Християнски гонения срещу езичници

[Galahad]

Не разбрах много защо когато говорим за това, какво е променило християнството и за гоненията вършени от християни е набъркан Старият завет. Все пак са били преследвани и евреите, за които Старият завет е цялата Библия.

На второ място не е много ясно какво общо има Божието възмездие на оня свят, с гоненията на тоя, които са предмет на обсъждане. Ако темата беше за отвъдния живот - друга работа. И защо да е спам това, което се отнася до покръстването напр. на българите? Или по-скоро е неудобно, защото папата е изразил неодобрение за избиването на семействата на боилите? Защото действията на новопокръстения владетел показват как се възприемата старата езическа традиция от лидерите на новата вяра.

Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, щом като поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители и не е било изобличено, че е вдигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните

защото е марксист е същото като аз да ти кажа, че в Новия завет няма грам историческа истина САМО защото е писан от последователи на Исус, а не по други причини

Предполагам, че другите причини ще са нещо много забавно в обосновката на тази теза. Може би християните не съществуват, няма Йерусалим, не е имало римляни ... ? Примерът не е удачен най-малкото защото не всички, които са писали за Иисус са били християни.

Възгледите на авторите, които се използват не са без значение, защото те не представят християнството каквото е, а каквото го представя друга идеология. Защото си има един израз: "както дявола чете евангелието". А цитата си е много уместен, защото е много показателен не само за възгледите му, а за възпитанието му или по-скоро за липсата на такова. Ако трябва да се изразя меко, не го препоръчвам като образец за писане във форума.

Използваната не много качествена литература е създала голяма каша, макар безразборното пускане на цитати и да впечатлява някои. Но текста между цитатите е доста противоречив.

Значи имаме гражданско и църковно право, вкарани в два сборника Corpus Iuris Civilis и Corpus Juris Canonici. Но това далеч не всичко. През средновековието е обичайно ред общности да имат свое право. Не държави, а различни слоеве намиращи се в една държава. Затова в грамотите на бълг. царе може да се види, че чуждите търговци получават ред имунитети. Именно от тези статути се получава и другият основен конкурент на Гражданския кодекс - Търговския кодекс. Тъй че не само за духовниците е имало специални съдилища, но и за много други общности. Що се отнася до "Семейното право" то по ред обществени отношения просто няма как да е общодържавно. Защото ако е християнско и общодържавно, то всички верски общности в държавата ще трябва да минават през християнска венчавка. Бракът винаги е имал религиозен елемент и когато социализмът го изпразни от него, този институт се оказа замиращ.

Обстоятелството, че различни общности ползват свои правила обаче съвсем не означава, че правото не е едно единно цяло. Дори и днес макар в конституцията да пише, че Църквата е отделена от държавата, не значи, че между правилатана двете не съществува никаква връзка. Тъй че "симфонията" не е нещо различно.

Това, което е новост е отделянето на Църквата от Държавата, т.е. двете имат своя отделна йерархия. Докато примерно в Рим има Велик понтифекс, ама това си е просто една от публичните длъжности по пътя на кариерното израстване до консул. В Йерусалим в началото има теокрация, а след това има едно подобно отделяне, но първосвещенника е просто главният служител на храма, но няма епископат, който да надзирава синагогите и равините.

За сложените линкове. Да хвърлим поглед върху нещо конкретно, защото и ти като Глишев си почнал да даваш заглавията на цели книги, пък че в тях обикновено няма това, дето твърдиш си е пробрем на този, дето се е вързал да ходи да търси. Тъй че нещо неголямо, което всеки лесно може да прегледа и да види какво има там. Сложен е един за Новела VІ на Юстиниан. Новелата се отнася до подбора на духовници. Глава І се отнася до качествата и статута на епископите, гл. 2 е за случаите, в които епископ може да отсъства от епархията си, следва подбор на духовници, ръкополагане... Гонения на езичници няма. Изброявам това, за да стане ясно, че линковете не потвърждават твърденията, а са сложени за тези, дето няма да си направят труда да ги отворят, ами ще се вържат на сляпо. Но явно и сред невярващите са блажени вярващите.

