Произход на титлата KANACYBIГI

[Пандора]

Едно предложение

къан - кръв,

артдагъы - заден,последен

[Perkūnas]

Втората част на прабългарската титла може да се обясни с индоиранската представка „su-/hu-, която поставена пред съществително, подчертава съответното качество, напр.: санскрит su-kśatra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне. (L-IAIL) В осетински дигорски siau – хубав, добър, в пущунски sse – добър, хубав са запазили първоначалната индоиранска форма, без преход „с-х”.

Извинявай, но това са пълни глупости. Пущунската форма произлиза от sri (епитет със същото значение), където sr се упростява в съгласен звук, близък до /ш/, а в осетински същото съчетание се опростява в /s/.

Първо, в късния запис имаме съвсем закономерна метатеза. Крайно необичайната за старогръцкия език група -αηρτ- е адаптирана до -αρτι-. Въпросът е как да обясним съответствието между -κ- и -χϑ-. Според мен е много вероятно да става дума за така известната преградна мъжечна [q], която в гърцките текстове е предадена ту като -χ-, ту като -κ-, още повече тук става дума за български печат от "канцелатията". Това трябва да се обмисли още малко от фонетична гледна точка, но засега ми изглежда правдиво. Освен това, друго обяснение за връзката /χϑ/ - /κ/ не ми идва на ум.

При този вариант втората част на титлата звучи [irtqin], което не е нищо друго, освен причастие от глагола ирт "проходить, опережать, обогнять, превосходить" (Федотов I, 172), ср. кьоч "кочевать" - кьочкин "кочующий, кочевник", кач "убегать" - качкин "убегающий, беглец" и др. (СИГТЯ 1988:326, също Левитская стр. 175 за генетична връзка с чув. -kən).

Да, но в корен, който съдържа предни гласни (e,i,ö,ü) не може да имаме мъжечни (q), а това е фонетично правило в тюркските езици. Освен това въпросната мъжечна се предава другаде с К (тарканос и под.). Затова си мисля, че става дума за Ш или Ч, а при Багренородния да има грешка на преписвача (капа вместо кси?). Или имаме придихателни което ни препраща към съвсем друг езиков кръг.

[Кухулин]

Ясно, ще трябва да помислим още по фонетиката.

Аз имах предвид не толова грешка при преписването, а някакъв звук, който да е необичаен за гърците и да е нещо средно между -κ- и -χϑ-, така че да е приемливо изписването и по двата начина.

Между другото, сега гледам разделите за историческа фонетика в СИГТЯ и там се споменават разни придихания покрай мъжечните ПТ *-q- > *-qχ- > *-χ-, но трябва още четене.

[Щекн Ичр]

Извинявай, но това са пълни глупости. Пущунската форма произлиза от sri (епитет със същото значение), където sr се упростява в съгласен звук, близък до /ш/, а в осетински същото съчетание се опростява в /s/.

Пълни глупости - вятър! Дори до отпадне пущунската форма, за което определено не ти вярвам, остава граматичната конструкция! Пълни глупости са "ирт" пред кан и пр.!

Че не ти вярвам, има защо:в пущунски, същата гарматична конструкция за която ви говоря:

śhā-īstah or khā-īstah, adj. Beautiful, elegant, graceful, pretty, comely, handsome. śhā-īstah or khā -īstah ke-dal, verb intrans. To become beautiful, comely, pretty, elegant, handsome, etc. śhā-īstah or khā-īstah kawul, verb trans. To beautify, to make comely, pretty, elegant, handsome, etc.

śhā-īstah или khā-īstah, прил. Красива, елегантна, грациозна, красива, миловиден, красив. śhā-īstah или khā-īstah ke-dal, глагол непр.. За да стане красив, хубава, красива, елегантна, красив и др. śhā-īstah или khā-īstah kawul, глагол преходен. За разкрасяване, за да направят хубава, красива, елегантна, красив, и др.

śh`kulaey or kh`kulaey, adj. (past part.) (lit. Kissed) pretty, good-looking, handsome, graceful, bonny, well-formed, etc.; (Fem.) śh`kuli or kh`kuli. Pl. (Masc. and Fem.)

