Панически страх от смърта на млади години

[Михов]

На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...

...но не мога да му се наслаждавам, защото всеки път когато нещо проятно се случи, ме връхлита мисълта, че няма да е завинаги. Изпадам в панически ужас. По няколко пъти на ден.

Научих се донякъде да се контролирам и да не се задълбавам в тези мисли, но вечер, докато заспивам, в полусъница пак ме връхлита идеята, че утре,, или след 10 години, или 30 години няма да се наслаждавам повече на живота.

Има ли документирано такова психическо заболяване/обсебване/маниакалност? Има ли начини да изтрия тези страхове от съзнанието си и да се наслаждавам спокойно на живота си?

Религията не е вариант. Твърде здрав поглед имам над ставащото около и в мен. Може би именно в това е проблема.

zemonti, даваш твърде малко информация. Така е трудно да се прецени. Изглежда страдаш от форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Възможно е ОКР да се дължи на стрес (това, че ти си мислиш, че водиш "спокоен" живот не означава, че не си под въздействието на стресогенни фактори), възможно е да се дължи на заложени през детството и по-късно когнитивно несъзнавани убеждения, вярвания и емоции. Не казваш имаш ли си някакви специални "ритуали" и действия, с които да се предпазваш от мислите?

Съветът ми е да се обърнеш незабавно към специалист. Тревожността ти със сигурност е патология в момента. Приготви се за дълго и трудно лечение, в което твоята роля също е много важна. Съвременното лечение комбинира когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия - антидепресанти. Хипнотерапията също дава много добри резултати, но не знам дали в твоето населено място има такъв специалист.

Не щади времето и парите си, защото животът с посочените от теб натрапливости е истинско мъчение!

[Alexander_Nevski]

съгласен че тези мисли за смъртта може да са intrusive thoughts при OCD, ама тая диагноза е супер ниско вероятна ако няма ритуали и други странности за преодоляването им ...

[Galahad]

На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...

Върни се в България. Тогава постоянно ще мислиш, че утре може да вдигнат цената на парното, на тока, на водата, на хлаба, на транспорта, абе въобще Фсчики (както се казваше в един виц за бай Тошо) цени и да ти намалят заплатата. Когато на другия ден това се окаже действителност и разбереш, че всичко около теб са се тревожили за същото ще разбереш, че опасенията ти са били съвсем основателни. Или както станало с един чевоугодник-другоселец, който опитал спартанската храна и после заявил, че нямало нищо чудно спартанците с такава готовност умират в боя.

Иначе казано когато човек е добре е съвсем нормално да се тревожи, че един ден това ще свърши. Просто въпросът е пуснат в погрешната държава.

Редактирано Юли 7, 2011 от Galahad

[Михов]

съгласен че тези мисли за смъртта може да са intrusive thoughts при OCD, ама тая диагноза е супер ниско вероятна ако няма ритуали и други странности за преодоляването им ...

Аз и затова го питах за подробности.

Има и натрапливи неврози без добре изразени компулсивни действия, доколкото си спомням, но най-добре човекът да отиде при специалист, който да го диагностицира.

[Alexander_Nevski]

Върни се в България. Тогава постоянно ще мислиш, че утре може да вдигнат цената на парното, на тока, на водата, на хлаба, на транспорта, абе въобще Фсчики (както се казваше в един виц за бай Тошо) цени и да ти намалят заплатата. Когато на другия ден това се окаже действителност и разбереш, че всичко около теб са се тревожили за същото ще разбереш, че опасенията ти са били съвсем основателни. Или както станало с един чевоугодник-другоселец, който опитал спартанската храна и после заявил, че нямало нищо чудно спартанците с такава готовност умират в боя.

Иначе казано когато човек е добре е съвсем нормално да се тревожи, че един ден това ще свърши. Просто въпросът е пуснат в погрешната държава.

ахаха,

що мислиш, че на запад хората не се тревожат за цената на тока, на бензина и лихвите ... и че опасенията им не са основателни хаха ...

[Panzergrenadier]

Подобна страхова невроза може да се създаде и при четене на духовна литература. Още повече, ако се чете в една по ранна детска или юношестка възраст, когато психиката е неукрепнала. Християните по правило мислят доста често за смъртта. Memento Mori!

