Кой е по-по-най... римлянин?

[glishev]

В темата на Исилдур за великите империи стана дума за римското политическо и идеологическо наследство. Това наистина е един от ключовите въпроси на медиевистиката. Европейското Средновековие дължи много на Рим. На късната империя от епохата на домината, преминала през реформите на Диоклециан, Константин и Теодосий.

Варварските крале от ранното Средновековие се опитват да бъдат римляни, а императорът в Константинопол все още е римски император. Кралете от Високото Средновековие и българските царе от Симеон нататък вече имат имперско, "римско" самочувствие, а се появяват и университетите, където се чете Юстиниановият кодекс и се обновява римското схващане за държавата. Романия или "Византия" продължава да претендира, че тя и само тя е римска в някакъв полурелигиозен-полуполитически смисъл. В късното Средновековие се появява схващането, че "кралят е император в границите на кралството си", а на изток притиснатите ромеи започват да се питат дали всъщност не са елини докато василевсите им вече правят разлика между Romaeorum и Romanorum в титулатурата си. Между В младата Москва си задават въпроса дали православният свят изобщо има император - и знаем, че в крайна сметка ще решат, че това е собственият им Велик княз (който стотина години след падането на Константинопол ще се превърне в цар).

Ернст Канторовиц обръща достатъчно внимание на "империята" като правен феномен в късното Средновековие и ранната епоха на абсолютизма, обръщайки особено внимание на Англия при Ричард II, Хенри VIII и Чарлс I. След "Двете тела на краля" може би трябва да настъпи "крепка тишина във Вселената", а читателят с литургично благоговение отново и отново да мълви свещения текст на св. Ернст, последния политически теоретик на Средновековието. Но любопитството ни, разбира се, е безкрайно, а някои читатели може би просто не познават книгата му.

И така, коя средновековна монархия има най-големи основания да се нарича "Римска"? И "империя"? Двете понятия почти се припокриват в съзнанието на средновековните ерудити... почти, но не напълно, защото колкото повече наближаваме залеза на Средновековието, толкова повече императори и империи се появяват. Криза на легитимизма, жизненост на идеята или куха реторика?

Нека имаме предвид, че понятията "империя" и "Рим" имат донякъде религиозно значение за средновековните ерудити, при това с нюанси в смисъла на Изток и на Запад. Сетне да добавим, че западната мисъл е далеч по-практично насочена към правния смисъл на термина, без това да изключва религиозното му значение.

За мен въпросът за римското политическо наследство (и на мисленето за Империята) няма еднозначен отговор, пък и не е един въпрос. Не само че двата клона на християнската цивилизация наследяват различни неща от късната Античност, но и ги осмислят различно. Римското и имперското са едни за Византия и други за Германия (с вариации за България и Франция, да речем). Освен това времето влияе върху идеите. Държавно-правната теория е една в IX и друга - в XIV в.

Но нека всеки сам каже каквото му е на сърце. Само, моля ви, без примитивизми. Ще ми се да прочета нещо интересно преди да ми се налага сам да го пиша

[Кухулин]

Ще ми се да прочета нещо интересно преди да ми се налага сам да го пиша

Ето нещо интересно:

- Но ако пророците казват, че Той вече е дошъл, както ти ги тълкуваш, тогава как все още римското царство продължава да държи властта?

Философът отговори:

- Съвсем не се държи, а вече премина, както и другите царства във видението. Защото нашето царство не е римско, а Христово...

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ

[glishev]

Браво, Кухулин, супер На това отгоре го пише в житие на византиец, съставяно от негов последовател. Страхотен цитат намери.

Редактирано Април 30, 2011 от glishev

[КГ125]

Цитатът наистина е страхотен! Но наистина ли преимнава Рим? Рим се отпечатва върху всички следващи европейски държави. Християнската гледна точка на св.Кирил ..... третира противопоставянето езичество/християнство - това си е религиозен диспут, но малко изпуска обстоятелството, че Рим в смисъл на държавност си се ретранслира към Европа най-директно. Латинският си остава, а и Рим 300 години преди свършека си е християнска римска империя.

