Академичното и популярното знание срещу "чалга-знанието"

[Galahad]

Българската наука е навлязла в дълбока криза. Сервилността към СССР в соцпериода доведе до там, че бълг. учен е този, който не прави открития, а който само съобщава за челния съветски опит. Това разбира се беше докарано до крайност и дори в спорта не беше никак прилично български отбор да победи съветски. Да не говорим, че заради склонността на Людмила да спи с титулувани доста хора от харема й се сдобиха по липсата на други опции с научни съкращения пред името си. Та това е плачевното положение на "академичната" наука у нас. БАН в момента е съвсем ялова. Показателно беше и отношението на бълг. граждани, които подкрепиха атаката на Данков срещу тази институция, макар след това той да претърпя пълен крах при опитите си да атакува други органи, които в наш и световен мащаб не са от най-обичаните. Получи се така, че докато имуществото на БАН е натрупано не на последно място и от дарения на граждани в миналото, днес обществото се оказа твърде готово да позволи на Дянков да му направи частична национализация, докато на други места трябваше да ходи с "бялото знаме".

Получава се така, че в момента научното знание се поделя между три паралени свята, които взаимно не се признават:

1. Академичния - това са научните институции с парите, сградите, книгоиздателствата. Продукцията им е затворена и насочена към един тесен кастов кръг, като цяло без никаква полза за обществото.

2. Ефирен - това е светът на медиите. Тук също играят много пари, а звездите са не толкова учени, колкото артисти, мъчещи се да впечатлят публиката. За част от обществото, навикнало от соцпериода на принципа че щом във вестника го пише, значи е вярно, това са големите учени на България.

3. Виртуален - светът на интернет. Докато достъпа до предните два свята е селективен и ограничен, то интернет е най-свободния за публикации. Тук може да намерите всичко, а не само творчеството на миропомазаните. а това си има плюсове и минуси. От една страна може да се пише и за неща, за които фондация "Бош" няма да отпусне пари за издаване на книги, статии или за пресконференции. Но от друга страна може да се намерят и всевъзможни глупости, което разбира се не значи, че това не се случва и другите два свята.

В момента трите свята или се правят, че не се забелязват или се забелязват, колкото да се разкритикуват. Но пък от друга страна съществуването им не е толкова лошо, защото ще позволи закостенялата бълг. наука да се реформира и да стане отново продуктивна.

[alvassareiro]

Бих искал да разбера становищата ви относно този проблем:

http://dimitaratanassov.wordpress.com/2011/06/23/acad-deconst-chalga/

Защо "националноориентираната" история да е еднаква с маргиналната??

Оф поредната боза...Абе няма ли тука някой да каже нещо качествено, аман от бози тука бе....Този писал писал само да си начеше езика. Ей само аз развивам наука тука...

Редактирано Октомври 9, 2011 от КГ125

[В.Павлов]

Точно така. Изобщо липсва според мен обективно противопоставяне на "академична" и "патриотична" история. Последната може да е академична точно толкова, колкото и космополитната... Тази пък последната може да е толкова митотворческа, колкото и всяка останала. В крайна сметка става дума за това каква роля в историческия процес имат народите, а не за това дали някой говори глупости, или не. Глупости може да говори всеки, дори и от най-академичната трибуна.

Много точно казано, историка както и журналиста трябва да бъдат не само безпристрастни но и обективни. Самият факт, че някои си седнал да бори митове, показва че този човек съвсем не е обективен. Изобщо самата дума "факт" е много изкривено понятие, което се използва съвсем неправилно. Един от примерите, които показва този човек, със заглавие "албански зверства над сръби", в действителност показва това, което той "бори", а именно изкривяване на обективната преценка за случилото се. Но всъщност това заглавие изразява съвсем точно, отношението и оценката на потърпевшия към този акт - "зверски"! Тоест авторът на това издание, явно се е чувствал в качеството на потърпевш и е написал работата си от тази гледна точка, разбира се тенденциозно. От друга страна обективния (или може би не съвсем ) историк, ще нарече подобен труд много "по-меко", да речем: "Сведения за завоюването на някое си населено място". Правилна ли е тази безпристрастна гледна точка? Не разбира се, точно защото не е обективна, тя не отразява насилието приложено върху месното население и по този начин се противопоставя на първия труд. Точно поради това, авторът на втория труд може да бъде обвинен в пристрастие, към "врага". Така става пределно ясно, за да бъде описано правилно събитието, трябва да бъдат разгледани и посочени всички гледни точки.

