А хляба беше 20 ст...

[nik1]

Фактът е, че силни национални държави в Европа е имало например и в периода между двете войни.

Продължаваш да биеш шамари на собсвената си "обективност" и "научност", както гледам. Демокрацията и капитализмът в Европа съществуват много преди първата световна война..

Па и икономически успешни, макар и леко скарани с демокрацията.

Това се казвало избирателност и тенденциозност.. "забрави" да кажеш че успешната икономичеки Германия е равновластна и индивидуалистична страна..

[nik1]

Аз имам един въпрос към Вас. Какво е обяснението резултатите на Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър (все пак не е само Хофстеде в културологията) да поставят страните от бившия соцблок в компанията на англоговорящите по измерението индивидуализъм/колективизъм и само на различията в методиката с Хофстеде ли се дължи? А и нека не забравяме, че разлики има и по отношение на други страни - например в Латинска Америка (Мексико, Аржентина) резултатите са диаметрално противоположни на Хофстеде.

WVS използва методиката на Хофстеде и Минков от 2010 година..

Бегло съм запознат с Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър, но от това което чета в момента, мога да кажа едно:

Не е възможно да се правят преки сравнения и да се търсят преки съответствия, главно поради фактът че дефинираните измерения, и дефинициите при Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър са различни от тези при Ходстеде и Минков.

За измерението "универсализъм/партикуларизъм" (кое е по-важно: правила или отношения) може да се спори и дискутира дали и доколко е отделно измерение, или доколко е прецизирано като самостоятелно и независещо от други такива..

1) То корелира значително с "individualism/communitarianism" на Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър , така и с "индивидиализмът/колективизъм" по Ходстеде, и с "безродовост/родовост" (по Минков)..

Логично е в по-родовите/по-колективистичните общества се набляга на отношенията, а в по-безродовите да се набляга на правилата, и на институциите..

2) Принципно вярно е че тревожните народи и култури използват повече правила, отколкото спокойните..

Не знам Тромпенаарс да е правил изследване на източноеропейските страни по измерението individualism versus communitarianism..Кога и къде Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър поставят страните от бившия соцблок в компанията на англоговорящите по измерението индивидуализъм/колективизъм (individualism versus communitarianism)?

http://www.education4skills.com/jtylee/culture.html#Apendix2

Колкото по на запад и север се отива - измерението "индивидуализъм" придобива по-висока стойност..

Редактирано Юни 14, 2011 от nik1

[nik1]

Тук са политическите системи, и икономическите (системи)

Беше обяснено и казано ясно в тази дискусия че "икономическите и политическите системи" са продукти на културата, а не са паднали от Марс, а ако са привнесени, те са "пречупени"/променени през призмата на собствените култури ..(и това обяснение не беше отхвърлено или пък предложено друго!)

Хората са тези, които са направили "икономическите и политическите системи" такива или онакива..

"Геополитиката и външната политика" се намират в причино-следствени връзки с "хората" (нагласите и ценностите им- демек с културата им) и с "икономическите и политическите системи"..

А връзката между културологичните категории и различните социални резултати тепърва трябва да се доказва.

Това от каква позиция се обобщава? Аз вярвам на тези, които се занимават с наука.. Връзката между културата и социалните резултати е доказана чрез методите на науката..

Аз самия приложих няколко доказателства за такива връзки (както и съфорумникът ни Александър Невски приложи такива), и досега тук никой не ги е оборил..

Редактирано Юни 14, 2011 от nik1

[nik1]

WVS използва методиката на Хофстеде и Минков от 2010 година..

Бегло съм запознат с Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър, но от това което чета в момента, мога да кажа едно:

Не е възможно да се правят преки сравнения и да се търсят преки съответствия, главно поради фактът че дефинираните измерения, и дефинициите при Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър са различни от тези при Ходстеде и Минков.

За измерението "универсализъм/партикуларизъм" (кое е по-важно: правила или отношения) може да се спори и дискутира дали и доколко е отделно измерение, или доколко е прецизирано като самостоятелно и независещо от други такива..

1) То корелира значително с "individualism/communitarianism" на Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър , така и с "индивидиализмът/колективизъм" по Ходстеде, и с "безродовост/родовост" (по Минков)..

