Произход на титлата KANACYBIГI

[Ka40]

И така, първо нека припомним един много важен факт. Никой от светилата в родната прабългаристика и набедените за такива, не е тюрколог. Това автоматично означава, че техните мнения трябва много внимателно и критично да се приемат. Всъщност, сред българските учени има само един специалист в областта - Цв. Тафраджийска и именно защото е наистина специалистка, отрича тюрко-монголо-енвеко-алтайския характер на прабългарския.

И сега конкрето за кана сюбиги. Някой по-горе, непомня кой, беше изтърсил едно доста, как да кажа....странно твърдение, че "кана" било производно от "каган". Ами не е. Титлата "каган" е била добре известна на българите през периода на ПБЦ и с нея те назовават кого? Владетелите на тюркските народи, а не своя. Казано иначе, няма никаква връзка между "кана" и "каган"

Както е добре известно "кана сюбиги" не се среща в тюркските надписи и следователно не е тюркска. Не е регисрирана и сред останалите тюркоезични народи. Следователно не е тюркска. Интересно обаче, защо постоятто се игнорира кушанския вариант? Това е как да кажа, доста не научен подход. Разбира се този подход на тотално игнориране от страна на форумните тюрковъди не трябва да ни смущава, защо сред тях няма хора занимаващи се с наука и по-точно с история.

По-горе също някой много упорито защитаваше и казионната теза, че славянска "княз" е заемка от немското "кьонинг". Разбира се от историческа гледна точка, тази заемка трудно може да се докаже, защото германските заемки навлизат през готския, а точно в готския тази дума я няма. По-точно готите имат съвсем различна дума за "владетел", която обаче странно защо не е била заета от славяните.

Както много правилно бе отбелязано от един от съфорумците, които малко повече разбират от материята, която коментират, титлата "княз" е регистрирана за пръв път в старобългарски паметници от 10 в. и най-вероятно става въпрос за славянизираната форма на българската "кана сюбиги". В последствие от България се разпространява сред другите славяни.

[Кухулин]

Добре де, Ka40, не мога да те разбера.

В първата част на горния пост наблягаш върху необходимостта от академично подплатени мнения. Тук съм абсолютно съгласен с теб - трябва преди всичко да се вземат под внимание становищата на специалистите и особено - на утвърдените специалисти. Не знам дали Цв. Тафраджийска е тюрколог, но не е и толкова важно. По-важен е принципа.

В последната част на постинга обаче... виждаме обратен завой. Загърбваш мненията на всички специалисти за произхода на титлата "княз" и се позоваваш на някакви други неща. Ясно е, че лингвистиката не ти е силна страна (в сравнение с археологията), затова отхвърлянето на "казионната теза" звучи още по-странно. Не знам какво да мисля...

Аз бих се радвал да споделиш кушанския вариант за етимология на КАНАСУБИГИ. Всяка хипотеза е полезна посвоему.

[Aspandiat]

Хубаво е да се свикне с тази мисъл: ранните българи са тюркоезични, с именна система, в която се срещат лични имена от всякакъв езиков произход, което не е изненадващо предвид предисторията им в степите и с материална култура, позната у различни степни народи. Тези неща се отнасят и за ираноезични, и за тюркоезични, и за германоезични степни народи.

Спандю беше решил да се не хаби в тая тема, но сърце майко не трае да гледа Глишев как бесней над иранско му огнище.

Айде да ги хванем личните имена, които са много по-упорити като запазване и могат да се предават от поколение на поколение в течение на 5-6 дори 10 века за разлика от титлите например.

Крум - вероятно готско.

Сабин - няма да се изненадам ако е латинско.

