Произход на старобългарската титла КЪNѦZЬ

[aspar]

*

Редактирано Юни 24, 2011 от aspar

[aspar]

Едва ли, няма и данни някой да специализира такова нещо в някоя от големите школи като ..,

Маготине, като ти чете човек постовете остава с впечатление че ти не си наясно с какво точн се занимава палеолингвистиката. Та тази наука се занимава с възникването на езиците по света от общия палеолитен праезик.

При условие че от т.нар. прабългарски език имаме само малко думи,част от които не са сигурни, как може да се класифицира този език, че да влезе в обектива на палеолингвистиката.

Редактирано Юни 24, 2011 от aspar

[aspar]

Класически пример са думите:

нем. habe "имам"

лат. habe "имай"

англ. bad "лош"

перс. bad "лош"

Връзката уж е очевидна, но хората са доказали, че връзка всъщност няма. И са написали книги с тези примери специално за фенове на "очевидното".

Бе то в английския има и други такива съвсем слуайни съвпадения, но все пак всичко е съвсем случайно.Има една наука, палеолингвистика тя дава обяснение на тези случайни случайности.

Редактирано Юни 24, 2011 от aspar

[Кухулин]

Пак стигнахме до надписите, т.е. до паметниците, т.е. до хората с лопати...

Вие с лопатите сте си свършили работата, за което покорно благодарим.

Сега за нас остава да открием колко често "България" се изписва с алфа или пък "Загоре" със сигма

Бе то в английския има и други такива съвсем слуайни съвпадения

Съвпаденията от този вид са стотици, затова хората са измислили цяла наука Етимология - да не се мъчим ние на слух

[Кухулин]

Някои хора не могат да различат църковнославянски език от старобългарски език и 16 век от 10 век, но продължават да дават "компетентно" мнение за някакви "глупости" (вероятно техните собствени). Живи и здрави да са.

Не се измъквай по терлици В ПВЛ е пълно с любимия ти преход Г > З (варяг - варязи, Олга - Олзи, печенег - печенези), но въпреки това княгиня си седи жива и здрава. Колкото до църковнославянския, не разбрах - според теб в преписите думата е княгиня, а в протографа е била князиня, така ли

[_magotin_]

Маготине, като ти чете човек постовете остава с впечатление че ти не си наясно с какво точн се занимава палеолингвистиката. Та тази наука се занимава с възникването на езиците по света от общия палеолитен праезик.

При условие че от т.нар. прабългарски език имаме само малко думи,част от които не са сигурни, как може да се класифицира този език, че да влезе в обектива на палеолингвистиката.

"Лингвистите" във форума класифицирате един неизвестен език по няколко думи и се опитвате да ни убедите в правотата на някаква теза. Да речем, че говорим за приложна палеолингвистика по отношение на прабългарския. За да приема някакъв извод от Вас, примерно, че прабългарите са тюрки и са говорели на тюркски език, искам да се яви лице, знаещо тюркски и познаващо особеностите на развитието на тази група езици, но същевременно достатъчно грамотно, за да се занимава и със старобългарския и да прави съответните изводи. Аз познавам само едно лице, което владее древния тюркски език и неговият съвет към някои наши учени беше да спрат да се занимават с лингвистика без необходимата подготовка.

[Зитко]

Колкото до църковнославянския, не разбрах - според теб в преписите думата е княгиня, а в протографа е била князиня, така ли

В старослявянските(великоморавските) и старобългарските текстове няма производна от женски род на "КЪNЕZЬ", а ползването на думата "княгиня", като "аргумент" за германската теза, е ирелевантен, както би казал г-н Карагьомлек Багатур

Редактирано Юни 25, 2011 от Зитко

[Кухулин]

В старослявянските(великоморавските) и старобългарските текстове няма производна от женски род на "КЪNЕZЬ", а ползването на думата "княгиня", като "аргумент" за германската теза, е ирелевантен, както би казал г-н Карагьомлек Багатур

Е разбира се, тя думата е паднала от небето в славянските езици. Давай, изкарай и за княгиня някакъв готин произход, етимологизирай я.

[Зитко]

Е разбира се, тя думата е паднала от небето в славянските езици. Давай, изкарай и за княгиня някакъв готин произход, етимологизирай я.

