Възпоменателна плоча за Левски на черквата „Св. Петка”

[К.ГЕРБОВ]

"София. Паметната плоча на стената на храма „Св. Петка Самарджийска”, посветена на Васил Левски, ще бъде възстановена. Това реши Столичният общински съвет на днешното си заседание, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Предложението беше прието с гласовете на всички присъстващи съветници. Ангел Джамбазки, който е сред вносителите на доклада за възстановяването на паметната плоча на Левски, заяви, че за вносителите има безспорни исторически доказателства, че гробът на Васил Левски се намира в храма „Св. Петка Самарджийска”. „Без значение дали това е така, идеята е да има място, където българите да сведат глава в памет на Апостола”, обясни Джамбазки."

Цитатът е от http://www.focus-news.net/?id=n1528344 .

Че безспорни исторически доказателства за погребването на останките на обесения Васил Левски в столичната черква „Св. Петка Самарджийска” няма, се вижда от дебелия сборник „Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска”, издаден от БАН през 1988 г. Там в „Паметна бележка на АИМ по повод на обсъждането на въпроса за църквата „Св. Петка Самарджийска” като място на погребението на Васил Левски” се казва: „Разпространяването на версията за погребението на В. Левски в църквата като окончателно установена истина възбуди общественото мнение, без да даде задоволителен отговор. При това, отново искаме да напомним, че аргументирането на тезата в книгата на Н. Хайтов бе извършено чрез грубото нарушаване на ред научни, етични и морални норми на нашето общество, чрез публичното злепоставяне на една цяла наука. В нея се дава предпочитание на научно недостоверни данни, подлага се на съмнение компетентността на специалистите, поощряват се отделни неетични прояви в научните кръгове...”

Идеята за „възстановяване на паметната плоча на стената на храма „Св. Петка Самарджийска”, посветена на Васил Левски, Апостол на българската свобода” трябва да ни провокира, все пак да потърсим отговора на въпроса: защо след като през 1987 и 1992 г. са поставяни такива плочи, те са премахвани? Не се ли крие този отговор в изясняване на отношенията на Васил Левски към църквата и нейните догми, и на църковните служители към действията на „Дякон” Левски? Не е ли била неговата конкретна революционна дейност в противоречие с църковните идеали?

Грубо казано - идеалите на революцията и църквата са на практика несъвместими. Бог е заповядал: „Не убивай!” Но в страната на парадоксите - България, има и такова чудо: поп с пищов. Българските революционери, пък, се заклеват пред револвер и кама, поставени над евангелие?!

В по-ново време знаем за червения поп Андрей. От Възраждането ни са познати банския поп Грую и старозагорския поп Минчо Кънчев. Поп Кръстю Недялков от Ловеч също е бил революционер, даже е бил и съратник на Дякон Левски. Но ето какво е написал той за него и революционната му дейност от последните му месеци:

„Тий [членовете на революционния комитет] като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякона Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхванието си не изказа убийците, ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Ловеч (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? - Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам [с каквато мярка мерите с такава ще ви се измери].“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха, че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере, че е глупост, или пък, че под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогавашното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. - Разумният человек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х[аджи]. Димитра, [Христо] Ботя, Панайота [Хитов] и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и изгинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия [по време на Априлското въстание], а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия [резултати]. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха...?”

Стоян Заимов пък разказва за друг показателен случай. След като разбрали за смъртта на Васил Левски, съзаклятниците в Хасково получили записка от Атанас Узунов: „Бог да прости Левски, да живее свободата!”. Написаното било възприето като един вид заповед да се направи тайно, „другарски”, панихида за „упокоение душата” на Апостола. Революционерите в Хасково, които били учители в тамошното мъжко класно училище, понеже нямали поп съзаклятник в редиците си, издалеч сондирали мнението на архимандрит Хрисант, преподавател по вероучение - няма ли да се съгласи тайно да отслужи в една от учебните стаи панихида за Левски, както уж сторили учителите в пловдивското „Светотроицко училище”. Последното съобщение всъщност било предразполагаща уловка.

