Българското царство при Комитопулите

[glishev]

Тоест, Галахаде, според тебе даването на стратегското звание и препозитската титла трябва да е станало доста преди 1003? Може би още в 991, а Скопие е превземано от ромеите два пъти - веднъж тогава и веднъж в 1003? Това не е невъзможно и отговаря добре на идеята за ползване едновременно на данните от Скилица и Яхия.

Да, Ник, смятам, че след смъртта на Борис няколко години изобщо няма цар, а след този хиатус Самуил се обявява за цар. И то докато Роман още е жив.

Качо, на ужасно много места съм споменавал данните за стратегската длъжност на Роман в Абидос по Скилица. А по времето, когато Роман заема тази длъжност, Самуил вече е цар. Пак ме караш да се повтарям, което ми е досадно. Наистина задаваш отново и отново едни и същи въпроси или пък питаш за неща, които вече са разгледани. Това е скучно и смятам вече да го попренебрегвам, така.

[Ka40]

Качо, на ужасно много места съм споменавал данните за стратегската длъжност на Роман в Абидос по Скилица. А по времето, когато Роман заема тази длъжност, Самуил вече е цар.

Това изобщо не е вярно!В нито един извор няма данни, че Самуил е станал цар докато Роман е жив! Започваш като автохтонците да си измисляш алтернативна история.

Иначе Галахад е прав - освен всичко друго Скилица най-вероятно е оакал и историята с пленяването на Роман. Между другото това личи дори от факта, че до момента не е известен нито един негов печат, а както е известно, ромейската администрация е бълвала огромно количество писма, в резултат на което за момента са открити над 60 000 оловни печата.

[RIZAR]

Това изобщо не е вярно!В нито един извор няма данни, че Самуил е станал цар докато Роман е жив!

Ееее, чакай сега ,кой инъче ще продължи делото на дяда Златарски, щом патриарха тъй сказал, няма да му чупим сега хатъра я ?

[glishev]

Напротив, Качо, данните са налице. Пише ли Скилица, че Роман става стратег? Пише. Цар ли е Самуил по това време? Да. На въпроса ти е отговорено. Или искаш да кажеш, че към 1003 Самуил не е цар

Рицарю, в случая твърдя точно обратното на Златарски.

[Ka40]

Напротив, Качо, данните са налице. Пише ли Скилица, че Роман става стратег? Пише. Цар ли е Самуил по това време? Да. На въпроса ти е отговорено. Или искаш да кажеш, че към 1003 Самуил не е цар

Е там е проблемът, че никъде няма данни Самуил да е станал цар докато Роман е бил жив. Измисляш си фактология, каквато реално не съществува.

[glishev]

Повтаряш се. Цар ли е според теб Самуил в 1003 или не?

[monte christo]

Ресавски, откъде черпим сведения, че Борис II към края на седемдесетте години на X в. бил млад момък с "едва набола брадичка"?

[Ka40]

Повтаряш се. Цар ли е според теб Самуил в 1003 или не?

Както пише в изворите, Самуил бил провъзгласен за цар в момента, в който разбрал, че Роман умрял. Защо толкова категорично и отричаш изворите, така и не ми стана ясно

[resavsky]

В началото на 70 те години графе.По точно пленяването му от Цимисхий 971 г. по време на битката за Преслав.

[monte christo]

Добре де, ама Борис II не е ли роден в началото на 30-те години на века, т.е. към април 971 г. да е на около 40 години?

[resavsky]

Графе няма абсолютно никакви данни кога са родени Борис и Роман.Всичко е самчо сепуклации.

[resavsky]

“Тогава, както разказват, бил заловен и доведен при владетеля (император Йоан Цимисхи) заедно с жена си и двете си малолетни деца царят на мизите (българите) Борис, който бил с едва набола рижа брадичка…”

Това е точния цитат от Лъв Дякон.Явно става въпрос за млад човек.

[glishev]

Както пише в изворите, Самуил бил провъзгласен за цар в момента, в който разбрал, че Роман умрял. Защо толкова категорично и отричаш изворите, така и не ми стана ясно

По-точно както пише в част от изворите. Ти също подбираш на кои извори да вярваш, това е нормално. Аз например не приемам Синодика за меродавен, докато ти го приемаш.

И на мен не ми става обаче ясно защо пренебрегваш значението на скопяването и известието, че към 1003 Роман става стратег и препозит.

