Произход на титлата KANACYBIГI

[Aspandiat]

Аз не разбирам много баш тая част от фонетиката, но навремето Христо Тамарин каза, че беззвучната мъжечна преградна [q] може да премине във всичко между [k] и [x] (май беше за гръцкия език това). Тъй че нищо чудно, ако в арменския език се предава като [x].

Може, може. Ама арменците нямат никакъв проблем каган да го запишат като k'agan или като k'axan, но те незнайно що са решили да пишат xak'an.

[Perkūnas]

Арменците пишат xak'an, защото и персите пишат xaqan خاقان. Кой знае колко варианта има още на тази титла, но в руническите надписи се среща и формата qan.

Редактирано Октомври 6, 2011 от Perkūnas

[каскадьора]

Понеже не пускам току-така теми по прекалено детайлни въпроси (а може би си заслужава!), пък мястото на това е някъде тук - в една брошура на издателство Стандарт с име "Шуменска стража" намирам инфо и снимка на доста интересен според мен надпис:

ОСТРО

БОГОIN

Надписът е върху каменен блок, намерен в шуменската крепост и според мен е доста смело датиран ІХ век. Смело, защото както е известно кирилицата е измислена в Преслав като заместител на по-ранната глаголица и периодът, когато може да е изработен надписа, е твърде малък: ако не се лъжа последните години на ІХ-ти век.

Та какво бихте казали по въпросите за надписа - произход и значение на титлата и датирането му?

[Кухулин]

Понеже не пускам току-така теми по прекалено детайлни въпроси (а може би си заслужава!), пък мястото на това е някъде тук - в една брошура на издателство Стандарт с име "Шуменска стража" намирам инфо и снимка на доста интересен според мен надпис:

ОСТРО

БОГОIN

Надписът е върху каменен блок, намерен в шуменската крепост и според мен е доста смело датиран ІХ век. Смело, защото както е известно кирилицата е измислена в Преслав като заместител на по-ранната глаголица и периодът, когато може да е изработен надписа, е твърде малък: ако не се лъжа последните години на ІХ-ти век.

Та какво бихте казали по въпросите за надписа - произход и значение на титлата и датирането му?

На мен не ми е ясно защо е датиран в IX в. Бешевлиев пише "Той произхожда от IX в., когато още са съществували двете прабългарски класи боили и багаини", което не звучи много убедително. Иначе, от тези две думи какво може да се каже... тотална славяницация.

[каскадьора]

Хм.

[Южняк]

"Той произхожда от IX в., когато още са съществували двете прабългарски класи боили и багаини", което не звучи много убедително. Иначе, от тези две думи какво може да се каже... тотална славяницация.

Много е трудно, само от две (и то несигурно преведени) думи, да се изведе структурата на българското общество, да се правят изводи и обобщения за класовата му стратификации и т.н. Трудно и безсмислено.

както и да е, малко официална наука. Според една публикация на Ц. Степанов от 2001,(СУ Климент Охридски, факултет по история), в едно по-скоро престижно научно списание (Early Medieval Europe, собственост на Blackwell Publishers - които горе долу държаt всички ранкирани списания в Европа на английски)

това канасубиги изгежда всъщност е от смесен произход- тюркското кана и индоевропейското субиги.

Самото изследване не мога да го пусна цялото, защото ще наруша копирайт правата на Блакуел. Ако на някой му затрябва, да се обади.

"This paper deals with the notions of divine kingship, formulated in the

Bulgar title KANASYBIGI. The author considers that SYBIGI is the

second part of the title and that it can be translated as `(ruler) from

God', from the Indo-European *su- and baga-, i.e. *su-baga, connected

with notions such as `shining', `glimmering' etc., which were signs of the

supreme celestial god.

The Bulgars used the Byzantine formula ` ho ek Theou archon' as a

translation of their original title KANASYBIGI, thus emphasizing the

idea of God's approval of the sovereign. This was a typical strategy for the

kings in early medieval Europe, both Christians and pagans. Probably

the use of KANASYBIGI (AD 822±36) has to be connected with the

processes of centralization of power in Bulgaria during the first three

decades of the ninth century and with the influence of the two mightiest

states of that time in Europe, Byzantium and the Frankish Empire, and

most of all with the Bulgar aims to equal and oppose the Rhomaioi

(Byzantines) and their political ideology."