Баян - тюркско

(О)муртаг - иранско или келтско

Борис - може да е тюркско, но може и да е иранско (староперсийско)

Кардам - индоарийско

Аспарух - иранско

Кубер и Кубрат - индоарийски

Тервел - неясно

Телериг - вероятно готско

Севар - вероятно тюркско, но може да е етнонимно от "сувар, савар"

Сондоке - неясно

Винех - персийско

Маламир - вероятно готско

Ирник - вероятно иранско (скито-сарматско)

Алцек - неясно

Вунд - иранско

Телец - неясно

Паган - вероятно латинско

Умар - вероятно сарматско

Очаквам веднага да ми се възрази, че всъщност Крум било Корум с вторично изпадане на "о", както (ако си спомням добре) беше писал преди доста години Борис Симеонов. Тъй като последният беше (лека му пръст) трагично неграмотен исторически, той нямаше как да е чувал за загиналия пред Амида в Месопотамия през 359 г. хионитски княз Грумбат, за когото Амиан Марцелин пише, че се отличавал с дивна хубост (за един римлянин монголоид няма как да е красавец ! ). Замяната на К- с Г- е съществувала и при нас във вариантите Кубер~Губер например.

За Алцек е предлагана етимология от тюркското "алчак" ("дребен"), но не съм срещал обяснение откъде аджеба се появява това толкова неприятно Ц, напълно нехарактерно за тюркските езици. Същото неприятно -Ц виждаме и при Телец. За неправилен запис на оригиналното Алчак като Алцек не може да се говори, защото такъв топоним (село Алцек~Алцк) е засвидетелствано в Армения още през VІІ век.

[КГ125]

Алцек, Телец, Тервел - неясни. Какви ще да са, има ли версии?

[Кухулин]

Aspandiat, можеш ли да дадеш индоарийските етимологии на Кардам, Кубер и Кубрат.

[Ka40]

Добре де, Ka40, не мога да те разбера.

В първата част на горния пост наблягаш върху необходимостта от академично подплатени мнения. Тук съм абсолютно съгласен с теб - трябва преди всичко да се вземат под внимание становищата на специалистите и особено - на утвърдените специалисти. Не знам дали Цв. Тафраджийска е тюрколог, но не е и толкова важно. По-важен е принципа.

В последната част на постинга обаче... виждаме обратен завой. Загърбваш мненията на всички специалисти за произхода на титлата "княз" и се позоваваш на някакви други неща. Ясно е, че лингвистиката не ти е силна страна (в сравнение с археологията), затова отхвърлянето на "казионната теза" звучи още по-странно. Не знам какво да мисля...

Аз бих се радвал да споделиш кушанския вариант за етимология на КАНАСУБИГИ. Всяка хипотеза е полезна посвоему.

Проблемът е в самата лингвистика или поне това, което се опитват да ни пробутат в България. Нейните тези не се опират на реални факти, а на предположения, които се приемат за факти. Едно такова предположение е че титлата "княз" е съществувала в славянските езици поне от 5в. Другото предположение е че праформата й е съществувала в германските езици и че е заета чрез готите. Фактите, са че преди 10 в. титлата "княз" не е регистрирана, а през 10 в. е регистрирана в български паметници, че няма изходна форма в готския, което пък означава съвсем логически, че неможе да е заета от готите.

Колкото за кушанските аналози - те вече са дадени многократно тук, и мисля, че безсмислено да се повтарят.

[makebulgar]

Курт - ирански (от персийското Гурд - горд)

Тервел - иранско (бог Тарви)

Дуло - иранско (Дил - сърце, смел)

Кардам - Кардан (Кар - работа; Дан - дан, дам)

Кубер - Кубера (Ку/Ху/Су - хубаво, добро; Бер - нося, бера.) богат на богатството

Редактирано Юни 13, 2011 от makebulgar

[Ka40]

Спандю беше решил да се не хаби в тая тема, но сърце майко не трае да гледа Глишев как бесней над иранско му огнище.

Много правилно. Безсмислено е човек да се хаби за нещо което е очевидно. Още повече е че тюрковъдството е обречено като теза - сред младото поколение, което навлиза в науката просто тази теза няма подръжници.

[_magotin_]

Маламир не е готско, а иранско име. Суфикс -мир е характерен и за иранските имена. Това име е и топоним в днешен Иран.

[_magotin_]

т.е. се предполага, че езикът е тюркски, по това предположение се реконструират надписи и от тези реконструирани надписи се прави извод, че езикът е тюркски, така ли?