Согласно этой симфонiи, Византiйскiе императоры оказывали и почитанiе Церкви въ лицѣ ея власти, т. е. не вмѣшивались въ дѣла Церкви и самихъ себя считали подсудными церковной власти въ дѣлахъ вѣры и нравственности, о чемъ свидѣтельствуетъ ихъ отношенiе къ Вселенскимъ Соборамъ, на которыхъ они никогда не предсѣдательствовали и постановленiя коихъ они считали обязательными къ исполненiю не только для всѣхъ ихъ подданныхъ, но и для себя самихъ, и даже признавали силу гражданскихъ законовъ только въ томъ случаѣ, если они не противорѣчили св. канонамъ.

Поне за VІ вселенски събор е добре известно у нас, че на заседанията е бил Константин Погонат. Иначе в интерес на истината и Юстиниан не е бил шеф на комисията, която е изготвила кодекса носещ неговото име. Но както кодекса е направен по поръка на императора, тъй и съборите са свиквани от императорите, което е доста показателно доколко не са се мешали в работата на църквата. И е много интересно как този цитат пасва на иконоборческата криза във Византия?

[Panzergrenadier]

Истината е, че колкото повече преследваш, колиш и изгаряш, толкова по-силно бетонираш духовното учение и религия, която проповядваш.

Днешните катедрали, базилики и ротонди са градени върху разрушените капища, кръвта и костите на хиляди езичници, еретици и изобщо „другомислещи”.

Всяка една от трите аврамически религии си поставя за цел да създаде типа на ”съвършенния, добродетелен поданник на империята/държавата”. Такъв поданник и вярващ, който се тюхка, че по погрешка се е облажил през сряда или петък, като е консумирал месо и счита това за „голям грях”.

Има една не много популярна книжка „Индия в опасност”, /отдавна изчерпана на книжния пазар/, където авторът, мой добър приятел – подписал се с псевдонима „Джеймс Уат” е проследил хронологията на агресията на исляма по отношение на индусите в Кашмир.

От книгата се вижда подходът на тази аврамическа религия по отношение на индусите, През 12 век, голяма част от подконтинента е подчинена от мюсюлмански държави. Някои мюсюлмански владетели, като Аурангзеб, подлагат индуизма на преследвания. Напрежение в Кашмир има и днес – агресия на мюсюлманите по отношение на индусите.

Давам този пример, защото подхода на налагане на християнството следва същия модел на ислямския си събрат - с агресия, която стратегия е печеливша в сравнение с подхода на неагресивния и миролюбив хиндуизъм.

[Galahad]

Той хиндуизмът може да е миролюбив, ама как се е разпрострял на такава територия? Вярата е едно, а владетелите, които я въвеждат са нещо съвсем друго. Пък като се замисля за Кали и сектата на удушвачите, нещата никак не ми изглеждат миролюбиви.

[Panzergrenadier]

Съгласих се с теб за миролюбието на хиндуизма. През 1830 г. със сектата на тхугите е свършено. Генерал-губернаторът Бентинк ликвидира тази неортодоксална секта. Това са индуси-сатанисти, грабители на кервани и търговци. И днес се срещат подобни солови психопати-убийци. Но какво отношение имат те към някакво си "силово налагане на хиндуизма"? И с борбата срещу експанзивния ислям? Никакво...

Експанзивните политики на религиите произлезли от „лоното авраамово” по същество нямат нищо общо с хиндуизма... Философи и интелектуалци като Блаватска, Щайнер и Рьорих са популяризирали това учение... с методи доста по различни от методите на християнската инквизиция...

Редактирано Декември 2, 2011 от Panzergrenadier

[КГ125]

Специално за Блек Уулф - цитатите са много опасно нещо.

Сега мога да отворя Библията и да извадя и други цитати, обратни на твойте....

Вместо това обаче да попитам - Достоевски според какво точно слага на всяка глава от книгите си?

[Hanibaal]

Ммммм.....

Момчета....

