Да обсъдим феномена ОИТ

[adXok]

Sirius,

много ти благодаря за цитатите от този автор, когото чувам за пръв път от теб - Алексей Ксендзюк. Кефи ме подхода му към разбирането на нещата.

Ще трябва да потърся нещо на Български от него, подозирам, по името му, че е руснак или казакстанец... не знам.

Въпреки че то с четене тва нещо не се прави.

Отдавна обмислям някаква методология, която да си изградя за да избегна влиянието (и нуждата) от съня и, както се казва, да се осъзная, но не искам да го правя по време на спане.

Искам реална, будна методика... медитация ли, дихателни техники, нещо волево, което да ме докара до това състояние. Сиреч не искам да заспивам в общия смисъл на това действие.

Обаче винаги заспивам след автохипнозата. Търся границата...

[sirius]

...

Въпреки че то с четене тва нещо не се прави.

...

Не е задължително да се чете. Някои хора имат "нюх" и сами се досещат и достигат.

Но пък нашите "обяснения" на нещата могат много да се различават от същността и затова ако има знание по което да се водим може да не се лутаме насам-натам. Правилното знание (заедно с труд) води до резултати.

[Doris]

Ето ви пример за научно-популярно отношение съм автохипнозата:

http://vbox7.com/play:74b61abb

А това, което описвате вие са меко казано мечти и сънища.

[adXok]

Глупост № 1:

- обсъждат дисковете с внушения за отслабване и типичната хамериканска, комерсиална, малоумна индустрия на рекламата, против косопад, да откажем тютюнопушене и т.н. все неща, които някой друг ви показва как и защо

- абсолютно нищо общо няма с автохипноза, дори на мегапарсек не се доближава

- това предаване е по-скоро със забавен характер, отколкото научен или още по-малко пък пара-научен

А това което описваме са реални способности и усещания, сетивност и самовъзприятие. Очевидно е, че си незапознат(а) с тези неща.

[Doris]

А как ще докажеш, че имаш някакви реални способности за " синхронизиране на дейността между двете полукълба на мозъка" и постигаш "един вид вибрационна честота на самата мисъл", а не си сънувал?

Филмчето е пример за обективно измерване на някои усещания - страх, стрес, гадене... Ти пробвал ли си обективно да прецениш какво става с теб или си подрямваш и се самосъзерцаваш?

[sirius]

Дорис, ние измерваме едни параметри на тялото, но те не са усещанията. Асоциираш параметрите със усещанията, което е много подвеждащо. Прост експеримент с лимона. Като сдъфчеш лимона - слюнкоотделянето се активира. Има дразнител има и реакция. Но същото може (и се наблюдава) ако само си представиш, че го сдъвваш. Тогава реален дразнител няма, но има типична реакция на слюнкоотделяне.

Колкото и странно да звучи, в тази област само субекта може "обективно" да прецени дали е ял лимон или само си е представял.

Науката иска да сложи усещанията на кантара и да ги измери. А то е изключително субективно и няма уред за мерене. Един шамар може да предизвика от никаква реакция до много силни и различни реакции.

Най-интересното е, че науката се е затворила в обективността и не иска и да поглежда към субекта. Субекта е цяла вселена от усещания, възприятия, интерпретации, идеи, възможности и обективния подход към изучаването му е наивен. Пътя към изучаването на субекта е само чрез субекта. И то основно субекта сам себе си - другото е извън реалността, каквато я възприемаме. От там и изучаването на ОИТ е пряко свързано с работата върху възприятията, чуствата, интерпретацията, емоциите, вниманието, волята и пр. и е строго лично. В тази област знанието е само субективно и познанието също. Изследва се от субект, усвоява/упражнява се от субект и се предава само на субект. Предаването може да е от материален носител (книга), но идеята в книгата далеч може да не е обективна. Тази идея може да се възприеме или отхвърли само субективно.

Един вид, науката класифицира субекта като някакъв друг обект, малко странен и сложен, но иска някак да го обективизира.

Този подход може да е научен, но е неадекватен. Но пък ако се подходи субективно няма да е наука. Ами не е. Но това не означава че е сън, фантазия или измислица.

Затова ОИТ никога няма да е научно (обективно). Ако все пак човек на науката иска да разбере за какво става въпрос, трябва да остави научните методи и да подходи като субект. Щото и той всъщност е субект. Страха, вниманието и пр. са в нас като субекти, а не в книгите и дефинициите, които знаем и смятаме за обективни.

Интересно е да се наблюдава човек подмятан от чуства, емоции, привързаности, вниманието му е "фиксирано" или неустойчиво и в същото време говори за обективност и научност. Субекта в учения един вид бяга от странните стихии които с в него и търси сигурна опора в нещо разбираемо и обективно като науката. По същата причина религиозните избягват "в божиите ръце".

Само и само да не се обременят с отговорността да се обърнат към себе си и да си дадат сметка за тези стихии в тях.

