Панически страх от смърта на млади години

[zemonti]

На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...

...но не мога да му се наслаждавам, защото всеки път когато нещо проятно се случи, ме връхлита мисълта, че няма да е завинаги. Изпадам в панически ужас. По няколко пъти на ден.

Научих се донякъде да се контролирам и да не се задълбавам в тези мисли, но вечер, докато заспивам, в полусъница пак ме връхлита идеята, че утре,, или след 10 години, или 30 години няма да се наслаждавам повече на живота.

Има ли документирано такова психическо заболяване/обсебване/маниакалност? Има ли начини да изтрия тези страхове от съзнанието си и да се наслаждавам спокойно на живота си?

Религията не е вариант. Твърде здрав поглед имам над ставащото около и в мен. Може би именно в това е проблема.

[Warlord]

Предполагам, че е някакъв вид параноя. Може би просто трябва да поразсъждаваш и да погледнеш от друг ъгъл на нещата. Животът е съвсем достатъчен като време, преживявания и тн., стига да бъде изживян пълноценно, а според описанието ти твоя изглежда е такъв. Ако човек живееше вечно, нямаше да може да оцени живота си и нямаше да може да се наслаждава на неща на всички неща на които може в момента, защото щеше да ги смята за вечна даденост и въобще всичко щеше да му писне зверски още в началото на хипотетичното му безсмъртие, така че рано или късно щеше да направи избора на шотландския боец

[Skubi]

На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...

...но не мога да му се наслаждавам, защото всеки път когато нещо проятно се случи, ме връхлита мисълта, че няма да е завинаги. Изпадам в панически ужас. По няколко пъти на ден.

Научих се донякъде да се контролирам и да не се задълбавам в тези мисли, но вечер, докато заспивам, в полусъница пак ме връхлита идеята, че утре,, или след 10 години, или 30 години няма да се наслаждавам повече на живота.

Има ли документирано такова психическо заболяване/обсебване/маниакалност? Има ли начини да изтрия тези страхове от съзнанието си и да се наслаждавам спокойно на живота си?

Религията не е вариант. Твърде здрав поглед имам над ставащото около и в мен. Може би именно в това е проблема.

На руски намерих. Тревожий нервоз

Но ако толкова често Те хваща неспокойство, обизателно трябва консултация със специалист, да се разясни причината на необоснованата тревога....А може да е обоснована, тогава пък да се намери методиката с която маже да се държи под контрол....

Навярно има анонимна косултация и по интернет....

:good:

[Warlord]

Би трябвало да има и някакви хапчета (успокоителни), които да притъпяват подобни вълнения.

п.п. на английски май най-точно се води "Childhood anxiety disorders"

Treatment

The most important clinical point to emerge from studies of social anxiety disorder is the benefit of early diagnosis and treatment. Social anxiety disorder remains under-recognized in primary care practice, with patients often presenting for treatment only after the onset of complications such as clinical depression or substance abuse disorders.

Treatment options available include lifestyle changes; psychotherapy, especially cognitive behavioral therapy; and pharmaceutical therapy. Education, reassurance and some form of cognitive-behavioral therapy should almost always be used in treatment.[citation needed] Research has provided evidence for the efficacy of two forms of treatment available for social phobia: certain medications and a specific form of short-term psychotherapy called cognitive-behavioral therapy (CBT), the central component being gradual exposure therapy.

[edit]

Psychotherapy

Research has shown that cognitive-behavioral therapy (CBT) can be highly effective for several anxiety disorders, particularly panic disorder and social phobia.[43] CBT, as its name suggests, has two main components: cognitive and behavioral. In cases of social anxiety, the cognitive component can help the patient question how they can be so sure that others are continually watching and harshly judging him or her. The behavioral component seeks to change people's reactions to anxiety-provoking situations.

As such it serves as a logical extension of cognitive therapy, whereby people are shown proof in the real world that their dysfunctional thought processes are unrealistic. A key element of this component is gradual exposure, in which the patient is confronted by the things they fear in a structured, sensitive manner. Gradual exposure is an inherently unpleasant technique; ideally it involves exposure to a feared social situation that is anxiety provoking but bearable, for as long as possible, two to three times a week. Often, a hierarchy of feared steps is constructed and the patient is exposed to each step sequentially.

