Произход на титлата KANACYBIГI

[makebulgar]

Преди 6 часа, D3loFF said:

Няма такова нещо като "жупантар кан" доколкото ми е известно. Ако имаш предвид: 

ὁ ζουπαν ταρκανος

ὁ ζερα ταρκανος

ολγου ταρκανος --> или може би ὁ λγου ταρκανος, като се съди по останалите

ὁ Βουλίας ταρκάνος

И какво значат първите части на тези титли прочетени така? Какво е "ζερα", какво е "Κουλου", или "Βουλίας" или пък "ολγου"? За мен лично това "ταρ" е пояснителна приставка/наставка (дори да приемем че е част от втората дума) за длъжността, която впрочем е типична за индо-европейски езици, а не "таркан", което дори не е ясно какво е и на какъв език е точно.

Таркан може и да не знаеш от какви езици е, но е документирана титла извън България далеч на изток и в Кавказ. Окончанието -ос при -канос пък не е част от титлата, тъй като е типично гръцко окончание, както е гръцки и определителния член ὁ. "ζερα", "Κουλου", "Βουλίας" и "ολγου" също може и да не ги знаем какво значат, но това не доказва, че всички са имали окончание -тар. 

Учените преди време като са изчислявали как са записани титлите ни определяйки че са багатур и таркан са действали с бръснача на Окъм, тоест доколкото такива титли има и другаде, то при нас вероятно са същите. Иначе е псевдонаука и бага таркан можеш да си го прочетеш и като Ба Гатарк Анос и да си мислиш че си открил оригинална тракийска/славнска титла. 

[D3loFF]

Преди 1 час, makebulgar said:

Таркан може и да не знаеш от какви езици е, но е документирана титла извън България далеч на изток и в Кавказ. Окончанието -ос при -канос пък не е част от титлата, тъй като е типично гръцко окончание, както е гръцки и определителния член ὁ. "ζερα", "Κουλου", "Βουλίας" и "ολγου" също може и да не ги знаем какво значат, но това не доказва, че всички са имали окончание -тар. 

Учените преди време като са изчислявали как са записани титлите ни определяйки че са багатур и таркан са действали с бръснача на Окъм, тоест доколкото такива титли има и другаде, то при нас вероятно са същите. Иначе е псевдонаука и бага таркан можеш да си го прочетеш и като Ба Гатарк Анос и да си мислиш че си открил оригинална тракийска/славнска титла. 

Ами по принцип можеш, макар и да си прав, че би било псевдо-наука в някои от случаите. Естествено трябва да се върже и по смисъл някакъв. Аз тръгнах да го разглеждам първоначално по преписания текст, който е даден и може да се намери свободно и може би това ми беше грешката. Трябваше да си започна с оригиналния източник (както беше по-рано в дискусията) и да не се впускам в тълкувания върху измишльотините на някои хора.

Та, да се върнем на предния ми въпрос - къде са оригиналните надписи да ги видим? Аз постнах един, който е меко казано с ужасно качество. 

[К.ГЕРБОВ]

Правилно ли разчитаме старобългарските титли?

Нюансът не е дали разбираме какво означава една титла, а дали правилно я разчитаме. Т. е., първо, точно ли я идентифицираме в оригиналния текст, когато той е на гръцки език. Тук трябва да се има предвид, че е възможно съставителят на текста, ако той не е българин, да не е знал как точно българите са произнасяли дадена титла. И второ: отчитаме ли ограничените възможности на гръцката азбука да възпроизведе правилно старобългарската фонетика на оригиналната титла.

Прави впечатление, че много от титлите в Първата българска държава са познати само от текстове, написани на гръцки език. Това са текстовете във византийските хроники и тези, от българските каменни надписи от предхристиянската епоха. Повечето от „разчетените” досега от тези източници „титли” не ги срещаме изписани в текстове на старославянски език.

При разчитането са възможни и грешки главно в две посоки. Първата е: да не бъде правилно идентифицирана думата за титлата, така, както тя е ситуирана в оригиналния текст. Тук възможността за грешка идва от често срещаните случаи с титлата да върви и името на нейния носител. Когато имаме съчетание на познати имена и познати титли, лесно разчитаме. Например: „Крум архонта” или „архонта на българите”. Но когато става дума за съчетание на непознато име с непозната, по-скоро неточно идентифицирана титла, можем ли да считаме за правилно първото, което ни идва на акъла от буквалния прочит?

