Институции, които пазят и развиват българския език

[ISTORIK]

1. Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) е един от най-старите институти на Българската академия на науките. От 2004 г. Институтът носи името "Професор Любомир Андрейчин".

Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "е основният център за изследване и описание на българския език - на неговото съвременно състояние, на историята му, на диалектното многообразие в него и на връзката му с другите езици. Той е централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика и осъществява връзките с чуждестранната българистика и институциите, интересуващи се от проблемите на българския език.

Днес, 68 г. след своето основаване Институтът за български език се състои от 12 научни звена - 11 секции и информационен център с библиотека.

Мисия:

Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от ИБЕ "Проф. Любомир Андрейчин речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Приоритетните области в научните изследвания на Института за български език са:

- Системно проучване и описание на граматичната структура и лексикалния състав на съвременния български книжовен език.

- Разработване на електронни езикови ресурси и програмни приложения за експертна и масова употреба.

- Запазване и стратегическо утвърждаване на българската национална идентичност като част от културното разнообразие в Европа и света.

- Информационно и експертно обслужване на българската държава и общество.

Контакти

бул Шипченски проход 52, блок 17

София 1113

Тел. / Факс: + 359 2 72 23 02

И-мейл: ibe@ibl.bas.bg

---

2. Секцията за съвременен български език е национален научен център за изследване на теоретични и практически проблеми на българския книжовен език. В нея се извършва научноизследователска дейност в три основни научни направления:

- граматика, семантика, прагматика - описание на граматичната система на съвременния български книжовен език в нейното функциониране и определяне на граматичните норми. Обект на семантичен анализ са граматичната система на българския език и актуални проблеми на прагматиката.

- теория и история на новобългарския книжовен език - изследване на установяването и развитието на новобългарския книжовен език през Възраждането и през ХХ век.

- езикова култура - изучаване на писмената практика и кодифициране на писмените норми на съвременния български книжовен език - правописни, пунктуационни, смислови; във връзка с тази обществено значима дейност Секцията подготвя и издава качествени, разработени в съответствие с модерни научни методологии нормативни справочници, които имат официален характер.

Основател на Секцията е чл.-кор. Любомир Андрейчин.

---

3. Националната служба за справки и консултации е с над 60 годишна история. Службата за езикови справки съществува от 1950-та година. Тя се поддържа от Секцията за съвременен български език на Института за български език към БАН. Всички работещи имат дежурства в службата за езикови справки, включително - и докторантите, които се обучават там.

На телефон 0900-12-230 (10 импулса в минута, избира се от цялата страна) от 9 до 17 часа всеки работен ден може да получите компетентна информация по въпроси на:

- правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;

- значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;

- правилното оформяне на различни видове документи;

- практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;

- практическа помощ при изучаването на българския език в училище;

- енциклопедични справки.

Въпросите си може да зададете и на и-мейл: ibe@ibl.bas.bg

Службата осигурява писмени консултации и изработва езикови експертизи, необходими за дейността на различни институции, фирми, медии, издателски къщи, частни лица, както и за уреждането на съдебни спорове. Дават се официални становища по езикови въпроси, експертизи. Експертите участват в съдебни дела като вещи лица – при следствени дела, за анализ на текстове.

На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на нормативния "Нов правописен речник", на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.

Услугите на тази служба се ползват от: държавни институции, Парламента, Министерския съвет, министерствата, Комисията по европейска интеграция, eлектронни и печатни медии, фирми и рекламни агенции, правораздавателни институции, издателства, общини, частни лица...

Най-много са въпросите за правописа. После идват въпросите, свързани с граматиката, следва лексиката. Накрая идват по-екзотични въпроси като етимология на думата. Като въпросите за писмената употреба на езика се разпределят с правописно-правоговорен характер, или правописно-граматичен характер. Най-честите обаждания са свъзани с питания относно употребата на пълния член, на слятото, полуслятото и разделното писане, на думи с главни букви, за скоро навлезли в езика чужди думи...

