БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ СВЯТ

[Aspandiat]

БЪЛГАРИЯ В НОВИЯ СВЯТ

ГЛАВА 1.

Историята е низ от случайности, понякога щастливи, понякогане толкова, но често пъти съдбоносни. И тъй, в лето господне 670, малко след смъртта на великия Кубрат, "излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Верзилия в Първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море". Разделили се българите на 4 части – едни останали при Понтийското море и станали хазарски данъкоплатци, други тръгнали към течението на река Волга, трети стигнали до Петоградието в Италия. Най-многобройните от българите, най-смелите, красиви, умни, работливи и изобщо всичко най- начело с кана си Аспарух (или Еспор, Испор, Исперих, Ешберюх) немили-недраги се насочили към старата българска родина в сърцето на Азия – тоест към Памир и Хиндукуш, а може би към Тарим, но може и към Алтай. Докато обсъждали накъде да поемат, сред събранието на въоръжените мъже се чули викове, че истинската българска прародина била в Тракия още от време потопово и натам трябвало да се тръгне. Особено яростно настоявал българите да тръгнат към Тракия боила колобърът БАГАТУР, който дори си позволил да нарече съвета на боилите и самия Аспарух "минтилевци", "мазногръцки агенти"и "босоноги ханотюрки", но сборището му се изсмяло презрително и той като Ахил обиден се оттеглил в юртата си.

И тъй, 10 000 българи, а може би 30 000, но не по-малко вероятно 100 000 и дори 300 000 поели по трънливия път на търсенето на нова земя за заселване, защото както е казал поетът, било станало вече нетърпимо "да гледат хазарин да бесней над бащино им огнище". Прекосили степи, пустини, реки, планини, някъде търгували, другаде си пробивали път с оръжие, конете им одръглявели, кожусите им се протрили, а на моменти от глад гризели кожите им, от което им останал обидният прякор "цар-кожогризец", косите им окапали от постоянното носене на шлемове. Затова по-късно в домашния извор "Именник на българските владетели" било записано, че българите властвали отвъд Бериннговия проток 515 години с остригани глави. Беринговият проток ли?

Да, накрая след 10 години митарства и глад българите стигнали до Чукотка. На брега на бруленото от свиреп вятър море, сред крясъка на чайките и на фона на оскъдната мъхова растителност яздещият начело на народа си огрижен Аспарух спрял коня пред един старец. Изгледал го с печално-уморени очи и го попитал:

– Старче, има ли земя и живот отвъд?

– От отвъд никой не се е върнал, за да каже, чужденецо.

– Питам отвъд голямата вода?

Старецът го изгледал през процепите, служещи му за очи и посочилс пръст, мърморейки:

– Чукча не гадатель, чукча показатель. Върви напред и ще разбереш.

Речено-сторено. На салове и байдарки, мокрени от вълните, треперещи от страх пред водната шир, оаквани от чайките, хората на Аспарух криво-ляво преминали водната ивица, отделяща Азия от Америка. Стъпвайки на брега, към кана се доближили великите боили и рекли:

– Ювиги, викаме тук да основем новия ни саракт...

– Не! – ревнал Аспарух гороломно. Тук е само спирка, аз търся земя-рай за своите българи. Тук ще зимуваме и пролетес продължаваме на юг към топлината и зеленината.

След кошмарна зима на брега на Аляска българите потеглили наново. Но колко много били оставили костите си там, погинали от болести, глад, студ и лишения! Тръгнали били 300 000, а може би 100 000 или 30 000, или дори 10 000, но останали само 100 000, а може би 30 000 или 10 000, или дори 3000. Конете им били изядени през зимата и затова конниците вървели пеша и повече светът не видял българин на кон...поне в Западното полукълбо. Което се оказало спасително за Мексиканската империя, защото и тя нямала конница, а ако българите имали, щяло да се пее в песента не "край Тескоко шум се вдига, лъскат саби, щитове", а "в Патагония се спряхме, всичко живо там изклахме".