Според мен най-близко в класацията са Базилея Ромейон и Свещената римска империя на германския народ. И двете имат отдалечавания от "римското", но останалите имат повече.

Редактирано Април 30, 2011 от КГ125

[Doris]

Миналата година ми попадна един гимназиален немски учебник по средновековна история. В него акцентът беше върху Свещената Римска империя на Карл Велики и наследниците му. За Византия ставаше дума във връзка с кръстоносните походи, а България я имаше само на една карта на славянските княжества от 12-14 век. Мисля, че на запад не се съмняват, че наследник на Римската империя е Свещената Римска империя. В немските гимназии се учи латински .

[Last roman]

Цитатът наистина е страхотен! Но наистина ли преимнава Рим? Рим се отпечатва върху всички следващи европейски държави.

Translatio imperii, но Roma Аetеrna.

Колкото до гледната точка на упоменатия християнин /философ/ - не върви, нанасяйки се в чужда къща, да сменяш и табелката на вратата, само защото така ти се иска. Римската империя винаги си е била римска, независимо от религията.

Между другото днес се навършиха 1700 години от издаването на Сердикийския едикт на Галерий за религиозна толерантност, с което беше позволено на същите тези окаяни християни да се присъединят към римското пантеонно семейство. Жалко, че те злоупотребиха с това великодушно решение на императора /монотеизмът конкуренция не търпи/. Ама, както кават руснаците: Посади свинью за стол, а она и ноги на стол))

Редактирано Април 30, 2011 от Last roman

[Last roman]

Миналата година ми попадна един гимназиален немски учебник по средновековна история. В него акцентът беше върху Свещената Римска империя на Карл Велики и наследниците му. За Византия ставаше дума във връзка с кръстоносните походи, а България я имаше само на една карта на славянските княжества от 12-14 век. Мисля, че на запад не се съмняват, че наследник на Римската империя е Свещената Римска империя. В немските гимназии се учи латински .

Това си е проблем на швабите, а не наш. Колкото и да драскаш по историята, не можеш да я пренапишеш.

[glishev]

Не бе, то това е ясно, КГ. Житиеписецът се е поувлякъл малко (което е и особено разбираемо у български житиеписец, за когото ромеи няма, а има гърци).

Но нещата стоят така - византийците имат непрекъсната приемственост с късноантичната империя на Константин, Теодосий и Юстиниан и си се самонаричат последователно "ромеи". Вярно е, че Византия е смятана все още за Римска империя и споменавана като такава включително от западни автори като Беда Преподобни в Англия през VIII в., Айнхард (!) в Германия през IX в. и норманския Аноним в Апулия през XI в. Така си е, Византия е Романия и никой не може да го оспори.

Вярно е обаче и другото - че след 1204 г. каквото остава от Византия вече е само гръцко. Какво е Никея? Константинопол в изгнание? "Рим 2.1"?
Дори след реставрацията от 1261 империята вече просто не е многонационална. Всъщност вече не е империя.
"Ромей" също си променя значението - вече не е еднозначно с "римлянин": когато във втората половина на XIII в. Теодор II и Михаил VIII пишат до Светия престол на латински, те превеждат титулатурата си като императори вече не на римляните (Romanorum), а на "романийците" (Romaeorum). "Ромей" вече не е еднозначно и с "християнин", нито дори само с "православен": в 1394-95 патриарх Антоний изрежда в писмо до московския княз много православни народи, които очевидно не са ромеи.
А в началото на XV в. последното поколение византийски автори откровено се изживява като гръцко - те говорят за себе си като за елини, донякъде под влияние на италианските си кореспонденти. А Михаил Панарет от Трапезунд и Леонтий Махера от Кипър смятат, че "ромей" е всеки, който говори гръцки (!).
До последното гонение от 1953-1956 г. "ромеи" се самонаричат само представителите на гръцкото малцинство в Истанбул (макар че форми на гръцка народна почит към Константин XI като към мъченик са се запазили и до днес). Поразително е, че истанбулските "ромеи" са наричани "турки" от останалото гръцко население.