The aim is to learn from acting differently and observing reactions. This is intended to be done with support and guidance, and when the therapist and patient feel they are ready. Cognitive-behavioral therapy for social phobia also includes anxiety management training, which may include techniques such as deep breathing and muscle relaxation exercises, which may be practiced 'in-situ'. CBT can also be conducted partly in group sessions, facilitating the sharing of experiences, a sense of acceptance by others and undertaking behavioral challenges in a trusted environment (Heimberg).

Some studies have suggested social skills training can help with social anxiety.[44] However, it is not clear whether specific social skills techniques and training are required, rather than just support with general social functioning and exposure to social situations.[45]

Additionally, a recent study has suggested that interpersonal therapy, a form of psychotherapy primarily used to treat depression, may also be effective in the treatment of social phobia.[46]

[edit]

Medications

When medication is indicated, SSRIs are generally recommended as first line agents. SNRIs such as venlafaxine (Effexor) are also effective. Benzodiazepines are also sometimes indicated for short-term or PRN use. They are usually considered as a second-line treatment due to disadvantages such as cognitive impairment and due to their risks of dependence and withdrawal problems.[47] MAOIs such as phenelzine (Nardil) and tranylcypromine (Parnate) are considered an effective treatment and are especially useful in treament-resistant cases, however, dietary restrictions and medical interactions may limit their use.[48][49] There is evidence that certain newer medications including the GABA analogue pregabalin (Lyrica) and the novel antidepressant mirtazapine (Remeron) are effective treatments for anxiety disorders.[50][51] TCAs such as imipramine, as well as atypical antipsychotics such as quetiapine, and piperazines such as hydroxyzine are occasionally prescribed.[52]

These medications need to be used with extreme care among older adults, who are more likely to suffer side effects because of coexisting physical disorders. Adherence problems are more likely among elderly patients, who may have difficulty understanding, seeing, or remembering instructions.[5]

[edit]

SSRIs

Selective serotonin reuptake inhibitors (SSRIs), a class of antidepressants, are considered by many to be the first choice medication for generalised social phobia. These drugs elevate the level of the neurotransmitter serotonin, among other effects. The first drug formally approved by the Food and Drug Administration was paroxetine, sold as Paxil in the U.S. or Seroxat in the UK. Compared to older forms of medication, there is less risk of tolerability and drug dependency.[53] However, their efficacy and increased suicide risk has been subject to controversy.

In a 1995 double-blind, placebo-controlled trial, the SSRI paroxetine was shown to result in clinically meaningful improvement in 55% of patients with generalized social anxiety disorder, compared with 23.9% of those taking placebo.[54] An October 2004 study yielded similar results. Patients were treated with either fluoxetine, psychotherapy, fluoxetine and psychotherapy, placebo and psychotherapy, or a placebo. The first four sets saw improvement in 50.8% to 54.2% of the patients. Of those assigned to receive only a placebo, 31.7% achieved a rating of 1 or 2 on the Clinical Global Impression-Improvement scale. Those who sought both therapy and medication did not see a boost in improvement.[55]

General side-effects are common during the first weeks while the body adjusts to the drug. Symptoms may include headaches, nausea, insomnia and changes in sexual behavior. Treatment safety during pregnancy has not been established.[56] In late 2004 much media attention was given to a proposed link between SSRI use and juvenile suicide. For this reason, the use of SSRIs in pediatric cases of depression is now recognized by the Food and Drug Administration as warranting a cautionary statement to the parents of children who may be prescribed SSRIs by a family doctor.[57] Recent studies have shown no increase in rates of suicide.[58] These tests, however, represent those diagnosed with depression, not necessarily with social anxiety disorder. However, due to the nature of the conditions, those taking SSRIs for social phobias are far less likely to have suicidal ideation than those with depression.

[Alexander_Nevski]

трябва да говориш с твоя лекар и да те види някой, който се занимава по сериозно с mental health ...

страхът от смъртта (танатофобия) е нещо нормално и го има почти при всички хора, при някой е по-засилен ...

това може да се дължи на 2 заболявания - тревожност (anxiety state) или OCD (obsessive compulsive disorder) intrusive thoughts ...