Има и въпроси "евъргрийни". Например: колко думи има в българския език. Няма как да се отговори на това питане, тъй като лексикалният състав на езика постоянно се обновява, навлизат нови думи, някои думи отпадат... Или - коя е най-трудната дума за писане. Много е трудно да се каже коя е най-трудната дума за писане, защото хората имат различно равнище на грамотност и образование и различна обща култура.

Всеки един въпрос се записва и се съхранява в електронна база данни, която е въведена преди няколко години. Преди това въпросите са се въвеждали в дневници. Всеки въпрос се класифицира в съответствие с областта от езиковата наука, която засяга. В последствие тези данни се обработват и се използват при съставяне на нормативните помагала, справочници, речници.

Но някой път хората се обаждат и за да споделят мнение или опасение за езика. Доста често протестират срещу навлизането на чуждите думи, срещу прекомерната и необоснована употреба на чуждици. Или се обаждат, за да сверят часовниците си – дали има нещо ново, някакви нови правила.

Като цяло, българинът е особено чувствителен към своя език. Понякога дори доста болезнено приема някои от промените в езика, а те сега са много. И тъй като периодът, в който живеем, е много динамичен от всякаква гледна точка, това предизвиква много динамични промени в езика. Въпреки че езикът е доста динамичен в развитието си, правописът е една по-консервативна система. Тя по-трудно се подлага на промени и те са по-бавни. Защото писмената комуникация не понася много резки изменения. Тя трябва да обслужва разбираемата комуникация в обществото.

Редактирано Май 29, 2011 от ISTORIK

[Skubi]

Програма за малцинствата в Унгария.

http://videotar.mtv.hu/Kategoriak/Kisebbsegi%20musorok/Rondo.aspx

Първите 10-15 минути..

:lac:

Редактирано Юли 1, 2011 от Skubi

[Skubi]

Програма за малцинствата в Унгария.

http://videotar.mtv.hu/Kategoriak/Kisebbsegi%20musorok/Rondo.aspx

Първите 10-15 минути..

:lac:

В понеделник от 14 до 17 ч. българско време в предаването "Шарена стомна" на Интернет радио Татковина ще има репортаж за Българското училище и интервю с Данчо Мусев Онлайн радио Татковина :smokeing:

[Pluskvamperfekt]

Институции, които пазят и развиват българския език

Че го пазят- със сигурност.

Ама как го развиват?

[MitashkiN]

Ама как го развиват?

Това, между другото, е добър въпрос. Как например се ражда нова дума в българския език? Има ли институции, които съзнателно да го обогатяват съгласно технологичното, социално-инономическото развитие на света. Чехите нямаха ли си собствена дума за компютър?

Естествено много лесно може да обърнем въпроса на заяждане за това, как разните му старци си клатят краката в кабинетите без да вършат грам полезна дейност или колко са лоши разните правила, но не си струва.

[mitaca]

.... Чехите нямаха ли си собствена дума за компютър?

.....

Дааам, чехите за (почти)всичко си имат своя дума. Компютър е почитач, театър е дивадло, самолет е летадло, ама това е адски тъпо и глупаво. Не че, не те разбират като кажеш компютър, но те не я употребяват почти никога.

[ISTORIK]

Съвсем накратко...

Новите думи, които се "появяват" в книжовния език, се взимат от доста места:

- от диалектите

- от чуждите езици

(В този случай говорим за чуждици, когато в родния език има дума или думи със значението на чуждата дума и за заемки, когато в родния език чуждата дума няма еквивалент или еквиваленти, т.е - равностойни думи.)

- от въображението на поетите и на писателите, на езиковедите, на децата...

Новите думи се наричат неологизми.

През Средновековието в българския език са навлизали най-вече гръцки думи.

До Освобождението на България от османското владичество в нашия език навлизат доста думи от турски, арабски и персийски език.

След Освобождението в езика ни навлизат думи от европейските езици - руски, френски, немски, италиански...

След 1989 г. започнаха да навлизат много думи от английски език.

И, ако заемките са полезни, то чуждиците са най-меко казано излишни. Един пример - на лекции по средновековна история преподавателка диктува на студентите си: "Проблемът за средновековния град е сложен и комплициран."

Ха, познайте сега това - коя е тук излишната дума?