За този парадокс вече обървах внимание няколко пъти.

1.Предпоставя се тезата, че прабългарите са тюрки, следователно

2.Кана субиги получава единствено тюркска интерпретация и това доказва автоматично 1.

Проблемът, както вече се отбеляза, е че нашите тюрколози не са никакви тюрколози, а самозванци без специализирана подготовка. Дори Бешевлиев по тюркските теми е абсолютен любител. Не по-малко сериозно е и отсъствието на иранисти с подходяща подготовка.

[_magotin_]

Е какво пък Омортаг и в последствие Маламир са държали да се знае, че титлата им - кан/а/ас е 'свише' дадена и за да не заблудят случайно гръкоезичните им е пояснене веднагически и на 'цист гръцки' ... пак излиза че има и по-лесно обяснение от беци, субашии и тем подобни ...

То вярно че какви ли не 'зайци' бяха извадени от ръкавите и цилиндрите но това с намесването на селджуки ... и CYBHГН -> Subaşɪ е гвоздея на шоуто ...

Това е стара, дъвкана и невярна хипотеза.

[glishev]

Качо,

има ли изобщо българска употреба на "каган" от VII-X в.? Няма. Следователно българите не познават точно този вариант на титлата или пък трябва да посочиш къде се среща "каган" в български текст от периода.

Иначе бяха приведени достатъчно тюрко-алтайски примери за преходни форми между "каган" и "кан", така че това няма какво повече да го обсъждам.

За "княз" като сигурен германизъм също няма какво повече да се говори, това е напълно решен въпрос. Назад в темата има подробна аргументация, ако искаш, чети, ако не щеш - недей.

Ако искаш, добави нещо за кушанската теза, та да я добавя в началния постинг на темата.

Спандю,

за личните имена съм ти отговорил на ЛС. Да си копирам ли тук съобщението? Накратко - именният фонд всъщност е страшно изменчив и разнообразен, за разлика от еднотипния тюркски характер на най-ранния засвидетелстван терминологичен пласт от VII-X в.

[_magotin_]

Първите известни ни български думи, словосъчетания и текстове съставят всичко, което знаем за най-ранния познат език, говорен от българи. Този пласт е от периода VII-IX в. По-голямата част от него е в паралел с тюркските езици. Ономастичните данни са разнородни, което си е нормално, а техническите и институционалните данни сочат само към тюркски паралели. Няма нито един ранен български термин с ирански паралел. Оттам нататък е просто нелепо да се спори дали българите случайно не са били ираноезични. Не, не са били. Били са тюркоезични в най-ранния период, от който имаме информация за езика им. И, не, нито гръкоезичните надписи, нито състоянието на съвременния ни език ще променят този факт, защото са ирелевантни към него.

Хубаво е да се свикне с тази мисъл: ранните българи са тюркоезични, с именна система, в която се срещат лични имена от всякакъв езиков произход, което не е изненадващо предвид предисторията им в степите и с материална култура, позната у различни степни народи. Тези неща се отнасят и за ираноезични, и за тюркоезични, и за германоезични степни народи.

Коя "по-голяма част" е с паралел в тюркските езици? Църковнославянския ли имаш предвид или "прабългарския" от надписите? Нито за едното е вярно твоето твърдение, нито за другото.

1.Разбираемо в църковнославянския въобще няма смисъл да се коментира близостта с тюркския. За т.н. "прабългаризми" остатъци като шаран и подобни твърдението, че те съставляват доказателство за прабългарския като тюркски език е едно меко казано недоказано твърдение, да не кажа ненаучно. Много пъти е казано, че т.нар. тюркски прабългаризми в старобългтарския няма как да се приемат за годно доказателство - липсват всички важни понятия в един език, т.е. прабългарското влияние върху старобългарския е "невидимо". Достатъчно е да погледнем маджарите - едни угро фини, при които "прабългаризмите" са десетки пъти повече от тези в старобългарския. Досега не сме чули някакво смислено обяснение на този проблем, както и на проблема с отсъствието в старобългарския на известните от надписите думи и понятия.

