Проблемите на писмеността

[adXok]

Може би аз не обяснявам достатъчно изчерпателно някои базисни предпоставки за добра и точна писменост на някой език.

Пояснявам:

Аз се водя от приемането за единичен звук, фонема, да съответства единичен буквен символ, глиф. Това е. Отбелязал съм и как се осъществява това, чрез слухов и чрез дигитален анализ (разбира се дигиталния също е ограничен от параметрите, които субективни креитерии му налагат, но няма дург критерий освен субективния, колкото и да ни се иска да сме обективни).

От това веднага следва например проблема за йероглифността на Щ (посочена и по-горе в темата), следват и двата звука Л, които имаме в нашия език. Конкретно за това дали една буква да бъде заменена от друга (по идея по-опростена), си е въпрос на свикване с нея и нищо друго. Така аз например предлагам Ъ да биде заменена от Ь, не за друго, а просто защото по-лесно се пише (един вид Ъ е Ь, ама с кукичка надолу горе вляво). По същата идея следва и предложението ми за Й да се пише като I. И дори не аз съм го измислил това, а братята Кирил и Методий.

Й е много, много по-късно оченгелена буква И с дикритичен символ отгоре.

Отделно от всичко, но паралелно с тях, правя и предложение за "книжовен говор", който да избягва феномена обеззвучаване.

Българският език катоговор и писменост има възможността да стане един от най-точните езици, с най-голямо съответствие между това "каквото се пише, това се и изговаря" най-просто казано. За това е цялата тема.