Изворите трябва да се съпоставят, а върху тях трябва и да се мисли, за да се получи максимално точна картина.

[Ka40]

По-точно както пише в част от изворите. Ти също подбираш на кои извори да вярваш, това е нормално. Аз например не приемам Синодика за меродавен, докато ти го приемаш.

И на мен не ми става обаче ясно защо пренебрегваш значението на скопяването и известието, че към 1003 Роман става стратег и препозит.

Изворите трябва да се съпоставят, а върху тях трябва и да се мисли, за да се получи максимално точна картина.

Синодикът, като всеки късен извор има изкривявания. Но сведението, че Роман е бил цар, се потвърждава и от други извори.

Никъде не съм пренебрегнал скопяването като факт. Пренебрегвам интерпретациите от типа "за да не стане цар". Също така пренебрегвам твърдението, че Роман не е бил цар, защото съгласно византийските и някакви нереални степни традиции скопец не може да бъде цар. Вероятно е така, друг е въпросът какво точно значи "степна традиция", щото степите са големи и в тях народи разни, обаче Роман не е станал византийски или степен цар. А си има извори, които ачик-ачик си казват, че Роман е бил цар, при това не само Синодикта. Пренебрегвайки напълно тези извори и аргументирайки се с някави чужди за българите традиции, твърдиш, че Роман не е бил цар. Но веднага възниква въпросът - а кой тогава е бил цар? И отново априорно, без нито едно сведение в изворите, категорично отсичаш - Самуил. Така цялата ти хипотеза, която така и непожела да изложиш както си трябва, придобива вид на кула от карти изградена на пясъчна основа - само голи предположения и аналогии с чужди традиции.

Проблемът с поставянето на Роман за стратег на Абидос е проблем свързан със Скилица като извор. При положение, че това не се потвърждава от нито един друг извор, а за Скилица има предостатъчно доказателства, че си е писал едно към гьотери, то това твърдение трудно може да се приеме. По-скоро трябва да се приеме Яхия Антиохийски, че Роман е бил пленен и свършил живота си като затворник.

Между другото, като описва битката преди превземането на Скопие, Скилица казва, че Вардар прил пълноводен, че осланяйки се на този факт Самуил безгрижно си лагерувал, обаче един ромейски войник намерил брод, българите били нападнати и разгромени. Историята е напълно идентична с битката при р. Сперхей. Дали Самуил е бил толкова тъп, че не си взел поука от битката при Сперхей и допуснал същата грешка, или просто това е поредното доказателство, че Скилица е един от най-куците извори за периода и че трябва много внимателно да се ползват данните в него Лично аз, залагам на второто.

[resavsky]

Да дори Самуил няма как да допусне две напълно напълно идентични поражения.Да не говорим че който е виждал Вардар около Скопие му е ясно че такъв брод трудно може да има.Че и да мине многохилядна армия незабелязано по него........

[Ka40]

Да дори Самуил няма как да допусне две напълно напълно идентични поражения.Да не говорим че който е виждал Вардар около Скопие му е ясно че такъв брод трудно може да има.Че и да мине многохилядна армия незабелязано по него........

Да не забравяме, че тогава реките са били и много по-пълноводни. Ама явно Скилица е бил нещо като византийския Б.Д. - пробутвал на хората всякакви историйки с надеждата му повярват

[resavsky]

Да трябва да си луд да пратиш армията си по бродче на огромна река като Вардар и отсреща да е противник.Това значи армията да се разкъса на огромна колона в редица от по двама - трима.Широчината на Вардар при Скопие достига няколкостотин метра и аз дълбоко се съмнявам че може да бъде премината без лодки.Да не говорим че българите могат и да не знаят особено добре бродовете на Спархей но за Вардар това е абсолютно невъзможно.

[Ka40]

Да не говорим че българите могат и да не знаят особено добре бродовете на Спархей но за Вардар това е абсолютно невъзможно.

Всъщност историята е следната:

Местното македонско население, което е посебен народ, много добре е знаело къде са бродовете, но нарочно не са ги казали на бугарските окупатори. Тъй като по това време Сърбославия още не е била създадена за да ги освободи от татаробугарите, те възложили всичките си надежди на Византия, още повече както е добре известно Василий бил от Македонската династия, демек, македонците са били съюзници на своя сънародник Василий Македонец, който не случайно се наричал Българоубиец. Жолтия татаробугарин Самуил разполажил окупационната си войска край Вардаро и попитал местните македонци "имали бродове", те му казали "е па нема". През нощта един храбър македонски селанин минал Вардаро и отишъл при македонския цар Василий и му показал бродовете, така Скопие за пръв път е било освободено от татаробугарско робство.

