Най-честите типове грешки, допускани в писмената и устната реч - в интернет и извън него

[ISTORIK]

Любопытно, в русском точно так же иногда буквы эти путаются и в этих же словах.

Това наистина е прелюбопитна новина. Не го знаех, признавам си.

[Кухулин]

Я дайте малко акъл, че уж пишман любител-лингвист това онова , обаче ударих на камък. Казусът:

Свикнал съм, когато имам корен на -з и окончание -ск-, да пиша -зск-. Например огузски, кавказски, черкезски. Винаги съм смятал, че и двете форми са правилни (-зск-/-зк-). Днес обаче реших да проверя какво е положението и малко се изненадах:

Google за "кавказски" дава 526 000 резултата;

Google за "кавказки" дава 631 000 резултата;

Но!

slovo.bg за "кавказски" дава 0 резултата;

slovo.bg за "кавказки" дава 15 резултата;

liternet.bg за "кавказски" дава 2 резултата;

slovo.bg за "кавказки" дава 18 резултата;

Отворих аз една дебела книжна енциклопедия и наистина - Кавказки планини. Точно до тях обаче се мъдрят Талъшските планини. Да, но всички имаме близко познанство с кайлъшката гроздова...

Едновременно с това не можем да не се сетим за паралелите:

безспорно

безследно

изследвам

изскубвам

изскачам

разстрел

и т.н.

Та въпросът ми е: има ли конкретно езиково/правописно правило - кога -с- изпада между две съгласни и кога се запазва?

[ISTORIK]

Съгласната С изпада, когато наставката -СКИ се прибавя към основа, завършваща на С, З, Ш, Ж, СТ, Щ.

- Русия - русКИ (не - руССки)

- Кавказ - Кавказки

- младеж - младежки

- мъж - мъжки

- богаташ - богаташки

- реванш, реваншист - реваншистки

- Букурещ - Букурещки

- Париж - парижки

- Хаинбоаз - хаинбоазки

- Бургас - бургаски

- Петрич - петрички

- Мургаш - мургашки

- Волга - волжки (макар волжСКИ да изглежда/звучи логично)

- Чувашия - чивашки

- Добрич - добрички

- Талъш - талъшки

- Казанлък - казанлъшки

- огуз (оуз) - огузки (оузки)

Във връзка с палатализацията (промяната на Г, К, Х в Ч, Ж, Ш и Ц, З, С:

- сиромах - сиромашки

- чех - чешки

- Разлог - разложки

- Норвегия - норвежки

- страх - страшен

- сняг - снежен

- век - вечен

- човек - човечен

- ковач - ковашки

- човек - човешки

- хлапак - хлапашки

- заек - заешки

- вдовица - вдовишки

При формиране на новообразувани прилагателни при някои чужди думи НЕ се осъществява преминаване (замяна) на Г в Ж и на К - в Ш.

- Ирак - иракски

- Чикаго - чикагски

- демагог - демагогски

Наставката -СКИ има разновидности: -ЕСКИ и -ИЧЕСКИ, при които С не изпада.

- ученик - ученически

- мъченик - мъченически

- разбойник - разбойнически

- пътник - пътнически

- заповед - заповеднически

- езичество - езически

- педагог - педагогически

- хронология - хронологически

- стоматолог - стоматологически

Редактирано Декември 23, 2011 от ISTORIK

[Кухулин]

Ахааммм! Значи правилото е формулирано по морфологичен признак, само за наставката. Схванах. Благодаря ви за отговорите.