Логично е в по-родовите/по-колективистичните общества се набляга на отношенията, а в по-безродовите да се набляга на правилата, и на институциите..

2) Принципно вярно е че тревожните народи и култури използват повече правила, отколкото спокойните..

PS

"Individualism or collectivism

The values of universalism and particularism seem to cluster with the values of individualism and collectivism. Hofstede (1994, 2), for example, found a close correlation between individualism, universalism, and autonomy on the one hand, and collectivism, particularism, and dependency on the other hand. The values of individualism and collectivism express the relation of individual to state. In an individualistic theory, the individual is a rational being and an end in itself, whose happiness and well-being are the goal of society. In collectivistic theory, the individual is, before al, a part of society, and not an end in itself. The group takes on a greater importance, since only through the group may an individual accomplish his/her purposes (Siebert et al. 1956: 11)."

----

V S M 08 VALUES SURVEY MODULE 2008 MANUAL by Geert Hofstede, Gert Jan Hofstede, Michael Minkov and Henk Vinken

----

Ето и една интересна книга:

Hofstede, G., Hofstede G. J., and Minkov, M. (2010). Cultures and Organizations: Software of the Mind

----

Ето и още една публикация:

The evolutionof Hofstede’s doctrine Michael Minkov International University College, Sofia, Bulgaria, withGeert Hofstede Maastricht University, Maastricht, The Netherlands

Още една:

Long- versus short-term orientation: new perspectives

Authors: Geert Hofstedea; Michael Minkovbc [ show biographies ]

Affiliations: a University of Maastricht, The Netherlands

b International University College, Sofia, Bulgaria

c Department of Germanic and Scandinavian Studies, Sofia University Saint Kliment Ohridski, Sofia, Bulgaria

Редактирано Юни 14, 2011 от nik1

[БатеВаньо]

ще използвам малко по-стар цитат:

" Фактът си остава факт, хората бленуват по онова време. Нещо повече, според тях тогава даже е било по демократично "Ако имаш проблеми обаждаш се на партийния секретар и той разрешава проблема". "Защо ми е тая демокрация и пълни магазини когато с пенсията нищо не мога да си купя, а тогава отивам в магазина и си вземам парче салам всеки ден." На такава логика нищо не може да се възрази мисля си аз ...

Може би хората не са сигурни точно по какво изпитват носталгия:

- по социалистическият режим - с планова икономика, ниски цени,липса на безработица и идеология, която на практика няма как да се приложи

или

- носталгия по своята младост

Редактирано Юни 14, 2011 от БатеВаньо

[Skubi]

ще използвам малко по-стар цитат:

Може би хората не са сигурни точно по какво изпитват носталгия:

- по социалистическият режим - с планова икономика, ниски цени,липса на безработица и идеология, която на практика няма как да се приложи

или

- носталгия по своята младост

Да.

:tooth:

[sir]

Съгласявам се, че нещата по Тромпенаарс не се припокриват напълно с Хофстеде, макар и това конкретно измерение да има идентично име. Не съм специалист по въпроса, а просто.. как го казвате тук - притежател на няколко томчета. Затова и принципно не си позволявам да споря (не само тук, а по принцип) по въпроси, свързани с културологията. Просто някои неща ми е любопитно как се тълкуват от една по-обща, по-всеобхватна гледна точка, а не само и единствено през призмата на една теория, била тя и на най-голямото светило, каквото се явява Хофстеде.

Не знам Тромпенаарс да е правил изследване на източноеропейските страни по измерението individualism versus communitarianism..Кога и къде Тромпенаарс и Хемпдън-Търнър поставят страните от бившия соцблок в компанията на англоговорящите по измерението индивидуализъм/колективизъм (individualism versus communitarianism)?

В "Riding the Waves of Culture: understanding cultural diversity in business". Страничките са от 50-та надолу. Възможно е да са стигнали междувременно и до по-нови данни, но както казах - не съм експерт и не мога да кажа. Все пак прави впечатление как респонденти от страни като Русия, Унгария, Чехия, Румъния са в челото или поне в горната половина по "индивидуализъм" и при трите зададени въпроса. И ние сме там. Това как се връзва с тезата за връзката с демокрацията, с комунистическото минало, което "обезличило" индивида и т.н.