[nik1]

Дори и да се приеме допускането че Роман изобщо не е "бил" или "станал цар", то остава фактът че в изворите няма "чатлак" за това, че Самуил е бил коронясан и богопомазан по време на пребиваването на Роман и Борис II в Констатинопол..

Ако приема първото допускане (за дискусията), то за мен по-вероятния и логичен "разказ", който следа е: "България е била в "безцарстие" по време на пребиваването на Роман и Борис II в Констатинопол"..(забележка: била е в "безцарствие" до момента на бягството на Роман и завръшането му в България!)..

[resavsky]

Само дето Скилица забравя да спомене и кога българите отвоюват обратно Скопие защото в 1018 г. градът си е в български ръце.Въобще историята за две завоювания на Скопие трябват да се приемат крайно критично.

[glishev]

Качо, по този начин оставяш скопяването без причини. По-назад в темата беше споменато, че това действие може да има сложна династична мотивация, която ти напълно пренебрегваш.

По твоите обяснения остава загадка кои са източниците на българското право - явно смяташ, че не са комбинация от византийско законодателство и степни обичаи.

Изобщо се отказваш от интерпретация и анализ на изворите, което те връща постоянно при Яхия и Златарски.

Опитваш се да ползваш комбинирано Синодика, Яхия, Михаил Деволски и Лъв Дякон, но всъщност единствено повтаряш Златарски, пропускайки първостепенно сведение.

Доколкото Скилица е високопоставен сановник с достъп до византийски документи, който дава безкрайно конкретни данни за положението на Роман в плен, сведението му не може да бъде просто пренебрегнато. Ти си склонен да приемеш сведения от автори, писали от по-далечна дистанция във времето и пространството, които включват свои собствени мнения в текстовете си, но не и Скилица, като се основаваш единствено на няколко вероятни неточности в хронологията му.

И отново ми приписваш неща, които не твърдя. Изобщо не твърдя, че Самуил става цар непосредствено след смъртта на Борис II. Нито че България била "република", разбира се, което ти се опита да ми припишеш.

Докато всъщност твърдя, че между смъртта на Борис и възцаряването на Самуил има хиатус, безцарствие, династична криза.

Аргументите за това са следните и те са изцяло съобразени с общата картина, дадена от всички извори:

- 1. Роман е скопен още преди смъртта на Борис II. Няма скопец, който да стане монарх. Няма нито един друг случай в цялата световна история, когато скопец да наследи корона. Напротив, известни са само случаи, когато лица от царствен произход са скопявани, за да изгубят наследствените си права. Не може да се посочи нито един пример от световната история, когато евнух получава корона. Следователно случаят с Роман според теб би трябвало да е уникален в световната история (освен ако не искаш да кажеш, че Роман е нещо като легендарния Презвитер Йоан ). Предоверил си се на изворовата база, отказвайки се от интерпретация;

- 2. конкретно източниците на българското обичайно право не биха позволили скопец да стане цар: тези източници са именно византийските закони и обичайното право на степните народи. Няма нито друг владетел на ПБЦ, нито византийски василевс, нито пък каган, хан или какъвто и да е владетел в степите, който да се е възцарил скопен. Следователно няма как и Роман да е станал цар: липсва прецедент;

- 3. възможно е Роман да е скопен още в 963 г. Тоест това да е станало със знанието на цар Петър. И поради неизгодното положение на България или пък поради общи интереси да е съгласувано между Преслав и Константинопол. Така Борис II би бил избавен от проблемите, които самият Петър е имал със своите братя, а Роман едновременно губи и евентуалните си права в самия Константинопол. По това време византийското канонично и гражданско право имат все по-голямо значение в България;

- 4. данните за стратегството и препозитството на Роман са конкретни и идват от високопоставен сановник. Те не могат просто да се отхвърлят. Отнасят се към 1003 г. А в 1003 Самуил отдавна е цар. Ако смяташ, че Самуил става цар едва след 1003, това е някакво твое частно мнение;

