Българското царство при Комитопулите

[ISTORIK]

На всеки с глава на раменете е било ясно, че след битката при р. Сперхей (996 г.) България агонизира и е просто въпрос на време да се срине!

Аз смятам, че след разгрома при р. Сперхей се прекършваме окончателно......

България в края на Х и началото на ХІ век няма нито човешки, нито стопански ресурси (достатъчно земя, хора, коне, пари, продуктивно земеделие и животновъдство).....

Войната с Византия е война на пълно изтощение.....

И не случайно в учебниците по българска история я учехме като тема: ,,Големият Двубой: България Срещу Византия (969-1018 г.)

През Х век във Византия:

- Годишната заплата на държавен служител е 72 номизми (1 литра злато) или по 6 номизми на месец.

- Митничарите само в Константинопол събирали на ден по ок. 20 000 номизми.

- Годишният бюджет на Империята е около 7 000 000 номизми (или ок. 97 222 л. злато).

Не разполагам с данни за икономическото състояние на България с такива подробности, но е ясно, че в сравнение с Византия българската държава е била доста по-назад в класацията на Евростат от онова време.

В учебниците, освен за голям двубой, се говори и за залез на Първото българско царство.

Ако България разполагаше с достатъчно финансови средства, би могла да използва наемници. Именно в този критичен момент територията на Византия нараства за сметка на територията на България. С всички произтичащи от това последици.

Самуил сродява децата си със съседите си, за да се обгради със съюзници:

- Теодора-Косара е омъжена за сръбския княз Иван-Владимир

- Мирослава е омъжена за Ашот (пленения син на солунския стратег Григорий Таронит)

- Гавраил-Радомир е оженен за унгарската принцеса Ана, дъщеря на крал Гейза. След смъртта на унгарския крал, българите се намесват в борбите на унгарската аристокрация за трона срещу престолонаследника - брата на Ана - Стефан I. След като овладява трона, Стефан прибира сестра си при себе си (или пък тя е била прогонена от новата си родина - бременна със син, понеже мъжът й бил "намразил нежностите й") и започва военни действия срещу България. Новият унгарски крал не виждал никакъв смисъл от съюз с българите. Именно унгарско-българската война и загубата на земите северно и североизточно от Видин улеснява Василий II, който превзема крепостта Видин (1003 г.). Гарнизонут на крепостта я отбранявал упорито, използвайки дори гръцки ("мидийски") огън, но дори и контраатаката на Самуил към Одрин не могла да спаси тази крепост от превземане.

- След раздялата с унгарката Ана, Гаврил-Радомир се оженил за една византийска пленничка - Ирина. Плод на новия му брак били 7 деца (!) - 5 момчета и 2 момичета.

Самуил е бил предаден дори от собствената си дъщеря! (Мирослава) и от зет си Ашот (когото е помилвал, вместо да го обезглави), които предават без бой крепостта Драч на византийците (1005 г.).

------

Интересна би била съдбата на Първото бълг. царство, ако не беше този двубой с Византия. Дали то пак щеше да "залезе" и, ако - да, то - след колко време.

Но това е по-скоро тема за раздела, посветен на историческото моделиране.

Редактирано Ноември 16, 2011 от ISTORIK

[resavsky]

Интересът ми привлече един пасаж от анализа на Анчо Калоянов в статията "Фалшификат ли е каменната плоча с надпис на цар Самуил от Воден?":

"Става дума за следното - годината от сътворението на света 6497-а не може да бъде индикт пети. Съгласуването се постига, ако приемем, че при 6497 погрешно е изписана последната цифра 7 вместо 9, позната грешка от други примери при транслитерация от глаголица на кирилица от неопитни или по-късни преписвачи. В такъв случай, надписът на цар Самуил от Воден е от 991 г. и първоначално е бил на глаголица. От историческите извори знаем, че българите споменавали за цар Самуил чак до времето на Калоян и несъмнено тази историческа памет е била подкрепяна от надписи като нашия, а обновяването му (при наличие на социална поръчка) чрез “препис” на кирилица следвал естествения ход на отмирането на глаголицата. Ако транслитерирането му е извършено до 1230 г., няма никаква пречка да бъде видян от цар Иван Асен или негови приближени, доколкото в Търновския надпис той изрично свидетелства, че е завладял земята от Одрин до Драч. Такова решение на проблема потвърждава очевидните заемки, но в обратен ред - от Воденския заемат и Битолският, и Търновският. Нещо повече, дори богомилското схващане, че Сатаната обитава в Цариград, е могло да бъде усвоено от разглеждания надпис на Самуил от 991 г., доколкото тая година е и най-подходящата за съграждане на дом за спасението на българите при очакваното идване на Антихриста през 992 г. (6500 от Сътворението).

