Кога е създадено българското МВР?

[К.ГЕРБОВ]

На 5 юли 2011 г. се навършват 132 години от създаването на Министерството на вътрешните работи.

На 5 юли 1879 година Княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи председател на Министерски съвет. От 1992 година 5 юли е официален празник на служителите от вътрешното ведомство. http://news.bgnes.com/view/934795

Както се вижда, във въпросния указ не се споменава за създаване на Министерство на вътрешните дела (МВР), а за назначаване на министър на вътрешните дела. На практика с указа съществуващия Отдел за вътрешни дела се преобразува в министерство. А самият отдел е учреден от княз Дондуков-Корсаков. В том втори на Енциклопедия България в статията за Пьотър Гресер е коректно записано: „През май 1878 г. е назначен за управляващ (министър) на отдела „Вътрешни работи” при Съвета на управлението на руския императорски комисар в България.”

Не си познаваме историята. Изглежда защото не ни „уйдисва”. Ама и със събарянето на паметници няма да успеем да я „поправим”, защо си е история, а не писано от този или онзи.

МВР (полицейско управление) в България има откак руснаците влизат в страната, за да я освободят от турците. Даже по време на Учредителното събрание са използвали и СРС, за да следят неговата работа.

[andreiS40]

На 5 юли 2011 г. се навършват 132 години от създаването на Министерството на вътрешните работи.

На 5 юли 1879 година Княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи председател на Министерски съвет. От 1992 година 5 юли е официален празник на служителите от вътрешното ведомство. http://news.bgnes.com/view/934795

Както се вижда, във въпросния указ не се споменава за създаване на Министерство на вътрешните дела (МВР), а за назначаване на министър на вътрешните дела. На практика с указа съществуващия Отдел за вътрешни дела се преобразува в министерство. А самият отдел е учреден от княз Дондуков-Корсаков. В том втори на Енциклопедия България в статията за Пьотър Гресер е коректно записано: „През май 1878 г. е назначен за управляващ (министър) на отдела „Вътрешни работи” при Съвета на управлението на руския императорски комисар в България.”

Не си познаваме историята. Изглежда защото не ни „уйдисва”. Ама и със събарянето на паметници няма да успеем да я „поправим”, защо си е история, а не писано от този или онзи.

МВР (полицейско управление) в България има откак руснаците влизат в страната, за да я освободят от турците. Даже по време на Учредителното събрание са използвали и СРС, за да следят неговата работа.

Гербов, като юрист ще кажа следното:

С горепосочения указ се конституира министър на вътрешните работи!

Това е определящото, защото орган на държавна власт не е самото министерство като юридическо лице, а орган на държавна власт винаги и само е министърът!

Той е носител/титуляр на властови правомощия!

Ето защо именно 5 юли 1879г. е рождената дата на МВР!

Редактирано Юли 20, 2011 от andreiS40

[К.ГЕРБОВ]

Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Димитър Петков работели в Министерството на вътрешните дела преди създаването му?

Това не е куриоз. Просто така се получава, ако повярваме на твърденията, които се тиражират и днес, че Министерството на вътрешните дела било създадено на 5 юли 1879 г.

Аз обясних миналата година изопачаването на българската история, като се приема, че българските административни учреждения започнали да се създават едва след като княз Александър І Батенберг встъпва в правомощията си на глава на Княжество България. На практика основите на тези учреждения са положени от Владимир Черкаски и Александър Дондуков-Корсаков в периода след октомври 1877 г., когато цивилната власт в освободена България е била поета от Канцеларията за граждански дела, преобразувана впоследствие в Канцелария на императорския руски комисар в България.

Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков и др. са били привлечени като служители на горните учреждения. След конституирането на Българското княжество те започват да се подготвят за поемане на управлението на създадените вече административни учреждения, които от „отдели” стават „министерства”. Как става това, е описано от Симеон Радев в началото на първия том на „Строители на съвременна България”. Тук се вижда, че още след приемането на Търновската конституция съществуващите отдели започват да се наричат министерства. „В Министерството на вътрешните работи служеха в същото време Ст. Стамболов и Д. Петков”, пише Радев за времето преди издаване на указа от 5/17 юли 1879 г.

