Един “различен” свят

[Spirit]

Фокус: http://www.focus-news.net/?id=a628

За кратко време, в рамките на горещата вълна, заляла западния свят през лятото, из цялата останала част на планетата се възобновиха вражди, които същият този свят смяташе за отшумели с края на ХХ век.

От Близкия изток през Кавказ към Централна и Югоизточна Азия отново избухнаха забравените кървави войни и конфликти, чиято основа - различието - винаги е била двигател на световните проблеми.

Израел се върна към войната за съществуването си, “наказвайки” смятания за най-безобиден от съседите си - Ливан; Иран заяви открито, че каквото и да иска от него светът, “Ислямската република” не може да се подчинява на плановете на “неверниците” и каква посока ще поеме световната история от тук нататък предстои да стане ясно в края на август, когато изтече срокът на дългоочаквания “ултиматум” - резолюцията на Съвета за сигурност на ООН.

Вечно размирният Кавказ също възобнови старите си териториални спорове, където Грузия, която не успя да спечели нито една война през ‘90-те години със съседите си, реши отново да се опита да наложи старите си комплекси над по-слабите, рискувайки този развой да повлече със себе си разпалване на конфликтите между останалите “съжители” в района.

Украйна “преодоля”, след близо петмесечна политическа криза, желанието си да бъде пълноценна държава от западен тип и е на път отново да се завърне изцяло в лоното на руската сфера на влияние, след като обявеният навремето за “враг на демокрацията” президентски кандидат Виктор Янукович сключи съюз с някогашния си съперник и настоящ президент Виктор Юшченко и се върна на власт.

Северна Корея припомни на света, че няма намерения да се отказва от опитите си да се превърне в доминираща сила в региона, а Индия и Пакистан прекратиха “временно” диалога помежду си в следствие на серия атентати в Бомбай от 11 юли, за които Делхи обвини Исламабад.

Северна Корея и Индия извършиха по едно изпитание на ракета с голям обсег на действие - завършили безуспешно.

Ирак се раздира от вътрешната си криза, която преминава към действителна гражданска война на верска основа - исторически доказано най-кървавата форма на конфликт, диктуван от различието.

Съюзническата офанзива срещу движението на талибаните в Афганистан, започната през май, продължава да не дава исканите резултати и макар пропорциите на загубите да са в стотици пъти в полза на коалиционните войски, жертви се дават ежедневно и от двете страни.

Погледнато от друг ъгъл, нито един от изброените конфликти никога не е преставал да съществува и с нищо не е по-“различен” от предишните си проявления. Притеснително е едновременното им разпалване и то практически за по-малко от месец.

На практика Светът от ХХІ век с нищо не е по-различен от Света през ХХ век – 15 години след окупирането на Кувейт от Ирак на 2 август 1991 г. и 61 години от атомната бомбардировка над Хирошима от 6 август 1945 г.

Благовест БЕНИШЕВ

[КГ125]

Хм, не е лишено от основание написаното. Наистина, нещата се променят, връщайки се към НЯКОи аспекти на миналото и загърбвайки 90-тте.

Но оценките му за Афганистан, Грузия и Украйна са малко лишени от визия за новото, което съществува там, така, че паралелът, който прави с 80-тте години на 20 век е ма-алко плосък.

[П. Теодосиев]

Идеята е, че живеем в свят, в който нищо не е добре и войните се водят не в една-две страни. По цялият свят има конфликти и ние неможем да останем безочастни имайки предвид и жертвите които дадохме при престоя на българският контингент в Ирак. Как започва само 21 ввек? Като се замисли човек не по различно и от 20 в. Балгканските войни, междусъюзническата, 1-2 световна и студената война. От началото на миналия век Света е в постоянно напрежение.

[КГ125]

Aми че той светът винаги си е в постоянно напрежение. Не е бил в напрежение може би през 19 век, в златните години след 1815 г. до 1914 г., но само в Европа и САЩ, а иначе пак е имало локални конфликти и пр.

Ето на, 50-тте и 60 - тте години на 20 век (па и 80-тте) са били и бяха доста добри времена за някои народи, в частност за западните, отчасти /ама отчасти и в някои части/ за нас също. Това обаче беше съпътствано от такива яки конфликти, че днешните ряпа да ядат.

Така че, няма епоха без сътресения, за крайния резултат от баланса на сегашната е още рано да се говори.

Не живеем в лоши времена - интернет, мобилни комуникации, 200 телевизии /а само пред 20 години бяха 2 ..../

Основният източник на напрежение сега са тоталитарите режими и сили, проявяващи се как ли не

[Spirit]

Основният източник на напрежение сега са тоталитарите режими и сили, проявяващи се как ли не

Или тези, които раздават демокрация на народи, които не я искат. Както казва йорданският крал: "Демокрацията означава различни неща за различните народи."

[КГ125]

А също и за различните крале

"Натрапена демокрация", сиреч натрапена свобода и богатство. Да видим кои са народите, на които демокрацията е "натрапена".

1/ Западна Европа, в частност Федералната република Германия и Италия /победените след ВСВ/. Горките страдалци;

2/ Япония и Южна Корея; и те пъшкат под демократичното иго.

и т.н.

Да не смесваме народите с техните режими