Михаил III Шишман побеждава при Велбъжд

[plamen_starbov]

Битката при Велбъжд е известна в нашата история. Според едни изследователи, в 1330 година окончателно губим Македония. Михаил Шишман решава да освободи войниците си, за да търсят храна. Сърбите обаче тръгват срещу българската армия и я побеждават. Царят е ранен и по-късно умира в сръбски плен.

Малко алтернативно: Михаил Шишман тръгва срещу сърбите и ги разгромява, като не освобождава войниците си. Тръгва на юг и скоро завладява части от Македония. Възможно ли е такова развитие на нещата?

[resavsky]

Да възможно е Пламене.Но това едва ли ще обърне хода на историята.

[Frujin Assen]

Защо така Ресавски? Нека да поразсъждаваме. Сръбския възход е прекършен. Българите завлядяват редица градове в северна македония и поставят спирачка на сръбската агресия на юг. В резултат Стефан Душан Душан наследява силно, но малко и без пез перспективи за разширение кралство. Цар Михаил ІІ понеже е роднина с ромейския император бързо установява сравнително добри отношения с Византия. Самите византийци са много на далавера от тази битка. Южна македония, тесалия и Епир си остават техни. Осъществява се натиск над ахайското княжество и каталаните в Атина да се признаят за васали.

Когато турците идват на балканите най силната балканска държава безспорно е Сърбия която им оказва съпротива доста късно (едва към края на века). Вместо това ромеите имат малко повече ресурси и са в състояние да ангажират по плътно България (синът на Михаил ІІ е от ромейска принцеса). Дали би се стигнало до разпад на България? Може би да, а може би не. Белаур и синът му биха си управлявали спокойно във Видин и там нямаше да има гражданска война. Дали Добротица щеше да отцепи Добружа? Може би да, а може би и не. За всеки случай синът на Михаил (да го наречем условно Иван)би наследил по рано (навярно към 1350, ако баща му управлява дълго) трона. Според мен това би довело до по тясно сближение с Византия, като и България и Византия биха били по силни и способни на съпротива. Ням съмнение, че цар Иван ІV би бил възприеман в Константинопол много повече като "наше момче" и няма съмнение че все някой от враждуващите там фракции щеше да го иска за свой надежден съюзник оженвайки го за своя роднина. Сърбия е вече далеч и навярно българската роля в гражданските войни във Византия би била още по голяма, особено като се вземе предвид че младия цар е полу ромей. Това би довело и българите до много по голямо ангажиране със съдбата на Византия.

Тук ще си позволя едно малко отклонение. Като чета тогавашните хронисти оставам с впечатление, че личните връзки са много по важни от държавните. Тоест, един престолонаследник и после цар който е свързан с ромейската аристокрация, а впоследствие и женен за ромейка би създал много повече доверие сред ромеите, отколкото един чист северен варварин като Иван Александър чиито корени са сред българската, а не сред ромейската аристокрация. Това би позволило много по дълбоко и не предизвикващо съпротива българско вмешателство във византийските войни.

[resavsky]

Защото през 14 век силни държави на Балканите няма.Дори България да си възвърне Македония това няма да спре процеса на феодализация.Всъщност именно този процес /при който едва ли не всяка керемидка става полуавтономно владение/ е пагубен за държавата а не териториалните загуби.Сръбският възход си спира сам със смъртта на Душан когато уж могъщата му империя са разпада като колода от карти.Тогава България осъществява и последното си териториално разширение /земите на изток от Струма със Рилския манастир/.

[Frujin Assen]

Тук няма да се съглася напълно с теб. Всъщност Сърбия, а и другите балкански държави никога не са били единни. Те винаги са били федерация от владения. 14 век не е кой знае колко по различен. Още при Асен и Калоян си имаме отцепващи се феодали като Стрез и Иванко. Ние не знаем за други такива феодали не защото на север в мизия всичко е спокойно, а защото ромейските хронисти не се интересуват. Една по силна и по обширна Византия и една по силна и свързана с Византия България биха били много по силна преграда пред турците.

[resavsky]

Фружине през Средновековието едва ли е имало нещо по нетрайно от българо-визатийското приятелство.А и по неискрено.

[Monarh]

[quote синът на Михаил ІІ е от ромейска принцеса [/quote Синът на Михаил , Иван Стефан не е ли от сръбската принцеса Анна -Неда ?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B0

Редактирано Юли 11, 2011 от Петър Петров

[Frujin Assen]

Ресавски, не говоря че българския цар и византийския император ще се прегърнат и ще отидат да воюват с турците, това вече е фантастика.

Мисълта ми е, че след като и царицата и престолонаследника (после цар) са с ромейско потекло, то в Константинопол ще ги викат за щяло и нещяло да се намесват във гражданските войни и въобще борбите за трона. В тази ситуация, когато Кантакузин повика турците, то българите поддържащи Палеолог няма да избягат при първото поражение, а напротив, ще се бият до дупка, защото ще са затънали надълбоко в междуособиците.