Не е паднала от небето, разбира се, но изобщо направи ли си труда да провериш по кое време, в кои текстове и къде за пръв път не появява думата "княгиня"?

[decapitator]

На една дървена кора незнайно как датирана XII в., дотогава княгини няма. Сичко друго - повестта на Нестор, Светославов сборник и т.н. е достигнало до нас в "късносредновековни" преписи.

[Кухулин]

Етимология дай ти, етимология. От френски ли идва думата, от гръцки ли...

[aspar]

За да приема някакъв извод от Вас, примерно, че прабългарите са тюрки и са говорели на тюркски език, искам да се яви лице, знаещо тюркски и познаващо особеностите на развитието на тази група езици, но същевременно достатъчно грамотно, за да се занимава и със старобългарския и да прави съответните изводи. Аз познавам само едно лице, което владее древния тюркски език и неговият съвет към някои наши учени беше да спрат да се занимават с лингвистика без необходимата подготовка.

Ти наистина не си в час. Явно не знаеш,но такова лице има, при това не "любител", а съвсем професионален лингвист. И какво като ти каже че в старобългарския еди колко си думи са от алтайски произход. Голяма част от тези старобългарски паметници са достагнали до нас в късни преписи. Както много добре знаеш този старобългарски е писмен език, възникването на който няма нищо общо с българите. Пробелмът изобщо не в специалистите,а в източниците и по-точно в тяхната крайна оскъдност, да не кажа липса. Няма нито един сигурен паметник съставен на праблъгарски език. Оттам нататък всичко е само догадки. Дори и най-големият специалист да дойде, няма как да даде отговор на въпроса какъв, аджеба, е бил прабългарският език.

[glishev]

Аспар, сложих ти плюсче, но има едно дребно нещо, с което не съм съгласен. Има поне един паметник на езика на прабългарите: т. нар. Белобрежки (или Преславски) инвентарен надпис. Отделно има запазена и терминология: няколко титулатури и календарни обозначения.

[didukaimos]

Съгласен, но все пак титли, съдържащи морфемата "can", най-рано са засвидетелствани при аварите.Въз основа на този факт може да издигнем хипотезата, че както появилата се по времето на Омуртаг титла KANAC, така и славянската титла КЪNѦZЬ(ако приемем, че наистина е славянска, а не просто българическа транскрипция на KANAC), са взаимствани от аварите - това е едно логично обяснение и защо титлата KANACYBHГH се появява именно при Омуртаг - баща му Крум, както се предполага, най-вероятно идва от Аварския каганат, където все още е имало някаква българска общност, подвластна на аварския каган.Дори може да предположим, че Крум е бил предводител на тази общност и е имал някаква аварска титла, която донася и в България,а неговият син Омуртаг въвежда своята титла KANACYBHГH именно въз основа на аварската титла на Крум.

А Аспарух като нехан според твоите думи сигурно безхански си е пушил лулата на мира. Това са пълни глупости. Съгласен съм този път със забележката на модератора, който този път си върши добре модераторските задължения и поради множеството поввторения на темата, правилно е заключил, че темата е яловска - това е перфектно модераторско становище -златен медал за модераторското лъвче.

Редактирано Юни 25, 2011 от didukaimos

[didukaimos]

Гугъл се чете твърде много, а той не е на-достоверния източник - темата е ялова и защото хан се употребава далеч преди аварите още в Стара Велика България и предхождащата я Скития и Сарматия. За справка епиграфските паметници на Украйна.

[isav]

Ти наистина не си в час. Явно не знаеш,но такова лице има, при това не "любител", а съвсем професионален лингвист. И какво като ти каже че в старобългарския еди колко си думи са от алтайски произход. Голяма част от тези старобългарски паметници са достагнали до нас в късни преписи. Както много добре знаеш този старобългарски е писмен език, възникването на който няма нищо общо с българите. Пробелмът изобщо не в специалистите,а в източниците и по-точно в тяхната крайна оскъдност, да не кажа липса. Няма нито един сигурен паметник съставен на праблъгарски език. Оттам нататък всичко е само догадки. Дори и най-големият специалист да дойде, няма как да даде отговор на въпроса какъв, аджеба, е бил прабългарският език.