лечението е със CBT и други подобни техники в психологията ...

П.П. warlord постингът ти горе е за хора, които не могат да излизат от вкъщи и да се срещат с хора защото се тресат от страх и паника ... няма много общо с танатофобиите ...

chilhood anxiety disroders пък са патологичните състояния на тревожност при деца ...

Редактирано Юни 25, 2011 от Alexander_Nevski

[Warlord]

Изглежда не е същия проблем. Но само това пише в уйкито като детска тревожност (на млади години), както е зададено в темата. Може да е някаква по-рядка форма, но разбира се най-добре - консултация с психотерапевт

[Skubi]

Би трябвало да има и някакви хапчета (успокоителни), които да притъпяват подобни вълнения.

п.п. на английски май най-точно се води "Childhood anxiety disorders"

:smokeing:

[Skubi]

Ей това имам пред вид.

Сайт на български за проверка на психическото състояние.

Тест на унгарси.

ПС. Ако има интерес мога да преведа въпросите и отговорите. Но смятам има го и на български.

:post-70473-1124971712:

[Doris]

Може би изглежда елементарно, но моят жизнен опит показва, че най-ефикасното средство за борба със страха от смъртта са любовта към децата и грижата за тях.

Ако нямаш деца ти е време да се сдобиеш с тях, а ако имаш - обърни им повече внимание, това ще е от полза не само за тях, но и за теб.

[zemonti]

Може би просто трябва да поразсъждаваш и да погледнеш от друг ъгъл на нещата. Животът е съвсем достатъчен като време...

Колкото повече разсъждавам, толкова по-несъгласен съм с теб.

"Childhood anxiety disorders"???? Аз съм на 38 бе, човек.

Може би изглежда елементарно, но моят жизнен опит показва, че най-ефикасното средство за борба със страха от смъртта са любовта към децата и грижата за тях.

Ако нямаш деца ти е време да се сдобиеш с тях, а ако имаш - обърни им повече внимание, това ще е от полза не само за тях, но и за теб.

Обръщам им огромно внимание, и това само влошава нещата.

Авторът на "Хрониките на Дрезден" Harry Butcher писа, че дори и професионален прихиатър не може да се третира сам себе си. Ина нужда от външна интервенция. Дали е прав?

ПП Не съм някакво кълбо от нерви, нефункционален и параноичен. Тези страхове ме спохождат по няколко пъти на ден, ама не мисля, че с годините нещата ще отиват към по-добре. Сещате се защо. ;-)

[Doris]

.........

Авторът на "Хрониките на Дрезден" Harry Butcher писа, че дори и професионален прихиатър не може да се третира сам себе си. Ина нужда от външна интервенция. Дали е прав?

.........

Ако проблемът е психиатричен - да, човек не може да се справи сам. В такъв случай страхът е болест.

Но обикновено страховете - малки и големи са естествени спътници в живота и с усилие на волята могат да бъдат преодолявани, ако ти пречат.

Ние тук едва ли можем да ти кажем в коя група си ти.

Ето едно много мъдро стихотворение от Р. Ралин за страховете:

Всеки има свои страхове,

непонятни или пък понятни.

Що от туй, че те са му понятни,

щом от тях

не може да се отърве?

Страховете някога предпазват,

страховете често и наказват.

Те са като някакъв недъг –

радиус на земния ни кръг.

Даже и в безгрижния ни смях

се прокрадва този ловък страх.

Даже в тържеството, в радостта

пак ще скърца някаква врата.

Лесовъдът тръпне, щом сади –

коренчето да не навреди.

Шибат майчините страхове

връз сърцето

като силни ветрове

за детето! За детето!

Свои близки има си моряка,

има и пилота.

Не е лесно да се чака,

да минава в страхове живота.

Плаши се селякът от гърма

не за себе си, а за житата.

Плаши се овчарят за стадата.

Гълъбът се плаши от шума.

А пък мен ме плаши лекотата.

Лесно ли стихът ми се удава,

значи, туй сърце не преживява,

само по-чевръста е ръката,

значи, не живея, не изгарям,

само нещо казано повтарям.

Лесно ли започвам да живея,

постепенно почнал съм да тлея.