- 5. Роман не е настанен в един и същи град с патриарха. Следователно резиденцията му Скопие не е царска столица;

- 6. Роман не е обявен за "апостат" в нито един източник и не е наказан като "апостат", тоест като водач на бунт. Даже напротив, след последното си пленяване е поставен на висока длъжност. Следователно не е дори титулярен водач на българите;

- 7. Роман няма права върху короната след като се предполага, че Борис II има свои деца. В ПБЦ няма засвидетелстван случай на сениоратно наследяване, а само на майоратно. Всъщност ако Борис II наистина има деца, тогава по логиката на майоратното наследяване Роман има някакви права само върху короната на Византия, а не на България - и това дава още един възможен поглед към причините за скопяването му;

- 8. Самуил изобщо не се съобразява с наследственото право на евентуални деца на Борис II. Няма никаква логика да се съобразява с някакво евентуално наследствено право на Роман, който е брат, а не син на последния цар

- 9. всъщност повтаряш Златарски, а знаем колко проблематичен е той.

Имаме три сигурни факта:

- Роман е скопен в 963 или в 971;

- няколко извора с относителна тежест твърдят, че Роман е станал цар след това събитие;

- най-добре информираният източник обаче твърди, че Роман е обявен за стратег към дата, когато Самуил вече отдавна е цар.

[Ka40]

Качо, по този начин оставяш скопяването без причини. По-назад в темата беше споменато, че това действие може да има сложна династична мотивация, която ти напълно пренебрегваш.

По твоите обяснения остава загадка кои са източниците на българското право - явно смяташ, че не са комбинация от византийско законодателство и степни обичаи.

Изобщо се отказваш от интерпретация и анализ на изворите, което те връща постоянно при Яхия и Златарски.

Опитваш се да ползваш комбинирано Синодика, Яхия, Михаил Деволски и Лъв Дякон, но всъщност единствено повтаряш Златарски, пропускайки първостепенно сведение.

Доколкото Скилица е високопоставен сановник с достъп до византийски документи, който дава безкрайно конкретни данни за положението на Роман в плен, сведението му не може да бъде просто пренебрегнато. Ти си склонен да приемеш сведения от автори, писали от по-далечна дистанция във времето и пространството, които включват свои собствени мнения в текстовете си, но не и Скилица, като се основаваш единствено на няколко вероятни неточности в хронологията му.

И отново ми приписваш неща, които не твърдя. Изобщо не твърдя, че Самуил става цар непосредствено след смъртта на Борис II. Нито че България била "република", разбира се, което ти се опита да ми припишеш.

Докато всъщност твърдя, че между смъртта на Борис и възцаряването на Самуил има хиатус, безцарствие, династична криза.

Аргументите за това са следните и те са изцяло съобразени с общата картина, дадена от всички извори:

- 1. Роман е скопен още преди смъртта на Борис II. Няма скопец, който да стане монарх. Няма нито един друг случай в цялата световна история, когато скопец да наследи корона. Напротив, известни са само случаи, когато лица от царствен произход са скопявани, за да изгубят наследствените си права. Не може да се посочи нито един пример от световната история, когато евнух получава корона. Следователно случаят с Роман според теб би трябвало да е уникален в световната история (освен ако не искаш да кажеш, че Роман е нещо като легендарния Презвитер Йоан ). Предоверил си се на изворовата база, отказвайки се от интерпретация;

- 2. конкретно източниците на българското обичайно право не биха позволили скопец да стане цар: тези източници са именно византийските закони и обичайното право на степните народи. Няма нито друг владетел на ПБЦ, нито византийски василевс, нито пък каган, хан или какъвто и да е владетел в степите, който да се е възцарил скопен. Следователно няма как и Роман да е станал цар: липсва прецедент;

- 3. възможно е Роман да е скопен още в 963 г. Тоест това да е станало със знанието на цар Петър. И поради неизгодното положение на България или пък поради общи интереси да е съгласувано между Преслав и Константинопол. Така Борис II би бил избавен от проблемите, които самият Петър е имал със своите братя, а Роман едновременно губи и евентуалните си права в самия Константинопол. По това време византийското канонично и гражданско право имат все по-голямо значение в България;

- 4. данните за стратегството и препозитството на Роман са конкретни и идват от високопоставен сановник. Те не могат просто да се отхвърлят. Отнасят се към 1003 г. А в 1003 Самуил отдавна е цар. Ако смяташ, че Самуил става цар едва след 1003, това е някакво твое частно мнение;