(слушам радио сега. изследване показало, че топлата вана помагала за преодоляване на чеството за самотност и изолираност! някакъв американски университет. откриха топлата вода както се казва. и това влиза в новините и минава за научност! Те не търсят кое в човека го кара да се чуства така, а каква била връзката с топлата вана. По същия начин могат да намерят връзка и с аспирина, патладжана, писането, говоренето, шопинга, почесването по врата.... и какво от това, по-научни ли ставаме?)

Редактирано Юни 25, 2011 от sirius

[adXok]

Проблемът на науката спрямо феномени като ОИТ е неспособността да ги наблюдава, реално измерва реакции на организма.

sirius каза много точни неща, за което му благодаря:

По същата причина религиозните избягват "в божиите ръце".

Само и само да не се обременят с отговорността да се обърнат към себе си и да си дадат сметка за тези стихии в тях.

На абсолютно същото мнение съм!

[Doris]

Дорис, ние измерваме едни параметри на тялото, но те не са усещанията. Асоциираш параметрите със усещанията, което е много подвеждащо. Прост експеримент с лимона. Като сдъфчеш лимона - слюнкоотделянето се активира. Има дразнител има и реакция. Но същото може (и се наблюдава) ако само си представиш, че го сдъвваш. Тогава реален дразнител няма, но има типична реакция на слюнкоотделяне.

Колкото и странно да звучи, в тази област само субекта може "обективно" да прецени дали е ял лимон или само си е представял.

Науката иска да сложи усещанията на кантара и да ги измери. А то е изключително субективно и няма уред за мерене. Един шамар може да предизвика от никаква реакция до много силни и различни реакции.

Най-интересното е, че науката се е затворила в обективността и не иска и да поглежда към субекта. Субекта е цяла вселена от усещания, възприятия, интерпретации, идеи, възможности и обективния подход към изучаването му е наивен. Пътя към изучаването на субекта е само чрез субекта. И то основно субекта сам себе си - другото е извън реалността, каквато я възприемаме. От там и изучаването на ОИТ е пряко свързано с работата върху възприятията, чуствата, интерпретацията, емоциите, вниманието, волята и пр. и е строго лично. В тази област знанието е само субективно и познанието също. Изследва се от субект, усвоява/упражнява се от субект и се предава само на субект. Предаването може да е от материален носител (книга), но идеята в книгата далеч може да не е обективна. Тази идея може да се възприеме или отхвърли само субективно.

Един вид, науката класифицира субекта като някакъв друг обект, малко странен и сложен, но иска някак да го обективизира.

Този подход може да е научен, но е неадекватен. Но пък ако се подходи субективно няма да е наука. Ами не е. Но това не означава че е сън, фантазия или измислица.

Затова ОИТ никога няма да е научно (обективно). Ако все пак човек на науката иска да разбере за какво става въпрос, трябва да остави научните методи и да подходи като субект. Щото и той всъщност е субект. Страха, вниманието и пр. са в нас като субекти, а не в книгите и дефинициите, които знаем и смятаме за обективни.

Интересно е да се наблюдава човек подмятан от чуства, емоции, привързаности, вниманието му е "фиксирано" или неустойчиво и в същото време говори за обективност и научност. Субекта в учения един вид бяга от странните стихии които с в него и търси сигурна опора в нещо разбираемо и обективно като науката. По същата причина религиозните избягват "в божиите ръце".

Само и само да не се обременят с отговорността да се обърнат към себе си и да си дадат сметка за тези стихии в тях.

(слушам радио сега. изследване показало, че топлата вана помагала за преодоляване на чеството за самотност и изолираност! някакъв американски университет. откриха топлата вода както се казва. и това влиза в новините и минава за научност! Те не търсят кое в човека го кара да се чуства така, а каква била връзката с топлата вана. По същия начин могат да намерят връзка и с аспирина, патладжана, писането, говоренето, шопинга, почесването по врата.... и какво от това, по-научни ли ставаме?)

Примерът с лимона не е верен. Разбира се, че може да се разбере, дали си ял лимон. Ако не сме видяли как го дъвчеш, може да вземем проба от слюнката или от съдържанието на стомаха ти.

Да , науката се стреми да обективизира всичко , свързано със субекта за да може да достигне до полезни знания за чувствата, мислите, възприятията. За това са се обособили неврологията, психологията и психиатрията.

Наистина, не е задължително да се стремим към обективност и научност. Но не бива и съзнателно да се изолираме от реалния свят, ако не искаме да свършим като Пилето.

[sirius]

Примерът с лимона не е верен. Разбира се, че може да се разбере, дали си ял лимон. Ако не сме видяли как го дъвчеш, може да вземем проба от слюнката или от съдържанието на стомаха ти.

Да , науката се стреми да обективизира всичко , свързано със субекта за да може да достигне до полезни знания за чувствата, мислите, възприятията. За това са се обособили неврологията, психологията и психиатрията.