При промяната на 6497 в 6499, “четиринайстата година от моето царуване” се съгласува с “осмата година” за бягството на братята Борис и Роман от Константинопол, които са пленници от април 971 г. Това ще рече, че Самуил е “издигнат от Бога” за съуправител на Роман между 5 април и 1 септември 978 г. Ако и в годината на царуването е направена нова грешка, като с кирилско 4 е заменено глаголическото 5, то “петнайстата година” отнася възцаряването на Самуил към периода от 1 септември 976 г. до 1 септември 977 г., когато според историческите извори след внезапната смърт на Йоан Цимисхи през 976 г. българите отново въстанали и възложили властта на Комитопулите. Самуил оставал съуправител и след повторното пленяване на Роман през 991 г. и неговото положение съответства на заявеното в надписа “цар блъгаром”, а не “самодържец блъгаром”, както е в двата образеца - Битолския и Търновския надписи. Титлата “самодържец” е използвана, но е точно отнесена към поименно посочени области, над които се е простирала неговата власт. За разлика от Търновския, надписът от Воден вместо “земя” използва преславизма “страни”, а при кирилизацията на текста “от Рашка Долна до Мрака” е могло да бъде променено в “от Рашка Долна до Македония”.

Най логичното е че при завръщането на Роман около 976 г. Арон и Самуил /единствените живи комитопули/ получавата съвладетелски статут.Може би нещо от рода на "младши съвдлатели".Или поне официално са обявени за наследници на трона.Дотогава Комитопулите очевидно са изпълнявали функциите на регенти.

[resavsky]

Историк не си прав за финансовото състояние на България.Когато в 1018 г. Василий ІІ влиза в Охрид е шокиран от състоянието на държавното съкровище.И всичко това след дългогодишна изтощителна война.Войната както е известно е скъпо струващо удоволствие.Въобще ако България не разполагаше с достатъчен финансов ресурс просто не можеше да си позволи лукса да воюва 40 - 50 години с Византия.

[ISTORIK]

Тогава остава въпросът за наемниците, които сме можели да си позволим... Или стратегията е била по-различна и е изключвала наемници. Които можели да се обърнат и срещу нас.

Или пък тези пари и богатства са се пазели за откупуване на знатни пленници?!

[resavsky]

Наемници вероятно е имало.Просто не са отразени в изворите.Печенезите удрят едно рамо /не бедкористно разбира се/ срещу диваците на Светослав,след това Иван Владислав наема пълчища от тях срещу Василий Втори.

[andreiS40]

През Х век във Византия:

- Годишната заплата на държавен служител е 72 номизми (1 литра злато) или по 6 номизми на месец.

- Митничарите само в Константинопол събирали на ден по ок. 20 000 номизми.

- Годишният бюджет на Империята е около 7 000 000 номизми (или ок. 97 222 л. злато).

Не разполагам с данни за икономическото състояние на България с такива подробности, но е ясно, че в сравнение с Византия българската държава е била доста по-назад в класацията на Евростат от онова време.

В учебниците, освен за голям двубой, се говори и за залез на Първото българско царство.

Ако България разполагаше с достатъчно финансови средства, би могла да използва наемници. Именно в този критичен момент територията на Византия нараства за сметка на територията на България. С всички произтичащи от това последици.

Самуил сродява децата си със съседите си, за да се обгради със съюзници:

- Теодора-Косара е омъжена за сръбския княз Иван-Владимир

- Мирослава е омъжена за Ашот (пленения син на солунския стратег Григорий Таронит)

- Гавраил-Радомир е оженен за унгарската принцеса Ана, дъщеря на крал Гейза. След смъртта на унгарския крал, българите се намесват в борбите на унгарската аристокрация за трона срещу престолонаследника - брата на Ана - Стефан I. След като овладява трона, Стефан прибира сестра си при себе си (или пък тя е била прогонена от новата си родина - бременна със син, понеже мъжът й бил "намразил нежностите й") и започва военни действия срещу България. Новият унгарски крал не виждал никакъв смисъл от съюз с българите. Именно унгарско-българската война и загубата на земите северно и североизточно от Видин улеснява Василий II, който превзема крепостта Видин (1003 г.). Гарнизонут на крепостта я отбранявал упорито, използвайки дори гръцки ("мидийски") огън, но дори и контраатаката на Самуил към Одрин не могла да спаси тази крепост от превземане.