Отчето, обаче, произнесъл нещо като обвинителна реч: „...бил ми е ученик в Сопотския манастир, дърпал съм му ухото, кога грешеше херувикото. Присъствувах на обреда, кога вуйка му, архимандрит хаджи Васили (бог да го прости), го закалугери... С вуйка му бяхме много добри приятели. Горкият хаджия, колко си изтегли от сестреника си... Бях очевидец и на разкалугерванието му. Цялото Карлово се възмути от гнъсната му постъпка, дори и турците се възмутиха от непристойните му дела, та мюдюринът със заптии го изгони от Карлово. Това момче отнапред добре вървеше, а отсетне не знам какви бръмбари му влязоха в главата, та тръгна по криви пътища. С хайдутите по гори и планини скита, по Сърбия и Влашко митка, бе комитети някъде си, къде Ловчанско, нарежда, най-сетне си намери мястото на турското бесило. На такъва глава такъв бръснач...”

„Раздяконените дякони да вървят при дяволите: те нямат работа при добрите, честните и мирни християни” - заключил архимандрит Хрисант. А на предложението, че след като Левски вече не е между живите, то панихидата да бъде отслужена за опрощение на греховете му, отчето отсякъл: „За раздяконени калугери, за панти и хайдутяги, за размирници на царщината лице (кураж) нямам да изляза пред бога, та да молитствувам за опрощение непростимите им грехове.”

Интересно, какво ли думи би изрекъл архимандрит Хрисант, ако някой му беше казал за „подвизите” на Левски, издал смъртната присъда на невинния дякон Паисий и сам, със своите ръце, убил невинния слуга на Денчо Халача.

Доста неща за дейността на Васил Левски ще бъдат възприемани по друг начин, ако историците, започващи съчиненията си със „великият идеолог и революционер Васил Левски”, когато цитират заявленията му от вида - „аз работя по народна воля” (сякаш той се е явявал на избори), споменават и разтърсващите думи на Вутьо Ветов, казани пред турския съд, по повод убийството на слугата: „Той улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената, [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз питах: „Дяконе, умря ли момчето? Той ми каза, то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му беше кървава.”

Сам Николай Хайтов признава, че погребването на Васил Левски в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска” е било извършено в нарушение не само на държавния, но и на църковния закон, в разрез с християнските канони. „Деяние подсъдно на църковния закон не само преди, но и след освобождението ни през 1878 год.” - спокойно заявява писателят. Но това означава, че набедените за извършители на погребението Илия Лазаров и свещениците Кръстю Стоилов и Христо Хамбарков са нарушили църковните закони.

Ами ако тези конкретно назовани лица, не са извършили въпросното погребение? Застанал на атеистки и на мними националистически позиции, не хвърля ли Хайтов кал по професионалната чест и достойнство на въпросните свещеници?

Напоследък политиците се опитват да заиграват с църквата. То има и нейни служители, които им пригласят. На както е казано в евангелието: Кесаревото - кесарево, Божието - богу. На мен поставянето на плоча за Васил Левски на стената на църква, много ми прилича на митинг на „Атака” пред турска джамия.

[Doris]

Много добро е решението, може би е свързано с предстоящите избори, но да не придиряме чак толкоз.

Никой не може да злепостави науката, освен тези, които я създават. Факт е, че костите от олтара на "св. Петка" са захвърлени, умишлено или не.

А историята със слугата на Денчо Халача няма защо да се преекспонира, защото убийството е било при самозащита, слугата не е бил момче т. е. дете(в ония времена момче е наричан всеки неженен мъж) и както се вижда от писмата му, Левски дълбоко се е разкайвал след това.

[Galahad]

Според мен щеше да е по-добре вместо да се занимават с плочата, да се помъчат да открият спорния скелет. При всички случаи е ясно, че тленните останки са неудобни за една от двете теории, та са изчезнали.

