Флота на Иван Асен II

[Frujin Assen]

В Historia Byzantina от Шарл дьо Канж на страница 157 се казва: "Пизанците и генуезците направили същото и всички заедно атакували морската флота на гърците и българите и ги принудили да побягнат..." Това става през 1235 г. при обсадата на Константинопол от Ватаци и Иван Асен 2. Според Шарл дьо Канж общият брой на корабите на Ватаци и Иван Асен е 300 като 15 от тях били "извадени от строя" от 6-е галери на Жофруа дьо Вилардуен, принц на Ахая. Итересно е, че според Шарл дьо Канж Ватаци и Иван Асен са обсаждали Константинопол с морска войска и през 1234 г. На страница 154-155 относно обсадата през 1234 г. се казва: "От 48 се спасили само 3 батальона, с които Ватаци и Асен се оттеглили засрамени...По време на тази битка пехотата, която останала в града, виждайки че нашите имат превъзходство над враговете си, решила да излезе от крепостта и да нападне морската им войска, състояща се от повече от 300 кораба." 24 от тези кораби са пленени и "отведени от константинополския пристан" според автора. Следователно български кораби са участвали в обсадата на Константинопол два пъти. Както е известно френският историк Лебьо твърди, че Иван Асен 2 е построил 25 галери и е участвал с тях в обсадата на Константинопол. В авторитетното издание History of the Nicean Empire има цяла глава посветена на флота на Никейската империя. В нея се казва, че The navy of the Nicean Empire seldom consisted of more than 30 galleys - буквално флотът на Никейската империя рядко е разполагал с повече от 30 галери. Ако това е вярно следователно Ватаци и Асен са разполагали с не повече от 55 собствени кораба, ОСТАНАЛИТЕ ВЕРОЯТНО СА БИЛИ НАЕТИ. Въпросът е кой е имал финансовите възможности - Ватаци или Асен да наеме останалите 245 кораба от онези 300 пред стените на Константинопол? В документалната повест "Иван Асен 2" от Димитър Мантов примерно се твърди, че Иван Асен е наел кораби от Венеция чрез Дубровнишкия търговец Джорджич.

[Galahad]

За сухопънтово сражение между лативци и българо-никейската войска е ясно. Но флотата си е била никейска. Разбира се Иван Асен не е държал много Ватаци да превземе Цариград, но е трябвало да се представи като съюзник.

Иначе дават ли под черта някакви източници?

Иначе като възможни места за търсене:

Том 10. Дубровнишки извори за българската история. С. 2000. Представя документи за слабо проучения начален период на търговските връзки между Република Дубровник (в Средновековието – Рагуза) и българските земи под османско владичество, съхранявани в Държавния архив на Дубровник (Хърватия). Изданието е двуезично – латински и български езици.

и

Том 18. Венециански документи за историята на България и българите от (ХІІ-ХV в.). С. 2001. Съдържа новоиздирени или вече публикувани документи от фондовете на богатия Венециански държавен архив, отнасящи се за историята на Средновековна България и за нейното място в тогавашна Европа. Изданието е двуезично – латински и български езици.

а също в ЛИБИ т. 4 (за него се надявам, че ще го сложат на Крорайна).

[Р. Теодосиев]

Изворите сочат, че по това време нашите пристанища са били посещавани и от много чужди кораби — дубровнишки, хърватски, венециански, генуезки и др. Това свидетелства както за интензивен търговски обмен и а взаимно уважаващи се равностойни търговски партньори, но и за наличие на определена морска политика на българската държава. Това, че Иван Асен II изпраща към Константинопол 25—30 галери, както свидетелстват историческите източници, означава, че България е притежавала най-модерни за времето си кораби и достатъчно опитни морски кадри за воденето им към близки и далечни брегове. Изображение на българска галера има намерено в църквата „Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново. За формата на българския транспортен кораб може да се съди от нарисувания в Боянската църква плавателен съд, близък по конструкция до кръглите кораби, познати под названието неф.