[БатеВаньо]

Съгласявам се, че нещата по Тромпенаарс не се припокриват напълно с Хофстеде, макар и това конкретно измерение да има идентично име. Не съм специалист по въпроса, а просто.. как го казвате тук - притежател на няколко томчета. Затова и принципно не си позволявам да споря (не само тук, а по принцип) по въпроси, свързани с културологията. Просто някои неща ми е любопитно как се тълкуват от една по-обща, по-всеобхватна гледна точка, а не само и единствено през призмата на една теория, била тя и на най-голямото светило, каквото се явява Хофстеде.

В "Riding the Waves of Culture: understanding cultural diversity in business". Страничките са от 50-та надолу. Възможно е да са стигнали междувременно и до по-нови данни, но както казах - не съм експерт и не мога да кажа. Все пак прави впечатление как респонденти от страни като Русия, Унгария, Чехия, Румъния са в челото или поне в горната половина по "индивидуализъм" и при трите зададени въпроса. И ние сме там. Това как се връзва с тезата за връзката с демокрацията, с комунистическото минало, което "обезличило" индивида и т.н.

Интересно е това изследване - по-интересното е че българите сме в челото по " индивидуализъм ". На фона на родната действителност в БГ фирмите, това ми звучи като фантастика ( фирмената култура е функция на националната култура ). Колективистичният фактор във фирмената култура в БГ наистина би било редно да се търси като остатък от близкото комунистическо минало ( обезличаването на индивида ). В противовес, поведението на българин извън БГ добива коренно различно поведение - напълно забравя за наши и ваши хора и е оправя сам.

Не си спомням дали Хофстеде е включил (в изследването си на националната култура) балканските държави - мисля че само Гърция фигурираше.......

Редактирано Юни 14, 2011 от БатеВаньо

[КГ125]

Очевидно тези категории са по-динамични, отколкото изглеждат при първоначалното им изследване. Но ианче в търсенето на основни културни характеристики има основание. Просто по всяка вероятност доста се избързва постиженията на тая млада наука културологията да обясняват историческия, политически или стопански процес. Нещата явно са по-сложнички.

[КГ125]

Аз самия приложих няколко доказателства за такива връзки (както и съфорумникът ни Александър Невски приложи такива), и досега тук никой не ги е оборил..

Предложил си само двата края на предполагаемата система и не си доказал връзките между тях. Те остават в черната кутия на предположението. Тия са еди какви си, те са и богати. И?

Да не говорим как явно новите изследвания регистрират динамика, която, знам ли, може да е убягнала на първопроходците.

[КГ125]

ще използвам малко по-стар цитат:

Може би хората не са сигурни точно по какво изпитват носталгия:

- по социалистическият режим - с планова икономика, ниски цени,липса на безработица и идеология, която на практика няма как да се приложи

или

- носталгия по своята младост

Разбира се, че по второто. Както и по някои относително високи постижения на онова време, в което светът беше в благословен икономически транс. По спокойствието най-вече. Иначе всички забравиха как и до тогавашния ресурс достъпът не беше лесен.

[Alexander_Nevski]

Предложил си само двата края на предполагаемата система и не си доказал връзките между тях. Те остават в черната кутия на предположението. Тия са еди какви си, те са и богати. И?

Да не говорим как явно новите изследвания регистрират динамика, която, знам ли, може да е убягнала на първопроходците.

не си наясно с материята ... съжалявам но е безсмислено да се спори с теб .. трябва да има общи изходни позиции за да има спор ...

[БатеВаньо]

Фактът е, че силни национални държави в Европа е имало например и в периода между двете войни. Па и икономически успешни, макар и леко скарани с демокрацията.

nik1, на 13 юни 2011 - 01:27 , каза:

Фактът е че Европа И САЩ не залагат нито на "ляво" нито на "дясно", а "залагат" на капитализма и демокрацията и силните национални държави и институции..Но: капитализмът и демокрацията, и съответно силните национални държави и нституции са следствия от "оравновалстяването" и приемането на "индивидуалистични" ценности от хората в европейските общества!