Естествено, че резултатите не са убедителни, ако и авторите на „разчетените” титли да имат друго мнение за работата си. Повечето от твърденията на „разчелите” титлата са голословни, посочват се някакви произволни „дадености” и съвсем свободни, уж фонетично възможни превращения на изначалната дума.

Пример с текста на Константин Багренородни.

Преводачът обяснява, че „канартикеинос“ се състояло от „канар“ и „тикеинос“. В оригиналния гръцки текст, обаче, няма „канартикеинос“, а става дума за „Канàра кеинос“. „Канàра“ може да е име: да идва от птицата „канàр“. На ръководителя на оркестъра за народна музика „Канàрите“, Атанас Стоев, му викат Канàра.

При „вулиятаркан“ става дума за „бъйля“, която дума в старославянския речник е определана като „господар“, „болярин“. Така че тук титлата е само „таркан“.

[makebulgar]

Преди 54 минути, D3loFF said:

Та, да се върнем на предния ми въпрос - къде са оригиналните надписи да ги видим? Аз постнах един, който е меко казано с ужасно качество. 

Тоест, нямаш надписите и не си работил с тях, но се съмняваш в онова, което са прочели учените, които са ги открили, работили са с тях и са ги разчитали дълги години като част от професионалните им задължения?! 

Надписите, който търси ще ги намери, особено ако е чел нужната литература свързана с Първото царство. А ако завърши археология ще му е най-лесно. 

 

[D3loFF]

Преди 26 минути, makebulgar said:

Тоест, нямаш надписите и не си работил с тях, но се съмняваш в онова, което са прочели учените, които са ги открили, работили са с тях и са ги разчитали дълги години като част от професионалните им задължения?! 

Надписите, който търси ще ги намери, особено ако е чел нужната литература свързана с Първото царство. А ако завърши археология ще му е най-лесно. 

 

Еми, очевидно спора по преписите го загубих - да, признавам си го! Щастливи? Сигурен съм, че някои хора са и то много. 

Но както казах това ми беше и грешката (и обеца на ухото), че не тръгнах да гледам оригиналния текст ами споря за някакви неща, които очевидно дори не са преписани като хората. Според теб това което съм оградил в текста е "р" от "ζερα", така ли? Да не говорим, че и надписът от отчупен отстрани и може да има и други букви, но хайде да го игнорираме това.

Та пак питам това "Р" ли е според теб? Това е "Р", сериозно?

Редактирано Януари 23 от D3loFF

[makebulgar]

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Преводачът обяснява, че „канартикеинос“ се състояло от „канар“ и „тикеинос“. В оригиналния гръцки текст, обаче, няма „канартикеинос“, а става дума за „Канàра кеинос“. „Канàра“ може да е име: да идва от птицата „канàр“. На ръководителя на оркестъра за народна музика „Канàрите“, Атанас Стоев, му викат Канàра.

При „вулиятаркан“ става дума за „бъйля“, която дума в старославянския речник е определана като „господар“, „болярин“. Така че тук титлата е само „таркан“.

 

Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Естествено, че резултатите не са убедителни, ако и авторите на „разчетените” титли да имат друго мнение за работата си. Повечето от твърденията на „разчелите” титлата са голословни, посочват се някакви произволни „дадености” и съвсем свободни, уж фонетично възможни превращения на изначалната дума.

Пример с текста на Константин Багренородни.

Преводачът обяснява, че „канартикеинос“ се състояло от „канар“ и „тикеинос“. В оригиналния гръцки текст, обаче, няма „канартикеинос“, а става дума за „Канàра кеинос“. „Канàра“ може да е име: да идва от птицата „канàр“. На ръководителя на оркестъра за народна музика „Канàрите“, Атанас Стоев, му викат Канàра.

При „вулиятаркан“ става дума за „бъйля“, която дума в старославянския речник е определана като „господар“, „болярин“. Така че тук титлата е само „таркан“.

В текста никъде не пише Канàра кеинос, а пише Κανάρτι ϰείνος. Просто четеш неправилно τι като α. От останалия текст се вижда каква е разликата между τι и α, и че понякога първото се изписва много слято и прилича на алфа. 

