Ботев не слиза при Козлодуй, а при Свищов

[plamen_starbov]

Днес е 2 юни. Този ден е паметен в нашата история. На него почитаме не само един от най-великите ни сънародници, но и всички, паднали за свободата и независимостта на България. Това са Христо Ботев и нашите велики революционери.

Във форума има много теми, посветени на нашия революционер и четата му. Но имам сега, един въпрос, който може би не е коментиран.

Да поразсъждаваме малко по-различно. Да речем, че Ботев слезе при Свищов, а не при Козлодуй. Целта след Свищов е надолу, към Стара планина. Ще подчертая още една подробност - това става, ако Ботев тръгне по-рано и стигне Дряновския манастир. Там четата се съединява с тази на поп Харитон и Бачо Киро. Тук има две "ако". Все пак, дали Априлското въстание би имало по-добър край, ако това, което е написано горе, е станало факт?

Редактирано Юни 2, 2011 от plamen_starbov

[КГ125]

Същата работа щеше да стане, но по друг начин. Във военно отношение четите, макар в битките да проявяват много сериозен героизъм и умения в някои неща, не могат да се противопоставят на турската армия.

[Galahad]

Разбира се подобно нещо няма как да се отрази фундаментално на последиците от въстанието и то щеше да бъде потушено, но можеше да е по-масово. В Северозападна България десетина години по-рано се вихрят въстания, а в Югоизточна е пък година по-рано Старозагорското. Тъй че тези два окръга се представят толкова по-слабо, колкото по-значими са били въстанията в тях преди това. Тъй че попадането на четата в Търновски окръг е можело да доведе до по-голяма масовост там. Но от друга страна четата е насочена във Врачанско именно защото там се е очаквало да е по-проблемно положението.

Друг интересен въпрос е, ако е била постигната по-добра синхронизация, и въстанието, преминаването на четата и избухването на войната със Сърбия да са станали едновременно.

Редактирано Юни 2, 2011 от Galahad

[КГ125]

Е, за това е било необходимо да е жив Раковски и в Сърбия да няма сърби. Те дори когато сме се били при Гредетин са се карали с наште, та какво остава за координирани действия срещу турция...

[Alexander_Nevski]

Днес е 2 юни. Този ден е паметен в нашата история. На него почитаме не само един от най-великите ни сънародници, но и всички, паднали за свободата и независимостта на България. Това са Христо Ботев и нашите велики революционери.

Във форума има много теми, посветени на нашия революционер и четата му. Но имам сега, един въпрос, който може би не е коментиран.

Да поразсъждаваме малко по-различно. Да речем, че Ботев слезе при Свищов, а не при Козлодуй. Целта след Свищов е надолу, към Стара планина. Ще подчертая още една подробност - това става, ако Ботев тръгне по-рано и стигне Дряновския манастир. Там четата се съединява с тази на поп Харитон и Бачо Киро. Тук има две "ако". Все пак, дали Априлското въстание би имало по-добър край, ако това, което е написано горе, е станало факт?

никакво значение нямат подробностите при това самоубийствено начинание обречено предварително на провал и провеждано от ограничена група сепаратисти ... краят е предизвестен и бъдещето на БГ продължава да е в ръцете на големите сили ...

[ISTORIK]

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК е под ръководството на Ботев. Организацията започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Хр. Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на своя най-нов вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., научавайки новините за развоя на Априлското въстание, Ботев организира чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставя капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.

---

Преминаване на четата на Таньо войвода е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов, Таньо Стоянов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата - в Западна България. На 16 срещу 17 май 1876 г. четата на Таньо Стоянов тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори Сливенски революционен окръг. Четата на Христо Ботев минава Дунава при Козлудуй на обяд на същия 17 май. Пътят на четата на Таньо войвода минава през Делиормана покрай преобладаващо турски села и тя скоро е открита и след нея тръгват потери. Четата води три последователни сражения – при село Спахлар (днес Ломци), на хълма Припека при село Аязлар (днес Светлен) и последното на 27 май 1876 г. на Керчан баир при село Араплар (днес село Априлово), в което четата е разбита и Таньо войвода загива. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите им - за сплашване на местното българско население.

[Doris]

......

Друг интересен въпрос е, ако е била постигната по-добра синхронизация, и въстанието, преминаването на четата и избухването на войната със Сърбия да са станали едновременно.

Войната със Сърбия започва 2 месеца по-късно. Вместо българите да се възползват от сърбите, става обратното.