И тъй, през лято господне 680, месец априлий, стигнали българите до благословена земя – от запад океан, от изток планини, сега известни като Скалистите планини, а самата райска земя днес я наричат Калифорния. Но всеки рай от време Адамово е заселен. Местните индианци, наплашени от мексиканския император, който всяка година с войската си им напомнял, че му дължат покорство и дан, посрещнали с царевичен хляб и сол Аспаруховото войнство, като пеели "хороша страна Болгария" (защото, ако читателят още не е разбрал, самите българи наричали себе си "болгари", факт, неоспоримо установен от проф. Добровски). Не трябвало много Аспарух да увещава измъчените идиоси, че ще им е по-добре ако плащат на него данъка и него да слушат, вместо да превиват гръб пред онзи кръволок и кожодер в Теночтитлан – Моктесума ІV Изкуственобрадати (щото били все кьосета мексиканците). И така, болгари и индианци сключили договор вторите да са "под ярем", което всъщност значело равноправни съюзници без право на гласуване в горната камара на парламента (болгарската камара), ако и разни съвременни псевдоисторици да твърдят, че индианците били подчинени от новите им господари и колчем болгар влезел в индианско село, първата работа на старейшината била да му пече дива пуйка и царевична погача, да му налива сливово вино, да вкара в постелята му най-личната мома в селото и накрая да плаща данък затуй, че болгаринът си бил изтъркал зъбите с пуйката и погачата.

Вестта за новоизкованият болгаро-индиански съюз и държава Моктесума ІV Изкуственобрадати научил докато пиел горещия си шоколад и се чудел на кой бог днес е празник и дали изваждането на туптящите сърца на 10 военнопленника ще е достатъчно за умилостивяването му. Когато съгледвачите разгънали съобщението, което било във вид на идеографско писмо и рисунки, Моктесума ІV Изкуственобрадати побеснял, съборил чашата си с шоколад, от гняв изкуствената му брада затреперала и креснал: "Няма да позволя никому отсам протока да не признава властта ми и да не ми плаща дан!" Писалият 130 години след събитията Теотлан Изповедник е доста по-малко експресивен в разказа си:

"А император Моктесума, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отсам протока и че напада и опустошава близките земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от ацтеките, много се огорчил. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправил в боен ред войската по суша и заповядал на корабите да пуснат котва на близкия бряг. Болгарите, като видели тези гъсти многобройни редици, се отчаяли за спасението си, избягали в споменатото укрепление и взели мерки за защита. След като в продължение на три-четири дена те не се осмелявали да излязат от това укрепление, а мексиките не завързали сражение поради блатата, мръсният народ, забелязвайки слабостта на мексиките, се съвзел и станал по-смел. Понеже императорът страдал силно от болки в крака и бил принуден да се върне с пет кораба и с приближените си в Теночтитлан, за да прави бани, оставил войската със заповед да води схватки, за да ги измъкне от укреплението и да завърже сражение с тях, ако се случи да излязат. В противен случай да ги обсадят и да ги пазят в укрепленията. Васалите тласкали обаче разпространили слуха, че императора бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без никой да ги преследва. А болгарите, като ви делитова, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Голямата река (днес Рио Гранде – бел.м.), преминали я и дошли досами границата на Ацтекската империя. Като видели, че мястото е много сигурно, отзад поради неплодородните земи, отдясно поради Великото море и отляво поради Скалистите планини, и след като покорили измежду намиращите се там индиански племена така наричаните седем племена, започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ацтекска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък засрам на ацтеките заради многото ни грехове."

Така, в лето господне 680 великият к(х)ан Аспарух основал Болгарската държава в Новия свят – събитие толкова епохално, че още през ХV век то разпалило яростни полемики относно количеството на болгарското войнство и това на Моктесума ІV Изкуственобрадати. След дълги изследвания, съпоставяния, пресмятания на войските в отделните мексикански провинции основателят на ацтекския исторически ревизионизъм касик Мон Текри 100 още през 1410–1411 г. установил твърдо и недвусмислено, че мексиканската полева армия по никакъв начин не е надхвърляла 38 000 души, от които едва ли повече от 20 000 са били хвърлени против Аспарух. Което, както и да го погледнеш, пак е било грозна сила.

[Aspandiat]

ГЛАВА 2.