Текста на приветствията ясно показва това, че става на въпрос за титли, а не за имена, канарчета или оркестри. Приветствията, които са от българите към ромеите и от ромеите към балгарите, описани на същата страница в ГИБИ са с определен стил, в който се споменават титли и позиции в йерархията, а не имена.  

 

[makebulgar]

Преди 1 час, D3loFF said:

Според теб това което съм оградил в текста е "р" от "ζερα", така ли? Да не говорим, че и надписът от отчупен отстрани и може да има и други букви, но хайде да го игнорираме това.

Та пак питам това "Р" ли е според теб? Това е "Р", сериозно?

Надписа на Негавон е на колона, която се намира към момента в археологическия музей в София, така че който иска може да ходи там и да си го снима буква по буква. 

Иначе не знам какво е отчупено от него още, но според рисунката на надписа от ИРАИК 10 липсва основно част от текста точно около това Зера, а не отзад. 

 

Може и да не е зера, а да е нещо друго завършващо на -ра, но явно така го е разчел някой като зера. Успенски, Шкорпил, Бешевлиев, Златарски или друг явно или е видял някакви букви или ги е реконструирал според съществуващи титли, но е факт, че са я приели титлата за съществуваща. Бешевлиев някои надписи, които частично са разрушени ги реконструира на база познанията си по средновековния гръцки и на база вече известни титли не само при нас, но и на други места из степите при тюрки и други, но това не е за да ни прави тюрки, а за да даде някакъв смислен прочит на надписите. 

Всеки може да оспори въпросния прочит, и ако иска може да си измисли някаква славянска, тракийска или друга титла която да сложи там, но трябва да е добре обоснован.  

Редактирано Януари 23 от makebulgar

[D3loFF]

Преди 1 час, makebulgar said:

Надписа на Негавон е на колона, която се намира към момента в археологическия музей в София, така че който иска може да ходи там и да си го снима буква по буква. 

Иначе не знам какво е отчупено от него още, но според рисунката на надписа от ИРАИК 10 липсва основно част от текста точно около това Зера, а не отзад. 

 

Може и да не е зера, а да е нещо друго завършващо на -ра, но явно така го е разчел някой като зера. Успенски, Шкорпил, Бешевлиев, Златарски или друг явно или е видял някакви букви или ги е реконструирал според съществуващи титли, но е факт, че са я приели титлата за съществуваща. Бешевлиев някои надписи, които частично са разрушени ги реконструира на база познанията си по средновековния гръцки и на база вече известни титли не само при нас, но и на други места из степите при тюрки и други, но това не е за да ни прави тюрки, а за да даде някакъв смислен прочит на надписите. 

Всеки може да оспори въпросния прочит, и ако иска може да си измисли някаква славянска, тракийска или друга титла която да сложи там, но трябва да е добре обоснован.  

Няма ли по-нова снимка от музея за толкова години? Аз постнах снимка, която очевидно не отговаря на рисунката (поне на пръв поглед). Очевидно дори от рисунката няма такова нещо като "зера" има само "ра". Но на снимката е даже "NA" понеже точно на долния ред има "Р" и определено не изглежда по същия начин. После защо съм бил казвал за прочита дето sir само ме напада заради това.

Да, точно това е проблемът, че са реконструирани и не е въпросът да се оспорва, ами какво реално пише. Естествено, че засичане с други надписи трябва да се прави. Дайте други надписи да видим, но съм почти на 100% сигурен, че положението ще е същото.

Редактирано Януари 23 от D3loFF

[makebulgar]

Преди 21 минути, D3loFF said:

Няма ли по-нова снимка от музея за толкова години? Аз постнах снимка, която очевидно не отговаря на рисунката (поне на пръв поглед). Очевидно дори от рисунката няма такова нещо като "зера" има само "ра". После защо съм бил казвал за прочита дето sir само ме напада заради това.

Да, точно това е проблемът, че са реконструирани и не е въпросът да се оспорва, ами какво реално пише. Естествено, че засичане с други надписи трябва да се прави. Дайте други надписи да видим, но съм почти на 100% сигурен, че положението ще е същото.

В случая ни интересува по-скоро онова тарканос, което се чете ясно, а не толкова зера.

Тарканос се засича по доста надписи и при него няма как да се нагажда нещо друго. 