- 5. Роман не е настанен в един и същи град с патриарха. Следователно резиденцията му Скопие не е царска столица;

- 6. Роман не е обявен за "апостат" в нито един източник и не е наказан като "апостат", тоест като водач на бунт. Даже напротив, след последното си пленяване е поставен на висока длъжност. Следователно не е дори титулярен водач на българите;

- 7. Роман няма права върху короната след като се предполага, че Борис II има свои деца. В ПБЦ няма засвидетелстван случай на сениоратно наследяване, а само на майоратно. Всъщност ако Борис II наистина има деца, тогава по логиката на майоратното наследяване Роман има някакви права само върху короната на Византия, а не на България - и това дава още един възможен поглед към причините за скопяването му;

- 8. Самуил изобщо не се съобразява с наследственото право на евентуални деца на Борис II. Няма никаква логика да се съобразява с някакво евентуално наследствено право на Роман, който е брат, а не син на последния цар

- 9. всъщност повтаряш Златарски, а знаем колко проблематичен е той.

Имаме три сигурни факта:

- Роман е скопен в 963 или в 971;

- няколко извора с относителна тежест твърдят, че Роман е станал цар след това събитие;

- най-добре информираният източник обаче твърди, че Роман е обявен за стратег към дата, когато Самуил вече отдавна е цар.

Наистина за мен си остава голяма загадка защо възприемаш написаното само от Скилица, а тотално игнорираш всички останали извори.

Ето част от глупостите, които Скилица е надрънкал в "кратката" си история:

"През първата година от царуването му Телериг, царят на лонгобардите, избягал в столицата при императора, който го приел и привлякал с подаръци

През втората година Пелериг, господарят на българите избягал при императора, който го направил патриций"

интересно кой ли ще е този лонгобардски крал Телериг и кой е българският владетел Пелериг, които по едно и също време избягали във Византия

"Българският владетел Богорис"

"А Симеон пак изпратил силна войска срещу ромеите под началството на Хаган, един от неговите велможи"

Значи според Скилица, в България по времето на Симеон е имало кагани?

И ако това са просто технически грешки допуснати поради немърливостта на Скилица като е приписвал по-стари извори, то за края на 10в. той е вече пълна трагедия:

1. само той знае, че Борис и Роман са били пратени за заложници след смъртта на Ирина, които след смъртта на Петър те били пуснати от ромеите за да спрат комитопулите

2. после казва, че Светослав "пленил двата синове на Петър, Борис и Роман"

коя от двете верси разказани от Скилица е вярна? Как може Борис и Роман хем да са заложници в Константинопол, хем да са пленни от Светослав когато той превзел Преслав

описвайки похода Йоан Цимисхий от Преслав към Дръстър, Скилица казва, че разгромените в Преслав руси:

"се добрали до Дриста през планинската местност" Коя ли ще да е тази неизвестна на географията планина в околностите на Силистра? Ама щом Скилица казва, явно там има планина

За войската на Светослав "на брой около 330 000 души"! Е тук малко е попракалил с нулите

За обсадата на Дръстър - Светослав държал в крепостта оковани "20 000" българи. И тук малко е по прекалил. Физически в Силистра не може да се съберат толкова пленници, а какво остава за 330 000 руска армия.

по време на обсадата при Цимисхий дошли "пратеници от Констанция и другите крепости, намиращи се отвъд Истър"

Скилица отново знае странни неща за географията на района. Констанция, както е добре известно е в Добруджа, а не северно от Дунав.

И сега пак се връща на Борис и Роман - те са отведени в Константинопол, като Роман е скопен- След смъртта на Цимисхий "те избягали оттам" А сега! Значи Според Скилица веднъж били пратени като заложници и пуснати след смъртта на Петър, след това отведени отново и избягали! Интересно на Борис и Роман не им ли омръзнало да ги разкарват като кираджийски магарета. За капак Роман пак се върнал в Константинопол.

Горе-долу същата история е и с Драгшан - дезертирал при ромеите, после избягал при българите, после бил пленен, обаче нищо не му сторили, пък пак избягал, пък пак бил пленен и накрая набит на кол, като междувременно му се родили и четири деца. Е това все едно е латиносериал.

