Произход на титлата KANACYBIГI

[makebulgar]

Преди 55 минути, sir said:

Въпросните академици и професори са водещи експерти по всевъзможни езици, като и в други интересуващи ни области.

Еми не ми е ясно какво точно са открили Прицак, Вовин или някой друг споменат тук академик относно термините и календара. В статията на Вовин не пише много за термините, а Прицак го чета в нета на немски, който не разбирам, така че не съм сигурен какво е написал. Дава примери с чувашки думи и такива от татарските надписи, но повечето от паралелите са доста повърхностни.

Относно числителните от татарските надгробни камъни от 13 век в статията на Прицак на 45 стр. са дадени всички термини с арабски букви, а на латиница са със звездичката * пред тях, а това означава, че това са някакви реконструкции. Не знам кой ги е правил, и кой е чел и разтълкувал надписите, но онзи, който цитира Прицак е предложил като волжко-български някакви реконструкции. Реконструкциите според мен не са дословен прочит на написаното на камъните, а е комбинация от написаното, от чувашки думи и от термините от Именника. 

[sir]

Преди 5 часа, makebulgar said:

 

Затова и казвам, е го наричам условно тохарски D, тъй като не е като другите. 

Като кои други?

Няма нито тохарски C, нито тохарски D. Такива езици не съществуват. Някога вероятно е имало и други тохарски езици освен двата пряко засвидетелствани, но за тях може само да се спекулира на базата на една шепа предполагаемо тохарски заемки в други езици. Няма нищо, ама абсолютно нищо тохарско в Именника. Или и по този въпрос учените са се объркали?

[sir]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Еми не ми е ясно какво точно са открили Прицак, Вовин или някой друг споменат тук академик относно термините и календара. В статията на Вовин не пише много за термините, а Прицак го чета в нета на немски, който не разбирам, така че не съм сигурен какво е написал. Дава примери с чувашки думи и такива от татарските надписи, но повечето от паралелите са доста повърхностни.

Относно числителните от татарските надгробни камъни от 13 век в статията на Прицак на 45 стр. са дадени всички термини с арабски букви, а на латиница са със звездичката * пред тях, а това означава, че това са някакви реконструкции. Не знам кой ги е правил, и кой е чел и разтълкувал надписите, но онзи, който цитира Прицак е предложил като волжко-български някакви реконструкции. Реконструкциите според мен не са дословен прочит на написаното на камъните, а е комбинация от написаното, от чувашки думи и от термините от Именника. 

Вовин не се занимава с Именника, цитирал съм го по въпроса за старотюркския календар, който има отношение към темата с нашия календар дотолкова, доколкото ти самият твърдиш, че нашият бил зает от старотюркския.

Прицак не е толкова важно какво е открил, важното е, че е събрал откритото на едно място още преди 70 години. Този, който не е открил абсолютно нищо, е Москов, чиито постановки в т.нар. "ново" тълкуване на Именника са преписани от Прицак с леки изменения и допълнения. Единствената му оригинална идея е тази за съвладетелството, която, освен че е смехотворна, няма и отношение към въпроса за произхода на календара.

Това, че не можеш да разпознаваш арабските букви - не да четеш арабски, а поне да разпознаваш буквите и да знаеш фонетичните им стойности - си е изцяло твой проблем. Всичките велики изследователи на прабългарите сте такива - не сте си направили труда поне няколко елементарни неща да понаучите преди да тупате по масата. Но то така е и по-лесно, дава ти картбланш да се преструваш, че въпросните надписи не съществуват. Не мога да ги прочета, следователно не съществуват и защо да си губя времето с тях, при положение че мога да години наред да лаладжийствам за някакъв измислен език.

Спънка и то тежка спънка пред прогреса в прабългаристиката сте такива като теб.

[makebulgar]

Преди 6 часа, sir said:

Няма нито тохарски C, нито тохарски D. Такива езици не съществуват. Някога вероятно е имало и други тохарски езици освен двата пряко засвидетелствани, но за тях може само да се спекулира на базата на една шепа предполагаемо тохарски заемки в други езици. Няма нищо, ама абсолютно нищо тохарско в Именника. Или и по този въпрос учените са се объркали?