Бих добавил (към мнението на КГ), че "патриотичната" история, не трябва да бъда анатемосвана, напротив тя трябва да бъде прегърната и подобно описана от академичната, за да може последната наистина да бъде академична.

[Doris]

Според мен кризата на идентичността поражда два вида залитане - националистическо и нихилистично. Проблемът е, че нихилистите смятат, че самият факт, че твърденията им са антипатриотични ги прави автоматично обективни и верни. Някой като ми каже "това е патриотарско" и си мисли ,че е с железен аргумент. Така по презумпция се изключва вероятността България да е имала велики хора и славни дни, ами ако е имала?

Наскоро във форума ми се случи да ме обвинят и в патриотарство и в непатриотичност в две отделни теми почти едновременно.

[Андрей Куртенков]

Кризата в днешното научно познание е световно явление, не българско; големите надежди от времето на романтичния период на НТР не се оправдаха, шеметният край на Студената война свари учените и от двете страни на стената неподготвени, налице са две паралелни науки - една за осигуряване на наукометрични показатели, по които навсякъде в света се оценява учения и друга - която да е практически насочена. Масово явление навсякъде по научни организации в Европа е злоупотребата с ръководни постове, поради което също така масово учени си регистрират сдружения, с които да развиват научна дейност извън опеката на академичната администрация.

Изпростяване има, но има също така и едно презрително отношение от страна на много учени към "простолюдието" - което е грозно, особено когато става дума за хора, които ядат хляба на данъкоплатеца.

[zahar4e]

Академичното и популярното знание срещу "чалга-знанието

Да, абсолютно точно казано.

Но защо трябва да е така - да има конфликт, ученият да въстава срещу популярното, достъпното - срещу знанията който би могъл да придобие обикновеният турист, ученик или просто българин. Не е ли най-висша цел на всеки държавен служител,особено в областта на науките да служи на обществото, да "популяризира" своите изследвания, с цел най-вече да бъдат достъпни и да достигат до по широка аудитория. Не го ли правят за децата на България - както е редно да бъде?? Защо трябва да се оплюват археолозите, който често присъстват в изданията с най нови находки и открития, защо трябва да се развенчават историци, който имат идарбата да се изразяват красиво, чрез литературата умеят да разказват и интругват ( на база реални исторически събития и личности ). Защо трябва да има конфликт - да бъдат нападани хора, който тачат историята ни и се гордеят с това което сме били. Нима държавата ни не носи най-старото запазено име в Европа - България? Така звучно и красиво.

Това не е просто случайност - защото ние знаем какво е победа, безумна смелост и легендарни битки, грижливо пазим спомена за велики личности, но знаем и как да оцелеем, когато всеки друг би се предал, колкото и да ни коства - да знаем кой сме били, да пазим вярата си, да паднем и да се изправим. Без гордост, без сили, родени за нов живот...като феникс!Защо патриотизмът трябва да се доказва, да се защитава - когато живее в сърцето на всеки един от нас!?

Ще ме прощава авторът на статията, не искам да го засегна - но успях да прочета само две трети от нея преди да се предам. Тотално се отказах, когато ми се наложи да прочета два пъти един абзац, състоящ се от едно изречение:

Една от вероятните причини за тази нагласа е дълбокото убеждение, битуващо в нашите географски ширини, според което историята – това е едно от най-пречистените въплъщения на народния дух, който на свой ред се поддава на (само)разкриване не пред професионалиста, не в анализа на специално обучения да си служи с историческа материя, склуптирайки от нея разказ, а тъкмо от представителите на народа, които по мистичен начин са в състояние да се озоват в общение с намиращите се извън времето и пространството национални устои.

за да схвана смисъла.

Кое е по-важно академичното изразяване и просто запазването на този академичен статут или по-висша цел - като например да вървим напред, да разгадаваме със страст и бурно любопитсво, из основи всичко което можем да сглобим с всеки нов открит артефакт??