Та това е Скилица. Ако има противоречие между него и друг извор, то без капка колебание трябва да се предпочите другия извор

Говориш за обичайно право и традиции в степите и Византия като източник за изследване на царската власт в България. Както казах Роман не е бил нито цар на степите нито цар на Византия. Всъщност владетелите в степите са кагани, а във Византия василевси, докато нашите не са нито кагани, нито василевси, затова и аналогиите ти са безсмислени.

И сега по въпроса за скопците - може ли скопец да стане стратег? Друг такъв случай има ли? А да стане патриарх?

Имаме три сигурни факта:

- Роман е скопен в 963 или в 971;

- няколко извора с относителна тежест твърдят, че Роман е станал цар след това събитие;

- най-добре информираният източник обаче твърди, че Роман е обявен за стратег към дата, когато Самуил вече отдавна е цар.

по първия факт - годината 963 г. е напълно абсурдна

по втория факт - факт е, в няколко извора се говори, че Роман е станал цар след скопяването си

по третия факт - това не е точно факт. Скилица наистина дава много подробни описания, но в случаите когато те се засичат с други извори, се вижда че византийският БД - покрай фактите пробутва една камара глупости.

Редактирано Май 26, 2011 от glishev

[glishev]

С една дума, натрупал си куп повторения на по-стари неща, които намирам за безмислени. Напразно пак си ме накарал да се повтарям.

Скилица не ти харесвал заради някои неточности. Ами тогава ще трябва да се откажеш от историята и да се заемеш с нещо друго. Текстовете на Лъв Дякон, Михаил Деволски, Яхия, Кекавмен, Дуклянина или кой да е друг средновековен автор са пълни с фентъзи-елементи. Ако само у Скилица виждаш тези неща, значи слабо четеш. Разбира се, че четеш слабо - според теб Синодикът е меродавен. Явно смяташ, че освен Роман има и цар на име Пленимир

Аргумента с източниците на българското право просто не си го разбрал. Върни се и пак чети.

963 е абсурдна - за теб. А и в случая не ставаше дума точно за нея.

Имаме и още един факт - и той е, че си готов да пренебрегнеш всяка възможност за интерпретация, предоверявайки се на стара такава. Не ти е хрумвало, че например Яхия също не просто разказва, а и интерпретира.

Не ставаше дума за това дали скопец може да стане стратег, патриарх или кмет на Търново Сеймен. А дали може да стане монарх. Няма друг подобен случай. Изобщо.

Не разбрах дали според теб Самуил е цар в 1003 г.

Редактирано Май 26, 2011 от glishev

[resavsky]

Имаше някакво сведение че скопяването на Роман е свързано с евнуха Йосиф Вринга/силния човек във Византия до средата на 60 те години на 10 век/.Но има един проблем - Вринга е починал 965 г. а е отстранен от власт година две преди това.Така че тезата за ранното скопяване на Роман /още като момче/ определено изглежда перспективна.

[glishev]

resavsky каза: Имаше някакво сведение че скопяването на Роман е свързано с евнуха Йосиф Вринга/силния човек във Византия до средата на 60 те години на 10 век/.Но има един проблем - Вринга е починал 965 г. а е отстранен от власт година две преди това.Така че тезата за ранното скопяване на Роман /още като момче/ определено изглежда перспективна.

Ресавски, най-малкото изглежда възможна. Прав си за слизането от власт на Йосиф Вринга година-две преди смъртта му през 965. Именно затова Пириватрич предлага като най-късна възможност за "ранна" датировка на скопяването тъкмо 963, когато Борис и Роман са в Константинопол, а Вринга още е на власт. Някой назад в темата беше предположил, че е възможно една от причините за скопяването да е отнемането на Романовите наследствени права върху византийския престол.

Ето нещо интересно за събитията от края на Х и началото на ХI в., написано от Луи Алфен във "Варварите. От Великото преселение до турските завоевания през XI в." (Louis Halphen. Les barbares. Des grandes invasions aux conquêtes turques du XI^e siècle. Paris, 1940, pp. 377-379, прев. мой):

Глава IХ, част II: Контраофанзивата в Европа и падането на българското царство

Консултирана литература: Ch. Diehl et G. Marçais, Le monde oriental de 395 à 1081. G. Schlumberger, Un empereur byzantin au dixième siècle. Nicéphore Phocas; idem, L’épopée byzantine à la fin du dixième siècle, t. I: Jean Tzimiscès; les jeunes années de Basile II, le Tueur de Bulgares, 969-989; t. II: Basile II, 989-1025. E. Honigmann, Die Ostgrenze des byzantinischen Reiches von 363 bis 1071 nach griechischen, arabischen, syrischen und armenischen Quellen. N. Adontz, Samuel l'Armenien, roi des Bulgares.