Наистина, не е задължително да се стремим към обективност и научност. Но не бива и съзнателно да се изолираме от реалния свят, ако не искаме да свършим като Пилето.

Никой тук не говори за изолация от реалността. Дори бих казал, реалността е единствената опорна точка - никога не трябва да я изпускаме от поглед. Като обект (тяло) имаме една реалност, но като субект имаме съвсем друга. И двете са реалност. И кръвното е реалност и страха е реалност. Или, човек има един вид две реалности - материална/обективна и нематериална/субективна. Павето си е паве и не може да се пренебрегва масата и твърдостта му, особено ако лети към нечия глава. Това е пример за едната реалност, обективната. Страха от летящи към главата ни павета е съвсем друго нещо. Но също е реалност за съответния субект. И субекта може да изследва тази си реалност - страхове, емоции, внимание и пр.

Както човек може да се научи да чупи тухли с ръка, така може и да си обуздае чувства, емоции и пр.

Та исках да посоча двата "вида" реалност и че и двата вида реалност са ни подвластни, ако го пожелаем и се потрудим.

И как реалността винаги трябва да е под наблюдение. От една страна гледаме дали сме строшили тухлата, от друга страна дали паяка още ни плаши. И при "превземането" и на двете реалности се ползва конфронтация(поглед към реалността): или излизаш срещу тухлата(и (не) я чупиш или срещу паяка и (не) те е страх.

Чисто научно, човек също първо решава да постигне нещо, подготвя се, конфронтира (провежда опита) го и ... реалността показва дали е в час (дали спътника си е в орбитата напр.)

Редактирано Юни 26, 2011 от sirius

[sirius]

...

И при "превземането" и на двете реалности се ползва конфронтация(поглед към реалността): или излизаш срещу тухлата(и (не) я чупиш или срещу паяка и (не) те е страх.

Чисто научно, човек също първо решава да постигне нещо, подготвя се, конфронтира (провежда опита) го и ... реалността показва дали е в час (дали спътника си е в орбитата напр.)

Малко да се поправя. "Превзмането" на двете реалности става с усилие, труд.

При "превземането" (или о-познаването) на обективната реалност си изучаваме тялото и му налагаме необходимите упражнения. А това е изпитание и за волята - да търпи несгодите на упражненията. От другата страна е вниманието върху емоции, чуства и пр. Те също могат да се познаят и да се обуздаят. Казвам познаят, защото те са в нас и "реално" само тях можем да познаем. Самоизследването на страха от паяци напр. може да доведе до източника му и да се обуздае и дори унищожи. Тук знанието може да помогне. Както и способността то да се разбере/познае. Знанието е външно за нас, но разбирането или познанието си е само наше, вътре в нас.

Така, подготвяме се. Но за да знаем дали наистина сме подготвени се обръщаме към ... реалността. До тук сме си стъпили на двата крака и имаме стабилно равновесие. Проверката с реалността е като да се направи крачка - трябва да се излезе от равновесие и да се опитаме да стъпим на това за което сме се подготвяли. Ако сме на прав път ще стъпим на здрава основа и ще запазим равновесие. Ако не - "падаме" и се връщаме в изходна позиция - някъде грешим.

Постоянното внимание-търсене-подготовка-стъпка е "пътят със сърце". Той принуждава от една страна да стъпваме в неизвестното и от друга да не се отделяме от реалността.

Ако някой си мисли, че в рамките на един живот ще може да научи всичко обективно и субективно и това му е основната цел, мисля че е обречен да не я постигне. Но пазенето на равновесие докато стъпваме от крак на крак може да се постигне. И това може да се доведе до изкуство. Може да се каже, че единия крак е субекта, а другия е реалността. Ако липсва едното - няма крачка.

[adXok]

Doris,

ти май хич не схвана идеята на аналогията с лимона, когато си го представяш и реакциите на организма ти. Както и да е... няма смисъл да се впускаш в нещо, към което нямаш интерес.

[sirius]

Днес (тази вечер) пак ми се случи. Сънувах, че съм на улица, нищо особено, но някак нищо не се случваше. В един момент се усетих, че това е сън. Веднага се появиха тръпките и както и предните пъти се издигнах нагоре, но някак в тъмнина, почти нищо не различавах, но и сякаш нямаше какво. И се събудих.

Мислех, че това се случва само при стабилно емоционално състояние. Сега не мисля че съм в такова, но се случи.

[adXok]

Контрола, sirus, контрола. Винаги можеш "да пропаднеш" (да се върнеш) по вортекс-нишката отново в тялото си, дори при минимално колебание на Мисълта. Трябва изключителна съсредоточеност на намерението (вниманието). Е, не чак пък плашещо изключителна, но просто състоянието на Мисълта в ОИТ е чувствително по-различно от това в ОВТ (Опитност В Тялото).

Натрупаните житейски възприятия от сетивата обаче напират и се проявяват като Сън - шашави сцени с донякъде идиотски сюжет и фабула, като фантазии, но с по-малко съсредоточеност.