Предлагам Сър Галахад Хлъзгавия да пусне една тема за преследванията на християни от езичници. И там Глишев да разкаже за ролята на Свен Твескег в гоненията на християните. Ако и да е бил покръстен. Бил ли е той Юлиан на Севера или политик-прагматик. Защо езичниците са преследвали християните? заради вярата им или по други причини? Или и двете? Едни и същи ли са тези причини винаги и навсяъде или са варирали съгласно географската и историческа ситуация? Има невероятно поле за анализ: Древният Рим (ше се радвам Last ROman да се изкаже- примерно в християнската историография са се спрели на цифрата "десет жестоки гонения", от която така и не разбрах кое кога и къде е. Пък и попресилват здраво смятам. Нещо като жертви-партизани или жертви-репресирани), Европа на Север от лимес романум през средновековието, реакцията на китайските императори спрямо несторианите и йезуитите (адски различна), взаимоотношенията с Тойотоми Хидейоши и Йеясу Токугава в Япония...

Начи на Галахад аз лично преставам да отговарям. Моля ти се Глишев, освести това момче. Каквото и да направя, той сякаш не го чете а хваща една дума съвсем встрани от акцента и я използва като фундамент за религиозна проповед - на тема "християнското семейство" примерно. Когато си говорим за съъъвсеееем други работи.

Разбира се , че ше давам цели книги. Аз не страдам от логорея да искам да ме видят колко изящно списвам. Като мога да извадя довод с препратка, разбира се че ще си спестя да преписвам сичко на дълго и широко. Тука е форум Бг Наука а не Бг мама. Който не му се четат книги, да ходи да пасе. Модератор или не. За да ги давам аз съм прочел и знам кво пише вътре. Не ми плащат за да го преразказвам подробно.

За разните канони-манони си загубих един предиобед да намеря точно къде какво пише и да го цитирам конкретно (правилата на Картагенския събор и Халкидонския- под номерче). Препратката към корпуса беше да види Галахад къде да чете (щото не чете а само приказва, егати спора водим с него) и да провери дали е вярно тва дето цитирам по- горе или си измислям. Ама той дали го е прочел...?

За папа Николай... Точно преди упрека надълго и нашироко в психоаналитичен стил е обяснил че Борис, подобно на старозаветен цар е сторил благочестиво и правилно че е изтрепал възстаналите езичници и нема защо да изпитва угризения. Накрая все пак го упреква, че е изклал заедно с възрастните закоравели езичници и децата. Тоест призовал към temperata severitas - порастналите под ножа ама децата вече е прекалено. Не разбирам какво променя това в генералната линия? Ми мн ясно, макар и християнин папата не е чак психопат. Темата е за християните-гонители а не за християни-детеубийци. Макар че понякога (по изключение) и това го има.

Та Галахад така до безкрай.... Неприятно ми е вече да дискутираме точно по тоя начин. И уморително. Не знам как вече да го кажа.

А за хиндуизма.. Има много течения и някои от тях въобще не са миролюбиви. Хиндуизмът е запазил дори човешкото жертвоприношение (пуруша медха) във Ведите. Макар че съвременните индуисти (повечето секти проповядват дори вегетарианство) тълкуват това иносказателно- както модерните християни тълкуват символично това което не им изнася бувално. Та в рамките на тази религия войната е благословена като богоугодно дело за кшатриите. Джайнизмът и будизмът ( на ранния си етап) са вече пацифистки религии макар по ирония на съдбата да ги основават месии-кшатрии. После будизмът си става много войнствен. Интерено сравнение може да се направи между борбите на папата с императора в Западна Европа и двубоя между върховните далай-лами и тибетските светски царе. Накрая ламите викат монголците за да ги утвърдят и за светски владетели. Полезно е да се сравняват аналогични феномени в изолирани една от друга култури.

[КГ125]

Налагат се някои паралели - преследването на една религия от друга, защото някак ако вземем изолирано едно явление, можем и да го над или под-ценим..

Мюсюлманите преследват ли езичници? Юдеите?

[КГ125]

Разбира се , че ше давам цели книги. Аз не страдам от логорея да искам да ме видят колко изящно списвам. Като мога да извадя довод с препратка, разбира се че ще си спестя да преписвам сичко на дълго и широко. Тука е форум Бг Наука а не Бг мама. Който не му се четат книги, да ходи да пасе. Модератор или не. За да ги давам аз съм прочел и знам кво пише вътре. Не ми плащат за да го преразказвам подробно.

Полезно е да се сравняват аналогични феномени в изолирани една от друга култури.

Точно, точно. Нищо не бива да се разглежда изолирано.