śh`kulaey или kh`kulaey, прил. доста добре изглеждащ, красив, грациозен, гиздав, добре оформени и т.н.; (ж.р.) śh`kuli или kh`kuli.мн.ч. (м.р, ж.р.).

Редактирано Ноември 1, 2011 от Щекн Ичр

[Кухулин]

Пълни глупости са "ирт" пред кан и пр.!

Кажи как успя да докараш -χϑην до -кан, че аз доста време се чудих и нищо не измислих

[Щекн Ичр]

Кажи как успя да докараш -χϑην до -кан, че аз доста време се чудих и нищо не измислих

-------------

Не става дума за χϑην а за XONO - кушанска титла равна на цар, пише го Э.РтвеладзеЭР-ЦГКЦА) - Э.РТВЕЛАДЗЕ. ЦИВИЛИЗАЦИИ, ГОСУДАРСТВА, КУЛЬТУРЬІ СРЕДНЕЙ АЗИИ. ТАШКЕНТ. 2005 г.: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Sr_Azija_Rtveladze.pdf Няма какво да измишлиш, всичко е измислено преди тебе!

[dellano]

-------------

Не става дума за χϑην а за XONO - кушанска титла равна на цар, пише го Э.РтвеладзеЭР-ЦГКЦА) - Э.РТВЕЛАДЗЕ. ЦИВИЛИЗАЦИИ, ГОСУДАРСТВА, КУЛЬТУРЬІ СРЕДНЕЙ АЗИИ. ТАШКЕНТ. 2005 г.: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Sr_Azija_Rtveladze.pdf Няма какво да измишлиш, всичко е измислено преди тебе!

Aкадемик Эдвард Васильевич спокойно можем да наречем узбекистанският Петър Добрев и не трябва да му се връзваме много.

И едно уточнение. Той всъщност говори за ХОНО, а не за ХОNO.

"Етот титул, но в форме ХОНО широко употреблялся на територии Бактрии - Тохирстана вплоть до VIII в."

[Щекн Ичр]

Aкадемик Эдвард Васильевич спокойно можем да наречем узбекистанският Петър Добрев и не трябва да му се връзваме много.

И едно уточнение. Той всъщност говори за ХОНО, а не за ХОNO.

"Етот титул, но в форме ХОНО широко употреблялся на територии Бактрии - Тохирстана вплоть до VIII в."

----------

Важно уточнение, но как ше обясните усунското кан-бак! Пак опираме до Кан?

[Perkūnas]

Всъщност СYBIГH май е записано самостоятелно при няколко арабо-персийски автори: Гардизи, Ибн Руста, Ал Ауфи (при положение че се отхвърли невероятното тълкуване жупанец на Маркварт, каквато форма липсва в старите извори изобщо). Вижте изданието De Goeje. Bibliotheca geographorum arabicorum, том VII, folio 165r.

първоначално субих, записано като *سوبيخ или * سوبىخ , при объркано поставяне на точките от преписвачите спокойно може да се преобразува в субандж سوبنج, шуйах شويخ, или сунадж سونج, каквото виждаме в разночетенията. Заради това фантомно н тръгва разчитането жупанец, което според мен е невъзможно на арабски (не е отбелязана дългата гласна а във втората сричка).

[БатеВаньо]

От известно време(немалко години) смятах да поставя едно питане във връзка с титлата на някои от бг владетели и ето сега се сещам и го правя, дори с цената да бъде 'счупен тъпомера', както се изразяваше един многоуважаван съфорумник. 

Та, всред десетките опити да се разчете българската управленска титла досега, преобладават изключително варианти, при които се търси величие, страх, сила - все от този сорт. Търсят се паралели във всякакви езици от Корнуъл до Камчатка, но се пропуска да се пробва с нашия си език, с едно изключение . - варианта е велики кан. 

Изглежда правдоподобно. Има някои условности, които би могло да се изчистят, но в общи линии е много добър вариант. Разбира се това не е нещо ново, а просто увертюра към моя последващ въпрос. 

Искам да направя предварителна уговорка, че имам съществени резерви към етимологията на въпросната дума, която ще използвам, поради това че не виждам връзка между корена и останалите варианти, но също така не съм специалист и е напълно възможно просто да бъркам. Затова бих се радвал ако някой по-компетентен даде своя принос в пояснителната част. 

