Кои са причините за странстванията на Григорий Цамблак?

[didukaimos]

Останал без родина Григорий Цамблак предприема пътувания в непоробените и съседни на България области в качетвото му на един истински патриот, вояващ със средствата на словото като очевидно тези поканиса отправени от негови родственици, заемали важни постове в Сърбия, Молдова и Киевското княжество.

Тези важни пътувания са могли да се осъществят благодарение на авторитета на духовник, ерудит и арситократичен произход на Г.Цамблак

http://apollon.blog.bg/history/2011/06/08/starobylgarskata-familiia-camblak.761631

[Galahad]

Представители на фамилията Цамблак има не само в България, но и във Византия. Тъй че това не е някакво собствено прозвище нито на Григорий, нито на баща му.

Иначе Грегорий, както Фружин, Константин, а също и много други духовници след това пътуват из чужбина и търсят външна помощ. Крахът на Второто царство обаче слага началото на една, макар и кратко просъществувала тенденция българи да заемат ключови църковни постове из Изт. Европа - освен него, който заел важния пост на Киевски митрополит, българин става и Молдовски митрополит, Ефрем става ср. патриарх, а патр. Йосиф ІІ май последната издънка на Шишмановци, която заема реален висок пост.

[didukaimos]

Несъмнено тази традиция е кратка въз основа на репутацията на видните дейци на царството. Книжнината на България е от една страна възстановявана и преписвана, от друга страна поголовно унищожавана. Безспорен е обаче антагонизма на гръцката църква и подопечните й църкви към изтъкнати български духовни дейци, водели пробългарска политика. Антимитрополитът Цамблак е издържал на полемиката и огромния религиозен натиск оказан върху него в трудните времена от началото на османското иго на България. Очевидно българската православна църква и вселенския константинополски патриарх са длъжници на духовника Григорий Цамблак по надлежната и задължителна реабилитация на неговия образ.

Нужна е обществена дискусия по канонизацията на отеца от православната църква на България.

Редактирано Юни 11, 2011 от didukaimos

[RIZAR]

Несъмнено тази традиция е кратка въз основа на репутацията на видните дейци на царството. Книжнината на България е от една страна възстановявана и преписвана, от друга страна поголовно унищожавана. Безспорен е обаче антагонизма на гръцката църква и подопечните й църкви към изтъкнати български духовни дейци, водели пробългарска политика. Антимитрополитът Цамблак е издържал на полемиката и огромния религиозен натиск оказан върху него в трудните времена от началото на османското иго на България. Очевидно българската православна църква и вселенския константинополски патриарх са длъжници на духовника Григорий Цамблак по надлежната и задължителна реабилитация на неговия образ.

Нужна е обществена дискусия по канонизацията на отеца от православната църква на България.

Статията е много добра. Важното е ,че се тури кръст на неандерталската измислица за "седемте власи". Повече от сполучливо е разтълкуването на готското име. Това е доказан континюитет с урфиловите готи, търново и гота Стрез и т.н.

За дискусията -

докато БПЦ робува на Кремълския ботуш и турския патриарх делото на светеца, племеника на светец и поборник за България и Православието тя ще се провежда в зоната на здрача. Въпреки , че от доста време изворите са категорични руските и гръцките историографи ще повтарят като мантра въображаемата предателска и проуниатската политика на Григорий.

[glishev]

Проф. Гюзелев, който иначе е бая небрежен в цитатите си, има доста добри попадения за участието на Григорий в Констанцкия събор от 1418. Това в "Българите и Папството през Средновековието". Униатството не е някаква лъжа, но пък и не е чак толкова срамно по ония времена. Най-свестните умове на епохата са били проуниати: Мануил II, Димитър Кидон...

[RIZAR]

Проф. Гюзелев, който иначе е бая небрежен в цитатите си, има доста добри попадения за участието на Григорий в Констанцкия събор от 1418. Това в "Българите и Папството през Средновековието". Униатството не е някаква лъжа, но пък и не е чак толкова срамно по ония времена. Най-свестните умове на епохата са били проуниати: Мануил II, Димитър Кидон...

Разбира се има значение, какво "проуниатство" се влага в контекста, защото именно на Констанцкия събор , западните епископи са искали да ограничат сериозно папските своеволия и правомощия. Когато говорим за Григорий именно това трябва да имаме впредвид, а не просто сляпо подчинение на Запада и папата по образеца на Палеолозите. Именно "пропалеоложките" (разбира се този термин е твърде условен) епископи са тези , които се "слагат" на папите и попречват за протичане на нормалния процес на обединение м/у Изтока и Запада.

Участието на Григорий си е много адекватно, но големия проблем, който се явява в живота на Григорий е забавяне на неговото идване в Московското княжество , докато неговия чичо (св. Киприан ) е бил все още жив.Това прави невъзможен неговия пробив в северния елит, за който и до днес , той е пейоративна личност.