„Веднага след избирането на княз Александър Дондуков се завърна в София, прогласена от самото Учредителното събрание за столица на България. Тук вече се захванаха между високите руски чиновници първите разговори относително образуването на българското министерство (става дума за Министерски съвет - бел. К. Г.). Някои от русите, например генерал Гесер, управляющ Вътрешните работи и Г. Бух, който завеждаше Финансите, поддържаха, че между българите няма още хора, достойни да заемат министерски постове, и че начело на висшето управление трябва да стоят, поне за известен период, руси. Генерал Домонтович, Лукиянов, Золотарев, имайки предвид крайното национално самолюбие на българите и техния стремеж към независимост, предлагаха, щото русите да не се месят в гражданската администрация на страната, като се ограничат с организирането на младата войска на княжеството. Същото мнение споделяше и руският дипломатически агент Давидов. На някои руси, които изказваха пред него неудобствата да се поставят на важните постове на новата държава хора, които са били доскоро чужди на всяка идея за управление, Давидов забелязваше с тая саркастическа маниера, която бе усвоил в Лондон: "Ами по-малко неудобно ли ще бъде, ако ние, представителите на самодържавието и на охранителните начала, бъдем натоварени с приложението на една радикална конституция като тази, която се изработи в Търново?" ...

Към възгледа на Лукиянова и Давидова се присъедини след някои колебания и Дондуков. Той се погрижи даже да подготви кандидатите за бъдещи министри, като командирова трима от българските политически дейци да се запознаят с механизма на висшата администрация: Каравелов биде назначен във Вътрешното министерство; Начович - във Финансовото и Д. Греков - в Правосъдието. От тримата стажиери само Начович показа интерес към службата си и едно голямо желание да усвои рутината на управлението. Греков, който притежаваше известна практика на адвокат, тъй като преди Освобождението бе упражнявал професията си в Браила, нямаше, собствено, какво да учи. Колкото за Каравелова, той се отнесе към канцеларските си обязаности с върховно пренебрежение и с чисто студентческа фантазия. Първия ден той разгледа някои книжа заедно с генерал Гесера; втория ден влезе в спор с него по един принципиален въпрос и третия ден не стъпи в писалището си. През останалото време той пушеше безброй цигари и ходеше по стаите да разнася сентенции върху политическата наука и конституционното управление. В Министерството на вътрешните работи служеха в същото време Ст. Стамболов и Д. Петков. Петков, закован на масата, цял ден преписваше нескончаеми бумаги, държейки крепко перото с трогателното физическо напрежение на неук, обладан от фанатизма да се просвети. Стамболов, човек на действието, изпитваше в своята малка канцелария смъртна скука: за да убие времето, той четеше вестници, легнал на едно канапе, пишеше сатирически стихове върху началството и покриваше долапите на стаята с карикатури. Генерал Гесер, комуто тази художествена деятелност на Стамболова се виждаше несъвместима с неговото призвание на старши подначалник, му направи еднаж забележка, вследствие на която младият агитатор, който имаше оставката си готова, му отвърна: "Не се безпокойте, генерале! Мене отдавна ми е омръзнала службата у вас." Гесер обаче не го уволни и оставката на Стамболова биде приета едва на 17 юли след образуването на първото министерство...

Новият кабинет пое управлението с една декларация, обнародвана в Държавен вестник [от 5 юли]. Министрите обещаваха да прилагат конституцията, да бъдат предани на Русия и да поддържат приятелски отношения с другите държави.:

Едва-що бе съставено, министерството се залови старателно за работа. Задачата, която му предстоеше, бе трудна без съмнение, но не тъй сложна, както би могло да се въобрази. Княжеството имаше вече една държавна организация, импровизирана от русите. Новите министри трябваше сега да внесат постепенно в нея някои изменения, които да я приспособят към националните условия и главно да я направят по-евтина. Първите броеве на Държавен вестник са пълни с укази и окръжни, чрез които правителството реформираше заварените учреждения или допълваше техните служби.”