[D3loFF]

Преди 15 минути, makebulgar said:

В случая ни интересува по-скоро онова тарканос, което се чете ясно, а не толкова зера.

Тарканос се засича по доста надписи и при него няма как да се нагажда нещо друго. 

Аз както казах вече по-горе се съгласих, че за таркан не съм прав (засега по преписите), но ти понеже го използва като аргумент "зера таркан", както и другите му разновидности, затова поисках да видим оригиналния текст. Защото едно отпадна вече да не стане така и с останалите и да се окаже, че това го има единствено и само в преписи и после пак да има "ама те много извори са само от препис". Окей и там е взимано от някакъв по-ранен текст. Винаги накрая трябва да е някакъв оригинален или полу-оригинален текст. Иначе имаш "наследствени грешки", които всеки цитира като папагал.

И тарканос не се чете ясно на снимката, а само на рисунката. На снимката се чете NAT... KANOC. Освен някой да се разходи до Археологическия музей да го снима и да ме обори.

Редактирано Януари 23 от D3loFF

[sir]

Както е писал и Кухулин, Орхонските надписи са достатъчно добре проучени. Въобще, старотюркският е достатъчно добре проучен и известен и всеки, който е тръгнал да прави революционни промени и да поправя разчитания, би следвало първо поне да се запознае с базовата литература по темата.

Казано простичко, думите "бага" и "таркан" са достатъчно широко засвидетелствани и няма абсолютно никакви съмнения в тяхното разчитане. Освен във въпросния надпис на Тонюкук комбинацията "бага таркан" се среща, така като гледам след кратка справка, поне в още два надписа - Суджи и Тариат, който е от времето на Уйгурския каганат. И по-важното: за разлика от надписа на Тонюкук, където "боила бага таркан" седи слято и за такива като колегата революционер - ако изобщо е наясно с този факт, което силно ме съмнява - това дава основания да си развихрят фантазията и да обвиняват епиграфите в алкохолизъм, то най-малкото в Суджи (не ми се проверява другия) "бага" и "таркан" са разделени от двоеточие (:), което е най-използваният разделител на думи в старотюркската руника. Съответно няма и няма как да има каквито и да било съмнения, че става въпрос за "бага таркан", а не за някакъв спуснат от кораба-майка "багатар кан".

За сметка на това, а вероятно и за голяма изненада на колегата, дума "багатар" в старотюркския изобщо не съществува.

[D3loFF]

Преди 1 час, sir said:

Както е писал и Кухулин, Орхонските надписи са достатъчно добре проучени. Въобще, старотюркският е достатъчно добре проучен и известен и всеки, който е тръгнал да прави революционни промени и да поправя разчитания, би следвало първо поне да се запознае с базовата литература по темата.

Казано простичко, думите "бага" и "таркан" са достатъчно широко засвидетелствани и няма абсолютно никакви съмнения в тяхното разчитане. Освен във въпросния надпис на Тонюкук комбинацията "бага таркан" се среща, така като гледам след кратка справка, поне в още два надписа - Суджи и Тариат, който е от времето на Уйгурския каганат. И по-важното: за разлика от надписа на Тонюкук, където "боила бага таркан" седи слято и за такива като колегата революционер - ако изобщо е наясно с този факт, което силно ме съмнява - това дава основания да си развихрят фантазията и да обвиняват епиграфите в алкохолизъм, то най-малкото в Суджи (не ми се проверява другия) "бага" и "таркан" са разделени от двоеточие (:), което е най-използваният разделител на думи в старотюркската руника. Съответно няма и няма как да има каквито и да било съмнения, че става въпрос за "бага таркан", а не за някакъв спуснат от кораба-майка "багатар кан".

За сметка на това, а вероятно и за голяма изненада на колегата, дума "багатар" в старотюркския изобщо не съществува.

Аз разбирам, че си фен на "всички учени са прави и никога не правят грешки", но това също е далеч от научния метод. Също тъпченето на едно място и тактичното избягване на неудобни въпроси или обидите спрямо останалите не са аргументи. 

Да, факт е че са писали глупости и са и тълкували глупости, както се и вижда от оригинални надписи (които ти не желаеш да коментираш - защо ли?), върху които после се пишат и говорят още повече глупости. Още го мисля понеже за момента няма какво да ме убеди в обратното - даже последните постове за Провадийския надпис още повече ми затвърдиха убежденията.

