Рафаел Сабатини

[Aspandiat]

През не толкова далечните 80-те години на ХХ век, когато ги нямаше разни съвременни нещастници като X-men, Батман и т.н., хлапаците в долните класове, сред които бях и аз тогава, имахме късмета да четем приключенски романи, които днес неоснователно са забравени от младежта. Спомням си като бях в 4 клас как попаднах на "Капитан Блъд" на Рафаел Сабатини и тогава пламна една любов, която продължи доста години и беше свързана с редовно (тоест поне по 4 пъти на година ) препрочитане на романите за великия пиратски капитан Блъд и за неговия събрат Морския ястреб, макар и живял столетие преди него. Днес ровейки произволно в нета преди малко, с радост видях, че Читанка са качили романите на Сабатини.

Авторът между другото е интересен чешит. В романите за капитан Блъд той твърди, че бил изнамерил от някакъв прашен архив огромния корабен дневник на Джереми Пит, навигатора на Блъд и въз основа на него написал романите за Блъд. Майтапчийският блъф на автора стига дотам, че той, бидейки пооткраднал описанието на превземането на Маракайбо от "Пиратите на Америка" на Джон Ексвемелин, личен участник в него, твърди, че всъщност Ексвемелин се бил добрал до дневника на капитан Блъд и бил приписал на любимеца си капитан Морган някои от подвизите на Блъд. Историята на Ексвемелин-Сабатини за ограбването на Маракайбо явно е била толкова привлекателна за пишещото братство, че у нас Станислав Славчев в неговата "Следа към Вега-Орион" също "откри" дневника на Джереми Пит/Ексвемелин и прати своя герой Хендрик ван Стеекс да превзема Маракайбо под началството на извънземен капитан, ръководещ експеримент на Земята за проверка на степента на хуманност на човешкия вид.

И понеже едно време бях закоравял фен на книгите на Сабатини, не мога да се сдържа да не постна любимия ми откъс от първия роман за капитан Блъд - финалната битка пред Ямайка против френския барон дьо Риварол и мощната му флота.

"Видът на големия червен кораб с позлатен нос и отворени оръдейни отверстия, който се извръщаше със страна към французите, сигурно е възпрял ликуването на Дьо Риварол. Но преди баронът да успее да издаде някаква заповед, преди дори да успее да реши каква заповед да издаде, върху него се изсипа цял вулкан от огън и метал и палубата му беше пометена от страничния залп. „Арабела" продължи пътя си и освободи място за „Елизабет", който извърши същата маневра. После, докато французите стояха объркани, обхванати от причинената от неочакваното нападение паника, „Арабела" изви и се върна по същия път, като даде втори залп с оръдията от левия си борд. Още един залп беше изстрелян от „Елизабет" и след това тръбачът на „Арабела" затръби над водата сигнал, който веднага беше разбран от Хагторп.— Напред, Джереми! — извика Блъд. — Право в тях, преди да са се опомнили. Внимание! Пригответе се за абордаж! Хейтън… куките! Кажете на канонира на носовите оръдия да стреля колкото може по-бързо.

Той махна своята украсена с пера шапка и покри главата си с шлем, донесен от един негър. Смяташе лично да води абордажа. Обясни накратко на двамата си гости:

— Абордажът е единствената ни възможност за победа. Противникът има много повече оръдия от нас.

Много скоро това беше напълно потвърдено. Французите се бяха опомнили най-после и двата кораба се извърнаха със страните си към „Арабела", който беше по-близо и по-голям от двамата противници и поради това представляваше по-непосредствена опасност; почти едновременно изстреляха залпове по него.

За разлика от пиратите, които стреляха, за да нанесат поражение на противника по палубите, французите стреляха ниско, за да разрушат корпуса на нападателя. „Арабела" се поклащаше и тръпнеше под ужасяващата сила на залповете, въпреки че Пит се мъчеше да води кораба към французите с такъв курс, че да представлява съвършено малка цел. За миг „Арабела" сякаш се поколеба и след това отново се втурна напред. Носът му беше превърнат в трески, предната му част разрушена, а малко над ватерлинията зееше огромна дупка. За да не загребва корабът вода, Блъд нареди веднага да бъдат изхвърлени предните оръдия, котвите, бъчонките с вода и всички движими вещи.