"....The title

kanasybigi ®rst appears in the 820s and it clearly originated in the Bulgar

state. In my view it deserves special attention.

The compound word KANASYBIGI (-BIGH,-BHGH,-BYGH,

-BIGI), followed by the names of the Bulgar rulers Omurtag and

Malamir, is well known and its meaning has been an object of analyses

and interpretations by different scholars for a long time. Nevertheless

there is no common opinion about the possible separation of the differ-

ent elements of the compound, nor about its reading and translation.

The title is still open to a variety of interpretations, none of which has

gained universal acceptance.

15

It seems to the present author that this problem could be solved if

considered from a somewhat different angle, i.e. from the point of view

of the divine origin of power and its verbal de®nition. The following

pages represent an attempt at such an interpretation on the basis of

the relation between language and mentality that is seen in the title

KANASYBIGI/subhaÂga: `language' here refers to a special verbal for-

mula and `mentality' to notions of luck, good faith.."

"...But basÏ in the Turkic languages means `head', from which we have suÈbasÏi, a

`chieftain', `commander', and, in my view, it is quite distant ± as a form

± from the Bulgar-BIGI (-BIGH,-BHGH,-BYGH) in KANASYBIGI

(kanasybigi ). So, we must explain here the transformation from `s' (in

basÏ ) to `g' (in -bigi/-bygi ). Is it possible to conclude that such a trans-

formation really took place in Old Turkic between the eighth and ninth

centuries?

A sort of scholarly consensus exists that the ®rst part of the com-

pound, KANA-, was a designation of the Turkic title qan/wan,

20

although BesÏevliev wrote that `the form KANA instead of the expected

*kan is not clear',

21

and that `The form KANA instead of kan _

cannot be satisfactorily interpreted from the point of view of the

Turkic languages'.

22

It is quite obvious that on the stone inscriptions,

left by the Bulgar rulers during the so-called heathen period, it was

always written kana, kane, kanna (cf. kanasubigi = khanasubygi, kana

boila kolobroB = khana boila kolobros, bagatour kana = bagatur, khana, etc.).

23

It is therefore clear that the Bulgar ruler's title was not

qan or wan (khan), or kanaB (khanas), but, most probably, KANA.

....

After mentioning so many different opinions on the meaning of

KANASYBIGI, let us sum up the basic historical background, which

could help us to understand the essence and etymology of the original

Bulgar title. First, the title is used only for the period between the years

AD 822 and 836, a period of increasing territorial enlargement of

Bulgaria, of the centralization of power in the hands of the ruler and the

raising of his authority. Therefore, we might expect all these facts to ®nd

an expression in the title, and more precisely that the title might demon-

strate the divine origin and nature of supreme power in Bulgaria: this is

a well-established practice in Eurasia, among both the Indo-Europeans

and the Turkic-speaking peoples.

Second, the full title of Omurtag and Malamir, known from the stone

inscriptions, is `KANASYBIGI r fk Y[ou drwon' (kanasybigi ho ek

Theou archon).

27

This title is also inscribed on two gold medallions

dating back to Omurtag's time where the ruler is depicted as a Byzan-

tine emperor. With a stemma on his head, holding a crosier (shaped

as a cross) in his right hand and most probably an akakia in his left

hand; he is wearing a chlamys, fastened with a ®bula on his right

shoulder. The image of Omurtag is rather schematic, but nonetheless

shows similarities with the images on gold coins of Constantine V (AD

741±75), Nicephoros I (AD 802±11), Michael I (AD 811±13), Leo V (AD

813±20) and Michael II (AD 820±9).

28

In the atmosphere of raised self-

con®dence under Omurtag, the Christian insignia on the medallions

should most probably be regarded as attributes of political power, rather

than from the point of view of its religious meaning......"

"....0

The two gold one-sided medallions of Omurtag have a

diameter of 20 and 22 mm respectively, while the weight of the only

surviving medallion of Omurtag is 2.74 grams (one is now lost).

31

They

bear the following inscription: CANE SYBIGI OMORTAG.