И тъй, минали десетина и повече години, а може би дори и двадесетина и Аспарух се представил на Тангра, загивайки в бой с напиращите от север алеути. Новият болгарски кана сювиги или канас ювиги, или хан ювиги Тервел (защото българите останали без конете си, но не и без езика и имената си) благополучно властвал в Плиска, когато при него пристигнали на носилки пратеници отТеночтитлан. Поклонили се дълбоко, седнали с Тервел и изпушили лулата на мира, след което заговорили:

– (С)ювиги, от месеци безбройно войнство на маите стои пред Теночтитлан, обсаждат го и по суша, и по вода през многобройните канали. Какво ли не правехме – бихме се с тях по суша, горихме ги с ацтекски огън по вода, но уви – всичко се оказа напразно. Великият град бере душа, ако ти не помогнеш, ще погине Мексиканската империя.

Тервел погалил брадата си, защото бидейки истински сармато-алан не бил кьосав като мексиканците, присвил очи и хитро погледнал озорените пратеници:

– Чуйте думата ми. За помощта искам вашият император да покрие щита, камшика (останал за спомен от баща ми, докато имал кон) и копието ми със злато, нефрит и ленени платове. Искам да признае властта ми отвъд и отсам Великата река чак до Скалистите планини, искам договор за размяна настоки с вас, искам да си предаваме смутителите и бунтарите. Искам и земята между Скалистите планини и реката Мисисипи. Искам и вашият господар Стрелкащ се Орел ІІ да ме признае за втори след себе си на земята!

Мексиканските пратеници първо се повъртяли, почесали се където ги сърби и където не ги сърби, опитали да се пазарят, но накрая волю-неволю клекнали и тържествено рекли:

– Много искаш, (с)ювиги, но и много даваш. Нека бъде волята ти...

През пролетта на лето господне 718 полята пред Теночтитлан осъмнали покрити с безброй трупове на маи – 22 000, а според други източници 30 000, но както правилно ги е изчислил касикът Мон Текри 100 – убитите маи били средноаритметично 26 000. Тервел бил приет тържествено от Стрелкащ се Орел ІІ Ухоотрязания в двореца му, после Тервел говорил пред мексиканския народ и се прибрал по живо и по здраво в Плиска. И се възцарил велик мир между болгари и мексики, който продължил цели 40 години, до дните, когато Моктесума V Накензаният не решил, че е крайно време да тури край на омразното варварско царство на север. Но тъй като писмените сведения са оскъдни, а и сериозната историография не се свежда само до сухо изброяване на събития, ще отбележим, че след 20 години кланета и сеч Болгария не само оцеляла, но и станала още по-страшна. А съвсем страшна станала при Крум Страшни. Той не само завзел западните части на царството на арапахите, след като то било умаломощено от Суикската империя, водена от император Румения Тумбак, но и съставил първата болгарска конституция. В нея се забранявало пиянството със сливово вино, било регулирано одрусването на всички сливи в държавата, чупели се краката на клеветниците, с изключение на списващите к(х)анския официоз "Болгарска бойна слава", нареждало се на просяците да се дава толкова, че да не просят, сиреч минималната надница била определена на 9 лева и 16 стотинки или 275 лева намесец. Най-важен бил член 1 от конституцията, който гласял, че ръководната роля в държавата от вечни времена и за вечни времена принадлежи на рода Дуло и на групираните около него Гавази за Еднократно Рахатуване в Болгария. Но най-великото дело на Крум Страшни била победата над мексиканския император Какамацинофор ІІ, известен още и като Счетоводителя (да не се бърка с основоположника на едно от историческите учения за произхода на болгарите) и Цицията. Докато посред кървавия залез и покритото с мексикански трупове поле Крум Страшни гледал отрязаната глава на Цицията и се чудел какво да стори с нея, се сетил, че жена му била бутнала по невнимание победната му чаша от фин планински кристал и тя се била счупила. "Разгеле, рекъл си Крум, тази кратуна е корава, няма чупене". Наредил на изкусен майстор да я обкове със злато и на пировете вдигал чашата череп към поканените индиански вождове с думите "Наздраве, дружина, с Какамацинофоровата капацина".

