Стара българска литература

[Mariya Chulova]

Концепцията зa кръста в “Похвално слово за Константин и Елена”

от Патриарх Евтимий Търновски

Мария Чулова

Григорий Цамблак сравнява Евтимий с апостолите и го нарича „стълба към небето“. Почти толкова народ се стича при Патриарха, колкото и в Йерусалим. Заточеният българин е сред сънародниците си. Макар да проповядва исихазма, Евтимий не е отшелник, а прекарва последните си години в апостолски подвизи. Голямо негово достижение е словото – същност на „логоса“ и на името, като същност на „енергията“. Той избира пътя на опознаване на божественото безмълвие в мирни времена. Евтимий е утешител на поробените и укрепва вярата им чрез проповеди, когато е застрашена. Патриархът Български е високо политически ангажиран, граждански отговорен и изявен патриот. По този начин Евтимий не само че не причинява душевното любомъдрие, а възвисява християнската вяра, като я отстоява и става мъченик.

Евтимий Търновски пристъпва към писането като към икона, която украсява със стила “плетение словес”“ Въздигнал душата си до „Епибазис“ и просветил ума си, познал Таворската светлина, Патриархът по Божия воля пише за честния кръст. В „Похвално слово за Константин и Елена“ изобразява пълноценни образи, чрез което съчетава темата за божествената любов и земната привързаност. Женското присъствие е нововъведение, подобно на Божията майка при богомилските легенди и апокрифи, жената заема важно място. Елена е откривателка на кръста и чрез нея Евтимий изразява своята концепция за възприятията за този символ, като възхвалява вярата.

Българският Патриарх не е първият, който разработва тази тема. Всички византийски автори, с които Евтимий се запознава, четейки творбите им, черпят (непосредствено или чрез междинни съчинения) от основен източник – съчинението на Евсевий Кесарийски, наречен Памфил, съвременник и приближен на Константин Велики. Евсевий е първият християнски писател и историограф, защитаващ основни идейни и политически концепции на държавно и църковно устройство. Патриарх Евтимий е познавал речта от 25 юли 335 г. „На Евсевий Памфил от живота на блажения цар Константин“ Чрез припомняне на историята на приемане на християнството българският писател цели да укрепи нашата държавност.

Похвалното слово е подходящ жанр. Евтимий би се затруднил да хвали Иван Шишман, когато държавата се разпада, но косвено възхвалява властта. Още патриарх Фотий означава творбата на Памфил като „Похвално четирикнижие за великия цар Константин“ в своята „Библиотека“. Това насочва Евтимий към възхвалата. Докато по-старото произведение е образец на риторично житие, неосвободено от естетическите норми на „втората софистика“ Евтимиевото е образец на похвално слово, изградено според реформата, която провежда. Няколко века по-късно християнската легенда за равноапостолите Константин и Елена се обогатява с моменти, несъществуващи в ІV в. Възниква едно пространно житие за Константин. Познат е от Х в., тъй като е включен като образ в четириминейните сборници на Симеон Метафраст. Евтимий превръща образа на императирицата в централен. Едва около 385г. поклонничка Етерия отбелязва, че Елена е откривателка на Кръста Господен. Оформянето на легендата за намирането на кръста може да се датира приблизително между 347 и 385 г. Сюжетът не разказа за откриването на кръста е завършен към V в., когато се обогатява с легенда за благочестия евреин Иуда Кириак, разузнал грижливо пазената тайна за мястото на трите кръста, съобщил я на Елена и сам приел християнството.

