Законните империи и императори

[Pandemonium]

Всички държавни образувания в този списък биват наричани империи. Ако приемем, че за да станеш император трябва да бъдеш признат от друг император за такъв, то въпросът ми е кои държави са имали законното право да носят името империя и владетелите на кои държави са законни императори.

[Last roman]

За да си отговорим на този въпрос, първо нека дадем дефиниция за империя.

[Warlord]

Трябва да има силна централизирана държавна власт, да е мултиетническа, а не еднонационална и да има период на експанзия от съществуването си. Това според мен са по-важни критерии, от това кой кого е признал формално или не е.

[Pandemonium]

Имперската титла се заражда в Рим и само римския император е можел да признае друг владетел за император. Исках вие като по-запознати да разрешите спора ми с един приятел на кои държави е призната титлата. Това визирах под законно притежание на титлата.

Доколкото знам българският цар е признат официално за такъв. Кои са другите признати?

[glishev]

Ми от византийска и поствизантийска гледна точка: персийските, римските/византийските (+ Никея и Трапезунд), българските, грузинските, сръбските, може би арменските и руските императори/царе cа си едни законни василевси. Та дори и османските султани. Впрочем, на германските императори също им е призната титлата, макар и по-трудно.

Инак въпросът е малко безмислен. Империя е всяка могъща и многонационална държава. Някои държави с император начело всъщност не са империи, защото са ужасно слаби, с малки територии. В този смисъл Холандската колониална империя е далеч по-значима от малката Византия в XV в.

Редактирано Юни 23, 2011 от glishev

[Galahad]

У нас понятието "император" се ползва твърде свободно, а покрай него и империя. Това дето го виждам като определения е по-скоро някои външни белези, които често се срещат. Като например, че големия корем означава бременност, но в такъв случай носителите на т.нар. "бирено коремче" би трябвало да са перманентно бременни.

Та какво значи император? През средновековието владетелите къде на теория, къде на практика са били в зависимост от по-горестоящ владетел. На върха на пирамидата стои императора (падишах, хаган) и над него стои само Бог. А надолу почва земната йерархия първо са кралете (хановете, султаните), а от там надолу - останалите.

От друга страна средновековните и античните общества са съсловни. Попадането в дадено съсловие става или като те сложи там горестоящия, или когато няма такъв те признаят "равните". Затова цар и патриарх може да се стане само ако те признаят другите царе, респ. патриарси (след схизмата мнението на папата е загубило значение).

Мултиетничността едва ли е признак. Защото любимата на Историка Япония не е мултиетническа, но микадото се счита за император. А е император, защото си няма шеф. Ако Кубилай беше превзел Япония, вече микадото можеше да не е император,а мандарин.

Конструкцията има различия в общностите, тъй че ще се спра на християнството. В Рим поста император съществува още в републиканската епоха. Буквално означава "управител". Но титлата е използвана в друг смисъл. Извън стените на Рим военачалниците можели да имат изключителни правомощия. По-конкретно да са носители на империума на властта, т.е. властта над хората (империума е чифт с доминиума, което пък е абсолютното господство над територията, но това е друга тема). Между многото репуликански длъжности, които Цезар, а после Август и наследниците му си присвояват за пожезнено е и тази на императора. Пък тя им допаднала особено, защото е свързана с абсолютната власт над хората в държавата. Но времето тече и всичко се променя. Един ден - за някои хубав, за други лош варварите превзели Рим, по-сетне Ромул Августил бил ликвидирав, а императорските символи изпратени в Цариград, та "Императорът да е един като слънцето над земята". Варварския вожд си присвоил по-скромната титла "рекс", т.е. крал, което ще рече, че е нещо като наместник на императора на Запад. Зенон разбира се не се дърпал много, защото получавал теоретична влест там, дето нямал никаква.

След това е нямало проблеми до Карл Велики. Но един хубав ден папата решил да направи краля на франките император като благодарност, че с негова помощ се сдобил със светска държава докато проповядвал на останалите да се откажат от всичко земно. Папата използвал възможността си да коронова и обстоятелството, че е имало и западен император. Малкият проблем е, че папата наистина може да коронова император, но там, дето го е имало. Само дето император е имало в Рим, т.е. в папската столица, пък в Аахен дето бил Карл е нямало император. Та при това положение повече от ясно било, че трябвало признание от Цариград. Първо бил скалъпен номерът, че тъй като в момента в Цариград управлявала жена, то трябвало да се сложи мъж за император. Но номерът не минал. Тъй че се наложило да почне да се твърди, че било получено признание от Цариград. Само дето византийците мълчат за това признание.

