Web 2.0

**ISTORIK** · Август 1, 2006

Софтуерът на бъдещето

Представете си, че няма държави, няма религии, представете си, че няма нищо, за което човек да убива или умира... Е, да, ако следите международните новини, така поставената от покойния Джон Ленън задача ще ви се стори малко трудно осъществима. Да опитаме с нещо друго - представете си, че няма персонални компютри. Или поне такива, каквито ги познаваме днес. Или още по-лесно - че програмите, които използвате, вече не са на машината ви, а само в глобалната мрежа. Ако изчакате известно време, няма да се наложи да си представяте дори и това. Макар не толкова скоро и не изцяло, нещо подобно е на път наистина да се случи.

Преминаването от програми към уебприложения, които се намират на сървър някъде в глобалната мрежа, има ред добри страни. Онлайн софтуерните продукти могат да бъдат осъвременявани и подобрявани без намеса от потребителя. Достъпни са независимо в коя част на света се намира човек и какво устройство използва. Уебприложенията позволяват и въвеждане на нови, по-гъвкави схеми за разплащане. Разбира се, не всеки софтуер може и трябва да бъде изтикан от персоналния компютър. Дори онзи, който остане да живее на потребителската машина обаче, ще използва все по-активно връзката с интернет.

Ще му дойде ли времето

Идеята не само данните, но и софтуерът да бъде пренесен онлайн не е революционна, нито дори нова. Още преди десетина години изпълнителният директор на SUN Мicrosystems Скот Макнийли настоява, че „мрежата е компютърът“. Това дори се превръща в мото на компанията му. Макнийли предвижда промяна в начина, по който крайните потребители използват възможностите на машините си. Според него софтуерът бавно, но сигурно ще се превърне от продукт в услуга. При този модел софтуерните фирми предоставят мрежов достъп до програмите и постоянна поддръжка. Вариантът е приложим практически във всички пазарни сегменти - от домашните потребители през малките и средните предприятия до големите корпорации.

Това предсказание действително би поразило всички с проницателността си, ако не беше направено твърде преждевременно - много години преди пазарът реално да се обърне в тази посока и да може да приеме подобна иновативна идея. Днес обаче тази тенденция е видима. Мечтата на Макнийли се сбъдва със закъснение, защото чак сега се появяват необходимите за целта условия. В центъра на всичко стои високоскоростният, надежден и евтин интернет. Той е абсолютно задължителен, ако човек иска сериозно да работи с онлайн програми. Бихте ли използвали офис пакета си в интернет, така че да имате последната му версия, където и да се намирате? Сигурно, стига да знаете, че няма да бъдете отрязани от нея заради проблеми при доставчика си. За да бъдат спечелени крайните потребители за този вариант, интернет достъпът трябва да е универсална услуга с гарантирано качество. Вероятността връзката с мрежата да бъде прекъсната трябва да е не по-голяма от тази да спре токът. Иначе подобен вариант е практически неприемлив за потребителя.

В много части на света този момент е вече близо. В някои, разбира се, просто защото токът спира често. В други (Южна Корея) - защото държавата сериозно се е заела да осигури достъп до глобалната мрежа за всички. В България и от качеството, и от масовостта на връзките към интернет все още има доста какво да се желае, за да се стигне до тотално преориентиране към интернет базирани продукти.

За разцвета на онлайн софтуера допринася и Ajax - комбинация от технологии, използвана за създаване на интерактивни уебприложения. Тя скъсява времето за изпълнение на потребителска заявка. Вместо да се зарежда наново цялата разглеждана страница, по нея се променят само определени неща. Аjax съществува от години, но излезе на мода в последните месеци, донякъде защото Google много успешно я използваха в услугата Google Maps.

Преход към Web 2.0

Една концепция, станала повод за много дебати в последно време, е т.нар. Web 2.0. Терминът описва нова фаза от развитието на интернет и е вкаран в употреба от издателството за компютърна литература O'Reilly. До ден днешен обаче не е постигнато съгласие какво точно означава той. Според O'Reilly в момента мрежата изживява миниренесанс. Издателството регистрира промяна в работещите онлайн бизнес модели. Наблюдава се преход от изолирани източници на информация към сайтове, които смесват разнообразно съдържание и услуги. Друга характеристика, приписвана на задаващата се глобална мрежа, е наличието на универсален достъп, независим от използваните устройства, операционни системи и програми.

Промяната в моделите дава отражение и върху жизнения цикъл на софтуера. При традиционните компютърни програми през определен период от време се появява нова версия с добавена функционалност или поправени грешки. При онлайн приложенията обаче не се налага да се фиксира даден момент, в който да се каже на потребителя: „Имаме нов вариант на своя продукт, ето го.“ Онлайн приложенията са в процес на постоянно променяне и подобряване, тъй като не са обвързани с инсталация на нечия машина.