Проблемът на българина е, че бай Ганьо си е национален типаж (което в училищни теми за съчинения се формулира като "национален герой"). Тъй бързото минаване от "Този Цицерон на бълг. небосклон" към "Този Нерон на бълг. небосклон" си е една национална черта. При нас бързо се минава от тотална възхвала към тотално оплюване и също тъй да почва да се лиже там, дето до вчера е плюто. Но явно сме си вятърничев народ и ни е трудно като проспериращите нации да имаме последователна политика. За американците Линкълн и след век ще си е герой, Рейгън и след век ще си е звезда, а Осама и след век ще е олицетворение на злото за САЩ. Но у нас не е така. Докато са в период на възхвала се представят за по-чисти и от дестилирана вода, а в период на оплюване просто не можеш да намериш нещо, дето като го метнеш по тях да ги оцапаш повече.

Та и с Левски нещата стоят по същия начин. Дълго той беше определян за по-непогрешим от папата (което никак не е трудно), за недостижим морален връх и за какво ли още не. Но той е просто човек и като всеки друг колкото и добри неща да е сторил, по пътя му има и грешки. Да не говорим, че каквото и да сторим, винаги ще има недоволни. Конфуций казва, че добър човек е не този, за който всички говорят хубаво, а този, за който добрите говорят хубаво, а лошите - лошо. Като прецевяме един човек винаги трябва да правим сметка как се съотнася доброто и лошото, а не да търсим човек без недостатъци, защото такъв няма. Примерно Фердинанд е обвиняван за две национални катастрофи и това като май е основното за него, но като теглим чертата на сметката за неговото управление се вижда, че е получил васално княжество и османска провинция, а е оставил независимо царство със стаблно стопанско развитие, по-голямо по територия от всичко дето е заварил. Не е царя-мечта, но и определено този дявол не е толкова черен.

Левски несъмнено има много недостатъци, които по идеологически и пропагандни причини дълго се прикриваха. Но също така без неговата дейност България не само дето можеше да не се освободи, ами можеше и да сме изчезнали като нация. Като малограмотен човек трудно е можел да бъде перфектен във всичко. Но той е от хората, които се стремят към доброто и на тях се дължи просперитета на човечеството. Днес критикуват такива като Левски и Че. Тях ги няма, а световната икономика пропадна в кризисна дупка. И няма как да е така, защото в свят, в който не е добре за всички, в него е зле за всички.

[КГ125]

Не би трябвало да се слагат плочи там, където не е имало човек? Не сме сигурни дали Левски има нещо общо с тази църква...

Редактирано Май 29, 2011 от КГ125

[Doris]

Решението е глупаво и типично за институцията "община", която е бич за България, а не местна власт.

Как така ще се слагат плочи там, където не е имало човек?!

Имало е човек, погребан в олтара. Това никой не отрича.

[КГ125]

Но не се знае кой е.

[К.ГЕРБОВ]

убийството е било при самозащита... Левски дълбоко се е разкайвал след това.

Това са пълни глупости! Сега по книжарниците може да се намери всичко, което Левски е написал и е оцеляло. Купи си, прочети за какво точно става дума, и тогава репликирай.

Било самоотбрана?! Все едно крадец да влезе в чужд апартамент, да се върне собственикът, крадецът да го убие, а адвокатът му да го оправдава пред съда, че е извършил убийството при самоотбрана.

От това, което разказва сам Апостолът (не слагам кавички, за да не дразня) в писмо до Каравелов, излиза, че е бил голям левак. И тук, както при залавянето си, не е преценил правилно ситуацията. Даже не е бил подготвен да убие човек от първи път.

Чакал е да се върне стопанинът Денчо, но се върнал калфата му. „Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той [Денчо] напред, нямаше да става никакъв шум. А то дойде момчето, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте хора! На която страна бях в дворът, докато пристигна, то все вика и бори се с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който бе напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи, и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни... Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.”

Съжаление се изказва със „съжалявам” или по-християнски: „разкайвам се”. „Жално за еди кой си”, казва човек, научил за нечия смърт и нямащ нищо общо с нея.

„Ръгнах го да не се мъчи”! Ето това са били християнските добродетели на Дякон Левски. Тези думи трябва да се изпишат със златни букви на плочата на „Св. Петка”. Човекът, наречен Апостола, даже предварително се е оправдал, че „ще отидат невинни хорица доста”.