Аз дори съм на мнение, че самия термин ОИТ в частта му за "Извън тялото" е леко неточен. Душата винаги е извън тялото, просто невидимата вортекс-нишка (спирална нишка) ни свързва към Хипофизата и съответно към сетивните органи чрез сетивата (които отново са някаква функция на материалното пространство, част от което Душата не е!, но тялото е!). Та, по-точно би било да се каже, че благодарение на това, че сетивните органи са по и част от материалното тяло (човешки организъм), по протежение на този нишков ръкав Душата приема информация.

Обаче... тя винаги може да прекъсне сетивното възприемане и да отвори директния център на всички възприятия, предполагаем какъвто е Хипофизата (това е мое спекулативно виждане за непосредствена "силова" обвързаност на вортекс-нишката, погледни завихрянето на косата си при темето, ако не си пооплешивял де, през пространството с Хипофизата).

При "нормално" (будно или бета-вибрационно) състояние на мозъка (или негова част, която определя това състояние) сетивата "са на ход" и доминират възприятията. Това е дефиниция за "нормално-будно" състояние. Авто- или по принцип хипнотичното състояние е граничен стадий и норамално или не си е документиран факт дори по научни критерии.

Науката се ограничава само да наблюдатели във фаза "нормално-будно". За буден наблюдател всички други състояния са "халюцинации и брътвежи", дори дистанционният поглед. И няма как да е иначе.

Как да запазим контрол?

· колкото и глупаво да звучи, отговорям с: практика, практика и пак практика

Но как "да изпадаме" волево в ОИТ без да заспиваме и да чакаме гранично авто-хипнотично състояние?

· дълго е за обяснение и си има цели будистски практики, йога техники на дишането и концентрирането на "вниманието" (Мисълта), т.нар. медитация и внимание! - МОЛИТВАТА (нещо, което т.нар. религии са изопачили толкова много, че няма накъде!... естествено, че не се молиш на някакъв наложен брадат старец... "МОЛИШ" се за връзка през Душата си с Духа и Единението на всичко, това е, което е правил т.нар. Христос)

· химията отчасти е наясно какво (вещества) и как (приемане и усвояване от организма) може да подбуди тези частични състояния, НО... едно голямо НО... ако такава директна химична намеса бъде направена без необходимите (дори начални и оскъдни) познания и разбирания, такова химично вмешателство би било равносилно на това да дадеш на дете истински автомат, за да се пази да не го джобят големите батковци

· съществуват шамански практики (айяуаска церемонии), които чрез билкови отвари предизвикват аналогично химично вмешателство сред възприятията и сетивата на човек, много хора обаче отиват и ги правят "за купона", за това "да са cool" или просто от "папагалщина", че прочели някъде нещо и било мега яко!; подготовката за едно такова начинание би трябвало да е с дни, седмици... дори месеци, за да ти е ясно всъщност какво искаш, къде искаш да стигнеш за себе си, щото иначе стигаш на съвсем различно място и не разбираш нищо (всеки човек е различен и има различна съдба); като аналогичен пример мога да посоча алкохола (едни хора стават на гадове, избиват си комплексите, а други са просто забавни, когато са пияни)

Но защо по време на спане?

· заради метилтриптаминът, който Хипофизата синтезира и "предизвиква съня и съновните образи" - вещество, което имат всички живи същества в една или друга степен (растенията също, от които имено се приготвя билковата отвара Айяуаска)

Повечето хора трудно преминават вратата на Егото. Там са всички сънища и желания (несбъднати мечти, сексуални въжделения, комплекси, страхове...). А без да бъде отворена тя, връщането към Егото е неотменимо и контрол на практика няма - твърде обременен е човек. Има си хора, които чисто вътрешно са много "на ти" със себе си. За тях не би представлявало трудност да осъществят контрол в ОИТ.

ОИТ не е точно опитност, нито е извън тялото... то е друго сетиво, възприятие, както на материалната реалност така и на някои други, за които обаче трябват много допълнителни, предварителни познания (дори минимални и непълни, но все пак някакви). Това, че се усеща като "извън тялото" е просто затваряне на сетивната врата от познатите ни сетива на самото тяло, оттам и по-лсеното осъществяване по време на сън, когато имено очите не са активни по предназначение. Имено и поради това хипофизата е позната като Третото око и като жлеза има почти напълно идентична структура, каквато има едно истинско, нормално око (и е пълна с вода, което също е една много интересна и дълга тема... защо точно с ВОДА!?).

Спирем, че не ми се пише вече. Ще продължим да дискутираме и обменяме опит.

[adXok]

Нека дадем малко научно (колкото и оскъдно и предимно описателно) пояснение за Хипофизата. Наред с описанието на тази жлеза и това, че контролира всички останали, се промъква и следното описателно """"""научно"""""" твърдение (наблюдение) без да е обяснено:

При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г..

Защо обаче, няма да ви кажат т.нар. учени при все, че е видно от само себе си.