2.Т.нар. прабългарски каменни надписи и ИБК съдържат определен брой думи които могат да се определят като тюркски. Това обаче не доказва по никакъв начин, че прабългарите са тюрки, а езикът им е тюркски. Много пъти са изтъквани проблемите тук - няма глаголи и съюзи, окончанията на бройвните в ИБК не са тюркски. Парадоксално въпросните прабългаризми отсъстват в старобългарския, т.е. става дума за някакви служебни понятия, които не са били в широка употреба.

Мутатис мутандис тезата за тюркоезичието на прабългарите е не особено аргументирана, силно спекулативна. Оттам - превеждането на канасубиги чрез тюркския е просто спекулация или в най-добрия случай хипотеза.

[RIZAR]

Маламир не е готско, а иранско име. Суфикс -мир е характерен и за иранските имена. Това име е и топоним в днешен Иран.

Суфикса мир , мер . ... Маготин почваш много да издребняваш . А суфикса на Даргамер , какъв е ???

След като мир бил ирански, а мер -готски , какъв е Даргамер ??

Сега да не се завъртиш на 180 градуса и да смениш грамофонната игличка , че мер е ирански суфикс и има парелели в Белуджистан ?

Апропо, вместо да се правим на ощипани , защо нито един титулуван археолог не се е опитал да направи анализ на археологическите материали на т.нар. Йорданови българи или пък на тези от изворите на Комес Марцелин и Касиодор ???

[_magotin_]

Маготин, всеки тегли към собствената си черга.

Нормално е всяка наука да се занимава с даден проблем със своя си инструментариум и методика.

Нямам проблем с това, че археолозите намират материалната култура на прабългарите за сродна с тази на ираноезични степни народи (примерно с тази на сарматите).

Радвам се, че не отричаш очевидното. Не пропускай и другите обстоятелства - доказателствата на ономастиката и чисто историческите - т.е. хронологическите изводи от появата на българите в Европа.

Но си остава фактът, че каквито данни имаме за езика на прабългарите, сочат към езиците на тюркоезичните степни народи (примерно на самите, собствено, тюрки, които са станали епонимни за цялата група).

Данните от ономастиката сочат друго. Освен това предпоставяйки тезата за тюркоезичието игнорираш възможността иранските заемки в славянския език да са именно остатъците от езика на прабългарите, нещо, което е видно в развитието на определени археологически култури.

Смятам, че материалната култура на степните народи е диктувана от бита им, така че ще намерим сходни характеристики в материалната култура и на ираноезични, и на тюркоезични, и дори на източногерманоезични номади.

Несъмнено има общи елементи, но има и много уникални елементи, основно в костюма, керамиката и предметите, свързани с култа. Уникални са и данните на антропологията, днес и на генетиката. Археологическите култури отвъд всяко съмнение са мощен инструмент за идентифицирането на народи, за които нямаме собствени писмени източници.

И това все пак няма да направи от прабългарите готи или гепиди, нито от гепидите - алани. А и, разбира се, археологията не би могла да даде аргументация за етническа принадлежност.

Категорично невярно твърдение. Археологическата култура отрязава етничността по уникален начин.

Просто етносът не е археологически фактор.

Eтносът не може да бъде фактор за една наука. Той се изучава с инструментариума на тази наука. Етносът се изучава именно чрез археологията за изчезналите народи и култури.

Това може да се демонстрира лесно чрез пример - в рамките на Византия няма разлики между фригийска и галатска керамика, така че археологът не би могъл да се ориентира само по керамика дали има пред себе си съдове, изработени от фригиец или от галат.

Крайно неверен и спекулативен пример. В рамките на суперкултурите или на цивилизациите е нормално да има унифициране на елементите на културата. Но дори и в тези рамки се получават редица отличителни белези, варианти, а антропологическите доказателства продължават да са валидни. В рамките на римската археология с редица способи може да се установи с голяма степен на вероятност коя културна вариация с кой етнос в рамките на суперкултурата може да се свърже.