Прав сте, освен в частта, че българите нямат нищо общо - това е официалната теория, която както знаем не е съвършена...

glishev, как точно превеждате във въпосния надпис "баш тюркските" слова "естро(ю)гин" и "хлуврин"? И чрез кой от "официално одобрените" езици?

[glishev]

Тук все пак има хора, изкарали изпити по езикознание и учили няколко години старобългарски. Нелепо е да се защитава теза с: "дори и такива базисни факти не се знаят". Особено когато насреща се вижда непознаване на старобългарската фонетика.

Досадно, но факт: съществува прабългарска титла "kana", а не "*kanas". Засвидетелствана е като "kana" например в "kana boila kolobron" и не, определено не става дума за неименителна форма, защото и "boila" не е съгласувано с "kolobron". Щом "*kanas" не съществува, то нищо не може да произлиза от такава форма.

Извинявам се и за този додяващ факт: същуствува ст. високонемска форма "kuning" с голяма фонетична близост до славянското "къNѧsь" и образуваните от него "княжение", "княгиня" (на ст. б. "къNѧгыNia", близо до ст. високонем. "kuningin") и пр.

Още по-досадно, но също факт: "къNѧsь" е образувано като две сигурни германски заемки: "пѣNѧsь" и "витѧsь".

Твърде досаден и неотменим факт: трите известни палатализации на старобългарския език показват ясно възможните и невъзможните преходи между [g], [dz], [zh], [dzh] и [z]. Всъщност палатализациите са формулирани именно на базата на известния корпус старобългарски текстове и са непротиворечиви.

Изключително досаден факт: оцелелите ръкописи, свидетелстващи за старобългарските форми, производни на "къNѧsь" действително са от среднобългарския и староруския период, но са преписи на ранни текстове в епоха, в която словото е сакрализирано, а и никой не оспорва датировката на самите текстове, надявам се. Правим разлика между датировка на текст и на ръкопис, нали? И знаем какво е тексткритика? Във всеки случай опирането на реални извори е единствената възможност за добросъвестния изследовател или теоретик. За съжаление не са засвидетелствани форми, свидетелстващи за каквато и да е близост между прабългарското "kana" и старобългарското "къNѧsь". Но пък има достатъчно данни за близост между ст. високонем. "kuning" и ст. б. "къNѧsь".

Ив. Буюклиев, Вл. Георгиев, А. Давидов, Ив. Добрев, Е. Дограмаджиева, Ив. Дуриданов, Р. Златанова, Св. Иванчев, П. Илчев, А. Минчева, Д. Мирчева. Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис (IX-XI в.). Изд. БАН, София, 1993. 605 с. ISBN 954-430-159-3:

Произход на гласната ѧ: 5. от звукосъчетание in пред съгласна в заемки: стбълг. къNѧsь "княз" - ствнем. kuning, англосакс. cyning;

стбълг. цѧта "дребна монета", гот. kintus. (с. 96);

Не се е осъществявала трета палатализация и ако след k, g, x е стояла гласна ъ или ы: къNѧsa род. п. ед. ч., но къNѧгыN'и; срв. новобълг. старица - старик. (с. 118);

Няколко общославянски заемки от германски имат вече dz от g; става дума за наставката -ing, представена в славянски като -ѧsь: къNѧsь (срв. ствнем. kuning), пѣNѧsь (срв. ствнем., стфриз. penning, кладѧsь (срв. ствнем. kalding), скълѧsь (срв. ствнем. skilling). (с. 119).

Не разполагам с големия двутомен колективен старобългарски речник и с малкия речник на старобългарския език от Дора Мирчева, нито със старославянския речник на Вангелия Десподова, но който ги има, би могъл да даде справка за къNѧsь и от там. Те със сигурност няма да предложат етимология, различна от тази на Граматиката. Фасмер вече беше предложен.

За историческите обстоятелства и евентуалната датировка на заемката вече е говорено в темата.

Темата действително е приключена. Да се настоява по някоя от алтернативките в случая е действително обидно за интелекта. И не, не става дума за консерватизъм, който пречи на стигането до истината, а за установени факти, след които е смислено да се продължи напред. Нередно е хора, които не са филолози, да дават толкова категорични преценки по чисто езиковедски въпрос и да отхвърлят добре установени факти - още повече на база на "очевидното" и на "съвпадение". Народната етимология не е добър начин за работа, а се надявам никой тук да не смята себе си за нов Шлиман (при това в езикознанието). Доколкото знам, обикновено любителят следва професионалиста, а не обратното.