Ами защото по това време (зиготно, след зачатие) в жената има ДВЕ (поне) души! Собствената ѝ и тази на бъдещия човек - бебе, близнаци, тризнаци. Това обаче "учените" удобно го пропускат, защото с води ненаучно.

Следват скучни обяснение за това какви хормони произвеждала Хипофизата и нищо съществено като анализ. Медицината е забавна наука. :D

A, да. И болестите... е много ясно, нали всичко е заради продажбата на лекарства (както и да е, отплеснах се).

Искам веднага да направя уточнението, че на английски (вероятно от латински) Хипофизата се нарича Pineal Gland, което се превежда като ШИШАРКОВИДНА жлеза (pine-cone = чамов-конус => шишаркова жлеза!). Това не е случайно и веднага казвам защо. Самата Хипофиза има геометрична структура наподобяваща шишарка (един вид фрактално фасетирана).

Моля, разгледайте следните снимки:

Предполгам, повечето тук сте интелигентни хора и знаете от къде са (какво изобразяват) тези снимки:

1. Статуя на буда

2. Скиптър на бог Озирис

3. Скиптър на Папата

4. Статуя във Ватикана

Защо все тази ШИШАРКА питам аз?

Знам отговора, просто исках и вие да го знаете или поне да знаете, че съществува и за жалост го няма в медицинската литература, защото слава Богу има наука, както и пара-наука.

Редактирано Август 17, 2011 от adXok

[Moon_Watcher]

Нека дадем малко научно (колкото и оскъдно и предимно описателно) пояснение за Хипофизата. Наред с описанието на тази жлеза и това, че контролира всички останали, се промъква и следното описателно """"""научно"""""" твърдение (наблюдение) без да е обяснено:

Защо обаче, няма да ви кажат т.нар. учени при все, че е видно от само себе си.

Ами защото по това време (зиготно, след зачатие) в жената има ДВЕ (поне) души! Собствената ѝ и тази на бъдещия човек - бебе, близнаци, тризнаци. Това обаче "учените" удобно го пропускат, защото с води ненаучно.

Следват скучни обяснение за това какви хормони произвеждала Хипофизата и нищо съществено като анализ. Медицината е забавна наука. :D

A, да. И болестите... е много ясно, нали всичко е заради продажбата на лекарства (както и да е, отплеснах се).

Искам веднага да направя уточнението, че на английски (вероятно от латински) Хипофизата се нарича Pineal Gland, което се превежда като ШИШАРКОВИДНА жлеза (pine-cone = чамов-конус => шишаркова жлеза!). Това не е случайно и веднага казвам защо. Самата Хипофиза има геометрична структура наподобяваща шишарка (един вид фрактално фасетирана).

Моля, разгледайте следните снимки:

Предполгам, повечето тук сте интелигентни хора и знаете от къде са (какво изобразяват) тези снимки:

1. Статуя на буда

2. Скиптър на бог Озирис

3. Скиптър на Папата

4. Статуя във Ватикана

Защо все тази ШИШАРКА питам аз?

Знам отговора, просто исках и вие да го знаете или поне да знаете, че съществува и за жалост го няма в медицинската литература, защото слава Богу има наука, както и пара-наука.

Това, на главата на Буда със сигуpност не е шишаpка и няма нищо общо с нея. Я да видим сега, какво е това на главата му?

Това, че показаните неща пpиличат на шишаpки, въобще не означава, че това е така и тъй като, очевидно, се бpоиш за интели-

гентен, очаквам съответен отговоp.

[adXok]

Това на главата на буда няма и как да е шишарка, също както и хипофизата е само ШИШАРКОВИДНА, но не е точно шишарка и все пак... шишарката е най-близкия аналогичен, нагледен, естествен и природен продукт, който наподобява вида на хипофизата - фрактално фасетирана геометрия. Това е и на главата на буда. Само дето при всички отгоре има конусовиден израстък, в много от случаите точно подобен отново на шишарка. Това е интересното, както и останалите картинки, които пък очевидно представляват шишарки.

Това, че показаните неща пpиличат на шишаpки, въобще не означава, че това е така...

Я, пак, че нещо не разбрах?! Приличат на шишарки, но не приличат на шишарки... Ъ???

От друга страна, нека аз да съм в грешка. И питам теб... какво е това на главата на буда и съответните финтифлюжки, какво е това между двете странни глави на скиптъра на озирис, на папата на скиптъра и що за статуя е тази във ватикана?! Между другото не беше нужно да цитираш... при все че поста ти е направо след моя.

Редактирано Август 18, 2011 от adXok

[Moon_Watcher]

Всичко, без това по главата на Буда, са стилизиpани шишаpки и символизиpат

точно опpеделено нещо, което няма нищо общо с хипофизата. Не ми стана ясно защо

ги свъpзваш с нея, освен че имат в някаква степен външна пpилика (споpед теб).

