Произход на старобългарската титла КЪNѦZЬ

[aspar]

Зитко, думата княз си е баш славянска и няма пряка връзка с древнобългарската титла "кана".

Най-очевидното доказателство е че тя се среща във всички славянски езици, т.е. тази думичка е съществувала още на общославянско ниво и няма как да е заемка от аварите или българите.

Хипотезите за произхода и са две или от древногерманското *kuningaz или от готското *kuniggs.

[decapitator]

Зитко, думата княз си е баш славянска и няма пряка връзка с древнобългарската титла "кана".

Най-очевидното доказателство е че тя се среща във всички славянски езици, т.е. тази думичка е съществувала още на общославянско ниво и няма как да е заемка от аварите или българите.

Хипотезите за произхода и са две или от древногерманското *kuningaz или от готското *kuniggs.

Ми да бе! От германски/готски та у болгарите! Ама наща чукча не бил писател, а читател и за туй го изчукал едно "канас" вместо княз.

[aspar]

Ми да бе! От германски/готски та у болгарите! Ама наща чукча не бил писател, а читател и за туй го ичукал едно "канас" вместо княз.

Титлата е кан, а не канас както ти се иска.

[decapitator]

А моля моля, титлата е канасубиги. Един ред няма в тая тема, който да ме убеди в нещо различно. Нито князете, нито каничките, нито жувотното "кан-боил-колобър" (ще да е нещо като "хан господар на съветниците и шаманите", кат колегата му господаря на войската) подчинено на архонта Пресиан. Както се появява от нищото в началото на IX в., така и си заминава въпросната "титла". За мен си остава като най-вероятна хипотезата, че е аварска заемка. Взимали са наще ора с пълни шепи от авари, от римляни кеф ти колобри, кеф ти архонти, кандидати, стратези, съветници (в/боили) и т.н.

[Щекн Ичр]

Глишев, Преславския надпис показва смесица от алтаиски и ирански понятия! Което за мен е сигурен белег ча нашите хора са смесен народ!

[Щекн Ичр]

Гугъл се чете твърде много, а той не е на-достоверния източник - темата е ялова и защото хан се употребава далеч преди аварите още в Стара Велика България и предхождащата я Скития и Сарматия. За справка епиграфските паметници на Украйна.

----------------

За пръв път, думата "хан" под формата "ХОNO" се среща при кушаните, като аналог на MLK - стандартно понятие от семитски озн. цар, владетел! При кушаните е наследство от ручжите (китайците наскоро публикуваха че това е правилното древно четене, а не съвр.юечжи). Ручжите са тохари и самоназванието им е "арси", а китайците са го деформирали ня ручжи. В тохарски има една дума "кания" - страна, държава! И "икенте" - владение. Дали е собствена, дали е заета от алтайски народ, респ. от хан/кан - владетел, не зная! Но произхода на хан/кан си е май повече алтайски, тъй като в алтайските езици означава баща, родоначалник, старейшина!

Редактирано Юни 26, 2011 от Щекн Ичр

[Щекн Ичр]

И колко от тези лингвисти са специалисти-палеолингвисти? Колко имат публикации по темата, завършили са съответните специализации, запознати са със старобългарския или пък с древните тюркски езици? Да не излезе, че джи пи та се представят за мозъчни хирурзи?

--------------------

Ако чакаш такива да се появат в България, така и ще си остареем и умрем в очакване! В България "такива животни" няма, не ти ли е ясно!

[glishev]

Аспарух,

моля, дай нещо данни за житието на княз Вацлав. Датировка, източник, туй-онуй. Ако има и линкче, та да си го дръпнем цялото. Интересно е.

aspar,

просто казвам, че имаме все пак някакви данни за езика на най-ранните българи, а не съвсем никакви. За мен те са си доста красноречиви, но си прав, че ако имахме наистина пълен текст, нямаше изобщо да има спорове.

Обезглавителю,

по-кротко, моля. Недей да почваш да пишеш невъздържано като Рицаря (пък и той напоследък доста се е кротнал, браво на него). Kana sybigi и kъnendz са от две различни епохи, на два различни езика, с различен звуков състав и се срещат в българска употреба - това е говорено достатъчно пъти.

Щекн,

за ирански понятия конкретно в Преславския надпис съм крайно скептичен. И въобще за иранизми у българите извън ономастиката. Поне до османско време. Аспандиат ми даде името на едно мелнишко село - Хамбар - засвидетелствано в гръцки източник от 1208, но изворът не е проверен, на превода не мога да разчитам, че е от кофти преводач, а и има разни гръцки паралели, които силно ме усъмняват в иранския произход на топонима. Но това е за друга тема. Както и да е, някакъв компромисен тюрко-ирански пазарлък накрая ще помири бъдещото поколение историчари

[Кухулин]

В примера си Фасмер е принуден да признае нормалния словообразователен модел не само в старобългарски, но и в повечето съвременни езици. Тя следва схемата: дума от м. р. (фотограф, цар) в съчетание с подходяща наставка (-ка, - ица), дава производната дума за женски род (фотографка, царица).