хм според мен културата влияе на обществения строй, а не обратното. При еди каква си култура отговаря еди какъв си обществен строй.

Факторите определящи националната култура не се изчерпват само с Индивидуализъм/колективизъм

Има още няколко определящи фактора, които засягат женско/мъжко поведение, сигурност при взимане на решения, властова йерархия

Ето например Япония - Силно колективистична страна - би трябвало да не е добре икономически, но при нея определящи за просперитета й са останалите , не по-малко значими фактори.

Франция, Белгия са също такива държави - за разлика от Холандия и англоговорящият свят. Там отдалечеността от властта е минимална - проявяват инициатива, рискуват и стискат здраво ръката , като мъже без да овъртат.

При нас ситуацията е малко сбъркана - незнайно защо......

Редактирано Юни 14, 2011 от БатеВаньо

[БатеВаньо]

Чувал съм в академична среда да се споменава мимоходом че Икономията като наука е създадена от и за западния свят - най-общо казано. Доколко е вярно - не се знае , а и никой досега не го е написал в учебник.

[КГ125]

не си наясно с материята ... съжалявам но е безсмислено да се спори с теб .. трябва да има общи изходни позиции за да има спор ...

Това, което си написал, е страшна глупост. Ако не искаш да обясниш нещо, или не може още да бъде добре обяснено, кажи го. Що за аргумент е това, ако беше го написал на някой друг, направо щях да те банна, ей Богу...

[КГ125]

хм според мен културата влияе на обществения строй, а не обратното. При еди каква си култура отговаря еди какъв си обществен строй.

Факторите определящи националната култура не се изчерпват само с Индивидуализъм/колективизъм

Има още няколко определящи фактора, които засягат женско/мъжко поведение, сигурност при взимане на решения, властова йерархия

Ето например Япония - Силно колективистична страна - би трябвало да не е добре икономически, но при нея определящи за просперитета й са останалите , не по-малко значими фактори.

Франция, Белгия са също такива държави - за разлика от Холандия и англоговорящият свят. Там отдалечеността от властта е минимална - проявяват инициатива, рискуват и стискат здраво ръката , като мъже без да овъртат.

При нас ситуацията е малко сбъркана - незнайно защо......

Според мен връзката е двустранна, а и не съм сигурен в какви степени и аспекти се изразява. Тук вече наистина е нужно конкретно и задълбочено изследване...

[КГ125]

Чувал съм в академична среда да се споменава мимоходом че Икономията като наука е създадена от и за западния свят - най-общо казано. Доколко е вярно - не се знае , а и никой досега не го е написал в учебник.

Доста силно казано. Човешкото общество си има закономерности и те в много голяма степен са сходни. Производството си е производство и в Китай, и в САЩ, стоката си е стока и на двете места и пр.

[Alexander_Nevski]

Това, което си написал, е страшна глупост. Ако не искаш да обясниш нещо, или не може още да бъде добре обяснено, кажи го. Що за аргумент е това, ако беше го написал на някой друг, направо щях да те банна, ей Богу...

това, което съм написал е плод на десетки часове загубено време в опити да се опитам да предам натрупаните си с много четене, пътуване и работа знания ... по тази тема и подобните й ... без никакъв резултат ... ако трябва да бъдем обективни ... защото не отговарят или не са изгодни за твоите виждания ...

Редактирано Юни 14, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

И какво конкретни ни каза в опитите си да предадеш знанията си?

[nik1]

Съгласявам се, че нещата по Тромпенаарс не се припокриват напълно с Хофстеде, макар и това конкретно измерение да има идентично име. Не съм специалист по въпроса, а просто.. как го казвате тук - притежател на няколко томчета. Затова и принципно не си позволявам да споря (не само тук, а по принцип) по въпроси, свързани с културологията. Просто някои неща ми е любопитно как се тълкуват от една по-обща, по-всеобхватна гледна точка, а не само и единствено през призмата на една теория, била тя и на най-голямото светило, каквото се явява Хофстеде.