А за книгите - идеални препратки даваш, подробно разбира се, че не е нужно да се разказват, но две думи за това, което имаш предвид от тях в конкретния контекст ще са most welcome, както се казва

[Doris]

.... Аз не страдам от логорея да искам да ме видят колко изящно списвам. Като мога да извадя довод с препратка, разбира се че ще си спестя да преписвам сичко на дълго и широко. Тука е форум Бг Наука а не Бг мама.... Неприятно ми е вече да дискутираме точно по тоя начин. И уморително. Не знам как вече да го кажа.

А за хиндуизма.. Има много течения и някои от тях въобще не са миролюбиви. Хиндуизмът е запазил дори човешкото жертвоприношение (пуруша медха) във Ведите. Макар че съвременните индуисти (повечето секти проповядват дори вегетарианство) тълкуват това иносказателно- както модерните християни тълкуват символично това което не им изнася бувално. Та в рамките на тази религия войната е благословена като богоугодно дело за кшатриите. Джайнизмът и будизмът ( на ранния си етап) са вече пацифистки религии макар по ирония на съдбата да ги основават месии-кшатрии. После будизмът си става много войнствен. Интерено сравнение може да се направи между борбите на папата с императора в Западна Европа и двубоя между върховните далай-лами и тибетските светски царе. Накрая ламите викат монголците за да ги утвърдят и за светски владетели. Полезно е да се сравняват аналогични феномени в изолирани една от друга култури.

Темата би трябвало да е историческа, а непрекъснато прераства в религиозен диспут, както много други. С такова нещо Бг мамма наистина не може да се похвали....

Къде отидохте при Далай Лама, като става въпрос за християнизирането на Римската империя.

[КГ125]

В известен смисъл си права, но то е заради многоликостта на предмета - сложно е, интердисциплинарни са нещата, нито е само история, нито е само религия.

То ако ще се ограничим само до Рим, тогава от тази тема трябва да се обособят няколко други, ама да не объркаме нещата съвсем?

Редактирано Декември 3, 2011 от КГ125

[glishev]

Тука Дорис е много права.

Добре, част от нас са християни, други - просто традиционалисти, а трети никак не си падат по тая религия. Да оставим това и да си говорим за история. Темите напоследък не са лоши сами по себе си:

- за и против часовете по религия в училище;

- християнската религия и Църква в европейското Средновековие;

- ролята на християнската религия и Църква в Модерната епоха (ранна и късна Модерност, произход на Модерността);

- езически гонения срещу християни;

- християнски гонения срещу езичници;

- историческите основи на самото християнство;

- личните ни мнения за догмите на християнската религия. Християнски морал;

Всичко това са отделни теми и част от тях вече са разгледани подробно. Да не ги смесваме и най-вече да няма грубиянщини.

[DendroaspisP]

Точно, точно. Нищо не бива да се разглежда изолирано.

А за книгите - идеални препратки даваш, подробно разбира се, че не е нужно да се разказват, но две думи за това, което имаш предвид от тях в конкретния контекст ще са most welcome, както се казва

Бих добавил, че това е задължително. Така както се прави в сериозната научна литература - с две до три изречения систематизираш дадено становище и след това посочваш книгата, страницата (т.е точното място) и изданието. Ако текстът е в интернет и е номериран като страници, няма никаква пречка да се даде общия линк и посочване на страницата. Ако не е номериран, може да се даде линк към точната страница.

Мисля, че това трябва да е задължително правило при един научен форум.

[Doris]

Тогава да се върнем на първия пост и на въпроса, който се поставя, доколко може да се доверим на хронологията, представена в:

http://www.rassias.gr/9011.html

?

Имало ли е лагер във Севтополис?

Лично на мен тази книга ми изглежда тенденциозно-антихристиянска, за това не мисля че е надежден източник на информация.

Също, само чрез гонения и репресии ли се е наложило християнството като господстваща религия?

[КГ125]

Съгласен съм, много добре би било. Е, сега няма да задължаваме никой, но това биха били много стойностни постове.

[Hanibaal]

Лично на мен тази книга ми изглежда тенденциозно-антихристиянска, за това не мисля че е надежден източник на информация.

Значи пак се натъквам на един вече забелязан (при Галахад) много кофти недостатък. Смесва се недопустимо отношение на автор с действителност на приведените от него като аргумент факти. А това са страшно различни неща. Да, авторът може под влияние на убежденията си а( да измисли или укрие факти б( да ги изтълкува тенденциозно за да представи желаното за действително.