---------

Исав, не знам надписа наизуст. Трябва да се погледне в "Първобългарски надписи" на Бешевлиев.

Редактирано Юни 25, 2011 от glishev

[Зитко]

Не разполагам с големия двутомен колективен старобългарски речник и с малкия речник на старобългарския език от Дора Мирчева, нито със старославянския речник на Вангелия Десподова, но който ги има, би могъл да даде справка за къNѧsь и от там. Те със сигурност няма да предложат етимология, различна от тази на Граматиката. Фасмер вече беше предложен.

Г-н Карагьомлек, постарал съм се да Ви дам автентичните извори, но Вие упорито отказвате да забележите, че няма такава дума къNѧsь там, а има думата къNѧzь - разликата е в една буквичка, но е много съществена, и точно буквичката "земля" прави на пух и прах германската теза.

Редактирано Юни 25, 2011 от Зитко

[glishev]

"Пух и прах"? А сравнение с глаголически текстове правил ли си? Или си проверил всички кирилски кодекси, където се среща титлата? А имаш ли представа от преходите между старо- и среднобългарски, от Евтимиева, староруска (новгородска и московска) и Никонова правописна реформа? Сигурен ли си, че среднобългарското "з" във всички случаи е и старобългарско "з"?

Вероятно ще останеш изненадан и от прехода *gvoizda - sвѣзда - звѣзда - звезда?

Или ще кажеш, че от цялата група идентично образувани "пеняз" - "витяз" само "княз" не е германизъм (а въпреки това се скланя изцяло като останалите в групата)?

За изместване на артикулацията с течение на времето не ти е минало и през ум.

Боя се, че просто не познаваш материята.

Най-сетне, провери Йоан 12:31 на Асеманиевото глаголическо Евангелие. Там ще видиш титлата, изписана с дзяло.

http://www.helsinki.fi/slaavilaiset/ccmh/AS.TXT

4123100 *n&in@ sOd& /est& miru . n/n@ k$nED$ mira sego

4123110 /izg$nan& bOdet& von& .

http://www.helsinki.fi/slaavilaiset/ccmh/assemanianus.html

http://www.helsinki.fi/slaavilaiset/ccmh/marianus.html

D dzelo

z zemlja

Стига, разбира се, да четеш глаголица Между другото, Асеманиевият кодекс се датира най-късно към 1020.

[glishev]

Съществуват и глаголическа , и кирилска буква за звука [z] (земля, земΛiа), която се чете като нашето "з".

Също има и глаголическа , и кирилска буква за звука [dz] (дзяло, sѣΛо), която се чете като "дз" и на кирилица има две начертания, едното от които наподобява земля с метлец, а другото - латинската буква "S". Това е лесно проверимо, например във всеки учебник по старобългарски.

Ураган, боя се, че си в много дълбока заблуда. Просто не си наясно с фактологията, не съм ти аз виновен за това. Думата "княгиня" съществува, колкото и да ти е неприятно, представлява формата за ж. р. на "княз" и има пряк паралел в немското "koeningin", но не и в прабългарското "kana". Оттук нататък няма какво да се замеряме с глупости. Колкото до фактите - недей с общи приказки, защото всъщност не оспорваш по същество нито едно от твърденията ми в 129-и постинг. После, те не са просто мои твърдения. Ако на някого му се спори, да ходи да спори със старобългарската граматика

Впрочем, много е забавно, когато отначало се твърди, че нещо не съществува, а когато се окаже, че всъщност е налице, да се изкара незначително. Оказа се, че още в глаголически, тоест в най-ранни текстове, при това преди 1061 (като Асеманиевото Евангелие, Йоан 12:23), съществува употреба на къNѧsь именно с дзяло. И се оказа, че според старобългарската граматика има преход към депалатализация в среднобългарски, тоест първичните форми са тъкмо тези с дзяло. Което пък доказва и разпространението на титлата от запад на изток - защото именно в западнославянските езици произношението с [dz] се е запазило и до днес.