Думата, която прикован отдавна моето внимание преди доста години е от старобългарски, но не си спомням в кое произведение я забелязах и не съм сигурен как би могла да се датира. Според тълковния речник тя не е много славна, дори напротив.

Означава беден, жалък, грешен и така. 

Има два варианта според мен, които би могло да се разгледат:

1. Съвременния превод и тълкуване да не е много точен - по-малко вероятно

2. Да се използва като състояние на раболепие в християнството. 

Например:

Милостивия Кан/Княз

Милосърдния/ жалостивия / страхопочитаемия и др. 

Но ако евентуално преводът не е точен и 'убогъ' означава просто 'в бога', ще се припокрива на 100% с гръцката засвидетелствана формална титла 'архон ек тео'

Канасубиги / кана убогъ / канас убогъ

Като варианти я имаше и 'убоги и убогий'. 

Какво мислите? 

 

[БатеВаньо]

Житие на света Параскева от патриарх Евтимий:

Цитирай

Там, като припадна пред честната икона на божията майка, изобилно топли сълзи тя проля, молейки се: „На тебе, владетелко на света, аз възложих целия си живот; на тебе, дево, възлагам цялата си надежда! Не отблъсквай мене, убогата! Не се отвращавай от своята рабиня, която от младини върви след твоя еднороден син! Дево, ти познаваш немощта на женската природа, ти познаваш озлоблението на моята душа! Аз нямам друга надежда, нямам и друга закрила! Ти си наставницата, ти си застъпницата, ти си пазителката на целия ми живот! Докато скитах из пустинята, тебе имах за помощница! А сега, когато се възвърнах в света, освен твоята коя друга помощ искам? И сега, владичице, застани пред мене, убогата, и ми бъди спътница, наставница и пътеводителка дори до края на живота ми: защото освен тебе аз нямам друга надежда!“

Прочее като се помоли така от цялата си душа и като възложи всичката си надежда на божията майка, тя се отправя за родното си място. Когато пристигна в Епиват, там преживя тя немалко. Прибавяше трудове към трудовете си, страдания към_страданията си. Красеше се с пост и бдение и непрестанно беседваше само със себе си. А след като се измина немалко време и като разбра, че тя ще замине оттук, веднага се отдаде на молитва и обля със сълзи лицето на земята, говорейки: „Владико човеколюбче, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето пресвето име всичко напусна и тръгна след тебе! Всещедри господи, и сега заповядай на мирния ангел тихо да приеме убогата ми душа, а възшествието ми да не бъде възпрепятствано от нечистите, скверни и лукави бесове! Сподоби ме със смелост, за да застана пред твоя страшен престол, защото ти си благословен вовеки веков, амин!“ Така тя предаде блажената си душа в божите ръце, а някои христолюбци положиха тялото й в гроб. А понеже тя не бе съобщила никому коя и откъде беше, остана неузната до деня, в който се отправи към бога.

ето и нещо руско, защото български такива, лично аз не съм срещал:

Цитирай

Царь - помазанник Божий, и потому все, что он делает доброго, - Божья воля. "Кого милует Бог, того жалует Царь". "Виноватого Бог простит, а правого Царь пожалует". "Вся жизнь человеческая - служение Богу и государю". "Где ни жить - одному Царю служить". "За Богом молитва, за Царем служба не пропадет". В народном сознании Царь обладает всеми высшими характеристиками. "Где Царь, там и правда", - говорит русский человек. "Всякая вещь перед Царем не утаится". "У Царя руки долги". "Царский глаз далече сягает". "Нет больше милосердия, как в сердце царевом". "Богат Бог милостию, а государь жалостию". "У Бога да у Царя всего много". "Все ведает Бог и государь". Да и вообще слово "Царь" выражает принцип высшего совершенства. Отсюда - "Царь-колокол", "Царь-пушка", "Царь-девица", "Царь-земля". "Государь только Богу ответ держит", - считает русский человек. "Царский гнев и милость в руке Божьей". Но ответственность Царя перед Богом очень велика - ибо "За царское согрешение Бог всю землю казнит, за угодность милует". "Народ согрешит - Царь умолит; Царь согрешит - народ не умолит".