Ако и трите събития бяха станали едновременно, може би щяха да са успешни. Във всеки случай, силата на удара срещу Турция щеше да е много по-голяма, българите щяха да излязат с много повече самочувствие от събитията, което пък би повлияло на по-нататъшната ни история.

[Христо Тамарин]

Войната със Сърбия започва 2 месеца по-късно. Вместо българите да се възползват от сърбите, става обратното.

Ако и трите събития бяха станали едновременно, може би щяха да са успешни. Във всеки случай, силата на удара срещу Турция щеше да е много по-голяма, българите щяха да излязат с много повече самочувствие от събитията, което пък би повлияло на по-нататъшната ни история.

Пази Боже. Ако сърбите, а не руснаците, бяха основната сила, победила турците, то не само Ниш и Пирот, ами и София щеше да е сръбска.

Редактирано Юни 6, 2011 от Христо Тамарин

[Христо Тамарин]

никакво значение нямат подробностите при това самоубийствено начинание обречено предварително на провал и провеждано от ограничена група сепаратисти ... краят е предизвестен и бъдещето на БГ продължава да е в ръцете на големите сили ...

Какво разбирате под самоубийствено начинание?

Ако е походът на Ботевата чета, да: това нямало никакво значение.

Ако е Априлското въстание обаче, то не сте прав. Без въстанието съдбата на България щеше да си остане в ръцете само на една велика сила - на Османската империя. Въстанието накара и другите велики сили да вземат съдбата на България в свои ръце.

[Doris]

Какво разбирате под самоубийствено начинание?

Ако е походът на Ботевата чета, да: това нямало никакво значение.

Ако е Априлското въстание обаче, то не сте прав. Без въстанието съдбата на България щеше да си остане в ръцете само на една велика сила - на Османската империя. Въстанието накара и другите велики сили да вземат съдбата на България в свои ръце.

Но Ботевата чета е част от Априлското въстание, също и вестникът "Нова България":

треперете, тирани!

Как да няма значение, има.

[Христо Тамарин]

Но Ботевата чета е част от Априлското въстание, ..

Как да няма значение, има.

Значение имало Баташкото клане. Походът на Ботевата чета или битката в Дряновският манастир нямали значение за това, дето после се случило. Разбира се, тези събития са все от Априлското въстание. Което едва ли щеше да се осъществи без дейността на Васил Левски.

Османската империя имала право да избие една или друга чета сепаратисти.

Да изколи населението вътре в християнският храм обаче било против правилата. И съответно Османската империя била наказана за това.

Редактирано Юни 6, 2011 от Христо Тамарин

[Doris]

Говориш за отзвука в Европа на Априлското въстание. Голям принос за него има и Ботев (който освен революционер е бил и професионален журналист) чрез "Нова България", телеграмите до европейски вестници, писмото до капитана. Когато корабът "Радецки" пристига в Австрия се разнася новината и за четата и за въстанието.

От основно значение за освобождението е това ,че българите показват че не искат повече тиранията на Османската империя, че "българският бунт е влязъл вече в своите права" ("Нова България"), а не това, че са ги клали против правилата. Последното може да бъде само повод за намеса. При историческите събития и процеси е много важно да се види разликата между повод и причина.

[Alexander_Nevski]

Какво разбирате под самоубийствено начинание?

Ако е походът на Ботевата чета, да: това нямало никакво значение.

Ако е Априлското въстание обаче, то не сте прав. Без въстанието съдбата на България щеше да си остане в ръцете само на една велика сила - на Османската империя. Въстанието накара и другите велики сили да вземат съдбата на България в свои ръце.

Това за мен е невярно. Другите велики сили просто имат интерес на Балканите и си го гонят, като взимането на съдбата на БГ в техни ръце е част от изпълнението на техните планове по въпроса.

С априлско или без априлско въстание горното си остава вярно и е основен двигател на събитията в региона. Руснаците искат да хванат Босфора. Както се казва 'имах си една мечта'. БГ е на пътя за натам. Западните сили не искат да допуснат Русия да стане прекалено силна в региона. Толкоз. Simples, както казват англичаните.

Редактирано Юни 7, 2011 от Alexander_Nevski

[Христо Тамарин]

Говориш за отзвука в Европа на Априлското въстание. Голям принос за него има и Ботев (който освен революционер е бил и професионален журналист) чрез "Нова България", телеграмите до европейски вестници, писмото до капитана. Когато корабът "Радецки" пристига в Австрия се разнася новината и за четата и за въстанието.