Вярно е и още нещо: че след VII-VIII в. латинският език на Юстиниановия кодекс е напълно изоставен от византийската администрация. "Латини" става нещо различно от "ромеи" и дори придобива негативен нюанс (което само по себе си е противоречие - та какво по-римско от латинската реч).

А има и още поне две, вече не съвсем европейски и определено нехристиянски държави, които не съвсем без основание претендират за римското наследство: султанатът Рум в Коня и Османската империя (която в прав текст е обявена за приемник на Византия от Георги Трапезундски в трактатите му до Мехмед II и от Баязид II в писмо до венецианския Сенат). В XVI в. османските султани съвсем по византийски поставят под въпрос правото на Хабсбургите да се титулуват "римски императори", а и, разбира се, османците наследяват не само геополитическите задачи на Византия, а и някои нейни институции.

България, а след нея и Московска Рус също претендират за мястото на т. нар. "Трети Рим".

На фона на всички втори и трети "Римове" и Румове няколко германски династии с различен успех установяват "закрилата" си над самия Рим и колкото могат от Италия. Французите пък за известно време просто преместват Рим в Авиньон

Самият Рим, разбира се, не престава да бъде център на авторитет през цялото Средновековие и понякога успешно се налага над владетели и народи.

Всъщност не можем да говорим за един-единствен носител на римското наследство в Средните векове.

---

П. П.
Романе, зверски спамиш, нали знаеш Дай нещо конструктивно, така. Швабите не са лишени от основание, дет съ викъ.
Впрочем, аз на вачковизмите за "Сердикийски едикт" не вярвам, но това е за друга тема.

Редактирано Ноември 8, 2014 от glishev

[Ka40]

Това е един теоритичен въпрос, преди който трябва да се отговори на един чисто практически въпрос:

- Кога престава да съществува Римската империя и започва т.нар. Византия

Отговорът на този въпрос е един и то много ясен, Византия е технически термин, с който съвременната наука нарича оцелята част от Римскта империя. По-точно оцеляла не някаква си периферна, маргинална част, на най-важната - столицата. Проблемът с това "Византия Римската империя ли е или не" е напълно изкуствено създаден, като дори няма ясна граница на това от кога започва Византия и с кое събитие. Така че, за наследници на римската империя в правен и исторически и идеологически аспект, може да се говори едва след 1453 г. А наследникът е ясен. По-точно той не е наследник, а оцеляла институция на империята - Константинополската патриаршия.

Ако трябва да говорим, за държава, която наследява в политически план Римската империя, то това е .....Османската империя Реално погледнато, Османската империя е едно мюсюлманско копие на Византия, а единствената оцеляла византийска институция - Константинополската патриаршия е на подчинение на султана.

В етнически план, ако трябва да се посочат, кои са наследниците на римляните, нещата стават по-сложни, защото реално и египтяните и сирийците могат да претендират за такива, тъй като са били векове наред поданици на империята и пълноправни граждани. Специално на Балканите, без съмнение титлата "баш римлянин" я грабват власите.

[Last roman]

Специално на Балканите, без съмнение титлата "баш римлянин" я грабват власите.

Да си гледат работата власите. Аз съм последният римлянин. Ясно!

[glishev]

Романе, стига спамил, де. Всички знаем, че си първият ром

Качо, ОК, но римското наследство не е само въпрос на легитимизъм. Гледай го малко по-широко. Византия в един момент се оказва по-скоро последната елинистическа монархия отколкото Римска империя. Иначе за власите си праффф

Редактирано Май 1, 2011 от glishev

[Ka40]

Романе, стига спамил, де. Всички знаем, че си първият ром

Качо, ОК, но римското наследство не е само въпрос на легитимизъм. Гледай го малко по-широко. Византия в един момент се оказва по-скоро последната елинистическа монархия отколкото Римска империя. Иначе за власите си праффф

Кое е римското наследство? Културата на империята през 3в.? през 4 в.? през 5, 6, 7, 8, 9 в.

Защо културата на империята прец 9в. да не е римска, след като е дело на същата империя?