Но такава е съдбата на великите и страшните, че те си отиват без време. Три години след великия триумф от носа и ушите на Крум избила кръв и докато се усетят боилите, той се представил на Тангра. Злите езици говорели тогава, че от носа му избила не кръв, а сливово вино, с което Крум се бил налял като фитария и ми било докарало смъртта, но както напълно достоверно еустановил проф. Добровски, Такъв Велик Български Владетел Не Може Да Умре От Препиване, а Само и Единствено От Храбро-Героична Смърт!

[Aspandiat]

ГЛАВА 3.

Омуртаг, наследникът на Крум Страшния, не бил хич страшен, все го влечали строежите и философията – издигнал отново опожарената Плиска, но вече от камък, и оставил великата мисъл "Човек и дори и да не се налива със сливово вино, пак може да го заболи главата от глупостите в Болгария".

Пресиян, синът на Строителя и Философа, обаче предпочитал да не си губи времето да измисля афоризми, а се възползвал от анархията, настъпила в Мексиканската империя в резултат от бунта на Тома Индианеца и набързо завзел безпризорната Долна земя болгарска около Голямото солено езеро. Това обаче изправило държавата пред сериозна дилема и изпитание, защото завоеванията обърнали етнически баланс в страната и изведнъж болгарите се оказали малцинство в собствената си държава и били заплашени от претопяване в "безбрежното индианско море", по сполучливата формулировка на академиците Летящият Ангел и Червеният Гюзел. Смъртта обаче ненадейно споходила Пресиян и синът му Борис, последният владетел с болгарско име, приел властта в Долната земя болгарска около Голямото солено езеро.

Пред младият к(х)ан стояли тежки задачи за разрешаване. Скакалци били напъплили Болгария и изпояли всичкия кукуруз, от което настъпил страшен глад. Два месеца земни трусове люшали страната (ах този разлом Сан Андреас, още оттогава си показва рогата!). На всичко отгоре сестрата на Борис, дадена като заложница в Теночтитлан, се върнала от мексиканската столица и домъкнала някакъв ацтекски жрец и зограф на име Чинам, който изрисувал в Борисовия дворец сцена от календара на маите, в които небесните светила се нареждали на синджир през 2012 г. и това щяло да доведе до края на света. По същото време 100 000 мексиканска войска нахлула в Болгария, число, основателно оспорено от касика Мон Текри 100 в трактата му "За числеността на мексиканската войска от самото начало до наши дни", но признаващ все пак, че силите на ацтеките били големи. Ако Борис искал мир, трябвало да приеме вярата в Тецкатлипока (известени като Димящото огледало) и Кецалкоатъл. Едновременно с това източносиукският император почнал да настоява Борис да приеме култа към Маниту, както наричали там Тецкатлипока, но за разлика от ацтеките сиуксите се причестявали с квасен царевичен хляб, а не с безквасен. Зад гърба на източносиукския император стоял естествено и светият всевселенски жрец, известен като Великият Дядка.

Борис обаче, по правилното определение на академик Червеният Гюзел, се оказал на висотата на ситуацията и се изявил като изключително ловък дипломат. Първоначално кандисал пред мексиканския император Теотанаил ІІ, приел вярата на Тецкатлипока и Кецалкоатъл в тъмна доба и дори взел името на Теотанаил, и така станал известен като Борис-Теотанаил. След това потушил бунта на 52 боилска рода, но после се изметнал и се прегърнал с Хлъзгавик Сиукски и Великият Дядка. Скоро обаче се уверил, че Великият Дядка постоянно иска да му се меси в държавните дела и да му виси над главата и отново се извърнал към Мексиканската империя. На събора в Теночтитлан от 870 г. на коварния въпрос на великия мексикански жрец какви жреци за заварили болгарите когато дошли в родината си, болгарските пратеници отвърнали, че заварили ацтекски жреци, а не тези на Великият Дядка. Пратениците на Великият Дядка опитали да протестират, но били набързо отрязани и така Болгария влязла завинаги в руслото на южното тецкатлипокие и извърнала лице от северноманитуистките схизматици.