От основно значение за освобождението е това ,че българите показват че не искат повече тиранията на Османската империя, че "българският бунт е влязъл вече в своите права" ("Нова България"), а не това, че са ги клали против правилата. Последното може да бъде само повод за намеса. При историческите събития и процеси е много важно да се види разликата между повод и причина.

Вие наистина ли мислите, че българите показват че не искат повече тиранията на Османската империя? От около 3 милиона българи, най-много 30000 (1%) да са въстанали. Нито тогава, нито сега, такъв метеж би могъл да се счете за волеизлияние на цял народ. Прочетете тук за славните десетомайци.

[Христо Тамарин]

Това за мен е невярно. Другите велики сили просто имат интерес на Балканите и си го гонят, като взимането на съдбата на БГ в техни ръце е част от изпълнението на техните планове по въпроса.

С априлско или без априлско въстание горното си остава вярно и е основен двигател на събитията в региона. Руснаците искат да хванат Босфора. Както се казва 'имах си една мечта'. БГ е на пътя за натам. Западните сили не искат да допуснат Русия да стане прекалено силна в региона. Толкоз. Simples, както казват англичаните.

Явно моите възгледи стоят между тези на уважаемите суфорумници Alexander и Doris.

Да си представим, че не е имало Априлско въстание и че българите са си кротували още няколко десетилетия. А пък след младотурската революция дори служат и в турската армия. В първата световна война българите пак се бият срещу Антантата на страната на Централните сили, но този път в съставът на турската армия. Антантата пак побеждава. Европейските територии на Османската империя си ги поделят Гърция, Сърбия и Румъния (и Русия, ако не е болшевизирана). За каква България би могло да става дума без Априлското въстание?

[Alexander_Nevski]

Явно моите възгледи стоят между тези на уважаемите суфорумници Alexander и Doris.

Да си представим, че не е имало Априлско въстание и че българите са си кротували още няколко десетилетия. А пък след младотурската революция дори служат и в турската армия. В първата световна война българите пак се бият срещу Антантата на страната на Централните сили, но този път в съставът на турската армия. Антантата пак побеждава. Европейските територии на Османската империя си ги поделят Гърция, Сърбия и Румъния (и Русия, ако не е болшевизирана). За каква България би могло да става дума без Априлското въстание?

аз не съм съгласен, че априлското въстание е променило значително историческия ход ...

руско-турска война е щяло да има при всяко положение с въстание или без ... руснаците си мечтаят за босфора и в този момент вярват че могат да го вземат ... БГ им е на пътя за натам ...

лично аз не намирам никакъв causation между априлското въстание и руско-турската война и изхода от нея ... то е просто повод или претекст ...

всъщност руско-турската война (1877-78) е само един кратък епизод от руско труските войни и корените и са реваншистки - загубата в Крим (една от малкото загубени войни на руснаците) ...

по същия начин и априлското въстание е само едно от много въстания в региона ...

всъщност руснаците нападат в първия възможен за тях момент, а именно - осигурни задкулисни сделки с румънците, австроунгария и вече обявената война от сърбия е черногора ...

въпреки, че ми е известно колко голямо значение се отдава в БГ на априлското въстание и се смята, че то има някакво влияние върху историческия ход на събитията, за мен това влияние е минимално, защото то не влияе нито върху причините за руско-турската война нито върху същността на задкулисните игрички и сделки изтъкани от дипломацията ...

[Doris]

Вие наистина ли мислите, че българите показват че не искат повече тиранията на Османската империя? От около 3 милиона българи, най-много 30000 (1%) да са въстанали. Нито тогава, нито сега, такъв метеж би могъл да се счете за волеизлияние на цял народ. Прочетете тук за славните десетомайци.

Не може точно да се определи колко хора са взели участие във въстанието. Обикновено се броят селищата, които са въстанали. Цифрата 30 000 се отнася за загиналите според Николай Овчаров. Въстаналите определено са много повече. Не бива да се спекулира с цифрите. Още повече, че при обществените процеси болшинството от населението остава пасивно.

Да, смятам, че Априлското въстание е израз на волята на българския народ и е от ключово значение за неговата история. Априлското въстание е българската национална революция, а не е само повод за поредната Руско-турска война.