Радев е объркал името на началник-отдела по вътрешни дела: казвал се е Гресер, а не Гесер. Ако се празнува издаването на указа за съставянето на първия Министерски съвет на Княжество България, то това трябва да става на 17-ти, а не на 5-ти юли. Така, както празнуваме днес 3 март, 2 юни и т. н.

[КГ125]

За да бъде създадено министерство, трябва да имаме държавен глава и конституционен акт. При временното руско управление се поставят основите и се създават учрежденията, но няма още министър и министерство в конституционния смисъл на думата. Иначе самото създаване и организиране на министерсе твото е от руското управление. Де факто. А де юре - с Указа на Батенберг.

[К.ГЕРБОВ]

Българската народна банка, като е учредена на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление, чия е била? След това няма акт на княза за някакво нейно утвърждаване.

Първите български пощенски марки, поръчани от Временното руско управление, са пуснати в употреба на 1 май 1879 г. Князът още го няма, но мярките, които тогава са ценни книжа, се водят български, не са на руската поща в България. И се употребяват като български чак до 1901 г., когато се изваждат най-старите марки от употреба. Пак няма някакъв акт на княза, който да уточнява, че видите ли "Аз, Александър І" признавам заварените от мен марки за действителни.

Приемаме, че България е станала независима през 1908 г. Но до 1911 г. в нея все още действа старата Търновска конституция, според която България е княжество. Едва с акта на Великото народно събрание от 1911 г. всичко си идва „де юре” на мястото. Дотогава нелегално царство ли сме били?

Всичко е въпрос на приемане. Тенденцията да се отбелязва създаването на българските административни учреждения след юли 1879 г. си е чиста русофобия.

В случая с ведомството за вътрешните дела в България почитаме формалния акт, вместо да се прекланяме пред самото създаване на първото административно учреждение за вътрешни дела в България. Те ако не бяха истинските строители на нова България, нали виждаш какви щяха да я свършат "наште".

[К.ГЕРБОВ]

Иначе самото създаване и организиране на министерсе твото е от руското управление. Де факто. А де юре - с Указа на Батенберг.

Посочил съм в началото, че Батенберг не създава министерства, а назначава министри.

[КГ125]

Да. Но това е първият акт на българската държава за МВР. Руснаците просто са създали организацията, структурата. Органът не е министерството, както правилно горе се казва, а министърът.

За историческа пълнота обаче наистина трябва да се казва, че самата структура е създадена от руската власт.

[К.ГЕРБОВ]

Но това е първият акт на българската държава за МВР.

Също е първият акт и за Министерство на просветата, Министерството на Външните дела, Министерство на отбраната, Министерство на финансите. Интересно, но те не са се сетили да огласят 5 юли за „официален празник на служителите от ведомството”.

Най-добре е парламентът и правителството да обявят не 5 юли, а 17 юли - за празник на българските държавни ведомства. По-справедливо ще бъде и ще е в крак с историята. Естествено, че ще трябва да се уточнява, че на него ден ръководството на създадените от руското управление ведомства преминават в български ръце. Това е точната формулировка.

[К.ГЕРБОВ]

Първите правила, организация и структури на МВР в България княз Черкаски създава още на 7 и 8 август 1877 г.

[КГ125]

Администрация Болгарского края.. Това са в голяма степен чисто руски държавни органи, все още, до конституирането на българската държава.

[КГ125]

Също е първият акт и за Министерство на просветата, Министерството на Външните дела, Министерство на отбраната, Министерство на финансите. Интересно, но те не са се сетили да огласят 5 юли за „официален празник на служителите от ведомството”.

Най-добре е парламентът и правителството да обявят не 5 юли, а 17 юли - за празник на българските държавни ведомства. По-справедливо ще бъде и ще е в крак с историята. Естествено, че ще трябва да се уточнява, че на него ден ръководството на създадените от руското управление ведомства преминават в български ръце. Това е точната формулировка.

Да. И тогава, когато преминават, стават за пръв път български държавни органи.

[К.ГЕРБОВ]

Е да де - стават. Не са създадени на 5 юли 1879 г. Интересно дали тогавашните министри са казали "благодаря". Или са почнали да се тупат по гърдите: "Булгар, булгар, вече министър".