Първия случай например много често се среща именно при християнските автори. След Константин в много отношения историята направо се пренаписва. По новата партийна линия.

Съвременните автори обаче рядко цитират измислици, тъй като поне по отношение на събитията има както горе долу научен консенсус, така и множество алтернативни източници на инфо за справка. Тенденциозността се ограничава до тълкуването.

Другия проблем е че когато се пише по спорна тематика - полемизира се -няма как авторът да не е краен. Няма как да няма позиция като следствие от приведените от него доводи (за или против). Примерно аз имам откровено антихристиянска позиция, Глишев има откровено християнска. Но в полемиката няма нищо лошо. В спора се ражда истината - примерно той като види че съм заковал нещо казва ок, не мога да възразя. Аз като видя, казвам ок, щом си го проучил и съм се уверил (като за Свен с брадата) значи аз тука отстъпвам по тоя пункт. Това е цивилизованата полемика. Не да не съм тенденциозно-антихристиянски, а да не лъжа за факти и данни и да не викам на черното бяло.

---

Значи човека привежда списък събития. Не можеш да му теглиш майна само защото е антихристиянин. Прочиташ и проверяваш с алтернативни източници има ли тая година такова събитие и дали е точно такова.

Примерно справка правиш в ТHE CAMBRIDGE ANCIENT HISTORY, томове XII, XIII и XIV дали и как християните са гонели езичници на посочените години и томове X, XI и XII дали и как езичниците са гонели християни.

Такова изследване и мен ме плаши като усилие да си призная. И засега давам общо. Нищо че КГ е прав за нуждата от конкретност.

Но който го направи, ще си отговори точно на въпроса коректен ли е гръцкият автор или не. Без да говори наизуст. Кеймбриджкото издание се счита за най-сериозно и балансирано.

[КГ125]

Само да кажа, че може да се критикува мнението, но няма нужда да е лично, нали

Иначе - няма да минем за конкретност, без нея не става ясно за какво иде реч в един коректен спор)

[Doris]

.......

Най-силно впечатление ми направи аргумента, че през 359г. в Скитополис е организиран така да се каже лагер на смъртта предназначен за езичници, живеещи в пределите на Римската империя. Дали това е исторически вярно или е измислица?

Понеже ми стана интересно доколко е вярно за този лагер поразравих из интернет и мисля , че попаднах на истинското събитие, описано от Амиан Марцелин, който в основата си е процес за държавна измяна, типичен за Римската империя с крайните си мерки. Не може според мен да се разглежда като гонение на езичници, а по-скоро като борба за власт.

12.

1. Среди этих тревожных событий, как бы по воспринятому в древности обычаю, прозвучал грозный сигнал: не междоусобная война поднималась на этот раз, но ложные обвинения в оскорблении величества. Для разбирательства и решения послан был известный нотарий Павел, 416которого мне приходится часто вспоминать 417Поднаторевший в кровавом деле, он получал барыши и доходы от дыбы и палача, как торговец гладиаторами от погребений и поминальных игр. 2. И так как все его помыслы и стремления были направлены на то, чтобы повредить людям, то он не останавливался даже перед подлогом, возбуждая против ни в чем не повинных людей грозящие смертью обвинения, лишь бы обогатиться столь ужасным образом. 3. Мелкое и незначительное обстоятельство дало повод без конца растянуть сыски. На краю Фиваиды 418есть город Абид.419Здесь оракул бога, который по-местному назывался Беза, открывал будущее и был почтен в соседних областях издревле установленным культом. 4. Так как одни лично, а иные через других, посылая письменное изложение своих желаний, вопрошали бога в определенно составленных мольбах, то иногда и после получения данных богом ответов оставались в храме куски бумаги или пергамента, содержавшие вопросы. 5. Некоторые из этих текстов были отправлены со злым умыслом к императору, и он, как человек мелочный, проявлявший нечувствительность в иных делах, даже чрезвычайно важных, но в этом оказывавшийся, по пословице, мягче ушной мочки и крайне подозрительным, воспалился всей своей желчью. Немедленно послал он на Восток Павла, с широкими полномочиями, чтобы тот, как мастер, прославленный опытностью в таких делах, направил процессы по своему усмотрению. 6. Привлечен к этому был также и Модест, 420бывший в ту пору комитом Востока, как пригодный для этих и тому подобных дел. А Гермоген Понтик, тогдашний префект претория, был обойден, как человек слишком мягкий.

