Български модели на стари кораби

[К.ГЕРБОВ]

Ако от нещо не съм се интересувал като пионер, това беше „корабомоделизъм” и „авиомоделизъм”. Не си спомням точно, но май причината беше, че в търновския Дворец на пионерите по мое време нямаше такива кръжоци.

Като колекционер на картички не пропуснах обаче, да се снабдя с тези, с модели на световноизвестни кораби, издадени през 1987 г. от бившето Държавно издателство „Септември”. Моделите на старите кораби са изработени от наши изтъкнати корабомоделисти, чиито имена успях да открия в интернет, като все още занимаващи се с това хоби. Аз имам 14 картички, направени по диапозитиви с номера от Д-26840 до Д-26853. Вероятно са всичките, издадени тогава.

Снимките са на Росен Донев, който е направил много успешна фотосесия. Погрижил се е да намери подходящите фон и осветление, за да изпъкнат не само целите кораби, но и техните детайли.

Два от корабите („Лесингтън” и „Сан Феликс”) са представени с по два фотоса. „Ла Корон” (в общо три фотоса), е моделиран от двама различни автори, като по всичко изглежда единият от тях (Ст. Чанев), показва два различни модела на този кораб

Модел „Ла Роял”, мащаб 1:100. Автор з.м.с. Петър Велчев.

Модел „Санта Мария ”, мащаб 1:50. Автор з.м.с. Стойчо Василев.

Модел „Ла Корон”, мащаб 1:250. Автор з.м.с. Стойчо Славов.

Модел „Ла Корон”, мащаб 1:150. Автор з.м.с. Станчо Чанев.

Модел „Ла Корон”, мащаб 1:150. Автор з.м.с. Станчо Чанев.

Модел „Голден Хинд”, мащаб 1:100. Автор А. Иванов.

Модел „Сан Феликс”, мащаб 1:100. Автор з.м.с. Неделчо Шишков.

Модел „Сан Феликс”, мащаб 1:100. Автор з.м.с. Неделчо Шишков.

Модел „Св. Павел”, мащаб 1:100. Автор з.м.с. Неделчо Шишков.

Модел „Берлин”, мащаб 1:50. Автор з.м.с. Стойчо Славов.

Модел „Джордаш Вашингтон”, мащаб 1:75. Автор з.м.с. Димитър Петков.

Модел „Лесингтън”, мащаб 1:100. Автор м.с. Денчо Денчев.

Модел „Лесингтън”, мащаб 1:100. Автор м.с. Денчо Денчев.

Модел „Конституцион”, мащаб 1:250. Автор з.м.с. Станчо Чанев.

[КГ125]

Чудесно напомняне за хобитата на хората от едно време!

Днес дали има такива занимания?

[Зитко]

Днес дали има такива занимания?

Разбира се, ето ти един такъв майстор:

http://www.napazar.eu/izrabotvam-maketi-na-starinni-korabi-za-sglobqvane-133125.html

Към обявата има, телефон и скайп за връзка, може да си направиш заявка, предполагам няма да има проблеми.

[Warlord]

Виждал съм и аз, а по принцип (но не и в България) се продават макети, които сам трябва да си сглобиш по доста солидно упътване. Не само на кораби от ветроходната епоха, виждал съм и на броненосци даже. Пипкава работа, не е за всеки, но съм сигурен че е голям кеф за моделистите да ги правят, както за нас - да ги гледаме.

[КГ125]

Сега като гледам тази тема и се замислям, колко интересно нещо е макета. На кораб, на сграда, на каквото и да е..

[miroki]

Навремето ни беше задължителен предмет в техникума (предимно практически, различен от седмичната практика) и училището беше изпълнено с еднометрови модели на най-различни кораби. Включително и старинни.

Спомням си само, че струваха, колкото една Жигула от магазина (от 5 000 до 10 000лв)

И колко ламарина се калайдиса и дърво се шкури.....

[К.ГЕРБОВ]

126-7. На основание чл. 21, ал. 1, т.6 и т. 23 от ЗМСМА, чл.11 и чл. 14 във връзка с чл. 1, т. 2 от таблица 1 във връзка с чл. 2 от Наредбата за материално стимулиране на варненски спортисти, треньори и длъжностни лица, постигнали високи спортни резултати на Световни и Европейски първенства, Световни и Европейски купи и световни рекорди през 2007 г. и по докладна записка с вх. № МДС-7-3500(255)06.11.07г., Общински съвет – Варна решава да отпусне сумата от 8 500 лв. за материално стимулиране за постигнати високи спортни резултати на Европейско първенство по корабомоделизъм от състезатели на “Спортен Моделклуб – Варна”, както следва:

• 2500 лв. за постигнато І и ІІ м. на Европейско първенство по корабомоделизъм на Славян Русев Нарлев

• 3000 лв. за постигнати три сребърни медала на Европейско първенство по корабомоделизъм на з.м.с. Стойчо Славов Василев

• 1000 лв. за постигнато ІІ-ро място на Европейско първенство по корабомоделизъм на з.м.с. Станчо Алексиев Чанев

• 1000 лв. за постигнато ІІ-ро място на Европейско първенство по корабомоделизъм на м.с. Денчо Колев Денев

• 500 лв. за постигнато ІІІ-то място на Европейско първенство по корабомоделизъм на Александър Миленов Милев

• 500 лв. за постигнато ІІІ-то място на Европейско първенство по корабомоделизъм на Сашо Любомиров Доковски

Цитатът е от: http://www.varna.bg/adm/prot/prot_3_07.htm

[Galahad]

На живо съм виждал в един моряк, дето беше правил такива макети. Имаше и кораб в бутилка. А пък като бяхме хлапетии и още нямаше компютърни игри (а в най-добрия случай само някоя доста скапана електронна игра и то достояние на малцина), та се играше с фигурки на войници се правеха и кораби. Разбира се съвсем далече като изработка от тези - детско творчество. Аз така и не намерих достатъчно дебела кора, та да направя от нея корабче с кил. Тъй че моя беше от дъска, обшита с дървесна кора за парапет и 3 мачти. Клечките за мачти разбира се сваляха, та да може да служи и като самолетоносач. Направи няколко ветроходни курса в един вир на Искара, пък като поотраснах разбрах, че е станал жертва на компотите.

Редактирано Юни 17, 2011 от Galahad

[miroki]

Сега се сетих, че и аз имах подобен (преди да почна с корабомоделизъм), четох една книга за корсарите, като малък и си направих с френски флаг, даже Астра се казваше, плуваше добре, платната се вдигаха и сваляха, жалко че съм го натирил в някой кашон. Трябва да видя какво е останало от него, едва ли ще е много в предвид, че стълбичките бяха от тюлено перде и Чавдарската ми връзка за платна

[К.ГЕРБОВ]

Сетих се, че заради картичките с корабните модели, съм запазил нещо, свързано с тях, но не можах да го намеря навреме. Едва вчера го открих и то като търсех нещо друго. Става дума за отпечатано интервю с корабомоделиста Неделчо Шишков, автор на два от репродуцираните върху картичките модела: на корабите „Сан Фелипе” (на картичките отбелязан като „Сан Феликс”) и „Св. Павел”. Оказва се, че Шишков е моделирал и „Ла Роял”, но в комплекта на ДИ „Септември” от 1987 г. същият е показан в изработка на Петър Велчев.

Интервюто-изповед, наречено от записалата го Румяна Симеонова „Документален разказ”, е взето през пролетта на 1988 г. Тогава управниците от тройната коалиция БКП, БЗНС и ОФ не даваха да се боядисват паметниците в стил „луд на шарено се радва”. Затова такива като Неделчо Шишков (на когото, като предвестие за настъпващото време на демокрация, не признаваха, че е заслужил майстор на спорта) си дялкаха, режеха и лепяха безобидните корабни модели.

Е, тогава за да показваш моделите си в чужбина трябваше да си член на някоя обществена организация. Днес май пак има проблеми с корабомоделизма и се налага той финансово да се стимулира. Ако все още има хора, занимаващи се с него. Хората, които имат пари, предпочитат да си купуват яхти, а не да ги дават за корабни модели.

Финансовата помощ, за която стана дума по-горе, явно е инцидентна и е по повод Европейското първенство по корабомоделизъм през 2007 г. Но то е проведено не в чужбина, а у нас - в Каварна. Ето какво разказва з. м. с. Неделчо Шишков за своите радости и неволи при изготвянето на корабните модели:

ЗЛАТОТО НЕ ТРЯБВА ДА ПОТЪМНЯВА

Разказва Неделчо ШИШКОВ,

корабомоделист към Организацията за съдействие на отбраната

Всеки корабен модел е като огледало на своя притежател. Не скрива нито усмивките, нито бръчките.

Покажете ми един кораб и аз ще ви кажа какъв човек го е изработил.

Страст, хоби, ако обичате силните изрази, и лудост го наречете, това да се завреш в схеми и документация, да струговаш, да пилиш детайлче по детайлче, да ги сглобяваш и вклиняваш, често под лупа. Очи не ти остават. А за мен е удоволствие.