 

При втория вариант от предния пост би могло да се приведат и следните близки примери от разговорния език:

У нас = В нас

У тях = В тях

У голфо = В голфа

и т.н.

по "бански" диалект имаше и израз "нафпавали нещо си у ...." така и не разбрах. Явно се използва доста архаичен език.

[Skubi]

Преди 15 часа, БатеВаньо said:

От известно време(немалко години) смятах да поставя едно питане във връзка с титлата на някои от бг владетели и ето сега се сещам и го правя, дори с цената да бъде 'счупен тъпомера', както се изразяваше един многоуважаван съфорумник. 

Та, всред десетките опити да се разчете българската управленска титла досега, преобладават изключително варианти, при които се търси величие, страх, сила - все от този сорт. Търсят се паралели във всякакви езици от Корнуъл до Камчатка, но се пропуска да се пробва с нашия си език, с едно изключение . - варианта е велики кан. 

Изглежда правдоподобно. Има някои условности, които би могло да се изчистят, но в общи линии е много добър вариант. Разбира се това не е нещо ново, а просто увертюра към моя последващ въпрос. 

Искам да направя предварителна уговорка, че имам съществени резерви към етимологията на въпросната дума, която ще използвам, поради това че не виждам връзка между корена и останалите варианти, но също така не съм специалист и е напълно възможно просто да бъркам. Затова бих се радвал ако някой по-компетентен даде своя принос в пояснителната част. 

Думата, която прикован отдавна моето внимание преди доста години е от старобългарски, но не си спомням в кое произведение я забелязах и не съм сигурен как би могла да се датира. Според тълковния речник тя не е много славна, дори напротив.

Означава беден, жалък, грешен и така. 

Има два варианта според мен, които би могло да се разгледат:

1. Съвременния превод и тълкуване да не е много точен - по-малко вероятно

2. Да се използва като състояние на раболепие в християнството. 

Например:

Милостивия Кан/Княз

Милосърдния/ жалостивия / страхопочитаемия и др. 

Но ако евентуално преводът не е точен и 'убогъ' означава просто 'в бога', ще се припокрива на 100% с гръцката засвидетелствана формална титла 'архон ек тео'

Канасубиги / кана убогъ / канас убогъ

Като варианти я имаше и 'убоги и убогий'. 

Какво мислите? 

 

KANÁSZ /канас/му се казвало на тези овчари които изкарвали свинете на пасище. Голямо значение е имало редовно да изкарват в горите свинете защото така се осигурявало разкопаването на широколистните гори и заравянето на озрелите жълади. Понеже свинете ядът само пресните, зелени жълади, и интересно, че дърветата до озрелите винаги хвърлят в изобилие и зелени, неозрели, сочни за свинете жълади. Тук заради честите срещи с диви свине и други хищници се е нуждаело хора с голяма сила и смелост. Да не говорим зца мечките...имали са прътове и когато се скарат с тях се заплашват или потупват. Но имали са брадвички, които когато става въпрос вече до първа кръв или да се справи с хищника го нанизва накрая на пръта и с него вече става смъртоносно оръжие.

В преносен смисъл канас означава, силен, груб, недодялан, некултурен, мъжествен човек. Наричат ги още кондаш, и дисно пастор.

Така  в преносна смисъл канасубиги може да е означавало,

Божий вожд,

Водач избран от Бога....

 

Редактирано Март 14, 2019 от Skubi

[Exhemus]

Преди 21 часа, БатеВаньо said:

От известно време(немалко години) смятах да поставя едно питане във връзка с титлата на някои от бг владетели и ето сега се сещам и го правя, дори с цената да бъде 'счупен тъпомера', както се изразяваше един многоуважаван съфорумник. 

Та, всред десетките опити да се разчете българската управленска титла досега, преобладават изключително варианти, при които се търси величие, страх, сила - все от този сорт. Търсят се паралели във всякакви езици от Корнуъл до Камчатка, но се пропуска да се пробва с нашия си език, с едно изключение . - варианта е велики кан. 

Изглежда правдоподобно. Има някои условности, които би могло да се изчистят, но в общи линии е много добър вариант. Разбира се това не е нещо ново, а просто увертюра към моя последващ въпрос. 