Когато прочетох като по-млад книгата „Нашата вяра” от арх. Серафим, бях потресен от един текст от св. Тихон Задонски, който се цитира там:

Виждаш ли, как навитият часовник непрекъснато върви и, спим ли или бодърстваме, работим ли или седим, той следва своето непрестанно движение и се приближава към своето спиране. Такъв е и нашият живот от раждането до смъртта непрекъснато тече и се скъсява... И сега е по-близко до своя край, отколкото беше вчера и завчера... Тъй незабелязано се съкращават дните ни, тъй минават часовете и минутите! А кога ще се свърши веригата и махалото ще престане да чука, ние не знаем това. Божият промисъл е скрил това от нас, за да бъдем всякога готови за смъртта, когато ще ни повика при Себе Си нашият Господар Бог. Блажен е този, когото Господ намери буден (Лука 12:37). Горко на оногова, когото Той намери потънал в греховен сън!

Тия разсъждения те учат, християнино, на следното:

1. Времето на нашия живот непрекъснато се скъсява.

2. Невъзможно е да се върне отлетялото време.

3. Миналото и бъдещето не са наши, а само настоящето, което имаме сега.

4. Краят не ни е известен.

5. Следователно, всякога, всеки час, всяка минута трябва да бъдеш готов за смъртта, ако желаеш да умреш блажен.

6. Оттук следва, че християнинът трябва да се намира в непрекъснато покаяние, в подвиг на вярата и благочестието.

7. Кой какъвто желае да бъде при смъртта си, такъв трябва да се старае да бъде през живота си, защото никой не знае, дали от утринта ще доживее до вечерта, и от вечерта ще дочака ли утрото. Ние виждаме, че някои, които сутринта са се движили здрави, вечерта са лягали бездиханни на смъртния одър; а някои, които вечерта са си заспивали, сутринта не са се събуждали, понеже са заспивали навеки до архангелската тръба. А каквото се случва с другите, същото това може да се случи и на тебе, и на мене...

Такива мисли за смъртта биха повлияли на по-слаба нервна система и човек би потърсил утеха във вярата.

Според мен натрапчивото „мислене за смъртта” е присъщо на меланхоличния тип темперамент. Един холерик или сангвиник никога не би се обременявал с такива мисли, защото той просто е зает с активен, динамичен живот, с премного дейности и последното нещо, което би му хрумнало е да мисли за смъртта. Но всеки се ражда с определен темперамент и живее с него до смъртта си...

Но колко жалко – вместо да се радваме на живота, който имаме и да го живеем пълноценно, то ние си мислим за времето, когато няма да ни има. Това е едно фатално изгубено време, отровен живот, убита активност, парализирана от мисълта за смъртта... Жалко е наистина...

[Alexander_Nevski]

не е само това,

аз познавам хора, които поради съвсем обективни причини са убедени, че семейството им ще го закърши зверски ако ги няма на този свят, и бая ги е страх от смрътта ... и това в конкретния случай е съвсем рационален страх ... имаш жена и деца и знаеш, че коа те няма тях ги чакат много тежки времена ... е как да не те е страх ...

[Doris]

Според мен най-силно човек го хваща страх от смъртта, когато се случи да умре някой негов близък или познат на същата възраст. Ако почине някой по-стар , може да ти е много мъчно, но някак не свързваш смъртта със себе си, но ако е горе долу на твоята възраст, тогава я чувстваш как те потупва по рамото.

[adXok]

Към автора на темата:

· за нищо на света не посягай към каквито и да е хапчета... проблемът ти не е в някакви хапчета, а е в Егото ти!

Това е героят ти... всичко което си преминал, за което си се борил досега в живота си като Егото: Хикс Игреков Зетов. Имаш непримирими философски и дори етически противоречия в себе си. От една страна е хубаво, че тази ти "пароноя" те прави повече уважаващ живота по принцип, но от друга страна може да доведе до пълно обсебване от материалното и личното. Особено за воторото почти няма да разбереш как си се наклонил към материализма като начин да не мислиш постоянно за това, че днес, утре, след 30 г. може да се гътнеш и да го загубиш.

· много малко хора осъзнават преходността си и затова е виновно Егото им, годините... 20-30 и нагоре прекарани в "уреждане на живота" и вечно "планиране", в което няма нищо лошо, но повечето дори и не посмяват да мислят за това по време на състояние Его, но сънищата им са пълни с противоречия... тогава когато Душата се скара с Егото (да говоря от личния си опит). А Егото се страхува от Душата, защото тя е бъзсмъртна спрямо материята, а Егото умира с умирането на тялото на Хикс Игрек Зетов. Както обичам да казвам за Егото си... раждаш се сам и умираш сам.