[Alexander_Nevski]

Не може точно да се определи колко хора са взели участие във въстанието. Обикновено се броят селищата, които са въстанали. Цифрата 30 000 се отнася за загиналите според Николай Овчаров. Въстаналите определено са много повече. Не бива да се спекулира с цифрите. Още повече, че при обществените процеси болшинството от населението остава пасивно.

Да, смятам, че Априлското въстание е израз на волята на българския народ и е от ключово значение за неговата история. Априлското въстание е българската национална революция, а не е само повод за поредната Руско-турска война.

отново ще изразя несъгласие, никакъв повод не е, а едни от многото предтексти ...

[Христо Тамарин]

Не може точно да се определи колко хора са взели участие във въстанието. Обикновено се броят селищата, които са въстанали. Цифрата 30 000 се отнася за загиналите според Николай Овчаров. Въстаналите определено са много повече. Не бива да се спекулира с цифрите. Още повече, че при обществените процеси болшинството от населението остава пасивно.

Да, смятам, че Априлското въстание е израз на волята на българския народ и е от ключово значение за неговата история. Априлското въстание е българската национална революция, а не е само повод за поредната Руско-турска война.

Ако събитията през Априлското въстание бяха само четнически изяви (четата на Бачо Киро и поп Харитон, четата на Христо Ботев, Хвърковатата чета на Бенковски, ..), то нямаше да има Цариградска конференция и Руско-Турска война. На Султана щяха да му признаят правото да се разправи с иредентисти и сепаратисти.

Най-вече Баташкото клане, както и други подобни събития, са изменили картината.

Числото 30000 е преувеличено дори само като брой на участниците във въстанието. Това число няма значение.

В случая в Батак са изклани между 2000 и 3000 души, и това число е достатъчно да измени картината: мюсюлманите са изклали 2000 християни вътре и в двора на християнски храм. Тази картина довежда до Освободителната война.

[Христо Тамарин]

Разбира се, въстание, подобно на Априлското от 1876, можеше да избухне през друг месец или през друга година, и пак да се случат събитията, които са се случили в реалната история.

Но ако българите си бяха кротували още няколко десетилетия, България въобще нямаше да я има.

аз не съм съгласен, че априлското въстание е променило значително историческия ход ...

Довело е до възстановяване на българската държава. Без него това нямаше да се случи.

руско-турска война е щяло да има при всяко положение с въстание или без ... руснаците си мечтаят за босфора и в този момент вярват че могат да го вземат ... БГ им е на пътя за натам ...

На пътя им не е България. Още няма България тогава.

Защо им е на руснаците да възстановяват българската държава?

Русия да нападне Турция без разрешението на останалите велики сили - това просто би означавало начало на първата световна война. България я няма преди войната, откъде накъде ще я има след войната, при наличието на толкова алчни съседи?

лично аз не намирам никакъв causation между априлското въстание и руско-турската война и изхода от нея ... то е просто повод или претекст ...

Априлското въстание води до Цариградската конференция. След неуспехът й, великите сили (например, Австро-Унгария) разрешават на Русия да отвори война и се разбират за какво ще е тази война и какви ще са резултатите от нея. В частност, на Русия не й се разрешава да достигне до Проливите, нито "да освобождава" територии в Македония и Долна Тракия, където метежи през април 1876 не е имало.

всъщност руско-турската война (1877-78) е само един кратък епизод от руско труските войни и корените и са реваншистки - загубата в Крим (една от малкото загубени войни на руснаците) ...

по същия начин и априлското въстание е само едно от много въстания в региона ...

всъщност руснаците нападат в първия възможен за тях момент, а именно - осигурни задкулисни сделки с румънците, австроунгария и вече обявената война от сърбия е черногора ...

въпреки, че ми е известно колко голямо значение се отдава в БГ на априлското въстание и се смята, че то има някакво влияние върху историческия ход на събитията, за мен това влияние е минимално, защото то не влияе нито върху причините за руско-турската война нито върху същността на задкулисните игрички и сделки изтъкани от дипломацията ...

Ако изключим войната от 1877/78, след кримската война в редицата на руско-турските войни ще дойде първата световна война. Вместо Освободителната война от 1877/78 можеше да има втора кримска война, която историците да не нарекат първа световна. Но откъде у Вас тази надежда, че някой ще възстановява българската държавност. Много по-вероятно е европейските територии на Османската империя да си ги поделят вече съществуващите държави.

Чрез задкулисната дипломация Русия си осигурява неутралитет на останалите велики сили. Иначе би се получила втора кримска война или направо първа световна война.