Български пирати ?

[Alexsscho]

Имало ли е в черно море пирати Българи ? Някъде има ли записки да се споменава или няма ?

[glishev]

Няма, за съжаление. Има славянски еднодръвки, има варяги и "роси", има ромеи, по-късно има трапезундци, генуезци и савойци, а според списание "Дъга" деспот Добротица е поддържал "мощен флот" и това е Накрая са дошли османците и руснаците и са изгонили всички останали. Плюс тук-там някоя казашка "чайка", то се знае.

Български моряци и пирати в Средните векове няма. Мисля, че влашки и грузински също няма. Не сме единственият черноморски народ без средновековна морска история.

Всъщност навремето нямахме ли тема, където се чудехме дали е имало български средновековен флот? Май стигнахме само до няколкото речни съда на Омуртаг и тук-там някой български митничар от ВБЦ.

[Aspandiat]

Няма, за съжаление. Има славянски еднодръвки, има варяги и "роси", има ромеи, по-късно има трапезундци, генуезци и савойци, а според списание "Дъга" деспот Добротица е поддържал "мощен флот" и това е Накрая са дошли османците и руснаците и са изгонили всички останали. Плюс тук-там някоя казашка "чайка", то се знае.

Български моряци и пирати в Средните векове няма. Мисля, че влашки и грузински също няма. Не сме единственият черноморски народ без средновековна морска история.

Всъщност навремето нямахме ли тема, където се чудехме дали е имало български средновековен флот? Май стигнахме само до няколкото речни съда на Омуртаг и тук-там някой български митничар от ВБЦ.

Бъркаш, бай Глишев. Поне един пират е имало - едничък, ама добричък. Става дума за Марин Българина, който действал в Адриатика. Явно е бил голяма напаст, защото през 1293-1294г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменил пратеничества, които да съгласуват действията им против Марин Българина. Има кратка статия за него а в "Кой кой е в средновековна България?"

[Galahad]

Ами както когато говорехме за флота, така и сега може да се каже, че Черно море през Средновековието не е имало нито днешното стопанско значение, нито примерно значението на Средиземно, Адриатическо или Егейско море. При положение, че търговския път от Константинопол минава по суша, пиратството не е много рентабилно. Допълнитолно усложнение е била добре пазената морска граница по време на ПБЦ защитена от противодесантни валове. Вече в края на ВБЦ когато централната власт отслабва се появяват някакви опции. Става дума за действията на Иванко по време на войната, но това си е по близо до каперство (легално поритаство), отколкото до класическото. Допълнителен проблем е, че в Черно море няма острови, каквито има по адриатическото и гръцкото крайбрежие.

С Дунава както и преди е ставало дума положението е било друга - от там минава пътя на север, пък и реката е връзка и със запада. има и разни острови и островчета, където може да се крият пиратите. Защото за разлика от сухоземните им колеги те се нуждаят от плавателни съдове, които пък трябва да се скътат някъде. И естествено дето има условия, има и сведения пирати. Цамблак пише, че Киприан като минава река Дунава бил обран. Тържественото посрещане в Търново от евтимий го поразтушило от неприятната случка. Но и това си е вече в периода на кризата, когато централната власт трудно се справя със сигурността на търг. пътища.

Що се отнася до пирати-гурбетчии, дето да "работят" по чужди морета, тук вече има опции да открием и още някой друг българин, ако почне да се рови. Но и да се намери, те ща са си по-скоро емигранти.