме нови неща. Стига да се обсъжда аргументирано, а не да се надвикваме