В "Riding the Waves of Culture: understanding cultural diversity in business". Страничките са от 50-та надолу. Възможно е да са стигнали междувременно и до по-нови данни, но както казах - не съм експерт и не мога да кажа. Все пак прави впечатление как респонденти от страни като Русия, Унгария, Чехия, Румъния са в челото или поне в горната половина по "индивидуализъм" и при трите зададени въпроса. И ние сме там. Това как се връзва с тезата за връзката с демокрацията, с комунистическото минало, което "обезличило" индивида и т.н.

Ако основният въпрос при Тромпетас е "кое предпочитате: "свобода" / "сигурност", то със сигурност ще получим разминавания от "класическите" за WVS индивидуализъм(съотв. "безродовост" по Минков)/колективизъм (съотв. "родовост" по Минков).

В този случая няма пряко съответствие, по причина че в голямата част от бедните общества (и имащи като ценност "едно" парите - това са "гъвкавите" култури от Източна Европа) хората предпочитат и виждат "свободата" като средство за забогатяване..

/Преразказвам концепцията на Минков/.

По-скоро тези общесва, за които парите не са толкова важни, са богатите безродови страни от Европа! Например: две трети от Британците предпочитат правителство което осигурява сигурност и минимален доход (живот в ненищета)на хората , вместо правителство което осигурява свобода на предследване на целите

/вижте изследванията на Rroject Globe, и Pew Research Center/

Освен това, можем да допуснем че в изтормозените посткомунистически източноевропейски общества съществуват и тенденции и нагласи на отхвърляне на тоталитаризма и окачвания за демокрацията и свободата.

/В случая тези нагласи и тенденции едва ли имат корелациона и причинно-следсвена връзка със степента на колективистичност/индивидуалистичност../

----

Ако основният въпрос се формулира като дали респондентите чувстват "отговорност" - то обективно можем да получим разминавания между факти и действителност; също така чувството за отговорност може да е избирателно, и дори без такава/фактически/ да се проявява най-общо в някои случаи (обективно в родовите общесва тя се проявява към близките и колектива, но не и към непознатите, и не се проявява в слуайте, когато човекът няма да е хванат в крачка) ; или е възможно самото чувство (градацията му) да се дължи на други културни особености и измерения (например "себезаличаване" по Минков, най-общо казано като синоним на скромнсот и самокритичност; източноевропейците са едни от първенците по степен на себезаличаване )

/Отново правя анализ като изполвам идеи и концепции на Минков/

---

Очевдино има разминавания и несъответствия. Надявам се не искате дускисуята за бъде за това кой по-по-най, но WVS е предпочело дефинициите и методите на Хосфстеде, с допълнителните две измерения на Минков../Самият Минков изразява резерви и несъгласия с някои от дефинициите на Хофстеде/

Иначе, концепцията на Минков за определяне степента на родовост/колективизъм на една култура , става ясна като се обясни възможно най-просто: - една култура е толкова по-родова/по-колективистична, колкото повече имена на роднини изброяват респондентите..

/Прекъсването на клановите(родовите) връзки е главната предпоставка да се развие индивидуализъм от членовете на едно общество, но не е единствената. Възможно е "колективът" да се замести от от друг вид колектив - "кръг на близки колеги", "кръг на близки", или "приятелски кръг"/

Редактирано Юни 15, 2011 от nik1

[nik1]

Още нещо важно искам да спомена в тази връзка. Културата се обяснява и разбира най-адекватно от хора, принадлежащи към, и познаващи от своя опит различни култури (Минков е такъв изследовател). Когато един холандец/западен човек чува и чете че българите апелираме за чувстваме отговорност, той приема че това е същото чувство и нагласа (с подобни подбуди и корени) каквото проявявят и западните хора; Но в родовите страни и култури това че някой пропонира и апелира за някаква ценност/добродетел, съвсем не значи че този някой е готов да е изпълнява във всички случаи, или че той я е притежава! В родовите/индивидуалистични култури (по Хофстеде и Минков) както казах, има нещо което се нарича "двоен стандарт"- спазваме "правилата" и уговорките, (т.е проявяваме отговорност), само когато те касаят клана/колектива и близките, в другите случаи - когато очакваме че могат да ни "хванат" и да "пострадаме" финансово или по друг начин . Това е основна черта и основен феномен при родовите култури; Тези прояви, особено втората се засилва от степента на неравносвластност в даденото общесво, от степента на дистанция между обикновените хора и началниците и властта....При западните хора, в безродовите култури, това обаче не е така. Спазват се уговорките и правилата, които касаят всички, не само познатите! Няма изключения и няма "двойни стандарти"! Няма "каране с бясна скорост"/както е при родовите култури/, няма "хвърляне на мръсотия на чуждия обществен двор"/както е при родовите култури/, няма "неплащане на данъци и "черни каси" /ако има то обшесвеното мнение и обществото реагира адекватно срещу тях/, няма издевателства и изтезания на "чуждите" (другите), когато те са военнопленници (както е в родовите култури), ако има такива - има и адекватна обществена реакция и ефективни присъди /както в случая с издевателствата над иракски затворници/, и така нататък!!