Забавянето на операциите в Сирия при Василий II намира обяснение не само в сериозните вътрешни затруднения, с които се налага императорът да се справя до 989, но и в необходимостта от самото си възцаряване да обърне внимание на България или по-скоро към това, което все още остава от нея. Трудно е да си представим по-радикална промяна от тази, която страната преживява в последните дванайсет-тринайсет години, предшестващи издигането на Василий.

Към този момент не е останало почти нищо от Симеонова България. Както видяхме, Никифор Фока е направил всичко възможно, за да превърне цар Петър в свой васал. В 963 го принуждава да му изпати двамата си синове Борис и Роман, които биват възпитавани в Константинопол под надзора на василевса. Разочарован, съсипан, в царство, раздирано от непрестанни недоволства, където населението е подложено на влиянието на всякакви размирници като например свещеника Богомил, който от около 950 вълнува тълпите с учение, непосредствено извлечено от манихейството, в края на царуването си Петър е не повече от играчка пред събитията. Северните му граници вече не възспират маджарските и печенежките нашественици. В 967 ги пресичат и русите, водени от киевския княз Светослав, когото по някакво странно стечение на обстоятелствата самият Никифор е сметнал за подходящ заместник на нещастния български цар.

При смъртта на Петър (969) изглежда, че императорът трябва само да протегне ръка, за да присвои царството му. Други грижи обаче му попречват и той се вижда принуден да повери управлението на Борис II, по-възрастен син на починалия и предан византийски възпитаник. Съвсем млад - около двадесетгодишен - превърнал се в чужденец сред народа си, ще успее ли новият цар в задача, която е изразходвала силите на баща му? Възпрепятстван да се възползва от първите си успехи заради печенежко нападение, което в 968 поставя собствената му столица в опасност, Светослав се появява отново, пресича Дунава (969), завладява страната, пресича границите и на самата империя и напредва победоносно към Адрианопол (970), когато най-сетне Йоан Цимисхий, който междувременно е поел императорската власт, го побеждава при Аркадиопол (Люлебургаз) и го отблъсква назад в българска територия. Ще стане ли България руска? За момента изглежда така: с цялото си семейство Борис е пленник в столицата си Преслав, където победителят заема мястото му; но през април 972 и той на свой ред е прогонен от Цимисхий, който този път се стреми да приключи с фиктивно съществуващата България, вече неспособна да играе ролята на държава-буфер срещу степните варвари. Русите са отблъснати; Преслав се превръща в Йоанопол (по името на победителя); българската патриаршия е премахната едновременно с монархията; Борис е отведен в Константинопол, за да получи в Свещения дворец званието на обикновен имперски магистър, след като е вървял пеш след колесницата на триумфатора и е трябвало публично сам да свали от себе си знаците на суверенната власт; колкото до брат му Роман, от него правят евнух.

При възкачването си (976) император Василий II следователно заварва границите на империята върнати на Дунава, както по времето на Юстиниан. Но не цяла България е покорена и дори в онези области, където са разположени гарнизони, византийският ярем изглежда непоносим на жителите. Около 980 страната е разтърсена от бунт. Бившият цар Борис успява да избяга от Константинопол и да се върне в старото си царство. Убит от български стражи, които не са го разпознали, неговата памет вълнува населението дори без самия него. Бунтът се разширява. Василий, чийто истински характер ще се разкрие едва по-късно, по това време е известен само като безгрижен младеж (в 976 той е осемнадесетгодишен), влюбен в лесния живот; авторитетът му от друга страна изглежда слаб, защото от единия до другия край на империята, особено в Мала Азия, господарите на големи имения и носителите на високи длъжности като Фока и Склир обявяват своята независимост. Навсякъде цари хаос.