Междувременно французите завиха и посрещнаха „Елизабет" по същия начин. При слаб попътен вятър „Арабела" се опитваше да се приближи до своя противник и да се вкопчи в него. Но преди да постигне целта си, „Викториьоз" успя да напълни отново оръдията на десния си борд и изстреля от упор нов страничен залп по „Арабела". Сред гърма на оръдията, шума от строшено дърво и виковете на ранените полуразрушеният кораб се наведе напред, после назад, потъна в облака дим, който скри французите, и точно тогава Хейтън извика, че носът на „Арабела" потъва.

Сърцето на Блъд спря да бие. Точно в този момент на отчаяние златистосиният корпус на „Викториьоз" се показа през дима. Но дори когато зърна тази насърчителна гледка, Блъд разбра, че тяхното напредване е твърде забавено вече и става все по-бавно с всеки изминал миг. Щяха да потънат, преди да стигнат неприятелския кораб.

Същото мнение изказа с ругатня холандският адмирал, а лорд Уилоби укори Блъд, загдето беше поставил всичко на една карта и беше рискувал с този абордаж.

— Нямаше никакъв друг изход! — извика Блъд съкрушено. — Казвате, че постъпката е била отчаяна и прекалено смела; това е вярно. Но при този случай и с тези налични средства не можеше да се предприеме нищо друго. Търпя поражение на косъм от победата.

Но все пак още не бяха пропаднали напълно, Самият Хейтън и двадесетина здравеняци, които той бе призовал със свирката си, се криеха из разрушенията на носа с готови куки в ръце. На около седем-осем метра от „Викториьоз", когато сякаш корабът не се придвижваше и носовата му палуба се плискаше от вълните, тези хора скочиха пред очите на тържествуващите французи и хвърлиха куките си през разстоянието, което делеше двата кораба. От четирите куки две стигнаха до палубата на френския кораб и се закачиха за него. Опитните здравеняци пирати пристъпиха към действие с бързината на мисълта. Без да се колебаят, всички се спуснаха към веригата на едната от куките, като оставиха другата, и напрегнаха силите си, за да сближат корабите. Блъд наблюдаваше от кърмата и извика с тръбен глас:

— Мускетарите — на носа!

Мускетарите, които се намираха на средната палуба, се подчиниха с бързината на хора, които знаят, че в подчинението лежи единствената им надежда за живот. Петдесетина души се втурнаха напред сред развалините на носа и започнаха да стрелят над главите на Хейтън и неговите хора, покосявайки французите, които, като не успяха да махнат здраво забитата в дървото на „Викториьоз" кука, тъкмо се канеха да стрелят по хората около веригата.

Двата кораба удариха с трясък десните си бордове. По това време Блъд беше слязъл на средната палуба и както го изискваше случаят, преценяваше и действуваше с бързината на ураган. Платната бяха смъкнати, като прорязваха въжетата, които придържаха рейте. Авангардът на абордажа, около стотина души, беше разположен на кърмата, а хората с куките бяха по местата си, готови да изпълнят заповедите на Блъд точно когато двата кораба се сблъскаха. В резултат потъващият „Арабела" остана да се държи над водата от шестте куки, които само в миг закрепиха кораба към „Викториьоз".

На кърмата Уилоби и Ван дер Койлън със затаен дъх наблюдаваха изумителната бързина и точност, с която действуваха Блъд и отчаяният му екипаж. В това време капитанът се втурна напред, последван от тръбача, който свиреше атака, и от главното ядро на пиратите, а хората от ариергарда, водени от канонира Огл, когото нахлулата на оръдейната палуба вода беше изгонила от оръдията, прескочиха с викове върху носовата част на „Викториьоз", тъй като високата кърма на „Арабела" беше потънала до същото ниво. Поведените от Блъд пирати се нахвърлиха върху французите като хрътки върху обграден елен. Другите ги последваха и само Уилоби и холандецът останаха да наблюдават битката от кърмата на изоставения „Арабела".