Дори геноцидите, които са извършвани от безродовите общества са извършвани по т.н "хуманен начин" на умъртвяване ("газ" или "куршум"), вместо зверствата при геноцидите, извършени от родови култури /разпорвания на бременни жени - вижте арменския геноцид, и генозидът в Руанда; разчленявания на крайници, и изгаряне на живи хора; масово се практукува изваждания на очите - вижте геноцидът над българите в Македония през 1913 година, и генозидът в Руанда; изнасилвания на жените и т.н. )

Защо е така?

При родовите култури чуждите хора не са напълно хора; те не са пълноценни толкова, каквито са хората от "клана", "кръга" и "рода", "селото"!! В безродовите култури обаче се простестира срещу посегателствата върху всички хора! Минков дава примера с Норвегия и норвежците /той живял дълго време в Норвегия/, които по време на апартейда са бойкотирали южноафриканско кафе - нещо непонятно за човека от родовата култура: да се лиши от нещо, и да застане в защита на непознати нему хора, които смята за непълценни /в родовите култури, където хората са от "един цвят" - обикновено се наблюдава расизъм; ние българите сме на почетното второ място в Европа след Албания/..

/Можем да дадем примера и със САЩ, която в последните години извървя много голям път и напредък в посока към "ценене" на човешкия живот - не само на своите, но и на този на хората от противниковата страна../

Сещам се за едно съобщение в тази теза на нашия съфорумник Александър Невски за това как е бил блъскан от бабички, когато е посетил българска църква (човекът живе и работи в UK - както се е представил)! Да, в родовите култури чуждите и непознатите могат да се блъскат най-спокойно; чуждите и непознатите могат да се газят и блъскат на пешеходните пътеки и на пътя /шок за американците и германците, някои от които едва не са загубили живота пресичайки - в България,в Иран, или в Индия, изобщо по пътищата във всяка родова култура/ Правилата на движение в родовите култури не се спазват, защото тези които са на пътя са ни "чужди". За какво да се страем за тях, за какво да ги уважаваме, след като те са непознати, те са "непълноценни" за нас или не толкоева пълноценни - какво са нашите познати, родннини и близки..

Така че тук по-скоро имаме конценптуални различия (Тромпетаарс Vs Хофстеде-Минков) при разбирането и интерпетирането на това що е индивидуализъм/колективизъм, и с какво корелира той, но най-вече- с какво и в какви причино-следствени връзки са тези особености!

Може би трябва да се прочетат книгите на Минков "Защо сме различни", и "Европейци сме ний,ама" (книгите са на достъпна за обикновените българи цена, и все още се намират), за да се разбере конценцията му за това какво е индивидуализъм/колективизъм..

Редактирано Юни 15, 2011 от nik1

[nik1]

хм според мен културата влияе на обществения строй, а не обратното. При еди каква си култура отговаря еди какъв си обществен строй.

Факторите определящи националната култура не се изчерпват само с Индивидуализъм/колективизъм

Има още няколко определящи фактора, които засягат женско/мъжко поведение, сигурност при взимане на решения, властова йерархия

Ето например Япония - Силно колективистична страна - би трябвало да не е добре икономически, но при нея определящи за просперитета й са останалите , не по-малко значими фактори.

Франция, Белгия са също такива държави - за разлика от Холандия и англоговорящият свят. Там отдалечеността от властта е минимална - проявяват инициатива, рискуват и стискат здраво ръката , като мъже без да овъртат.