Разказът на Патриарх Евтимий за пътуването на императрица Елена из светите места в Палестина и за нейните строежи е изцяло построен върху гръцкото житие на Константин Велики. Първородният син на Константин – Крисп е убит от самия император заедно с майката на Крисп в 326г. Евтимий само възхвалява Константин: „и целият човешки род, и вси множества – народи и племена и страни – му отправят единогласно славословие, признават, че той е и Цар и Владика, и Бог над всичко и преди всичко“ (Патриарх Евтимий 1990: 113). Елена е вдовица и има мистичен брак с Христос. Дори още приживе на Конста тя е пренебрегната заради Теодора, наложена за съпруга от Римския владетел. Дълго време властват законите на многобожието и многоженството. Дори приближените на Константин са желали да изкъпят царя си с кръвта на кърмачета, но той отказва. Единствено кръщението може да спаси от проказа. От ръката на блажения Силвестър приема кръщение, след като получава знамение в съня си. След покръстването Константин устоява на отрови и коварства. Максимилиан се озлобява при вида на кръстния знак и заповядва на войската да стреля безпощадно. Обзет от страх, хуква да бяга без багреница. Максимилиан сам се отказва от скверните си идоли и посича собствените си служители. Люта болест поваля обезумения враг на християнството.

В мирните години Константин укрепва вярата, като строи църкви. Започва да преследва елините и да удостоява християните. Околните народи сами прииждат да приемат светото кръщение. Ликиний подема гонения срещу християните, а Константин му се противопоставя. След отсичане на главата му настъпва дълбок мир. В град Виз царят отново чете писание на небето. Тук той вижда кръст от звезди: „С този знак ще погубиш всичките си врагове”. Тогава Константин приема кръста от дърво за символ на християнството. Императорът изгражда град на свое име, като издига колони, в основата на които полага свещени символи. Победата над скитите е покровителствана от кръстния знак, който се явява на небето. Мостът е поредния символ на кръст, но хоризонтално в пространството. В чест на победата царят издига редица църкви и строи Еленинград. Раздорите идват от Арий. Константин смирява Александър с Арий. Мирът се постига със събор в Ника, който продължава три години и половина. („И един град всички ги приемаше, сякаш някакъв велик светителски венец, украсен от прекрасни цветове“). Единодушно йереите прогонват Арий, правотата на постъпката им се потвърждава с чудото със свитъка.

Тогава определят времето на постите – 40 дни. Константин кани отците на всенароден празник в Константинопол. Освен че пише „по ляпоте“, Евтимий е склонен към плеоназъм, когато описва отците на пира. След смъртта на Теодосий в 1363г. Българският писател изследва литературните паметници във Византия, затова описаното е подробно. Там в Константинопол се появява философ-елин, който разпространява вредно учение. Патриарх Александър му се противопоставя и той замлъква. Бог го превръща в хвалител. Забравено е вече мястото на разпятието и “Онова животворящо дърво, чрез което светът бе спасен и мъчителят бе стъпкан, и смъртта бе умъртвена“ (Патриарх Евтимий 1990: 132). Преди да разпусне събора Константин коронясва майка си Елена и й дава пълномощия да търси Краниевото място. Евтимий черпи вдъхновение от „Песен на песните“. Сравнява Константин с Давид. Има доближаване между житийна и ораторска проза. Преливане на биографизъм с паногиризъм. Евтимий се изявява като писател летописец. Колекцията “Студион” от седем тома се приписва на Евтимий.

Ще търсим смисъла на символиката на кръста и съчетанието на думите – метафразата и контекста. Елена открива мястото, където Исус е излекувал „кръвоточивата“ и издига църква в името на животворящия кръст. На всяко от местата на чудесата Елена създава църква. Интересна е кръстообразната църква във Витлеем. „И като почете светия патриарх Макарий с много дарове, върна се при своя син и велик цар Константин, носейки частта от честния и животворящ кръст, която пазеше, и свещените Спасителеви…“ мощи.