На борда на френския кораб битката продължи около половин час. Боят започна на носа, мина през предната част на кораба и достигна разгара си на средната палуба. Французите се отбраняваха упорито, окуражавани от превъзходството си в хора. Но въпреки упоритата им храброст пиратите постепенно ги изтикваха все по-назад по палубата, наклонена опасно към десния борд от пълния с вода „Арабела". Пиратите се биеха с яростта на хора, които знаят, че е невъзможно да отстъпят, защото нямаше кораб, на който да се оттеглят. Затова трябваше да победят и да превземат „Викториьоз" или да загинат.

Накрая те превзеха кораба, но заплатиха с живота на почти половината си хора. Оцелелите защитници бяха притиснати на кърмата, но подканяни от разярения Дьо Риварол, продължиха още известно време отчаяната си съпротива. Най-после Риварол падна с куршум в главата и останалите французи, едва двадесетина души, помолиха за пощада.

Но дори и тогава пиратите на Блъд не можаха да си отдъхнат. „Елизабет" и „Медуза" бяха вкопчани здраво и хората на Хагторп за втори път биваха отблъснати върху палубата на собствения си кораб. Трябваше да се вземат бързи мерки. Докато Пит и неговите моряци се занимаваха с платната, а Огл слезе при оръдията заедно с необходимите хора, Блъд нареди веднага да бъдат откачени куките. Лорд Уилоби и холандският адмирал се бяха прехвърлили вече на „Викториьоз". Промениха курса, за да се притекат на помощ на Хагторп, и от палубата на покорения „Викториьоз" капитан Блъд за последен път погледна кораба, който му беше служил толкова добре и беше станал част от него самия. След като откачиха куките, „Арабела" се задържа, поклащайки се няколко секунди на повърхността, после бавно, спокойно потъна и само водата бълбукаше и образуваше малки водовъртежи около върховете на мачтите му, които единствени останаха да се виждат и да отбелязват мястото, където е завършил своя път.

Докато стоеше сред развалините в средната палуба на „Викториьоз", зад гърба му се раздаде глас:

— Струва ми се, капитан Блъд, че трябва да ви се извиня за втори път. Никога досега не съм виждал невъзможното да се претворява в действителност благодарение на находчивост и храброст. Не съм мислил, че поражението може така блестящо да бъде превърнато в победа.

Блъд се извърна и лорд Уилоби едва сега видя каква ужасна гледка представляваше капитанът. Шлема му го нямаше, ризницата беше нащърбена от удари, десният ръкав висеше на парцали около голата му ръка. Целият беше опръскан с кръв, а от една рана на главата му течеше тъничка алена струйка, която беше сплъстила косата и размесвайки се с мръсотията по лицето му, го правеше неузнаваем.

Но от тази ужасна маска поглеждаха две живи очи, които бяха неестествено бляскави, и по бузите му, оставяйки следи през мръсотията, се стичаха сълзи."

КАПИТАН БЛЪД

http://chitanka.info...95-kapitan_blyd

ДНЕВНИКЪТ НА КАПИТАН БЛЪД

http://chitanka.info...na_kapitan_blyd

МОРСКИЯТ ЯСТРЕБ

http://chitanka.info...rskijat_jastreb

СКАРАМУШ

http://chitanka.info.../2391-skaramush

Приятно четене!

[КГ125]

:good: Браво, бай Спандьо!!!!!!!

Я какви неща си имал ти на тайната лавица на библиотеката

[glishev]

Изобщо, има ли смисъл да се четат други романи освен английски

Шегувам се, разбира се. Добрите стари приключенщини от всякакъв произход са нещо прекрасно. Не си паднах конкретно по Сабатини, аз бях любител на Салгари, Дюма и, да, на един куп англичани