· Егото е пълно със страх и боязън, а той изяжда Душата... тя постоянно "се мъчи" и "мисли я спохождат: "Ами ако...?"". Вероятно си на път да осъзнаеш съвсем скоро душата си, но е възможно Егото ти до такава степен да те обзема, че да се превърнеш в бреме за близките си и децата си, когато поостарееш и още не си смирил Егото си, така както Душата ти знае, че е вечна, но никога не може да изпита материалната енергия... материйния свят без материалното тяло Хикс Игрек Зетов

Ще ти дам една аналогия, малко тривиална и плоска, но може да добиеш представа по-задоволителна.

Човече, в момента Душата ти е седнала пред един компютър и го управлява. Компютърът е материйния свят за чиито кътчета и закони ти дори не подозираш как и защо така работят. Дръпнал си си някаква игра наречена "Хикс Зетов и Дарът на Живота" и до такава степен си се вманиачил в тоя твой Хари Потър, че на практика си се асоциирал тотално с него, така както хлапетата из интернет в някоя MMORPG (Massively Multiplayer Online Game) игричка и постоянно следиш някой да не убие героя ти, щото си събрал яко 'експириънс', 'качил си доста левъл', 'оръжия' и 'гемс', че направо аха-аха да си готов да мамиш (чийтваш), ако се наложи, само и само да не те убият. Това последното в тоя материален свят го наричаме безскрупулен материализъм (неосъзнаван и постепено развиващ се у Егото).

Много хора се осъзнават едва в последните години от живота си. Много съм си говорил с дядо ми (лека му пръст) и той, макар и прост селски бръснар, имаше толкова ясна представа за тия неща, че нищо материално не можеше да го трогне (за разлика от баща ми, който пък живее сякаш утре ще го гръмнат, но то така си го е направил от желание за притежание и страх от загуба).

Та така...

[Михов]

Айде стига глупости, ако нещата са така, както ги описва човекът, то той има сериозен проблем, аба-бализмите няма да му помогнат.

[zemonti]

...Егото се страхува от Душата, защото тя е бъзсмъртна спрямо материята, а Егото умира с умирането на тялото...

Искренно завиждам на идиотизма ти.

Уви, май съм толкова практичен и здравомислещ реалист, че нито религия, нито малоумни лелции като тази могат да ме заблудят, че нек'си ще успея да избегна смъртта.

Редактирано Юли 13, 2011 от zemonti

[Doris]

Страха не е нещо, което трябва да е документирано, за да го има. В случая, ако започна с "реалистичната теория", мога директно да кажа: "такова нещо няма", не е открито и доказано, измисляш си. Да, но то е тук......

Има реалност и страхът от смъртта е реално съществуващо психическо състояние, показващо сходни прояви при различните индивиди.

В един известен филм, "Лунатици" се твърдеше, че страхът от смъртта e причина за изневерите.

http://www.evtv1.com/player.aspx?itemnum=2114

Ако е така, какво ли правят в този случай хората, които панически се страхуват от смъртта?

[Михов]

Вижте, разискваната проблематика в темата е от психологично, психосоматично и психопатологично естество. Темата не е философска, ако ме разбирате какво искам да кажа.

[Doris]

Може би е по-добре да се пофилософства, ей така - за разведряване на атмосферата, че от психосоматични и психопатологични естества човек може хептен да се вкисне.

.......

-----

Дорис, колежке, във филмите се твърдят най-различни работи. Ако ти мислиш така, не се оправдавай че филма така твърдял

Сириус, това не е какъв да е филм, а е признат за една от най-добрите романтични комедии, има Оскар за сценарий и други награди, така че със сигурност в него има нещо интересно.

Темата за смъртта присъства още от началото - показват погребално бюро с мъртвец в ковчег, една баба е на смъртно легло и все не умира и прозрението на измамената съпруга - всичко това е по италиански шеговито.

Изкуството понякога се опитва да се шегува със смъртта. Може би това е един начин за преодоляване на страха.

[Михов]

Може би е по-добре да се пофилософства, ей така - за разведряване на атмосферата, че от психосоматични и психопатологични естества човек може хептен да се вкисне.

Добре, съгласен съм, че малко философстване не вреди, но не забравяй, че темата е създадена от човек с проблем, търсещ помощ.

Това е все едно, някой да пусне тема със строго медицински проблем и сульо и пульо да почнат да му говорят, че ще му мине ей така или да се лекува с бабини деветини.

[Шпага]

Изкуството понякога се опитва да се шегува със смъртта. Може би това е един начин за преодоляване на страха.

Така мисля и аз. И въобще, хуморът, макар че сам по себе си не лекува, винаги много помага. А в случая, поне според мен, би помогнало и доброто въображение. Ако човек си представи колкото е възможно по-детайлно какво е да си вечно жив, може би значително ще смекчи страха си от смъртта. Да, смъртта е страшна, но безсмъртието май е още по-страшно

[adXok]

Искренно завиждам на идиотизма ти.