Искам да направя предварителна уговорка, че имам съществени резерви към етимологията на въпросната дума, която ще използвам, поради това че не виждам връзка между корена и останалите варианти, но също така не съм специалист и е напълно възможно просто да бъркам. Затова бих се радвал ако някой по-компетентен даде своя принос в пояснителната част. 

Думата, която прикован отдавна моето внимание преди доста години е от старобългарски, но не си спомням в кое произведение я забелязах и не съм сигурен как би могла да се датира. Според тълковния речник тя не е много славна, дори напротив.

Означава беден, жалък, грешен и така. 

Има два варианта според мен, които би могло да се разгледат:

1. Съвременния превод и тълкуване да не е много точен - по-малко вероятно

2. Да се използва като състояние на раболепие в християнството. 

Например:

Милостивия Кан/Княз

Милосърдния/ жалостивия / страхопочитаемия и др. 

Но ако евентуално преводът не е точен и 'убогъ' означава просто 'в бога', ще се припокрива на 100% с гръцката засвидетелствана формална титла 'архон ек тео'

Канасубиги / кана убогъ / канас убогъ

Като варианти я имаше и 'убоги и убогий'. 

Какво мислите? 

 

Убогий? божже!

Убогий на руски значи зел-дал      Да не я е получил титлата пред мрене?

Може да е  -  юб.иги   от     юбер  т.е. над всички . /оопар - хинди; упара - гуджарати/   Най става - върховен княз?

Или   -  ю.биг.и     от биг   т.е голям  /от  бозорг на ирански/

  

 

Редактирано Март 14, 2019 от Exhemus

[БатеВаньо]

Преди 13 часа, Exhemus said:

Убогий? божже!

Убогий на руски значи зел-дал      Да не я е получил титлата пред мрене?

Може да е  -  юб.иги   от     юбер  т.е. над всички . /оопар - хинди; упара - гуджарати/   Най става - върховен княз?

Или   -  ю.биг.и     от биг   т.е голям  /от  бозорг на ирански/

  

 

Aма разбира се.

както може юбер и юб иги(от езици от най-далечните дълбини на Азия), така може да е и на английски да кажем

- KANAS U BIG (you are big Княже - голЕм/гоУЕм си Княже).

В същото време и не можем да изхвърлим на бунището и разчитането, като подкана за онождане на враговете

- КАНАС, IBI ГI (КАНАСЕ, ТАКОВАЙ ГИ - така се е изписвало само на изток от ятовата граница, от шоплука надписи не са оцелели)

- не може да се отрече че е по-мъжкарско(предизвиква страх от публично унижение чрез насилване), сравнено със смиреното убогъ(в евентуално изгубен смисъм на смирен/милостив - вероятност! - има примери за променено значение и изписване на думи от бг в руски и обратно) или убоги(по божията милост).

Редактирано Март 15, 2019 от БатеВаньо

[БатеВаньо]

Преди 21 часа, Skubi said:

KANÁSZ /канас/му се казвало на тези овчари които изкарвали свинете на пасище. Голямо значение е имало редовно да изкарват в горите свинете защото така се осигурявало разкопаването на широколистните гори и заравянето на озрелите жълади. Понеже свинете ядът само пресните, зелени жълади, и интересно, че дърветата до озрелите винаги хвърлят в изобилие и зелени, неозрели, сочни за свинете жълади. Тук заради честите срещи с диви свине и други хищници се е нуждаело хора с голяма сила и смелост. Да не говорим зца мечките...имали са прътове и когато се скарат с тях се заплашват или потупват. Но имали са брадвички, които когато става въпрос вече до първа кръв или да се справи с хищника го нанизва накрая на пръта и с него вече става смъртоносно оръжие.

В преносен смисъл канас означава, силен, груб, недодялан, некултурен, мъжествен човек. Наричат ги още кондаш, и дисно пастор.

 

 

 С една дума:

проста̀к - Прост, глупав, невъзпитан човек, недодялан, тъпанар, груб, гащник, селяк

Колкото и да са били тъмни вековете, съмнява ме все пак да се е използвало преносното значение на думата за позицията "водач на народа и държавата".