7. И вот, согласно приказанию, Павел отправился, выдыхая пламя смертельной ненависти, и так как был предоставлен полный простор клевете, то привлекли к суду множество людей чуть ли не со всех концов земли, знатных и простых; одних заковали в оковы, других заморили в темницах. 8. Местом этих кровавых мучений избран был город Палестины Скифополь 421422, который был признан наиболее подходящим по двум соображениям: во-пер-{183}вых, потому что он лежит в стороне, и во-вторых, – находится на середине пути между Антиохией и Александрией, откуда были привлечена к суду большая часть обвиняемых.

9. В числе первых предстал перед судом Симплиций, сын Филиппа, бывшего префекта и консула.423Он был обвинен в том, что, как говорили, вопрошал оракула о том, как ему достичь верховной власти. По приказу императора, который в подобных делах даже заслуженным людям никогда не прощал ни погрешности, ни ошибки, Симплиций был подвергнут пытке. Судьба пощадила его: он не был искалечен. Его приговорили к ссылке.42410. Затем привлечен был Парнасий, бывший префект Египта, человек прямой и честный. Опасность для него была столь велика, что обвинение грозило смертной казнью; но и он был приговорен к ссылке. Часто слышали, как он задолго до этого рассказывал следующее: когда он покидал Патры, город Ахайи, где он родился и жил, чтобы заслужить какую-нибудь должность, он увидел сон, будто много теней в костюмах трагических актеров устраивают ему проводы. 11. Далее был вызван на суд и прекрасный поэт Андроник, известный учеными занятиями; но так как совесть его была чиста и нельзя было возвести на него никаких подозрений, да и он сам с уверенностью настаивал на своей невиновности, то был оправдан. 12. Точно также и философ Деметрий, по прозвищу Хитра425, глубокий старик, но человек крепкий телом и духом, был уличен в том, что несколько раз приносил жертвы богу Безе. Он не мог этого отрицать, но утверждал, что делал это с ранней юности ради умилостивления бога, но никак не с целью посягать на что-либо высшее, да и не знал он, чтобы вообще кто-либо имел такие замыслы. В течение долгого времени он был подвешен на дыбе, и с полной твердостью, не меняя своих показаний, неустрашимо говорил одно и то же. Оправданный по суду, он получил разрешение вернуться в Александрию, откуда был родом.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Marcell/06.php

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D1%81

[Hanibaal]

Така ми харесва. Конкретно този случай е очевидно политически. Религиозен мотив в тез преследвания тъц. Това имах превид под конструктивна полемика. Само да не се самозабравиш и да прехвърлиш извода оттук като обобщение за всички случаи. Иначе браво! За методичния подход.

Редактирано Декември 3, 2011 от Hanibaal

[Galahad]

Смесва се недопустимо отношение на автор с действителност на приведените от него като аргумент факти.

Май трябва да го кажа по-прсто за да се схване. Проблемът на въпросният автор не е само, че е комунист, а и че е доста прост. В този смисъл беше и цитатът ми и той е доста показателен що за стока е автора и доколко си заслужава да се занимаваме с него. Книгата определено не е обстойна и изчерпателна, но пък човекът се е юрнал да лепи етикети на Изабела при това ни в клин, ни в ръкав. Просто си ругае, което единствено показва колко му е багажа в главата.

Твърдението, че Борис само от една религ. ревност без да влага никакъв полит. мотив е избил боилите, дето са се вдигнали на бунт и са искали да му резнат главата ... просто нямам думи.

Никой не иска преразказване на книги, защото това е точно толкова безмислено, колкото и слагането на линкове към самите книги. Прочетените книги позволяват на хората да оформят свое мнение и да си формулират аргументите. Линковете имат стойност само като библиографска справка за използваната литература относно даден текст, а не за да заместват текста. Изброяването на заглавия вместо аргумент обикновено е признак, че този който го прави злоупотребява с доверието на тези от читателите, които няма да си направят труда да проверят какво има там, а ще се вържат.

Но стига толкова по спама и да се върна на темата.