Уви, май съм толкова практичен и здравомислещ реалист, че нито религия, нито малоумни лелции като тази могат да ме заблудят, че нек'си ще успея да избегна смъртта.

Уви, наистина... само че "здравомислещ" на мен нещо не ми се връзва. Егото ти Хикс Игрек Зетов няма да избегне смъртта - това е материално тяло и неговите атомчета и бла-бла дефинирани фрактални геометрии като поредната елем.-частица постоянно "искат" да се рециклират в океана на цялата материя, за да се отърси истинската ти същност (Душа) от времето в материята, прекарано като конфигурацията Хикс Игреков Зетов. Но стига толкова, радвай се на това, което имаш и горе главата (и двете!)...

Ти сега се бориш с тези мисли. Аз ги разбрах от умиращия ми дядо преди 15 г., когато бях на 15.

Редактирано Юли 14, 2011 от adXok

[B0081]

Уви, май съм толкова практичен и здравомислещ реалист, че нито религия...

Може би си прекалено практичен ?

Не те е страх от самата смърт, страх те е да изгубиш всичко това което имаш?

Не обичаш да губиш пари, спорове, и т.н , та чак нещата опират до мисълта за загубата на живота (съответно и всичко свързано с живота) ?

Няма как да ти помогне религията, твоята практичност изключва подобни неща.

На мен ми помага идеята за религия, макар че много небрежно се отнасям към обичаите.Ама мисълта че не съм "сам", че има Бог, много помага. Даже вече не се и опитвам да си го обеснявам,да търся някакви отговори. Просто си го приемам на Вяра. Вярвам, и ми е по добре така.

Но всички ние хората сме различни, и няма един определен модел за "щастие".

[Стоедин]

Току що прочетох темата и какво мога да кажа? Ами прав е човека да се страхува. Смъртта е неизбежна и е нещо нормално, но не и когато сполети млад и здрав човек неизвървял жизнения си път отреден от Бог или еволюцията. Както ви харесва....Потърси помощ при специалист, но и разговорите с приятели биха могли да ти помогнат. Приятелството е дефицитна "стока", а е универсално лекарство за всички душевни терзания. Радвай се на живота, въпреки мрачните мисли за смъртта. вероятно е трудно, но е единственото смислено нещо което можеш да направиш. Обичай жена си и децата си, почитай родителите си, купонясвай, пътувай преди всичко да се срине и да се превърне в ад. Ако умреш все пак преждевременно ще си извадил късмет все пак. Помисли какво ще им бъде на близките ти. Трябва да се страхуваме от преждевременната смърт на нашите жени, деца, приятели, а не толкова много за нашата собствена кончина...Желая ти успех в справянето в мрачните мисли, но те са симптом на нещо друго все пак, според мен. Бъди жив и здрав!

От 10 дена жена ми е в кома, а аз не искам да я надживея и с ден.

[Doris]

.......

От 10 дена жена ми е в кома, а аз не искам да я надживея и с ден.

Дано да оздравее.

[Михов]

От 10 дена жена ми е в кома, а аз не искам да я надживея и с ден.

Дано всичко се оправи!

[zemonti]

Стоедин, стискаме ти палци.

А аз май успях някакси да се оправя сам. От множеството идиотизми, които човечеството е използвало през хилядолетията за самоуспокоение от предстоящата смърт си избрах прераждането.

Погледнах нещата малко по-глобално - човек живее, трупа спомени, умира и в същата минута някъде се ражда друг, "RESET-нат" и започва следващия цикъл. Вярно е, че всички спомени, впечатления и характер липсват, но нали точно изграждането на нови е най-голямото очарование на живота.

Така, че приех, че съм елемент от кипящият на планетата живот, които трупа опит в това тяло, докато не дойде ред на занулено начало в друго тяло.

А дали това е същият "RESET-нат" живот, или съвсем друг - зависи доколко сте привързани към идеята за съществуването на "душа". Аз не съм.

Като за изпитание този месец загубих 2-ма близки и не изперках. Значи трикът сработва.

[adXok]

^ zemonti,

радвам се, че си разбрал (така де, вероятно по-скоро си ги приел) тези неща.

[Makaveli]

Мен лично любопитството, "какво става след като умреш" ме кара да не ме е страх от смъртта... намери си и ти такова извинение, може да помогне... както казаха по-горе поразсъждавай малко.. глупаво е да се страхуваш от смъртта, та ти така ставаш мъртъв... просто разбери, че живота си е живот, каквото стане, стане, ти не можеш нищо да промениш и продължи да си живееш живота, както досега