Редактирано Януари 23 от D3loFF

[tervel]

"Когато лъжите на шепа спекуланти и объркани хорица бъдат разобличени, ще стане ясно, че ние сме потомци на най-древното цивилизовано население, на тези хора, които са създали най-ранните градове на Европа, на гениите, изобретили колелото, писмеността, най-ранния точен календар, а и са разпространили знанията по металургия, организирано земеделие и скотовъдство в Европа." 

Amen and Awomen братя мои !

 

 

[sir]

Спароточето явно чете форума. Даже може и да се е обидил на Бате ни Ваньо, който му даде по 20-30 коментара на постинг - гледам, тука за няколко дни е набрал 460.

[D3loFF]

Ето нещо много интересно по темата на който му се чете. Специално анализът на Н. Николов е много добре написан и с доста детайли ред по ред. Смятам, че ще ви е доста интересно да го прочетете.

Vizdal-Nikolov-opt.pdf

Vizdal-Nikolov-opt.pdf - Google Drive

(Microsoft Word - Opraveno - Epigrafick\341 pam\341tka z.doc) (protobulgarians.com)

Редактирано Февруари 9 от D3loFF

[Кухулин]

On 16.01.2024 г. at 9:43, makebulgar said:

При Канартикин пък ако титлата е Кана + Тикин, трябва да обясним какво е това Ръ между тях, или пък титлите са Канар или Ртикин.

=>

On 3.06.2011 г. at 14:44, Кухулин said:

Както и да е, ще нахвърля малко размисли за тюркското множествено число, а вие ще кажете има ли логика в тях.

 

След разпадането на пратюркския език огурската група поема свой път на развитие. Постепенно се налага окончанието за множествено число -sem (< *sayin), а останалите окончания полека-лека излизат от употреба (Дибо, СИГТЯ 2006:767). Такава е съдбата и на окончанието *-lar, което днес напълно отсъства в чувашкия език (Левитская, ИМЧЯ 1976:9). Негови остатъци се откриват само в някои топоними и статинни форми. По своя строеж то е сложносъставно -l-(a)r (Левитская, Менгес 1995:111) и вторият афикс участва в словообразуването на jumansar "дъбрава", kozer "елак" и др (Левитская 1976:14). Вероятно участва и като наставка в топонима Билярск.

 

При окончанията за множествено число често се среща семейно значение. В западните езици това като че ли се ограничава до фамилните имена: Иванови "семейството на Иванов", Simpsons "семейството на Simpson". В ПБЦ са записани аналогичните форми Ермиар, Чакарар, Кюригир и др. В тюркските езици обаче тази семантика има много по-широко приложение. Например в турския е широко разпространено множественото число от един човек, обозначаващо членовете на неговото домакинство: Aliler "семейството на Али", amcamlar "семейството на чичо ми".

 

Ако се замислим върху някои от титлите за престолонаследие, например Crown prince, сами по себе си представляващи определена степен на тавтология, лесно можем да направим паралел с евентуалния превод

 

КАНАРТИКИН "принц от семейството на Кана", "престолонаследник"

 

 

При този превод не е много сигурно как трябва да се раздели титлата. КАНА-Р-ТИКИН се подкрепя от *-r (Дибо) и донякъде от *-(a)r (Менгес). КАН-АР-ТИКИН се подкрепя от синхронните родови имена Чакар-ар, Ерми-ар и др.

Усмивки от старите ленти  

[todorg]

Княз от Бога ,то да ти избоде очите.

[D3loFF]

Ето още нещо по темата. Прословутият Търновски надпис на хан Омуртаг - известен до болка исторически източник, нали така.

Както се вижда и от снимката на колоната (за съжаление не успях да намеря друга снимка, но и тази е достатъчна) и от преписа, текстът гласи:

Κα[ν]ασυβιγη Ωμο<μο>ρταγ

ΚΑΝΑCYΒΙΓΙΩΜΟΜΟΡΤΑΓ

Сега, най-горният ред почти го няма на снимката и не знам как са го преписвали, но ясно се вижда вторият ред. На вторият ред има едно "ΩΜ" в повече. Тоест какво искам да кажа - пред Омуртаг има още едно "ОМ".