Но има разлики между фригийски и галатски език, така че именно филологът може да определи за каква етническа принадлежност става дума дори само по няколко думи.

Зависи. Ако говорят на латински всички нищо няма да установиш и тук идват на помощ методите на археологията. Освен това както вече десетина пъти цитирах във форума Приск е написал нещо за лагера на Атила, което ти упорито отказваш да запомниш.

Та езикът е тъкмо определящ за етничността.

Невярно. Пример - САЩ, Канада, Австралия, Англия - различни идентичности с един език. Друг пример - всички ромеи говорят гръцки, но много от тях са арменци, грузинци, даже българи по етнос. Езикът определя единствено етнолингвистичната принадлежност, но тя е МИНОРНА по отношение на етнокултурната идентичност.

А за езика на прабългарите знаем достатъчно, за да можем все пак да го причислим към тюркските езици.

Ако това беше вярно твърдение, нямаше да сме тук да бистрим темата. За езика на прабългарите не знаем почти нищо.

Факт е, че археолозите и дори любителите съзнават значението на езика (уви, обикновено без да схващат филологическата материя) и затова именно се опитват да класифицират и езика на прабългарите между иранските езици. Неуспешно.

Не може да се идентифицира нещо, което е неизвестно. Археолозите не се занимават с лингвистика и се присмиват на напъните на псевдо-палеолингвистите.

"Недостатъчността" на езиковия материал е напълно илюзорна.

Според кой? Защото според Кызласови, Прицак и редица други авторитети данните са крайно оскъдни и недостатъчни.

Разбира се, че дори и по кратък текст един език може да бъде причислен към определено познато семейство, група и дори понякога подгрупа. От езика на прабългарите имаме кратки текстове, имаме и отделни словосъчетания, които просто нямат паралел в иранските езици, а имат в тюркските.

Отнасянето на фрагментарните данни към нещо познато е просто частен случай, който не може да се използва за доказателство. Всеки палеолингвист би ти го обяснил. Освен това горния пример с маджарския явно не си го осмислил, нито си чувал за двуезичието или многоезичието. Приск, скъпи приятелю, Приск и лагерът на Атила да си прочетеш отново. Или пък ирано-тюрското двуезичие. Има и такова. Или заемките, каквито има във всеки език на света.

Давам си сметка, че липсата на интердисциплинарно сътрудничество ще означава, че глупавият спор за "иранци" или "тюрки" ще продължава още много дълго време и че няма да го разрешим тук.

Академичната наука археология у нас не води в момента такъв спор, по разбираеми причини.

Само ще припомня нещо. Няма такова нещо като единна "иранска материална култура". Защото има различни ираноезични народи с различни материални култури - например персите и скитите. Но има такова нещо като "иранска езикова група". Именно езикът дефинира "иранците", независимо от разликите в материалната култура.

Виж по-горе за видовете идентичности. Ако си беше направил труда малко да почетеш щеше да знаеш, че степните иранци и степните тюрки имат различна материална и духовна култура и са отлично различими археологически.

Да се върнем на темата си. Има ли засвидетелствана прабългарска употреба на "каган"? Няма. Има ли засвидетелствани преходни форми между "каган" и "хан" в тюркските езици? Има. Няма какво повече да се говори.

Щом такъв топ палеолингвист като теб казва... Ние си чакаме доказателствата...

[glishev]

Маготин

Ти остави това, че нямало достатъчно следи от тюркски в езика на каменните надписи. Мъката е, че няма никакви ирански следи в терминологията

Ти остави ономастиката, която е с невероятно смесен характер и е изменчива, ами дай да се върнем на следите от словореда и склонението - безсъюзни и безпадежни свързвания на тюркски термини...

Че как да нямало следи от тюркизмите в книжовния "старобългарски"? Надписът на чъргубиля Мостич е точно на такъв език, а колко още ичиргу-боили и кавхани има до края на ПБЦ, ехе Едно "етх бехти" ми се върти от приписката на Тудор Доксов. Даже доста устойчиви тюркизми си има в книжовния старославянски.

