Домашното насилие (18+)

[Skubi]

ISPCC Ирландска организация прави шокиращи видео филми против биенето на деца....

http://www.youtube.com/watch?v=cdHb6I0kSiM&feature=player_embedded

Детето разказва, че иска да порасне за да не го бият повече....

Кое е по-зло?

1-2 шамара ала минут или гюрултия, караница + наказание, или тих терор, пресия само с поглед, не говорене дни наред + наказание.....

Или.... :post-20645-1121105496:

Редактирано Май 17, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ето някои алтернативни подходи...

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10988

[Doris]

Кое е по-зло?

1-2 шамара ала минут или гюрултия, караница + наказание, или тих терор, пресия само с поглед, не говорене дни наред + наказание.....

Или.... :post-20645-1121105496:

Шамарите и тихия терор са лош вариант.

Без караници и наказания обаче просто не става.

Според мен, дори когато му се карат и го наказват детето трябва да е сигурно, че е обичано и че лошият период ще отмине бързо.

[glishev]

Абе някой шамар понякога си е благотворен. Без изцепки, разбира се. Ей го, аз съм отнесъл някой и друг плесник, даже веднъж ме жулиха с коприва и не се чувствам особено потиснат.

[КГ125]

Даже оттогава прописа твърде успешно!

[Skubi]

Абе някой шамар понякога си е благотворен. Без изцепки, разбира се. Ей го, аз съм отнесъл някой и друг плесник, даже веднъж ме жулиха с коприва и не се чувствам особено потиснат.

И сега иТи ли ще жулиш?

Или ако открадне нещо ръчичката върху котлона?

Ипи да стои на колене върху боб, царевични зърна....

Или.....

:lac:

[glishev]

Ми да. Всъщност веднъж вече съм плескал племенника. Не забелязвам да има особено тежки последици върху него.

[Skubi]

Скуби,

това което което казваш много прилича на гаврене. Винаги може да се намери щадящо самочуствието наказание. И то достатъчно "тежко". Като забрана за излизане навън за известно време, "принудително" четене на определено количество страници, намаляне/лишаване от джобни, забрана на телевизор и пр.

Въпроса е не да се показва физическото надмощие, а най-вече последствия от някои действия. И най-вече разбиране - на "грешката" и за какво се наказва. Това всичко е много общо и много зависи от възраст, пол, моментно състояние и пр.

Основното е родителя да не показва отричане от детето си. Родителите изключват този вариант, но много често наказанията се възприемат по този начин.

He! Не е гаврене. Само изпъквам, че много пъти повтаряме такива методи, практики от старите които може би и те не са ги практикували...

Нали самият голям учен Спок чиито книга и за сега е библия на много които се занимават с възпитание, на стари години призна, че и той самият не е практикувал всичко това което е писал в книгата си....

Значе сложна е работата....

Основно проблемът е разкъсването на семействата. Много пъти детето е залог на разведените родители или по-лошото мишена на флустрацията им...

По-рано баща, майка, дядо, баба, всички имали определена роля във въспитанието на децата....А сега интернет, СМС, телевизия до скъсване.

Повечето деца виждат един от родителите си само при добро утро и лека нощ целувка...Или не.

:hmmm: :hmmm:

[КГ125]

Тематиката е много опасна, защото като се подеме невнимателно, може да се смесят криминалните случаи на посегателство с неизбежните конфликти и разрешаването им в един възпитателен процес. Не един лов на вещици е започнал така.

Има драстични случаи, те са по-рядко от родители, често са от втори бащи или майки, а най-често - в маргинализираните среди. Те са си предмет на отговорност по наказателния кодекс.

Не бива да се забравя, че хората си обичат децата и че частни проблеми не бива да стават общи.

[Skubi]

Тематиката е много опасна, защото като се подеме невнимателно, може да се смесят криминалните случаи на посегателство с неизбежните конфликти и разрешаването им в един възпитателен процес. Не един лов на вещици е започнал така.

Има драстични случаи, те са по-рядко от родители, често са от втори бащи или майки, а най-често - в маргинализираните среди. Те са си предмет на отговорност по наказателния кодекс.