По правдоподобно ми се струва да има някакви релации със свиневъдството, защото в тези времена богатството и власта са се измервали не само със заграбена плячка(хора, жълтици, кухненска посуда, платове и оръжие), а и с добитъка, като впрегатна сила и източник за прехрана(пълния тумбак е означавал благоденствие и е осигурявал, така нужната енергия за извършване на грабителски рейдове в тила на врага)

Дори и в днешно време нищо не пречи на който и да е кмет(управител на населено място) да работи в общината и в същото време да фермерства.

Редактирано Март 15, 2019 от БатеВаньо

[Skubi]

Преди 19 минути, БатеВаньо said:

 С една дума:

проста̀к - Прост, глупав, невъзпитан човек, недодялан, тъпанар, груб, гащник, селяк

Колкото и да са били тъмни вековете, съмнява ме все пак да се е използвало преносното значение на думата за позицията "водач на народа и държавата".

По правдоподобно ми се струва да има някакви релации със свиневъдството, защото в тези времена богатството и власта са се измервали не само със заграбена плячка(хора, жълтици, кухненска посуда, платове и оръжие), а и с добитъка, като впрегатна сила и източник за прехрана.

Дори и в днешно време нищо не пречи на който и да е кмет(управител на населено място) да работи в общината и в същото време да фермерства.

прост

(прил.) чист, изискан, класически

(прил.) спокоен, пасторален, идиличен

Простите математически действия са 4 вида: умножение, деление, събиране и изваждане.

Пространство-време е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континуум.

Просто число - В математиката просто число се нарича всяко естествено число, по-голямо от 1, което има точно два естествени делителя – 1 и самото себе си.

Коренът е този майче...

[БатеВаньо]

Този пример още повече засилва съмненията в мен, че някои думи търпят невероятна промяна в смисъла.

Но пък ето нещо друго:

Пръст(пръстите на крацете) и Пръст(земя, почва)

[Skubi]

Преди 4 минути, БатеВаньо said:

Този пример още повече засилва съмненията в мен, че някои думи търпят невероятна промяна в смисъла.

Но пък ето нещо друго:

Пръст(пръстите на крацете) и Пръст(земя, почва)

пръст

 

Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея.

Ако знаеш значението на тази дума, 
моля напиши ни го на стената във Facebook 
или го изпрати от тази уеб форма 
или го прати на имейл адрес inforechnik.info

 

Хихихихихихи.

Преварил си тълковният речник.....

[Скептикът]

On 1.06.2011 г. at 20:48, Кухулин said:

Дискусията е разпиляна в няколко теми, трудно се следи, затова реших да направя едно обобщение на хипотезите и аргументите до този момент. Ще използвам кирилица при изписването на титлите, за да са по-ясни и четивни нещата. Лингвистите да ме прощават

 

 

I. Хипотеза КАНАС + ЮВИГИ "кан ювиги"

 

1) КАН е прабългарско звучене на степната титла КАГАН след елизия на Г и контрахиране;

 

2) -АС е гръцко окончание за номинатив;

 

• подкрепя се от гръцки генитив КАНА в КАНА-ТАРКАН "кански таркан" и др. титли (ср. "царски министър", "кралски съветник");
• не се подкрепя от гръкоезичните надписи, в които титлите се скланят винаги като една лексема (itzirgou boila / itzirgou boilan и др.);

 

3) ЮВИГИ е прабългарско звучене на степната титпа ЯВУГА / ЯБГУ;

 

• липсва фонетична обосновка за промяната ЯВУГА > ЮВИГИ;

 

 

II. Хипотеза КАНА + СУБИГИ "кан господар на войската"

 

1) КАН е прабългарско звучене на степната титла КАГАН след елизия на Г и контрахиране;

 

2.1) -А е общотюркско окончание за звателен падеж;

 

• липсват убедителни паралели за системно използване на звателен падеж в официалната титулатура;

 

2.2) -А е фонетично явление без граматически смисъл (поява на кратка краесловна гласна);

 

• липсват убедителни фонетични паралели;

 

2.3) КАНА е номинатив на непозната титла и няма връзка с КАН (< КАГАН);

 

• липсва етимология;

 