В тази школа се калява характерът на младия владетел. Но първоначално той успява само да отблъсне най-свирепите удари. Както изглежда (но много от детайлите остават неясни), той изпраща в България известен брой отряди, съставен предимно от арменци, толкова многобройни по това време на имперска служба. Но и те го предават. Най-малкото изглежда, че такъв е случаят с братята Комсаяг [или: Комсажаг, Komsajag] или (на гръцки) Комитопули, по произход от околностите на Ерзерум, които застават начело на една от бунтовническите български фракции. Най-възрастният от тях, Самуил, скоро обединява около себе си всички онези, които на всяка цена искат да отхвърлят властта на империята. България, която е изглеждала повалена, се надига зад този авантюрист, който преминава в настъпление, заплашвайки Тесалия и Гърция. В 986 той превзема Лариса и вече е способен да изпрати конницата си чак в Пелопонес. Няма време за губене иначе катастрофата е неизбежна.

Решението на Василий II е бързо, защото занапред у него не остава и следа от слабост. Този дребен, енергичен човек, чиято упорита воля е насочена единствено към бързи действия и изпитва страх само от едно: от обсъжданията, които нарича "брътвежи", суров към другите, както и към себе си и няма да се остави да бъде спрян в смъртоносния двубой между разтърсваната от междуособици византийска империя и внезапно възкръсналата от пепелта си България нито от препяствия и несгоди, нито от, трябва да го признаем, скрупули. В продължение на над тридесет години - с кратки прекъсвания, налагащи се особено отначало заради многобройните и сериозни метежи, с които трябва да се справя - Василий отчаяно се бори да разкъза железния обръч, който сякаш отново се затяга около империята, както по времето на цар Симеон; той неуморимо хвърля силите си в щурмове, грабежи и убийства и няма да остави оръжието докато накрая не унищожи България и, опиянен от клане, не заслужи страховитото прозвище, което следващите поколения запазват: Вулгарохтонос или Българоубиец.

Първоначално изглежда, че нищо не може да спре настъплението на Самуил. Василий напразно опитва диверсия, нахвърляйки се върху Средец (днешна София); той безмилостно е изтласкан в Тракия, разбит в прохода Траянови врата (986), където изоставя в ръцете на врага обоза си, касата на армията, шатрата и императорските си инсигнии. Византийското пристанище Дирахиум (Дурацо), а сетне и целият албански бряг от града до устието на Дрин падат властта на новия цар, който почти веднага присъединява и сръбското княжество по границите на Зета (Черна гора); покрай далматинския бряг до Зара и в сръбските княжества на север, в Босна и Рашка, сюзеренитетът на Самуил е наложен със сила. После нападенията му продължават на юг от Македония; византийските гранични постове са превзети с щурм и силите на врага се изливат пред Солун (989-990). В продължение на пет години бреговете на Егея се отбраняват успешно, при все че междувременно (987-989) Василий за малко не е свален от един от най-добрите си военачалници, Варда Фока, и че през зимата на 994-995 му се налага незабавно да отпътува чак в Сирия, за да попречи на Фатимидите да превземат Алепо и може би дори Антиохия. Но в 995 Солун едва не пада: българските войски лагеруват в предградията, откъдето Самуил начело на конницата си отново подхваща ужасяващите си набези чак до сърцето на Пелопонес.

Василий не се отчайва пред нарастващата опасност. Един от пълководците му, Никифор Уран, има щастието да изненада Самуил при връщането му от голям поход в южна Гърция и да му нанесе кърваво поражение край бреговете на Сперхей, северно от Термопилите (996). Самуил и синът му Гавриил едва не попадат в плен. Дължат спасението си един на друг и на успешно бягство в планините; а легендата твърди, че избягват погледа на противника, криейки се в купчина трупове. Победата надминава и най-смелите очаквания: победителят носи в Константинопол трофей от хиляда отсечени глави и, следван от впечатляващия брой дванадесет хиляди пленници. Императорът бързо се възползва от този необикновен успех: Тесалия е възвърната, Дирахиум е освободен, Солун е спасен, а долината на Вардар е изтръгната от българска власт чак до Юскюб (Скопие), както и горната долина на Морава и северозападните области чак до Видин (1001-1002).

Но Василий е изправен срещу силен противник. Самуил успява да възстанови царството си и да събере нова армия, с която се отбранява със свирепа енергия. На свой ред и той отбелязва няколко значими успеха през 1005: повторно превземане на Дирахиум, Юскюб и Воден в Тесалия. Истински плащ на Пенелопа, който се тъче и разтъкава.