Тохарски е имало няколко. Задай си въпроса защо в единия от тохарските има числително шухт и дали е близко до нашето шехтем. 

[makebulgar]

Преди 6 часа, sir said:

Вовин не се занимава с Именника, цитирал съм го по въпроса за старотюркския календар, който има отношение към темата с нашия календар дотолкова, доколкото ти самият твърдиш, че нашият бил зает от старотюркския.

Не съм твърдял, че календара е зает от старотюркския, а че вероятно е дошъл от Тюркския хаганат. Това, че не разбираш как така в хаганата наред със старотюркския календар е имало и други календарни системи е твой проблем. 

 

Преди 6 часа, sir said:

Преди 12 часа, makebulgar said:

Еми не ми е ясно какво точно са открили Прицак, Вовин или някой друг споменат тук академик относно термините и календара. В статията на Вовин не пише много за термините, а Прицак го чета в нета на немски, който не разбирам, така че не съм сигурен какво е написал. Дава примери с чувашки думи и такива от татарските надписи, но повечето от паралелите са доста повърхностни.

Относно числителните от татарските надгробни камъни от 13 век в статията на Прицак на 45 стр. са дадени всички термини с арабски букви, а на латиница са със звездичката * пред тях, а това означава, че това са някакви реконструкции. Не знам кой ги е правил, и кой е чел и разтълкувал надписите, но онзи, който цитира Прицак е предложил като волжко-български някакви реконструкции. Реконструкциите според мен не са дословен прочит на написаното на камъните, а е комбинация от написаното, от чувашки думи и от термините от Именника. 

Expand  

Вовин не се занимава с Именника, цитирал съм го по въпроса за старотюркския календар, който има отношение към темата с нашия календар дотолкова, доколкото ти самият твърдиш, че нашият бил зает от старотюркския.

Прицак не е толкова важно какво е открил, важното е, че е събрал откритото на едно място още преди 70 години. Този, който не е открил абсолютно нищо, е Москов, чиито постановки в т.нар. "ново" тълкуване на Именника са преписани от Прицак с леки изменения и допълнения. Единствената му оригинална идея е тази за съвладетелството, която, освен че е смехотворна, няма и отношение към въпроса за произхода на календара.

Прицак е събрал каквото е открил, и Москов му признава заслугите, като в систематизирането на проучвянията пише, че един от етапите на проучванията започва с книгата на Прицак от 1955 г. Москов и Войников не ги фаворитизирам и не смятам, че са писали напълно научно, но са изследователи, които са се занимавали с проблемите на Именника и календара, и са написали книги, които можем да четем на български. Не са по-различни от всички останали десетина автори, които пишат по темата начело с П. Добрев. Новото тълкувание на Москов е основно за това, че 13-месец се е наричал алем, като Войников копира тази хипотеза дословно. И при двамата, а и при Прицак основна грешка е, че приемат за достоверна хипотезата за това, че в Именника са споменати месеци, подобно на тюркските календари.  

 

Преди 6 часа, sir said:

Това, че не можеш да разпознаваш арабските букви - не да четеш арабски, а поне да разпознаваш буквите и да знаеш фонетичните им стойности - си е изцяло твой проблем. Всичките велики изследователи на прабългарите сте такива - не сте си направили труда поне няколко елементарни неща да понаучите преди да тупате по масата. Но то така е и по-лесно, дава ти картбланш да се преструваш, че въпросните надписи не съществуват. Не мога да ги прочета, следователно не съществуват и защо да си губя времето с тях

Ще се радвам, ако можеш да дадеш някакви източници за въпросните числителни от волжкобългарските надгробни паметници, че да ги видим какви са и колко близки са до тези от Именника. В книгата на Прицак на стр. 45 са дадени някакви възстановки на волжкобългарски числителни с окончания -ъм, -им, които са изведени основно от чувашки, като са дадени със звездичка (*), тоест възстановки са, като вероятно възстановки са и изписванията на арабски. 