Ей, хора, не се заяждайте, а ползвайте речници и граматики. Срамота е човек да се изказва за език, който не ползва и да се сърди, когато му кажат, че не е прав.

Накрая ще припомня нещо, което се съдържа и в подписа ми:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122

Редактирано Юни 25, 2011 от glishev

[glishev]

Не знам защо човек трябва толкова да пренебрегва вече дадени данни.

Вече цитирах в постинг 129 от темата:

Ив. Буюклиев, Вл. Георгиев, А. Давидов, Ив. Добрев, Е. Дограмаджиева, Ив. Дуриданов, Р. Златанова, Св. Иванчев, П. Илчев, А. Минчева, Д. Мирчева. Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис (IX-XI в.). Изд. БАН, София, 1993, с. 118.

Не се е осъществявала трета палатализация и ако след k, g, h е стояла гласна ъ или ы: къNѧsa род. п. ед. ч., но къNѧгыN'и; срв. новобълг. старица - старик.

Съставителите дават пример с текст от периода IX-XI в.

Отделно:

Рабинович М. Г. Очерки этнографии феодального города. М., 1978, с. 228.

Древнейшее качество правителя как старейшины отложилось в древнерусской свадебной лексике, где новобрачные (условные родоначальники) именуются князем, "кнѧзь" и княгиней, "кнѧгинѧ" в дониконовских церковных регистрах.

"Люцiѧ кнѧгинѧ" е засвидетелствана и в "Повест за Персика", староруски ръкопис по среднобългарски извод.

Новгородско писмо върху брезова кора от ок. 1100-1110:

грамота : ω жизномира : къ микоуле : коупилъ еси : робоу : плъскове : а ныне мѧ : въ томъ : ѧла кънѧгыни : а ныне сѧ дроужина : по мѧ пороучила : а ныне ка : посъли къ томоу : моужеви : грамотоу : е ли оу него роба : а се ти хочоу : коне коупивъ : и кънѧжъ моужъ въсадивъ : та на съводы : а ты атче еси не възѧлъ коунъ : техъ : а не емли : ничъто же оу него :

За тази брезова кора говори Decapitator. Особено интересно е, че за новгородската редакция е характерна загубата на палатализациите. Тоест по-често имаме запазване на коренната съгласна. И определено силно северногерманско, но не и българско езиково влияние в Новгород.

Инак къNѧжеNие по втора палатализация на [g] в [zh] е засвидетелствано в "Повесть временных лет" от началото на XII в. Също и причастието къNѧжѧ, и вокативът къNѧже. Други добри пример за втора палатализация от [g] в [zh] би бил Б[o]гъ - Б[о]жиi, дроугъ - дроуsии/дроузиi.

Има и депалатализация като от sвѣзда към звѣзда от XI в. нататък.

А в ср. на XIII в. е засвидетелствано титулуването на Ингегерд Олафсдотир (св. Анна), съпруга на новгородския княз Ярослав, като konungin в "Сага за Олаф Трюгвасон" и "Сага за свети Олаф" от Снори Стурлусон във връзка със събития от ок. 1025.

Същото се отнася и за Елисавета, дъщеря на Ярослав и Ингигерд, която също е титулувана konungin в "Сага за Харалд Хардрада" от същия автор във връзка със събития от ок. 1040.

Pасвидетелстваните диалектни "князiвна" и подобните ѝ са от много късна епоха и се дължат на естествените промени в езика.

Редактирано Юни 26, 2011 от glishev

[АспарухIYI]

Най-сетне, провери Йоан 12:31 на Асеманиевото глаголическо Евангелие. Там ще видиш титлата, изписана с дзяло.

Стига, разбира се, да четеш глаголица. Между другото, Асеманиевият кодекс се датира най-късно към 1020.

В Титус колекцията може да се прегледа Codex Assemanianus в оригинал на кирило-методиевата азбука глаголица и транскрибирано на климентица (кирилица).

Асеманиево Евангелие.

Ⰽⱐⱀⰹⰳⱏⰹ ⱃ҃ⱁⰴⱄⱅⰲⰰ ⰻ҃ⱆ҃ⱈⰲⰰ · ⱄ҃ⱀⰰ ⰴ҃ⰴⰲⰰ · ⱄ҃ⱀⰰ Ⰰⰲⱃⰰⰰ̄ⰿⰾ̄ⱑ

Кьнігъі р҃одства и҃ѹ҃хва · с҃на д҃два · с҃на Авраа̄мл̄ѣ ...