За християнството водеща е вярата на отделната личност. В много от евангелските разкази някой получава помощ с израза "Да бъде според вярата ти". Тъй че за това вероизповедание е важно човекът да вярва, а не да ходи да пали свещи, да носи половинкилограмов златен кръст на врата си и други подобни. За римляните-езичници си е било напълно достатъчно някой да извършва религ. ритуал, пък дали вярва или не не е имало голямо значение. Затова от христ. гледна точка ако някой бъде покръстен насила, то ползата от това е никаква.

Втори е въпросът как гледа на нещата светската власт. Едноверците са си по същество и еднопартийци. Тъй че владетелят е гледал да смаже опозицията, независимо дали е била на религиозна основа, дали са "сини" и "зелени" или пък нещо друго. При споменатият имп. Теодосий Римската империя е била обединена за последен път. На практика много често религ. гонения са от един период на политическа стабилност и дори просперитет на държавата. Алексий І също измъква Византия от доста трагична полит. ситуация - разсипани финанси и вражески нашествия по всички граници. Полит. гонения обикновено са правили държавата по-силна, но не и църквата икономически по-богата или властна. Напр. в Русия след разправата с разколниците и самозапалванията, за които стана дума се засилила царската власт за сметка на драстичен спад на ролята на твърде влиятелните до този момент патриарси.

Същевременно обаче именно от средите на христ. църква се излизали водачи на движения, които са се застъпвали за едни или други обществени групи. Мартин Лутър Кинг е бил свещенник. Срещу избиването на евреите в България кампанията е била подета от Синода, а папата дори е канонизирал някои католици за такава дейност.

Показателно е, че сред светците преобладават мисионерите, а не владетелите, които със сила са покръствали.

[Hanibaal]

Не ми се дръндари че ми писна от тебе.

Грам не съм казал че Борис е избил болярите без никакъв политически мотив. Боилите се вдигнали на бунт срещу него заради приемането на християнството като го наричат "лош закон". Както от вярност към старата религия, така и защото това е отваряло вратата за византийските политически агенти. Нещата никога не са абсолютно изчистени- само религия или само политика. Въпроса е в пропорцията.

А с тебе както казах е крайно неудоволствие да се дискутира. Иди стани поп някъде. За това съ сигурност ставаш.

Лека вечер и до някъде другаде и по друг повод.

Така изглежда по-добре

П.С. Извинявам се че редактирам. Ок. Съгласен съм за задраскването, макар че си го мисля. Човещинка . Но се върнах да допълня,че наистина е възможно гъркът да е тенденциозен до степен, че търсейки доказателства на тезата си да извращава фактите в угода на тезата си. Може да го прави изследовател и от едната и от другата страна.

Но това се доказва по начина по който го направи девойката по-горе. С конкретна справка от първоизточника. А не по начина по който го прави Галахад, и който въобще обезсмисля всякаква дискусия. Поне във форумз а история. Та тъй.

Редактирано Декември 3, 2011 от Hanibaal

[glishev]

Галахаде, не подценявай интелекта на човека! Аз също като теб не съм съгласен с много неща, които той казва, но акълът му сече.

Ханибале, ти пък не си позволявай груби реплики. Има си форумни правила.

И двамата можете да спорите по-добре.

Съжалявам, че сега нямам време и аз да коментирам като хората.

Редактирано Декември 3, 2011 от glishev

[КГ125]

Общо взето, наистина нещата са в пропорциите на политическото и религиозното. И как няма да са, като до 19-ти век тези неща са така преплетени, че не могат да се отграничат!

[glishev]

И не само до, ами и доста навътре в XIX в.

[КГ125]

Да... Та ако щете и днес!!!

Я вижте Близкия изток и изобщо ислямския свят...

[Panzergrenadier]

Нещата никога не са абсолютно изчистени- само религия или само политика. Въпроса е в пропорцията.

Вярно е колега, Инквизицията взема най-много жертви ,когато става кралска институция /в Испания/. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето крал Фердинанд и кралица Изабела.

През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души, в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари.

Ереста се възприема не само като религиозно престъпление, но и като като антидържавно явление. Гоненията срещу ересите способстват за стабилизиране не само на духовната власт над конгрегациите, но и на кралската институция.

Редактирано Декември 3, 2011 от Panzergrenadier