Тъй че първия признат цар си е Симеон, но за негово ней-голямо неудовлетворение е само като "цар на българите", пък на него му се искало да е "василевс на ромеите". Византия също не била удовлетворена, защото то и "цар на българите" не било никак малко. Тъй че на първо време избягвали да го упоменават, но при Петър всички задръжки отпаднали и той вече си е писан навсякъде император. При това положение се стигнало до оня известен случай, когато пратениците на герм. император били поставени след българските. Проблемът е, че за византийците герм. император е крал. Иначе тъй като старшинството е по време на получаване на признанието и ако герм. император имаше признание е трябвало да е на второ място както правилно е претендирал. Разбира се герм. император трябвало да понесе още по-голямо унижение и за булка била пратена треторазрядна императорска роднина.

Проблемите за западния император приключили чак по време на ІІІ кр. поход, когато Барбароса застрашил Цариград и на Исак І- Ангел се наложило да е по-отстъпчив.

Душан се провъзгласил за цар, но без признание от Византия, но все пак е бил признат от Иван Александър. Византия обаче не отстъпила, а Душановата империя се разпаднала и последващите владетели на прачетийките се задоволили с по-скромни титли. Така Сърбия е имала всичко на всичко 4 царе, като при това двамата последни са по-скоро претенденти.

В парчетиите на България и Византия се появили и алтернативни императори - Страцимировците във Видин и Комнините в Трапезунд, но турците помляли всички освен западния. По-стечение на обстоятелствата пък западния император си станал по-скоро император на Австрия (Австро-Унгария) и при тове вече наследствен, а не избирам от курфюрстите.

И сега стигаме до Русия. На изток вече няма император, тъй че източните патрирси короноват за такъв Московския княз, а след него признават за патриарх и московския митрополит. Тук роля играе и Дионисий Рали - водача на Търн. въстание, митрополит на Търново и екзарх на България. Австр. имперотор е в сложно положение срещу турците и за него е по-важно "Свещената лига" срещу турците да действа, вместо да спори за титли.

С централизацията на Запада се появява и нещо ново, формулирано от Жан Боден - държавния суверинитет. До тогава на теория Франция е била зависима от герм. император. Та той направил нова теория, с която "освободил" Франция от двойното духовно и политическо иго на зап. император и на папата - както биха се изразили някои наши соц. учени. самоа вметна без да се задълбочамам - по време на революциите държавния, т.е. кралския е трансформиран по идея на Русо в народен суверинитет. Но това по-късно. Така вече държавите стават независими дори начело да им стои не цар, а крал. Затова от там насетне вече няма големи проблеми някой да се нарича император - тъй че си имаме фр. император, гер. император, бълг. цар. Затова да речем в резултат от обявяване на независимостта, бълг. владетел почва да се нарича вече не княз, а цар (ама пък не е имало голям междунар. проблем за титлата му, както през средновековието).

Та това е историята на европейското императорство. Иначе през средновековието и по-късно често не се е ползвала самата дума император, а местни - василевс, цар, кайзер (макар туй да си е по-скоро немското произношение за цар). Не че и през античността го е нямало този проблем. Тогава вместо император, често се е ползвало Цезар (туй пък си е по-скоро друго произношение на кайзер и цар) и Август (с гръцки аналог - севаст). Друга популарна добавка през античността, средновековието пък и по сетне е и автократор (самодържец)

[КГ125]

А Китай и Япония?

Което ми напомня за едно от не непременно необходимите, но налични поне в два случая характеристики на империята - претенцията за доминация над света. Аналогията в названието на Поднебесната и на Базилея Ромейон като проекция на Божието царство на земята никак не е случайна .

Китай гради легитимността си именно на това (е, разбира се, с много големи вариации, особено в древността).

При Япония, без да съм сигурен, претенция за световна доминация няма, но има черпене на легитимност от божествения характер на властта. Още един, макар и незадължителен за всяка империя белег.

Можем да обобщим една от характеристиките й, следователно, като дълбоко, често религиозно, обосноваване на легитимността. За разлика от "обикновените" владетели, които обосновават властта на назначеност, изборност от някой по-голям политически субект, па и от народа или съответната общност, с родово право на собственост върху територията и др.