32

Of

special interest here is the mixture of Greek and Latin letters in the name

and the title of the ruler. Such a practice was typical of Byzantium but

not of the stone inscriptions of Omurtag and Malamir, which feature

the original Bulgar title. It is quite possible that those medallions date

back to AD 824±7, when the Bulgars had closer contacts with western

Europe and with the Frankish emperor Louis the Pious. Such a practice

of minting medallions and special coins with donative purposes aimed at

imitatio imperii was well known in western Europe during the early

Middle Ages. One of the most familiar examples is perhaps that of the

Ostrogothic ruler Theoderic.

33

It is thus clear that the Bulgars used the Byzantine formula p fk Y[ou

drwon (ho ek Theou archon) just to emphasize the idea of their god's

sanction of the ruler. The presence of this Byzantine formula in the

of®cial title of the Bulgar ruler as late as the beginning of the tenth

century (it is documented in the of®cial correspondence between the

Byzantine Emperor and the Bulgarian king) is a clear sign of the increase

not only in the prestige of the Bulgarian rulers, but also in that of the

Bulgarian state and its monarchical institution. Any centralization of

power, especially in so-called pre-modern times, calls for an adequate

textual and/or symbolic ®xation. In our case it was done by translating

the Bulgar title kanasubigi as the Byzantine formula p fk Y[ou drwon,

i.e. by the direct translation of the compound word kanasubigi

(kanasybigi ) = `Ruler from (by) God/Heaven'...."

"...Therefore, an alternative approach to the translation of SYBIGI is to

use the Indo-European languages, even Sanskrit, though it was not

spoken by the Bulgars during our period. In Sanskrit subAga (or

subhaÂga) could be translated by `shining', `lucky', `blessed', `fortunate',

etc. (cf. bAga, `happiness', `bliss', `good destiny').

55

Pokorny derives the

Old Slavic *s B-bog B directly from subAga.

56

It is more acceptable to

see in SYBIGI Indo-European *su- and baga-, which give, in Iranian

*su-baga-.

57

The word baga in many Iranian dialects was an appellative,

a near synonym of ahura. In the (later) Avesta it was applied to Mithra,

who was thought to be the most intelligent among bagas, to the Moon-

god and to Ahura Mazda.

58

Thus kanasybigi can be translated as a `ruler

shining, bright, good, fortunate', supposing that its basic meaning was

`by God/Heaven blessed', emphasizing the idea of the divine origin and

essence of the Bulgar ruler's authority. This idea found its realization in

a particular verbal formula in the Bulgar title KANASYBIGI. Thus this

will bring us near to the intuitions of so many peoples with polytheistic

beliefs, especially in Asia and Europe, about the core of the supreme sky

deity. Using such notions as `sky', `shining', `shimmering', `glimmering',

`good', `kind', etc., these peoples expressed the idea of divinity, closely

connected with the sky (heaven) or God; they used to accept it as a

sovereign and kosmokrator (kosmokrator)"

[Кухулин]

Много е трудно, само от две (и то несигурно преведени) думи, да се изведе структурата на българското общество, да се правят изводи и обобщения за класовата му стратификации и т.н. Трудно и безсмислено.

Прав си, от тези две думи почти нищо не може да се каже. Все пак, разгледани в контекста на периода и на другите паметници, те добавят още едно потвърждение на славянизацията.

както и да е, малко официална наука. Според една публикация на Ц. Степанов от 2001,(СУ Климент Охридски, факултет по история), в едно по-скоро престижно научно списание (Early Medieval Europe, собственост на Blackwell Publishers - които горе долу държаt всички ранкирани списания в Европа на английски) това канасубиги изгежда всъщност е от смесен произход- тюркското кана и индоевропейското субиги.

Статията е коментирана, струва ми се. Не знам колко е ранкирано списанието, но ми изглежда историческо. Доц. Степанов също е историк. Не му е работа да се занимава с лингвистика в официален план. Иначе, по същество какво мога да кажа - от моята любителска гледна точка изследването е пълен буламач. Нямам представа как изглежда през погледа на някой индоевропеист.