При нас ситуацията е малко сбъркана - незнайно защо......

Разбира се че факторите не се изчерпват с индивидуализъм/колективизъм..

Япония, японската култура има четири измерения/особенсоти които я правят успешна../Много по-успешна от колективстичните страни и култури от Близкия Изток (вкл. страните разположени западно от Индия), Южна Европа, Индиите (Бангладеш и Шри Ланка) и страните от Северна Латинска Америка/

1."Гъвкавост" (VS "Монументализъм", по Минков

2."Себезаличаване" (VS "самоизтъкване"), по Минков

MONUMENTALISM VERSUS FLEXUMILITY. Michael Minkov

3. Висок индекс на "обществен инстуционален колективизъм" (нещо като "вяра във властта", и "способност на хората да се обединяват в екип, да работят в екип"), параметър на Project Globe

Различeн e от "Властово разстояние"; В източните култури, въпреки наличието на голямото "властово разстояние" (неравновластност), има вяра във властта, а не цинизъм и недоверие. В тези култури се е смятало че началникът (лордът, императорът) има моралното задължерние да се грижи за поданниците като добър баща, и очевидно тази загриженост се е прояввявала на дела; Конфуцианството, като създадено в тези култури - синтезира тази особеност на източните култири ("общесвения инстуционален колективизъм")- конфицуианството набляга на хармонията и взаимодействието

4."Жертвоготовност" (по Хофстеде)

5. Ниска степен на ценене на свободното лично време (измерено е)

6. Ниска религиозност /измерена като процент на хората вярващи в бог, плюс процент на хората/ за които религията има знанение и роля в живота им/

Последните две корелират и са най-вероятно в пряка причино-следствена връзка със високите измерения на "гъвкавост" и "себезаличаване". Образно казано хората от тези култури (такава е и българската!) са самокритични, и виждат своите недостъци; Също така те са склонни да се променят и усъвършестват (и поради причина че виждат своите недостаъци и се стремят да ги превъзмогнат) - чрез обучение, чрез приемане на чужди практики..Тези култури са най-добре подготвени за приемането на чуждото (то е естесвено за тях), и имат най-малко съпротивителни сили срещу цунамито на чуждото въздействие. /добро или лошо е това - зависи; арабиските страни са световните икономически слабаци и неудачници, само защото не приемат чуждите влияния, но и никога не биха се отказали от своите вярвания и култура - те са "световните шампиони" по невъзпримечивост, непроменливост и момунентализъм/.

Има една погорка, която би се отнесла еднакво към всики "гъвкави" култури, и култури при които има висока степен на измернението "себезаличаване" - и би била разбрана от тях: който се учи, той ще сполучи . Т.е казва се хората трябва да се усъвършенстват, да се учат, да приемат чуждия опит Има една погорка, която би се отнесла еднакво към всики "гъвкави" култури, и култури при които има висока степен на измернението "себезаличаване" - и би била разбрана от тях: който се учи, той ще сполучи . Т.е казва се хората трябва да се усъвършенстват, да се учат, да приемат чуждия опит - за да успеят..

Българите и източноазиатите сме напреднали не само в "интернет"; Българският език е почти на една пета английски /вижте табелите на улиците, нямаме "Банки", имаме само "Банк", имаме и бира "кен", и т.н. Имаме и имена като Памела, и не знам още какви - достъчно е да видим списъците на имената в детските градини; Ставаме като братята китайци от тайван, при които е нормално първото име да е английско: Дейдив Су, Артър Чу. ..еди коя си Шу../

----

Мъжественост/или твърдост/; казано с по-прости думи, тази особеност представлява "състезателността" на японците..Споменавам я без връзка, защото "успешни" са и "женствените" тайванци и корейци.