На тази рисунка корабът е даден с високо приповдигната кърма, която е украсена с войнски щитове. Формата й се доближава силно до тази на нефа, но по маниера да се поставят щитове се съди, че това е друг тип плавателен съд. Това по-скоро е присъщо на норманските кораби и на кога, отколкото на нефа. Ако приемем за достоверен периодът на рисуване на стенописите в Боянската църква (към края на ХШ век), то по това време, нефът от средиземноморския басейн се е строял двумачтов, изобразеният на рисунката кораб е едномачтов. Управлението на нефа е ставало с кормилни кърмови гребла, а на изобразения кораб такива няма! Художникът в никакъв случай не би изпуснал такъв характерен признак, след като всички останали детайли са предадени много точно и с добро познаване на корабната архитектура. Това означава, че управлението на кораба е било с рул и че изобразеният плавателен съд не е неф, а ранен български вариант на ког или чисто самобитен български търговски кораб, с който нашите търговци и мореплаватели са плавали не само по Черно, но и по Средиземно море. За това свидетелстват оживените търговски връзки на българската държава с Венеция и Генуа през този период, а така също и достигнатите до нашия дни летописи, в които се сочи, че през 1374 и 1376 г. византийските владетели са искали морска помощ от българските царе.

[КГ125]

Супер анализ!!! Наистина Боянската църква има потресаващи стенописи, от 11 и от 13 век. Всичко, каквото е нарисувано там е толкова реалистично, че съм сигурен, че е съществувало.

[Frujin Assen]

За съжаление Галахаде,няма допълнителни отпратки,самата статия не е моя ,взех я от друг форум.

Колкото до корабите,според мен нещо не е наемано,а латинците са написали една 0 в повече.Това поне ми се вижда по реалистично.

Картинката която е дадена я има и в книгата за която ви говорих преди време.Прочее намерих ново издание на книгата от 1981г,което купих.

[Galahad]

Някъде из форума сложих графити на кораби от Несебър - от Св. Стефан И Алитургитос. За съжаление извесната фреска от Св. Стефан със св. Никола на кораба я нямам (е, имам я черно бяла, но снимката не е с добро качество).

[Gergi]

Че от Аспарух до Иван Асен 2 българите са развили някаква морска култура вече е факт. Но създаването и подържането на флот, при това и военен е скъпо удоволствие за всяка държава. За това ми е интересно този флот регулярен ли е(създаден и подържан от държавата), или наемен?

Ако е регулярен кой и къде е обучавал флотски кадри?

Ако е наемен, кои са били тези наемници и как са били наемани?

Ако флота е бил регулярен къде и какви сдпециалисти са строили тези кораби?

[Warlord]

За обсадата на Константинопол Иван Асен явно е наел бойните галери. Никак не е вероятно България по това време да е била построила боен флот. Възможно е предстоящата обсада на Константинопол да е послужила за удобен и решаващ случай построяването на флот да започне под ръководството на никейците или някоя от италианските морски републики, но никъде не е указано такова нещо, в никой документ. Тези, които коментирахте вече, явно сочат към наемен флот.

България отделно си е имала търговски флот, но за боен за първи път се споменава при деспот Добротица, който е разполагал със собствени бойни галери, занимаващи се предимно с пиратски нападения.

[Galahad]

Ами антична Тракия и България нямали особена нужда от флот. За разлика напр. от антична Елада, пръсната из островите и на не много плодородна земя. Византия през ранното средновекивие е наследница на традициите и територията на Римската империя и флота също е бил важен. За България и Трасия по-важен е бил речния Дунавски флот, който съвсем задоволително е можел да бъде от лодки. За Дунавски флот се споменава във връзка с поход с лодки еднодръвки при Омуртаг и че Баязид І посикал ог Шишман кораби да мине Дунава и царят му дал.

България от ранното средновековие нямала особена нужда от флот заради натуралното стопанство. В изворите не се споменава за бълг. морски флот. А и липсата на монети показва слабия търговски обмен, което пък означава, че не е имало и търговски флот.

През ІІ царство търговията у била в ръцете на свободните градове като Дубровник, Зара, Венеция, Генуа... Както се сещате крепостните не можели да напускат замята на феодала за да обикалят света и да търгуват. Дори в морски град с традиции в корабоплаването като Цариград по време на второто царство морската търговия била доминирана от търговци от свободните градове.

Нарастването на днешния флот беше свързано с това, че през морето се стигаше до братския СССР. Но откакто СССР се разпадна, а наследниците чу не са вече толкова братски дори днешния ни флот е в упадък.