Приемането на новата вяра и постоянното шетане на мексикански жреци из Болгария, които проповядвали на своя език, неразбираем за простия народ, мъчел ката ден Борис.Докато той въсел вежди недоволен от опитите на мексиканците да асимилилат поданиците му, до ушите му стигнала вестта, че двама братя от Тескоко били създали своя азбука, чрез която на говорим език (а не на маянски, мексикански и великодядски) проповядвали словото на южното тецкатлипокие сред хората от Великошайения. Когато чул, че учениците на светите братя от Тескоко били прогонени от Великошайения от жестоките войници на Хлъзгавик Сиукски и някои дори били продадени на маянските търговци на роби, Борис, който "отдавна жадувал за такива мъже", ги приел с отворени обятия в Плиска. Смиреният Милостивец Солноезерски пратил в Долната земя болгарска около Голямото солено езеро, а Едно На Ум оставил в Плиска, за да учи по подобие на Смиреният Милостивец индианските азбукарчета на четмо и писмо на индиански език. Накрая заедно със своя син, бъдещият велик вожд Пишещият книги, за да си Почива, свикал жреческо-народен събор в лето господне 893 г. и на него бил обявен за официален богослужебен език в страната индианският, известен още и като староболгарски и черковно-индиански. След това се оттеглил спокоен в манастира Успение на Царевичната майка, за да преживее благочестиво остатъка от дните си, колейки военнопленници и принасяйки туптящите им сърца в жертва на боговете.

[Aspandiat]

ГЛАВА 4.

Синът на Борис-Теотанаил, великият вожд (а не кан вече) Пишещият книги, за да си Почива, надминал във всичко баща си. Не само че 30 години бил както и където свари ацтеките и се обявил за император на болгари и мексиканци, но и развил бурна книжовна дейност, особено когато си почивал с писане на книги от многото войни. В дните на Пишещият книги, за да си Почива пламнал и голям спор в научно-жреческите среди за произхода на болгарското племе и кои са истински болгари, а не болгаро-индиански метиси. Едната школа, чиито най-важни представители били проф. Добровски, доцент Кухулкан и главен асистент Глистев, настоявали, че праболгарите били чисти тюрки и корените на болгарското племе трябва да се търсят в Минусинската котловина. Другата школа, яростно опонираща на първата, твърдяла разпалено, че праболгарите били иранци и родината им е в Средна Азия, на югозапад от Минусинск. Сред най-заклетите представители на тази школа били доцентите Пурдотин и Ахмакдиат, а цялата академична какафония било доукрасявана от въпросите и вметките на енциклопедичния глобален шаман Гъ Къ 251, който докато издишвал лютив тютюнев дим, мърморел "хмх, хъм-хъм, аха-аха". Нещата дотолкова се объркали, че на Първият междуиндиански конгрес попраболгаристика от 911 г. когато спорещите почти се били хванали за гушите, се намесил с викове и боила колобърът БАГАТУР, прапраправнук на прочутият БАГАТУР от времето на Аспарух, който се развикал, че и едните и другите са "минтилевци", "мазногръцки агенти" и "босоноги ханотюрки", и че болгарската прародина е Тракия и болгарите са чисти траки, но сборището му се изсмяло презрително и той като Ахил обиден се оттеглил в колибата си.

Духовните смутове в Болгария не се изчерпали само с Първия междуиндиански конгрес по праболгаристика от 911 г. След смъртта на Пишещият книги, за да си Почива в дните на Кроткия жрецолюбец (927–969) се разпространила ереста на кецалкоатломилите, които проповядвали против държавата и жреците, настоявали, че за да общува с боговете човек няма нужда от храмове. Изобщо настъпила пълна бъркотия и духовен смут, засилвани от нашествията на войските на новоарапахската държава, изникнала на мястото на унищожената от Крум Страшни през 805 г. арапахска държава Когато през 971 г. мексиканците завзели западните части на Болгария, земите, където се бил заселил със своите хора Аспарух, изглеждало че болгарите вървят към края си...

[Aspandiat]

ГЛАВА 5.