Ⰰⰲⱃⰰⰰ̄ⰿⱏ ⱃⱁⰴⰻ ⰻ̄ⱄⰰⰰ̄ⰽⰰ · Ⰻ̄ⱄⰰⰰ̄ⰽⱐ ⰶⰵ ⱃⱁⰴⰹ ⰻ̄ⰰ̄ⰽⱁ̄ⰲⰰ · ⰻ̄ⰰ̄ⰽⱁⰲⱏ ⰶⰵ ⱃⱁⰴⰹ Ⰻ̄ⱓ̄ⰴⱘ ⰻ̄ ⰱⱃⰰⱅⰹⱙ̄ ⰵ̄ⰳⱁ·

Авраа̄мъ роди ӣсаа̄ка · Ӣсаа̄кь же роді ӣа̄ко̄ва · ӣа̄ковъ же роді Ӣю̄дѫ ӣ братіѭ̄ е̄го·

῾Ⰻⱓ̄ⰴⰰ ⰶⰵ ⱃⱁⰴⰹ ⱇⰰⱃⰵⱄⰰ ⰻ̄ ⰸⰰⱃⰰ · ⱉ̄̄ⱅⱏ ⱅⰰⰿⰰⱃⱏⰻ · ⱇⰰⱃⰵⱄⱏ ⰶⰵ ⱃⱁⰴⰹ ⰵ̄ⱄⱃ̄ⱁⰿⰰ · ⰵ̄ⱄⱃⱁⰿⱐ ⰶⰵ ⱃⱁⰴⰹ ⰰ̄ⱃⰰⰰ̄ⰿⰰ ·

῾Ию̄да же роді фареса ӣ ӡара · ѡ̄̄тъ тамаръи · фаресъ же роді е̄ср̄ома · е̄сромь же роді а̄раа̄ма ·

...

Линк към Киевски листове.

Линк към Супрасълски сборник.

Линк към Мариинско Евангелие.

Линк към Савина книга.

Линк към Пражки фрагменти.

Редактирано Юни 26, 2011 от АспарухIYI

[glishev]

Не, това е напълно погрешен извод. Първо, съществува старославянски писмен език, общ за всички ползващи го поне до XIII в., ако не и до много по-късно. В различни редакции, но общ. Самите понятия "старо-" или "среднобългарски", "староруски" и пр. са донякъде условни, зависят от частичното разграничение на източно-, западно- и южнославянски групи диалекти и се отнасят до местни правописни редакции, но на все същия общ писмен старославянски. Този писмен език възниква на западнославянска почва в IX в. и в X-XI в. през България се разпространява из целия славяноговорящ ареал. Тъй че не можем да ограничим само "старобългарски" и да кажем: ето, това е самостоятелен език, в който има огромни различия с останалата част от славянския свят. Това би било грешка.

Тази грешка би довела до следния логически абсурд: да заключим, че в западнославянските земи титлата "княз" е германска, а в южнославянските - (пра)българска заемка

Освен това остава фактът на трите палатализации, на които се подчиняват всички засвидетелствани форми на "княз", "князувам", "княжение", "княгиня", които са типични и за други изменения на съгласните в славянските езици (конкретно в старославянския във всичките му редакции) и които сочат към преход на коренно [g] към [dz] (по-късно и [z]) и [zh].

Остава и групата германски заемки, подобни на "княз".

Всичко това е напълно достатъчно за всеки филолог и наистина повече приказки не са нужни.

Но хайде сега аз да попитам: как се аргументира произходът на "княз" от предполагаемото (пра)българско "kana(s)"?

[АспарухIYI]

...Тази грешка би довела до следния логически абсурд: да заключим, че в западнославянските земи титлата "княз" е германска, а в южнославянските - (пра)българска заемка

Освен това остава фактът на трите палатализации, на които се подчиняват всички засвидетелствани форми на "княз", "князувам", "княжение", "княгиня", които са типични и за други изменения на съгласните в славянските езици (конкретно в старославянския във всичките му редакции) и които сочат към преход на коренно [g] към [dz] (по-късно и [z]) и [zh].