Колкото до Буда, това по главата му са охлюви, но няма откъде да го знаеш,

защото съм сигуpен, че в книгите, които четеш, не пише за подобни неща.

[adXok]

Защо трябва да показвам очевадни неща, ама явно се налага:

Ойлюф

Слънчоглед

Корал (мисля, че се водеше животно някакво водно, дънно)

Рапани май са това...

Броколи (къдраво зеле)

Морски таралеж?!? (май да)

Това е ясно на всеки и с просто око. На всеки е ясно, че това е онази геометрична "сила", която наричаме Бог и съвсем не е белобрадия старец, дето колил и въздигал евреите или пък Жисъс, който дори си е бил нормален човек от плът и кръв. Въпросът е "Защо?" е тази връзка с хипофизата? На латински тя е наречена шишарковидна жлеза. Защо? Явно заради геометричната ѝ структура и подобие. Без значение е какво има на главата на буда-статуя или Ватикана, а това, че там има фрактален(ни) обект(и), по някакъв начин свързани с медитация, молитва, вяра, Бог.

И изведнъж жипофизата и тя там... що точно тя се оказва подобен на шишарка обект и що тоя култ към шишарката... на пръв поглед е смешно дори!

[Moon_Watcher]

Мисля, че е безнадеждно да се обсъжда с теб каквото и да е.

Чиста загуба на време! Напомняш ми за един Петков, който и сега

продължава да живее с мисълта, че е погребал теорията на относи-

телността на Айнщайн и ходи от форум на форум да ръси небивалици.

Беше и тук, разбира се, с войнстващото си невежество, но нещо

и тук не му се получи. За пореден път. Абе, жалка история...

[adXok]

Аз не видях обсъждане от теб нито конкретно по темата на топика, нито по подточките, в частност тази за хипофизата и "замаскирания" култ към нея под формата на фрактални обекти върху глави, шишарки по скиптри и име на самата хипофиза на латински. Е, тогава, ако обичаш само чети и знай, че има и други мнения извън "официалните научни"?

П.п. Какъв Айнщайн те гони, не знам. Тук става дума за съвсем различни неща.

П.п. Всъщност Айнщайн е описал граничен случай, ако говорим за Относителността. Отвъд тази граница има друг тип време, чиято функция е нашето пространство-време. Но трябва да отворя друга тема в раздел Физика, където очудващо няма теми за Времето и Пространството, за да излагаме идеите си (не да ги пляскаме от Wiki или някой учебник на "Просвета", БАН или Харвард)

[sirius]

За обсъждането тук... писал съм... тук основно се мерим с цитати кой какво е писал. Разбирането е оставено настрана, то сякаш не влиза в науката. А за обсъждане трябва разбиране. Обсъждането разбиране с разбиране, а не цитат с цитат. Цитати има всякакви - разбирането е само лично.

Та нали ако се разбира, няма да има нужда да се цитира някой - имаш си разбирането, идеята - излагаш я.

Отделно, че науката има ограничена област. А хората на науката, извън тази област, не възприемат и дори отхвърлят. Точно както с хората на религията.

Пространството и времето от научна гледна точка са дефинирани и скоро едва ли ще се променят. Но на лично ниво, нещата са съвсем други. Ние като хора имаме една част (съставна), която е извън време-пространството, но единици имат съзнателен допир с нея.

Аз не съм се интересувал от хипофизата и ми е интересно твоето мнение за нея. Но още го няма.

Редактирано Август 20, 2011 от sirius

[adXok]

Да, така е. Аз не съм виждал Хипофизата (си). Знам само, че на Изток я наричат Трето ОКО, а на запад - Шишарковидна жлеза. На изток казват, свързана е с медитацията и чакрите. На запад казват - движи май всички останали жлези, хормони, влияе съществено на съня и хипнозата, както и че има структура външна, приличаща на шишарка, вътрешна - приличаща на ОКО (тук имаме някаква допирна точка с източното гледище) и че е пълна с вода, както и че по принцип е с ненапълно изяснена точна функция. Поради последното често се изпозвала за разбиране дали и къде би могло човек да има тумор в мозъка, по степента на отместване на жлезата при ЯМР и подобни диагностични методи. За целта жлезата бива калцирана с различни химически "терапии".

На запад (индиянските култури) я свързват с духовното пътуване и духа, като център на всички пътувания в света на духовете, чрез изпълняване на точно церемонии наречени аяуаска-церемонии. Интересното е, че тези церемонии включват растителни отвари (билки) от растения с голямо съдържание на ДМТ (диметил-триптамин). Ето го и разковничето... щото другите западняци в бели престилки пък кават, че Хипофизата у всеки индивид (и дори живо същество от род бозайници поне) ПРОИЗВЕЖДА точни количства ДМТ за да "предизвиква съновидения". Ама защо... няма информация. Просто да ти е гот, че сънуваш голите какички от телевизора и правиш разни неща с тях... примерно.

От тези три гледища аз подозирам, че такава жлеза е най-вероятно да имам и аз... при все, че някои от "описаните симптоми" ги получавам и аз.