Краят наистина щял да дойде, ако не били двама братя (а не четирима, както пишат мексиканските псевдохронисти), които след смъртта на Кроткия жрецолюбец завзели властта в Източна Болгария между Скалистите планини и Мисисипи. Възцаряването им било до голяма степен плод на щастливо съвпадение. Съгласно едно кецалкоатломилско пророчество в годината Една тръстика, иначе казано в 971 г., в Болгария трябвало да се върне прокуденият от своя враг Тецкатлипока велик бог Кецалкоатъл и да получи отново своето земно царство. Той бил описван с бледа кожа и гъста брада. Същата година на брега на Месиканския залив вълните изхвърлили разнебитен "плаващ остров", на борда на който имало двамина оцеляли. Те били братя, родом от областта Дерджан в Армения. Били наели в Ефес бирема, с която мислели да направят контрабанден курс до Кордовския емират, но близо до остров Минорка попаднали на страшна буря, която ги запратила отвъд Херкулесовите стълбове в открития океан. След 5 седмици кошмарно плаване, по време на което целият екипаж измрял от глад и жажда, носената от океанските течения бирема била изхвърлена на болгарския бряг на Мексиканския залив. Когато болгарите видяли пришълците, те веднага си спомнили за кецалкоатломилското пророчество и приели с почести странниците. Болгарите, които покрай 3-вековното измешване с индианците били станали като тях кьосета и с меден тен, били изумени от гъстите арменски бради, бледо-смуглия тен на лицата на пришълците и печалните им дълбоки черни очи – точно както в пророчеството. Скоро единият брат умрял от диария, причинена от прекаляване с череши и пиене на развалена вода и останал жив само по-малкият, който приел местното име Сам Пил Непримирими и бил обявен за владетел на страната, земно въплъщение на великия бог Кецалкоатъл. Арменецът Сам Пил останал завинаги в паметта на болгарите като велик техен вожд срещу агресията на мексиканския император Василиатъл ІІ Болгароубиец. Накрая обаче след десетилетия кървави битки Болгария била сломена и за 180 години била превърната в провинция на Мексиканската империя...

[Aspandiat]

ГЛАВА 6.

Като изтекли 180 години или почти 2 века, Болгария отново възкръснала. Но колко малко имала тя общо със старата Аспарухова Болгария! Новата приличала повече на Мексиканската империя. Близо 320 години тя прекарала в дребни войни с ацтеките, новоарапахите и засилилите се към началото на ХІV век благодарение на сребърните си мини команчи начело с техния велик вожд Удушилия баща си. Затъналите в боричкания ацтеки, болгари, команчи и новоарапахи останали трагично слепи за новата опасност, която идвала от изток, от отвъд океана. През 1519 г. испанците за първи път стъпили на континента. Тъй като Кецалкоатъл се бил върнал през 971 г., другото предсказание, че той трябвало да се появи през 1519 г. вече не било валидно.Макар и лишени от божествения си ореол, испанците имали неща, невиждани дотогава или отдавна забравени от болгарите – огнестрелно оръжие и коне. Ацтеките първи усетили грозящата всички беда и мексиканският император Олян Кантар Козин проводил пратеници в болгарската столица с искане болгарският вожд да помогне с пари, щото мексиканските лодки да пазят морето испанците да не стъпят на континента. Но както пише летописецът, "болгарите се надсмяха над ацтеките, напсуваха ги на майка (а някои и на баща, защото Крум Страшни изкоренил сливите, но не и мъжеловството) и ги отпратиха с празни ръце, като казаха, че дойдат ли испанците, сами ще се бранят". Три години по-късно тези разногласия докарали края на Мексиканската империя и Болгария, които били завладяни от испанците на Кортес. Скоро след това същата съдба сполетяла и команчите, а няколко години по-късно под властта на испанците се преклонила и държавата на новоарапахите. Чак до 1878 г. Болгария останала под испанска власт. Тогава славните руски войски настъпили мощно откъм Аляска, разгромили испанците и освободили Болгария. Днес в чест на тези славни дни в центъра на болгарската столица стои гордо паметникът на съветската армия. Но това е вече друга история...

* Всяка прилика с имена на участници във форума и писанията им е напълно случайна.

[КГ125]

Хмх, хъм-хъм, аха-аха! Чини ми се, бърже трябва да продължи таз хроника, преди световните конспиратори да са заличили писмените следи от нея и да остане само екземпляр в манастирът Нямц, където, видно от името, всъщност нищо няма.

Давай!

хмх, хъм-хъм, аха-аха

[XOBPATOC]

Една от многото теми, създадени просто заради едната гавра с българската история...

[КГ125]

Бре вие от хумор не разбирате ли????