Остава и групата германски заемки, подобни на "княз".

Откъс от началото на „Живота на от Бога кънѧѕь Вѧщєславъ"

Сє нъінѣ събъістъ сѧ пророчьскоѥ слово, ѥжє глагола самъ господь нашь Исѹсъ Хрьстъ.

Бѫдєтъ бо, рєчє, въ послѣдьн҄ѩѩ дьни, ѩжє мьнимъ нъінѣ сѫщѧ, въстанєтъ братръ на братра своѥго и съінъ на отьць свои, враѕи чловѣкѹ домаши ѥго.

Чловѣци бо сєбѣ бѫдѫтъ нємили, и въздастъ имъ Богъ по дѣломъ ихъ.

Бъістъ жє кънѧѕь єтєръ въ Чєсѣхъ имєньмь Братиславъ, жєна жє ѥго нарицаѥма Драгомира.

И рождьша съінъ свои прьвѣньць и крьстистє и и нарѣстє имѧ ѥмѹ Вѧщєславъ.

Въздрастъшѹ жє ѥмѹ јако пострищи и, призъва Братиславъ, отьць ѥго, на пострижєньѥ бискѹпа єтєра, имєньмь Нотара, и сь клирикъі ѥго.

Въспѣвъшємъ жє имъ мьшѫ ѥмѹ въ црькъви свѧтъіѩ Марьѩ, възьмъ бискѹпъ отрока, постави и на крилѣ стєпєньнѣѥмь прѣдъ олтар҄ємь и благослови и рєкъі.

Господи Божє, Исѹ Хрьстє, благослови отрока сєго, јакожє благословилъ ѥси вьсѧ правьдьникъі твоѩ.

Сицє жє съ благословл҄єньѥмь пострижєнъ бъістъ.

Тѣмьжє мьнимъ, јако благословл҄єньѥмь бискѹпа того правьдьнаѥго и молитвами ѥго начѧтъ отрокъ расти, благодѣтьѭ божьѥѭ хранимъ.

Навъічє жє кънигъі словѣньскъіѩ и латиньскъіѩ добрѣ.

Ѹмьръшѹ жє отьцѹ ѥго, Братиславѹ, поставишѧ Чєси кънѧза Вѧщєслава на столѣ дѣдьн҄и.

Болєславъ жє, братръ ѥго, растѣашє подъ н҄имь; бѣашєтє жє оба ѥщє мала.

Нъ мати ѥю Драгомира ѹтврьди зємл҄ѭ, и люди строи, дон҄ьдєжє въздрастє Вѧщєславъ, и въздрастъ, начѧ самъ строити люди своѩ

Благодѣтьѭ жє божьѥѭ въ истинѫ Вѧщєславъ кънѧзь нє тъкъмо кънигъі навъічє добрѣ, нъ и вѣроѭ съврьшєнъ бѣ

Вьсѣмъ жє нищиимъ добра творјаашє, нагъіѩ одѣваашє, лачѫщѧѩ питѣашє, страньнъіѩ приѥмл҄јаашє по єванћєльскѹ гласѹ

Вьдовиць жє обидѣти нє дадѣашє, люди вьсѧ, ѹбогъіѩ и богатъіѩ, миловаашє, Богѹ работаѭщиимъ слѹжаашє, црькъви мъногъіѩ златомь крашаашє

Wenceslaus I - Duke (кънѧзь) of Bohemia.

[aspar]

Аспар, сложих ти плюсче, но има едно дребно нещо, с което не съм съгласен. Има поне един паметник на езика на прабългарите: т. нар. Белобрежки (или Преславски) инвентарен надпис. Отделно има запазена и терминология: няколко титулатури и календарни обозначения.

Така е, но инвентарния надпис съдържа само термини. Същият е и проблема с карнедарните понятия и титлите. Ако се ограничим само с тях, част от тях са от ирански, друга част от алтайски произход. Но тъй като това се термини, то те не могат да бъдат показателни са езика и само по тях нищо не може да се каже. Мисълта ми е че липсва тескт. Т.напр. ако не бяха орхонтските и подобните им надписи за старотюрския нямаше да се знае нищо. Ако и ние разполагахме с подобни надписи на прабългарски проблемът с езика има щеше да бъде отдавна разрешен.