Вечното завръщане към вечните теми

[glishev]

Скоро стана дума за това в темата за титлата "таркан". Има въпроси от историята на България, към които се връщаме отново и отново, защото, изглежда, съществуващите отговори не ни задоволяват. Дали поради любопитство, дали поради недоверие към достигнатите заключения и методите/добросъвестността на авторите им - причини бол.

Има го и това, че често не сме доволни. Ако все пак сме в мир със себе си (което за много от все по-тревожните българи за съжаление не важи), то не сме в мир с това, което е страната ни днес. В резултат търсим причините в миналото. Или пък просто се заравяме в това минало, па белким избягаме от грозното си настояще. Само по себе си и това е притеснително: вместо да търсим решения, бягаме от проблемите в доброто старо време, когато славните ни деди... и т. н. Може би сме се отчаяли от настоящето? Или просто сме си романтични патриоти? А може би дори обичаме истината? Причините за този вечен, повтарящ се, почти литургичен и същевременно изпълнен с дрязги интерес са много любопитни за мен и очаквам безжалостно проницателни включвания по темата.

Историята е любимо хоби на страшно много хора. Тя не е само професия, а в България, където бездруго всички разбираме от коли, жени, спортове, медицина, право, езикознание, етнология, археология, вътрешна и външна политика, религия, философия, пиене и икономика, е истински абсурд да оставим историята на историците, че и да им вярваме. Деян Енев ни нарече народ от исихасти. В някакъв смисъл това е вярно, доколкото се взираме в собствените си пъпове с очакването оттам да грейне неземна светлина. Ще ида по-далеч от г-н Енев и ще ни нарека ренесансов народ. Или народ от сократици. Не, направо от Сократовци. Ние разбираме от всичко, включително и от история. И също като Сократ си имаме любими теми, към които отново и отново се връщаме. Както казваше май Прокопий Кесарийски по друг повод: човек очаква търговците да говорят за търговия, а блудниците за труфила и накити, но не - дори на пазара всички обсъждат природата на Божия Син. Така и у нас се говори много за история. Тя дори е възпята в безсмъртния чалга-рап на народните звезди Румънеца и Енчев, озаглавен "Шатрата":

- Айде малко да говорим за история! -

тази тема снощи мацката отвори я.

Как вместо аз за гърдите да я хвана,

тъй стана дума за величие на хана?

Такива ми ти работи. Кои са основните теми и мотиви, към които постоянно се насочваме, колкото и да са предъвкани? Ето опит за систематизация, а ако съм пропуснал нещо, разчитам да бъде допълнена:

I. "В начало Бог сътвори небето и земята..."

Произходът на българите

Въпросът на въпросите, яйцето или кокошката, Алфата и Омегата.

II. "Горко вам, книжници и фарисеи, рожби ехиднини..."

Лукавството на византийците

Не знаем нищо за славното си минало, защото злите византийци:

- са го описали недостатъчно внимателно;

- където са го споменавали, е било лъжливо, за да прикрият нашето величие и собствената си безпомощност;

- са унищожили или са помогнали на други да унищожат собствените ни хроники.

III. "... излезе заповед да се преброи цялата Вселена"

Титлите на владетелите и велможите от Първото българско царство

Донякъде част от въпроса за произхода на българите, но със собствени разклонения. Така е, всяка теология има нужда от своя номинализъм.

IV. "... не ще се наречеш последен..."

Древност, чистота на произхода, език и величие

Колко сме древни? Колко сме българи? Колко езика произлизат от българския? Какво сме дали на света? Отговорът винаги е: много! Остава само да се доуточнят детайлите. Доуточнявайте, доуточнявайте! Все нещо ще остане...

V. "Плач се чу в Рама..."

Робствата

Така си е, нашата инак славна история си има и трагични страници. Поробвали са ни разни империи. Ние, от друга страна, също сме имали империи, но никого не сме поробвали, защото сме благородни хора. Диалектика. Ама много са ни поробвали и много сме страдали.

