Състоянието на историческата ни терминология

[glishev]

Под "създаване на извори" в случая имах предвид тъкмо добре съвршената работа, а не глупостите. В смисъл, че подробната публикация на находки е реално с функциите на извор.

[aspar]

Има го и този проблем при родната археология - да се правят свободни съченинения. Разбира се хитът както обикновено е на Божо

Божо не е археолог, а историк, при това добро олицетворение на съвремения български историк.

При археолозите "твориците на история" са далеч по-малко.

[glishev]

Намират се, намират се и сред тях

[Galahad]

Под "създаване на извори" в случая имах предвид тъкмо добре съвршената работа, а не глупостите. В смисъл, че подробната публикация на находки е реално с функциите на извор.

Това не е извор, както и публикуването на изследване на някой извор не става извор. Те и самите извори си се публикуват като ист. находки - място на намиране, съдържание на сборника (ако не е самостоятелна книга), преписи (ако има такива или фрагменти), евентуален превод с опити да се попълнят липсващите или повредените страници. Това, че едно нещо не е изкопано не значи, че не трябва да се обработи опише по сходен начин. Публикуването на резултатите от разкопките си е изследването, пък ако сред намереното има епиграфски паметник, то си е извор. Това пък издание на свой ред наистина се ползва от други изследователи, но така е с всички наечни изследвания - едната публикация се цитира от следващите по въпроса. Вече ако в едно изследване са публикувани извори и след години те изчезнат, то се явява техен заместител. Както примерно снимките и копията на стенописите от Търново или Беренде заместват незапазилите се оригинали.

[nik1]

Скоро стана дума и за това в темата за значението на ханската/канската титла.

Ввъ форума често си говорим, че историографията ни е пълна с преразкази, копи-пейст, компилации, повторения, хиперинтерпретации и преливане от пусто в празно. Особено когато стане дума за българско Средновековие, още повече за дохристиянския период на ПБЦ, нещата са с мирис на барут. Не сме сигурни в датировките, не сме сигурни в изписването на титлите и имената, не сме сигурни в относителната стойност на изворите, а най-вече не сме сигурни в авторитета на писалите за ПБЦ учени - от всички дисциплини. На какво дължим това? Кои са най-проблемните места в историята на ПБЦ? Само този период ли е неясен за историците ни?

Според моите виждания:

1) "Проблемен" (недоразбран) е процесът на създаване на дунавската-българската конфедерация

Тя обективно е аналогия на конфедерациите от Евразия, по-точно от тази част на Евразия, която е позната като "Пакс Номадика"

2)"Проблемен" е произходът на българите (не като език, а като етнокултурни корени)

Учудвам се от компилациите, тезите и превъплъщенията на Бакалов: пропонира бактрийски произход, но съвсем спокойно цитира извори за аварите, приписвайки ги на българите (що се касае до военната история), или детайлно изброява и разказва за въоръжение, присъщо на номадите (араканите, и използването им от българите)

3)"проблемна" е стопанската история на българите до 9 век

Независмо че има такива извори за волжско-камските българи, или че имаме изследванията и класификациите на Плетнова за това що е номадски тип стопнаство, как и в какво еволюира и на плеяда рускоезини изследователи , се предпочитат и приемат без уговорки "уседналоикомически"-центристки позиции.. Проявява се типичната балканщина на мисленето и нагласите: "моето гарже е най-хубаво", или, "такова животно няма", "не знам тоно как е, но е така както аз казвам"

4)"проблемни" са взаимовръзките между славяните и прабългарите (език, култура - стопанска такава)

5) Виждам че има хора, от гилдията, които не са съвсем наясно, че съществува социокултурен модел, който се нарича "народ-войска", и че този модел е присъщ на българите от 7-8 и средата на 9 век /вероятно е същесвувал в чист вид до времето на маждарските нашествия, и смятам вероятно се е запазил и след взаимната асимилация на славяните и прабългарите - до към "цар Петровото време" /..

При този тип социална огранизация:

1) няма деление на "войска" и "невойска" /всъщност..."невойската" са жените - "Крум, като облекъл и въоръжил по мъжки жените.."/

2) няма деление на "редовни" и "нередовни войски"..

3) войната /набезите и грабежите, отбраната и покоряването на други народи/ са част от ежедневието, и не са събитие. Тази организация е запазена при волскокамско-българската конфедерация (тя също е конфдерация, доминирана от българите!) , да кажем до към началото на 11 век..

Редактирано Май 12, 2011 от nik1

[DendroaspisP]

В някои от горните постове, виждам уклон археолозите да се приравняват на прости регистратори.

В същност, "по учебник" какви са професионалните задължения на археолога? За българския става дума.

[glishev]

Прав си, Ник. Прекалено много неща са несигурни.

Дендро, ако питаш историк, археологът е само регистратор. Ако питаш археолог, то археологът е и историк, а историкът е автор на фантастика

[Пандора]

Ако трябва да обединя последните три поста,според моето скромно разбиране археолозите би трябвало да дадат отговор на на т. 3 от поста на nik1 отнасящ се за стопанския бит и донякъде ,ако е възможно да покажат паралели с други култури.Обаче точно сега четох нещо,където се твърди,че народът се приспособява към даденостите на населяваната от него територия,така че май и възможностите за подобни паралели са доста условни.