Звуково ритмично-мелодичното изграждане е първостепенна грижа, както и по-късно при поетите символисти. Логичното начало запазва водещата си роля. Интонационната сила на израза също изпъква. На противниците на кръста – отрицатели на материалната природа – просто дърво, на което е разпнат Христос, Константин се противопоставя чрез възхвала и строежи: „И, потрудил се с голяма ревност и старание, направи три кръста според числото, що му се яви в битките: първо в Рим, второ във Византия и трето – когато съгради мост на река Дунав“ (Патриарх Евтимий 1990: 138). Елена има извънсъзнателно внушение, че трябва да открие Светия кръст, и по провидение го намира. Императорът също има видение по време на битките и затова прославя светците с въздигане на кръстове. Освобождава робите християни. Историографските данни за Константин са много повече от тези за майка му Елена. Още приживе царят си избира място, в което построява църква в чест на апостолите и решава там да бъде погребан. Императорът просвещава п одвластните си за задгробния живот: „какви неща са запазени от Бога за богообичните, каква красота, какви отплати, какви венци, какви почести, каква радост, какви обители“ (Патриарх Евтимий 1990: 144). Самата смърт на Константин е на Петдесетница. Евтимий го нарича поборник на благочестието, изяснител на истината…чрез майсторство утвърди с божествени знания вселенската скиния, сиреч – съборната църква; втори Павел, …насаждащ благочестието (Патриарх Евтимий 1990: 146).

Още от увода авторът вмъква ключ за разгадаване. Най-чести са сравненията и разгърнатите епитети, градиращи се и противопоставени. Прояснява се, че Константин олицетворява царя – Бог. Характерни за Похвалното слово са еднокоренните думи и асонанси, които изграждат внушение над слуха и зрението. Синтактично-интонационно оформление и неологизми, подобни на византийските сложни думи, напомнят за произхода на героите, личните местоимения се повтарят, което сближава писателя с владетеля. Изоколните структури с еднакви по смисъл „фонични“ и „идейни сигнали“ се срещат често в стила „плетение словес“.

Като дешифрираме кода на произведението, разбираме, че всички важни прояви на властта са благословени, местата на победите са увенчани с църкви. Религията служи за укрепване на властта. Евтимий прави паралел на делата на Цар Иван Шишман и царица Сара-Теодора с Константин и Елена. Постъпките на Константин се разглеждат през призмата на Библията, така че се появяват чудеса и знамения. Тъй както поданиците на Византия почитат великия си император, така и българите да почитат своя владетел. В този случай няма история за мощите, тъй като това няма да засили родолюбието, няма нищо общо с нашата родина.

Въпреки, че в ортодоксалната книжнина жената е по-податлива на съблазни, Елена първа приема християнството. Това се обяснява с „мъжкия разум“, който се противопоставя на дяволските козни. Мистическото богословие е представено чрез символа на светлината, универсален символ на духовната реалност – смисленост, екстазис на зрението. Псевдо-Дионисий Ареопагит говори за същността на Троицата като за “свръхсъщностен блясък на божествената тъма“. Сиянието образува светъл в себе си кръг, който съдържа светилникът. Така Елена стига до „Ентелехия“ изцелява не само своето битие, а убеждава сина си.

Като пропуск на Евтимий можем да изтъкнем, че не приема идеята на Черноризец Храбър за езиковия развой. Произведенията на Патриарха са достъпни само за посветени. Още приживе думата му се е слушала и в чужбина. За това съдим от Посланието до Киприян, йеромонах Никодим, митрополит Антим. Словото на Евтимий служи за източник на Нягое Бесараб за написването на „Поучение към сина му Теодосий“ в Молдова и Влашко. Георги Михаила посвети книга за значението и ролята на Евтимий. „Многожелателно съкровище“ е словото на Патриарха, което произнася като “любим дар” на Иван Шишман. Пропагандата на образеца на християнски ръководител укрепна България. За нас най-ценно е народностното значение на творбата.

Цитирана литература

Патриарх Евтимий. 1990. Похвално слово за свв. Константин и Елена. В: Климентина Иванова (съставителство, послеслов и бележки), Патриарх Евтимий. Съчинения. София: Наука и изкуство.