Иранизми в славянския "старобългарски"? Това е интересно. Ами ако са просто ИЕ-общи характеристики?

Останалото, прощавай, ще го подмина. То е въпрос на дългия и неразрешим спор между филолози и археолози.

[RIZAR]

Глишев, не виждам нищо тюркско в исконни български титли , като жупан ,копан, комит, минник (имник) ,челник, маготин и т.н..

Ако трябва да сме честни до Крум нямаме никакви надписи с тюркски слова. Такива ще се наблюдават едва по отношение на някои обозначения от воински произход именно едва при Крум и след него. Ако Крумовата династия е условно панонска или свързана с изселвания на българи от Хазарския каганат, то такива влияния следват от този факт, а не от имагинерен тюркски произход на българите.

Вземи прочети малко за възшествието на тюрките и ранните споменавания за българи на Балканите и въобще в Европа.

Тюркски произход е не само меко казано анахронистичен за народ много по-древен от племето Ашина, но и абсолютен нон сенс, заради факта , че българите никога и по никакъв начин не са обявявали декларации във вярност към някакъв си Тюркски каганат, общност или тюркски произход.

Тъй като през Средните векове всички разумне люде са считали и Атила за велик европеец, то и българите по някакъв начин са обвързвали своя династичен произход с него. И само толкова.

[glishev]

Рицарю, с твоите исторически мнения отказвам да се занимавам. Те са крайно непривлекателни за мен.

[RIZAR]

Рицарю, с твоите исторически мнения отказвам да се занимавам. Те са крайно непривлекателни за мен.

По принцип и аз отказвам да се занимавам с твоите мнения, като "децимацията'' на Самуиловите войници ,но това по принцип не ти е основния проблем.

[RIZAR]

Радвам се, че не отричаш очевидното. Не пропускай и другите обстоятелства - доказателствата на ономастиката и чисто историческите - т.е. хронологическите изводи от появата на българите в Европа.

Само дето на археологията не й се занимава с ранните хронологични прояви на българите и отказва да ги съпостави с изворите, защото противоречат на предпоставените й тези, като тия за измислените български колани , например.

Данните от ономастиката сочат друго. Освен това предпоставяйки тезата за тюркоезичието игнорираш възможността иранските заемки в славянския език да са именно остатъците от езика на прабългарите, нещо, което е видно в развитието на определени археологически култури.

Съгласен.

Несъмнено има общи елементи, но има и много уникални елементи, основно в костюма, керамиката и предметите, свързани с култа. Уникални са и данните на антропологията, днес и на генетиката. Археологическите култури отвъд всяко съмнение са мощен инструмент за идентифицирането на народи, за които нямаме собствени писмени източници.

Категорично невярно твърдение. Археологическата култура отрязава етничността по уникален начин.

Затова и археолозите до днес спорят за принадлежноста на Салто-маяцката култура. А диференцира ли се от археологията ранната българска култура от V-VI в. на Балканите?

И до днес обаче археолозите не могат да разграничат арианските от омусианските погребения. По генетичен белег могат да се различат негри от бели или средиземноморци от северняци, но при източноевропейските народи това дали е вярно ...?

[RIZAR]

Зависи. Ако говорят на латински всички нищо няма да установиш и тук идват на помощ методите на археологията. Освен това както вече десетина пъти цитирах във форума Приск е написал нещо за лагера на Атила, което ти упорито отказваш да запомниш.

[Ka40]

Качо,

има ли изобщо българска употреба на "каган" от VII-X в.? Няма. Следователно българите не познават точно този вариант на титлата или пък трябва да посочиш къде се среща "каган" в български текст от периода.

Иначе бяха приведени достатъчно тюрко-алтайски примери за преходни форми между "каган" и "кан", така че това няма какво повече да го обсъждам.

Значи, казваш нямало употреба на "каган" в ПБЦ и точно този вариант не бил познат на българите? Ето ти малко "кагани":

"Когато философът пристигна там и щяха да седнат за обед у кагана... "

"Нека каганът двама ни прецени".