Лесно ли започвам да обичам –

своя свят и себе си отричам.

Има разни страхове човешки:

рискове, съчувствия и грешки.

Има още други страхове,

за които няма стихове.

1959

[Alexander_Nevski]

няколко пъти на ден е много ...

[didukaimos]

Панически страх към смъртта при здравите индивиди не съществува - присъствието на подобна паника е белег за психологическо и поведенческо разстройство, тъй като както сполучливо учи Фройд здравия индивид има вроден подсъзнателен стремеж към смъртта.

[didukaimos]

Тук следва да се напомни, че всички диагностицирани хора се считат за здрави без изключение. Това е част о предпазен механизъм със свръхадаптивен и свръхкомпенсаторен механизъм.

[Skubi]

Ей това имам пред вид.

Сайт на български за проверка на психическото състояние.

Тест на унгарси.

ПС. Ако има интерес мога да преведа въпросите и отговорите. Но смятам има го и на български.

:post-70473-1124971712:

Eй го на български.....

Въпросник за тест на безпокойство.doc

:smokeing:

[Doris]

Събрах само 10 точки, макар че не отговарям на определението, което didukaimos приписва на Фройд за здрав индивид. Сега на какво да вярвам?

[Alexander_Nevski]

Панически страх към смъртта при здравите индивиди не съществува - присъствието на подобна паника е белег за психологическо и поведенческо разстройство, тъй като както сполучливо учи Фройд здравия индивид има вроден подсъзнателен стремеж към смъртта.

пълни глупости ...

[zemonti]

Ъхъ.

Из мисля, че тези със стремежа към смъртта автоматично отпадат при естествения подбор на еволюцията.

Колкото по-вкопчен в живота, толкова по-голям шанс за оцеляване. Еволюция.

Аз не искам да се стремя към смъртта. Искам да се страхувам, ама не чак толкова.

[АспарухIYI]

На 38 години съм в перфектно здраве, имам чудесно семейство, водя спокоен живот в цивилизован западен град...

...но не мога да му се наслаждавам, защото всеки път когато нещо проятно се случи, ме връхлита мисълта, че няма да е завинаги. Изпадам в панически ужас. По няколко пъти на ден.

Научих се донякъде да се контролирам и да не се задълбавам в тези мисли, но вечер, докато заспивам, в полусъница пак ме връхлита идеята, че утре,, или след 10 години, или 30 години няма да се наслаждавам повече на живота.

Има ли документирано такова психическо заболяване/обсебване/маниакалност? Има ли начини да изтрия тези страхове от съзнанието си и да се наслаждавам спокойно на живота си?

Религията не е вариант. Твърде здрав поглед имам над ставащото около и в мен. Може би именно в това е проблема.

Това при теб не е заболяване а състояие. Просто такъв е типът на нервната ти система. Може да се коригират нещата и всичко ще бъде наред.

[didukaimos]

подсъзнателния стремеж към смъртта при здравия индивид е състояние при което индивида нормално приема своето смъртно и тленно битие без тревожни реакции.

[Doris]

подсъзнателния стремеж към смъртта при здравия индивид е състояние при което индивида нормално приема своето смъртно и тленно битие без тревожни реакции.

Това няма нищо общо с идеята на Фройд за стремеж към смъртта:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82

а и не е вярно.

[inetbiznes]

Това е паническо разстройство. Много хора го имат, спокойно, не си единствен

[Alexander_Nevski]

подсъзнателния стремеж към смъртта при здравия индивид е състояние при което индивида нормално приема своето смъртно и тленно битие без тревожни реакции.

здравият индивид и съзнателно и подсъзнателно се страхува от смъртта ... това е един от основните инстикти, който управлява живота му ... по върпоса има страшно много трудове с теоретическа и практическа насоченост ...

http://en.wikipedia.org/wiki/Terror_management_theory

[zemonti]

Това е паническо разстройство. Много хора го имат, спокойно, не си единствен

Това хич не ме утешава.

Би помогнало, ако масовостта му е довела до разрешение на проблема.

[Alexander_Nevski]

Това е паническо разстройство. Много хора го имат, спокойно, не си единствен

това може да е, а може и да не паническо разтсойство ... трябва обстойно интервю/та за да се каже ...