 

Иначе в книгата на Ф. Хакимзянов "Епиграфические памятники Волжкой Булгарии и их язик" от 1987 г. (стр.54-56) от надгробните надписи, които са от 13 век, са дадени числителни бройни, които са кипчакски и са близки до  общотюркските: ber, eki, uch, tort, besh, alti, zheti, segiz, тогуз, он, онбер. Числителните редни са много малко по надписите, като се образуват от бройните с наставка -нч или -нче. Тоест няма -ом, няма -ем, или други подобни. 

 

Преди 7 часа, sir said:

Спънка и то тежка спънка пред прогреса в прабългаристиката сте такива като теб.

Ако календара е зает цялата прабългаристика трябва да се преразгледа и преоформи. Хипотезата, че от календарните термини може да се извлече прабългарски език е основната грешка от миналото. Ако половината термини не са тюрко-чувашки, а са индоевропейски тогава ще трябва сериозна корекция на прабългаристиката. И като се разбере от кой език са термините ептен ще отпаднат календарните термини като извор за прабългарския език. 

[D3loFF]

On 21.06.2024 г. at 9:31, makebulgar said:

 

Ето и превод на текста за тези на които им е интересно:

§ 5. Поредните числителни от списъка на князете се образуват с наставката -имъ (-im) или -емъ (-ēm) от незаоблени гласни, и с -омъ (-öm ~ -ōm) от числителни думи със заоблени (т.е. лабиализирани) гласни. Тази наставка също е засвидетелствана в волжко-българския (примери виж на стр. 59): *

*vičām* „третият“ *

*tüvätäm* „четвъртият“ *

*biyäläm* „петият“ *

*ziyätäm* „седмият“ *

*säkäräm* „осмият“ *

*toxäräm* „деветият“ *

*änäm* „десетият“

Изписването на последната дума с „Kesra“ пред -м ни позволява да прочетем тази наставка като -им ~ -ем ~ -ом (~ ēm ~ öm). В чувашкия тази наставка рядко се среща сама по себе си; обикновено е прикрепена с притежателната наставка на 3-то лице -ĕš, така че се образува наставката -мăш (-məš) (~ -ĕməš(ĕ)), напр.: * *b. porre-m-ăš* „първият“ * *pilak-m-ăš* „петият“ * *sakkăr-m-ăš* „осмият“ * и т.н. Старата наставка -им ~ -ем ~ -ом е запазена в чувашкия само в някои фиксирани идиоматични изрази, напр.: * *vĭlăm kun* „на третия ден“, „вчера“ * *tüvăm kun* „на четвъртия ден“ * *vĭlăm sul* (virjal) „в третата година“ * *üsĭn-inĕ* „другиден“ * *pĭlkĭm-inĕ* „на петия ден преди“ * *oltmĭ-inĕ* „на шестия ден от днес“

 

Впрочем аз тук освен прилика между *vičām* „третият“ * и "вечем" от Именника, друго не виждам. Останалите думи са тотално различни.

[БатеВаньо]

Преди 59 минути, D3loFF said:

Ето и превод на текста за тези на които им е интересно:

§ 5. Поредните числителни от списъка на князете се образуват с наставката -имъ (-im) или -емъ (-ēm) от незаоблени гласни, и с -омъ (-öm ~ -ōm) от числителни думи със заоблени (т.е. лабиализирани) гласни. Тази наставка също е засвидетелствана в волжко-българския (примери виж на стр. 59): *

*vičām* „третият“ *

*tüvätäm* „четвъртият“ *

*biyäläm* „петият“ *

*ziyätäm* „седмият“ *

*säkäräm* „осмият“ *

*toxäräm* „деветият“ *

*änäm* „десетият“

Изписването на последната дума с „Kesra“ пред -м ни позволява да прочетем тази наставка като -им ~ -ем ~ -ом (~ ēm ~ öm). В чувашкия тази наставка рядко се среща сама по себе си; обикновено е прикрепена с притежателната наставка на 3-то лице -ĕš, така че се образува наставката -мăш (-məš) (~ -ĕməš(ĕ)), напр.: * *b. porre-m-ăš* „първият“ * *pilak-m-ăš* „петият“ * *sakkăr-m-ăš* „осмият“ * и т.н. Старата наставка -им ~ -ем ~ -ом е запазена в чувашкия само в някои фиксирани идиоматични изрази, напр.: * *vĭlăm kun* „на третия ден“, „вчера“ * *tüvăm kun* „на четвъртия ден“ * *vĭlăm sul* (virjal) „в третата година“ * *üsĭn-inĕ* „другиден“ * *pĭlkĭm-inĕ* „на петия ден преди“ * *oltmĭ-inĕ* „на шестия ден от днес“