Вземи да правиш разлика между "няма" и "на мен не ми е известно", по-рядко ползвай първото и по-често второто.

Това тюркските паралели наистина е безсмислено да се обсъжда, защото българите не са били тюрки. Освен това отново допускаш фактологическа грешка - нашата титла не е "кан", а "кана"

За "княз" като сигурен германизъм също няма какво повече да се говори, това е напълно решен въпрос. Назад в темата има подробна аргументация, ако искаш, чети, ако не щеш - недей.

Ако искаш, добави нещо за кушанската теза, та да я добавя в началния постинг на темата.

Сигурен, сигурен, колко да е сигурен? Както казах лингвистиката е странна наука, която поради липса на факти борави с предположение, които приема за факти. А фактите са, че точно този германизъм не може да се докаже нито с наличните до момента данни, нито да се приложи адекватно към историческите реалности.

[Ka40]

Маготин

Ти остави това, че нямало достатъчно следи от тюркски в езика на каменните надписи. Мъката е, че няма никакви ирански следи в терминологията

Ти остави ономастиката, която е с невероятно смесен характер и е изменчива, ами дай да се върнем на следите от словореда и склонението - безсъюзни и безпадежни свързвания на тюркски термини...

Че как да нямало следи от тюркизмите в книжовния "старобългарски"? Надписът на чъргубиля Мостич е точно на такъв език, а колко още ичиргу-боили и кавхани има до края на ПБЦ, ехе Едно "етх бехти" ми се върти от приписката на Тудор Доксов. Даже доста устойчиви тюркизми си има в книжовния старославянски.

Иранизми в славянския "старобългарски"? Това е интересно. Ами ако са просто ИЕ-общи характеристики?

Останалото, прощавай, ще го подмина. То е въпрос на дългия и неразрешим спор между филолози и археолози.

Казваш каменните надписи? И какво е точно тюркското в окончанията "ши"?

Ти явно не си бил в казармата, иначе щеше да знаеш, че цялата терминология в един арсенал в момента не е от български произход. И това е логично, защото именно при оръжието нововъведението много бързо се възприема. Затова и в нашите оръжейни в казармите има "автомат Калашников", а не "лъкове", "патрони", а не "стрели", "каски" а не "овчи калпаци", "танкове", а не "волски каруци", а войниците имат "камуфлажи" а не "потури", "кубинки", а не "опинци". Стопляш ли, шото лично на мен ми трудно да обясня нещо очевидно по-елементарен начин. Заемки, дори да приемем, че цялата терминология във въоръжението е тюркска (макар че не е) точно тази терминология винаги е била най-мобилна. А иначе не е тюркска. Между другото произходът на една дума и средата в която вторично се среща са две различни неща. Нали знаеш че и "тюрк" и "Ашина" не са тюркски, което разбира се не означава, че тюркте примерно са иранци.

Зза титлите си прав, освен ичергу боил и кавкан, трябва да се добавят също боил, жупан (която е иранска) и разбира се княз

Специално за приписката на Т. Доксов намен пък ми се върти в главата, че тя е запазена в препис от 15 в., словосъчитението "етх бехти" е повече от очевидно объркано защото, както знаем бройните в българския сасе образували с наставката "-ом", каквато няма в това словосъчетание. Между другото в тази приписка е объркана и християнската датировка. А иначе наставката "-ом", както е добре известна няма общо нищо общо с тюрките, атайците, евенките, чукчите и алеутите и е много показателна, че граматиката на българите е била съвсем различна от тази на тюрките.

[Пандора]

Крум - вероятно готско.

Телериг - вероятно готско

Маламир - вероятно готско

Умар - вероятно сарматско

А източници /дали се срещат сред готите,сарматите/ и евентуално етимология има ли ?

[RIZAR]

Ти явно не си бил в казармата, иначе щеше да знаеш, че цялата терминология в един арсенал в момента не е от български произход.

Изглежда ,че целия екип на БС не е ходил в казарма, защото на няколко пъти им го казвах там и ме обвиняваха или в анахронизъм, или в трафаретство , или в тафтавизъм.