Ловешкият комитет е бил против планирания обир на Денчо Халача. После Димитър Пъшков даже се отказва от участие в комитета. А Марин поп Луканов писал на Левски да не се вясва в Ловеч. Затова и поп Кръстю нарича действията му: „такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия”.

Ето една типична проповед на Дякон Левски, пак от негово писмо до комитета в Орхание:

„Ний насърчаме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре смърт честна, нежели смърт безчестна.” И наистина, който постоянствува докрай, неговата е неописана радост с големите му дарове от българският народ. И ето часът е сега, което да спечели всеки. А ще каже някой си: Ами ако умра? То ние му казваме, че неговото име навеки остава живо, а заслугата му ще се предава на деца, унуки и пр. Следователно да се спечели този свети дар и от бога венец трябва по-напред да жертвува всичко, па и себе си! А и всеки трябва да даде бар най-малко десятъкът от имуществото си! Това е данъкът, дето ви се писа - когото колкото по-скоро да гледате да го приготвите и то точно според състоянието си; защото ако се усети отпосле, че някой утаи или отрече помощта си, ще дойде времето, което е веч близо, и ще се обезчести от целият български народ; ако сега се отървете от нашият нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят!) и предлагат всякакви извинения, като: че уж му било припятствувало не знам какво си и не прилягало да му вземе участие; пари не дава да не би уж узнало турското правителство или пък готови пари нямал; и тъй нататък. На такивато за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милият ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранинът, то за него няма страх, няма и извиненията никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава от българският народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!”

Накратко казано, Апостолът на свобода си е позволявал да се изявява като прокурор и да раздава смъртни присъди по максимата на Макиавели: „Целта оправдава средствата”

Аслан Дервишоглу Кърджалъ (Дякон Левски Разбойника) е родоначалник на политическия тероризъм в България. Е, не е бил като Осама бен Ладен, тъй като той не тероризираше единоверците си мюсюлмани. За разлика от него, Левски е тероризирал сънародниците си християни. Днес българите се делят на такива, които приемат тактиката на Левски, и на такива, които не я приемат.

(Бел. Не оплювам Левски. Анализирам всички детайли от неговата дейност. Не съм виновен, че тя не излиза такава, каквато е описвана досега. В първите си две изследвания съм написал и хубави работи за него. Сега няма как да не продължа и с лошите. Факт е, че е създал революционната организация в България. Но след събранието в Букурещ е трябвало да си остане там, както го е съветвал Каравелов. А той се е върнал в България и с терористичната си тактика е довел до провала на организацията.)

[Doris]

Това са пълни глупости! Сега по книжарниците може да се намери всичко, което Левски е написал и е оцеляло. Купи си, прочети за какво точно става дума, и тогава репликирай.

Цитираното от теб писмо го знам отдавна. Имам го в книга от 1971г. с писмата на Левски .

Всяко събитие може да се разглежда с различно отношение и нали сме хора, не можем да се спасим от проява на пристрастия.

Но когато се цели внушаване на предварително набелязана идея, започват изопачаванията и фалшификациите.

За това вече изобщо нямам намерение да чета неща от рода на „Другият Левски”.

Пръв поп Кръстю в оправданията си се сеща за нещастното "момче" (24 годишен ) и днес неговите наследници ровят ли ровят.

Защо е този напън за дегероизиране на Левски?

Защото в един момент Левски осъзнал, че без пари не става организирането и въоръжаването и решава да ги вземе от по-имотните, къде с уговорки, къде насила:

"Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви и бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращахме, само и само за Вас, богатите да се земехте за ум и разум и да свършихте това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили от отдавна, като и сами разбирате, че без пари се не върши! Па да дойдехте вие нас да търсите, а не ние вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не можат да го откупят; пък ний дадохме и даваме йоще таквиз жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземате , но йоще гледате на тях хладнокръвно и наричате ги чапкъни!? Пък гледай чудо! От речените ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, отколкото страдат - по-много се разпалят; и взели са се на други ум! На! ... Както виждате: повече щат мрат, но и работа щат свършат. Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедният ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не! . . . Вие му пийте йоще кръвта и предавате ги на мръсният мъчител. Разберете! Решили сме се вече! . . . Или да ви съберем, или да ви поразим! И то с едно «добро утро» или «добър вечер»; както ви казваме по-горе. Ето: да намерите под какъвто вече начин тая сума:.... И тия пари ще ги приготвите в 4-5 дена и да ви бъдат в пазвата, че на който час дойде наш човек и ви намери със знак от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате поне за час време! ... И после един ден ще ви се даде разписката от Привременното ни правителство с печатът, която ще отговаря за дадената ви сума пред бъдещото ни правителство, което ще дири от едного и до край: кой какво е дал и загде са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре - не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни се покажите! . . .

Както щете! Или трийсеттях лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Земете се добре в това, г-да! И не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедният ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. ....(до Ганчо Милев от Карлово 1871)"

Не е точно по Макиавели , защото сметката е не "целта оправдава средствата" , а "свободата е по-важна от парите" . Този "терор" на Левски спрямо чорбаджиите и до ден днешен не може да му бъде простен от онези, за които парите са най-голямата ценност.

[Михов]

Темата е сложна...

Националните митове са нещо много устойчиво, трайно, а често пъти и полезно, макар и да са продукт на трайна манипулация.

[Андрей Куртенков]

Научните истини не се решават с гласуване; в науката демокрация няма.

А иначе - мисля че всеки собственик на сграда може да сложи каквото си иска на своята собствена сграда, стига да има одобрен архитектурен (или строителен, или както там се казва) проект, когато това се изисква от нормативната уредба, а и да си е платил каквото трябва, когато трябва нещо да се плаща според нормативната уредба - на мен ми се струва по-логично по църквите да има реклами на мобилните оператори, но щом са рекли паметна плоча на Левски - що пък не - нека да е паметна плоча на Левски. Аз даже не знаех, че са махнали предишната - тя беше много безвкусно направена - с направен ореол на светец около главата му.

[К.ГЕРБОВ]

"свободата е по-важна от парите"

Това е лозунг, издигнат от хората, които са нямали пари. Левски е събирал и харчел не свои, а чужди пари. И понеже не са му давали, защото са виждали, че мисията му е съмнителна, е тръгнал да ги събира с пищов. Не случайно за хайдутите има приказка: «на гол тумбак, чифте пищови».

Чудя се: вече 20 и кусур години уж има демокрация, а хората продължават да си мислят тоталитарно. Аз единствено съм доволен от демокрацията, защото успях да науча много неща, за които не знаех. Като например, че и на чорбаджията трябва да се гледа като на човек. Ами днес нали чакаме именно такъв чорбаджия да разтвори кесията си да даде пари за издаването на някоя книга. А Левски тръгнал да обяснява на въпросния чорбаджия Ганчо Мильов: «Разберете! Решили сме се вече!... Или да ви съберем, или да ви поразим!»

Защото видите ли, щяло да има република. Ами сега, като има република, как е? Аз лично имам свобода, ама нямам пари.

[Ka40]

"София. Паметната плоча на стената на храма „Св. Петка Самарджийска”, посветена на Васил Левски, ще бъде възстановена. Това реши Столичният общински съвет на днешното си заседание, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Предложението беше прието с гласовете на всички присъстващи съветници. Ангел Джамбазки, който е сред вносителите на доклада за възстановяването на паметната плоча на Левски, заяви, че за вносителите има безспорни исторически доказателства, че гробът на Васил Левски се намира в храма „Св. Петка Самарджийска”. „Без значение дали това е така, идеята е да има място, където българите да сведат глава в памет на Апостола”, обясни Джамбазки."

Джамбазски, Джамбазски ..... Джамбазски. Не ти дойде акъла. Колко ли сте се потили с агент Иван (Красимир Каракачанов) за измислите каква глупост да направите за да покажете, че все още дишате.

