Призрачните кораби

[astrologa]

Призрачните кораби

Откакто човекът кръстосва океаните, историите за призрачни кораби изобилстват. Независимо дали тези ужасяващи разкази се дължат на човешка грешка, природно бедствие или напълно различна причина, броят и честотата на виденията навеждат на мисълта, че призрачните морски съдове действително съществуват.

Една такава история е свързана с прословутите коварни води на нос Добра надежда, на южния край на континента Африка. Годината е 1641 и „Летящият холандец" се връща към Холандия, натоварен богато след изключително успешно търговско плаване в Далечния изток.

Докато корабът приближава носа, капитан Ван дер Декен е потънал в дълбок размисъл - мислите му са заети с възможността да създаде селище на нос Добра надежда, което да служи като пункт за почивка на търговските кораби в района. За лош късмет той до такава степен се е унесъл в мислите си, че пропуска да забележи застрашителната промяна във времето. Твърде късно си дава сметка, че корабът му се е насочил право в окото на свирепата буря.

Въпреки няколкочасовата борба да остане на повърхността „Летящият холандец" се удря в назъбените скали около бреговата ивица и в единия му борд се отваря непоправима дупка. Според легендата, докато корабът изчезва под вълните, капитанът, осъзнал надвисналата смърт, извиква: „Аз ще заобиколя този нос дори да ми се наложи да плавам до второто пришествие."

След този съдбоносен ден много хора туристи, местни жители и морски екипажи - казват, че в бурни нощи са виждали призрака на изчезналия кораб. Нещо повече, твърди се, че всеки, който е имал лошия късмет да зърне призрачния морски съд, скоро след това бива застигнат от ужасна смърт.

Такъв инцидент сполетява кораба от военноморския флот „Бакчант" през 1881 г. Наблюдателят на мачтата и вахтеният офицер твърдят, че при заобикалянето на нос Добра надежда видели „странна червена светлина на осветен кораб фантом, в средата на която се открояват мачтата, напречните греди и платната на двумачтов кораб, намиращ се на около двеста ярда". Малко след това наблюдателят пада от мачтата и умира.

Подобен е разказът и на друга група моряци 42 години по-късно, които си спомнят странна светлина, на фона на която успяват да различат корпус на кораб, две мачти и лека мъгла на мястото на платната. За техен късмет гледката не им донася смърт и те оцеляват, след което разказват историята.

Друг морски съд, известен с мистериозните си появявания, е известният пътнически лайнер „Куин Мери". Този кораб, който е перлата в короната на компанията „Кюнард" преди Втората световна война, при избухването на конфликта е реквизиран от въоръжените сили и новото му предназначение е да прекарва войници до фронта. По време на едно от тези пътувания, през октомври 1942 г., се случва ужасен инцидент.

Морският съд заобикаля брега на Ирландия в заключителната част на мисията си, придружаван от шест торпедни катера и кораба „Кюрасао" като предпазна мярка в случай на атака от страна на немски подводници. Като защитна тактика „Куин Мери" е инструктиран да поддържа зигзагообразен курс, а на много по-малките катери и „Кюрасао" им е наредено да се движат пред кораба, за да не бъдат отклонени от курса си от вълнението, предизвикано от по-големия плавателен съд.

„Куин Мери" непрекъснато прави леки корекции в курса и по време на една от тези частични промени в машинните помещения на кораба се усеща тъп удар. Тъй като липсва забележима щета, „Куин Мери" продължава пътя си. Но всъщност при лекия удар огромната конструкция на натоварения с войници кораб разполовява на две „Кюрасао". В резултат на сблъсъка от всичките 439 души екипаж на борда на „Кюрасао" загиват 338.

След войната е взето решение корабът да бъде преустроен в плаващ хотел - функция, която той изпълнява и до днес. За да бъде осъществена промяната, през 1967 г. „Куин Мери" отплава до Лонг Бийч в САЩ и от този момент там започват да се случват странни инциденти.

Според едната история в онази част на кораба, която е в процес на преустройство и предстои да бъде превърната в плувен басейн, е забелязана жена, облечена в бански костюм в стила на 50-те години на XX век. Въпреки ограничения достъп и липсата на вода в недовършения басейн жената се канела да се гмурне, но в този момент един свидетел извиква и жената изчезва. Записките разкриват, че жена със същото описание се е удавила в басейна предишното десетилетие.

Друг любопитен разказ е свързан с водо-непроницаемите врати. Една нощ дежурният охранител докладва, че чул звуци, идващи откъм врата номер 13, и изненадващо кучето пазач отказало да се доближи до мястото.

Претърсването на района не разкрива нищо. При прегледа на корабните архиви е открито, че преди години млад мъж на име Джон Педър по някакъв начин остава заклещен от механизма на вратата и в крайна сметка е смачкан до смърт.

Няколко години след доклада на охранителя една екскурзоводка твърди, че видяла призрачната фигура на млад мъж зад същата врата. Когато й показват стара снимка на екипажа на кораба, екскурзоводката веднага разпознава мъжа, когото е забелязала - не друг, а самия Джон Педър. Тя изобщо нямала представа, че някой е умрял в тази част на кораба, и не знаела за преживяването на охранителя.

Оттогава на борда на кораба стават многобройни мистериозни случки. До празния басейн се появяват мокри стъпки, чуват се зловещи звуци и врати се отварят като че ли от само себе си. Говори се, че първият капитан на кораба, който умира на борда, също е видян да върви по мостика.

Но вероятно най-ужасяващият от всички разкази е този за страховитите звуци, които мнозина съобщават, че са чули под палубата - писъци на паникьосани мъже, последвани от звука на разцепващ се метал и приток на нахлуваща вода. Възможно ли е това да е призрачно повторение на съдбоносния сблъсък с „Кюрасао"?

Призрачни кораби обаче са забелязвани не само в открито море. Криещите опасности води на Големите езера в Мичиган, САЩ, през годините се оказват воден гроб за много плавателни съдове и затова може би не е изненада, че в този район се разпространяват истории за духове.

Един от най-странните разкази е свързан с шхуната „Уестърн Ризърв". Корабът бил собственост на финансиста Питър Минч, който се намирал на борда му заедно със семейството си, когато плавателният съд потънал през 1892 г., отнасяйки със себе си целия екипаж и всички пътници. За всеобщо изумление шхуната все още може да бъде видяна да плава спокойно из водите близо до Диър Парк, където потънала. Но вероятно най-мистериозното е, че капитан Трудел предвижда трагедията в съня си. Той вижда събитията с такива подробности, че дори успява незабавно да идентифицира тялото на Питър Минч, когато то се появява на брега.

Друга странна случка е изчезването и последвалото призрачно появяване на „Ери Борд ъф Трейд" в езерото Хурон през 1883 г. Нещо повече, според легендата в съдбата му има пръст призрачно проклятие.

Според записките капитанът дава заповед на един злочест моряк да се изкачи на огромната мачта и да седне на стола на боцмана, въпреки че е добре известно, че столът не е безопасен. Морякът се подчинява и впоследствие пада и умира. Когато корабът влиза в дока, започват да се носят слухове как скоро след фаталното падане духът на моряка започва да се появява из целия кораб. След като напуска пристанището за следващото си пътуване, шхуната необяснимо изчезва, но и до ден днешен тя може да бъде забелязана да плава мистериозно из езерото.

Всички тези истории са четиво, от което ни побиват тръпки, и трябва да си зададем въпроса дали е възможно толкова много хора просто да са си въобразили, че са видели призрачните плавателни съдове и техните пътници, намерили края си преди толкова много години.