А интересно, защо са изключени другите позиции, например -зск- в началото (изскачам, изскубвам). Явно затова се бърка половината български народ

[ISTORIK]

Интересно, защо са изключени другите позиции, например -зск- в началото (изскачам, изскубвам). Явно затова се бърка половината български народ

В тези случаи имаме ПРЕДставка ИЗ-, която не бива да се бърка с НАставката -СКИ, както следва:

- ИЗселвам (се)

- ИЗсичам

- ИЗскачам

- ИЗскубвам (се)

- ИЗследвам

- ИЗслушвам

- ИЗстивам

- ИЗстисквам

- ИЗстрелвам (се)

- ИЗстудявам

- ИЗстъргвам

- ИЗсушавам (се)

- ИЗсъсквам

- ИЗсъхвам

Редактирано Декември 23, 2011 от ISTORIK

[Кухулин]

Да де, и аз това се чудя - защо изпадането важи за наставката, а не важи за представката.

[ISTORIK]

Не мога да ти отговоря. Но такива са правилата. Не съм ги създал аз. Следвана е някаква логика.

[unustamatu]

Представките са някак по-автономни от наставките, по-ясно се чувстват като самостоятелна единица. От друга страна правописът по принцип отразява историческите изменения, но не и съвременните; специално при наставката -ск(и)- имаме комбинация от двата вида. Затова представките винаги се пишат по един и същ начин, а при някои наставки има компромис с произношението.

Редактирано Декември 23, 2011 от unustamatu

[Кухулин]

Представките са някак по-автономни от наставките, по-ясно се чувстват като самостоятелна единица. От друга страна правописът по принцип отразява историческите изменения, но не и съвременните; специално при наставката -ск(и)- имаме комбинация от двата вида. Затова представките винаги се пишат по един и същ начин, а при някои наставки има компромис с произношението.

На мен ми се струва, че поддържането на групата -зс- в началото на думите е изкуствено и оттам идва този голям проблем в правописа. Набързо поразгледах текстовете и още в преписите на "История славянобългарска" се наблюдава изпадане на -с-:

неислъдимая вместо неизслъдимая

въставитъ вместо възставитъ

бестрашни вместо безстрашни и т.н.

[unustamatu]

Съвременният правопис се основава най-вече на морфологичния принцип, т.е. стремежът е отделните морфеми (представки, корени, наставки) да се пишат еднакво, за да се вижда връзката с другите думи, образувани със същите морфеми. Например в "безстрашни", така написано, съвсем очевидно е наличието на представка без- и корен -страх-, а произносителното опростяване -зст- > -ст- си е автоматично и ако се отбележи при писане, ще доведе до визуално замъгляване на структурата на тази дума.

Това, за което говорихме по-горе, не трябва да се разглежда като опростяване на групи съгласни, а като опростяване на една наставка. За тази наставка се прави изключение покрай думите, при които в миналото са действали закономерности, недействащи сега, да кажем:

-к + -ьск- > -чьск- > -чск- > -шк-

срещу по-новото -к + -ски > -кски. "Човешки" няма как да се напише със "с", да не говорим пък за думи като "телешки", които са преосмислени от по-старото "телѧшти", съответно не са имали наставка -ск-. Оттам се приема, че наставката ще има два правописни варианта – -ск- и -к-.

Такова нещо е ненужно при представките, а малкото думи с опростявания около тях не трябва да се разглеждат като да имат изпусната буква, а като да е подменена представката с друга:

въз-стание > въ-стание (съществуват представки въз- и въ-);

под-тискам > по-тискам (съществуват представки под- и по-).

[Кухулин]

Разбирам тази позиция, но мисля, че е обречена на неуспех в дългосрочен план. Романтичният стремеж за консервиране на езика и по(д)тискане на естествените лингвистични процеси не може да доведе до нищо друго, освен до прогресивна "неграмотност". Така е било навсякъде по света, във всички времена, без изключение.

[unustamatu]

Правописът е само система за писмено изобразяване на езика, той не може да влияе на естествените процеси.

Обикновено при създаването на една писменост всичко се пише както се изговаря, но с времето езикът се променя, докато ортографията е много по-консервативна, реформирането й е свързано с редица неудобства. В дългосрочен план наистина се стига до сериозни разминавания между тях, вижте как е в английския. Важното е да има логика, например логиката да пишем "градски" се схваща от всеки, нищо че изговаряме [грацки].

