Обръщение в трето лице

[Doris]

Имам един въпрос към тези, които са по-просветени в психологията, какво отношение към събеседника показва обръщение в трето лице?

Например, майката пита детето:" Габи ще си оправи ли леглото?" вместо "Габи, ще си оправиш ли леглото?"

Или в работата: "Колежката май закъсня тази сутрин." вместо "Колежке, май закъсняхте тази сутрин."

Имам чувството, че такива обръщения са проява на досада и раздразнение, но не съм много сигурна.

[ISTORIK]

Това е учтива форма в някои езици, немски, например, откъдето се е появила и в други езици като чужда форма на изразяване.

"Господинът би ли бил така добър да ми услужи с писалка, за да се подпиша и аз и под нашия взаимно изгоден договор?"

В случая на обръщение в стил "думам ти, дъще, ама сещай се, снахо!", "Детето гладно ли е?", Ще си оправи ли Габи леглото и ще си пийне ли млякото?" може и да е неудачен опит да не се засегне събеседникът, а не - някаква демонстрация на чувства.

Просто става дума за небългарска изреченска конструкция.

В източноазиатските езици, като японския, например, има много йерархични нива и зависи на кого говориш - на любимата си, на детето си, на родителя си, на шефа си, на своя господар... Тук са много важни и интонацията, и използваните ключови думи - за ти, вие и техните йерархични вариации (kimi wa - би казал мъжът на съпругата си; annata wa - това е по-неутрално...) Това са само два от почти 20-те начина да кажеш ти или пък вие на японски.

Много важно е още и кой ще се поклони пръв, и кой ще се поклони по-ниско (разбира се, това ще е по-низшият в йерархията: родител/син, учител/ученик, господар/служител, стар/млад...)...

Темата е по-скоро за раздела по лингвистика.

Редактирано Юни 23, 2011 от ISTORIK

[Doris]

Не знам, струва ми се, че има някакъв скрит подтекст, който ми убягва.

Нещо като някои жестове, които имат съзнателен или несъзнателен смисъл, например - скръстени ръце означават отчуждение...

[Alexander_Nevski]

може и да значи нещо може и да не значи нищо ...

като питам дъщеря си гладно ли е момичето? това да не би да значи нещо специално ...

и обратното като виждам че някой не си върши работата и скапал и кажа 'героите са уморени' (например) това значи нещо съвсем друго ...

не лицето е важно, а контекста ...

Редактирано Юни 23, 2011 от Alexander_Nevski

[Last roman]

В случая е пренебрежително и презрително. Макар че Цезар, в галските си войни се описва в трето число. Но там идеята е друга. Грандоманска.

[Б.Богданов]

В случая е пренебрежително и презрително. Макар че Цезар, в галските си войни се описва в трето число. Но там идеята е друга. Грандоманска.

Не само Цезар използува подобни конструкции.

Попадал съм на цикъл лекции издадени през средата на деветнадесети век. В тях, авторът /от френски произход/ пише за себе си в трето лице, като той обяснява в предговора, че го прави от скромност. Например: Професорът отговори на този въпрос така... и т.н.

Редактирано Юни 25, 2011 от Б.Богданов

[Doris]

"скромност" Това е доста неочаквано.

Винаги съм възприемала такива словесни конструкции като опит за шега. Но взех че се замислих дали пък при объщенията няма и сарказъм

[Galahad]

Ами според мен показва иронично-критичен смисъл, поне в примерите.

" Габи ще си оправи ли леглото?" не означава точно: "Габи, ще си оправиш ли леглото?", а по-скоро "Габи, кога най-сетне ще си оправиш леглото?"

"Колежката май закъсня тази сутрин." вместо "Колежке, май закъсняхте тази сутрин."

Втората група има още една особеност: "май". Колежката или е закъсняла или не е. В случая, този който го казва знае със сигурност, че колежката е закъсняла й и прави забележка. Ще рече, че трябва да е: "Колежке, закъсняхте тази сутрин.", а не втория вариант. А в първия вече може и с "май", защото наред с критичния има и ироничен елемент. Възможни са и други варианти, напр. "Някой май закъсня". Може да се разглежда и като форма на по-мека забележка, но това много зависи от съпътстващи обстоятелства - тона, дали мърморенето продължава и т.н. Формулировката създава известна шеговитост, но ако комбинацията е неудачна, може да произведе много по-неприятен ефект, отколкото ако се каже в първо лице. Тъй че е за предпочитане да се избягва.