За автора

Мария Чулова е хоноруван преподавател по български език в Департамента за езиково и специализирано обучение на Медицинския университет в Пловдив. Има магистърски степени по българска филология, английска филология и международни икономически отношения, които е придобила в ПУ „П.Хилендарски”. По майчина линия е от рода на поборника от Възраждането Марин Савов от с. Баня, Карловско. Автор е на стихосбирката „Минутата, отлитнала от тебе” (2010 г.) и сборника с критика и есета „Без идоли”. За една от статиите в „Без идоли” е получава стипендията на фондацията „Отворено общество” за високи постижения в науката и изкуството.

Електронен адрес: thulova@mail.bg

Quote this article on your site

To create link towards this article on your website,

copy and paste the text below in your page.

Preview :

Концепцията за Кръста

Събота, 24 Юли 2010

Концепцията за...

© 2010 - Littera et Lingua

Powered by QuoteThis © 2008

[Galahad]

Идеята да се изследва творчеството на патр. Евтимий е добра, но в някои отношения това предполага добри познания в областта на теологията и историята. Съществен проблем в статията е тематичността. Тъй като гледам, че Mariya Chulova е от скоро на форума, то предполагам, че не е запозната, че често правим забележки на потребители за това. Защото нашите автохонци обичат да поставят някакво заглавие, а после да пишат каквото им падне. Отделно, че в литературата доста се държи на тематичната насоченост на изложението. Но в случая има някакви данни за Евтимий, които нямат особено отношение към кръста, после има някакъв преразказ на житието, който също няма особена връзка с кръста, някакви отклонения за женското начало (от тях излиза едва ли не, че с образа на св. Елена революционно попада жена в агиографскато творчество, а Евтимий е написал още няколко произведения за жени-светици: "Женското присъствие е нововъведение, подобно на Божията майка при богомилските легенди и апокрифи, жената заема важно място." )и накрая има финал, който отново няма връзка с кръста. След като идеята не е била да са развие някаква особена теза за кръста в житието е било по-добре като заглавия да се сложи нещо от рода на "Евтимиевото житие за св. Константин и св. Елена". В тези по-широки вече граници всичко, за което говорих до тук нямаше да се явява отклонение от темата.

Друго, за съжаление отново типично явление е употрабата на някои думи и словосъчетания по неуместен начин. Получава се като известният кандидат-студентски бисер, че по време на Освободителната война руските войски преминали Балкана през "тесните хималайски пътеки". В бисера идеята е била да се направи едно сравнение с високопланинските пътеки на най-високата планина, но ефекта е далеч от очакванията на кандидат-студента. Тъй че е по-добре да не се използват някои думи и изрази с не много ясно значение.

Въздигнал душата си до „Епибазис“ и просветил ума си, познал Таворската светлина

Ето например с "познал Таворската светлина" - това е по-скоро в един въхвалително-алегоричен смисъл употребено от средновековния автор, тъй че употребата на израза като някакво качество на Евтимий по начина, по който е направено е неуместно. В едно изследване може да се обясни значението на израза, но не и просто до са копира от средновековно произведение, защото ефекта е доста лош.

На места изложението е накъсано и по-скоро напомня на схематични записки от лекции:

Евтимий черпи вдъхновение от „Песен на песните“. Сравнява Константин с Давид. Има доближаване между житийна и ораторска проза. Преливане на биографизъм с паногиризъм. Евтимий се изявява като писател летописец. Колекцията “Студион” от седем тома се приписва на Евтимий.

Предполагам, че се дължи на обстоятебството, че статията е в процес на оформяне и на тези места е нахвърляно какво трябва да се развие.

Още един класически проблем на нета е механичното пренасяне на думички, които днес у нас се употребяват по друг начин:

Мирът се постига със събор в Ника, който продължава три години и половина.