Самият процес на изработване е необясним. Като всяка творческа дейност. Професионалист при нас е онзи, който „пренесе” точно и в еднакъв мащаб всички части от действителния към кораба-модел. Аз работя с мащаб 1:100. Най-трудният, ще чуете от приятелите ми. Сигурно, но по-големият огрубява, а по-малкият само загатва и не изразява истинската красота на модела.

Болезнено, с много търпение и сили се постига тази красота. Има части, които не се „предават” лесно. Правя ги повторно, и пак, и още веднъж, и все не ми харесват. Ядосвам се, спирам, изчаквам ден-два. После от раз става. Но да ми е омръзнало или да се откажа — не мога. Корабомоделизмът е смисъл на свободното ми време, на живота ми. Тук,

в Пазарджик, ме знаят като Делчо Корабомоделиста, а не като електромонтьора от ДАП - 1, където работя. Не е леко, когато до среднощ съм под лампата, с инструмента и дървото в ръка, а след четири-пет часа вече съм в сервиза. Не се оплаквам, избрал съм го, ще тегля и хубавото, и лошото.

И трите завършени модела, донесли ми световни отличия — „Свети Павел”, „Сан Фелипе” и „Ла Роял”, са от дърво. Не обичам пластмасата, още по-малко метала — студен е, отблъсква ме. С дървото съм свикнал още от дете, в мебелния завод, където работеше баща ми.

Дървото и то си има душа. Майсторлъкът е да я усетиш. Тръгна есенно време по баирите, къде по нюх, къде с очи и ръка позная и събера клони от орех или круша. От тях избирам здравите и дългите, изсушавам ги да не се изметнат или пукнат. След фина обработка те са вече на летви и чак тогава решавам кое ще стане за модела и кое не. Работя и с дрян. Той е твърд и устойчив, а сърцевината му е много красиво кафяво оцветена. От дрян са миниатюрните части. Спомням си едно от последните световни първенства за настолни модели. Френски съдия упорито твърдеше, че макаричките по корпуса на моя „Ла Роял” са от пластмаса. „Това е шприцовано, невъзможно е да се направи от човешка ръка” — убеждаваше колегите си. Излишно бе да се „оправдавам” и то на език, който не говоря. Свалих една от тримилиметровите макари, разрязах я и всички видяха, че е ръчно изработена от дърво.

Защо се съгласих на толкова сложен модел? Наистина, гребният кораб „Ла Роял”- 1690 г., се работи доста рядко, дори и от испанците, чиято собственост е бил. Ами по-мъчен не можах да открия. Не, не се усмихвайте. За корабомоделиста това е най-главоболният момент — липсата на автентични документи, схеми, пък ако щете, и на най-обикновено списание за такава цел. Не виждам бъдещо развитие на корабомоделизма без централно осигуряване с подробни проекти и информация.

Добрал се по някакви пътища до документация, ти работиш модела. И го работиш с желание, харесал си го, обикнал си го, живееш с него толкова време. Но дали е най-сполучливият вариант, дали ще конкурира представените от други страни — никой не знае. Колко различно би било, ако трима-четирима колеги разполагат с едни и същи схеми (примерно от българско списание), правят един и същ модел. Тогава ще има избор и в чужбина ще отиде най-добрият.

Говоря за колегите, но ме боли, че те оредяват. И особено при настолните модели. Много ли им се виждат на младите трите години за изработка на около 20 000 детайла? Плашат ли ги трудностите с търсенето на материали и инструменти, малко ли е популярността? Кой знае?

Защо рядко виждате моделите ми? А задавате ли си и другия въпрос — каква е изобщо съдбата на изработените с толкова труд и спечелили толкова злато за България корабни модели? Тъжна! Събират прах по домовете, издържат на какви ли не температури, никой не се интересува от тях. Нещо като стария, послушен кон, първенец от някогашните надбягвания, сега ненужен и забравен.

Щом ще привличаме младите, щом ще им казваме, трябва и да им показваме. Нескромно е, но ще споделя: моите модели са уникати, оценявани тук и в чужбина на хиляди левове. Практиката в другите страни е моделите, спечелили световно признание, да се откупуват и да стават музейни експонати. Виждат ги всички и по всяко време. Много по-лесен и къс е така пътят до корабомоделния клуб.

Не става дума за пари, а за друга, по-важна печалба — за развитието на една дисциплина, която „моделира” у привържениците си принципност и прецизност в отношенията, деликатност, творческа и техническа мисъл. Струва си да помислим и ние за постоянна изложба или поне за музейна сбирка на тези произведения на изкуството. Убеден съм, ще

имаме полза всички и най-много — корабомоделизмът.