Ако аяуаска-церемонииите индианците казват, че са от векове и дори хилядолетия познати в тази част на света, то към момента ДМТ е каталогизиран като един от най-опасните и забранени наркотици в Света, наравно със синтетики като хероина и кокаина, амфетамините също!

Браво, но и никак не е чудно защо е така!

Редактирано Август 22, 2011 от adXok

[sirius]

Според мен, би трябвало да има нещо от тялото ни, което да реагира на неща извън тялото. Да реагира на напълно "имагинерни" (представни) неща. Нещо в нас реагира като си представим лимон. Представата я имаме за нещо несъществуващо, а се оказва, че тялото ни реагира на това "несъществуващо". Как слюнчените жлези "разбират" че в момента си представяме лимон?

Ако представата е нещо, което излъчваме извън времепространството и нещо в тялото ни реагира на това извънвремепространствено "нещо", то така би могло да се обясни и четенето на мисли(предаването на информация на разстояние). Най ни е лесно да "приемаме"(реагираме) на собствените си представи, пълно е с примери на "филмирани" хора. Но защо да не може нечие тяло да приеме чужда представа. Някой друг да се ослюнчи, а не (или освен) представящия си лимона.

Ами ако можем да "изведем" сензорната си част? И да усещаме неща на растояние? Включително и времево растояние? Ванга за мен е пример за такава способност. Севрюкова също. И това са пресни примери. Сигурно има и други. Отделно другата литература от най-различни места и епохи, свещените писания.

Мен ми е чудно как не се обръща внимание на съвременици като Ванга, Монро и пр.

Та мисълта ми бе, че явно (за мен) има нещо в нас, което засега се проявява рядко и случайно, но има литература за него и то достатъчно сериозна. Има и методи за развитие на това нещо, които разбира се не са общовалидни, но си съществуват.

Има нещо заспало в нас и е възможно неговото събуждане.

Както имам ръце и е възможно да имам пълен контрол над тях. Но с ръцете е много лесно, защото са много явни.

Но дори и при ръцете не е нуждо да знаем всичко за тях за да имаме изключителен контрол над тях. Всеки е срещал примери за хора с изключителен контрол в някаква област.

Словото е една интересна, аз си я наричам междинна област. Защото хем е възможно и лесно постижимо контрол (кажи А), хем в комуникация, че дори и мислене, контрола е изключително занижен (за повечето хора). Специалистите в някоя точна наука могат да имат много добър контрол върху изказаното от тях в тази област - частен случай на добър контрол. Но има и хора, които имат изключителен контрол и като цяло в словото. Наясно са какво казват и стоят зад (under-stand) всяка своя дума. Словото, понеже общо взето е с нисък контрол, проявява неща от подсъзнанието и това е "материала" по който специалистите могат да анализират. По приказките (писанията) на човек може да се съди какви му са убежденията, в какво вярва, къде "пали" и пр. и пр. И някои хора са изключително чувствителни и ги усещат тези работи. В повечето случаи съвсем несъзнателно. Затова още с първите приказки, някои разбират с какъв човек си имат работа.

Но словото е проявител на вътрешния ни свят. Той така или иначе си съществува, но словото го "изкарва" на "видима" позиция. За да съществува нещо, трябва и нещо да го поражда. Тъкмо пораждащия го е т.нар. творец в нас. Значи би трябвало това "пораждане"(или излъчване) да може да се "хване" от някой друг дори и без слово.

Човек може да се научи да има по-добър контрол в словото, понякога до съвършенство. Но това означава да няма подсъзнателни "примеси" в словото. Означава вътрешния му свят да е напълно съзнателен, да няма неща, които "не е искал" да каже. Това означава пълен контрол над вътрешния си свят и мислите. (От там, до "хващането" на чужди мисли, мисля че крачката е много малка.) А да имаш пълно съзнание и контрол над вътрешния си свят, означава че си "творим" вътрешния свят. И въпреки че той е "творение" да не е измислица, да не е извън реалността. А реалността, физическия свят, е областта в която можем да си сверим вътрешния свят и да не му даваме да се отклонява.

Остава да познаем твореца на вътрешния ни свят. От там нататък тялото само си знае работата. А това е много ненаучно.

Разбира се има я и обратната връзка. Колкото повече знаем за тялото си, толкова по-голям контрол да имаме.

Има открити техники, които водят до различни състояния. Осмен медикаментозните. И това е показателно и за обратната връзка: тяло-състояние.

Състоянието е интересно нещо. За да имаме чувствителност към нещо, е необходимо да сме в определено състояние. Един вид настройваме се да приемаме определена област, пренебрегвайки други. Когато гледаме интересен филм може да забравим че сме гладни. И обратното, като сме гладни може да пропуснем изключително интересен филм. Областта на чуствителност може да се увеличава с контрол над състоянието. Може да стане изключително обширна. Може ли да обхване ВСИЧКО? Има ли такова състояние? Какво би означавало/представлявало подобно състояние?