2.4) КАНА "каган и..." < KANNA (след асимилация напред) < KAN-DA (след елизия и контракция) < QAГAN-DA;

 

• обсъжда се;

 

3) СУБИГИ е изафет II-ри вид от СУ "войска" + *БИК "господар" + И притежателно окончание, с озвучаване К > Г;

 

• коренът *бик се реконструира от прототюрк. *бек > *бик (ср. хаз. бек, чув. пик, *барчун > *барчин > пурчан "коприна", *бай > баян > пуян "богат", *себ "обичам" > Сивин, Ернах > Ирник и др.);
• к > г се озвучава аналогично в dugetоjgi и ičigi (НСМ), beklerbegi "бек на бековете" и др.;
• подкрепя се от семантичните паралели СЮБАШИ "главатар на войската", ЯВУГА "водач на войската" и др.;
• титлата не се открива у други народи <= възниква изцяло на прабългарска почва, дълго след разпадането на тюркската общност;

 

 

III. Екзотични хипотези

 

1) От старобългарски (?): КАНАС "княз" + У "от" + БИГИ "бога" - "Княз от бога";

• има непреодолими фонетични проблеми с всеки от преходите;
• има непреодолим етимологичен проблем с КАНАС "княз";

 

2) От старотюркски: КАН "кан" + А (?) + СУБ "вода" + ИГИ < idsiz "без опекун" - "Кан самовластен владетел на Дунавска България";

3) От авестийски: КАН "избирам" + АСТУ "да бъда" + БИГИ < baga "бог" - "Избран да бъде бог";

4) От тунгусо-манджурски: КАН < kuan "император" + А (?) + *СУ "син" + БИГИ < *buγa "бог" - "Кан син на бога"

5) От чувашки: КАНА > хăйне "само" + СУБИГИ > *çу пăхи "управител" - "Автократор / Самодържец";

КАНА + СУБИГИ "кан господар на войската" - Да разбирам ли, че има владетел(хан, хаган, василевс, княз, шах, цар), който да не е господар на войската?

 КАНАС + ЮВИГИ "кан ювиги"

КАН "кан" + А (?) + СУБ "вода" + ИГИ < idsiz "без опекун" - "Кан самовластен владетел на Дунавска България"; - тази хипотеза няма логика

- в титула на кой световен владетл присъства словосъчетанието "речен владетел и самодържец"?

КАН "избирам" + АСТУ "да бъда" + БИГИ < baga "бог" - "Избран да бъде бог"; - по тая логика при всяка смяна на български владетел, се сменя името на бога

КАН < kuan "император" + А (?) + *СУ "син" + БИГИ < *buγa "бог" - "Кан син на бога"

- Кан син на бога(КАНАСУБИГИ) ОМУРТАГ архонт от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл (и) скова (и тази хипотеза се вижда че няма логика)

 

Лично аз смятам, че КАНАСУБИГИ е "Велик Княз, Княз от бога".

[bulgaroid]

Преди 34 минути, Скептикът said:

Лично аз смятам, че КАНАСУБИГИ е "Велик Княз, Княз от бога".

Така де,аз откога повтарям, княз произлиза от Канас.

[Скептикът]

Преди 16 минути, bulgaroid said:

Така де,аз откога повтарям, княз произлиза от Канас.

Според мен КАНАС е "кънаsь" изписано с гръцка азбука, все пак в гръцкия няма буква за звука Ъ.

[БатеВаньо]

Преди 2 часа, Скептикът said:

Княз от бога

Не звучи добре. Получава се тавтология с превода и от гръцката титла в изречението. 

Княз по/с божията милост или княз по милостта на бог, което изпълва със съдържание, според мен изгубения или модифицирани смисъл на "убоги" в българския език. 

Титлата се появява и употребява, така да кажем, в периода на съзряване на християнската идея по средния Дунав. Т. Е.  точно навреме, за да се търси легитимация от Господа. 

 

Редактирано Юни 24, 2019 от БатеВаньо

[tantin]

Прегледах из списъка на старобългарските надписи и виждам че имаме приблизително 17 надписа където се използва титлата на Субиги.

http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm

При това болшинството от надписите се отнасят за Омуртаг. Поне 3 се отнася за сина на Омуртаг - Маламир .