 

Впрочем аз тук освен прилика между *vičām* „третият“ * и "вечем" от Именника, друго не виждам. Останалите думи са тотално различни.

Има съответствия. Не напълни, но как и да са пълни като това са реконструкции и е възможно да са тотално сгрешени.

vičām* „третият“ * вечем

*tüvätäm* „четвъртият“ * тутом

*biyäläm* „петият“ * верени алем

*ziyätäm* „седмият“ * шехтем

*säkäräm* „осмият“ *

*toxäräm* „деветият“ * тох алтом

*änäm* „десетият“ алем

Прабългаристиката въобще не трябва да си губи времето с превод на календарните термини, при положение че разполага с останалия текст.... Или директно да се само закрива, че смисъла от нея е като на превод от варненски език на пловдивски.

[makebulgar]

Преди 6 часа, D3loFF said:

Ето и превод на текста за тези на които им е интересно:

§ 5. Поредните числителни от списъка на князете се образуват с наставката -имъ (-im) или -емъ (-ēm) от незаоблени гласни, и с -омъ (-öm ~ -ōm) от числителни думи със заоблени (т.е. лабиализирани) гласни. Тази наставка също е засвидетелствана в волжко-българския (примери виж на стр. 59): *

*vičām* „третият“ *

*tüvätäm* „четвъртият“ *

*biyäläm* „петият“ *

*ziyätäm* „седмият“ *

*säkäräm* „осмият“ *

*toxäräm* „деветият“ *

*änäm* „десетият“

Изписването на последната дума с „Kesra“ пред -м ни позволява да прочетем тази наставка като -им ~ -ем ~ -ом (~ ēm ~ öm). В чувашкия тази наставка рядко се среща сама по себе си; обикновено е прикрепена с притежателната наставка на 3-то лице -ĕš, така че се образува наставката -мăш (-məš) (~ -ĕməš(ĕ)), напр.: * *b. porre-m-ăš* „първият“ * *pilak-m-ăš* „петият“ * *sakkăr-m-ăš* „осмият“ * и т.н. Старата наставка -им ~ -ем ~ -ом е запазена в чувашкия само в някои фиксирани идиоматични изрази, напр.: * *vĭlăm kun* „на третия ден“, „вчера“ * *tüvăm kun* „на четвъртия ден“ * *vĭlăm sul* (virjal) „в третата година“ * *üsĭn-inĕ* „другиден“ * *pĭlkĭm-inĕ* „на петия ден преди“ * *oltmĭ-inĕ* „на шестия ден от днес“

 

Впрочем аз тук освен прилика между *vičām* „третият“ * и "вечем" от Именника, друго не виждам. Останалите думи са тотално различни.

 

Всъщност при *vičām реконструкцията може да не е точна, тъй като всъщност в арабската азбука няма буква означаваща звука В. Използваната арабска буква و звучи по-скоро като дълго о. Така арабското изписване би звучало като ооджм, или уджм, което всъщност е много близко до обичайното тюркско юч "три". Прицак или който е направил възстановката е изхождал от звученето на чувашките думи и от нашето вечем, но чувашките форми са късно документирани (18 век), а вечем от Именника може да означава съвсем друго число от език от друга езикова група. Останалите числителни от надписите с окончание -м, предадени чрез оригиналното звучене на арабската азбука, също звучат по-различно, тъатм „четвърти“, биялм „пети“, джиатм „седми“, скрм „осми“, тхрм „девети“ и оонм, унм „десети“. 