А състоянията и нагласите са последното нещо, което се учи в училищата. Ние самите едва ли си даваме сметка за тях, камо ли да работим върху тях. Повечето се носим по течението - нагласата ни е изключително контролируема отвън (пропаганда, религия, реклами) и ние просто реагираме. И на всичкото отгоре отстояваме правото си на реакция. Тук обърквацията е пълна.

Та за хипофизата... ми малко ми е далеч от интереса. Тялото явно има огромни възможности и те могат да се постигнат и без да се знае механизма на отделните органи. Ако си помислим колко сложно е едно обикновено ходене, а не ни трябват никакви знания за да го можем.

Интересно е наистина, че толкова малко се знае за хипофизата. Може би тя е "границата" до където науката може да стигне. Според мен, рано или късно науката ще се сблъска директно с т.нар. божествено в нас. По скоро хората на науката. И ще продължат нататък.

Не казвам, че знанията са излишни!

Редактирано Август 22, 2011 от sirius

[adXok]

То всичко е знание и познание. Няма излишно, дори впускането или отприщването на въображението е форма на "манипулиране" на узнатото, наученото , видяното. Няма да цитирам Айнщайн, всички знаете цитата му за въображението и знанието кое от тях е по-важно.

Хипофизата е наистина странна жлеза, ако изобщо е само жлеза. Намира се, както се казва, в идеалния център на мозъка, точно МЕЖДУ двете полукълба. Фронтално пък е по направлението между очите, малко над междувеждието и навътре към тила. Дори Декарт я нарича "Седлото на Душата" или "мястото в тялото, от което Душата упражнява своята функция". Доста интересно, а те двамата с Айнщайн няма как да ги пренебрегнем, при все че се водят и едни от най-влиятелните учени в Света и Историята на Човечеството (познатата до момента, разбира се!).

Гледал съм научни филми за хора с премахнат почти половината и повече мозък, но без да е премахавана хипофизата им. Живи са, макар определени неща като движения и координация, както и знания да трябва отново да ги научават. Това идва да покаже, че Мозъка е просто орган, непосредствено около Хипофизата с изключително електро-био-химична функция или природа. Аз съм на мнение, че изкуствен мозък може да се създаде (вярно, сложен механо-орган би бил един такъв), но самата Хипофиза - не. Това ще са така наречените андроиди. Същества с интелект синтетичен, които ще се подчиняват на причинно-следствените връзки на познанието, но няма да могат да имат въображение, мисли и чувства.

Медитацията (в религията позната под понятието Молитва) е смао ключът към осъзнаване на Душата и връзката ѝ с Духа на Единното. Те трябва да са насочени към вътершното смирение и самоъзнание, а не към икона на Исус, белобрад старец или някакъв сектант-гуру.

Затова и винаги съм казвал, че самия Исус би зашлевил шамар на първия """""""""""""""християнин"""""""""""""", който го нарече "Ти си моя Бог!".

[aleksandar]

Здравей, Ад Хок.

Аз съм имал ОИТ беше доста вълнуващо преживяване, като изключим че когато си помислих да се пренеса някаде в времето, се узовах на непознато място. След това у нас си можеби 20тина години напред в времето, и накрая в моето тяло, като чувствах докосването от моите не матерялни раце като мои си, а матерялните като чужди. Всичко си беше наред.

При мен явно е бил друг случая с момента на излизане защото изчаках вобрацията да отмине, тогава преминаха като искрички по тялото ми и съвсем спокойно си вдигнах рацете в въздуха, и докоснах стената да се уверя че всичко е нормално.

Всъщност тоя звух който се стремях да усиля е като звука който чувам след дискотека, когато слуха ти е настроен да чува само силни звуци явно, и е по лесно да чуеш собствените бинари звуци .

Когато се стремя да го усиля буден някак си за да го усиля трябва да спра с дишането но когато съм в просъница се получи. Сигурно защото не контролирах дишането напълно съзнателно.

Напоследък четях Карлос Кастанеда, и доста ми харесват книгите, не точно разсъжденията на Карлос, а ситуациите и феномените които описва. Според мен всички случки са достоверно изложени според неговия поглед. Робърт Монро не можах да прочета много от него но мисля че той ме накара да се замисля за подобни работи.

Бих ти препоръчал да прочетеш двете книги на Румен Чорбаджийски, както и форума към книгите, описани са доста от неговите преживявания, както и някои проверени от него неща от индийските учения.

Това с пръчката на Осирис, е интересно защото Хермес(Втория Орфей) Също е имал подобен жезъл, без шишарка.

Искам да те попитам дали си се срещал с някой в ОИТ?

Друго което ме интересува, наблюдаваш ли енергията,или просто предметите?

Как проверяваш дали действително си в Реален ОИТ или имагинерен(сън)?

Колко далече от земята си се отдалечавал?

Навлизал ли си в другите матерялни реалности?