Или, при империята има абстрактен, космогоничен, философски характер на легитимността, а не конкретно-политически. Япония е империя, защото императорът е потомък на боговете; Китай - защото не признава никого и защото пак е проекция на Небето; Византия - също. Рим - защото въвежда закон и ред във владението си.

Редактирано Юни 23, 2011 от КГ125

[glishev]

В Китай императорът е "Син на Небесата", "десетхилядолетен господар" (или по-скоро "многолетен господар") и управлява по "Волята на Небесата". Той е, разбира се, смъртен, но особен смъртен със задължението да бди за хармония в Поднебесната. Понятието "Поднебесна" или "Средно царство" не обозначава просто самия Китай. Всъщност е аналогично на византийското "ойкумене" - означава както империята, така и изобщо цивилизования свят. Хармонията пък бива спазена, когато смъртните, боговете и духовете на прадедите са в добри отношения помежду си. А това става, общо взето, когато смъртните оказват надлежната почит на своите родители, прародители и на Небесата. Което прави от императора силно религиозна фигура.

В Япония местният свещен цар тенно е владетелят на народа Ямато и пряко произхожда от богинята Аматерасу (както и до днес вярват някои японци). Религиозните му задължения са аналогични на тези на китайския император и донякъде сме свикнали да наричаме японския монарх "император" тъкмо заради паралела, който още в периода Нара е правен между китайския и японския свещен суверенитет от страна на японците. Китайците са гледали на претенциите на японския тенно горе-долу както византийците - на нашия Симеон. Разбира се, това важи за периодите Нара, Хейан и Камакура. От периода Сенгоку джидай и Едо насетне китайците лека-полека губят отношението си към Япония като към провинциална страна.

Япония наистина не е точно многонационална (малцинството айну е твърде малобройно), но практически поне през периодите Камакура, Сенгоку и Едо особеностите на отделните региони и политическата разпокъсаност на архипелага донякъде правят "японец" да звучи като суперетноним, по подобие на "китаец" или "римлянин".

Но Историк определено знае повече от мен по въпроса. На мен темата просто ми е любопитна.

Персия също има своя политически универсализъм, който си е точно имперски. Там Аспандиат да говори.

Впрочем, в Европа има и други средновековни "империи" и "императори" освен изброените. Най-късно в 1205 (а и от по-рано) френските крале претендират за императорските религиозни прерогативи. Такива претенции има и в Кастилия, та дори в Ирландия, Дания и англосаксонска Англия.

[Михов]

Етиопия също е интересен пример за империя.

[Last roman]

Имперската титла се заражда в Рим и само римския император е можел да признае друг владетел за император.

Именно, ето че сам си отговори на въпроса кои държави са империи и кой има правото да носи титлата император. Останалото е подражание или изкуствено сравнение.

[RIZAR]

В Римския контекст е ясно какво се има предвид под "империя".

Ако разглеждаме империята през някакъв философски модел , то това е такава държава , която се води от следните принципи -

1.Претенция за уникалност и претенции за подчиняване на цялата ойкумена ;

2. Разделяй и владей;

3. Целта оправдава средствата;

[Warlord]

Мултиетничността едва ли е признак. Защото любимата на Историка Япония не е мултиетническа, но микадото се счита за император. А е император, защото си няма шеф. Ако Кубилай беше превзел Япония, вече микадото можеше да не е император,а мандарин.

И все пак Кубилай си строши главата в Япония, нали (два пъти при това) - значи има защо японския император да се нарича така. Той всъщност е един от доста редките примери за император, който реално няма никаква власт (поне в епохата на шогуните), но въпреки това го почитат и никой не си и помисля да го закача.

И все пак в Япония има и други националности - окинавците например се водят отделни от японците от четирите основни острова, а техните гени са доста широко разпространени там според проучвания на самите японци. И да не забравяме разбира се айну или племената емиши от севера, срещу които японците водят открито завоевателна политика и ги подчиняват в крайна сметка. Така че дори и те в своя изолиран свят не са били сами и тяхната империя е имало над кой друг да установява властта си, да не говорим пък за инвазиите в Корея и Манджурия по-късно или тези през Втората световна.

Иначе аз дадох класическа дефиниция за империя, а не римската/латинска/византийска гледна точка.

[Warlord]

Етиопия също е интересен пример за империя.

Винаги забравяме империите на ацтеките, маите и инките. Тази на инките особено по много показатели прилича на Римската, само че в Рим дори не са подозирали за съществуването й, така че е нямало практическа възможност тя да бъде призната официално но все пак си е империя. За прото-империя се води дори кралството на Камеамеа І успял да обедини Хавайските острови под своята върховна власт до идването на капитан Кук.