Формулирай това мистично "римско" наследство. Какво е? Дай му параметрите, и тогава да видим, даби някой друг освен византийците има основание да претендира за него.

[Aspandiat]

Да си гледат работата власите. Аз съм последният римлянин. Ясно!

А първият римлянин е Сашо Роман.

Айде, Глишев, банвай ме и мен за спам.

[DendroaspisP]

Това си е проблем на швабите, а не наш. Колкото и да драскаш по историята, не можеш да я пренапишеш.

Е, за сега македонците не мирясват в това отношение, макар че станаха за смях и на гаргите.

Иначе, империята на Карл Велики и доста по-различна от римския първообраз. И като държавна концепция, и като право и като държавна традиция. В същност, колкото и странно да звучи, в империята на Карл най-последователни "римляни" са именно църковните институции, въпреки че в този период са далеч от "истинското" християнство. Ако в този период има нещо запазено наистина "римско" то е във Византия, а не в империята на Карл. Само един простичък пример - законодателството на Юстиниан (в основната си част построено върху класическото римско право, макар и видоизменено според новите условия) става известно на правистите на запад едва през XII век. До тогава е принципът - гръцко е, т.е не се чете.

[запъналко]

Щях да пускам отделна тема по въпроса в българско средновековие, но мисля, че и тази дискусия дава възможност да разискваме един интересен въпрос, на който до сега не е обръщано много внимание. А това е проблемът за етимологията на титлата цясар или по-позната като цар. Та въпросът ми е защо българите от 10 в. си избират точно нея, а не гръцкото василевс и защо като си избират нея не я взаимстват в нейната основна форма - кесар (както гърците или германците), а в доста по-късното простонародно (вулгарно) произношение цесар. Мисля че, отговорът на въпроса се крие в романоезичните групи обитавали Балканите през ранното средновековие и влиянието, което те са оказвали върху демографските процеси в Първото царство. При това тези романоезични групи не ще да са били само дедите на днешните румънци. Както вече споменах в една друга тема, демографската структура на Първото царство е много по-сложна от това, което обичайно се говори в академичната история. Според мен освен фаворизираните от националната история (митология) прабългари и славяни, могат да се откроят още няколко етнически групи, които са изиграли не малка роля за фромирането на днешния български народ и неговата официална и фолклорна култура, та и език ако щете.

Редактирано Май 1, 2011 от запъналко

[glishev]

Качо бе, кос коджа ми ти археолог и познавач на историята си, ако трябва аз да ти дефинирам тепърва всички възможни измерения на римското наследство, значи и двамата сме я закъсали. Ми да, почти мистично е. Какво е римско и какво не е? Латинският език? Правото? Съдебната практика? Военното дело - но кое точно? Цирковите зрелища? Републиканското или имперското начало? Сенатът? Християнството? Покровителството към гръцката култура или презрението към лукса? Инженерното дело? Градският бит? Седемте свободни изкуства? Романските езици? Романските църкви? Кръстокуполните църкви? Мозайките от Равена до Дура Европос? Константинопол, Аахен или Акве Сулис? "Животът на Карл Велики", написан в стила на Светоний? Какво изобщо не е римско в Европа и Средиземноморието?

Да, Византия е Източната Римска империя. И поне до 1204 е многонационална държава или поне претендира да е такава.