"It is more acceptable to see in SYBIGI Indo-European *su- and baga-, which give, in Iranian *su-baga-."

Каква е тая магия baga > bigi не ми е ясно. Може би дериватите *Бигиродица, *бигиин и евентуално *бигитур са изчезнали с времето, затова не са ни познати.

Колкото до първата част на титлата, Степанов не дава решение на нито един от проблемите, посочени в тая тема. Даже не съм сигурен, че ги осъзнава.

[Южняк]

Мене са ми интерсни въпросите, които "отваря" публикацията. 1. Хора от официалната българска наука правят анонс за иранско влияние в езика на българите. Тази позиция е в състояние да мине някаква скрутинация (т.е. разгледана е от поне 3-ма историци, преди да получи гласност в научно списание)2. Според степанов това канасюбиги е уникално българско - не се среща у никой друг народ. 3. Среща се само в един тесен период от време - 826-850, рпимерно; сбутано е в рамките на 30-тина години. 4. Среща се в контекста на противопоставянето на българската империя с други две - франкската и византийската, които използват религиозни формулировки за титлите на владетелите; 5. Използвани са както гръцки, така и латински букви -т.е. отново референция, че канасюбиги е обвързано с един конкретен период - на българо-франко-византийско противопоставяне. 6. Степанов прави доста хладнокръвно заключение, че титлата на вългарските владетели е кана, а не нещо друго -хан, каган и т.н.

За мене, интерсесни и всъщност неочаквани въпроси, които придават някаква стойност на работата му, което вероятно е било забелязано и оценено положително при разглеждането на работата му.

Питам се, защо точно тази (лексикално мистериозна) формулировка, а не някоя друга, и дали някога, рпи лиминираната "твърда информация" за епохата, при липсата на реконструкция на прабългарския, ще разберем.

[Кухулин]

Мене са ми интерсни въпросите, които "отваря" публикацията. 1. Хора от официалната българска наука правят анонс за иранско влияние в езика на българите. Тази позиция е в състояние да мине някаква скрутинация (т.е. разгледана е от поне 3-ма историци, преди да получи гласност в научно списание)2. Според степанов това канасюбиги е уникално българско - не се среща у никой друг народ. 3. Среща се само в един тесен период от време - 826-850, рпимерно; сбутано е в рамките на 30-тина години. 4. Среща се в контекста на противопоставянето на българската империя с други две - франкската и византийската, които използват религиозни формулировки за титлите на владетелите; 5. Използвани са както гръцки, така и латински букви -т.е. отново референция, че канасюбиги е обвързано с един конкретен период - на българо-франко-византийско противопоставяне. 6. Степанов прави доста хладнокръвно заключение, че титлата на вългарските владетели е кана, а не нещо друго -хан, каган и т.н.

За мене, интерсесни и всъщност неочаквани въпроси, които придават някаква стойност на работата му, което вероятно е било забелязано и оценено положително при разглеждането на работата му.

Питам се, защо точно тази (лексикално мистериозна) формулировка, а не някоя друга, и дали някога, рпи лиминираната "твърда информация" за епохата, при липсата на реконструкция на прабългарския, ще разберем.

Въпросите наистина са интересни, макар да са отворени далеч преди въпросната публикация.

Иранското влияние е безспорно не само в прабългарския, но и в почти всички евразийски езици. Самият етноним тюрк вероятно е с ирански произход.

Има някакви следи от титлата и при Крум, може би тогава е започнала да се оформя.

Религиозните формулировки са факт - "От бога владетел канасюбиги Омуртаг...".

Предположението за връзка между латиницата на Омуртаг и външната политика е интересно, но би трябвало да обхване далеч по-обширен материал. Могат да се потърсят устойчиви закономерности в по-широк интервал от време и пространство.

Проблемите с титлата кана (не хан, кан или каган) са много сериозни - не може да се етимологизира, не може да се анализира морфологически, не може да се анализира синтактично в другите титли или поне никое от тези неща все още не е направено убедително според мен. Отгоре на всичко не кореспондира с унгарския запис keanus.

Относно скрутинизацията в Early Medieval Europe, малко съм резервиран. Готов съм да се обзаложа, че това нещо горе не е четено от лингвист. Според мен цялото изложение говори, че авторът бърка понятията индоарийски, индоирански и ирански.