Не бива да се забравя, че хората си обичат децата и че частни проблеми не бива да стават общи.

Даааааа! Точно това е интересното, че клипчетата са направени точно от ирландците където пък се знае, че е един вид национален спрот раждането. Голямо семейство при тях съвсем не е рядкост....Имам позната там, тя ми казва. На улицата повече бременни жени виждаш от която и да е европейска държава....

Тук не минава ден да няма по телевизията новина за убито, пребито, изтезавано сексуално, турмозено дете.

Има където дядо, баща, майка са се гаврили даже и гости викали.....

Тази сутрин намерили труп на новородено скрито в една кутия за обувки и хвърлено през оградата на една фабрика....

:hmmm:

[glishev]

Лошо.

Но наистина не бива заедно с мръсната вода да изхвърляме и бебето от коритцето. Има гигантска разлика между патологичното насилие и нормалния възпитателен шамар от време на време.

В България има много случаи на сексуален тормоз над деца от страна на бащи и осиновители. За това не се говори достатъчно, а най-ужасяващото е, че тези случаи са почти неразкриваеми в семейства на образовани хора, където никой и не подозира такава възможност. Майките понякога пък мълчат за такива случаи. Невероятно, но факт.

[КГ125]

Само не бива да се забравя, че се касае за отделни случаи, криминални и разбира се, социопатологични, но изолирани. А не за нещо масово. Не може във всеки родител априори да се презюмира някакъв изрод.

Това може да засегне обществото много повече, отколкото да го предпази.

Редактирано Май 19, 2011 от КГ125

[КГ125]

Тук не минава ден да няма по телевизията новина

:hmmm:

Къде е това "тук?"

[Skubi]

Къде е това "тук?"

Унгария

[КГ125]

Искаш да кажеш, че всеки ден има такива новини при вас? А изследвано ли е в кои среди най-често става това?

[Skubi]

Искаш да кажеш, че всеки ден има такива новини при вас? А изследвано ли е в кои среди най-често става това?

Не. Репортажите не показват лица (и да е осъден има право да забрани да го показват) и не казват имена.

Така, че не може да се определи от каква среда са.

Практически ежедневно има нещо свързано с млади деца.

Вчера две деца са се скарали в училище, едното се обадило в къщи, пристига майка му и набива другото практически в училището така, че и учителите не могли да я спрат.

:post-70473-1124971712:

[Б.Богданов]

".... Бий с лопата където свариш! .... "

[КГ125]

Че то такива истории е имало винаги и ще има. Аз мога да предположа в коя социална група се случват най-често, но хайде да не отклоня темата.

Мисълта ми е, че опасността е да се припишат на цели народи и общности неща, които се случват рядко и/или се случват в други общности и ситуацията от адекватна и дължима като грижа да се превърне в неадекватна и в лов на вещици.

В САЩ имаше в миналото доста дела, които са меко казано спорни.

[glishev]

В Щатите обаче, макар и с мъка, се опитват да говорят за този проблем. Прав си, че темата е деликатна, но за съжаление има страшни факти. А първата стъпка от лечението е диагнозата: има проблем и то социален проблем.

[Akademik_Ems]

Въпреки че темата е за 18+ ще се изкажа, за да видите гледната точка на "дете":

Боят не е лошо нещо, зависи какъв родител (авторитарен или авторитетен) го прилага и с каква цел. Зависи и на какъв тип дете се прилага-при "палавника" ще работи, но при "бунтара" номера няма да мине. Наказанието с отнемане на нещо...и неговият ефект е спорен. Ефектът зависи не от вида на наказанието, а от родителя, който го прилага. Бъдете авторитет в очите на детето. Стимулирайте доброто му поведение. Избягвайте да наказвате, а коригирайте!

Духовният натиск е най-лошото, което може да причините на детето си. Страхопочитанието лично мен ме доведе до крайно отвращение и омраза към този родител. Той нищо не постигна така-очакваше подчинение и кротост, а получи злоба и омраза, но в по-късните ми години. А когато става въпрос за 8-12-годишно дете? Трайна психическа вреда. Не става въпрос за сълзи и сополи, а за ниско самочувствие и свитост, скромност, страх от неодобрение, комплекси.