Но наистина, на запад през Средновековието се запазва цяла група простонародни езици, произлезли от латинския, които се наричат "романски" още от Средните векове. Законите на варварските крале наричат завареното население в завоюваните провинции "римляни" (и това наистина са римски граждани още от едикта на Каракала). Литургията на запад се служи на езика на римската администрация. Още от Константиново време епископите поемат редица административни длъжности, които запазват при германските крале. Епископите най-често се покоряват пряко на Рим. на самия Рим, където и без империя се е запазил центърът на авторитета - религиозен авторитет, но нима и римските императори не са били върховни понтифици и разпоредители на култа? При Октавиан варварските царе изпращат синовете си за заложници, а при Григорий Велики кралете идват на поклонение и целуват пантофката му. В Арелат, Ним и Марсилия циркови зрелища и градски курии се запазват до VIII в. След 1000 г. градските патрициати отново започват да се съставят по образец на някогашните римски курии. В Аахен Айнхард цитира често Цицерон и подражава на Светоний. Рихер от Реймс и Нитхард почти копират Цезар. В Англия в XII в. Галфрид Монмаутски откровено се вдъхновява от Вергилий за своята "История на британските крале", а във Франция още тогава се пишат комедии в стила на Плавт на доста изящен латински. Университетите се сформират като колегии от класически тип. За да оправдаят намесата си в църковното управление остфранкските крале на Германия си присвояват императорска титла. За да запази контрола си върху Църквата (Римската Църква) Светият престол се позовава на авторитета на първия светец между класическите императори. Половината средновековна история на Запада се върти около спора за това кой е по-римски: императорът или папата. Староанглийската поезия е пълна с елегии, посветени на руините, останали след "гигантите" - става дума за римските руини. търговските маршрути следват теченията на реките и запазените римски шосета. В името на Рим са покръстени и райони, останали извън стария лимес - датчани, ирландци и исландци започват да извършват дългото поклонение до Вечния град. Късносредновековните юристи постоянно се позовават на римските правни реалности и опит.

Накратко, римското наследство е безкрайно разнообразно и не може да се вкара в тесни рамки. На Запада то не липсва по никакъв начин.

През това време Източната Римска империя постепенно изоставя латинския език, приема полуперсийска титулатура на василевсите си (никой не би нарекъл Марк Аврелий "василевс"), губи типично римските куриални градски институции извън столицата си и се ориентализира все повече, оставайки действително Римска... по име. Ако е до името и до пряката приемственост - е, селджуките от Коня и османците също носят с гордост името Рум.

---

Запъналко, хайде с "цар"/"цясар" да се занимаем в отделна тема

Редактирано Май 1, 2011 от glishev

[Ka40]

Глишев, от написаното останах с впечатление, че не може да дефинираш какво точно влагаш в понятието "римско наследство". За това нека ти помогна.

Наследство има, когато някой гушне букетчето, а Римската империя гушва букетчето през 1453 г. Какво наследство до тогава? Може да говорищ единствено за римско влияние, но не и за наследство. Второ, като един типичен представител на племето на филолозите, ти се губят два много важни исторически параметъра - време и пространство. Не може като пчеличка да скачаш от място на място, от век на век и накрая "ето го римското наследство". Далеч съм от мисълта, че римската цивилизация не е оказала много мощно влияние върху Западна Европа. Въпросът обаче че за теб, Римската империя свършва през .....кога точно свършва, че да имаме отправна точка като говорим за наследство Да речем 550 г. съществували Римската империя или не, и какво е точно "римското наследство" в този момент в Западна Европа.

Редактирано Май 1, 2011 от Ka40

[glishev]

Това е много ограничена гледна точка, Качо. Легалистка, педантична и скучна. Да не говорим, че не е и вярна.

Краят на Римската империя е като края на Античността - процес, а не събитие. Римската империя е антична държава, а Византия, както и "Свещената Римска" - средновековни. Между Юстиниан Велики и Ираклий се случват поредица събития, които довеждат до края на онова, което можем наистина да наречем Римска империя, щом държиш това да ти е отправната точка. Римска империя, отрязана от Рим, отрязана от египетските си доходи, изгубила латинския си език, изгубила дори фикцията за републиканско управление (фикция, донякъде запазена даже в ранния доминат)... това вече не е Римска империя. Добави сетне и създаването на темната и стратиотската система, "симфонията" между Държава и Църква (непозната на истинския доминат идеологема) и ще стигнеш до извода, че например в IX в. от старата Римска държава не е останало на практика нищо освен името. И наследството. По същото време обаче същото име и същото наследство вече имат и нови носители в някогашния римски Запад.