При чувашките окончания на числителните -мъш/-меш, се приема, че били някаква съставна форма от рода -ам-еш, -им-еш, но реално са си вариация на тюркското -инч, -нч, което в надписите от Волга от 13-14 век е било записвано като -нш. Тоест, и при чувашите нямаме окончание -ем, -ом, а имаме традиционно тюркско окончание, което през 13-14 век е било -нш, а през 18 век е станало -мш, -мъш, -меш. 

[Кухулин]

Преди 11 минути, makebulgar said:

При чувашките окончания на числителните -мъш/-меш, се приема, че били някаква съставна форма от рода -ам-еш, -им-еш, но реално са си вариация на тюркското -инч, -нч, което в надписите от Волга от 13-14 век е било записвано като -нш.

Би било интересно да оцениш това твърдение по твоите собствени критерии за псевдонаука  

[makebulgar]

Преди 27 минути, Кухулин said:

Би било интересно да оцениш това твърдение по твоите собствени критерии за псевдонаука  

Еми това не е точно мое твърдение, чувашолозите и татаролозите, които са проучили епиграфските паметници на Волга, твърдят именно това, че -инч, -нчи, -нш и -меш са едно и също нещо от различни епохи и географии. 

Редактирано Юни 23 от makebulgar

[Tomata]

„сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.“

А това от кой език се превежда най-добре?  На мен това „бехти“ по-скоро на туркското „беш“, -пет, ми прилича, а „етхъ“ примерно на „еки“,-две.

Хич не ми прилича на календарните надписи от именника.

Същото е и с чаталарското

 

И в двата случая имаме времеви паралел на термините с други езици и датировката следвало би да е лесна задачка..

Смущаващи са и доста фриволните изписвания в различните текстове. Този на хартията (явно неточен), ако приемем, че „сигорелем“ е оригиналът.

 

[Кухулин]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Еми това не е точно мое твърдение, чувашолозите и татаролозите, които са проучили епиграфските паметници на Волга, твърдят именно това, че -инч, -нчи, -нш и -меш са едно и също нещо от различни епохи и географии. 

Окей, но как се вписва това в критериите ти за псевдонаука? Тези чувашолози и татаролози лингвисти ли са? Логически издържано ли обосновават това твърдение или просто го "твърдят"? В другата тема храниш проф. Александров, а тук...

[БатеВаньо]

Преди 2 часа, Tomata said:

„сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.“

А това от кой език се превежда най-добре?  На мен това „бехти“ по-скоро на туркското „беш“, -пет, ми прилича, а „етхъ“ примерно на „еки“,-две.

Хич не ми прилича на календарните надписи от именника.

Същото е и с чаталарското

 

И в двата случая имаме времеви паралел на термините с други езици и датировката следвало би да е лесна задачка..

Смущаващи са и доста фриволните изписвания в различните текстове. Този на хартията (явно неточен), ако приемем, че „сигорелем“ е оригиналът.

 

Етхь не е ясно какво е изобщо. Това е крайно нечетлива дума. Вероятно е имала някаква изпусната титла или е по някакъв начин съставна част от предходната дума.

Защо да не е съставна част от ле(т) и защо не бехти всъщност да е бегти, и защо да не означава изминалите години.

Редактирано Юни 23 от БатеВаньо

[makebulgar]

Преди 35 минути, Кухулин said:

Окей, но как се вписва това в критериите ти за псевдонаука? Тези чувашолози и татаролози лингвисти ли са? Логически издържано ли обосновават това твърдение или просто го "твърдят"?

Еми хората които са се занимавали с епиграфските паметници от Волга и Кама предполагам са достатъчно добри специалисти, филолози и палеографи.

Фактите са такива, че числителните редни по каменните надписи са типични тюркски с типични тюркски окончания -инч, -нч, -нш, като единствено окончанията "-м" са изключения, и те говорят за някакъв диалект или за външно влияние (иранско или друго). В надписите е използван както з-тюркски, така и р-тюркски, а също така арабски, и арменски на 5 камъка. Повечето са на р-тюркски, който се сравнява лесно с чувашкия, който по същество не е някакъв монголски или манджурски, а е тюркски.