За онези, които имат желание да присъстват активно онлайн, Web 2.0 носи ясно послание: предоставянето на статична информация вече не е достатъчно. Дори тя да е в големи количества, разнообразна и актуална. Това си остава база, върху която трябва да се изграждат нови и нови услуги за потребителите. Впрочем при новото поколение уеб същите тези потребители вече не са пасивна страна. Те участват във, а понякога направо сами създават интернет приложенията. В много случаи (например при онлайн енциклопедията „Уикипедия“) пак те предоставят и съдържанието. За да стимулират всичко това, по-прогресивните големи сайтове (например Google и eBay) публикуват описания на начина, по който реализират функционалността си и достъпа до информация. Така желаещите могат да разработят свои (евентуално по-удобни и интересни) програми. Това позволява появата на интернет сайтове и приложения, които използват данни и услуги от различни източници, за да направят нещо качествено ново. В последната година те се радват на завидна популярност и получават жаргонното име mash-ups (в музиката така се нарича песен, получена от смесването на две или повече съществуващи парчета). Пример за подобни mash-ups са потребителски проекти като Chicagocrime.org. Сайтът използва Google Maps и страницата на местната полиция, за да показва нагледно къде се случват престъпленията в Чикаго.

Отношението на бранша към Web 2.0 теорията не е еднозначно. Според фанатиците в един недалечен ден вместо Windows потребителите ще използват операционна система, разположена почти изцяло онлайн. Скептиците пък обявяват, че това е поредният лишен от смисъл термин, замислен да звучи грандиозно и ако може - да доведе до повторение на .com бума отпреди пет години и съпътстващите го борсови спекулации.

Бизнес на нов глас

Развитието на онлайн услугите съвсем закономерно води до промени в начините за правене на пари в интернет. Големите играчи искат да предложат на потребителите максимално широк набор от услуги. Понеже времето е малко, а съперниците често са заплашително близо един до друг, през последната година станахме свидетели на голям брой придобивания на по-малки компании.

Както на много други пазари (например мобилната телефония), и в този се предлагат най-различни пакетни услуги, сложни смесени варианти на разплащане и обвързващи договори. Засиленото в последно време изместване на приложения към интернет е комбинирано с нарастващо (според статистиката) нежелание на потребителите да плащат за софтуерни лицензи. Това кара компаниите да търсят нови източници на приходи. Бизнес моделите се променят. За онлайн услуга и поддръжка не работи традиционният вариант, при който плащаш еднократно дадена сума и доплащаш, когато се появи нова версия. Вариантите, които излизат на преден план сега, са фиксирана месечна такса или... никаква такса.

Google първи доказаха, че със свободно достъпни услуги и насочена реклама могат да се спечелят много пари. Впрочем, що се отнася до предоставянето на онлайн приложения, търсачката (ако все още можем да я наричаме така) е безспорен лидер. При това тя продължава постоянно да създава нови и нови продукти. Още нещо: уеб услугите на Google не изискват крайният потребител непременно да притежава Windows. Това започва да притеснява Microsoft, които имат опасения, че с намаляване важността на платформите и крайните устройства тяхната операционна система ще загуби от популярността си. Редмъндският софтуерен гигант стига дотам, че обмисля възможност да предоставя свои основни продукти безплатно за потребителя и да ги издържа от реклама. Според много експерти от бранша моделът „безплатна услуга + реклами“ тепърва ще има много широко приложение, включително и в корпоративния софтуер. Освен при приложенията за крайни потребители Microsoft има сериозна конкуренция и в софтуера за сървъри. Тя обаче идва не от други уеб гиганти, а от програми с отворен код.

Кой се мести онлайн

Въпреки нескривания ентусиазъм на уебкомпаниите и онлайн медиите още е далеч моментът, в който всички програми ще започнат да се предлагат като услуга. Засега онлайн са преминали някои специфични продукти. На първо място свързаните със съхраняване и организиране на големи количества информация. В това число влизат например популярните в последно време сайтове, предоставящи безплатни онлайн фотогалерии. Пак тук са и всички справочни услуги - енциклопедии, речници, карти и атласи. Два добри примера са станалата основен източник на информация за мнозина Wikipedia и онлайн картите на Google Maps. Мястото на подобни услуги е в мрежата - записани на дискове, те губят много. Основно поради причината, че онлайн могат непрекъснато да бъдат допълвани, поправяни, осъвременявани. В интернет се пренасят и библиотеките, макар че поне засега потребителите определено предпочитат да четат книгите си на хартия.

Много интересна битка се води при електронните пощенски кутии. До неотдавна мейл приложенията, инсталирани на собствения компютър, бяха несравнимо по-функционални от уебпощите. В последните месеци това постепенно се променя. Онлайн човек започва да получава разнообразни, многобройни възможности - почти толкова, колкото му дават програми за обслужване на електронната поща като Outlook Express или Thunderbird. Основният проблем обаче отново остава - дали имаш постоянен, качествен достъп до мрежата. Ако не, уебмейл не е толкова добра идея.