Редактирано Октомври 9, 2011 от zahar4e

[glishev]

Истината е, че всяка наука неизбежно се развива в посока на все по-тясна специализация. Това не е мръсна дума - тясното специализиране не намалява приложимостта, даже напротив. Но пък прави съответната област все по-малко разбираема за широката публика, докато накрая публиката погрешно решава, че приложимост няма. Затова да благодарим на добросъвестните популяризатори, но и да не ги бъркаме с много по-шумните шарлатани. Всъщност един наистина задълбочен в своята област изследовател или теоретик просто няма възможността да бъде и популяризатор - защото писането на книги иска време, а това значи изоставане от темповете на работа на колегите в съответната област. Следователно трябва здравият ни разум много внимателно да отсява шарлатаниите, бълвани от измамници, които се стремят само към тиражи.

В това отношение много ценя книгата "Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака", както и "Космос" на покойния астрофизик и популяризатор Карл Сейгън. Отделно от това си падам по "Пътеводител във физическите науки", "Пътеводител в биологическите науки", както и по "Гравитационната гибел на Вселената" от писателя-фантаст и също умел популяризатор Айзък Азимов. Ценя "Кратка история на времето" и "Вселената в орехова черупка" от Стивън Хокинг. Има ги също научно-популярните книги по американистика на Милослав Стингъл, "Богове, гробници и учени" на К. В. Керам (или Марек), великолепните "Гръцката цивилизация" на Франсоа Шаму, "Цивилизацията" на Кенет Кларк и популярната поредица книжки на издателство "Рива", преведена от френски - "Как да обясним на децата...".

Имах късмета да попадна на едновременно забавните и полезни "Нека мислим правилно за психологията" на Кийт Станович и "Псевдонауката" от Бен Голдейкър.

Всякакви хубаво съставени детски енциклопедии също са си полезни. Здравият, рационален и позитивен дух е необходим и всъщност незаменим.

Всяко хлапе има повече полза от атласи, енциклопедии и сериозни научно-популярни филмчета и книги отколкото от съвременните псевдонаучни градски митове и New Age-духовни брътвежи.

Докато всякакви глупости за "Квантовия код на Бога", "Нервно-лингвистично програмиране", "Приложна психология" и други подобни са си жива шарлатания.

Да, човек трябва да се доверява на собствените си знания, когато става дума за собствената му работа. Извън специалността си - да се доверява на съответния специалист. Лично аз не вярвам на психиатри, говорещи за история, нито на офталмолози, изследващи религиознанието. Предпочитам кардиологът да говори за човешки сърца, физикът - за мълнии, химикът - за торове, биологът - за животни и растения, а историкът - за миналото на народите. И то хора от университетите, заводите и изследователските центрове, а не телевизионни гурута или автори на сензационни романчета, па били те и бестселъри.

Не, Робин Шарма, семейство Тихоплав, братя Гайдарски, Ернст Мулдашев, Ото Ран, Фоменко, тамплиеро-маниаците, феновете на Плоската Земя, Греъм Хенкок, антирелативистите във физиката, Паулу Коелю, Хорхе Букай, авторите на The Secret, както и прословутият Дан Браун не струват и пукнат лев.

Който мисли другояче, е просто наивен.

Редактирано Октомври 9, 2011 от glishev

[КГ125]

Всяко хлапе има повече полза от атласи, енциклопедии и сериозни научно-популярни филмчета и книги отколкото от съвременните псевдонаучни градски митове и New Age-духовни брътвежи.

Това го извадих в отделен цитат нарочно.

[glishev]

Много любезно.

Да не забравяме, че много често един и същи човек е тесен специалист в своята област и съвсем оправдано се възмущава от псевдонаучните брътвежи в нея, а същевременно вярва на псевдонаучни брътвежи в област, където не е специалист. Трябва да се отнасяме към чуждото знание така, както искаме да се отнасят към нашето. Мога да преценя кое твърдение не е вярно в областите, където съм натрупал знания и опит. В другите области, където съм бос, ще се доверя само на оня, който сам има знания и опит в тях. А истинските знания и опит неизбежно си проличават на фона на псевдонауката: систематичната аргументация винаги струва повече от всякакво позоваване на интуиция. Реалният научен метод, включващ частна хипотеза, предложение и проверка е винаги възможен - дори в хуманитарните науки.