[Skubi]

Вслушай се в говора на лекари, адвокати, полицаи.....Хора с професии които се занимават с хора....

По принцип за да си върши добре работата не е позволено да има емоциални чуства към предмета на работа.

Затова винаги говорят в трето лице..

Ако същото е в семейство означава.... :smokeing:

[Doris]

С адвокати нямам опит, но на мен лекари и полицаи винаги ми говорят във второ лице, даже често и на ти.

[Skubi]

С адвокати нямам опит, но на мен лекари и полицаи винаги ми говорят във второ лице, даже често и на ти.

Познато ми е. Този тон е наследство от другарското Ти....

Обикновенно питам, случайно да си спомня къде сме пасели заедно овце, че да сме в перту?

Но сериозно, когато не на Тебе а за Тебе говорят....

:tooth:

[Galahad]

При някои профеесии трябва да се говори на "ти" иначе има опасност да не се разберете.

Полицаите и адвокатите примерно трябва да разберат точно кой какво е направил и ако питат на "вие" им се отговаря по начин, че нещо дето може да се каже за 2мин. ще си го обясняват 2 часа (т.е. времето наебходимо да се схване, че с "вие" до никъде няма да се стигне и да минат на "ти", та да приключат за 2 мин.).

При лекарите "вие" също е проблем - ако пациент с няколко самоличности иде на преглед с това "вие" трудно ще се разбере с колко от личностите му се води разговора.

При някои професии ако не се говори на "ти", то разговора е много проблемен.

[Doris]

Със сигурност знам защо някои доктори ми говорят на ти, защото съм положила целенасочени усилия да се сприятеля с тях. Въпреки това, не стигам до двуличие. И не си спомням да са се обръщали към мен в трето лице. Може унгарските доктори да го правят.

[didukaimos]

Обръщенията на индивидите в трето лице, особено когато говорят за себе си е най сигурния признак за грандомания и раздвоение на личността. Много хубава тема - има много интелект в нея.

[didukaimos]

В допълнение - в конкретни специфични случаи обръщението в трето лице е признак за начеваща деменция - всичко зависи от предварителното дефиниране на конкретния казус.

[Doris]

Обръщенията на индивидите в трето лице, особено когато говорят за себе си е най сигурния признак за грандомания и раздвоение на личността. Много хубава тема - има много интелект в нея.

В допълнение - в конкретни специфични случаи обръщението в трето лице е признак за начеваща деменция - всичко зависи от предварителното дефиниране на конкретния казус.

С риск да потвърдя съмненията ти за деменция бих казала, някои гиганти на интелекта пускат теми за всеки нов постинг в блога си, а по-скромните като мен просто задават въпроси за неща , които не знаят.

Впрочем, мисля че термин раздвоение на личността в психологията и психиатрията не съществува. Това е литературна измислица.

[Alexander_Nevski]

При някои профеесии трябва да се говори на "ти" иначе има опасност да не се разберете.

Полицаите и адвокатите примерно трябва да разберат точно кой какво е направил и ако питат на "вие" им се отговаря по начин, че нещо дето може да се каже за 2мин. ще си го обясняват 2 часа (т.е. времето наебходимо да се схване, че с "вие" до никъде няма да се стигне и да минат на "ти", та да приключат за 2 мин.).

При лекарите "вие" също е проблем - ако пациент с няколко самоличности иде на преглед с това "вие" трудно ще се разбере с колко от личностите му се води разговора.

При някои професии ако не се говори на "ти", то разговора е много проблемен.

хихи,

забавно, но много, ама много далеч от реалността,

като провеждам интервю на английски и разпитвам някой за нещо кво и как е правил, в английския нали няма ти и вие ... е никога не съм имал проблем ...

а това с няколкото самоличности е готин лаф, но нищо повече ...

[Skubi]

Каринти един унгарски писател разведен се оженил пак за една разведена жена.

Той казъл веднъш.

Мила, Твоето дете и моето дете бият нашето дете. Направи ред моля те.....

:w00t: