Академичното и популярното знание срещу "чалга-знанието"

[КГ125]

Бих искал да разбера становищата ви относно този проблем:

http://dimitaratanassov.wordpress.com/2011/06/23/acad-deconst-chalga/

Защо "националноориентираната" история да е еднаква с маргиналната??

[Михов]

Защото "националноориентираната" история създава митове, борави с митове и използва митове. И тези митове се ползват като свещена крава - дискусия по тях е невъзможна.

Това далеч обаче не е само балкански феномен. Един близкоизточен народ и дума не дава за дискусия относно случилото се през ВСВ с него и в някои страни е подсъдно да се усъмниш в "истината".

[КГ125]

Нима митовете са патент само на тази част от историята?

[Михов]

Митове са патент на всяка история, която служи на определена идеология - национална, политическа или религиозна.

[glishev]

В текста е посочено нещо много вярно: всеки смята, че може да подреди историческите факти и причини.

Причините за популярността на паранауката също са разумно уловени.

Колкото до националистическата паранаука (много точно наречена "митопея", тоест митотворчество), тя наистина се поглъща лесно и издава криза на идентичността.

Текстът е страхотен.

[ISTORIK]

Освобождението на България от османо-турско владичество и митовете в българската история

http://vbox7.com/play:6e43bbbd

---

Годишник на РИМ гр. Пловдив

(http://www.historymuseumplovdiv.org/)

Митове и истории в България

(Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на княжество България с Източна Румелия)

книга Седма, 2010 г.

цена в музея - 4 лв.

Редактирано Юли 3, 2011 от ISTORIK

[kramer]

Нямаше да има сол в статията ако не беше извадено плашилото ДС.

[XOBPATOC]

По-големият проблем е, когато родни историци или просто любители-лаици, водени от криворазбрания принцип за историческа обективност, винаги тълкуват нещата от чуждата гледна точка,а когато някой представя нещата от гледната точка на собствения си народ, обявяват го за националист, шовинист и прочее. Следя форума от доста врем и ми прави впечатление, че много от участниците тук, било поради някаква комплексираност от българския си произход, било от чуждопоклонничество, винаги подкрепват мнения, омаловажаващи едно или друго българско достижение, а още по-голямо щастие изпитват, ако някой дори оплюва значимите ни исторически личности. Тези членове на форума сякаш изпитват душевен оргазъм, когато някой игнорира, отрича и иронизира, всичко важно и значимо, което българите са постигнали през многото векове на своята славна, драматична и тагична история...

[КГ125]

Историята се състои от факти и оценки. Те са важните, а не кой какви нагласи имал. Става дума за истина или неистина, а не за каквото и да било от възгледите на субекта, който ги изнася.

[КГ125]

В текста е посочено нещо много вярно: всеки смята, че може да подреди историческите факти и причини.

Причините за популярността на паранауката също са разумно уловени.

Колкото до националистическата паранаука (много точно наречена "митопея", тоест митотворчество), тя наистина се поглъща лесно и издава криза на идентичността.

Текстът е страхотен.

Имам обаче сериозни възражения. Текстът така започва, след което слага всичко "национално" в кюпа. А историята си е история на народите преди всичко, това е обективен факт, а не мит. Националното деконструирало, пък тези либерални тези конструират измислици. Това, впрочем, също е мит.

[kramer]

Интересно защо относно патриотично мислещи историци се използва термина "чалга-еди си какви"? Сигурен съм че много от "правилно поставените академично говорещи" обичат чалга, както съм сигурен и че повечето от т.н. "чалга-историци" я ненавиждат.

[КГ125]

Точно така. Изобщо липсва според мен обективно противопоставяне на "академична" и "патриотична" история. Последната може да е академична точно толкова, колкото и космополитната... Тази пък последната може да е толкова митотворческа, колкото и всяка останала. В крайна сметка става дума за това каква роля в историческия процес имат народите, а не за това дали някой говори глупости, или не. Глупости може да говори всеки, дори и от най-академичната трибуна.

[XOBPATOC]

Интересно защо относно патриотично мислещи историци се използва термина "чалга-еди си какви"? Сигурен съм че много от "правилно поставените академично говорещи" обичат чалга, както съм сигурен и че повечето от т.н. "чалга-историци" я ненавиждат.

Отговорът е много прост - една част от българските историци откровено работят против националните интереси на държавата, в която са се родили и получили образованието си,а защо го правят е лесно да се досетим - в днешно време, историята е в услуга на една или друга политическа кауза.

[Михов]

Интересно защо относно патриотично мислещи историци се използва термина "чалга-еди си какви"? Сигурен съм че много от "правилно поставените академично говорещи" обичат чалга, както съм сигурен и че повечето от т.н. "чалга-историци" я ненавиждат.

В случая чалга е метафора за нещо пошло, псевдо и просташко и няма отношение към това, кой каква музика вероятно слуша.

Редактирано Юли 3, 2011 от Михов

[ISTORIK]

Глупости може да говори всеки, дори - и от академичната трибуна.

За съжаление е точно така.

[Doris]

.....

Текстът е страхотен.

Наистина, страхотно усукан текст:

В рамката на този комплекс от концепции процесът на превръщане на даден предмет в научен се осмисля не като почиващ на реални основания, не като продиктуван от действително и универсално възприемаемия релеф на обекта, а от оптиката на изследователско гледане, носеща върху реторическата си конструкция дадено легитимиране или делегитимиране.

[КГ125]

Митове са патент на всяка история, която служи на определена идеология - национална, политическа или религиозна.

Да, включително и на радикално-либералната (космополитна или как се казва тая, дето отрича националното в историята)

Редактирано Юли 3, 2011 от КГ125

[Doris]

Освен Ст.Цанев и П.Добрев, другите критикувани са все историци по образование.

Но така и не става ясно какви са им конкретно греховете към науката. За да стане още по-объркано се намесват и сръбските исторически проблеми. Все пак, повдигат се интересни въпроси - за отношението на обществото към историците, защо на историка, философа и литератора все му се месят с мнения, а на инженера и лекаря - не; за дискредитирането на науката история по време на тоталитаризма и последствията сега; за разминаването на академичната и популярната наука.

[Зитко]

В рамката на този комплекс от концепции процесът на превръщане на даден предмет в научен се осмисля не като почиващ на реални основания, не като продиктуван от действително и универсално възприемаемия релеф на обекта, а от оптиката на изследователско гледане, носеща върху реторическата си конструкция дадено легитимиране или делегитимиране.

Типичен пример за кабинетно словоблудство

[КГ125]

Не, изречението има смисъл, просто е доста сложно казано, наистина.

[КГ125]

Освен Ст.Цанев и П.Добрев, другите критикувани са все историци по образование.

Но така и не става ясно какви са им конкретно греховете към науката. За да стане още по-объркано се намесват и сръбските исторически проблеми. Все пак, повдигат се интересни въпроси - за отношението на обществото към историците, защо на историка, философа и литератора все му се месят с мнения, а на инженера и лекаря - не; за дискредитирането на науката история по време на тоталитаризма и последствията сега; за разминаването на академичната и популярната наука.

Просто има концептуална грешка, оттам и всичко. Излиза, че академични историци не предлагат научно знание и че всяка ""антинационална"" (кавичките нарочно са повече) теза е вярна...

Но в статията се формулират и много адекватни проблеми, за кризата в разпространението на научна информация след промените.

Редактирано Юли 3, 2011 от КГ125

[Doris]

Да, много въпроси се повдигат около историята .

Интересен е първия въпрос, който и тук е поставян: за отношението на обществото към историците, защо на историка, философа и литератора все му се месят с мнения, а на инженера и лекаря - не.

Според мен, причината е в това, че от инженера и лекаря голямата част от обществото иска само крайния резултат : караш си автомобила, използваш си телефона и без да знаеш подробности за устройството му, пиеш си лекарството и оздравяваш без да си напъваш мозъка каква му е химическата формула.Но при историята подобно на литературата всичко е краен резултат. Все още романите се четат, музеите се посещават и публиката иска да знае подробности. Не може да ти преразкажат в 2 странички "Под игото" и да кажеш това ми стига.

На мен ми е чудно защо в статията е споменат Иван Петрински. Заглавието на книгата му е малко провокативно, но то е в смисъл , че разглежда историята от гледна точка на археолога.

[КГ125]

И на инженера се месят, и на лекаря се месят, и още как. Тунинговат автомобили както има падне, налитат да знаят повече от всеки.

Криза на отношението авторитет/гражданин има в днешното общество, или на експерт/общество, или на специализирана/ масова информация. Профанизация до невъзможност. Според мен основата е кризата на държавността и профанизацията на културната комуникация, на обмена на информация.

Чета в нета за мой приятел, много сериозен рентгенолог. Една госпожа се оплаква, че ходила на преглед, той й препоръчал допълнителен такъв. Тя обаче "знаела от други лекари", че за "нейната диагноза" (която още не е поставена), бил достатъчен само този първия преглед. Явно я пращат, за да й вземат още пари. Ама на нея тия не й минават, тя знае.

От около 20 години в света се наблюдава възход на глупостта, и то в страшно разнообразни форми.

[Doris]

Може би човек не трябва да се доверява и съвсем на сляпо на докторите, ако от това му зависи животът. Аз преди време трябваше да се спасявам от един професор, да не ме оперира.... А пък ако понаучиш туй-онуй за автомобилите, може да установиш, че в сервиза здравата са те извозили. Но ако не разбираш от медицина и техника никой няма да ти каже , че си некултурен, а ако не можеш поне нещо да кажеш за литература, история , философия - тогава, да, културата ти е 0. Едната област е практична, другата - духовна.

[КГ125]

А, е да разбира се. Но мисля, че общата култура помага да намериш експерта, но оттам нататък нещата опират до диалог - експертът трябва да обяснява максимално подробно и решението да се взима заедно.

Това важи в първата си част и за академичното и популярното знание, впрочем.