В останалите надписи използването на титлата Сюбиги е съмнително. 

Хамбарлийски надпис на хан Крум:

„Крум, архонтът сюбиги
 излезе с войската си
 срещу Адрианопол ...

Преглеждаме този надпис: 

Хамбарлийски надпис

 

Цитирай

Илюстриращият надпис е копие, направено от Шкорпил. Бешевлиев дава друг прочит на надписа – ἄρχον σ(υ)βηγη 

..

Като обобщение могат да се посочат четирите случая на видимо разделяне на БИГИ от КАNАСΥ:

1. Надпис №69: Маламир (831 до 836 г.) – КАNЕСΥ BΥГН

2. Надпис №86: Медальон на Омуртаг (86) – САNЕSV ВНГI, където V=Υ.

3. Надпис №66: Омуртаг (814 до 831 г) – КАНАС 'БИГИ

4. Надпис №2: Ханбарлийски надпис: Крум (755 – 814 г.) – ΑΡΧΟΗΥ ΒΗNΓΗ

https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf

Имаме поне 2 проблема:  първият е че е възможно тази титла -звание да се отнася само и единствено за Омуртаг и семейството му.

От толкова много владетели, защо само 2 от тях се обозначават с такова звание?  Ние лесно можем да отнесем тази титла към Бога , или Джагбу,  или Великолепния и подобни значения.. Обаче проблемно е това че не всички владетели се самообозначават като Субиги.. Не забелязваме тази титулатура да е отразена в гръцките или латинските източници.. Дори и в старо-българската книжнина - пак не се забелязва използването на подобна титла за царете или техните предшественици.  При Омуртаг това звание на практика се среща във всичките му надписи.   На база надписите, оставени от един единствен владетел и неговия син трудно можем да правим обобощения за всичките владетели или за пра-езика им като цяло.  Затова трябва да сме предпазливи в тълкиването на Субиги. Видимо това е прабългарско наследство. Видимо това не е нито гръцка, нито славянска дума.  Аз виждам паралел с тюркското Джабгу, като и с чувашкото Чаплъ..

[tantin]

За този надпис на СУБиГи  ми се иска да го коментираме отделно,   давам за пример как се ползват 2 записвания за И.

Апострофа ми изглежда да е "прабългарска" иновация за записване на Ъ .  Така ако прочетем Кана-СЮбиги  би трябвало да се произнесе като: Кана-СъБиГи  .    При това, ако забелязвате в Сюбиги - имаме нещо като апостроф между Г и И. Ако този апостроф съответствува на Ъ, това би следвало да се прочете като СъБиГЪЙ  .. Нямам друго обяснение защо буквата между С и Б липсва.  Това което виждаме е апостроф..  Имаме почти 20-тина записа за Субиги и знаем че това е думата. А в този запис много съмнително С-то е отделено от БИГИ.. До такава степен че  множество тълкуватели четат тази титла като Канас от Бога, княз от Бога... 

Ако моето предположение за ' = Ъ е вярно,  то този надпис би се прочел като :  Кана-Събигъй  Омуртаг.

Снимката съм я взел от тук: https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf

[D3loFF]

Понеже се зачетох за огърлицата на хан Омуртаг и за другите два откъснати от нея медальона, на които я има титлата и като цяло са с доста по-добро качество от този който имаме тук в БГ реших да подхвана темата отново.

Надписът е:

1. CAN ЄSV bHГI OMORTAГ - направо от медальона

2. CANES V BHГI OMORTAГ - малко по-симплифицирана версия

И докато си чета попаднах на следното. Цитирам ви Иван Петрович Котляревски (украински писател и поет) живял 1769 - 1838. Той има една творба Енеида, написана на "разговорен украински език", каквото и да е значело това за времето си.

„Спасеть же Біг тебе, бабусю!“

Ами, не знам, но за мен лично това малко приключва темата, ако ме разбирате накъде бия.

 

П.П. Впрочем трябва да си поговорим в друга (може би нова) тема, ако някой знае - откъде се е появила цялата огърлица с медальоните. Направо съм изумен. Това от гроб ли е намерено, откъде ли? Някой ако има някакви идеи или инфо ще е много интересно да се обсъдят.