Редактирано Юни 12, 2011 от КГ125

[КГ125]

Защо тези, които сътрудничат с папите, да пречат на обединението на Изтока и Запада?

[RIZAR]

Защо тези, които сътрудничат с папите, да пречат на обединението на Изтока и Запада?

Пречат в смисъл , на обединението, не на равни начала или по-точно на съборни, канонически и догматични ,а на начала , които подчиняват Изтока на Запада, и то този Запад, който има папищашко (израза е на най-големия канонист на Православния изток през XX в. -еп. Никодим Милаш, а не ''рицаров'' сленг )* начало в което папата има ,а не събора, който притежава върховната вселенска власт (дадена му от Христос) да решава всички църковни въпроси, като неговите постановления са задължителни за всички, включително и за папата.

----------------------

*Все едно чии е, не е добър...

Редактирано Юни 12, 2011 от КГ125

[glishev]

Концилиаристите наистина са били за предпочитане, но папизмът (или паполатрията) в крайна сметка побеждава във Ферара. Тъй или иначе, Григорий е една от големите фигури на XIV-XV в., които виждат доста по-далеч от догматически вирнатия нос на средностатистическия православен. Едно време КГ125 беше пуснал забележка в смисъл, че исихазмът е бил прекалено отвлечено учение, така че едва ли не е разсейвал нещастните балкански жители от проблемите на деня. Това не е така - исихазмът има своите преки политически ефекти. И те са крамола. Като всеки мистицизъм (колкото и добър да е), исихазмът също предоставя възможността за прелъщение, тоест за надменност, за фактическо безлюбовие към ближния. Личното ми мнение е, че св. Григорий Палама и повечето от останалите антиварламити, исихасти и латинофоби са навредили ужасно на православния свят, на християнското единство, на гръцкия, българския, сръбския и руския народ - в чисто политически смисъл. Разбира се, тук не мога да включа например Йоан Кантакузин, който, макар и антиварламит, е доста умерен.

Ролята на самия патриарх Евтимий, един безпорно велик човек и вероятно истински светец, за съжаление е донякъде двойствена. На Калист Ангеликуд - също.

В този ред на мисли Григорий Цамблак, патриарх Йосиф, Димитър Кидон, Йоан VIII и западните концилиаристи и елинофили са били възможност за друг път и на историята, и на религията. Като далеч не говоря само за османското нашествие и за евентуалните ползи за Изтока.

[RIZAR]

Концилиаристите наистина са били за предпочитане, но папизмът (или паполатрията) в крайна сметка побеждава във Ферара. Тъй или иначе, Григорий е една от големите фигури на XIV-XV в., които виждат доста по-далеч от догматически вирнатия нос на средностатистическия православен. Едно време КГ125 беше пуснал забележка в смисъл, че исихазмът е бил прекалено отвлечено учение, така че едва ли не е разсейвал нещастните балкански жители от проблемите на деня. Това не е така - исихазмът има своите преки политически ефекти. И те са крамола. Като всеки мистицизъм (колкото и добър да е), исихазмът също предоставя възможността за прелъщение, тоест за надменност, за фактическо безлюбовие към ближния. Личното ми мнение е, че св. Григорий Палама и повечето от останалите антиварламити, исихасти и латинофоби са навредили ужасно на православния свят, на християнското единство, на гръцкия, българския, сръбския и руския народ - в чисто политически смисъл. Разбира се, тук не мога да включа например Йоан Кантакузин, който, макар и антиварламит, е доста умерен.

Ролята на самия патриарх Евтимий, един безпорно велик човек и вероятно истински светец, за съжаление е донякъде двойствена. На Калист Ангеликуд - също.

В този ред на мисли Григорий Цамблак, патриарх Йосиф, Димитър Кидон, Йоан VIII и западните концилиаристи и елинофили са били възможност за друг път и на историята, и на религията. Като далеч не говоря само за османското нашествие и за евентуалните ползи за Изтока.

В християнството не винаги съществува еднозначен отговор и това се обуславя от свободната човешка воля. Затова и двойственост не винаги означава лицемерие или лукавост. Колкото до Евтимий , той си остава изцяло на волеви позиции и не виждам в какво може да бъде обвинен, свръхтова , той е последния реален човек на времето си способен да обедини българите.За съжаление успява да намери само помощта отвъд Дунав.

За Йосиф - не е бил убеден папист, тъй като не подписва до последно унията и най-вероятно е отровен, което поставя абсолютно извън съмнение неговата ортодоксалност.

Йоан Кантакузин е друга бира , този човек е изцяло виновен за османския проект, макар той да не е духовния ръководител, това е техническия му изпълнител.