Реконструкциите на числителните по камъните на база чувашките и тези от Именника са направени добре, но подобни и по-добри реконструкции могат да се направят и чрез стандартните тюркски числителни. 

[БатеВаньо]

Между другото 2 Май се е падало Събота през 905 и 911 година. Тоест годината в приписката или не е разчетена правилно или е преписана грешно ако става дума за смъртта. Ако става дума за покръстването то годината също не е 864 а 865.

Редактирано Юни 23 от БатеВаньо

[Tomata]

Преди 3 часа, БатеВаньо said:

Между другото 2 Май се е падало Събота през 905 и 911 година. Тоест годината в приписката или не е разчетена правилно или е преписана грешно ако става дума за смъртта. Ако става дума за покръстването то годината също не е 864 а 865.

Дали не е имало диалекти и през средновековието? 

Напр. лятоска, зимъска..

[БатеВаньо]

Преди 1 час, Tomata said:

Дали не е имало диалекти и през средновековието? 

Напр. лятоска, зимъска..

Е как да е нямало?

То сега, при толкова комуникации и при образование, финансирано от държавата всеки си говори както му падне дето се вика. Представи си през средновековието какво е било - всяко населено място със собствен диалект.

[Кухулин]

Преди 5 часа, makebulgar said:

Фактите са такива, че числителните редни по каменните надписи са типични тюркски с типични тюркски окончания -инч, -нч, -нш, като единствено окончанията "-м" са изключения, и те говорят за някакъв диалект или за външно влияние (иранско или друго). В надписите е използван както з-тюркски, така и р-тюркски, а също така арабски, и арменски на 5 камъка. Повечето са на р-тюркски, който се сравнява лесно с чувашкия, който по същество не е някакъв монголски или манджурски, а е тюркски.

Ако приемем р-тюркския и з-тюркския за някакви тюркски диалекти, то да - окончанията "-м" са функционален аналог на "-нчи". Просто "епохите и географиите" в случая са доста мащабни.

Ако обаче някой твърди, че окончанията "-м" са фонетично развитие на "-нчи" в рамките на р-тюркския, ще те помоля за точно име и цитат, за да преценим доколко човекът е лингвист, какви публикации има и дали не ни занимаваш с псевдонаука.

[D3loFF]

Преди 7 часа, БатеВаньо said:

Между другото 2 Май се е падало Събота през 905 и 911 година. Тоест годината в приписката или не е разчетена правилно или е преписана грешно ако става дума за смъртта. Ако става дума за покръстването то годината също не е 864 а 865.

Събота е бил последният ден от седмицата. Неделя е бил първият, както е впрочем и до днес в английския календар. 

Тоест не трябва да гледаме 6-и ден, а 7-и (или за тях първи): 860, 866

[Tomata]

Преди 3 часа, БатеВаньо said:

Е как да е нямало?

То сега, при толкова комуникации и при образование, финансирано от държавата всеки си говори както му падне дето се вика. Представи си през средновековието какво е било - всяко населено място със собствен диалект.

По-горе в текста на Тудор е записано правилно

„в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д.“

и също така

„ вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ“

после изведнъж става „в лѣ(т) етхь бехти.“

 

Идеята ми е, Борис с всички българи бяха кръстени през това лято(година).

Ако преписът е от диалектна форма, то писарят го е „превел“ неточно, защото не го е разбрал добре, тъй като е добавил предлог „в“ в текста пред   лѣтетхь бехти,- бяха в(през) това лято(година) покръстени.

Подобно е н.пр. значението на лятоска,-в, през това лято, т.е конкретно определено по време.

 

[БатеВаньо]

Преди 34 минути, Tomata said:

По-горе в текста на Тудор е записано правилно

„в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д.“

и също така

„ вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ“

после изведнъж става „в лѣ(т) етхь бехти.“

 

Идеята ми е, Борис с всички българи бяха кръстени през това лято(година).

Ако преписът е от диалектна форма, то писарят го е „превел“ неточно, защото не го е разбрал добре, тъй като е добавил предлог „в“ в текста пред   лѣтетхь бехти,- бяха в(през) това лято(година) покръстени.