[каскадьора]

Проблемите с титлата кана (не хан, кан или каган) са много сериозни - не може да се етимологизира, не може да се анализира морфологически, не може да се анализира синтактично в другите титли или поне никое от тези неща все още не е направено убедително според мен. Отгоре на всичко не кореспондира с унгарския запис keanus.

На едно място тук, в този форум, беше вметната тезата, че "кана" представлява членувана или падежна форма на "кан".

И на това би трябвало да се обърне внимание, защото изглежда доста продуктивно при гореописаните неясноти и трудности.

Не би трябвало да има никакво значение етническия произход на коя да е изолирано взета титла или служебна длъжност, освен когато нещо специфично при употребата и изписването е аргумент за или против определен произход (подозирам, че такова има в "ОСТРО БОГОIN" )

Ако е сигурна цялостността на "субиги" или на "су биги", тогава вариантът за членуване или падеж на "кана" става интересен и дискутируем. А "кеанус" не е ли точно такава форма? В случай, че се открие подобна приемственост между българския (прабългарския) език от ранния ІХ-ти век с този векове по-късно, това би било доста интересно, да не кажа сензационно. Но разбира се тук продуктивните неща обикновено се замитат под килима. Да се надяваме, че някой ще се захване със сериозни намерения с тези неща. Струва ми се, че не е толкова трудно, колкото обикновено се представя. Впрочем то стана трудно точно по времето, когато коминтерновската "теория" рухна даже за тия, които я защитаваха най-упорито. Но нищо не е вечно

Редактирано Октомври 14, 2011 от каскадьора

[Кухулин]

На едно място тук, в този форум, беше вметната тезата, че "кана" представлява членувана или падежна форма на "кан".

Аз навремето съм описал, колкото съм могъл, ситуацията в първия пост на темата. От гледна точка на инфлексията най-добре като че ли седи първата хипотеза: ном. канас "кан", ген. кана "кански" (ср κανόνας - κανόνα "правило"). Аргументите против са пак там. Днес бих добавил още нещо - това склонение е новогръцко, различно от старогръцкото. Трябва да се види какъв е в това отношение езика на надписите. Другата хипотеза е негръцка форма кан-а. Каква обаче - не е много ясно. Има доста тюркски варианти, но нито един не пасва добре в титлите.

Всички тези приказки са валидни, ако се абстрахираме от титлата канар-тикин. Включим ли я в уравненията, нещата стават сложни. Я към канаранги трябва да залитнем, я към множествени на -ар

А "кеанус" не е ли точно такава форма? В случай, че се открие подобна приемственост между българския (прабългарския) език от ранния ІХ-ти век с този векове по-късно, това би било доста интересно, да не кажа сензационно.

Keanus magnus e латински номинатив от kean, ако не се лъжа. Сравни Carolus magnus. По-рано в темата стана дума, че оригиналната българска титла с доста голяма вероятност е била каан. Относно сензацията, не те разбрах. Изразът не е в български извор, а в Унгарската хроника от XII в.

[Кухулин]

Но разбира се тук продуктивните неща обикновено се замитат под килима. Да се надяваме, че някой ще се захване със сериозни намерения с тези неща. Струва ми се, че не е толкова трудно, колкото обикновено се представя. Впрочем то стана трудно точно по времето, когато коминтерновската "теория" рухна даже за тия, които я защитаваха най-упорито. Но нищо не е вечно

Тъй като проф. Добрев е лишен от право на писане, ме подсети да напомня на уважаемата критика, че предложението за разчитане на титлата канасюбиги чрез прабългарски звателен падеж е негово. Професорът го е издигнал тъкмо от позициите на "коминтерновската" Тюрко-Алтайска Теория, а замитането под килима на това предложение го правят именно подобни каскадьори.

Благодаря

[каскадьора]

Тъй като проф. Добрев е лишен от право на писане, ме подсети да напомня на уважаемата критика, че предложението за разчитане на титлата канасюбиги чрез прабългарски звателен падеж е негово. Професорът го е издигнал тъкмо от позициите на "коминтерновската" Тюрко-Алтайска Теория, а замитането под килима на това предложение го правят именно подобни каскадьори.