Според някои аналитици в съвсем близко бъдеще в мрежата ще преминат и много бизнес приложения като тези за мениджмънт на човешките ресурси, връзките с клиенти и т.н.

Наскоро обявеното стратегическо партньорство между технологичните гиганти Sun и Google също стана повод за развихряне фантазията на интернет населението на тема уебприложения. Сред по-интересните теории бе тази за съвместен проект, пренасящ OpenOffice пакета на Sun онлайн. Компаниите обаче отрекоха да имат подобни планове. Впрочем простички програми за онлайн обработка на текст има и днес - например Writely (www.writely.com).

При всяко положение превръщането на интернет в платформа за приложения няма да се случи бързо, леко и без сътресения. Основно притеснение си остава сигурността. От друга страна, тя е сериозен проблем дори и без да се използва уеббазиран софтуер. Отделен въпрос е този за доверието и нагласата на потребителите. Дори в момента те поверяват кореспонденцията си и личните си данни на онлайн компании. Оперират с банкови сметки и кредитни карти в интернет почти без да се притесняват за парите си. Вероятно обаче ще мине известно време, преди повечето хора да пренесат цялата си работа онлайн, без да се страхуват, че ще я изгубят. Или че ще я намери някой, който не би трябвало да го прави...

Вестник Капитал, 26.11.2.05

**ISTORIK** · Август 1, 2006

Тим О`Райли: "Какво е Web 2.0?"

31.10.2005 10:53 (преди 9 месеца и 1 ден) | stefankr | показана 189 пъти

Все по-често се говори за концепцията Web 2.0. В своя статия Тим О`Райли изяснява основните принципи на Web 2.0.

Интернет не само е далеч от крах, както се смяташе през 2001 година, а се появяват впечатляващи нови приложения. На пръв поглед това е преходът от персонални сайтове към блогове, от публикации към съавторство, от CMS към Wiki, от Britannica Online към Wikipedia...

Ние можем да си представим Web 2.0 като множество от правила и практически решения. Web се разглежда като платформа. Нека сравним Netscape и Google като представители съответно на Web 1.0 и Web 2.0. Главният продукт на Netscape бе браузър, а стратегията на Netscape е използване на създалото се тогава доминиращо положение, за да се лансират скъпо струващи сървърни продукти. Google си е поначало web-приложение - услуга, за която пряко или косвено плащат потребителите. Тук няма нови версии, продуктът се усъвършенства постоянно, няма лицензиране или продажба - просто се използва. Новото BitTorrent е, че е направена крачка в децентрализирането на на Интернет. Всеки клиент и е сървър, файловете се разбиват на фрагменти, които се зареждат от различни източници, а потребителите са принудени да предоставят един на друг канали или данни. Така колкото повече хора използват една услуга, толкова тя става по-добра.

Платформата побеждава приложенията.

Тайната на успеха на гигантите родени в ерата на Web 1.0 и направили Web 2.0 такъв, какъвто е сега е в това, че те са успели да подсилят web-технологията с мощта на колективния разум. Една от значимите иновационни компании, взаимодействаща с потребителите е Wikipedia. Тази онлайн енциклопедия е реализирана на една привидно неправдоподобна идея - енциклопедична статия може да бъде бъде добавена от всеки потребител и да е редактирана от друг.

Голяма част от самата инфраструктура на web - Linux, Apache, MySQL и Perl, PHP или Python - e с отворен код, разпространява се по P2P-методи. Това също е пример за колективна интелектуална дейност чрез Мрежата. На SourceForge.net има хиляди проекти с отворен код. Всеки може да добави свой проект, да зареди и използва код.

Друга тиражирана особеност на Web 2.0 са блоговете. Те замениха персоналните страници тъй както динамичните сайтове са на мястото на статичните. Нещо повече - RSS позволят да се обновява непрекъснато съдържанието на сайта.

Всички съвременни интернет приложения (Google, Yahoo!, Аmazon, eBay, MapQuest, Napster) са свързани с бази данни Затова се казва, че "SQL - е новият HTML". За компаниите от епохата на Web 2.0 е важно да умеят да работят с БД. Дори се въвежда нов термин - "infoware".

При проектирането на Web 2.0 се обръща внимание на няколко основни момента - "дълга опашка", приложенията зависят от данните, обогатяване на web-приложенията от самите потребители, безкрайна бета, коопериране вместо контрол, приложения, работещи на различни устройства.

http://www.oreillynet.com/pub/a/oreilly/ti...-is-web-20.html

http://blogs.zdnet.com/Hinchcliffe/index.php?p=21

http://www.cerado.com/web20quiz.htm

http://planetweb20.com/

http://www.uie.com/events/uiconf/articles/web_2_power/

http://web2.sys-con.com/

http://xmlfr.org/actualites/decid/051201-0001

http://www.digital-web.com/articles/web_2_for_designers/

http://en.wikipedia.org/wiki/Web_2

http://www.web2con.com/

---

http://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page