Редактирано Декември 25, 2011 от unustamatu

[ISTORIK]

Добро утро на всички!

А вие пихте ли вече своето "три федно"? А?!

(Иде реч за напитката "3 в 1".)

[adXok]

Не съм съгласен -СКИ да отпада, когато думата завършва на Т или СТ, та дори и на Ж.

Какво е: фашистка, фашистки

Отг.: жена, жени, подкрепящи фашизма

Какво е: фашистски

Отг.: определение

С оглед на това да не е по-точно за какво става дума.

[уфсъ]

Много добра тема !!! Хората ТРЯБВА да се научат да пишат! По мое мнение при неофициалните разговори няма значение изговора. Въпросът е да се прави разлика между официални и неофициални разговори.

[ISTORIK]

Вмъкване на Х там, където това НЕ е необходимо

Когато думата завършва на -г, -к, -х и искаме да я превърнем в прилагателно, което завършва на – ски, „г“ става „ж“, а „к“ и „х“ се преобразуват в „ш“. „Чех - чешки“ , а не - „чехски“, както „Казанлък – казанлъшки“, „Прага – пражки“ и др.

Но има и изключения от това правило. Казваме „Хамбург“, но - хамбургски (а не - хамбуржки), Чикаго – чикагски (а не - чикажки).

Редактирано Ноември 14, 2013 от ISTORIK

[insighting]

Графичните и фонетични лексемни форми може да не съвпадат с критериите за цялостно оформяне. Затова са от значение границите на думата. За да не може текстът погрешно да се интерпретира. 

Петре, Беки - цяло село. 
 

[ISTORIK]

Отдавна не бях писал тук (и във форума, и в тази тема)...

И така, поредната грешка...

Този път ще поговорим за изпускането на крайното т от думи, завършващи на -ект. 

Думите, които се грешат при писане, а и при изговаряне, са следните: диалект, интелект, проспект, социолект, интерлект, субект, комплект, аспект, респект (уважение), конспект, инсект (насекомо), афект, ефект, дефект, префект (областен управител). 

При тях крайното  -т трябва да се произнася и да се пише. 

Думите не се пишат без него - диалек, конспек, интелек, архитек... и така нататък - до края.

Срещал съм тази грешка и тук, във форума. Внимавайте, когато пишете думи, чийто правопис не познавате!

 

Редактирано Септември 1, 2017 от ISTORIK

[insighting]

Това не е краят на "ходенето по мъките". Неприятности възникват от неразбиране на съответния материал. Вижте само колко грешки има в протоепитафиите. Вълнението на един изследовател няма край!

[Петър Мирчев]

Хубава тема, полезна за много хора без съмнение. Последното правило ми се стори интересно и честно казано не ми е хрумвало да изпускам Т-то, но явно за някои е подвеждащо.

[Форумист]

И аз едно време бех стриктен като автора, секакви правописни грешки ми се набиваха на очи. Но с времето омекнах.

Защото нема значние.

"Грешка" е отклонение от стандартизирания правопис. А стандарта е набор от на пръв поглед случайно избрани правила. Натурално те влече да пишеш как и говориш, а не според както е измислил некой си. Ето, аз съм от София и натурално казвам "нема". Единствения начин да го напиша "правилно" за всички е с ят, но стандарта ми е отнел тая буква. Требва да го пиша с "я" защото така е по диалекта на автора на стандарта. А що не може с йотирано а? Щото стандарта имитира руски правопис.

Какво излиза? Стандарта умишлено ми подтиска диалекта (тоест идентичността) и ме приобщава към външни влияния. Е аз що да го "слушам"? Колкото и грешки да ми преброиш пак всичко ми разбираш. Затова нема и значение.

За говора па изобщо не може да се спори. Той се изменя постоянно и "правилно" е както го произнася болшинството. Днес е едно, утре ще е друго.