Сухата локва на Белинташ

[Doris]

В един пътепис от 1996 г. за Белинташ,

http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/08/1408/Belintash/Bel.htm

Любомир Цонев разказва за един загадъчен феномен: скална яма, която не се мокри от дъжда. Ето и самото описание:

Прескачате тесен процеп в скалата. На следващия дял от платото най-напред се вижда една много прецизно издялана широка лещовидна, сферична яма с диаметър около 2м и неголяма дълбочина, да речем 30-40см. Ако в нея мислено впишете квадрат, то по върховете му са издълбани 4 еднакви малки цилиндрични отвора с диаметър към 15см. Цялата структура със своята симетрия извиква в моето съзнание представа за място, където се е палел главният огън на светилището. Любопитно е, че наоколо скалата по цялото плато има сив цвят, докато споменатата лещовидна яма има много гладко обработени стени, които са кафеникави на цвят. В самото й дъно имаше малка локва, обиколена с мъхове. [Фиг.19]

Фиг.19

.......

На връщане към главното стълбище реших да прибера фотоапарата на сухо в раницата, за да си освободя ръцете – да мога по-удобно да слизам по стълбичката. За целта инстинктивно се огледах за “сухо” място, но се разсмях на себе си – та нали наоколо 3 часа вали? Бях спрял точно при широката лещовидна яма с локва в дъното. В момента, когато снех раницата от гърба си, неволно се вгледах в ямата пред себе си, там, където се канех в момента да оставя раницата. И се втрещих! Едва ли ще ми повярва някой, но гладките сивокафеникави стени на тази яма бяха сухи - при положение, че цялото плато наоколо бе толкова мокро, та аз се боях на всяка крачка да не се подхлъзна!!! Не вярвях на очите си! Наведох се и сложих длан върху камъка – да, сух беше!!! Няколко минути стоях там като треснат – все пак съм физик по професия. Стана ми ясно, че трябва непременно да снимам този “обект” – иначе ще ме сметнат за налудничав. Внимателно направих снимки. [Фиг.22]

Фиг.22

Тогава точно реших за себе си да нарека обекта “сухата локва”. Парадоксът в името отразяваше парадокса в самото явление. Направих своето малко откритие. И то се дължеше не само на моята наблюдателност, но и на моята индиана-джоунсовска кръв: кой порядъчен турист би се мотал да разглежда и снима това плато 2-3 часа под дъжда и под едно мрачно небе, от което всеки момент ще затрещят мълниите?

За мене е очевидно, че в тази “суха локва” древните хора са клали голям огън. По периферията на ямата има 4 кръгли отвора с малък диаметър, където навярно са забивани дървени колове, които са поддържали кладата. След като огънят попрегарял, върху жаравата възливали тежко тракийско вино, от чийто алкохол огънят лумвал наново, като разпръсквал милиони искри в нощта и нависоко се издигали буйни кълба непокорен бял дим. По него древните гадаели бъдещето. Ако и да не е много по-голям, но олтарът в Белинташ е много по-добре запазен от олтара в светилището Перперек, колкото и това да не се харесва на Н.Овчаров...

А това са други снимки на същата яма, правени при сухо време:

http://glarus.blog.bg/hobi/2009/05/26/belintash-e-energiia.339802

http://razhodka.com/2010/10/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%81-%d0%bd%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d1%82/image005-10/

[КГ125]

Вероятно водата се събира в дъното, в малката локва. Ако камъкът е горен, както смята авторът, може това да е изменило структурата му и да е станал хигроскопичен. Казвам го, без да съм изобщо специалист, де.

Вероятно някой геолог ще го отличи лесно.

По-интересно е чисто археологически какво ли е това?

Редактирано Май 7, 2011 от КГ125

[miroki]

За не дългият си жизнен път съм научил, че към това място е необходимо да се подхожда с респект към неговото величие. Защото е много повече от група камъни. И в никакъв случай да не се нарушава повече неговата цялост (което веднъж е ставало)

Древните са разбрали за величието му, още по-древните са го изградили вероятно. Ако не знаем да го ползваме не означава, че трябва да го нарушаваме

[КГ125]

Е, разбира се, разбира се Такова отношение, и то не само към това място, е задължително за цивилизования човек.

[Doris]

Вероятно водата се събира в дъното, в малката локва. Ако камъкът е горен, както смята авторът, може това да е изменило структурата му и да е станал хигроскопичен. Казвам го, без да съм изобщо специалист, де.

Вероятно някой геолог ще го отличи лесно.

По-интересно е чисто археологически какво ли е това?

И на мен ми идват на ум подобни идеи. Може поради вдлъбнатостта да се е образувал неорганичен и/или органичен слой (червения цвят), върху който водата да не се зедържа.Има и по-обикновено обяснение - ако е имало вятър по посока на наклона, ситните капчици (когато ръми обикновено са ситни) да са падали под такъв ъгъл, че горната част на ямата да остава суха, заслонена от скалите, които са по-на високо. Тези предположения могат да се проверят при добро желание. По въпроса какво е това, обаче могат да се правят само хипотези. Може да е огнище, олтар, а може да е основа на малък заслон. Някои хора с повече фантазия ще ви кажат друго:

http://viaanima.dir.bg/_wm/gallery/item.php?did=217199&df=17&dflid=3

Въобще, по отношение на мистериите и загадките Белинташ може би е на първо място в България. Като се започне от откривателя му - краеведът Никола Боев и се стигне до Уфо ентусиасти, всички се надпреварват да поразят въображението ти. Това е добре за местния туризъм.

Някои от загадките обаче са свързани с по-достоверни източници, а и е възможна тяхната проверка. Например, прелюбопитното твърдение, че част от дупките изобразяват известни съзвездия.