[Last roman]

Браво Глишев, много вярно и точно казано. Всяка жаба трябва да си знае гьола, иначе става едно мътно блато, люпило на всякакви уродливи псевдонаучни спекулации.

[КГ125]

От друга страна, всеки има право да се съмнява! Общата и широката култура би туширала такъв конфликт, защото тя е и дълбочина на мисленето в известен смисъл.... Въпросът просто е неподкрепеното мнение да не се натрапва.

[Last roman]

Хубаво е човек да се съмнява, но на базата на знанието, а не от позицията на незнанието. Щото напоследък по форумите е пълно с лаици, които бъкел не разбират от материята, която се опитват да критикуват.

[glishev]

Да се усъмниш е дори задължително - но имаш право да отхвърлиш дадена теза, само ако има експерименти, които я отхвърлят. Ако, напротив, има серия експерименти, които я потвърждават, а ти я отхвърляш, значи това вече не е съмнение, а е псевдонаука. Пак да кажа - това важи дори за хуманитарните науки. "Експеримент" за кадърността на даден лингвист е например предположението му как трябва да звучи даден непознат нему съвременен говор, произлязъл от познат нему стар език. Така например Толкин е превел от старофренски на съвсем достоверен съвременен пикардийски диалект някакво писмо ей така, за забавление, без да познава диалекта, а само езиковата теория. Така например и Фол беше дал предположение за някакъв тип скално светилище - и археолози по-късно разкопаха нещо, което съответстваше на хипотезата му. Тъй че наличието на експерименти доказва или отхвърля дадена теза. Това до известна степен е приложимо дори в историята, макар и по-ограничено. Проблемът при псевдоучените е, че обикновено не познават или отхвърлят резултатите от чужди изследвания.

Изобщо, дошло е време просветителски да се популяризира не просто нуждата от учене, а нуждата от добросъвестен научен метод в ученето.

[Doris]

Хубаво е човек да се съмнява, но на базата на знанието, а не от позицията на незнанието. Щото напоследък по форумите е пълно с лаици, които бъкел не разбират от материята, която се опитват да критикуват.

Браво Глишев, много вярно и точно казано. Всяка жаба трябва да си знае гьола, иначе става едно мътно блато, люпило на всякакви уродливи псевдонаучни спекулации.

Трябват аргументи от позицията на знанието, но и ако кажем "всяка жаба да си знае гьола" къде отива популярната наука и общата култура? Както писах по-горе не е много здравословно да ги загърбим и да се уповаваме сляпо на специалистите. Пък и така не е интересно.

Но не само знание е нужно за достигане на научната истина, но и безпристрастност, на която пречат разните идеологии: религии, национализъм, нихилизъм, стремежът за самодоказване и стремежът към лоялност.

[glishev]

Популярната наука и общата култура са много важни, както и безпристрастността (или поне почтеността). Тъкмо те трябва да бъдат всячески противопоставяни на псевдонауката.

Колкото до идеологиите - те са неизбежни, но могат да бъдат и безвредни. Въпрос на възпитание е. Според мен днес има прекалено голям страх от обвързване с дадена позиция. Всъщност е нормално човек да принадлежи на дадена кауза без да е фанатик. Един разумен и почтен човек винаги може да раздели желаното от действителността и да признае дадено твърдение за достоверно, дори то да не е в полза на инак почитана от този човек идеология. Научната почтеност включва и нещо като спортсменски дух. Инак от криворазбран страх пред пристрастността ще стигнем до абсурда да забраним на жените да говорят за гинекология, на вярващите - за религиознание, а на лекарите - за анатомия. Хубаво е да не се забравя, че не всяка твърда позиция е просто предразсъдък; особено твърдите мнения на специалиста в дадена област вероятно са следразсъдъци, тоест се дължат не на глупава упоритост, а на придобито и добре защитимо знание.