- След раздялата с унгарката Ана, Гаврил-Радомир се оженил за една византийска пленничка - Ирина. Плод на новия му брак били 7 деца (!) - 5 момчета и 2 момичета.

Самуил е бил предаден дори от собствената си дъщеря! (Мирослава) и от зет си Ашот (когото е помилвал, вместо да го обезглави), които предават без бой крепостта Драч на византийците (1005 г.).

------

Интересна би била съдбата на Първото бълг. царство, ако не беше този двубой с Византия. Дали то пак щеше да "залезе" и, ако - да, то - след колко време.

Но това е по-скоро тема за раздела, посветен на историческото моделиране.

Поздравления Историк!

В тази връзка, ти на какво отдаваш грешката Самуил да запази живота на Иван Владисла през 987 г?

Не е само застъпничеството на Гаврийл Радомир.

От това, което си написъл по-горе може да обосновен извод, че общо взето Самуил е бил как да кажа най-меко-противоречива фигура в България(средновековна).

Направо казано доста е бил мразен....Явно.....

Разбира се, причини за предателства бол....за мене лично това да направиш управител на Драч, Ашот Таронит е уникална грешка...

А Самуил е предаван от аристокрацията, просто ащото онез са имали очи и са виждали накъде идват работите след 996г.

Още повече знатните са имали какво да губят и разбират, че е безсмислено(от тяхна гледан точка) да защитават дадена крепост, с прилажащия и район.Просто ще бъсдат разорени и ограбени..

А и Василий ІІ ри е последователен, зъл и гъвкав...Запазва им социалния статус и напкатика предалите се стават част от византийската аристокрация(с административтни функции по-далеч от родината разбира се).

Колкото пове

че анализарам фактите, толкова повече су убеждавам, че Самуил е попаднал в плен на собствената си амбиция да бъде владетел..

Много трудан и направо казано нещастен и неблагодарен живот е имал..1014г. той вече не е нищо повече от...Стар, болен, предаден от почти всички, съзиращ неизбежния крах, разбрал, че не е успял....нямало е и как иначе.

Достойнството му не оспорвам.Но е недостатъчно кадърен като военен.

Разбира се той е оперирал с наличните расурси на една териториално осакатена, бедна и залязваща държава....

допуска и много грешки от чисто военно есество- първо повторното пленяване на Цар роман-991г.

Второ Сперхей....

Трето леснопредвидимото предателство на Ашот, което той не взема като потенциално/реално възможно овреме.

Въобще трагична фигура е Самуил...

Редактирано Ноември 16, 2011 от andreiS40

[Monarh]

,,След смъртта на унгарския крал, българите се намесват в борбите на унгарската аристокрация за трона срещу престолонаследника - брата на Ана - Стефан I " Коя е действителната причина за скъсването на отношенията с маджарите ? Дали Айтон има нещо общо с това ?

Редактирано Ноември 16, 2011 от Петър Петров

[Galahad]

1.Слаба или липсваща външна политика

2.Пълна анархия и всивластие на местните комитопули.

3.Слаба почти липсваща и натурална форма на икономика.

4.Оскъдни ресурси

Всичко това води до три основни неща:

-Слаба (малобройна) и зле екипирана армия ,или добре екипирани отделни части което като цяло я прави слаба.

-Малък държавен бюджет и бедно население, почти липсаваща средна класа (която ,той се опитва да създаде но за 20-30г в условията на конфликти няма как да стане) от тук и липсващи или оскъдни материали на труда и невъзможност за генериране да доходи, стоки за търговия и ресурси за екипиране на армията.

Тъй да се каже - 100% грешно. Да не е взето от тамошната тема за майтапи?

Не е ясно какво точно се разбира под слаба или липсваща външна политика - има претеничество до герм. император, брачен съюз с унгарците, опит за брачен съюз с Василий ІІ, подчиняване на сръбски княжества. Може би са мислели, че Самуил е трябвало да скючи договор за взаимополомощ със САЩ?

Второто е също тъй мътно. Има всевластие само на един комитопул, което ще рече, че няма никаква анархия. При Василий ІІ Византия е сила и ако в България е било анархия и всевластие на местните управители, то е щяла да бъде пометена за нула време.

Стопанството наистина е било натурално както при Крум и Симеон І, но това никак не попречило на последните двама да често да обсаждат Цариград. Тъй че логика никаква.

Оскъдни ресурси - плод на непознаване на изворите. В тях се говори ту как Василий завладял някое селище, чийто складове били пълни с хранителни припаси, ту как в двореца намерил достатъчно пари да се разплати с цялата си армия. Да не говорим, че българия продължава да се съпротивлява дори след като 14-15 000 са били ослепени.

Воденския надпис вероятно е имал силно повреден прототип, но са си личали накои думи като "кавхан". След като възстановяват храма, възстановяват и надписа, като според познанията си запълват празнините. Затова някъде надписа звучи като от Самуилово време, а на други места определено си е някъде от 19век. За Воден сме говорили - гърците палят и събарят всичко неудобно ( малко снимки, по специално това за храма Сретение ). Който е разглеждал примерно книгата на Бешевлиев за прабълг. надписи е видял, че при толкова стари надписи често липсват доста части и се прави реконструкция, която понякога е доста спорна. При споменатия автор се появяват едни жертвоприношения на Тангра, едни ми ти години на вълка, та направо на човек ум да му зайде. А хората направили реконструкцията на Воденския надпис просто са възстановявали и не са мислели, че някой ще реши че фалшифицират. Станало е примерно като с гроба на Калоян - сега отгоре има плоча с надпис, макар че не е открит фрагмент за нито един от надгробните надписи, които могат да се видят на сегашните плочи. А идеята е да се знае къде са намерени скелетите с пръстените с имена около "Св. 40 мци", а не да се направят "автентични гробове".

[andreiS40]

Галахад, България след 996г. се съпротивлява, но КАК го пра, няма никаква стратегическа инициатива...Просто няма потенциал затова..

Ромеите започват поход след поход, а след падането на Видин вече разсичат и остналат българска територия.

Завземат главните комуникации.....

Все си мисля, че една България с Аарон начело би била някак си по-гъвкава и маалко, една идиея така да се каже по-жизнеспособна!

Макар, че мир с византия и при сценарий Аарон цар- не става..Просто няма какво да предложим на Василий ІІ!той иска заличаване на България като държава/останки от държава според него.Последователен е и е умен!Няма да се хване на варианта да сме визинтйски васали, само да ни оставят на мира!

Редактирано Ноември 16, 2011 от andreiS40

[monte christo]

Андраде, всъщност инициативата губим към 1000/1001 г. Тогава имперската мощ се стоварва върху ни - бавно, но прекалено систематично. Василий е бил направо параноик при преследването на целта си. Просто войник - това е. Виждал е нашето дередже и е решил да вземе това, което му се полага като римски император.

[andreiS40]

Андраде, всъщност инициативата губим към 1000/1001 г. Тогава имперската мощ се стоварва върху ни - бавно, но прекалено систематично. Василий е бил направо параноик при преследването на целта си. Просто войник - това е. Виждал е нашето дередже и е решил да вземе това, което му се полага като римски император.

Прав си Графе!

Много си прав!Тъжно, но факт!

[resavsky]

Имперската мощ си е факт но е факт и грубата и непростима грешка на Самуил при Спархей довела до загубата на цялата армия.Подобно поражение дотогава българската армия няма - спасяват се само отделни единици.А похода толкова далеч на юг си е авантюра без особени ползи за държавата.Или разпиляването на силите с този поход по адриатическото крайбрежие.Докато Василий сключва мир с арабите и концентрира всичките си сили срещу българите то Самуил праща армията си да защитава българските интереси в дълъг и труден поход през албанските планини да превземат силно укрепени крепости.Този поход вероятно струва живота на хиляди български войници а резултатите от него са нищожни.Е ще се съгласите че българското влияние в Котор и Дубровник не е жизненоважно за съществуването на държавата.Или допуснатия обход на своя територия през 1014 г. - да не си осигуриш тила е повече от детинска грешка.Въобще много са камъчетата обърнали българската кола в тази епопея.Може да се добави и лекомислено разтрогнатия съюз с унгарците,неизползването на традиционните съюзници печенезите,вътрешните противоречия в българския лагер и т.н.Имперската мощ си е факт но нека видим преди всичко собствените си грешки.