Не, най-малко става дума за звателна форма. Сега пък е мой ред да припомня, че безумната "идея" на "професор" Добрев беше разкритикувана от мен веднага след излагането й (което не беше много отдавна), срещу което нямаше никакви обструкции. Само последва поредна пълноценна порция спам от такива като теб, което ме удовлетвори не знайш как . Показа ми, че съм прав и че никой не взема насериозно "идеята" на "професор" Добрев за звателен падеж. А тя е поредното търсене на теле под вола, т.е. поредният опит да бъде убеден някого, че прабългарите са говорили огъзки или някакъв друг нещастен тюркски език.

Впрочем аз съм сигурен, че на Добрев тия неща са му пределно ясни и би могъл да запуши устата на такива клакьори като тебе, като вземе отношение с обективно мнение, ако ролята му позволяваше това Сега гледам е в ролята на баннат

Всъщност най-вероятно става дума за членувана форма и точно това е сензационното. Ако това толкова типично за българския език свойство, което го отличава от другите и оособено от славянските езцици, бъде засвидетелствано в началото на ІХ-ти век, тогава просто нещата ще си дойдат на мястото.

Членуването е почти сигурен вариант; и начинът по който се реагира и по който НЕ се реагира на тази идея показва, че май-май такава ще да е работата Ха-ха, и това ако не е принос и сензация, не знам кое е! Ми че то всяка проява на здрав разум е сензация тук!

Що се отнася до "канартикин" - въобще не е "канар тикин", нито "синигер тикин", както казваш. Отново тук, но не помня точно къде и от кого беше посочено, че вероятното разделяне е "кана ртикин".

И така да е, и инак да е - истината няма да дойде от теб, в това съм сигурен! Бъди и ти

Редактирано Октомври 14, 2011 от каскадьора

[Кухулин]

Всъщност най-вероятно става дума за членувана форма и точно това е сензационното.

Много радикална идея, заслужава да се отбележи!

Отново тук, но не помня точно къде и от кого беше посочено, че вероятното разделяне е "кана ртикин".

Може да звучи странно, но не е изключено, макар при този вариант втората част да изглежда различно. Сложно е положението с тази титла, среща се в няколко не много близки форми.

И така да е, и инак да е - истината няма да дойде от теб, в това съм сигурен! Бъди и ти

Е то това остана, по въпроса за канасюбиги истината да дойде от мен

[каскадьора]

Мерси за информацията и за съвета По едновреме залитнах... Все пак не изглежда съвсем безспорно, тъй като има титли кана-субиги и, ако не се лъжа, кана-зауци, които почти със сигурност са съставени по този начин. Тогава кан и канар са различни по произход и силната прилита между тях е съвсем случайна, така излиза. Може би кан произлиза от гореспоменатата персийска титла?

Редактирано Октомври 15, 2011 от каскадьора

[Щекн Ичр]

хоно – кан/хан, или цар. Э.Ртвеладзе посочва че на територията на Бактрия-Тохаристан, се е използвала титлата XONO, като аналог на „цар” или на по-известното SHAO – цар, шах. (ЭР- ЦГКЦА,стр.66) Титлата „хоно” или кан, хан е дошла при всички случаи от Централна Азия. Позната е при Усуните, съседи на Юечжите/Арси, предадена от китайските извори като „кун-мо” (昆莫). Анализът на названието 昆莫 показва че, 昆, в древнокитайски и до средновековието се е произнасяло като kwân, средновековния период kon и съвр.ф-ма kún, значението е – старши брат, потомък, потомство, народ, маса хора, подобен. Йероглиф 莫, от древнокитайски до средновековния период е звучал mâk, а съвр.ф-ма е mó, значението е – не не трябва (отрицание), пустиня, тишина, вечер, палатка. Така се вижда че древното произношение е било “kwân mâk” което дава основание на Ю.Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”, ср. с бълг. “кана-субиги” (KANAΣYBIΓI) което е аналогично по значение! Втората част на прабългарската титла може да се обясни с индоиранската представка „su-/hu-, която поставена пред съществително, подчертава съответното качество, напр.: санскрит su-kśatra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне. (L-IAIL) В осетински дигорски siau – хубав, добър, в пущунски sse – добър, хубав са запазили първоначалната индоиранска форма, без преход „с-х”. Така българското „сю-биги” означава като бог, хубав, подобен на бог, с божествен произход. Имаме ясна индо-иранска конструкция подчертаваща качеството. Аналогично гръцкия превод на българската титла е винаги „от бога поставен владетел”. Позовавайки се на тази конструкция Цветелин Степанов предложи значението „със щаслива съдба” от древноиндийското (ведийско) su-bhaga, авестийски hu-baga – хубава съдба, удача, тъй като bhaga/baga освен бог означава и щастие, добро. (ЦС–ВАСБ,стр.49),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-2,стр.49)

