Лападунди и тънкофини

[Aspandiat]

"Лападунди и тънкофини" от Андре Мороа.

Класическа повест за деца и юноши, писана през 30-те години на миналия век. С доста тънки намеци за френско-германските отношения и френската армия, поднесени в чудесен стил на фона измисления подземен свят на два народа - враждуващите от столетия кльощави тънкофини и дебелаците лападунди. Има блестящи хрумвания на преводача за превод на личните имена: крал Шкембан ХХХІІ, президентът Върлин, барон дьо Лапдундан, генерал Финтактик и т.н. Приятно четене от долния линк.

http://www.prikazki....d1b229bbdb125e0

[КГ125]

Забавна книжка, наистина.

[glishev]

И "Страната на хилядите желания" в същото томче Мороа можел да бъде и детски писател, да му се ненадяваш (и ненарадваш).

Разбира се, бях на страната на лападундите:

- Трябва да се подкрепите, момчето ми, обядът е чак след час

[Aspandiat]

И "Страната на хилядите желания" в същото томче Мороа можел да бъде и детски писател, да му се ненадяваш (и ненарадваш).

Разбира се, бях на страната на лападундите:

- Трябва да се подкрепите, момчето ми, обядът е чак след час

Абсолютно по същата причина и аз бях за лападундите. Още повече, че когато навремето открих тая книжка в библиотеката у нас, бях точно лападунд и изпитах братска симпатия към тях.

Мороа обаче под формата на детска повест си прави яка гавра с французите и донякъде с немците (прусаците). Тънкофините са прусаците, очевидно е. Иначе нямаше президентът Върлин да определя среща в:

—Тиерифин?.. Тиерифин? Ах, да! .. Но, мое момче, вие сте извикан за шест часа и тридесети три минути, а сега е шест и тридесет и седем!

Още по-отчетлива е гаврата с линията "Мажино". На събранието на щаба на тънкофините ген. Финтактик (все едно Гудериан слушаш ) казва:

— Тъй като лападундите мислят бавно, те винаги се готвят за предишната война. Почти сигурно е, че ще ни очакват на границата на (пустинята – бел.м.) Сахадунд. Затова предлагам: а/ Един експедиционен корпус да окупира остров Финодунд, защото винаги е добре да държим него в залог. б/ Нашата главна армия да бъде прехвърлена на отсрещния бряг възможно най-близо до Лапабург, който ще нападнем.

Горкият Мороа явно е имал предвид малоумията на френския генерален щаб между 1871 и 1939 г., но направо пророкува новия немски пробив при Седан от 1940 г. :

"След две седмици експедиционният корпус на тънкофините дебаркира напълно успешно на лападундското крайбрежие.

........

Докато се придвижваха напред, той видя разрушени от артилерията села, ранени жени и деца, момченца, изгубили мама и татко. Горките лападунди нямаха никакви изгледи да устоят. Всичките им войски бяха на север, на границата на Сахадунд, и чакаха в „делвообразните си окопи" врага, който никога нямаше да дойде.

Маршал Дундан се опита да върне хората си на юг колкото може по-скоро, но те много мъчно се измъкваха от окопите. Пък и лападундите никога не се бяха отличавали с голяма бързина. Злополучните полкове пристигаха един по един само за да загинат като храбреци. Армията на тънкофините, напротив, действуваше с удивителна увереност и само след две седмици се озова пред Лапабург.

Маршал Дундан се опита да даде последен отпор пред стените на града, но бе пленен с цялата си армия. Тъжна гледка представляваше този стар воин, когато предаваше сабята си на генерал Финтактик с наведена глава. Самият генерал Финтактик, въпреки суровостта си, така се развълнува, че заповяда да сервират на победения му колега, който явно беше страшно изгладнял, ядене, достойно за лападунд."

[Aspandiat]

Всъщност Мороа като да е писал и за основаването на Българската държава и за прабългарите и славяните.

2.Приблизително в 800 година на север, в пустинята Сахадунд се появили първите конници от племето Лапа. Те били толкова агресивни, колкото дундите били миролюбиви. Макар не толкова многочислени, те нападнали дундите, завладели цялата територия на север от Дундия и основали град Лапабург, който в началото бил тяхна крепост.

3.Благодарение на кроткия си нрав дундите лесно понасяли владичеството на новите си господари. От сливането на двете раси произлезли лападундите, които били добродушни като дундите и смели като племето лапа.

[glishev]

Отлична книжица, наистина

Разбира се, че има и сатиричен момент, но си я четях като дете и не съм се замислял за тези неща. Яката работа.