Ако Мустафа Кемал бе женен за българка...

[DreamKing]

Ако Мустафа Кемал бе женен за българка, щяха ли да загинат по-малко християни, когато той е бил генерал, а по-късно държавен глава? Щеше ли това да доведе до по-голяма търпимост към християните и конкретно българите? Щеше ли това да намали напрежението между българи и турци през целия ХХ в., в това число вътре в България? Щяха ли в крайна сметка да са възможни Възродителният процес и ДПС? Накратко, интересува ме цената на отказа да му дадат българка за жена. За проследяване на всички възможни последици (ако такива изобщо би имало) се иска щедра фантазия и солидна подготовка, с каквито аз не разполагам, затова моля за мнения.

[kramer]

Едва ли точно Ататюрк може да бъде обвиняван за най-голяма ненавист към българите.

Редактирано Юли 2, 2011 от kramer

[КГ125]

Нищо нямаше да стане, ако Ататюрк е бил женен за българка. Точно той да се остави жена му да му казва какво да прави...

[Михов]

Ако Мустафа Кемал бе женен за българка, щяха ли да загинат по-малко християни, когато той е бил генерал, а по-късно държавен глава?

Не.

Ако имаш предвид "Големия пожар" в Смирна, то там Мустафа Кемал, така или иначе, "дава" гаранции на местното население, че няма да бъде изклано и няма да му бъде посегнато на собствеността. Дори обаче да са били искрени гаранциите, едва ли съществува турски военачалник или политически лидер, който да се справи с особеностите и нравите на част от османското население тогава. Примери много.

Да не говорим, че всъщност това са съзнателно провокирани събития, част от по-сериозен план за превръщането на Турция в еднонационална монолитна държава, в която нямат място на първо време религиозни (християните), а после и национални (кюрдите) малцинства. В този смисъл не жена християнка, а цял харем християнки нямаше да помогнат.

Щеше ли това да доведе до по-голяма търпимост към християните и конкретно българите?

Не.

По-горе обясних защо. За християните просто няма място в "модерна" Турция.

Щеше ли това да намали напрежението между българи и турци през целия ХХ в., в това число вътре в България? Щяха ли в крайна сметка да са възможни Възродителният процес и ДПС?

Не.

Напрежение между българи и турци през целия ХХ в. има по обективни причини и няма нищо общо с жената на Ататюрк. Възродителният процес беше продукт на една ненормална идеология като комунизма, в която "се случва" да бъдат изселвани цели народи, да ти сменят името, да ти отнемат собствеността и т.н. и отново няма нищо общо с жената на Ататюрк. ДПС е продукт на нашата ДС, впоследствие има сериозна заигравка с турските служби, възможно и с американските и руските по турска и комунистическа линия, и също няма нищо общо нито с жената на Ататюрк, нито с религията или народността й.

Редактирано Юли 2, 2011 от Михов

[Galahad]

Ами той си е взел туркиня с модерни разбирания и се разделил обаче с нея не по европийски, а в духа на турската традиция. В смисъл я изгонил - развод по османски. Сега в Труция дори не е много прилично да се говори за съпругата му. Та така стоят нещата с Ататюрк и жените. По-специално с амбициозните и образовани жени, каквато е била съпругата му.

[DreamKing]

Разбирам... но защо ми се струва, че тези преценки са с оглед на Мустафа Кемал като вече узрял и завършен политик с избрана и изстрадана програма? Разбирам и че въпросът ми е малко като "ако бяха приели Хитлер в художествената академия, щеше ли да се озлоби толкова", но все пак ми се струва, че по времето, когато М. К. е искал българката за жена, нещата при него са били доста далеч от онова, което сега знаем със задна дата за създаването на модерна Турция (толкова модерна и светска, че чак има полумесец на знамето... ама нейсе) - едва ли Кемал е знаел тогава каква политика му предстои да избере и защитава (освен ако не допуснем някакви конспиративни западни гурута, които са му наливали акъл). Бил е млад и зелен, разбира се, но наистина турците говорят не толкова за изгонената му реална съпруга, колкото за неслучилата се жена-българка, за която той до самия край е говорил с нежност... (не твърдя, че само тя му е била на сърцето и затова е изгонил следващата, но сякаш искат такова впечатление да остане у читателя...). Ама ако са си мислели, че българката ще е по-покорна от еманципираната туркиня, не знам... може в случая и да са познали, но по принцип не бих разчитал на това (аз си падам по еманципираните, т. е. по българките сега, а от туркините бих избрал родените в Германия - те хич не са малко и трудно намират съпрузи в Анадола). Но - може би - дори той да бе избрал друг начин на мислене за себе си (т. е. национализъм не за сметка на религиозно различните), други щяха да направят Турция това, което тя реално става, а ако Хитлер беше станал художник, други щяха да вкарат света във война вместо него... така ли да разбирам?

[Alexander_Nevski]

втората световна война е плод на неразрешените конфликти и проблеми след първата световна война, а не на раждането на хитлер ...

а ататюрк дали ще чука или ще се жени за българки или туркини няма никакво значение ... той е от солун в крайна сметка ... кво ще му промени толкова мирогледа някаква българка ...

[DreamKing]

Ама разбира се, че Втората световна война не идва от раждането на Хитлер, но ако той беше станал художник, а не политик, участието в нея нямаше да тежи на неговата сметка, а на нечия друга. Може би нещо такова имах предвид и при Мустафа Кемал - не знам дали някаква си българка щеше да му повлияе (не съм склонен да се поддавам на сантиментализма на биографите), но ако му беше повлияла или по-точно ако той сам си беше повлиял по повод на любимата си жена, може би някои неща нямаше да тежат точно на неговата сметка... сигурно бъркам. Не че християни нямаше да са клани без него - но поне други щяха да го правят, това ми е хипотезата. И вероятно ще се намерят историци, които да твърдят, че ако бяха други, а не Кемал, е щяло да има много повече смърт... както твърдят понякога, че ако не Хитлер, а друг бе повел света към Втората световна, вероятно нямаше да има чак такъв антисемитизъм и Холокост, а някакви други кланета. Не съм специалист наистина, но все пак ми се струва, че един успешен ранен брак по любов влияе много на човек, ако и да не влияе на историята на една държава, а всъщност - че ранен неуспех (дали с брак, дали с художествена кариера) влияе още повече. Все си мисля, че е било грешка да не оженят Мустафа Кемал за българка... поне с оглед на онова, което после е станало лично с него, може би не с държавата (нея не я мисля толкова, тя сигурно си е била на този път и без това).