[КГ125]

И двете, както обикновено Дори Стамболов никога не е преставал да бъде благодарен на Русия.Просто е довършил освобождението на България. Буржоазно-демократични стремежи срещу недалновидна императорска политика. Александър III е бил некадърен политик.

[К.ГЕРБОВ]

Администрация Болгарского края.. Това са в голяма степен чисто руски държавни органи, все още, до конституирането на българската държава.

Не е така.

В Берлинския договор от 1/13 юли 1879 г. България е обявена в чл. 1 за самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на Н. В. султана. В чл. 6 пък се казва: „Временното управление на България до окончателното изработване на Органическия устав ще се ръководи от един руски императорски комисар.” Значи Княжество България вече съществува в правния мир и негов ръководител и официален представител е руския императорски комисар.

На практика Дондуков-Корсаков е изпълнявал ролята най-малко на министър-председател на Княжество България. В този дух се изказва и министърът на вътрешните дела Тодор Бурмов в отвореното си писмо до губернаторите от 13 юли 1879 г.: „Напрешното временно правителство на Императорский комисар за малко време направи много, като преправи и улесни пътят за разни нареди с временните си правила... На новото правителство на Негово Височество Князът предстои задача толкоз повече трудна... в едно и същото време то трябва да бди за правилното действование на правителственый механизъм и да се грижи за довършението на този механизъм. ” (Държавен вестник, бр. 1, с. 4)

Тук много ясно се вижда, че управленците ни след 5 юли 1879 г. са се приемали като продължители на вече стореното. Сам шефът на българското правителство от 1879 г. говори за него като за „ново правителство”, а „прежното правителство” било това, на съвета на императорския руски комисар.

И понеже май успях да събера всичко за създаването на МВР в България, ще добавя и това:

В том ІІ на Овсяний се казва, че след като излезли решенията на Берлинския конгрес, „съветът на императорския комисар, освен с разработване на Органическия устав и подготовка за свикване в Търново на именити хора от страната - се заел с разглеждане и привеждане в изпълнения на най-главните положения, отнасящи се до устройството, администрацията, полицията, съда, земската войска, народното образование и финансите на България”.

Обърнете внимание: в изготвените от Дондуков документи вече се посочва, че се отнасят до устройството на Княжество България. Ето какво е свършило българското МВР, докато е било под ръководството на руския комисар Дондуков-Корсаков.

Даже французите са разбрали, че основите на българското държавно управление са били заложени от руснаците.

[КГ125]

Разбира се, те са поставили основата! Само че после като държавен акт на българската вече държава следва указът на Батенберг.

Княз Дондуков-Корсаков е императорски комисар, а не български министър-председател.

Дотогава това са актове на руската, а не на българската държава, защото последната още няма върховни органи.

Редактирано Юли 7, 2012 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Според теб кога е създадена тази „българската вече държава”?

[КГ125]

Когато е конституирала монархическата институция и парламента.

[К.ГЕРБОВ]

Княз Дондуков-Корсаков е императорски комисар, а не български министър-председател.

Има хора които смятат друго:

„През деветте месеца на Временното руско управление продължава държавният градеж. Новият руски императорски комисар генерал-лейтенант Александър Дондуков-Корсаков създава Централно управление с функциите на министерски съвет...” http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/36.html

Дотогава това са актове на руската, а не на българската държава, защото последната още няма върховни органи.

Известно е, че министерствата и всички включени към тях учреждения след 5 юли 1879 г. продължават да работят по старите норми и правила (цитирал съм по-горе някои от тях). Щом те са руски актове, значи нищо не се е изменило. Министерствата са продължили да си работят по-старому, т. е. по рускому. Излиза, че „българската вече държава” не е била станала съвсем българска.

И как да няма върховни органи на Княжество България след Берлинския конгрес. Берлинският договор ясно казва: «Временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от един императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на несъгласие между изпратените консули въпросите ще се решават по вишегласие, а в случай на разногласие между болшинството и императорския руски или императорския турски комисар представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.”

На практика управлението на Княжество България е било под контрола на Великите сили. Какъв по-върховен орган от този?