Подобно е н.пр. значението на лятоска,-в, през това лято, т.е конкретно определено по време.

 

,добре. Самото наличие на този неясен термин в текста е смущаващо показателен, че не е преведен. Тоест, хората си го използват като нещо свое без да знаят какво означава. Във времената на приписката би трябвало да има все още предибългари. Дори Тудор вероятно е един от тях. Та, за чий пише на кирилица и използва календарен термин извън езика който използва. Вероятно защото не го знае. Не виждам проблем ако етхь бехти  означава огнения дракон например, да се напише на четлив български в лет огнен дракон......

[Tomata]

Преди 14 минути, БатеВаньо said:

,добре. Самото наличие на този неясен термин в текста е смущаващо показателен, че не е преведен. Тоест, хората си го използват като нещо свое без да знаят какво означава. Във времената на приписката би трябвало да има все още предибългари. Дори Тудор вероятно е един от тях. Та, за чий пише на кирилица и използва календарен термин извън езика който използва. Вероятно защото не го знае. Не виждам проблем ако етхь бехти  означава огнения дракон например, да се напише на четлив български в лет огнен дракон......

Ами ние не разполагаме с оригиналът на текста за да ги сравним.  Същото е и с именника. Преписите са все някакви църковнославянски, но не са правени непременно от български черноризци. Възможно е преписвачите да са добавяли някоя и друга редакция според своите представи и знания. Иначе при тудоровия текст ясно се вижда, че е писан грамотно и граматически правилно. Единсвено при „ в лет етхъ бехти“ е допуснал  грешка, или може би е направил компромис поради неразбиране.  Ако все пак това са наистина календарни термини, то е доста учудващо, че почти не се срещат никъде другаде в текстовете. Разбира се, не можем да сме сигурни дали простолюдието е говорило единствено църковнославянски. 

Иначе наистина е жалко, че сме загубили огнения дракон из дебрите на вековете(монашеските преписи)

[БатеВаньо]

Преди 14 часа, Tomata said:

Ами ние не разполагаме с оригиналът на текста за да ги сравним.  Същото е и с именника. Преписите са все някакви църковнославянски, но не са правени непременно от български черноризци. Възможно е преписвачите да са добавяли някоя и друга редакция според своите представи и знания. Иначе при тудоровия текст ясно се вижда, че е писан грамотно и граматически правилно. Единсвено при „ в лет етхъ бехти“ е допуснал  грешка, или може би е направил компромис поради неразбиране.  Ако все пак това са наистина календарни термини, то е доста учудващо, че почти не се срещат никъде другаде в текстовете. Разбира се, не можем да сме сигурни дали простолюдието е говорило единствено църковнославянски. 

Иначе наистина е жалко, че сме загубили огнения дракон из дебрите на вековете(монашеските преписи)

Според мен е без значение дали е препис, дали е превод или нещо друго. Имаме текст, очевидно домашен, в който има неясни думички извън старобългарската лексика. Ако преписвача/преводача е знаел какво означават, би било логично да ги преведе/препише, както е направил с другия текст. Но думите не са преведени, от което следва, че преводача/преписвач не ги е знаел, от което следва, че може неволно да ги е пообъркал. А дори и да не ги е пообъркал, ги е предал по инерция, от което следва, че календара използван от прабългарите е механично привнесен от чужда среда

 

Редактирано Юни 24 от БатеВаньо

[makebulgar]

Преди 58 минути, БатеВаньо said:

Но думите не са преведени, от което следва, че преводача/преписвач не ги е знаел, от което следва

Днес като пишеш за септември, октомври, август и май, превеждаш ли ги и бъркаш ли ги, и правиш ли връзка между етимологията на термините и местата им в календара?!

[БатеВаньо]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Днес като пишеш за септември, октомври, август и май, превеждаш ли ги и бъркаш ли ги, и правиш ли връзка между етимологията на термините и местата им в календара?!

За септември, октомври и т.н. не, но ако трябва да пиша и обяснявам за сечен, Брезен, коложег и т.н да.