Какъв е произхода на „хоно” или „кан”? Съществува подобна тохарска дума kaniye, keniye, kentsa – страна, родина, производно на kem/tken – земя. (DA-DT-b) Предвид развитието на yapoy – страна, родина – yabko/yâpko – владетел, може да очакваме същото за kaniye/keniye и усунското kan! Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд. (IEE) Интерсна е и тохарската дума (б) еkaññe, ekaññi, (а) akåmtsune – владение, отново свързано със земя, което подсказва че трябва да очакваме и kan - владетел. (DA-DT-b)

За думата „кан”/”хоно” може да предложим алтернативно мнение, че се касае за заемка:

а). от китайското, съвр.форма jūn, в класически старокитайски и епохата Хан kun – княз, владател, господар, глава на семейство. В някои диалекти се е съхранило този древна форма, напр. в Гуанчжоу (Guangzhou) kuan, Меисян (Meixian) kiun, Сиямен (Xiamen) kun, Чжачжоу (Chaozhou), Фучжоу (Fuzhou) kuŋ/kung, Чжонгуан (Zhongyuan) kyәn. (S-CD)

б). от алтайски произход. Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k(i)aŋ, в древнотюркски qaη – баща, старейшина, тунгусоманджурското (x)uŋ, в манджурски uŋan, uŋgu - старейшина, родоначалник, ако алтайските форми не са китайска заемка. (S-AE)

[БатеВаньо]

Keanus magnus e латински номинатив от kean, ако не се лъжа. Сравни Carolus magnus. По-рано в темата стана дума, че оригиналната българска титла с доста голяма вероятност е била каан. Относно сензацията, не те разбрах. Изразът не е в български извор, а в Унгарската хроника от XII в.

Кухулин, възможно ли е АС да е лично местоимение? - КАН - АС(АЗ) - V(В).?.?.?.Н(И)

[Perkūnas]

kanarang "началник по външните провинции" е опростена форма на *karan-dranga-, в бактрийски титлата е καναλραγγο, а има и запис на титлата с арабица като kanadrang, и е двусъставна karana- "граница" + dranga- "дръжа" (n-пресенс като в согдийски, ИЕ *drag-), в персийски съществуват две форми kanar и karan, като не е изключено такива да е имало и в бактрийски. естествено кана ртикин и канасубиги са доста различни по структура от горното.

[Щекн Ичр]

kanarang "началник по външните провинции" е опростена форма на *karan-dranga-, в бактрийски титлата е καναλραγγο, а има и запис на титлата с арабица като kanadrang, и е двусъставна karana- "граница" + dranga- "дръжа" (n-пресенс като в согдийски, ИЕ *drag-), в персийски съществуват две форми kanar и karan, като не е изключено такива да е имало и в бактрийски. естествено кана ртикин и канасубиги са доста различни по структура от горното.

-------------

Абсолютно си прав, така е, канаранг е аналог на персийското марз-бан - граничен управител!

[Кухулин]

Кухулин, възможно ли е АС да е лично местоимение? - КАН - АС(АЗ) - V(В).?.?.?.Н(И)

Това е нова хипотеза, необсъждана досега, струва ми се. Звучи като "Аз, канът ювиги" през устата на Йода, но защо не?

естествено кана ртикин и канасубиги са доста различни по структура от горното.