[glishev]

"Империята" преди всичко е държава. Може да е такава, начело с император, тоест с монарх със силно изразени религиозни функции (като Япония). А може и да е такава с обширни територии и мултиетнично население, свят сама по себе си (като класическата Римска империя). Може да бъде и политическа фикция (като Свещената Римска империя след Реформацията). Може да бъде експанзивна и не особено трайна (като Каролингската и Френската). Може да бъде затворена и много трайна (като Китай). Може да бъде централизирана (като Руската) или децентрализирана (може би като Персийската). Може да бъде степна (като Монголската), седентарна (като Китай, Персия или Византия), а може да бъде и морска (като Британската или Испанската). Може да бъде напредничава (като Британската) или изоставаща (като Османската). Може да изолира малцинствата си от властта и богатството (например на религиозен принцип като Османската) или да ги приема (като Римската). Най-сетне, може да бъде и много от тези неща наведнъж (като Византия, която през своя развой минава през всякакви състояния). Всъщност този преход между различни състояния на "имперскост" не е типичен само за Византия.

Има и условна употреба на понятието. Например франзуците говорят за "Империята" не само във връзка с Наполеон, но и когато имат предвид целостта на колониалните си владения. "Загубихме Метрополията, но ни остава Империята", казва Дьо Гол в 1940. От време на време се говори дори за Атинска, Картагенска, Венецианска и Арагонска морска империя.

Когато кажем "империя", общо взето си представяме обширна, богата и мощна държава, вероятно с разнообразно население.

Въпросът за легитимността на дадена императорска претенция е нещо съвсем различно от този за реалното могъщество.

Редактирано Юни 24, 2011 от glishev

[Galahad]

Мултинационална е държава, където няма преобладаващо мнозинство. Където мнозинството е преобладаващо, тя е унитарна, независимо, че има малцинства. Най-забавен е примера с Китай - това е унитарна държава, защото преобладават китайците, а монголците са просто малцинство, макар по брой да са повече отколкото в самата Монголия. Ще рече, че Япония си е била и е унитарна държава.

Иначе има и други случаи, при които някой друг държ. орган доста е ограничил владетеля - така е примерно при "ленивите крале" във Франция, а нещо близко има и при хазарите, където положението е било малко като консулат (с бека, малеха - той бил заместник, но на практика притежавал цялата земна власт, а на хагана останали само религ. ритуали), макар хаганската титла да е равна на императорската.

Редактирано Юни 24, 2011 от Galahad

[Warlord]

Е ние в Европа може да си мислим, че в Китай преобладават китайци, но те самите не си го мислят преобладават хан, които винаги са съставлявали около 80% от населението, а останалите етнически групи поне в съвременен Китай са близо 60.

Иначе и в Австроунгарската империя управляващата нация е малцинство (ок. 40% от населението), но тя се води дуалистична монархия.

[Зитко]

Имперската титла се заражда в Рим и само римския император е можел да признае друг владетел за император. Исках вие като по-запознати да разрешите спора ми с един приятел на кои държави е призната титлата. Това визирах под законно притежание на титлата.

Доколкото знам българският цар е признат официално за такъв. Кои са другите признати?

Точно това е отправната точка в темата - само действащ римски император може да признае друг за равен на него.

Симеон, архонтът на българите, е коронясан за василевс от ромейския патриарх, но скоро след това императрица Зоя анулира този акт.

Петър, синът на цар Симеон, получава официално титлата "василевс на българите", същатата титла е призната и на неговия син Борис II.

Така че,изхождайки от аксиоматиката, единствените легитимни чуждоземни императори в световната история са Петър и Борис II.

Доказателството, че такава аксиоматика действително е съществувала, са действията на Йоан Цимисхий по отношение на Борис II - това парадно детрониране на Борис II пред тълпата в Константинопол не е просто някакво шоу, а доказателство, че един император, както може да признае друг за император, така може и да му отнеме титлата.

Ромейската империя, обаче, се разпада в 1204, а след възстановяването й, ситуацията "де юре" вече не е същата, защото Михаил VIII Палеолог не е пряк наследник на предишен ромейски император, затова и императорските титли, които ромейските императори са признавали на други владетели след възстановяването на Ромейската империя през 1261, не са равнозначни на онези, които са давали преди 1204.

Редактирано Юни 25, 2011 от Зитко