Хората, които малтретират, са били малтретирани. До този извод достигнах, а и не само аз, от оскъдния си личен опит. Излиза, че и аз ще бъда авторитарен родител, който само с поглед снишава до земята... Надявам се да не е така, надявам се и вие да сте станали поне малко по-добри родители, след като се опитах да ви представя положението "от другата страна". В обобщение може само да кажа: Допустимо е да пляскате-с ръце по бузките, понякога с думи, но не и да наранявате...защото остават белези за цял живот.

[Skubi]

Въпреки че темата е за 18+ ще се изкажа, за да видите гледната точка на "дете":

Боят не е лошо нещо, зависи какъв родител (авторитарен или авторитетен) го прилага и с каква цел. Зависи и на какъв тип дете се прилага-при "палавника" ще работи, но при "бунтара" номера няма да мине. Наказанието с отнемане на нещо...и неговият ефект е спорен. Ефектът зависи не от вида на наказанието, а от родителя, който го прилага. Бъдете авторитет в очите на детето. Стимулирайте доброто му поведение. Избягвайте да наказвате, а коригирайте!

Духовният натиск е най-лошото, което може да причините на детето си. Страхопочитанието лично мен ме доведе до крайно отвращение и омраза към този родител. Той нищо не постигна така-очакваше подчинение и кротост, а получи злоба и омраза, но в по-късните ми години. А когато става въпрос за 8-12-годишно дете? Трайна психическа вреда. Не става въпрос за сълзи и сополи, а за ниско самочувствие и свитост, скромност, страх от неодобрение, комплекси.

Хората, които малтретират, са били малтретирани. До този извод достигнах, а и не само аз, от оскъдния си личен опит. Излиза, че и аз ще бъда авторитарен родител, който само с поглед снишава до земята... Надявам се да не е така, надявам се и вие да сте станали поне малко по-добри родители, след като се опитах да ви представя положението "от другата страна". В обобщение може само да кажа: Допустимо е да пляскате-с ръце по бузките, понякога с думи, но не и да наранявате...защото остават белези за цял живот.

Надявай се. Щом като си стигнал(а) до положителен увод едно-две ще ти трябва. До интелигенцията, сила и търпение.

Сила, че след 10-12 часа труд да имаш сила да се удържиш и да не ползваш бързият метод на възпитание и търпение да обясняваш пак и пак и пак и пак на онзи 10-18 годишен(а) юнуша(когато върлуват хормоните)защо НЕ! И се надявай, че ще имаш успех.

:good:

[adXok]

Има една глупост в съвременото ни общество наречена педагогика или детска психология... без значение.

Грешка №1:

· децата са си деца, възрастните - възрастни

Аз помня неща от три годишен, помня и как донесоха сестра ми, когато са я изписали с майка ми от родилното. Помня и много други неща, които съм сигурен, че възрастните дори и не подозират защо съм ги запомнил.

Грешка №2:

· децата се интересуват от Мики Маус, Спящата красавица, Шрек и дъвки и бомбони

Нелепица и то огромна, пък после се чудят "учените" защо сем използвали само 1% от мозъка си (или 10% бяха), каквото и да означава това. Е как да е иначе братче, като тъпчете главите на децата с глупости!

На децата трябва да се дава пълна свобода на търсене, на интереси, на желание. За жалост обаче всичко се свежда до играчки в макдоналдс и биг-мак меню с подарък батман и робин.

Простотия до шия.

Забелязвали ли сте филмче детско от соца... как изглеждат децата. Свежи, жилави... а сега по улиците се движат кюфтета... буквално. И се напират да влизат в макдоналдс. и после защо имали проблеми с теглото, учението...

Толкова е сбъркана системата, че трябва да се изкорени из основи. А насилието над деца е комплексарщина пред собствената интелектуална немощ. И не, не са еднакви всички деца...

[glishev]

За пореден път ще се изкажа рязко.

Педагогиката и домашното възпитание могат да бъдат поставени и на много здрави основи, а възпитанието си има тънкости. Още не съм родител, но съм даскал и смея да кажа, че ме бива в работата ми. Не "науката" е проблем сама по себе си, а начините на разбирането и прилагането й.

Колкото до домашното насилие, понякога е трудно да се определи отвън къде свършва здравословният шамар и къде почва патологичният тормоз. Но понякога, а не винаги. Има и видове тормоз без шамари, който може също да бъде с трайни последствия.

[kravolok]

Ефектът зависи не от вида на наказанието, а от родителя, който го прилага. Бъдете авторитет в очите на детето. Стимулирайте доброто му поведение. Избягвайте да наказвате, а коригирайте!

Да, така е, но това с авторитета, вида на наказанието и корекцията зависи от "психологията на индивида" (според Джийвс). При някои индивиди може да са необходими по-строги коригиращи мерки, при други не.

Според мен, възпитанието е отговорност както на родителите, така и на съответните институции. Не е лесно един родител да се гради като авторитет през 3-4 часа от денонощието, а през времето когато детето е под грижата на институциите (разбирай училището) средата да му подронва авторитета. Как да обясним на едно дете, че трябва да е възпитано и да учи, когато средата в която живее през голяма част от детството си му показва точно обратното? Знаете ли как биват третирани подобни деца от техните съученици? И не ме разбирайте погрешно - не обвинявам учителите - обвинявам системата. Не е правилно едни деца, чиито родители не си правят труда да ги научат как да се държат нормално и възпитано, да бъдат оставени да доминират над останалите. Точно в този момент е необходима корекция, но за съжаление тя липсва.

[Akademik_Ems]

Според мен, възпитанието е отговорност както на родителите, така и на съответните институции. Не е лесно един родител да се гради като авторитет през 3-4 часа от денонощието, а през времето когато детето е под грижата на институциите (разбирай училището) средата да му подронва авторитета. Как да обясним на едно дете, че трябва да е възпитано и да учи, когато средата в която живее през голяма част от детството си му показва точно обратното? Знаете ли как биват третирани подобни деца от техните съученици? И не ме разбирайте погрешно - не обвинявам учителите - обвинявам системата. Не е правилно едни деца, чиито родители не си правят труда да ги научат как да се държат нормално и възпитано, да бъдат оставени да доминират над останалите. Точно в този момент е необходима корекция, но за съжаление тя липсва.

Наистина е така. В прогимназията попаднах в клас като от американски филм - "загубеняци", "зубъри", "емо", "метъли" "кифли" и не знам си какви още . Голям екшън беше. На вас може да ви е смешно, но на мен изобщо. Много ми е неприятно, че доста талантливи деца се запиляха по техникумите, тъй като доминирането над тях и психологическият натиск промениха начина им на мислене, ценностната им система. Постоянният стремеж към подражание ги направи пионки, които нямат собствено мнение.

Възпитаните деца са тези, които понасят най-много удари. И повечето се пречупиха. Те са третирани като загубеняци, постоянно им се подиграват и ги обиждат и прочие. Малцина се измъкнахме...

Изниква въпросът кой трябва да контролира нормалното поведение на децата. Учителят? В такава ситуация например той е безсилен. Казва например "не прави така", което, сами разбирате, от едното ухо влиза, от другото излиза. Въпреки това учителят играе ключова роля, когато се нагърби с моралната задача и да е възпитател. Психологът? Може би това е отговорът. Но само при условие, че си върши работата много съвестно, в което се съмнявам. Само една среща с проблемните деца не върши работа. Трябва да се събира целият клас, проблемът да се обсъжда и да се намира решение. Часовете на класа често са подценявани, а именно в тях класът може да се сплоти и да се възприеме като едно цяло. Не е нужно непременно всички да се харесват, а да свикнат да работят в екип, да решават задружно проблемите си и да са приятелски настроени един към друг.

Редактирано Юни 28, 2011 от Akademik_Ems