VI. "... земя на мляко и мед..."

Българското чудо

Възкръсваме. Забогатяваме, прибираме си Румелията, разбиваме сърбите и се отдаваме на небивал възход. Ех, тези блестящи години между 1885 и 1912! Вярно, има там Илинденско въстание, политически убийства, детронация, партизанщини, пък и идва на власт бъдещият злодей на нацията, но нищо, хубаво е било.

VII. "... името ни е Легион..."

Бойна слава

Бихме ги. И пак ги бихме. И, ако трябва, пак ще ги бием. Чаталджа, Булаир, Одрин, Тутракан, ех! Българско бойно знаме не е пленявано (хммм...), по пет на нож! Като разярен лъв, обграден от ловци България се срази с всички и накрая падна изтощена. Спечелихме всички битки и загубихме всички войни. Рязаха от живите меса на Родината. Съюзници-разбойници, предатели в тила, покойници, вий в други полк минахте, велик е нашият войник. Велик!

VIII. "... а цар Ирод..."

Фердинанд

Злото. Мефистофел. Лисицата. Врагът на България, демонът на нацията, злият гений на амбицията, the grey old Widow-maker.

IX. "Край реките вавилонски седнах и заридах..."

Македония

Живата рана в снагата ни. Но Македония е наша!

Х. "Рече безумец в сърце си: няма Бог!"

Комунистите

Не се знае дали са по-зли дори от Фердинанд (ако това изобщо е възможно) или по-добри от ангели (но ангели няма, другари!).

To be continued?

Редактирано Април 30, 2011 от glishev

[КГ125]

Ами ... за мен това е донякъде обяснимо. Всяка нация си има историческо съзнание. Българското във втората половина на 20 век е объркано и невротизирано. А днес пък настоящето обърква.

Няма нищо по естествено от човек (народ) в състояние на фрустрация да потърси опора. Как беше -

"...към житен клас посягам за опора"

(ще ме прощават рапърите, ама старият японец го е казал по-добре).

Taка, че естествено е. Въпросът е дали възвръща ума и разума или се прави по глупавия начин.

Всъщност, не знам кое е по-добре - краен нихилизъм или шовинизъм в цветущия му вид от 21 век....

[Ka40]

Забрави няколко

"на вси славяни,сме дали книги да четат"

Е не на всички, и не ние, ама това не от значение. Важното е че Карл Велики е говорил на немски само сконете си. Друг е въпросът, че същият този Карл Велики е наредил да се съберат древногерманските легенди и да се напише немска граматика.

"край Босфора шум се вдига"

Свещенната крава на българската медиевистика - цар Симеон. Никога нищо лошо за този иначе с извинение, луд човек.

То не са Златни векове, то не са "паксове Симеоники", не са ретланслацио империи, не са империи "византино-булгарика", не са цивилизации "византино-славика" и "славика-ортодоксика". Некъф ужас, некъв ад.

и да не забравим - орфическите химни, но там нещата вече са страшни

[Хърс Златния]

Важното е че Карл Велики е говорил на немски само сконете си. Друг е въпросът, че същият този Карл Велики е наредил да се съберат древногерманските легенди и да се напише немска граматика.

Относно мнимото нареждане на Карл Велики "да се съберат древногерманските легенди и да се напише немска граматика" вече сме говорили много.

До днес - 1 май 2011 г. никой никъде не е виждал тези "древногермански легенди" и тази "немска граматика". Няма нито един препис, нито една буква от тях, която да е достинала до нас. Защо тогава трябва да вярваме на тези глупости? Който иска, да верва. Проблемът си е негов.

[Пандора]

Или пък просто се заравяме в това минало, па белким избягаме от грозното си настояще

Някои наистина заради "грозното настояще" , но други просто си обичат да си се ровят в миналото.. Вероятно това е някаква даденост или лудост у човека да се взира напред или назад зад хоризонта.А иначе не само у нас,но и по света се намират разни люде дето си извеждат генеалогията чак от шумерите

Всъщност, не знам кое е по-добре - краен нихилизъм или шовинизъм в цветущия му вид от 21 век....

просто - родова памет.Убедена съм,че въпреки глобализацията винаги ще има поне един човек ,който ще си задава въпроса: Кои сме ние? или Откъде дойдохме? и ще търси отговора..