При деленето на канартикин като кана-ртикин обикновено се предпочитат записите от печатите:

KANA - IΡTXΘΥΝ

KANA - ΗΡTXΘΥΗΝ

[Perkūnas]

Това е нова хипотеза, необсъждана досега, струва ми се. Звучи като "Аз, канът ювиги" през устата на Йода, но защо не?

При деленето на канартикин като кана-ртикин обикновено се предпочитат записите от печатите:

KANA - IΡTXΘΥΝ

KANA - ΗΡTXΘΥΗΝ

В гръцкия текст на Багренородния думите са разделени съвсем другояче: канарти кеинос. А разчитенето на печата точно ли е, че 4 съгласни поред ми се виждат много за гръцки.

[Кухулин]

В гръцкия текст на Багренородния думите са разделени съвсем другояче: канарти кеинос. А разчитенето на печата точно ли е, че 4 съгласни поред ми се виждат много за гръцки.

Ако можем да се доверим на Казимир Попконстантинов, горе-долу това трябва да са съгласните - κανέηϱτχϑηνος:

A newly found seal of Michael bagatour and the bagatour family of Ioannes, Sondoke and Michael, 2008

Освен това, уважаемият съфорумник Tyroglyphos (който е специалист по тези неща, струва ми се), ни е дал и снимка:

Канартикин (ΚΑΝΑΡΤΙΚΕΙΝΟC) е изписване, достигнало до нас във византийски исторически извор, запазен в по-късни преписи. Автентични печати от Първото българско царство обаче я представят (в съответните падежни форми) като ΚΑΝΑΗΡΤΧΘΗΝW или ΚΑΝΕΗΡΤΧΘΗΝOC.

[Кухулин]

4 съгласни поред ми се виждат много за гръцки.

Прави ми впечатление, че ако решим да разделим четирите съгласни, което в крайна сметка е наложително, би се получила комбинацията ηϱτ - χϑην(ος). Чувашката дума ирт- означава "изпреварвам, превъзхождам" (Федотов I, 172) и е рефлекс от ПТ *ēr- с дълго /ē/ (StarLing). По-късно ще видя дали няма да изскочи някое читаво морфологично съответствие на -χϑην, но дотук семантиката и фонетиката горе-долу пасват.

[Perkūnas]

Ако имаме едновременно Т (тау) и тета (Θ) почти едно до друго, то най-вероятно зад тетата се крие друг съгласен звук, различен от Т, може би Ч или Ш???

[Кухулин]

Ако имаме едновременно Т (тау) и тета (Θ) почти едно до друго, то най-вероятно зад тетата се крие друг съгласен звук, различен от Т, може би Ч или Ш???

Аз си мисля друго. Имаме следните записи:

ΚΑΝ-ΑΗΡΤ-ΧΘ-ΗΝ (печат)

ΚΑΝ-ΑΡΤΙ-Κ-ΕΙΝ (Порфирогенет)

Първо, в късния запис имаме съвсем закономерна метатеза. Крайно необичайната за старогръцкия език група -αηρτ- е адаптирана до -αρτι-. Въпросът е как да обясним съответствието между -κ- и -χϑ-. Според мен е много вероятно да става дума за така известната преградна мъжечна [q], която в гърцките текстове е предадена ту като -χ-, ту като -κ-, още повече тук става дума за български печат от "канцелатията". Това трябва да се обмисли още малко от фонетична гледна точка, но засега ми изглежда правдиво. Освен това, друго обяснение за връзката /χϑ/ - /κ/ не ми идва на ум.

При този вариант втората част на титлата звучи [irtqin], което не е нищо друго, освен причастие от глагола ирт "проходить, опережать, обогнять, превосходить" (Федотов I, 172), ср. кьоч "кочевать" - кьочкин "кочующий, кочевник", кач "убегать" - качкин "убегающий, беглец" и др. (СИГТЯ 1988:326, също Левитская стр. 175 за генетична връзка с чув. -kən).

При тази етимологизация има различни варианти за значението на думата канаирткин, свързани с различните значения на глагола ирт. Тук отново имаме съвпадение, защото най-близко по смисъл до "престолонаследник" е баш най-старото пратюркско значение "to reach" (starling), тоест "доближаващ кана, доближен до кана".