И тъй като съм повече историк отколкото филолог (а ти все пак не си историк), смятам, че ти убягва нуждата да погледнеш по-широко на процесите, довели едновременно до края на Античността и (логично) до края на последната антична държава. В това отношение предпочитам да се доверя на Питър Браун, Луи Алфен и Доминик Бартелеми, които гледат на историята като на непрекъснат процес, а не като на поредица изолирани периоди. Пропускаш много възможности да видиш приемствеността там, където я има, за да се вглеждаш само в правната фикция, наречена Романия.

Не че Византия не носи много от Античността, съвсем не твърдя такова нещо. Просто римският елемент постоянно отстъпва пред гръцкия и ориенталския, това е. Византия на Никифор II, Василий II, Алексий I или Михаил VIII е не повече (и не по-малко) римска от империята на Отоните, Хоенщауфените и ранните Хабсбурги. Просто на Изток и на Запад оцеляват различни дялове на старата римска цивилизация. Имперската приемственост не бива да се надценява - в крайна сметка и Хлодвиг е римски консул.

Редактирано Май 1, 2011 от glishev

[Ka40]

И тъй като съм повече историк отколкото филолог (а ти все пак не си историк), смятам, че ти убягва нуждата да погледнеш по-широко на процесите..

Сериозно ли си завършил история? Аз бях останал с впечатление че си ФКНФ, културология или нещо подобно. В коя катедра си бил?

Иначе, за батко си Ка4о си в лека заблуда, ама айде, да не го правим на въпрос.

В интерес на истината, оставяш впечатление на човек, завършил филология с периферен интерес към историята. И ще ти обясня защо. Много добре си прочел в книжките, че историята е съвкупност от процеси, обаче това, което си прочел не можеш да го приложиш когато опре до анализ на конкретен процес или събитие. Основното нещо в историята е промяната, казано по-точно, историята е наука, която изследва именно промяната на дадено общество, народ или държава във миналото.

И така, както казах няколко пъти, Римската империя през 1в. се различава от Римската империя през 4 в., съответно Римската империя през 7в. е различна от Римската империя през 15 в.

По същият начин България през 680г. е много по-различна от България през 968 г., а България през 1392 г. напрактика няма нищо общо с България от 680 г. - като държавно устройство, като титулатура, като култура - материална и битова, като език на който се говори, като религия, че дори и като столица. Реално погледнато Византия през 1452 г. има повече общи неща с Римската империя през 331 г. отколкото България през 1392 с България през 680 г. И това е напълно нормално, защото става въпрос за векове, че дори 1100 години (за Византия) историческо развитие. И след като ти не можеш да схванеш именно това - факторът време, то ще ме извиняваш, ама напразно си губил времето в 23 аудитория.

Между Юстиниан Велики и Ираклий се случват поредица събития, които довеждат до края на онова, което можем наистина да наречем Римска империя, щом държиш това да ти е отправната точка.Този период обхваща около 50 години (да не издребняваме колко точно),през които наистина Римската империя радикално се променя. По-точно тя започва да се променя от Ираклий насетне, но както и да е. Е и? Какво толкова има в това че една държава се променя? Нима никога и никъде не се случвало подобно нещо? Само за сравнение България за сто години 1911 - 2011 г. на два пъти се преобърна на 180 градуса и като политическа и като икономическа. Това дава ли ни основание да говорим, че България след 1944 е друга държава, нямаща нищо общо с България преди 1944 и съответно България през 2011 е съвсем друга държава от България 1981. Ами то това е именно историята - промяната

Малко за тези толкова "радикални" промени между Юстиниан и Ираклия Тези промени обхващат единствено административното и военно устройство. Фискалната система останала непроменена, законите - не са променени, столицата - не е променена, религията не е променена, и сената си останал, и цирковите партии си останали, вярно е че Ираклий е наречен "василевс", но и тази промяна не е толкова радикална (само за справка в България също се променя титлата на владетеля)

А сега и един чисто практически въпрос. Представи си че си решил да напишеш статия т.нар. славянски обсади на Солун, които обхващат един период от около 100 години - края на 6 до третата четвърт на 7в. И какво ще напишеш - при първата обсада славяните са воявали с Римската империя, в четвъртата и петата - с Византийската империя, обаче ще възникте въпроса при втората и трета обсада, с кого са воювали - с Римската или с Византийската империя? И когато трябват да се пишат културологични текстове Питър Браун може да ти свърши идеална работа, обаче когато трябва да напишеш историческо изследване по конкретен проблем, философията и културологията няма да са от голяма помощ.