[T.Jonchev]

Собствените грешки, пропуски, проблеми, слабости и противоречия придават определен "цвят" на този дълъг конфликт, но главната причина за финала не е вътрешна, а външна - възможностите на империята през Х век и упоритата политика на Василий ΙΙ. Ако нашата историография не беше забола нос в българския проблем и - изследвайки периода 971-1018г. - проследяваше паралелно събитията от българската и ромейската история, може би щеше да забележи, че Самуиловата активност и успехи съвпадат с времето на големи ромейски ангажименти на изток, т.е. че става дума не за българско надмощие на Балканите в част от този период, а за удачно възползване от ситуацията.

[resavsky]

Йончев забравяш че двете основни поражения на Самуил - Спархей и Беласица се дължат по скоро на елементарни грешки на Самуил а не на византийско надмощие.Налице е субективния фактор.Защото дълбоко съм убеден че без Спархей и Беласица не би си стигнало до рухване на държавата.Както и без походите на Светослав които имат разрушителен ефект върху центъра на българската държава.най големия български успех - 986 г. не съвпада с никаква византийска активност на изток.

[T.Jonchev]

Е, точно там е работата, де. Ние в България под успех разбираме спечелена битка - да има кървища, слава, тупурдия. А дали битката печели и войната - не ни пука особено. Винаги намираме как да извиним крайния неуспех или полууспех.

Не е необходимо непременно надмощието да се демонстрира в епохална битка. Във времето 1001-1014 няма нито едно впечатляващо сражение, но надмощието на империята е очевидно и дори самият Самуил го е схващал, защото минава в тотална отбрана.

Аз смятам, че ако тактиката на Василий ΙΙ от началото на XI век беше приложена по-рано, България можеше да приключи съществуването си в края на Х век. Само че през последното му десетилетие българите все още са твърде активни, а империята е ангажирана с източния фронт и не й е било възможно да приложи подобна тактика.

Що се отнася до поражението на императора през 986г. - считам го за случаен епизод в началото на военната му кариера, дължащ се по-скоро на лекомислие и неопитност, отколкото на българско военно превъзходство.

[resavsky]

В Средновековието битката печели войната - така е поне според мен.

Редактирано Ноември 17, 2011 от resavsky

[glishev]

Понякога битката печели войната, да.

Но когато има няколко големи битки с различен успех, както е в случая между Самуил и Василий, тогава явно войната я печелят по-големите възможности.

Явно и двамата са били големи водачи и много волеви хора, може би и двамата са допускали и грешки, но единият просто е стоял начело на по-голямата сила и времето е работело за него.

[resavsky]

Е не мога да се съглася и това е.Какво значение име възможностите на държавите когато Самуил забравя да обезопаси тила си при Беласица?Дори Иван Владислав с далеч по ограничените си възможности е на път да спаси държавата ако не е загинал нелепо при Драч.Отново субективен елемент.Поне за мене личността на владетеля и неговите качества е далеч по важна от възможностите на държавата.Това е водещото и същественото в Средновековието.

[glishev]

Средновековието се променя, то не е статично. Това, което казваш, може да е валидно например за гепидите в V в. и да не е вярно за Франция в XIV в. Как да разберем обаче дали важи конкретно за България и Византия през X в.?

Е, аз смятам, че щом конфликтът между двамата способни водачи Василий и Самуил продължава десетилетия наред с успехи и провали и за двете страни, то значи в крайна сметка решаващи се оказват наличните възможности, а не просто личностите. Йончев малко по-назад го обобщи много добре.

Но, разбира се, можем да приемем и че Василий наистина е невероятна фигура - удържа на държавни преврати, самият той прави такъв, воюва на два фронта, губи, печели, не се отказва, стиска като булдог, позволява си и жестокости, и милост... Рядък държавник и военачалник. Щом така ти харесва, приеми го и така: Византия в този момент е едра хапка за България (според мен), а Василий е едра хапка за Самуил и останалите си противници (според теб).

[T.Jonchev]

Поне за мене личността на владетеля и неговите качества е далеч по важна от възможностите на държавата.Това е водещото и същественото в Средновековието.

Историята на Ираклий Ι опровергава подобно становище. И не само тя.

[resavsky]

Е аз веднага пък ти даваме примера със Скендербег.Или Чингиз хан ако щеш.Блестяща кариера буквално от нищото.

[resavsky]

Средновековието се променя, то не е статично. Това, което казваш, може да е валидно например за гепидите в V в. и да не е вярно за Франция в XIV в. Как да разберем обаче дали важи конкретно за България и Византия през X в.?