[glishev]

Трябва да се има изпонавпредвид, че болгарските столици са поне пет: Плискатл, Преслатл, Охритлан (понякога бъркан с Великия вигвам в Преспатлицин), Търнотл (наричан още Касиковград и Трети Теночтитлан) и Софияхуакан.

Отделно от това съществуват големите болгарски укрепления Дръстъратлан, Мадаратцлин, Перникокл и Бдинодунавотли. Днес те са по-известни като Сан Дрисего, Мадре де Танграс, Перникстън (известен като университетски център от Кукурузената лига) и Вайдън (понякога идентифициран от тюрковъдната школа като Айдън, център на семинолско пиратство през XIV-XVII в.).

Великият сахем Ахмакдиатл, чийто преглед на историята на Болгария не е лишен от достойнства, все пак има и някои пропуски. Така например не е отбелязал, че колобрите на болгарите под бурятско влияние по време на пътешествието из Азия се превръщат в шамани, както е видно и до днес в индиано-болгарската развр... ъъъ, резерватна култура.

Отделно от това не е обърнато достатъчно внимание на популярната напоследък мормоно-автохтонна школа, според която траките и юдеите, откривайки заедно парната машина през 2500 г. пр. Хр. започват серия околосветски пътешествия, едно от които води до заселването на сарди, дантелети, бриги, одриси, беси и гети в Калифорния. Самото название на корабите тип бриг и бригантина идва от името на племето бриги. Бригите всъщност основават Мексиканската, Маянската, Инкската, Ирокезката и Кахокийската държави, построяват прекрасни градове като Теночтитлан, Теотиуакан, Кахокия, Тлашкала и Манхатън (където се напиват със сливово вино и препушват с мескалин), а и небезизвестния център на сексуалния туризъм Мачу Пикчу, където процъфтяват храмовата проституция и отглеждането на царевица. Прочут център на инко-тракската култура е и Куско, където се вари удивително добър кускус със стафиди, а може би най-добрият пример за болгаро-тракското монументално изкуство са картините на платото Наска, които вероятно представляват част от насочващата система на първия болгарски космодрум.

Заслужава си при едно разширено и допълнено второ издание на своя труд сахемът Ахмакдиатл да не пропуска и значението на мормоно-тракската цивилизация край бреговете на Голямото солено езеро, защото още в 600 г. пр. Хр. по тези места разцъфтява първата християнска цивилизация на света - вероятно от орфико-мистериален протохристиянски тип с Библия на бески, преведена от староегипетски на майанска йероглифица.

[XOBPATOC]

Бре вие от хумор не разбирате ли????

Малко странно ми се вижда едно такова чувство за хумор за един родолюбив българин, какъвто се самоопределям.

Но за преголямо съжаление, доколкото разбирам, авторът е ако не арменец, то май е българин-арменист, така че появяването на такава тема вече е напълно обяснимо

Редактирано Юли 3, 2011 от XOBPATOC

[Михов]

Малко странно ми се вижда едно такова чувство за хумор за един родолюбив българин, какъвто се самоопределям.

Но за преголямо съжаление, доколкото разбирам, авторът е ако не арменец, то май е българин-арменист, така че появяването на такава тема вече е напълно обяснимо

Не знам защо, обаче съвременният български национализъм непременно върви с дървенящина и напълно оперирано чувство за хумор! Всъщност знам де - неуверени сме като нация, дълбоко сме комплексирани, колкото и да се бием в гърдите, че сме първият народ на света, че сме научили останалите на всичко и пр. глупости.

За съвременните български националисти има една хубава българска поговорка - "На крив ..., ... му пречат!". Та така, оправихме другото, че нарочихме арменците, че и българите-арменисти за врагове на българщината.

Поздравления за Аспандиат!

Чакаме продължение.

[glishev]

Не знам защо, обаче съвременният български национализъм непременно върви с дървенящина и напълно оперирано чувство за хумор! Всъщност знам де - неуверени сме като нация, дълбоко сме комплексирани, колкото и да се бием в гърдите, че сме първият народ на света, че сме научили останалите на всичко и пр. глупости.

За съвременните български националисти има една хубава българска поговорка - "На крив ..., ... му пречат!". Та така, оправихме другото, че нарочихме арменците, че и българите-арменисти за врагове на българщината.

Поздравления за Аспандиат!