Съборът не е в Ника, а в Никея. "Ника" означава "побеждавай" и в контекста на темата има друго значение, т.е. Константин да побеждава с кръста. Ако се вади цитат от съчинението трябва да е "Ника", но ако е извън цитат в изследователската част, то тогава трябва да си е вече общоупотребимото днес у нас название Никея (иначе става дума за тур. град Изник, но за някои гродаво по света и региона си имаме собствени думички).

Още един класически проблем, при това не само в интернет, но и в претендиращите за научни списания

Като пропуск на Евтимий можем да изтъкнем, че не приема идеята на Черноризец Храбър за езиковия развой.

К. Костенечки пише, че Евтимий е имал и няколко граматически съчинения, но те не са достигнали до нас. Тъй че е трудно да кажем какво е приемал и какво не. В смисъл няма негово становище по въпроса. Тъй че това трябва да се каже по-коректно - нещо от рода на "в творчеството си Евтимий не прилага ...", защото нямаме позиция по въпроса, но имаме произведения, от които може да съдим какво се прилага.

Има някои исторически неточности. Например Евтимий е обявен за "патриот", което отнесено към тогавашната ситуация си е анахронизъм. Друга неточност е за цар Иван Шишман: "Похвалното слово е подходящ жанр. Евтимий би се затруднил да хвали Иван Шишман, когато държавата се разпада". Държавата наистина се разпада, но това не е състояние на България, а цяла Европа е в етап на феодален разпад. При това за България каквото е делено, е станало преди идването на Шишман на власт - Страцимир си управлява във Видин преди това, както и Добротица на североизток. Иначе разпада е по-скоро при Евтимий, защото се отцепват Видинска и Варненска епархии, при това не от някаква особена необходимост.

Надявам се доста критичното ми изложение да не стресне авторката. Но предполагам, съдейки по данните в края, че това не е окончателния вид на статията, а по-скоро някакъв работен вариант, който е представен за обсъждане и ще бъде променен преди окончателното публикуване в списанието. Тъй че се надявам да съм бил полезен за по-нататъшното дооформяне на статията от авторката.

[glishev]

Самата тема е интересна, но е може би противоречиво поднесена.

Патриархът Български е високо политически ангажиран, граждански отговорен и изявен патриот. По този начин Евтимий не само че не причинява душевното любомъдрие, а възвисява християнската вяра, като я отстоява и става мъченик.

Инверсията в "патриархът български" и главната буква в титлата правят тона на текста донякъде приповдигнат, което е подходящо най-вече за самите жития и похвални слова. Не съм сигурен доколко можем да наречем личност от XIV в. точно "патриот". Не разбирам и израза "не причинява душевното любомъдрие", нито защо е противопоставен на възвисяването на християнската вяра.

По-надолу в текста има няколко места, от които личи, че материалът не е редактиран. Може би му е нужен още един преглед.

[Mariya Chulova]

Преодоляване на агресивното поведение

...

Благодаря на всички коментари и за прочелите разработките ми!

Възможно е да давам по-общи заглавия, но мисля, че кръстът е много характерен символ и е нужно да акцентираме на появите му в похвалното слово.

Имам публикация на есе"Аз и новото хилядолетие" в същия форум.

Това е много старо произведение, но можем да помислим за някои поставени въпроси в него.

Например, "Полицай неволно убил момиче"

[ISTORIK]

... можем да помислим за някои въпроси... Например: "Полицай неволно убил момиче..."...

Ама това какво общо има с темата за старобългарската литература? Или - с патриарх Евтимий?

Наистина (не)волните убийства на мирни граждани от действащи полицаи не са малко, но това е тема на друг разговор, извън тематиката, свързана с българското средновековие.

Редактирано Октомври 14, 2011 от ISTORIK

[Mariya Chulova]

Друга тема е. Това е съобщение за читателите на една от моите теми, за да могат да се пренасочат към следващата публикация.

С бавни темпове успях да се сприятеля с двама от всички форуми, защото не ми е ясно как да каня потребители и да им изпращам лични съобщения.