Е, аз смятам, че щом конфликтът между двамата способни водачи Василий и Самуил продължава десетилетия наред с успехи и провали и за двете страни, то значи в крайна сметка решаващи се оказват наличните възможности, а не просто личностите. Йончев малко по-назад го обобщи много добре.

Но, разбира се, можем да приемем и че Василий наистина е невероятна фигура - удържа на държавни преврати, самият той прави такъв, воюва на два фронта, губи, печели, не се отказва, стиска като булдог, позволява си и жестокости, и милост... Рядък държавник и военачалник. Щом така ти харесва, приеми го и така: Византия в този момент е едра хапка за България (според мен), а Василий е едра хапка за Самуил и останалите си противници (според теб).

Но и България би могла да се окаже едра хапка за Византия.При по добро управление от страна на Самуил.Убеден съм в това.Войната не е задължително да бъде спечелена но можеше и да не се стигне до крах на държавата.Все пак една загубена война въобще не е задължително да означава край на държавата.Нима Копроним не е страшен противник?Но не успява в същата мисия.

[resavsky]

Е хайде кажете ми уважаеми Йончев и Глишев между Траянова врата и Спархей Василий Втори дали още има надежда че ще унищожи България?И докато в това време той действително е зает с други задачи какво прави Самуил?Играе си на грабителски походи в Пелапонес и Тесалия като по три години обсажда крепостчици от рода на Лариса.че на края като на шега унищожава цялата българска армия без бой при Спархей.Което вече изменя баланса на силите и дава шанс на византийците.

[glishev]

Ресавски, затова ги има компютърните стратегии и фенските модове - за да докажем пред себе си, че сме по-големи стратези от някогашните владетели Ние винаги сме готови да променим резултата от война, проведена преди хиляда години. И аз съм спасявал Цариград от османците. Явно съм по-добър от Константин XI. Сигурно с теб бихме сразили и Василий II с блестящи ходове, непредвидени от Самуил. Сега остава само да чакаме да изобретят машината на времето и заминаваме да громим ромеите при Сперхей и Ключ

П. П. Дано само феновете на Василий по гръцките исторически форуми да не идат да му стават съветници, че сигур и те са добри в компютърните игри като нас

Редактирано Ноември 17, 2011 от glishev

[T.Jonchev]

Е хайде кажете ми уважаеми Йончев и Глишев между Траянова врата и Спархей Василий Втори дали още има надежда че ще унищожи България?И докато в това време той действително е зает с други задачи какво прави Самуил?Играе си на грабителски походи в Пелапонес и Тесалия като по три години обсажда крепостчици от рода на Лариса.че на края като на шега унищожава цялата българска армия без бой при Спархей.Което вече изменя баланса на силите и дава шанс на византийците.

Отдавна не съм те виждал толкова разпален.

Аз изобщо не мога да кажа кога у Василий се е появила мисълта да унищожи България. Но имайки предвид характера му и водената от него политика смятам, че не се е събудил внезапно една прекрасна сутрин с тази идея. Този император е доста прагматичен, така че вкл. до Сперхей, а може би и по-късно, стремежът му е главно да ограничава и сковава българските действия, а не да ликвидира България. Иначе казано: давал си е ясна сметка, че империята не може да води (или не е разумно да води) войни на два фронта едновременно, въпреки цветущото си състояние и да жъне успехи и в двете посоки.

Самуил не е използвал най-рационално затишията откъм Византия - тук си прав. Но за да ги използва по-рационално, би трябвало да е знаел или да е предполагал какво предстои да се случи, както го знаем сега ние. Само че той не е бил нито пророк, нито свръхчовек. Такива затишия в българовизантийските отношения е имало и преди него, без да бъдат непременно последвани от унищожителни за България нашествия. А лариските обсади си имат своята логика: който владее Лариса, владее Тесалия - една богата в животновъдно (а и в земеделско) отношение равнинна област с многобройно население. Ако отсъждаме, че усилията му да овладее Лариса са несъстоятелни и вредни, каква присъда би трябвало да се издаде примерно срещу Пресиян със завземането на Филипи в 837г.?

Знам, че Самуил не ти е много на сърце и ти знаеш, че и за мен той не е любимец. Но все пак ми се струва, че го съдиш прекалено строго и то по-скоро от съвременна гледна точка.