Чакаме продължение.

Свършиха ми плюсчетата за днес, изхарчих ги по Спандю :D

[КГ125]

Аз наистина не мога да повярвам, че някой не разбира хуморът в тази тема!

[Михов]

Свършиха ми плюсчетата за днес, изхарчих ги по Спандю :D

Няма нищо, хубаво си направил.

Тия дни и аз раздавах като луд, и днес не мога, а много хора заслужават.

[ISTORIK]

Оперираните от чувство за хумор е добре да видят в кой раздел на форума се намира темата...

[Aspandiat]

Трябва да се има изпонавпредвид, че болгарските столици са поне пет: Плискатл, Преслатл, Охритлан (понякога бъркан с Великия вигвам в Преспатлицин), Търнотл (наричан още Касиковград и Трети Теночтитлан) и Софияхуакан.

Отделно от това съществуват големите болгарски укрепления Дръстъратлан, Мадаратцлин, Перникокл и Бдинодунавотли. Днес те са по-известни като Сан Дрисего, Мадре де Танграс, Перникстън (известен като университетски център от Кукурузената лига) и Вайдън (понякога идентифициран от тюрковъдната школа като Айдън, център на семинолско пиратство през XIV-XVII в.).

Хаха, аз съм пълен идиотоатл, но ти си направо изродотлан.

[Aspandiat]

Една от многото теми, създадени просто заради едната гавра с българската история...

Интересно ми е дали създателите на английски комедийни филми, в които има гаври с английските нрави и история, следва да се смятат за английски национални предатели? Сещам се за един "Джони инглиш", където не беше пожален никой - като се почне от МИ6, мине се през кралицата и се стигне до френско-английската "добросъседска" "обич" и събитията от 1066 г. Но за такива като националния предател Ахмакдиатл още през далечната 670 г. боила колобърът БАГАТУР е казал: "минтилевци" и "мазногръцки агенти".

[Aspandiat]

Понеже историята (дори и национално изменническата и чуждоагентурно-антиавтохтонската) се учи най-добре с карти, прилагам съответвния илюстративен материал.

Картата е озаглавена "Военновременни граници на Велика Болгария в края на управлението на великия вожд Пишещият книги, за да си Почива". Изготвена е през 1971 г. от кастилския учен, проф. don Pedro de Navidad, известен в Италия като Pierro di Natale, я във Франция като Pierrе Noël (да не се бърка с Père Noël).

[kramer]

Темата е за раздела "Майтапи" по-скоро. "Перникстън (известен като университетски център от Кукурузената лига)"

[Skubi]

Кво се чудите.

Ние сме на всеки километър....

:w00t: :w00t: :w00t:

[glishev]

Колегата Ахмакдиатл обаче е длъжен да ни осведоми и за преминаването от кипу (писане "концями и възлами") към пиктограми първо от майански (глаголатл), а впоследствие - и от ацтекски (чирилотл) тип.

Редактирано Юли 3, 2011 от glishev

[Frujin Assen]

Искам да уверя ХОВРАТОС, че всички които досега одобриха темата са истински честни патриоти които милеят за България и най малко от всичко се подиграват със славната ни история. Познавам и Глишев, и КГ и Аспидиант, и те уверявам, че са истински българи. Това е просто майтап с най добри чувства, нищо повече.

[glishev]

Пълни глупости. "Аспандиат" е псевдоним на Бодрос Спандян, агент на арменската разведка. КГ125 е по-известен като КГБ251, тоест Казимир Георгиевич Булгарохтонкин, а що се отнася до "Глишев", това е съкращението на кръга Г.Л.И.Ш.Е.В.: Глобалисти-Либерали за Израелско-Шовинистична Екофашистка Власт.

[Aspandiat]

Колегата Ахмакдиатл обаче е длъжен да ни осведоми и за преминаването от кипу (писане "концями и възлами") към пиктограми първо от майански (глаголатл), а впоследствие - и от ацтекски (чирилотл) тип.

Това се изяснява от едно уточнение в договора за търговия от 1347 г. между болгарския вожд Черен Казандър и венецианския дож Андреа Дандоло, където се казва, че малките болгарски букви в грамотата, били смес от мексикански и болгарски, сиреч майански (кипу-руноатл).