ΚΑΝΑCY ΒΙΓΙ ΩΜ ΟΜΟΡΤΑΓ

Защо има едно ОМ в повече? Какво е обяснението? Ами това е наречие в творителен падеж на съществителното "бог" с окончание "ом" на думата, което е изключително характерно за старобългарски език. Да, текстът е на гръцки, но титлата е на български.

ΚΑΝΑCY ΒΙΓΙΩΜ Ο ΜΟΡΤΑΓ

ΚΑΝΑC Y ΒΙΓΙΩΜ Ο ΜΟΡΤΑΓ

Еми, след като е творителен падеж на съществителното сами можете да се досетите, че ще се превежда (не дословно разбира се, по смисъл) нещо от сорта на:

КНЯЗ БОЖИИ МОРТАГ

КНЯЗ С БОГА МОРГАТ

КНЯЗ ПО БОГА МОРТАГ

За пример давам думи като: духом, телом, словом и т.н. Те не са буквално преводими или изразими с други думи добре дори на нашия си език поради естеството им и остатъчния творителен падеж преди той да отпадне (поне формално) от употреба.

В руски също са изключително характерни:

писать карандашом, сильный духом, рубить топором

 

 

Редактирано Март 4 от D3loFF

[Кухулин]

Преди 5 часа, D3loFF said:

творителен падеж

...

КНЯЗ БОЖИИ МОРТАГ

КНЯЗ С БОГА МОРГАТ

КНЯЗ ПО БОГА МОРТАГ

Като оставим настрана граматиката, по-голямо богохулство скоро не бях срещал  

[D3loFF]

Преди 7 часа, Кухулин said:

Като оставим настрана граматиката, по-голямо богохулство скоро не бях срещал  

Просто бях на 100% сигурен, че някой ще извади от контекста и цитира точно тази част понеже не звучи много добре, така е. Както казах, не е много лесно да се представи добре наречието с други думи.

Но ако се фокусираме върху двойното "ОМ", за което и реално се търси обяснение в поста ми и което представлява проблем в случая, аз съм представил моето обяснение за него.

П.П. Важното в случая е че суфикса "ом" на предната дума ни дава едно добро възможно пояснение и насока какво реално може (и най-вероятно) да значи думата.

Редактирано Март 5 от D3loFF

[БатеВаньо]

Преди 50 минути, D3loFF said:

Просто бях на 100% сигурен, че някой ще извади от контекста и цитира точно тази част понеже не звучи много добре, така е. Както казах, не е много лесно да се представи добре наречието с други думи.

Но ако се фокусираме върху двойното "ОМ", за което и реално се търси обяснение в поста ми и което представлява проблем в случая, аз съм представил моето обяснение за него.

П.П. Важното в случая е че суфикса "ом" на предната дума ни дава едно добро възможно пояснение и насока какво реално може (и най-вероятно) да значи думата.

Фактът, че се използват  два вида "И" в БИГИ (ВIГH), сам по себе си означава, че ние ги четем грешно. @Кухулин какво казва граматиката в този случай?

 

Редактирано Март 5 от БатеВаньо

[D3loFF]

Преди 1 час, БатеВаньо said:

Фактът, че се използват  два вида "И" в БИГИ (ВIГH), сам по себе си означава, че ние ги четем грешно. @Кухулин какво казва граматиката в този случай?

 

Използват се два вида "и" защото представят различни звуци. В случая (йота) I и (ета) H използвани така в една дума е възможно да представят точно звуци, които не са от гръцки.

Например: "Бигъı" или "Бигэ", или "Бигь" съответно "бигъıом" или "бигэом" или "бигьом".

Или някоя от носовите гласни, които също са отпаднали, но в старобългарския има букви за тях. Все пак трябва да се вземе под внимание, че в по-късни времена езикът е доста по-опростен поради няколкото реформи от 14 в. През 9 в. е бил доста по-сложен за говорене и писане.

Реално подобно нещо представено с гръцки букви е просто ужас за разбиране.

[БатеВаньо]

Преди 5 часа, D3loFF said:

Използват се два вида "и" защото представят различни звуци. В случая (йота) I и (ета) H използвани така в една дума е възможно да представят точно звуци, които не са от гръцки.