[Doris]

За Левски е трудно да се пише и говори обективно, защото той не е обикновен човек, не е и обикновена историческа личност, той е национален герой, даже националниЯТ герой. В този смисъл той е и символ на българското, не случайно забраниха честването му в Сърбия. За да се промени това положение би трябвало да се обърнат огромни пластове от съзнание, не само тоталитарно. До сега обаче откривам много преднамереност и необективност в опитите за създаване на образа на другия Левски.

.....

Чудя се: вече 20 и кусур години уж има демокрация, а хората продължават да си мислят тоталитарно. Аз единствено съм доволен от демокрацията, защото успях да науча много неща, за които не знаех. Като например, че и на чорбаджията трябва да се гледа като на човек. Ами днес нали чакаме именно такъв чорбаджия да разтвори кесията си да даде пари за издаването на някоя книга....

Може би мисля тоталитарно, но аз не чакам някой чорбаджия да си отвори кесията за издаването на книга, добрата книга трябва да е рентабилна сама по себе си и да връща парите, вложени в нея.

А ако чорбаджията даде пари, той ще иска да пишеш добро за него и лошо за този, който е вадил нож на чорбаджжи. И тогава къде отива твоята обективност?

[Андрей Куртенков]

...В този смисъл той е и символ на българското, не случайно забраниха честването му в Сърбия...

В такова кратко изречение имаме две неверни твърдения:

1. Символ на българското всъщност е консумацията на големи количества свинско и практиката да си закопчаваш дюкяна след като излезнеш от тоалетната;

2. Сърбите забраниха не честването на Левски, а пародията на такова честване от група хулигани - същите, дето миналия петък организираха сбиване в центъра на София - и това че не ги допуснаха на своя територия е нещо чудесно - ако зависи от мен - и аз бих ги изхвърлил от територията на моята родина - ама няма как.

[КГ125]

Това е малко прекалено.

[Galahad]

Все пак не е за пренебрегване обстоятелството, че първо е излязло твърдението, че левски е погребан на определено място, а после е установено, че там наистина има гроб. Както и с Калоян - първо Паисий твърди, че царят е погребан в "Св. 40мци., а няколко века по-късно намират гроб с "Калоянов пръстен". Туй не е като на Божо - дето първо намират нещо, той ми приписванякакво значение, а после се оказва, че приписаното значение е невярно. За гроба трябваха повече проучвания, но се оказа по-лесно скелета да изчезне.

А за Левски - възниква въпросът какви са алтернативите на неговата дейност. Защото съществувалите преди него са се оказали крайно неефективни. Пратили примерно мемоар до султана за дуалистична монархия, но както може и да се очаква султанът и правителството въобще не обърнали внимание на лит. творчество на група самозванци.

За набавянето на оръжие и боеприпаси решението е да се набавят от самите турци. Но не е толкова лесно както показва примерно случката при Арабаконашкия проход. Да не говорим, че Левски работи не с професионални революционери, а със земеделци, търговци и занаятчии, които си купуват от чершията всичко необходимо. Та трудно ще направи от тях достатъчно отряди дето да отмъкват от турците необходимото. При гърците нещата се развиват по-иначе. Ама то и сега се вижда - друг народ е това. И по-добре са и пак стачкуват, а ние сме много по-зле и пак си търпим. Ако някой успее да измъкне България от дъното, на което сме хич няма да му е лесно.

[Doris]

В такова кратко изречение имаме две неверни твърдения:

1. Символ на българското всъщност е консумацията на големи количества свинско и практиката да си закопчаваш дюкяна след като излезнеш от тоалетната;

2. Сърбите забраниха не честването на Левски, а пародията на такова честване от група хулигани - същите, дето миналия петък организираха сбиване в центъра на София - и това че не ги допуснаха на своя територия е нещо чудесно - ако зависи от мен - и аз бих ги изхвърлил от територията на моята родина - ама няма как.

1. Българското за различните хора може да е различно, на когото както му харесва.

2. Във Сърбия бяха местни българи и ВМРО, а в София - Атака. Не са същите.

Впрочем, общината е обещала да действа за намаляване на гюрултията от високоговорителите на Баня баши джамия.