[alvassareiro]

Имам обаче сериозни възражения. Текстът така започва, след което слага всичко "национално" в кюпа. А историята си е история на народите преди всичко, това е обективен факт, а не мит. Националното деконструирало, пък тези либерални тези конструират измислици. Това, впрочем, също е мит.

Историята не е история на народите Кг и това схващаке е дълбоко погрешно.

[КГ125]

Напротив - главно е история на народите. т.е. те са основните й субекти. Дори и в новото време.

Редактирано Ноември 9, 2011 от КГ125

[alvassareiro]

Не, не е вярно. То че е е факт е факт е, но е дълбоко погрешно, затова и историята е деформирана. Защото не само е манипулирана, подменена но и неразбираема. Друг тябва да е субектът.

Редактирано Ноември 9, 2011 от alvassareiro

[КГ125]

Е не е друг

[alvassareiro]

Друг е.

Помисли.

[Doris]

.......

Колкото до идеологиите - те са неизбежни, но могат да бъдат и безвредни. Въпрос на възпитание е. Според мен днес има прекалено голям страх от обвързване с дадена позиция. Всъщност е нормално човек да принадлежи на дадена кауза без да е фанатик. Един разумен и почтен човек винаги може да раздели желаното от действителността и да признае дадено твърдение за достоверно, дори то да не е в полза на инак почитана от този човек идеология. Научната почтеност включва и нещо като спортсменски дух. ...

Идеологиите са неизбежни, това е вярно, но на практика винаги водят до необективност и "спортсменския дух", ако се проявява е по-скоро лицемерие.

Не, не е вярно. То че е е факт е факт е, но е дълбоко погрешно, затова и историята е деформирана. Защото не само е манипулирана, подменена но и неразбираема. Друг тябва да е субектът.

Има тенденция да се анализират тези деформации, но е трудно и даже опасно, ето пример:

http://bolgari.net/%E2%80%9Cturskata_istoricheska_teza__i_neinite_rezultati-l-330.html

[alvassareiro]

Всичко е опасно ако се прави от тъпаци.

[ISTORIK]

Всичко е опасно ако се прави от тъпаци.

Учителят Конфуций казва:

"Знание без мисъл е труд, хвърлен на вятъра. А мисъл без знание е опасност."

Редактирано Ноември 9, 2011 от ISTORIK

[Black Wolf]

Лично аз винаги съм се чудел защо българските историци се отнасят с някакво странно пренебрежение към проявите на т.нар. "фолк хистъри" или чалга-история (второто много ми допада като название - точно отразява същността).

Аз не се броя за историк, защото не се занимавам професионално с това, въпреки че съм завършил история.

Прим. в Русия, където теориите на Фоменко и Носовски (и редица техни последователи) имат голяма популярност още преди 10-ина год. РАН направи научна конференция за това явление и професионалните историци реагираха остро на подобни глупости.

Нашите обаче си мълчат и колчем съм попитал мои приятели, които работят на попрището на професионалната история ми отговарят: "Абе я остави тези щуротии, нямаме време да се занимаваме с тях"... Много погрешен подход според мен.

[glishev]

Лично аз винаги съм се чудел защо българските историци се отнасят с някакво странно пренебрежение към проявите на т.нар. "фолк хистъри" или чалга-история (второто много ми допада като название - точно отразява същността).

Аз не се броя за историк, защото не се занимавам професионално с това, въпреки че съм завършил история.

Прим. в Русия, където теориите на Фоменко и Носовски (и редица техни последователи) имат голяма популярност още преди 10-ина год. РАН направи научна конференция за това явление и професионалните историци реагираха остро на подобни глупости.

Нашите обаче си мълчат и колчем съм попитал мои приятели, които работят на попрището на професионалната история ми отговарят: "Абе я остави тези щуротии, нямаме време да се занимаваме с тях"... Много погрешен подход според мен.

Чудя се... Казваш нещо съвсем разумно, но като знам как зле упражняват професията си нашите историци, ме е страх вместо да изпишат вежди, да не вземат да извадят очи и да създадат още фенове на чалга-историята. Инак е вярно, че на тия простащини трябва да се реагира остро, ясно, мотивирано и навреме. Лично аз съм крайно нетърпим към тия глупости.