При женствените култури се набляга на сътрудничеството и емпатията, вместо на конкуренцията и състезанието..Колкото и странно да звучи - няма формула на "успеха", която да зависи от това измерение (докато за другите измерения не е така): "Свръхженствените" култури на скандинавците са най-успешните икономически страни и общества, с най-висок индекс на Джини; "Мъжествените" САЩ са също успешни икономически, с по-малък индекс на Джини /защото в мъжествените, състезателните култири не се състрадава на загубилите "играта", приема се за нормално да има и печеливши, и губещи/

/В мъжествените и състезателни култури се толерират "мъжките спортове" - сумо, борба /кеч/, бокс, "мъжката сила" и "юначество"; и "конкурсите за красота"- вижте САЩ, и латиноамериканските конкурси и мании за красота; Обратно - при женствените скандинавци е цяло чудо да се намерят сумисти и кечисти; китайките са толкова плахи и неуверени на подуима за кралици на красотата че чак трогват/

---

Тук се опитах да синтезирам нещо за българите (концепцията е на Минков, аз само съм я доразвил малко)

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11383

Редактирано Юни 15, 2011 от nik1

[КГ125]

По-скоро тези общесва, за които парите не са толкова важни, са богатите безродови страни от Европа! Например: две трети от Британците предпочитат правителство което осигурява сигурност и минимален доход (живот в ненищета)на хората , вместо правителство което осигурява свобода на предследване на целите

/вижте изследванията на Rroject Globe, и Pew Research Center/

Нима англичаните от 1930 или от 1830 са били такива? Такива ли отговори биха дали? А дали бяха такива през 1978, когато гласуваха за Тачър и нейните идеи?

Ами че то тогава там отдавна да е взела властта Английската комунистическа партия! Ето пример как не бива да се пренебрегва класическата история, социология и социална психология...

Как се връзва културологичното изследване с историческата динамика?

Редактирано Юни 15, 2011 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Нима англичаните от 1930 или от 1830 са били такива? Такива ли отговори биха дали? А дали бяха такива през 1978, когато гласуваха за Тачър и нейните идеи?

Ами че то тогава там отдавна да е взела властта Английската комунистическа партия! Ето пример как не бива да се пренебрегва класическата история, социология и социална психология...

Как се връзва културологичното изследване с историческата динамика?

в УК хората са се предеали вътрешно и са преклонили глава пред голямата държава осигуряваща покрив и помощи за всички и прогресивното данъчно облагане ... не им трябва комунистическа партия ... те консерваторите им са по-комунисти от БСП ...

[nik1]

Нима англичаните от 1930 или от 1830 са били такива? Такива ли отговори биха дали? А дали бяха такива през 1978, когато гласуваха за Тачър и нейните идеи?

Ами че то тогава там отдавна да е взела властта Английската комунистическа партия! Ето пример как не бива да се пренебрегва класическата история, социология и социална психология...

Как се връзва културологичното изследване с историческата динамика?

Нормалното отношение изисква да си споменеш твоето виждане, и да питаш за моето, вместо да обвиняваш в пренебрегване на историята и социологията. Констатирах, че твоя тип обинения обикновенно се описват най-вече и почти винаги "като крадеца вика дръжте крадеца", и това не прави разлика: Анкетата е направена по време на последното управление (ако това има значение).

Е, Ако изолзваш твоята "логика" от предишните постове че Европа е дясна, значи че това тази нагласа е "дясна" (каквото и да значи това

Ако изполваш друга "логика" то значи че нагласата е "лява"..

Но обективно нагласата не е нито лява, нито дясна, а следва от това че за богатите европейци "преследването на успех и пари" не е от първостепенно значение. Скалата на ценностите при богатите европейци е друга.

Така ли е при богатите американци: не, не е така; При американците има друг тип култура; културата на американците е "състезателна" (висока степен на измерението "мъжественост") и има висока стойност на измеренията "монументализъм" и "себеизтъкване", поради това при американците е характерно(заложено е в културата им) желанието/нагласата им да изпъкват, да се състезават; Какво по-голямо изтъкване може да има от добиването на баснословно богатство, или от получаването на баснословни премии на ръководителите - за свършена работа (например , има ръководители на фирми, чийто премии достигат 500 милиона долара)

--

"Динамиката" при богатите и бедните европейци , както обясних в по-горния си пост, "следва" забогатяването.. Ти ако искаш питай ме пак, защото аз си нямам друга работа, освен да обяснявам на хора, които имат сериозни проблеми с мен, и със съобщенията ми..