Това е универсалният словообразователен модел и в старобългарския език.

Колега Урагански, ако бяхте отворили някой етимологичен речник, щяхте да откриете, че:

- княгиня (цслав. княгыни) и князиня (цлав. княжьна) са две различни словоформи. Първата е с основно значение жена-княз, а втората - жена на княза, дъщеря на княза. По-късно значенията се припокриват.

- княгиня се образува от праславянския суфикс -yni, възходящ директно към ПИЕ. Няма -ка, няма -ица. Именно /y/ в думата kuning-yni я предпазва от доста сложната трета палатализация.

- какво стана с френската етимология на княгиня? Ако не идва от kuning, то откъде идва това пусто Г?

- какво стана със сигмата в Загоре и алфата в България?

Нещо е взела да цикли темата. Не е весело...

[glishev]

Моделът би бил словообразувателен, а не "словообразователен".

Иначе възможности за образуване на думи от ж. р. има много. Включително по модела на "княгиня", със запазване на коренната съгласна без палатализиране: "просякиня" (но "просяче"), "помакиня" (но "помашки"), туркиня (но "турчин") и най-близкото до "княгиня" - "слугиня" (от корен "слуг-", в палатализирани форми "служа", "служба").

Очевидно не става дума нито за някакво рядко изключение, нито за някаква илюзорност на трите палатализации.

Нито "княгиня", нито "кънѧsъ" щяха да предизвикват такива реакции, ако отсрещната страна наистина познаваше старо- и новобългарската фонетика. Граматиката вече беше цитирана, а тя е достатъчно добре съставена.

Ще последва заключителен офф-топик.

Бел. мод.

За мен всеки път е поразително, когато на възникнал въпрос се получи отговор по достатъчно сериозни източници и с ясна аргументация, а въпреки това съмненията продължават - при това толкова по-непримирими, колкото по-подробно се аргументира съответната наистина не романтична, но научно издържана позиция. Тонът на нито една форумна дискусия, засягаща българската история, език и култура не остава спокоен - в нито един форум и под нито една модерация, та дори не и между единомишленици, ако това са любители. Ако, да речем, в дадено малко Интернет-общество са се струпали само привърженици на дадена историческа или езиковедска теза, между тях не се наблюдават спорове, но въпреки това тонът на постингите става все по-фанфарно възторжен. От друга страна, появата на всяко традиционно историографско или неекзалтирано от великобългарски емоции мнение моментално мобилизира яростна ответна реакция. Всяко мнение, изказано под титла, преведено от чужд език или служещо си с що-годе научен инструментариум е схващано като съмнително антибългарско и назадничаво; в крайна сметка отричано в името на "логиката", "здравия разум", а най-сетне - и на "българщината". Особено ако не ласкае българското самочувствие и не демонстрира древността и изключителността на нацията. В България не просто има криза на хуманитарния авторитет и на идентичността; тази криза е изключително сериозна и се дължи на липсата на добро средно, научнопопулярно ниво на публикации за любители. Тоест на прекъснатия контакт между научните среди и любопитния читател (който пък е изложен и на общ екзистенциален натиск или "стрес", което го прави особено тревожен по въпросите на идентичността). Това води до разцвет на ура-патриотизъм, груба инструментализация на представите за миналото, подмяна на езикознанието с народни етимологии, на археологията - с тамплиерски хрумвания, на етнологията - с "експедиции" и на историята - с митология. При това не единна митология, а съперничещи си митологични сводове. Да не говорим как на фона на тази нечиста трескавост се рушат старинни паметници и от територията на страната изчезват съкровища. Духовните щети са много по-сериодни от материалните: кризата на идентичността, недоверието в конвенционалните научни практики и ура-патриотизмът на любители-историци се развиват на фона на нарастваща и тревожна ксенофобия. Факт е, че българите днес вече наистина са болни от история.

Нещо повече, българите са болни и от величие. Извън невъзможността за чужд произход на който и да е властови термин или културен феномен, припознаван като свой, я има и невъзможността за лековат, хумористичен поглед към националното достойнство. Всичко това сочи отчаяна несигурност в собственото настояще и бъдеще.

Което, разбира се, не означава, че тук няма да се спазват форумните правила:

http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11122

А те са категорични по отношение на консервативната насоченост на форума, минимума позитивни знания, изискван за мнение по която и да е тема, придържането към аргументативност на постингите и добър тон.

След приведения изобилен изворов, сравнителен езиков и граматически материал темата наистина е изчерпана. Честно казано, смятам, че при едно по-добронамерено отношение към фактологията и събеседниците поне няколко участници в дискусията можеха да научат нещо за свое удоволствие и да се възползват от предоставената им информация. За съжаление съм принуден да добавя, че у нас има не само криза на идентичността, но и рязкост на нравите, която пречи на културата ни на общуване. Българите не умеят да обменят информация и мнения с неутрален тон.

Темата се заключва, а поради изчерпателността на приведения материал ще я закова като важна. Ако е останало нещо неизяснено, може да бъде пусната нова тема с линк към тази и с конкретен въпрос за разискване - например по старобългарската фонетика.