Например: "Бигъı" или "Бигэ", или "Бигь" съответно "бигъıом" или "бигэом" или "бигьом".

Или някоя от носовите гласни, които също са отпаднали, но в старобългарския има букви за тях. Все пак трябва да се вземе под внимание, че в по-късни времена езикът е доста по-опростен поради няколкото реформи от 14 в. През 9 в. е бил доста по-сложен за говорене и писане.

Реално подобно нещо представено с гръцки букви е просто ужас за разбиране.

Това ще рече ли, че някои от хановете са говорили по на миеко , а други по-твърдо са го раздавали? 

Сега сериозно, може да се допусне, че допълнителното ОМ в Омуртаг не е част от името и не е грешка и е част от Бигито, но пък в края на надписа има повторение на титлата но без допълнителното ОМ.

[D3loFF]

Преди 3 часа, БатеВаньо said:

Това ще рече ли, че някои от хановете са говорили по на миеко , а други по-твърдо са го раздавали? 

Сега сериозно, може да се допусне, че допълнителното ОМ в Омуртаг не е част от името и не е грешка и е част от Бигито, но пък в края на надписа има повторение на титлата но без допълнителното ОМ.

Да, може да се допусне защото винаги е О МОРТАГ, както и О НЕГАВОН и т.н. с имената. Тоест "ОМ"-а би трябвало да е част от предната дума (или някакъв странен съюз) понеже няма как да е част от определителния член и името.

Относно края на надписа и споменаването втори път на титлата това се вижда само на преписа. На снимката не се вижда, а аз не намерих друга снимка на целия надпис. Тоест това не може да бъде потвърдено визуално, а преписите са меко казано недостоверни, както съм се убедил в последно време.

Ще се съглася, ако някой покаже качествена снимка на надписа, където ясно се вижда долу повторението на титлата и съответните щети по камъка. Тогава ще го мъдрим защо има разлика (ако има).

П.П. Няма ли някой от Велико Търново да ходи да го снима? А ако има и някой от Шумен за плочата на Омуртаг от Плиска пак ще съм му безкрайно благодарен, че и за нея няма ясна снимка само размазани изображения от Балканската война.

Редактирано Март 5 от D3loFF

[БатеВаньо]

Преди 1 час, D3loFF said:

Да, може да се допусне защото винаги е О МОРТАГ, както и О НЕГАВОН и т.н. с имената. Тоест "ОМ"-а би трябвало да е част от предната дума (или някакъв странен съюз) понеже няма как да е част от определителния член и името.

Относно края на надписа и споменаването втори път на титлата това се вижда само на преписа. На снимката не се вижда, а аз не намерих друга снимка на целия надпис. Тоест това не може да бъде потвърдено визуално, а преписите са меко казано недостоверни, както съм се убедил в последно време.

Ще се съглася, ако някой покаже качествена снимка на надписа, където ясно се вижда долу повторението на титлата и съответните щети по камъка. Тогава ще го мъдрим защо има разлика (ако има).

Трудно може да се прецени какви са звуковите стойности на използваните гръцки букви. За щастие, имаме домашни примери, които всяват допълнително объркване всред заинтересованата аудитория, които не могат да се заметат под килима. Единия е надписа на Пресиян 2, другия е Мостич - аслъ прабългарин. Та, Мостич индиректно казва за себе си, че е бил чръгобъйля (направо не ми го побира ума как е успявал този човек да си изрича титлата на роден чувашки??? ). Кои сме ние да му прекръщаваме посмъртно титлата на ичергубоил!? Нима той не е знаел какво работи около 80 години? 

Чръгобъйля

ητζιργουβουληα

 

На мен ми се вижда мисия невъзможна ако трябва да се намери точен модел за предаване на изписаните титли от Гръцки. Един вид или титлите са си нещо чуждо на българските прабългари и си ги пишат едно към гьотери, или с право е записано в о писменах, че е настъпило облекчение в писането след описменяването на българите с родно писмо.

Относно βουληα. , тук нещата да горе долу по-ясни. Гърците явно хващат β ου   като "в уй"/"в ъй" и   ληα като "лия"/"ля", и имаме бъйля. Е, не звучи достолепно като "боИла", но все пак е по-правилно според мен,...и според домашния епиграфски паметник. 

 

Редактирано Март 5 от БатеВаньо