Римска империя, отрязана от Рим, отрязана от египетските си доходи, изгубила латинския си език, изгубила дори фикцията за републиканско управление (фикция, донякъде запазена даже в ранния доминат)... това вече не е Римска империя. Добави сетне и създаването на темната и стратиотската система, "симфонията" между Държава и Църква (непозната на истинския доминат идеологема) и ще стигнеш до извода, че например в IX в. от старата Римска държава не е останало на практика нищо освен името.

Както казах по-горе, направи едно сравнение с промените в средновековна България. Между другото, това се отнася за всяка една държава с по-дълга история. То и Османската империя през 1912 е доста по-различна от бейлика на Ертугрул.

Редактирано Май 1, 2011 от Ka40

[Frujin Assen]

Засега само портрет на истинския крал на Романия, като си събера мислите ще се обоснова по ясно.

Някакси значи забравяте монофизитите, борбите на Египет и Сирия да се изкарат нещо по друго от Константинопол и православието. Това показва че италианците, сирийците и египтяните още тогава вече се считат не за римляни, а за отделни народи. Всъщност арабите оказват услуга на Византия като отделят от нея тези бунтовни народи. Ако не беше арабското нашествие много възможно е Египет и Сирия да се отцепят от империята под знамето на монофизитизма, а Италия под знамето на католицизма. Но това вече щяха да са религии на народи различни от гръцкия.

Това вътрешно разцепление е много, жизнено важно за империята и факта че е облечено в религиозни одежди не променя нищо.

Година: 1999

Издател: Българска Музикална Компания

Шампион

Пичага

Джамбала Джаксън

Хубава кака ме чака

Любов на лунна светлина

Охо-Бохо

Черен Ягуар

Дива и щастрлива

Цар и господар

Седем дена, седем нощи

Редактирано Май 1, 2011 от Frujin Assen

[kotev]

Миналата година ми попадна един гимназиален немски учебник по средновековна история. В него акцентът беше върху Свещената Римска империя на Карл Велики и наследниците му. За Византия ставаше дума във връзка с кръстоносните походи, а България я имаше само на една карта на славянските княжества от 12-14 век. Мисля, че на запад не се съмняват, че наследник на Римската империя е Свещената Римска империя. В немските гимназии се учи латински .

Ако искаме да сме европейци, и в нашите гимназии трябва да се стартират чаове по латински език.

[Last roman]

Ако искаме да сме европейци, и в нашите гимназии трябва да се стартират чаове по латински език.

Одобрявам, ама те завалиите българския не могат да го научат))

[glishev]

При мен тая "филологическа" или "културологическа", или както там щеш й викай нагласа си е въпрос на частна преценка за акцентите, Качо. То и при теб е така с "историческата" ти нагласа. Иначе и аз мислех, че си археолог, както пък ти си ме взел за жертва на ФФ, да речем

[Ka40]

При мен тая "филологическа" или "културологическа", или както там щеш й викай нагласа си е въпрос на частна преценка за акцентите, Качо. То и при теб е така с "историческата" ти нагласа. Иначе и аз мислех, че си археолог, както пък ти си ме взел за жертва на ФФ, да речем

Както се казваше в един култов сериал "совите не са това, което са" ... А дали не са и това което са? Странни животни са совите, моята специално е историко-археологичекска сова с леки етноложки забежки.

[glishev]

Браво, супер Моята е архивно-медиевистко-филологическа с попски уклон (с последните две не се гордея особено, половинчата работа).

Понеже чета повечко френска литература съм склонен да трупам от всичко по много и сигурно затова на пръв поглед ти изглежда, че нямам ясен критерий за начало и край. Дифузна работа това, краят на Римската империя. И сигурно пак заради френските автори не съм много склонен да гледам на Византия като на Римска империя.